15 години затвор за фотожурналистката Ялда Моайери по закона за шпионаж

🇮🇷⚖️📷 Иранската фотожурналистка Ялда Моайери получи присъда от 15 години затвор заради своите снимки и интервюта. За това тя научи в събота, 8 август, на Деня на журналиста в Иран, когато се яви в Революционния съд в Техеран, съобщи Ройтерс. Наказанието е постановено по закона за шпионажа, приет след 12-дневната война между Израел и Иран през юни 2025 г. Той разширява възможностите на режима да преследва работата с чуждестранни медии като престъпление срещу националната сигурност.

Официални документи по делото не ѝ бяха предоставени. Приятел, който я придружавал, преписал на ръка обвинителния акт в сградата на съда. Според преписа, с който Ройтерс разполага, обвиненията срещу нея включват „интервюиране с мрежи, враждебни на системата“ и изпращане на снимки до субекти в Израел и САЩ, определени като „враждебни“. Самата Моайери посочва, че е предоставила на CNN кадри от щетите след въздушните удари по Иран и през март 2026 г. е дала интервю за своята журналистическа работа.

Наказанието не се изчерпва със лишаването от свобода. Според данни на Международната федерация на журналистите (IFJ) от 12 август съдът е разпоредил конфискация на техниката ѝ, включително камерите и телефона, и налага забрана за упражняване на медийна и културна дейност, заемане на публична длъжност и публикуване в социалните мрежи. „Иранският режим достигна ново равнище на репресия, увеличавайки наказанията за онези, които се осмеляват да критикуват Ислямската република“, заяви главният секретар на федерацията Антони Беланже.

Законът, по който е осъдена, носи името „Закон за засилване на наказанието за шпионаж и сътрудничество с ционисткия режим и враждебните държави срещу националната сигурност и интереси“. Парламентът на Ислямската република одобри първоначалния законопроект в края на юни 2025 г. – броени дни след края на войната с Израел. Съветът на пазителите го върна заради неясноти, а окончателната редакция премина през парламента и беше одобрена през есента на същата година.

Той предвижда смъртно наказание за конкретни оперативни и разузнавателни действия в полза на Израел, САЩ или други държави и организации, определени като враждебни. Отделни негови разпоредби тълкуват като криминално деяние политическа, културна, медийна и пропагандна дейност и изпращането на снимки, видео и информация до чуждестранни и определени като враждебни медии и платформи, когато властите преценят, че това застрашава националната сигурност. При по-тежка квалификация подобни действия биха могли да попаднат и под състава „корупция по земята“ (efsad-e fel-arz), който в иранското право може да доведе до смъртно наказание. Законът съкращава и сроковете по производството: за Моайери срокът за обжалване е 10 дни – наполовина спрямо предишния режим.

Наказателната практика по сходни обвинения стига често до бесилката. Пет дни преди Моайери да се яви в съда иранските власти обесиха Омид Бехзад и Пурия Сафват, осъдени за предоставяне на координатите на военни и охранявани обекти на служители на „Мосад“. Екзекуциите по обвинения, свързани с националната сигурност и шпионажа, зачестиха след началото на въздушните удари на Израел и САЩ на 28 февруари. На 27 юли експерти на ООН заявиха, че Техеран очевидно се стреми да всее страх в обществото със смъртните присъди, както и да възпре бъдещи демонстрации и заглуши несъгласието. Делата по подобни обвинения се гледат при закрити врата, а подсъдимите често нямат достъп до доказателствата срещу тях.

Обвинението към Моайери идва след два обиска в дома ѝ от началото на годината. Разузнавателното звено на Корпуса на стражите на Ислямската революция (IRGC) влезе в жилището през януари, докато в страната вървяха масови протести срещу режима, и конфискува телефона, лаптопа и друга електроника, разказва тя. Служители на IRGC се върнали, след като САЩ нанесоха въздушни удари по Иран. „При това идване взеха всичко, включително камерите, които притежавах от детството си“, спомня си Моайери. „Бях подложена на няколко разпита и в крайна сметка делото ми беше препратено към 33-ти клон на Прокуратурата по сигурността, а след това към Революционния съд.“

Правозащитни групи датират самото произнасяне на присъдата по-рано. Hengaw и IFJ съобщават, че е била постановена задочно на 19 юли от 29-и клон на Революционния съд в Техеран, с формулировка „дейност в интерес на ционисткия режим и САЩ“. Така между решението и деня, в който Моайери е научила за него в съдебната сграда, минават близо три седмици.

Отказът да ѝ бъдат предоставени документите по делото е начинът, по който Ислямската република иска да „заглуши“ подсъдимите и показва съдебна власт, която „откровено“ действа като държавен агент, отбелязва Роя Боруманд, изпълнителен директор на Центъра за човешки права „Абдорахман Боруманд“ със седалище в САЩ. Говорителят на иранската мисия в ООН в Ню Йорк не отговори на искането за коментар по случая.

Присъдата идва на фона на силно ограничена среда за иранските медии. „Репортери без граници“ отчитат 16 задържани журналисти в страната от началото на годината, а Комитетът за защита на журналистите (CPJ) през март докладва, че зад решетките са поне 15. През май CPJ и „Репортери без граници“ алармираха, че иранският режим използва продължилото 83 дни прекъсване на интернет, за да прикрие реалните мащаби на репресиите срещу медиите. Сред затворниците в техеранския затвор „Евин“ са иранско-американският журналист Реза Вализаде и японският репортер Шиносуке Кавашима.

Прекъсването започна на 8 януари, в разгара на протестите, избухнали в края на декември след рухването на риала. Норвежката организация Iran Human Rights преброи най-малко 3428 убити демонстранти до 22 януари и около 40 000 задържани. Защитници на човешките права в Иран (HRANA) посочи в своя отчет от 23 февруари, че около 6800 цивилни са били убити, а 53 800 са задържани. Точните мащаби на жертвите остават невъзможни за независимо потвърждение при ограничения достъп до информация. Мишените на арести след кървавото сгазване на протеста включват лекари, адвокати, политици с реформистки идеи и журналисти.

Работата на Моайери е концентрирана основно върху жените. Тя прави едни от първите документирани кадри на жени, задържани от нравствената полиция – сред тях снимка от 2007 г. на две жени, седнали в бели полицейски микробуси, с облени в сълзи лица. През 2017 г. заснема студентка по време на протест срещу икономическото положение в Техеранския университет, която върви през сълзотворния газ с вдигнат юмрук. Администрацията на Доналд Тръмп впоследствие използва кадъра в свои изявления за човешките права в Иран. През 2023 г. Моайери получава международната награда „Кураж в журналистиката“.

Присъдата не е първата в биографията ѝ. През 2022 г. Моайери прекарва три месеца в ареста и получава осемгодишна присъда за отразяването на протестите „Жена, живот, свобода“, избухнали след смъртта на младата Махса Амини в ареста на нравствената полиция. По-късно обща амнистия намалява наказанието, но делото продължава да я излага на разпити от страна на властите. Моайери е лежа и две години в затвора „Гарчак“ – място, което преди това самата тя е снимала.

Новото в настоящия случай е правният механизъм. Предишните дела срещу нея се водеха по обвинения за действия срещу националната сигурност и подстрекаване към безредици. Обвиненията бяха оспорвани от правозащитни групи, но поне се свързваха непосредствено с отразяването на протестите. Законът от 2025 г. разширява значително тази рамка: интервюто за чуждестранна телевизия или изпращането на кадър вече могат да се третират не просто като медийна дейност, а като форма на подпомагане на враждебна държава или действие срещу националната сигурност. Свитият до 10 дни срок за обжалване затруднява още повече защитата, а при предишното дело на Моайери облекчаването на присъдата дойде не от съд, а благодарение на общата амнистия.

„Нито една от тези присъди не ме е накарала да изоставя пътя си дори за миг. Продължих да документирам и да показвам реалностите на иранското общество“, заявява Моайери. „Нямам какво да губя. Режимът ми отне всичко и единственото, което все още имам, са моята истина и честност на наблюдател.“

Ешафод в Исфахан засилва опасенията за публични екзекуции по делото „Алихани“

Амирхосеин Сафари и братовчедите му Алиреза и Аболфазл Сепахи бяха осъдени на смърт след техния арест по време на безпрецедентните протести срещу режима в Иран през януари.

Архивна снимка от подготовката за публична екзекуция в Иран

20-годишните близначки Таране Рахими (вляво) и Ромина Рахими (вдясно) също са заплашени от смъртна присъда заради участието си в протестите през януари в Исфахан.

🇮🇷 Метална площадка за екзекуции беше издигната на 27 юли на площад „Алихани“ в иранския град Исфахан, а семействата на трима от осъдените на смърт – Амирхосейн Сафари и Аболфазл Сепахи и Алиреза Сепахи – бяха извикани в централния затвор „Дастгерд“ за свиждане, което те възприемат като последно.

Според IranWire присъдите може да бъдат изпълнени още днес, 28 юли. Iran International докладва засилено присъствие на полиция и паравоенни от „Басидж“ около площада, а публикации на очевидци в социалните мрежи описват ограничен достъп до района. Иранската съдебна власт не е потвърдила публично нито дата, нито място за екзекуциите.

Разполагането на ешафод на градски площад е значим сигнал. Публичните екзекуции остават малък дял от общия брой смъртни присъди в Ислямската република, но имат несъразмерно силна политическа функция: превръщат наказанието в демонстрация на държавна власт. По данни на Iran Human Rights и Ensemble contre la peine de mort най-малко 11 от общо 1639 екзекуции през 2025 г. са били изпълнени пред публика. От своя страна HRANA отчита 10 публични екзекуции при по-висок общ брой от 1922. Фактът, че съоръжението беше издигнато именно на площада, дал името на делото, засилва опасенията, че режимът води подготовка не за поредното изпълнение на смъртна присъда, а за символичен акт на възмездие.

Делото и протестите от януари

Производството произтича от събитията на 8 януари 2026 г. – 10-ия ден от протестната вълна, започнала на 28 декември 2025 г. със стачка на търговци в Големия базар в Техеран след рязкото обезценяване на риала. Впоследствие протестите се превърнаха в най-сериозното движение срещу ислямския режим за цялото му съществуване от революцията през 1979 г.

На 8 и 9 януари силите за сигурност откриха безразборен по демонстранти в Исфахан и застреляха няколко жители на града. Държавните медии съобщиха, че при сблъсъците са загинали четирима бойци от „Басидж“ и специалните части – Хосейн Рамезани, Мохамад Хемати, Сеид Али Хошуеи и Валиола Сафари. След това властите задържаха най-малко 59 души.

Съдебният процес се проведе пред Първи състав на Революционния съд в Исфахан, ръководен от Мортеза Барати, с участието на съдия Мохамад Реза Таваколи и прокурора Мохамад Нахджавани. Според Hengaw делото е приключило в три заседания, всяко от които е продължило около час. Подсъдимите не са могли свободно да изберат защитници, а част от присъдите са основани на самопризнания, които обвиняемите настояват, че са били изтръгнати с изтезания. Заседанията срещу двамата Сепахи са били проведени по видеовръзка от затвора.

23-ма обвиняеми са получили присъди от 5-10 години затвор, а най-малко 12 получиха смъртни присъди, въпреки че точния им брой е обект на разминавания. HRANA, позовавайки се на защитник по делото, посочи 15 присъди на първа инстанция, 14 от които вече са потвърдени. Съдебната агенция „Мизан“ от своя страна посочи обвинителни актове срещу 16 души. Алиреза Сепахи е получил 4 смъртни присъди, докато Аболфазл Сепахи – 3.

Процедура, изолация и вече изпълнени присъди

След като Върховния съд потвърди смъртните присъди, делото беше върнато на службата за изпълнение на наказанията към Революционния съд в Исфахан. На 18 юли около 30 политически затворници, включително всички осъдени на смърт по делото, са били изведени от отделението си под предлог за среща със съдия. Връзката им с останалите затворници е прекъсната, докато лишените от свобода, останали в отделението, обявиха стачка. HRANA съобщава отделно, че Алиреза и Аболфазл Сепахи са били преместени в единични килии.

На 19 юли Ерфан Есфандиари и Гол Мохамад Мохамади бяха обесени – първите изпълнени присъди по това дело. „Мизан“ потвърди екзекуциите. Според различни източници Есфандиари е бил на 18 или 19 години, а Мохамади – афганистански гражданин – на 23 или 24 години.

Семейството на Есфандиари е чакало пред затвора до ранните часове на сутринта. След като близките са се прибрали, баща му е бил повикан обратно и принуден да подпише декларация, че синът му няма да бъде погребан в Исфахан и че няма да се организира публична траурна церемония. Тялото е било погребано в Буин Миандащ без присъствието на семейството.

Оспорена доказателствена основа

Доказателствата срещу двамата Сепахи са предмет на сериозни спорове. Източник, близък до семействата, твърди, че записи от камерите за видеонаблюдение и други материали ги поставят на друго място по време на инцидента, но съдът не ги е разгледал по същество. Други подсъдими, държани в затвора „Довлатабад“, са заявили, че са били принуждавани чрез натиск и изтезания да потвърдят присъствието на братовчедите на площада и да подпишат предварително подготвени показания.

Тези твърдения не са били независимо разследвани. Защитникът не е получил пълен достъп до делото и не му е било позволено да копира или фотографира присъдата. Това е ограничило възможността на защитата да провери приложените доказателства и оставило семействата без точна информация за формулировката на обвиненията.

Случаят има и своето директно семейно измерение. Майката на Алиреза Сепахи, Сомайе Афшар, излежава 5-годишна присъда по същото дело. За свиждането със сина и племенника си тя е преместена от женското отделение. При ареста на Алиреза на 10 януари силите за сигурност са открили огън при влизането в дома на семейството; следи от куршуми са останали по сградата и съседните постройки.

Други обвиняеми и моделът на наказателно преследване

Сред останалите осъдени е Шервин Багериан Джебели, навършил 18 години броени дни преди задържането си. Иранската държавна телевизия излъчи негови самопризнания седмица след ареста и преди началото на процеса. Според експерти на ООН той не разбира напълно обвинението „мохаребе“ – „вражда срещу Бог“ – което може да бъде наказано със смърт.

Друг красноречив пример е Алиреза Раеиси, чиято смъртна присъда първоначално е заменена с 20 години затвор, а по-късно възстановена и потвърдена от Върховния съд. Един от материалите, представени срещу него, е гласово съобщение, с което е поканил своя братовчед Рамин Раеиси да участва в протестите. Рамин изчезва на 9 януари, а 9 дни по-късно неговото семейство открива трупа му в моргата с 4 огнестрелни рани в гърдите.

Същият съдебен състав разглежда и второ дело, свързано със събитията от 8 януари. 16 души, сред които собственик на магазин, две близначки на 20-годишна възраст и техни близки, са обвинени в „мохаребе“ за предполагаемо производство на запалителни бутилки и за връзка със смъртта на полковника от Корпуса на стражите на ислямската революция Абас Камрани. Според „Радио Фарда“ прокуратурата не е повдигнала отделно обвинение за убийство и не е представила доказателства, които да свързват пряко подсъдимите с неговата смърт.

Международният натиск и неговите граници

На 23 юли Независимата международна мисия на ООН за установяване на фактите за Иран отправи призив към Техеран незабавно да спре екзекуциите и да въведе мораториум върху смъртното наказание. На 27 юли 8 мандата на специалните процедури на ООН повториха призива и заявиха, че осъждането на 12 души на смърт в рамките на едно закрито производство, без ясно разграничаване на индивидуалната отговорност, не отговаря на международните стандарти за справедлив процес.

Държавният департамент на САЩ също поиска прекратяване на екзекуциите. До момента обаче международната реакция не е довела до видима промяна в съдебната или изпълнителната процедура. Това е съществено: Техеран традиционно оценява международния натиск не само по неговата политическа острота, но и по наличието на конкретна цена за продължаване на репресиите.

От индивидуално дело към по-широка кампания

Делото „Алихани“ е част от значително по-широка вълна на екзекуции по политически мотивирани обвинения. Центърът за човешки права в Иран е документирал най-малко 46 подобни екзекуции от 19 март насам, включително поне 23 на лица, задържани при януарските протести. Iran Human Rights отчита 24 екзекутирани демонстранти от същата протестна вълна. Само в „Дастгерд“ повече от 70 души очакват изпълнение на смъртни присъди, а десетки други протестиращи и политически затворници са изложени на непосредствен риск.

Темпото на производствата не е случайно. На 15 юли главният прокурор на Техеран Али Салехи съобщи, че по разпореждане на председателя на съдебната власт Голам-Хосейн Мохсени-Еджеи делата, свързани с протестите и последвалите военни кампании, са приключени и внесени в съдилищата. Това предполага централизирано административно ускоряване на репресивния цикъл – от разследване и присъда до изпълнение.

Разполагането на ешафод на площад „Алихани“ следователно трябва да се разглежда не като изолиран местен епизод, а като потенциална промяна в начина, по който държавата използва смъртното наказание. Ако присъдите бъдат изпълнени публично, властите ще преминат от ограничени, предимно затворнически екзекуции към открито демонстративно наказание на място, превърнато в символ на протестното движение. Това би означавало, че целта вече не е единствено елиминиране на обвиняемите, а дисциплиниране на по-широка обществена аудитория чрез страх.