🇺🇸🕊️🇺🇦 Президентът на САЩ Доналд Тръмп води дискусии с европейските съюзници относно възможността за използване на американски частни военни компании в Украйна. Тези стъпки се разглеждат като част от дългосрочен мирен план и механизъм за стабилизиране на региона.
The Telegraph твърди, че Тръмп проучва възможности, които да позволят на частни контрактори да подпомагат изграждането на отбранителни съоръжения, укрепването на позиции и защитата на американските интереси в Украйна.
Според най-малко дузина западни служители, цитирани от британското издание, тези контрактори биха могли да участват в изграждането на укрепления в защита на американските интереси, като в същото време възпират Путин от нарушаване на примирието.
Съобщава се, че планът се разглежда заедно с множество други мерки за сигурност, свързани с въздушни патрули, обучение и военноморски мисии в Черно море.
The Telegraph публикува очертания на някои от останалите мерки, обсъждани между Вашингтон, Киев и европейските съюзници, въз основа на източници, участващи в преговорите.
Официални лица заявиха, че основната стратегия за предотвратяване подновяването на конфликт е подпомагане на възстановяването на въоръжените сили на Украйна, включително европейските съюзници от НАТО, които превъоръжават и обучават войници.
Укрепления и бази по фронтовата линия биха могли да бъдат изградени от американските частни военни компании за възпиране на руската агресия с американски отговор, съобщават официални лица пред изданието.
Това би било подобно на ролята на американските ЧВК в Ирак и Афганистан, където те бяха разположени за предоставяне на поддръжка и други функции от сферата на сигурността.
Това също така би дало полезно решение за заобикаляне на обещанието на Тръмп да не разполага американски войски на терен в Украйна, като същевременно успокои европейските сили, които се надяват, че Белият дом ще се ангажира пряко в мирните планове.
The Telegraph също така потвърди предишни репортажи на „Politico“, че европейски официални лица са предложили идеята за демилитаризирана буферна зона на украинска територия, която да бъде патрулирана от международен мироопазващ контингент или наблюдатели.
Малко вероятно е Киев да се съгласи с предложението за буферна зона, тъй като то вероятно би включвало отстъпки на територия, което Володимир Зеленски преди това отхвърли, заявявайки, че „украинците няма да дадат земята си на окупатора“.
Официални лица съобщиха пред вестника, че се разглежда и възможността за европейски водени сили, разположени по-дълбоко в Украйна, към които десетки държави са изразили готовност да се присъединят.
Въпреки това, предишно предложение за 30 000 европейски войници оттогава е намалено поради опасения, че Кремъл ще го възприеме като твърде голяма заплаха.
Тази сила вероятно ще бъде разположена в Украйна за срок до десетилетие, преди собствените въоръжени сили на Украйна да бъдат счетени за способни да поемат отбраната си самостоятелно с помощта на обучение и превъоръжаване.
Европейските страни също така са обсъждали въвеждането на зона, забранена за полети, която би позволила на Украйна да възстанови търговските въздушни маршрути, привличайки инвестиции в страната.
Според други планове, разкрити пред The Telegraph, Турция би могла да ръководи военноморската мисия в Черно море с подкрепата на България и Румъния, което би могло да осигури търговските маршрути на Украйна по вода и разминиране и обезопасяване на водите.
Европейското разполагане може да се осъществи под формата на военни инструктори в нови бази в Западна Украйна – план, който по-рано беше отхвърлен като ескалация от бившия президент на САЩ Джо Байдън.
Европейските служители се надяват, че логистичната подкрепа от страна на САЩ, например под формата на тежкотоварни самолети, които да подпомагат преместването на оборудване и войски към Украйна, ще е приемлива за Белия дом.
Официални лица също така съобщиха, че всяко европейско разполагане ще изисква американска поддръжка за разузнаване, наблюдение и рекогносцировка (ISR), тъй като Европа няма сателитни възможности за точно наблюдение на нарушенията на примирието.
Едно от предложенията на Европа е да бъде използван американски военен командир за надзор на разполаганията съгласно мирния план, тъй като тя няма опит в координирането на мисии в такива мащаби. Белият дом вече е одобрил за ролята генерал Алексъс Гринкевич, върховен съюзнически командир на НАТО.
Въпреки това, официални лица от европейските страни изразиха безпокойство заради липсата на яснота от страна на Вашингтон за нивото и структурата на подкрепата му, съобщи The Telegraph.
Съобщава се, че европейските партньори искат от Тръмп да разположи изтребители и ракети в Полша или Румъния, които биха могли бързо да реагират в случай на военни действия от страна на Русия, но има съществуват опасения, че непредсказуемостта на американския президент може да направи подобно обещание краткотрайно.
И накрая, европейските служители заявиха още, че според тях плановете за гаранции за сигурност може да са напразни, предвид липсата им на увереност, че Путин е готов да прекрати войната, тъй като той отказа многократно мирни преговори с украинския си колега и ескалира допълнително нощните атаки срещу Киев, удряйки цивилни жилища и щаба на делегацията на ЕС през нощта на 28 август.
Няма коментари:
Публикуване на коментар