Пенсионерка от Бердянск получи 14 години затвор за превод от 1500 гривни

🇺🇦⚖️🇷🇺 74-годишна жена от окупирания Бердянск ще излежи 14 години заради 1500 гривни, преведени в подкрепа на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ). Присъдата произнесе т.нар. Запорожки областен съд, създаден от окупационната власт, който определи превода като държавна измяна по чл. 275 от наказателния кодекс на Руската федерация. Сумата се равнява на около 3383 рубли, или 34 долара. За наказанието съобщи пресслужбата на съда, а случая описаха „Медиазона“ и „Крим.Реалии“.

Осъдената е родена през 1952 г. Тя получава руско гражданство през октомври 2023 г., а през лятото на следващата година извършва превода с мобилното приложение на украинска банка. Следствието твърди, че след началото на пълномащабната инвазия у нея се е формирало „устойчиво негативно отношение към представителите на руските държавни органи“, а самият превод е нанесъл вреда на сигурността на Руската федерация. Наказанието трябва да бъде изтърпяно в колония с общ режим.

Гражданството е правният ключ към присъдата. Според руското законодателство държавна измяна може да извърши само руски гражданин, а от 2022 г. насам Русия раздава паспорти на жителите на окупираните области. Без такъв документ те на практика не могат да започнат работа, да получават пенсия и дори да имат нормален достъп до лекар. Впоследствие същият паспорт превръща подкрепата за собствената им армия в престъпление срещу държавата, която е превзела града им с военна сила. Хагският правилник забранява на окупиращата сила да принуждава населението на завзета територия да ѝ се заклева във вярност, а Четвъртата Женевска конвенция защитава правата на цивилните под окупация. Изследователи от Йейлския университет определят поредицата укази за паспортизация като нарушение на двете конвенции.

Руската армия влиза в Бердянск на 27 февруари 2022 г. – четвъртия ден от инвазията. Пристанищният град на Азовско море е сред първите окупирани градове в Запорожка област в резултат на настъплението от юг. Още същата вечер руските военни заемат административните сгради, а градският транспорт е спрян. Още на следващия ден полицейското управление е разпуснато, след като градските власти отказват да оказват съдействие на окупаторите. Оттогава Бердянск не е бил под украински контрол нито за ден.

Присъдата от 26 август не е изключение, а част от системна практика. През февруари пред същия съд беше изпратена 70-годишната Светлана Лой от Запорожка област, която беше осъдена на 15 години лишаване от свобода. Според обвинението между януари и ноември 2024 г. тя е извършила 24 парични превода на обща стойност 63 420 рубли. Лой има издаден руски паспорт, но не се е отказала от украинското си гражданство и продължава да получава украинска пенсия. Тя отбеляза 70-ия си рожден ден на 10 юни в симферополския следствен арест, известен като СИЗО-1.

Обвинението често не прави разлика между дарение и превод за лични нужди. „Новая газета Европа“ пише, че част от осъдените просто са изпращали пари на свои внуци в Украйна, докато следствието тълкува всяко движение по украинска сметка като финансиране на армията. Делата се разглеждат при закрити врата, а имената на подсъдимите обикновено се заличават от съдебните актове. От съдилищата на окупационните власти в Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област, единствено тези в Донецк публикуват своите присъди. Правозащитни групи посочват и обратния правен абсурд: украинци без руско гражданство също биват обвинявани в държавна измяна, въпреки че руското законодателство не допуска това.

Останалите случаи излизат наяве по косвен път. Правозащитничката Даря Костромина разпозна Светлана Лой в кратко видео, публикувано от Запорожкия съд в неговия канал, след което ѝ пише на адреса на самия арест. По същия начин тя открива следващата осъдена. Галина Бехтер от мелитополското село Плодородно е на 68 години и страда от прогресираща деменция. На 5 март съдът ѝ наложи 11 години в колония с общ режим и още 12 месеца ограничение на свободата. Апелативната инстанция увеличи срока на 12 години и половина. Обвинението се основава на един превод от 1240 рубли.

Бехтер е задържана на 29 юли 2025 г., няколко месеца след като военни претърсват дома ѝ, уж за да търсят оръжие, и изземат украинските паспорти, телефоните и банкови карти, по които двамата съпрузи получават пенсиите си. Маршрутът ѝ след ареста е разкрит по откъслечни сведения. През септември тя е преместена в запорожкото село Якимовка, където точното място на задържане остава неизвестно. Следва Донецк, а през януари 2026 г. Бехтер е отведена в ареста в Симферопол.

Според организацията „Нумо, сестри!“, която проследява случая въз основа на сведения от близките, повод за преследването е донос от съседка. Семейство Бехтер никога не е криело своята позиция в подкрепа на Украйна. Дъщерята напуска окупирания Мелитополски район през лятото на 2022 г., а родителите ѝ остават в дома си. След пореден спор Галина Бехтер казва на съседката, че скоро „нашите ще се върнат“. Съпругът ѝ почива по време на окупацията през януари 2026 г. – месец след отвеждането ѝ в Симферопол.

В ареста Бехтер се намира в състояние, което не ѝ позволява сама да води кореспонденция. Нейните писма се пишат от съкилийнички, които освен това я хранят и преобличат. При 176 см ръст и 50 кг тегло, развива мускулна дистрофия и не може да контролира физиологичните функции. В писмо от средата на юли жените молят правозащитници да им изпратят памперси за възрастни. В килията са настанени 7 души, 6 от които са над 60-годишни. По думите на една от съкилийничките именно такива хора са представяни като опасни за държавата.

През същата юлска седмица „Нумо, сестри!“ научава, че няколко украински гражданки са били изведени от ареста в Симферопол и отправени към Краснодарския край. Дали Бехтер е една от тях, остава неизвестно. Маршрутите за етапиране не се оповестяват и близките са принудени да им правят възстановка по оскъдни сведения.

В същия арест се настанени и други хора, осъдени по същата разпоредба. Лариса Беляева е 66-годишна лекарка от село Любимовка, получила 14 години през април заради 102 украински военни облигации, които купила чрез украинско мобилно приложение между октомври 2023 и юни 2024 г. Общата им стойност е 270 080 рубли. Иван Чорний е 71-годишен пенсионер от Токмак. През юли съдът му наложи 13 години в колония със строг режим заради 27 превода на обща стойност около 9315 рубли, извършени между ноември 2023 и май 2025 г.

Моделът се повтаря и извън Запорожка област. В Херсонска област жителка на окупираните територии на левия бряг получи 12 години за преводи към украинската армия. Людмила Колесникова, бивша служителка на Министерство на вътрешните работи на Украйна, живее в Ирландия от 2022 г. През лятото на 2024 г. тя се връща в Ялта, за да се прости с починалата си майка, но служители на ФСБ я задържат на гробището. На 5 юни 2025 г. съд в Крим ѝ наложи 17 години затвор заради две дигитални пощенски марки с надпис „Руски военен кораб“, купени за 25 евро две години по-рано. Приходите от продажбата им са били предназначени за украински дронове. По думите на Колесникова единственото доказателство по делото е извлечение от онлайн банкирането ѝ. Апелативната инстанция остави присъдата в сила.

Присъдите не са по-леки и в самата Русия. Руслан Шадиев, инженер-изследовател във федералния ядрен център в Саров, беше осъден на 18 години лишаване от свобода на 8 октомври 2025 г. Съдът го призна за виновен в държавна измяна и финансиране на тероризъм заради общо 1200 рубли, преведени през 2023 г. на легион „Свобода на Русия“, Руския доброволчески корпус (РДК) и проекта „Идите лесом“, който помага на руснаци да избегнат мобилизация. Първите 4 години от наказанието той трябва да прекара в затвор, а останалите 14 – в колония със строг режим.

Броят на делата продължава да расте. През 2025 г. руските съдилища са осъдили 468 души по обвинения в държавна измяна, шпионаж, тайно сътрудничество с чужда държава и оказване на помощ на врага. Това е най-високият брой от влизането в сила на руския наказателен кодекс през 1997 г. За сравнение, година по-рано осъдените са 385. Данните са изчислени от правозащитния проект „Первый отдел“ съвместно с Parubets Analytics. Повечето дела – 364, или 78% – са по чл. 275. „Мемориал“ отчита най-малко 478 души за същия период.

В окупираните украински територии съдилищата са произнесли поне 190 присъди за държавна измяна и шпионаж от юли 2022 г. до края на 2025 г. Изданието „Важни истории“ изчислява средна продължителност на наказанието от 13,5 години и средна възраст на подсъдимите от 39 години. Жените са 28% от осъдените в окупираните региони срещу 6% в самата Русия. Възрастовата граница обаче опира до другата крайност: изданието е установило най-малко 8 осъдени на възраст до 19 години, двама от които са непълнолетни. Наложените им наказания са между 6 и 9 години. Между юли и септември 2025 г. темпът достига средно една присъда на всеки три дни. Според оценка на правозащитници броят на политическите дела на глава от населението в окупираните области е два пъти и половина по-висок, отколкото на територията на Русия.

Горната граница на наказанието беше увеличена в разгара на войната. От април 2023 г. чл. 275 позволява налагането на доживотен затвор. Дотогава максималното наказание беше 20 години, а минималното – 12. Изменението беше прието от Държавната дума на 18 април и влезе в сила със закон от 28 април същата година.

Някои арестувани изобщо не стигат до съд. Владислав Есипенко, кореспондент на Радио Свобода, излежа присъда в симферополския арест и керченската колония, след което беше освободен през юни 2025 г. По думите му на отделни етажи в СИЗО-2 в Симферопол хора са държани в пълна изолация в продължение на месеци и години – без обвинение и съдебен процес. Той ги нарича „хора-призраци“. Ресурсният център на Кримските татари описва 20 такива килии на третия етаж, във всяка от които са настанени между двама и четирима души. Поетът Костянтин Ширинг, осъден на 12 години за шпионаж, почина в руски затвор през 2023 г., след като не получи нужната медицинска помощ.

След произнасянето на присъдата Светлана Лой пише на Костромина, че е открила собствените си думи преобърнати в протокола. Тя подава жалба не с искане за намаляване на наказанието, а за пълна отмяна на присъдата, макар да допуска, че резултатът ще бъде нулев. „Това също е резултат“, пише Лой – нужен като доказателство, че е направила всичко възможно.

Британската двойка в „Евин“ прекрати гладните стачки на 93-ия ден

🇬🇧⛓️🇮🇷 Крейг Форман прекрати гладната си стачка на 93-ия ден, а съпругата му Линдзи – на 84-ия, без иранските власти да са направили публично известна отстъпка по което и да било от техните искания. Двамата излежават 10-годишни присъди в техеранския затвор „Евин“ по обвинение в шпионаж, което те отхвърлят още от момента на своето задържане. Роднините съобщиха за края на протеста в изявление от понеделник, разпространено чрез Agence France-Presse.

Отказът от храна започна през май и първоначално беше насочен към условията на задържане: пренаселени помещения без санитарни условия, от които роднините последователно се оплакват, както и тежки физически последици от продължителния престой в затвора. Последните пет дни двойката посвети на останалите затворници в Иран, с намерението протестът да излезе извън рамките на собствения случай. Синът на Линдзи Форман, Джо Бенет, който води кампанията за освобождаването им на пълен работен ден, заяви, че непосредственият приоритет остава здравето и благополучието им, а след него – връщането им у дома след повече от 18 месеца зад решетките.

Линдзи и Крейг Форман, и двамата в началото на петдесетте, влизат в Иран от Армения на 30 декември 2024 г. с валидни визи и лицензиран водач, на поредния етап от околосветското си пътуване с мотоциклети. Корпусът на стражите на ислямската революция ги задържа на 3 януари 2025 г. в централната част на страната, а обвинението в шпионаж е повдигнато на 18 февруари. На 19 февруари 2026 г. Революционният съд в Техеран им наложи по 10 години затвор след заседание от около три часа, до което защитата не беше допусната. Жалбата им е отхвърлена на 2 юни. През юли доведеният син на Крейг Форман съобщи, че към неговата присъда са добавени още две години заради разговори с медии.

Това е вторият им отказ от храна и сравнението с първия обяснява защо краят на сегашния протест сам по себе си е новина. Първата гладна стачка беше съвместна, продължи около месец в края на 2025 г. и имаше едно конкретно, процедурно искане: по-редовна връзка с близките. От началото на май 2026 г. тази връзка отново е прекъсната, а консулските посещения се отказват, установиха през юни докладчиците на ООН. Т.е. самото право, заради което беше проведена първата стачка, впоследствие отново е отнето. Вторият протест продължи три пъти по-дълго и приключи, без иранските власти да са направили публична отстъпка по нито едно от исканията. Един и същ инструмент, използван повторно, даде по-малък резултат срещу многократно по-висока физическа цена.

Външният натиск през тези три месеца също не доведе до видима отстъпка. На 17 юни, около 30-ия ден от гладуването на Линдзи Форман, двама специални докладчици на ООН – Алис Джил Едуардс по въпросите на изтезанията и Май Сато за положението с правата на човека в Иран – описаха ареста като неправомерен и предупредиха, че той може да представлява вземане на заложници по смисъла на международното право. Иран е страна по Международната конвенция срещу вземането на заложници. Докладчиците посочиха и конкретните пороци на производството: липса на доказателства, отказан адвокат по избор на подсъдимите, езикова бариера и твърдения, че разпитите са съпроводени с изтезания или друго малтретиране. Според тях присъдите трябва да бъдат отменени, а Лондон да изчерпи всяко налично дипломатическо средство. Двамата Форман продължиха да отказват храна още два месеца след това изявление.

„Евин“ е голям укрепен комплекс в северната част на Техеран, в който според правозащитни организации се държат политически затворници и чужди граждани. Крейг Форман беше преместен там от Керман през август 2025 г., а двамата със съпругата му са настанени в отделни крила. Самият комплекс е и физически повреден: израелски удар на 23 юни 2025 г. уби 79 души по данни на иранската съдебна власт и разруши клиниката, библиотеката и части от крилото за особено охраняваните задържани. След удара иранските власти прехвърлиха стотици затворници към „Гарчак“ и Главното изправително заведение на Техеран, а два месеца по-късно върнаха близо 600 души в два преустроени сектора в развалините. Един от затворниците описа новите помещения като тъмница, която не покрива минималните условия за човешки живот. Именно с оглед на това трябва да се разглеждат оплакванията от пренаселеност и мръсотия. По време на военната кампания през 2026 г. експлозия в близост изби стъклените панели в крилото на Крейг Форман и събори мазилка върху лежащите отдолу, разказаха тогава роднините.

Пространството за действие на Обединеното кралство се стесни допълнително именно през последните седмици. Британското посолство в Техеран затвори на 22 юли и оттогава функционира дистанционно, което беше посочено като нов утежняващ фактор в изявлението на Джо Бенет. Консулски достъп до двойката така или иначе беше отказан още през май, но затварянето премахва и физическото присъствие на британските дипломати, включително възможността британски представители да се явят на място и да поискат среща. Смени се и политическият събеседник в самото ведомство: случаят беше воден от Ивет Купър, която осъди присъдата и обеща да работи неотстъпно, докато двамата не се приберат у дома, а след оставката на Киър Стармър и сформирането на нов кабинет от Анди Бърнам в края на юли министерството беше поверено на Ед Милибанд. Всичко това се разиграва, докато меморандумът от Исламабад между САЩ и Иран през юни се разпадна в началото на юли, ударите по крайбрежието на Иран и отделни цели във вътрешността му бяха подновени, а преговорите за Ормузкия проток се водят през Оман.

Британският прецедент, който семейството познава най-добре, показва какво реално е давало резултат до момента. Назанин Загари-Ратклиф и Ануше Ашури напуснаха Иран на 16 март 2022 г. – в същия ден, в който Лондон уреди стар дълг от 393,8 милиона паунда по неизпълнена оръжейна сделка отпреди 1979 г.

Тогавашният външен министър обяви освобождаването и плащането заедно, като уточни, че сумата ще бъде достъпна единствено за хуманитарни цели. Освобождаването беше съпроводено от конкретен финансов трансфер. 21-дневното гладуване на Ричард Ратклиф пред сградата на Форин офис през есента на 2021 г. беше насочено към собственото му правителство – за да го принуди да уреди дълга, а не към Техеран. Линдзи и Крейг Форман нямат тази възможност: те са в Иран и основният им инструмент е публичността, а в техния случай цената на тази публичност вече достигна две допълнителни години затвор.

Оттук нататък показателите, които си струва да се следят, са малко и ясни. Възстановена връзка с близките и допуснато консулско посещение, макар и чрез трета държава при затворено посолство, биха показали, че Техеран запазва възможността случаят да бъде използван в бъдеща размяна. Обратните сигнали биха били ново обвинение, допълнителна присъда като тази през юли или преместване извън „Евин“ – стъпки, които вдигат и без това високата цена на публичната кампания, вместо да отварят път към реални преговори. При липсата на пряк дипломатически канал бързото освобождаване изглежда твърде малко вероятно. По-скоро непосредственият въпрос е дали двамата ще успеят да върнат правото да чуват гласовете на най-близките си.

Беларус освобождава 250 политически затворници срещу вдигане на санкциите от САЩ.

🇧🇾🤝🇺🇸 Беларуският президент Александър Лукашенко разпореди днес амнистията на 250 политически затворници в рамките на сделка със САЩ, отменяща част от американските санкции. Това е поредната стъпка в усилията на авторитарния лидер да подобри отношенията си със Запада.

Лукашенко помилва затворниците след своята среща в Минск с Джон Коул, специален пратеник на президента Доналд Тръмп за Беларус. Коул приветства решението като „значимо хуманитарно постижение“, което доказва ангажимента на Тръмп към „директна и твърда дипломация“. Това е най-голямото еднократно освобождаване на политически затворници в историята на страната.

Коул заяви пред репортери, че САЩ ще вдигнат санкциите, наложени срещу две беларуски държавни банки и Министерство на финансите, а водещите производители на калиеви торове в страната също са премахнати от санкционния списък.

Лидерът на беларуската опозиция в изгнание Светлана Тихановска определи освобождаването като „момент на огромно облекчение и надежда“.

„След години изолация тези хора са на свобода и най-накрая могат да прегърнат своите близки. Няма нищо по-силно от това да видиш човек, преминал през несправедливо лишаване от свобода, отново да се събере със семейството си“, заяви Тихановска пред Асошиейтед Прес. Тя благодари на Тръмп и администрацията му за „неуморните усилия“ и добави, че подобни хуманитарни стъпки спасяват животи.

При последната среща на американски дипломати с Лукашенко през декември, Белият дом обяви облекчаване на санкциите върху сектора на калиевите торове, който е ключов източник на експортни приходи, а освен това 123 затворници бяха освободени и изпратени в Украйна и Литва.

Беларус се намира в състояние на международна изолация от години. Лукашенко управлява 9,5-милионната нация с желязна ръка в последните три десетилетия. Страната беше обект на многократни санкции от страна на западния свят заради потъпкването на човешките права и това, че позволи на руските военни да използват територията ѝ като плацдарм за пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г.

Властта на Лукашенко се разклати след президентските избори през 2020 г. Тогава десетки хиляди излязоха на улицата в знак на протест срещу вота, обявен от опозицията за фалшифициран. Това бяха най-мащабните демонстрации след независимостта на Беларус през 1991 г. При последвалите репресии десетки хиляди бяха арестувани, мнозина пребити от полицията, а видни опозиционери избягаха или бяха затворени. На изборите миналата година Лукашенко спечели седми мандат, а опозицията определи вота като „фарс“.

Откакто Тръмп се завърна в Белия дом миналата година, Лукашенко освободи десетки затворници, сред които нобеловия лауреат Алес Бяляцки и дисидентите Сергей Тихановски, Виктор Бабарико и Мария Колесникова. През август 2025 г. Тръмп проведе личен разговор с него по телефона и дори предложи лична среща, което се превърна в огромна победа за лидера, станал известен като „последния диктатор на Европа“.

Денис Кучински, съветник на Тихановска, съобщи, че 15 от 250 освободени вече са пристигнали в Литва. Сред тях са Валентин Стефанович и Марфа Рабкова от правозащитната група „Вясна“. Стефанович имаше 9-годишна присъда, а Рабкова беше осъдена на близо 15 години по обвинения, считани за отмъщение заради записването на доказателства за насилие. Свободни са още активистката Наста Лойка, журналистката Катерина Бахвалава от телевизия „Белсат“, осъдена за държавна измяна, и опозиционният блогър Едуард Палчис с 13-годишна присъда.

Подобно на предишни случаи, затворниците се изпращат в Литва без паспорти. Кучински определи това като „подигравка“, която има за цел да затрудни максимално техния живот в чужбина. „Вясна“ отбелязва, че поне 1100 политически затворници остават зад решетките в Беларус. Тихановска подчерта, че крайната цел остава непроменена – пълно освобождаване и край на репресиите.

Пускането на политически затворници в Беларус: Свобода с уловка.

Тези смели мъже и жени са арестувани и затворени заради упражняване на своите човешки права и свободи в стремежа си към установяване на демокрация в Беларус, за несъгласие с фалшифицирането на изборите или за позиция против руската агресия срещу Украйна.

🇧🇾 Когато автобусът премина границата с Литва току-що освободеният след пет години затвор в Беларус Микола Дзядук извика: „Бог да благослови Америка!“ Този възглас от анархист и журналист, прекарал половината от зрелия си живот зад решетките заради позицията си против режима на Александър Лукашенко, беше неочакван.

„В този момент обичах цялата американска администрация“, отбеляза той с усмивка в кафене в литовската столица Вилнюс с все още късо подстриганата коса от затвора.

37-годишният Дзядук беше един от 52-ма политически затворници, които бяха пуснати на свобода и депортирани в Литва този месец – едно от най-мащабните помилвания в постсъветската история на Беларус. Това е ход на Лукашенко, авторитарния лидер и съюзник на Путин, за подобряване на отношенията с администрацията на Тръмп.

Освобождаването обаче идва с уловки. Затворите остават пълни с 1168 политически затворници, включително основателя на „Вясна“ и носител на Нобелова награда за мир Аляксандър Бяляцки.

С дипломатически жестове Лукашенко извади Беларус от западната изолация след репресиите у дома и подкрепата за руската агресия срещу Украйна. Облекчаването на американските санкции и намека на президента Тръмп за среща с последния европейски диктатор са очевидна победа за него, но критиците го обвиняват, че използва затворниците като разменна монета.

„Най-важното е да не заменим свободата на страната с тази на затворниците. 50 души са пуснати, но други 50 бяха задържани. Какъв е смисълът?“, попита 39-годишният активист Сергей Спариш от „Народна грамада“, който беше освободен в същата сделка.

Сред задържаните е Мария Колесникова, която отказа изгнание, скъсвайки демонстративно своя паспорт. Според наблюдатели пълното освобождаване би лишило Лукашенко от лост за влияние.

Репресиите започнаха след спорните избори през 2020 г., когато хиляди беларуси протестираха в знак на несъгласие с изборните измами на режима. Дзядук и Спариш бяха арестувани с граждани и журналисти, обвинени в „екстремизъм“ заради коментари или харесвания онлайн.

Британското издание The Guardian присъства на процеса срещу журналиста Игар Иляш в Минск, който беше осъден на четири години за свои публикации, съдържщи критики срещу Лукашенко. Неговата съпруга Кацярина Бахвалова лежа общо осем години за „държавна измяна“.

Освободените описват нечовешки условия в затворите.

„Беларус е полигон за репресии. Първо тук, после Путин го прави“, каза Дзядук. Той разказа за различни изтезания, включително т.нар. „дискотека“, която е изтезание с електрошок и „адвокат“ – побой с палки. Затворниците масово са изолирани, тормозени от обикновени престъпници и са лишавани системно от медицинска помощ.

„В моя затвор починаха четирима. Двама от предотвратими болести, един се обеси, а друг беше пребит до смърт“, каза Дзядук. Един от тях е художникът Аляксандър Пушкин, починал през 2023 г.

Лукашенко твърди, че затворите са нормални, но Дзядук и Спариш, които сега са без паспорти, се адаптират към изгнанието. Политическата им активност зад граница е трудна.

69-годишният опозиционер Микалай Статкевич отказа да напусне Беларус, връщайки се в ареста. „Истинският лидер остава в страната,“ каза Спариш, показвайки чантата му.

Дзядук благодари на американската дипломация, но предупреди западния свят да не се заблуждава от тактиките на Лукашенко. „Най-важното е да спасяваме хора, защото те умират.“

За Армения вече не съществуват червени линии - адв. Рубен Меликян

    

🇦🇲🇪🇺 Червените линии, които бяха начертани на Армения от ЕС, че човек не може да бъде задържан по политически причини, сега не съществуват. Това заяви адвокат Рубен Меликян по време на протест пред сградата на външно министерство на 8 април.

Той добави, че в затвора в Ереван има ръководител на организация, която до 2018 г. е следила събитията в Армения и когато някой е бил задържан, веднага са казвали, че това е невъзможно. „Ние помним онези времена и изискваме да не се прилагат двойни стандарти“, отбеляза Меликян.

По негова оценка в момента в Армения има поне петима политически затворници: заместник-председателят на Републиканската партия на Армения Армен Ашотян, политикът Нарек Малян, бившият кмет на Ванадзор Мамикон Асланян, водещите на подкаста „Имнемнин“ Вазген Сагателян и Нарек Самсонян.

Той изрази увереност, че външният министър Арарат Мирзоян и други държавни служители няма да повдигнат въпроса за арменците - затворници в Азербайджан.

„Нека поне да чуят от тук, че в Армения не са забравили за военно-политическото ръководство на Нагорни Карабах, като политическите затворници, като хората в затвора заради националността си. За тях не се говори по международните трибуни. Събрахме се тук в името на политическите затворници, намиращи се в Ереван и Баку“, завърши Меликян.

Припомняме, че генералният секретар на Съвета на Европа Мария Пейчинович-Бурич пристигна в Армения и ще проведе редица срещи, включително с външния министър Арарат Мирзоян.

Източник: News.am