🇸🇦🕊️🇮🇷 Уалид ал-Хурейджи, заместник-министър на външните работи на Саудитска Арабия, оглави делегацията на кралството, която се поклони пред тялото на ликвидирания ирански върховен лидер Али Хаменей в Техеран – поява, която иранските организатори не бяха анонсирали и която отсъстваше от предварително обявения списък на чуждестранните гости.
Новината първоначално беше съобщена от ирански медии в първия ден на погребалните церемонии, а по-късно се потвърди от израелски и западни медии. За разлика от представителите на Оман и Катар, чието участие беше известно предварително, саудитската делегация се появи без предизвестие и почти мигновено се превърна в най-коментирания дипломатически жест на деня.
Поклонението е част от държавно погребение, каквото Иран не е организирал от смъртта на Хомейни. Хаменей не почина от естествена смърт и не се оттегли от властта – той беше ликвидиран на 28 февруари 2026 г. при първата вълна от въздушни удари в рамките на съвместната американско-израелска военна кампания, която обезглави режима и отне живота на значителна част от политическото, военното, разузнавателното и религиозното му ръководство. Тялото му беше изложено в молитвения комплекс „Мосалла“ в Техеран, покрито с червеното знаме от светилището на имам Реза в Машхад – родния град на лидера, където той ще бъде погребан на 9 юли. Погребалните церемонии ще продължат от 4 до 9 юли в Техеран, Кум и Машхад, като иранските власти очакват милиони поклонници и близо 50 чуждестранни делегации, сред които заместник-председателя на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев, премиерите на Пакистан, Афганистан и Армения, началника на пакистанската армия, заместник-председателя на Общокитайския събор на народните представители, както и делегация от Ирак, водена от президента и председателя на парламента.
Всичко това се случва на фона на демонстративното отсъствие на западни държави, които не бяха поканени, а позицията им беше определена като „срамна“ от иранското външно министерство. Останалите присъстващи, по думите на Техеран, са „от правилната страна на историята“. Междувременно върховен лидер на Ислямската република вече е Моджтаба Хаменей – синът на Али Хаменей, избран от Съвета на експертите в началото на март.
Появата на саудитската делегация е особено значима, защото само преди няколко месеца, в разгара на бойните действия, Техеран предприе безпрецедентен ракетно-дронов удар срещу монархиите от Персийския залив. За първи път в историята бяха атакувани и шестте държави от Съвета за сътрудничество – Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Сред целите беше авиобаза „Принц Султан“, разположена на около 96 километра югоизточно от Рияд – ключов логистичен център за самолетите за въздушно дозареждане, подпомагали въздушната кампания срещу Иран. Балистични ракети и дронове поразиха пет американски самолета-цистерни KC-135 Stratotanker и един самолет за далечно радиолокационно откриване E-3 Sentry. Десетки американски военнослужещи бяха ранени, а един впоследствие почина от получените наранявания. През цялото време Рияд поддържаше позицията, че е затворил въздушното си пространство за силите, извършили ударите срещу Иран, и определи ответната атака на Техеран като „страхлива“. Значително по-неудобен за саудитската версия остана фактът, че базата продължи да функционира като ключов пункт за самолетите-цистерни, подпомагащи операцията. Според Washington Post принц Мохамед бин Салман, фактическият лидер на кралството, многократно е убеждавал президента Доналд Тръмп да даде зелена светлина за операцията – твърдение, което Рияд категорично отрича.
Именно затова появата на саудитската делегация предизвика силни реакции и в двете общества. В саудитските социални мрежи поклонението пред човек, чиято Революционна гвардия само преди няколко месеца обстрелваше кралството с ракети и дронове, беше определено като предателство към загиналите. В иранските медии присъствието на представители на монархията, приютила самолетите на агресора, беше възприето като лицемерие, оскверняващо траура. Това взаимно възмущение – рядко съвпадение между две информационни среди, които почти никога не намират общ език – показа колко крехка остава основата, върху която Техеран и Рияд предпазливо възстановяват отношенията си. Дипломатическите връзки между двете държави бяха прекъснати през 2016 г., след като разгневени тълпи щурмуваха и опожариха саудитското посолство в Техеран след екзекуцията на шиитския духовник Нимр ан-Нимр. Те бяха възстановени едва през март 2023 г. с посредничеството на Китай, когато двете страни се договориха да върнат посланиците си. Именно това крехко помирение оцеля през войната и прави днешния жест толкова двусмислен – функциониращ дипломатически канал, съществуващ редом с рани, които все още не са зараснали.
Рияд обаче далеч не остана пасивен през конфликта. Около примирието в началото на април саудитската авиация нанесе удари по иракски шиитски милиции, разположени близо до иранската граница, а Мохамед бин Салман предупреди, че всяко ново нападение ще получи незабавен отговор. Над всичко това стоеше и икономическата цена на войната. Конфликтът предизвика най-голямото документирано прекъсване на световните доставки на нефтопродукти, разтърси икономиката, авиацията и туризма и напомни на саудитското ръководство колко висока може да бъде цената на подобна открита конфронтация за държава, чието благосъстояние зависи от стабилността на енергийните пазари. Именно този прагматичен разчет, а не сантимент, обяснява готовността на Рияд да остави дипломатическия канал отворен.
Стойността на самия жест обаче е почти изцяло символична. Изпращането на заместник-министър, вместо министъра на външните работи Фейсал бин Фархан или държавния глава Мохамед бин Салман, е внимателно премерен избор. Рангът е достатъчно висок, за да не бъде възприет като демонстративно пренебрежение, но и достатъчно нисък, за да позволи лесно отстъпление, ако процесът на сближаване се провали. Така саудитското кралство демонстрира готовност за диалог, без да поема политическа тежест с реално сближаване. Посланието има няколко адресата едновременно. Към Техеран – че дипломатическият канал, възстановен с посредничество от Китай и оцелял през войната, остава действащ. Към Вашингтон – че предпазливият подход към новия ирански режим е плод на собствена стратегическа преценка, а не на капитулация. И към собствената саудитска публика – че кралството няма да позволи траурната дипломация да го въвлече отвъд символичния жест.
Самата визита не променя стратегическата картина. Отношенията между двете държави остават по същество враждебни, а не действително размразени. Сигналът е за намерение, а не за промяна в политиката – желание да бъде запазено примирието от началото на май и да бъде даден шанс на преговорите, с посредничество от Катар и Швейцария, които Иран демонстративно постави на пауза заради погребалните церемонии. Фонът остава напрегнат: Техеран отново отправя заплахи, свързани с Ормузкия проток, а техническите преговорни канали с Вашингтон продължават да функционират трудно и единствено благодарение на посредници. В този контекст саудитското присъствие представлява ход със стратегически смисъл, но с минимална политическа цена – характерен пример за предпазливото балансиране, което усвои още след посредничеството на Китай преди войната и което му позволява едновременно да остане част от американската коалиция и да поддържа отворен канал към Иран.
Най-вероятният сценарий е да последват още подобни контакти, които ще поддържат комуникацията жива, без да прерастват в реално политическо сближаване, поне докато не стане напълно ясно кой и как ще консолидира властта около новото и все още неизпитано ръководство в Техеран. Съществува и по-сдържан прочит на същото събитие: погребалната дипломация има свои утвърдени правила и подобно присъствие може да бъде тълкувано само като протоколен акт на уважение в регион, където дори заклети противници си отправят съболезнования, а не като първата стъпка на нов политически курс. Двете интерпретации не се изключват взаимно, а внимателно подбраният ранг на саудитската делегация всъщност се вписва еднакво добре в двете, което прави жеста толкова лесен за разчитане като форма на стратегическо хеджиране.
Какво би наклонило везните? Ако през следващите седмици последват контакти на равнище външни министри или сигнали за връщане към пълно възстановяване на дипломатическото представителство на най-високо ниво, тезата за съзнателно размразяване на отношенията ще стане значително по-убедителна. Ако обаче избухне нов инцидент в Ормузкия проток или се подновят напреженията чрез прокси конфликти в Йемен и Ирак, сегашният епизод вероятно ще остане именно това – еднократен поклон, а не начало на стратегически завой. Засега Рияд направи най-евтиния възможен дипломатически ход, който въпреки това носи ясно политическо послание.
Няма коментари:
Публикуване на коментар