🇮🇷⚖️📷 Иранската фотожурналистка Ялда Моайери получи присъда от 15 години затвор заради своите снимки и интервюта. За това тя научи в събота, 8 август, на Деня на журналиста в Иран, когато се яви в Революционния съд в Техеран, съобщи Ройтерс. Наказанието е постановено по закона за шпионажа, приет след 12-дневната война между Израел и Иран през юни 2025 г. Той разширява възможностите на режима да преследва работата с чуждестранни медии като престъпление срещу националната сигурност.
Официални документи по делото не ѝ бяха предоставени. Приятел, който я придружавал, преписал на ръка обвинителния акт в сградата на съда. Според преписа, с който Ройтерс разполага, обвиненията срещу нея включват „интервюиране с мрежи, враждебни на системата“ и изпращане на снимки до субекти в Израел и САЩ, определени като „враждебни“. Самата Моайери посочва, че е предоставила на CNN кадри от щетите след въздушните удари по Иран и през март 2026 г. е дала интервю за своята журналистическа работа.
Наказанието не се изчерпва със лишаването от свобода. Според данни на Международната федерация на журналистите (IFJ) от 12 август съдът е разпоредил конфискация на техниката ѝ, включително камерите и телефона, и налага забрана за упражняване на медийна и културна дейност, заемане на публична длъжност и публикуване в социалните мрежи. „Иранският режим достигна ново равнище на репресия, увеличавайки наказанията за онези, които се осмеляват да критикуват Ислямската република“, заяви главният секретар на федерацията Антони Беланже.
Законът, по който е осъдена, носи името „Закон за засилване на наказанието за шпионаж и сътрудничество с ционисткия режим и враждебните държави срещу националната сигурност и интереси“. Парламентът на Ислямската република одобри първоначалния законопроект в края на юни 2025 г. – броени дни след края на войната с Израел. Съветът на пазителите го върна заради неясноти, а окончателната редакция премина през парламента и беше одобрена през есента на същата година.
Той предвижда смъртно наказание за конкретни оперативни и разузнавателни действия в полза на Израел, САЩ или други държави и организации, определени като враждебни. Отделни негови разпоредби тълкуват като криминално деяние политическа, културна, медийна и пропагандна дейност и изпращането на снимки, видео и информация до чуждестранни и определени като враждебни медии и платформи, когато властите преценят, че това застрашава националната сигурност. При по-тежка квалификация подобни действия биха могли да попаднат и под състава „корупция по земята“ (efsad-e fel-arz), който в иранското право може да доведе до смъртно наказание. Законът съкращава и сроковете по производството: за Моайери срокът за обжалване е 10 дни – наполовина спрямо предишния режим.
Наказателната практика по сходни обвинения стига често до бесилката. Пет дни преди Моайери да се яви в съда иранските власти обесиха Омид Бехзад и Пурия Сафват, осъдени за предоставяне на координатите на военни и охранявани обекти на служители на „Мосад“. Екзекуциите по обвинения, свързани с националната сигурност и шпионажа, зачестиха след началото на въздушните удари на Израел и САЩ на 28 февруари. На 27 юли експерти на ООН заявиха, че Техеран очевидно се стреми да всее страх в обществото със смъртните присъди, както и да възпре бъдещи демонстрации и заглуши несъгласието. Делата по подобни обвинения се гледат при закрити врата, а подсъдимите често нямат достъп до доказателствата срещу тях.
Обвинението към Моайери идва след два обиска в дома ѝ от началото на годината. Разузнавателното звено на Корпуса на стражите на Ислямската революция (IRGC) влезе в жилището през януари, докато в страната вървяха масови протести срещу режима, и конфискува телефона, лаптопа и друга електроника, разказва тя. Служители на IRGC се върнали, след като САЩ нанесоха въздушни удари по Иран. „При това идване взеха всичко, включително камерите, които притежавах от детството си“, спомня си Моайери. „Бях подложена на няколко разпита и в крайна сметка делото ми беше препратено към 33-ти клон на Прокуратурата по сигурността, а след това към Революционния съд.“
Правозащитни групи датират самото произнасяне на присъдата по-рано. Hengaw и IFJ съобщават, че е била постановена задочно на 19 юли от 29-и клон на Революционния съд в Техеран, с формулировка „дейност в интерес на ционисткия режим и САЩ“. Така между решението и деня, в който Моайери е научила за него в съдебната сграда, минават близо три седмици.
Отказът да ѝ бъдат предоставени документите по делото е начинът, по който Ислямската република иска да „заглуши“ подсъдимите и показва съдебна власт, която „откровено“ действа като държавен агент, отбелязва Роя Боруманд, изпълнителен директор на Центъра за човешки права „Абдорахман Боруманд“ със седалище в САЩ. Говорителят на иранската мисия в ООН в Ню Йорк не отговори на искането за коментар по случая.
Присъдата идва на фона на силно ограничена среда за иранските медии. „Репортери без граници“ отчитат 16 задържани журналисти в страната от началото на годината, а Комитетът за защита на журналистите (CPJ) през март докладва, че зад решетките са поне 15. През май CPJ и „Репортери без граници“ алармираха, че иранският режим използва продължилото 83 дни прекъсване на интернет, за да прикрие реалните мащаби на репресиите срещу медиите. Сред затворниците в техеранския затвор „Евин“ са иранско-американският журналист Реза Вализаде и японският репортер Шиносуке Кавашима.
Прекъсването започна на 8 януари, в разгара на протестите, избухнали в края на декември след рухването на риала. Норвежката организация Iran Human Rights преброи най-малко 3428 убити демонстранти до 22 януари и около 40 000 задържани. Защитници на човешките права в Иран (HRANA) посочи в своя отчет от 23 февруари, че около 6800 цивилни са били убити, а 53 800 са задържани. Точните мащаби на жертвите остават невъзможни за независимо потвърждение при ограничения достъп до информация. Мишените на арести след кървавото сгазване на протеста включват лекари, адвокати, политици с реформистки идеи и журналисти.
Работата на Моайери е концентрирана основно върху жените. Тя прави едни от първите документирани кадри на жени, задържани от нравствената полиция – сред тях снимка от 2007 г. на две жени, седнали в бели полицейски микробуси, с облени в сълзи лица. През 2017 г. заснема студентка по време на протест срещу икономическото положение в Техеранския университет, която върви през сълзотворния газ с вдигнат юмрук. Администрацията на Доналд Тръмп впоследствие използва кадъра в свои изявления за човешките права в Иран. През 2023 г. Моайери получава международната награда „Кураж в журналистиката“.
Присъдата не е първата в биографията ѝ. През 2022 г. Моайери прекарва три месеца в ареста и получава осемгодишна присъда за отразяването на протестите „Жена, живот, свобода“, избухнали след смъртта на младата Махса Амини в ареста на нравствената полиция. По-късно обща амнистия намалява наказанието, но делото продължава да я излага на разпити от страна на властите. Моайери е лежа и две години в затвора „Гарчак“ – място, което преди това самата тя е снимала.
Новото в настоящия случай е правният механизъм. Предишните дела срещу нея се водеха по обвинения за действия срещу националната сигурност и подстрекаване към безредици. Обвиненията бяха оспорвани от правозащитни групи, но поне се свързваха непосредствено с отразяването на протестите. Законът от 2025 г. разширява значително тази рамка: интервюто за чуждестранна телевизия или изпращането на кадър вече могат да се третират не просто като медийна дейност, а като форма на подпомагане на враждебна държава или действие срещу националната сигурност. Свитият до 10 дни срок за обжалване затруднява още повече защитата, а при предишното дело на Моайери облекчаването на присъдата дойде не от съд, а благодарение на общата амнистия.
„Нито една от тези присъди не ме е накарала да изоставя пътя си дори за миг. Продължих да документирам и да показвам реалностите на иранското общество“, заявява Моайери. „Нямам какво да губя. Режимът ми отне всичко и единственото, което все още имам, са моята истина и честност на наблюдател.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар