🇮🇱🎯🇮🇷 Мохамад-Есмаил Таваколи, ръководител на Спешна помощ в провинция Техеран, вплете колата на Червения полумесец, която Ислямската република превърна в символ на израелската жестокост през 12-дневната война, в собствения си разказ за израелския удар по заседанието на Висшия съвет за национална сигурност. Пред камерата на предаването „Историята на войната 2“ той разказва как колегите му съобщават, че от обстрелваната сграда „няколко коли излязоха бързо“, че екипите му са блокирани под ракетен обстрел, и продължава на един дъх: „Тогава обявиха, че е ударена линейка на Червения полумесец и скъпите ни хора загинаха там“. Интервюто се разпространи на 14 октомври. Същата вечер студентската агенция SNN, свързана с милицията „Басидж“, пусна писмена версия на разказа, в която всичко останало е запазено почти дословно, а изречението за линейката липсва.
Ударът, за който говори Таваколи, е най-дълго премълчаваният епизод от конфликта. В понеделник, 16 юни, израелски боеприпаси поразяват сграда в Западен Техеран, където заседава съветът с президента Масуд Пезешкиан, председателя на парламента Мохамад-Багер Галибаф и шефа на съдебната власт Голамхосейн Мохсени-Ейеи. Подробностите стават публични едва през юли, когато агенция „Фарс“, близка до Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), съобщава, че 6 бомби са ударили входовете и изходите на сградата, а участниците са се измъкнали от предварително подготвен авариен люк. През август началникът на кабинета на Пезешкиан описва удара като целенасочен опит да бъде убит президентът.
Таваколи допълва тази картина с разказ за случилото се извън сградата. Около 11 ч. диспечерите докладват за черен дим над склоновете в западната част на столицата, а 10 минути по-късно го търсят от кабинета на президента и искат хирург и специалист по белодробни заболявания, без да обяснят защо. На мястото той заварва Пезешкиан, който куца с ранено коляно и под 10 минути след удара тръгва пеша към резиденцията на върховния лидер Али Хаменей. Министърът на вътрешните работи Ескандар Момени, получил увреждане от войната с Ирак през 80-те години, кашля тежко и по-късно е настанен в болница, докато генерал Мусави си тръгва с лек автомобил. Самият Таваколи признава, че се е изненадал, като разбрал, че Хаменей е още в резиденцията си, а не в убежище. Хаменей загина при американско-израелския удар на 28 февруари 2026 г.
Колата, която Таваколи споменава мимоходом, има собствена, много по-публична история. Вечерта на 16 юни Иранският червен полумесец съобщи, че Израел е поразил негов екип в Западен Техеран. По данни на британската организация Airwars, която документира цивилни жертви на въздушни удари, става въпрос за двоен удар с дрон в квартал Читгар, район 22, по спасители, тръгнали към мястото на предишно попадение. Загиват 52-годишният Моджтаба Малеки и Амирхосейн Джамшидпур, докато говорителят на организацията Моджтаба Халеди съобщи за 3 загинали, без да назове третия. Говорителят на Министерство на външните работи Есмаил Багаи заяви, че ударът е „умишлено убийство“ и военно престъпление според Женевските конвенции, и отправи призив към Съвета за сигурност на ООН, както и всички страни, сред тях Швейцария като депозитар на конвенциите, да се намесят веднага. На 23 юни изгорелият автомобил беше изложен на оживен площад в Техеран, а снимките на медици в червени униформи, които го обсипват с рози, обиколиха световните агенции чрез AFP.
Изложеното превозно средство обаче не е линейка за превоз на болни. Снимката, която се споделя сега с логото на агенция „Машрег“, както и кадрите от площада показват изгорял джип с правоъгълна каросерия от типа на Land Cruiser, без отделение за носилка. Разказите на самите спасители също правят въпросната разлика. Колегата на Малеки Хосейн Никбахт, ранен в същия удар, говори за „спасителна кола“, а съпругата на Малеки споменава 3 линейки, изпратени на място. В официалните съобщения обаче всички те се сливат в една „линейка“.
Записът с думите на Таваколи и снимката на автомобила беше публикуван в X от Бехнам Голипур, ирански журналист с близо 124 хил. последователи, който е твърда опозиция на Ислямската република; хаштагът му назовава властите „окупатори на Иран“. Според Голипур сега „се разкри“, че Израел е поразил автомобила, след като той е потеглил от мястото на срещата, и че в него са пътували „няколко служители или командири на гвардията или от службите за сигурност“. Той твърди още, че това е командна кола на Спешна помощ на Техеран, а не превозно средство за болни и ранени. Таваколи не споделя нито едно от трите твърдения на журналиста. Той не твърди, че автомобилът е тръгнал от срещата, не казва кой конкретно е пътувал в него и го описва като автомобил на Червения полумесец, не на службата. Спешна помощ и Червеният полумесец са изцяло отделни структури: първата е към Министерство на здравеопазването, а второто е самостоятелно дружество със свои спасителни екипи. По-късно в същото едночасово интервю, говорейки за протестите от 8-9 януари 2026 г., Таваколи отрича категорично слуховете, че силовите структури са използвали линейки, за да се придвижват: „В Спешна помощ нито една линейка не се използва за превоз на когото и да е, освен на болен“.
В хронологията също има разминаване. Таваколи поставя удара срещу съвета около 11 ч. сутринта, докато спасителите и семейството на Малеки посочват, че автомобилът е бил поразен вечерта: неговата съпруга му се е обадила за последно около 17:30 ч. Още през юли 2025 г. Iran International сподели доказателства, че нападението е станало следобед, което намалява разликата в часовете, но не я премахва. Официално мястото на срещата никога не е посочвано по-точно от „Западен Техеран“, а Читгар се намира в същата част на града, така че географията нито потвърждава, нито изключва връзката.
Новото признание поставя автомобила там, където официалната версия никога не го е поставяла. Таваколи е държавен служител, който е бил на място в деня на атаката. В неговия разказ колата, обявена от Техеран за жертва на военно престъпление, не е част от спасителна мисия в жилищен квартал. Тя е част от разказа за удара по най-висшия орган на репресивния апарат в Ислямската република, редом с колите, които бързо напускат сградата. Агенцията, която препечата думите му, пропусна да спомене точно това. Твърдението на Голипур за командирите на IRGC остава без потвърждение. Срещу нея застават двамата назовани загинали, които са подробно описвани от своите семейства и колеги като спасители, тръгнали на сигнал. Неизвестен остава въпросът за третата жертва, чието име организацията така и не обяви.
Отговорът зависи от няколко проверими факта. Тезата на Голипур би се потвърдила, ако се появят името и позицията на третия загинал, ако се публикуват точният час и адресът на попадението или ако израелското командване потвърди, че неговите сили са поразили превозно средство, свързано със срещата на висшия съвет.
