Беларус освобождава 250 политически затворници срещу вдигане на санкциите от САЩ.

🇧🇾🤝🇺🇸 Беларуският президент Александър Лукашенко разпореди днес амнистията на 250 политически затворници в рамките на сделка със САЩ, отменяща част от американските санкции. Това е поредната стъпка в усилията на авторитарния лидер да подобри отношенията си със Запада.

Лукашенко помилва затворниците след своята среща в Минск с Джон Коул, специален пратеник на президента Доналд Тръмп за Беларус. Коул приветства решението като „значимо хуманитарно постижение“, което доказва ангажимента на Тръмп към „директна и твърда дипломация“. Това е най-голямото еднократно освобождаване на политически затворници в историята на страната.

Коул заяви пред репортери, че САЩ ще вдигнат санкциите, наложени срещу две беларуски държавни банки и Министерство на финансите, а водещите производители на калиеви торове в страната също са премахнати от санкционния списък.

Лидерът на беларуската опозиция в изгнание Светлана Тихановска определи освобождаването като „момент на огромно облекчение и надежда“.

„След години изолация тези хора са на свобода и най-накрая могат да прегърнат своите близки. Няма нищо по-силно от това да видиш човек, преминал през несправедливо лишаване от свобода, отново да се събере със семейството си“, заяви Тихановска пред Асошиейтед Прес. Тя благодари на Тръмп и администрацията му за „неуморните усилия“ и добави, че подобни хуманитарни стъпки спасяват животи.

При последната среща на американски дипломати с Лукашенко през декември, Белият дом обяви облекчаване на санкциите върху сектора на калиевите торове, който е ключов източник на експортни приходи, а освен това 123 затворници бяха освободени и изпратени в Украйна и Литва.

Беларус се намира в състояние на международна изолация от години. Лукашенко управлява 9,5-милионната нация с желязна ръка в последните три десетилетия. Страната беше обект на многократни санкции от страна на западния свят заради потъпкването на човешките права и това, че позволи на руските военни да използват територията ѝ като плацдарм за пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г.

Властта на Лукашенко се разклати след президентските избори през 2020 г. Тогава десетки хиляди излязоха на улицата в знак на протест срещу вота, обявен от опозицията за фалшифициран. Това бяха най-мащабните демонстрации след независимостта на Беларус през 1991 г. При последвалите репресии десетки хиляди бяха арестувани, мнозина пребити от полицията, а видни опозиционери избягаха или бяха затворени. На изборите миналата година Лукашенко спечели седми мандат, а опозицията определи вота като „фарс“.

Откакто Тръмп се завърна в Белия дом миналата година, Лукашенко освободи десетки затворници, сред които нобеловия лауреат Алес Бяляцки и дисидентите Сергей Тихановски, Виктор Бабарико и Мария Колесникова. През август 2025 г. Тръмп проведе личен разговор с него по телефона и дори предложи лична среща, което се превърна в огромна победа за лидера, станал известен като „последния диктатор на Европа“.

Денис Кучински, съветник на Тихановска, съобщи, че 15 от 250 освободени вече са пристигнали в Литва. Сред тях са Валентин Стефанович и Марфа Рабкова от правозащитната група „Вясна“. Стефанович имаше 9-годишна присъда, а Рабкова беше осъдена на близо 15 години по обвинения, считани за отмъщение заради записването на доказателства за насилие. Свободни са още активистката Наста Лойка, журналистката Катерина Бахвалава от телевизия „Белсат“, осъдена за държавна измяна, и опозиционният блогър Едуард Палчис с 13-годишна присъда.

Подобно на предишни случаи, затворниците се изпращат в Литва без паспорти. Кучински определи това като „подигравка“, която има за цел да затрудни максимално техния живот в чужбина. „Вясна“ отбелязва, че поне 1100 политически затворници остават зад решетките в Беларус. Тихановска подчерта, че крайната цел остава непроменена – пълно освобождаване и край на репресиите.

Пускането на политически затворници в Беларус: Свобода с уловка.

Тези смели мъже и жени са арестувани и затворени заради упражняване на своите човешки права и свободи в стремежа си към установяване на демокрация в Беларус, за несъгласие с фалшифицирането на изборите или за позиция против руската агресия срещу Украйна.

🇧🇾 Когато автобусът премина границата с Литва току-що освободеният след пет години затвор в Беларус Микола Дзядук извика: „Бог да благослови Америка!“ Този възглас от анархист и журналист, прекарал половината от зрелия си живот зад решетките заради позицията си против режима на Александър Лукашенко, беше неочакван.

„В този момент обичах цялата американска администрация“, отбеляза той с усмивка в кафене в литовската столица Вилнюс с все още късо подстриганата коса от затвора.

37-годишният Дзядук беше един от 52-ма политически затворници, които бяха пуснати на свобода и депортирани в Литва този месец – едно от най-мащабните помилвания в постсъветската история на Беларус. Това е ход на Лукашенко, авторитарния лидер и съюзник на Путин, за подобряване на отношенията с администрацията на Тръмп.

Освобождаването обаче идва с уловки. Затворите остават пълни с 1168 политически затворници, включително основателя на „Вясна“ и носител на Нобелова награда за мир Аляксандър Бяляцки.

С дипломатически жестове Лукашенко извади Беларус от западната изолация след репресиите у дома и подкрепата за руската агресия срещу Украйна. Облекчаването на американските санкции и намека на президента Тръмп за среща с последния европейски диктатор са очевидна победа за него, но критиците го обвиняват, че използва затворниците като разменна монета.

„Най-важното е да не заменим свободата на страната с тази на затворниците. 50 души са пуснати, но други 50 бяха задържани. Какъв е смисълът?“, попита 39-годишният активист Сергей Спариш от „Народна грамада“, който беше освободен в същата сделка.

Сред задържаните е Мария Колесникова, която отказа изгнание, скъсвайки демонстративно своя паспорт. Според наблюдатели пълното освобождаване би лишило Лукашенко от лост за влияние.

Репресиите започнаха след спорните избори през 2020 г., когато хиляди беларуси протестираха в знак на несъгласие с изборните измами на режима. Дзядук и Спариш бяха арестувани с граждани и журналисти, обвинени в „екстремизъм“ заради коментари или харесвания онлайн.

Британското издание The Guardian присъства на процеса срещу журналиста Игар Иляш в Минск, който беше осъден на четири години за свои публикации, съдържщи критики срещу Лукашенко. Неговата съпруга Кацярина Бахвалова лежа общо осем години за „държавна измяна“.

Освободените описват нечовешки условия в затворите.

„Беларус е полигон за репресии. Първо тук, после Путин го прави“, каза Дзядук. Той разказа за различни изтезания, включително т.нар. „дискотека“, която е изтезание с електрошок и „адвокат“ – побой с палки. Затворниците масово са изолирани, тормозени от обикновени престъпници и са лишавани системно от медицинска помощ.

„В моя затвор починаха четирима. Двама от предотвратими болести, един се обеси, а друг беше пребит до смърт“, каза Дзядук. Един от тях е художникът Аляксандър Пушкин, починал през 2023 г.

Лукашенко твърди, че затворите са нормални, но Дзядук и Спариш, които сега са без паспорти, се адаптират към изгнанието. Политическата им активност зад граница е трудна.

69-годишният опозиционер Микалай Статкевич отказа да напусне Беларус, връщайки се в ареста. „Истинският лидер остава в страната,“ каза Спариш, показвайки чантата му.

Дзядук благодари на американската дипломация, но предупреди западния свят да не се заблуждава от тактиките на Лукашенко. „Най-важното е да спасяваме хора, защото те умират.“

За Армения вече не съществуват червени линии - адв. Рубен Меликян

    

🇦🇲🇪🇺 Червените линии, които бяха начертани на Армения от ЕС, че човек не може да бъде задържан по политически причини, сега не съществуват. Това заяви адвокат Рубен Меликян по време на протест пред сградата на външно министерство на 8 април.

Той добави, че в затвора в Ереван има ръководител на организация, която до 2018 г. е следила събитията в Армения и когато някой е бил задържан, веднага са казвали, че това е невъзможно. „Ние помним онези времена и изискваме да не се прилагат двойни стандарти“, отбеляза Меликян.

По негова оценка в момента в Армения има поне петима политически затворници: заместник-председателят на Републиканската партия на Армения Армен Ашотян, политикът Нарек Малян, бившият кмет на Ванадзор Мамикон Асланян, водещите на подкаста „Имнемнин“ Вазген Сагателян и Нарек Самсонян.

Той изрази увереност, че външният министър Арарат Мирзоян и други държавни служители няма да повдигнат въпроса за арменците - затворници в Азербайджан.

„Нека поне да чуят от тук, че в Армения не са забравили за военно-политическото ръководство на Нагорни Карабах, като политическите затворници, като хората в затвора заради националността си. За тях не се говори по международните трибуни. Събрахме се тук в името на политическите затворници, намиращи се в Ереван и Баку“, завърши Меликян.

Припомняме, че генералният секретар на Съвета на Европа Мария Пейчинович-Бурич пристигна в Армения и ще проведе редица срещи, включително с външния министър Арарат Мирзоян.

Източник: News.am