Военновъздушните сили на НАТО в Европа се нуждаят от реформи, за да постигнат възпиране срещу Русия

Самолет за електронна война и рекогносцировка Panavia Tornado ECR на военновъздушните сили на Италия, излитащ от авиобаза Дечимома̀ну, Сардиния, по време на учението Vega 2010.
📸 Снимка: Giovanni Colla/Stocktrek Images

🇪🇺⚔️🇷🇺 Въздушното превъзходство е от решаващо значение като възпиращ фактор за руската агресия и европейските въздушни сили на НАТО вероятно ще се затруднят да постигнат без реформи, насочени към специализация на мисиите, се посочва в нов доклад на RUSI.

Европейските въздушни сили на НАТО трябва да преминат към обширна колективна специализация на мисиите, за да постигнат бързо увеличение на способността си за възпиране на евентуална руска агресия, според нов доклад, публикуван от Royal United Services Institute (RUSI), мозъчен тръст със седалище в Лондон, Обединеното кралство.

„Докато европейските въздушни сили на НАТО се опитват да преминат към основен фокус върху заплахата от Русия, повечето от тях вероятно ще се затруднят да го постигнат, без да намалят обхвата на задачите и областите на способности, които понастоящем се опитват да покрият“, посочва д-р Джъстин Бронк, старши изследовател в RUSI.

Тъй като вниманието на САЩ се насочва все повече към Индо-тихоокеанския регион, зависимостта на Европа от унищожителната сила на НАТО вече не е гарантирана и организирането на колективни възможности на европейските въздушни сили е начинът да бъдат запълнени евентуалните празнини в подкрепата на САЩ.

В доклада се изтъква, че поддържането на въздушно превъзходство като възпиращ фактор срещу Русия е от съществено значение, тъй като Европа не разполага с капацитет за набиране на военен персонал, производство на боеприпаси и финансиране на отбраната, за да отговори на нуждите от сухопътни войски и сухопътна огнева мощ, необходими за отблъскване на руска атака.

„Трудно е да се види как членовете на НАТО извън САЩ биха могли да постигнат подобно ниво на превъзходство на конвенционалните сили чрез какъвто и да е подход, различен от въздушната мощ, имайки предвид многото демографски, индустриални и времеви ограничения при опитите за бързо разширяване и реформиране на сухопътните сили и флотите“, твърди Бронк в доклада.

Съединените щати разполагат с около 13 209 самолета, следвани от Франция (972), Италия (800) и Обединеното кралство (664), според данни от 2024 г.

Проучването на RUSI предупреждава, че много военновъздушни сили на европейски страни-членки на НАТО разполагат с много ограничен капацитет и тесни бюджети. В него се препоръчва замяната на скъпоструващото многоцелево обучение със специализация по тип мисия в рамките на НАТО.

„Средните военновъздушни сили трябва да се съсредоточат върху конкретни мисии, вместо да се опитват да придобият широка гама боеприпаси в неадекватни количества“, се допълва в доклада.

Дори в страни като Обединеното кралство и Франция поддръжката на широкоспектърни въздушни сили с ограничен бюджет доведе до недостатъчни запаси от въоръжение за защита на НАТО срещу руска агресия, което е възможен сценарий след пет години, според няколко разузнавателни агенции.

Първоначалната оценка на RUSI посочва, че в краткосрочен план без американската подкрепа ще е необходимо увеличение от около 250 милиарда евро годишно (до 3,5% от БВП) за разработване на ефективно възпиране срещу Русия.

„Освен ако финансирането не се увеличи значително, може да е нужна по-голяма специализация на мисията“, подчертава изследването, според което без нея повечето европейски страни ще трябва да съкратят други области на отбраната, за да си позволят запасите, необходими за една или повече специализирани мисии.

Следвайки описания подход, европейските военновъздушни сили на НАТО биха могли да разтегнат допълнително своите бюджети, като в същото време гарантират, че имат правилното въоръжение.

Според доклада това би бил най-бързият начин за укрепване на готовността на НАТО срещу Русия, но подобна стратегия изисква ангажираност от средни и по-малки европейски военновъздушни сили.

„Споделянето на тежестта работи само ако и двете страни поемат тежки отговорности и докажат, че могат да ги изпълняват“, гласи заключението на доклада.

Ирански изтребител F-4 Phantom II е свален от приятелски огън.

Изтребител F-4E Phantom на Военновъздушните сили на Ислямска република Иран каца на международното летище Техеран – Мехрабад в края на своя тестов полет за основен ремонт, проведен в местния център Мехрабад.
📸 Снимка: Babak Taghvaee via The Aviationist Blog

🇮🇷 Силите за противовъздушна отбрана на Ислямска република Иран са свалили ирански изтребител McDonnell Douglas F-4 Phantom II в близост до град Керманшах в западната част на страната по-рано днес при инцидент с приятелски огън.

За това съобщиха източници, близки до иранската опозиция, които твърдят, че изтребителят се е разбил на склоновете на планинския масив Бисотун. Според тях иранският режим е затворил целия район, опитвайки се да прикрие инцидента.

Ако ви е интересно как този американски самолет от 60-те години нa миналия век продължава да е на въоръжение в страна, чийто президент встъпва в длъжност, полагайки клетва с думите "Смърт за Америка", следващите редове са за вас.

F-4 Phantom

McDonnell F-4B Phantom II от изтребителна ескадрила VF-111 на Военноморските сили на САЩ хвърля 227-килограмови бомби Mk 82 над Виетнам. VF-111 е назначена към въздушно крило 15 (CVW-15) на борда на самолетоносача USS Coral Sea (CVA-43) за разполагане във Виетнам от 12 ноември 1971 г. до 17 юли 1972 г.
📸 Снимка: U.S. Navy National Museum of Naval Aviation

McDonnell Douglas F-4 Phantom II е тандемен двуместен, двумоторен, свръхзвуков реактивен изтребител-прехващач и изтребител-бомбардировач, разработен от американския концерн McDonnell Aircraft за ВМС на Съединените щати.

Оказвайки се много адаптивен, той постъпва на въоръжение във Военноморските сили през 1961 г., преди да бъде приет от Корпуса на морската пехота и Военновъздушните сили на САЩ и до средата на 60-те години да се превърне в основна част от въздушния им арсенал.

Производството на Phantom продължава от 1958 г. до 1981 г. с общо 5195 построени единици, което го прави най-произвежданият американски свръхзвуков военен самолет в историята и циментира позицията му на един от ключовите въздушни активи в годините на Студената война.

F-4 е използван широко по време на войната във Виетнам. Той служи като основен изтребител за налагане на превъзходство във въздуха за американските военновъздушни сили, флота и морската пехота и играе ключова роля в наземното нападение и въздушното разузнаване в края на войната.

През 70-те и 80-те години продължава да е основна част от американската военна въздушна мощ, като постепенно бива заменен от по-модерни самолети като F-15 Eagle и F-16 Fighting Falcon във ВВС на САЩ, F-14 Tomcat във ВМС на САЩ и F/A-18 Hornet във ВМС на САЩ и Морската пехота на САЩ.

Свален в употреба от САЩ в ролите за разузнаване и потискане на вражеската въздушна отбрана (SEAD) във войната в Персийския залив през 1991 г. преди най-накрая да напусне бойна служба през 1996 г.

F-4 е бил в експлоатация във въоръжените сили на 11 други държави - Гърция, Иран, Турция, Австралия, Египет, Германия, Израел, Япония, Южна Корея, Испания и Обединеното кралство.

Израелските „фантоми“ играят незаменима роля в арабско-израелските войни през 1973 и 1982 г. Иран използва своя голям флот от фантоми, придобит преди падането на шаха, в ирано-иракската война през 80-те години.

Към днешна дата самолетът остава в активна служба във военновъздушните сили на три държави – Иран, Гърция и Турция.

Южна Корея пенсионира последните си „фантоми“ на 7 юни 2024 г. след внушителните 55 години активна служба. През пролетта се появи информация, че Гърция планира същото, но до този момент не го е направила.

За последно F-4 е участвал в реални бойни действия при въздушни удари срещу позиции на групировката „Ислямска държава“ в Близкия изток.

На въоръжение в Иран

Първата иранска тактическа ескадрила на F-4D Phantom II в 7-ма тактическа изтребителна база със седалище в Шираз, провинция Фарс, 1971 г.
📸 Снимка: Wikimedia Commons

Приблизително 225 броя F-4D, F-4E и RF-4E са доставени на Иран през 60-те и 70-те години, което го превръща в най-големия задграничен оператор на американския изтребител.

Имперските военновъздушни сили на Иран (както се нарича въздушният клон на въоръжените сили в периода до Ислямската революция) се радват на много повече внимание от страна на шах Мохамед Реза Пахлави, отколкото всеки друг военен клон.

До 1967 г. те имат поръчани F-4D, който по това време е най-модерният наличен модел Phantom. F-4 са сложни за летене и поддръжка, което е основната причина F-5 да бъдат продадени на много повече съюзници на САЩ. Дори проспериращи западни страни-членки на НАТО като Холандия и Норвегия не могат да си позволят закупуването на F-4 и избират F-5.

Първоначалната поръчка е за 16 самолета; първият от които пристига на 8 септември 1968 г. Още 16 са поръчани по-късно и са използвани в няколко неуспешни опита за прехващане на съветски МиГ-25Р. Използвани са и за наземна атака, като по време на една такава мисия бунтовниците в Оман свалят един.

През 1970 г. са доставени първите разузнавателни единици RF-4E. Без фискални ограничения пред себе си, Иран последва това с поръчка за 177 единици F-4E. Първият от тях пристига през март 1971 г. По време на граничен сблъсък през юни 1975 г. тези самолети, въоръжени с ракети AGM-65 Maverick, унищожават иракска наземна бронирана формация. F-4E променя значително баланса на силите в региона, тъй като не само е ефективен на бойното поле, но и е наличен в големи количества.

След падането на шаха в резултат на Иранската революция от 1979 г. ситуацията се променя драстично. Още същата година Съединените щати налагат оръжейно ембарго на Иран, което го лишава от получаването на множество резервни части, необходими за поддържането на флота изправен.

За да влоши нещата, новото теократично правителство извършва чистки на заподозрени за лоялни привърженици на шаха във въоръжените сили, които са особено масови във вече преименуваните военновъздушните сили на Ислямска република Иран. Чистките значително отслабват военната авиация на страната и до голяма степен оставят 180-те фантома, котио все още са в експлоатация, без обучени въздушни и наземни екипажи.

Ирано-иракската война започва през септември 1980 г. с нахлуването на иракската армия в иранската провинция Хузестан. Садам Хюсеин е оборудвал своите военновъздушни сили с модерни самолети, като МиГ-23, вярвайки, че противникът му се намира в отслабено и уязвимо състояние след революцията и последвалите чистки. Въпреки това иранските сили му поднасят изненада, отвръщайки със завидна ефективност, а Ирак така и не успява да унищожи въздушните им бази. Специалистите изтъкват няколко причини за това: иракските самолети не разполагат с необходимия обхват, за да ги достигнат; иранските въздушни бази са построени за разполагане на ВВС на САЩ в случай на война със Съветския съюз, което означава, че базите са много големи, добре разпръснати и снабдени с достатъчно резервни части, а от там и трудни за унищожаване от малките иракски военновъздушни сили.

Поради сваляния на бойното поле, случайни загуби или липсата на резервни части, до средата на 80-те години остават едва 20-30 ирански фантома, които все още летят. Количеството оръжия и резервни части е беше достатъчно, за да поддържа флота, но се смята, че Иран се е възползвал от чуждестранна помощ с тайни доставки на до 23 нови самолета, плюс резервни части от САЩ и Израел по време на аферата Иран-Контра, както и от компоненти, проектирани на местно ниво в резултат на обратно инженерство, и внедряване на различни съветски и китайски технологии.

Самолетът на иранският пилот, дезертирал на 31 август 1984 г. в Саудитска Арабия, е обект на щателна проверка, при която е установено, че има инсталирани израелски и европейски резервни части. Друг дезертирал F-4 няма този късмет, след като е прехванат и свален от саудитските F-15 Eagle на 5 юни 1984 г. F-4 участваха в превантивни удари срещу петролни танкери, използвайки ракети въздух-земя AGM-65 Maverick и въздух-въздух AIM-9 Sidewinder.

През 21 век иранското правителство все още разполага с между 50 и 75 изтребителя F-4, за които все още се смята, че са в експлоатация. Сред тях все още се намират някои оригинални единици F-4D, актуализирани с подобрена авионика, включително радар за гледане надолу.

На 30 ноември 2014 г. Ал Джазира съобщи, че изтребител F-4 на иранските военновъздушни сили е нанесъл въздушен удар срещу позиции на терористичната групировка Ислямска държава на територията на съседен Ирак. Съединените щати потвърдиха атаката няколко дни по-късно, но Иран не потвърди, нито отрече извършването на въздушни удари. И двете страни отрекоха да са координирали каквато и да е въздушна атака срещу силите на Ислямска държава в Ирак.

Близки срещи от третия вид

В ранните часове на 19 септември 1976 г. най-малко четирима цивилни съобщават за блестящ обект в небето над Техеран. Лейтенант Яди Назери от военновъздушните сили, придружен от офицер на задната седалка, са изпратени с реактивен прехващач F-4 Phantom II, за да изследват неидентифицирания обект.

По думите на Назери, след като достига Техеран, самолетът изгубва всичките си бордови инструменти и комуникации, което го кара да се завърне обратно в базата, за да докладва случилото се. След като го прави, инструментите му се завръщат.

Майор Парвиз Джафари, командир на ескадрила от Имперските военновъздушни сили на Иран, заедно с първи лейтенант Джалал Дамирян като оръжеен офицер, са изпратени с друг изтребител F-4 Phantom II, за да прехванат обекта. Джафари докладва радарно заключване на обект в обхват от 50 километра, като сравнява размерите му с въздушен танкер Boeing KC-135 Stratotanker.

След като се приближава до обекта, описан от него като „мигащ с интензивни червени, зелени, оранжеви и сини светлини, толкова ярки, че не можах да видя тялото му“, комуникационната система на самолета му се изключва. Докато се опитва да изстреля срещу него управляема ракета въздух-въздух AIM-9 Sidewinder, оборудването му се изключва и се завръща към нормалното си състояние едва след като самолетът се отдалечава от обекта.

Джафари по-късно казва, че е бил стреснат от кръгъл обект, който излиза от основния обект и започва да идва право към него с висока скорост, досущ като ракета, но опитвайки се да стреля, установява, че всичко внезапно е спряло да работи.

Когато комуникационните системи се връщат в изправност и той има възможност да докладва на контрола на въздушното движение, Джафари е инструктиран да се върне обратно. В това време той поглежда наляво и вижда от неидентифицирания обект да се отделя друг ярък обект, който се насочва право към земята. Очаквайки експлозия, която така и не се случва, той казва: „Изглежда се забави и се приземи леко на земята, излъчвайки силна ярка светлина.“

На следващия ден Джафари и Дамириан се връщат с хеликоптер до района на инцидента, където смятат, че обектът е паднал на земята, без да открият нищо. Обитателите на близките къщи съобщават единствено, че са чули силен шум и ярка светкавица през нощта.

Американският журналист Филип Дж. Клас предполага, че първоначално пилотите са видели астрономическо тяло, вероятно Юпитер, обяснение, цитирано и от космическия изследовател Джеймс Оберг. Клас твърди, че некомпетентността на пилота и неизправността на оборудването вероятно са причина за докладваните повреди на оборудването.

Клас твърди, че според техника на Westinghouse в авиобаза Шахроки само един от изтребителите F-4 е докладвал за неизправно оборудване и че конкретно този самолет е известен с повредите си в оборудването, като е бил ремонтиран едва месец преди инцидента. Клас цитира мнението на ръководител на ремонта от производителя McDonnell Douglas, че радарът на F-4 може да е бил в режим на „ръчно проследяване“, причинявайки грешна интерпретация на прехващането от радара.

Мартин Бриджсток от университета Грифит в Куинсленд, Австралия критикува тогавашните доклади на уфолози като „ненадеждна информация за инцидента с НЛО в Иран“ и обобщава заключенията на Клас.

Швеция тества изстрелване на сателити в околоземна орбита с помощта на изтребители Gripen.

📸 Снимка: Saab

🇸🇪🚀 Швеция иска да се присъедини към страните със собствени способности за изстрелване на полезен товар в околоземната орбита. Вместо космодрум обаче скандинавската страна е решила да използва своя многоцелеви изтребител JAS-39 Gripen като пускова платформа. Полша също работи по подобно решение.

Какви са вариантите за изпращане на полезен товар в околоземна орбита? Най-разпространеното решение са големите, тежки и скъпи ракети-носители, чието използване изисква изграждането на скъпа инфраструктура. Огромно количество гориво се използва в началната фаза на полета, когато ракетата излита от Земята и преодолява най-ниските и плътни слоеве на атмосферата, които генерират и най-голямо съпротивление.

Този проблем може да бъде частично решен чрез промяна на височината, от която стартира ракетата, и издигането й във въздуха с помощта на самолет, по-подходящ за полет в ниските слоеве на атмосферата. Въпреки че размерът на ракетата и следователно масата на полезния товар, който носи, са ограничени, обикновено летище и самолет са достатъчни за начало на космическата мисия.

Именно това е идеята, която Швеция иска да реализира, като за тази цел беше дадено началото на изследователската програма Stella. Програмата е в пълно съответствие с новата „Космическа стратегия на Швеция в областта на отбраната и сигурността“, приета в началото на юли, която има за цел да „защити интересите на Швеция в отбраната и сигурността в космоса“.

Това е в съответствие и с решението на НАТО да третира космическото пространство като пета оперативна област или зона за провеждане на военни операции, редом с останалите четири - земя, море, въздух и киберпространство.

Програмата Stella – JAS-39 Gripen в ролята на космодрум

Целта на програмата Stella е да се тества възможността за изстрелване на малки полезни товари в околоземна орбита с помощта на ракета, изстреляна от самолет. Това решение вече е изследвано от Кралския технологичен институт (KTH) в Стокхолм. Участниците в експеримента смятат, че идеята е осъществима за малки полезни товари от 2 кг, което само по себе си не е много, но е достатъчно за изпращане на наносателити в орбита.

Шведската армия проявява интерес към инициативата. Полковник Ела Карлсон, ръководител на космическия отдел на шведските военновъздушни сили, заяви, че са били вдъхновени от интервю, в което бивш директор на Украинската космическа агенция твърди, че придобиването на способности за изпращане на сателити в орбита с помощта на самолет е изглеждала много привлекателно до началото на руската инвазия през февруари 2022 г.

Въпреки това, шведските военни остават доста резервирани. Продължаването на програмата Stella зависи изцяло от положителния резултат на тестовете за изстрелване на полезен товар от JAS-39 Gripen. Основната въпросителна остава дали това ще изисква модификации на самия самолет.

Тестово изстрелване на ракета Texus, извършено от Европейската космическа агенция (ESA) и германският космически център (DLR) от космодрума на Esrange Space Center в Северна Швеция, 27 ноември 2011 г.
📸 Снимка: Thilo Kranz/DLR

Бързи космически мисии

Струва си да се отбележи, че Швеция далеч не е първата страна, която иска да използва своите изтребители в ролята на платформа за изстрелване на ракети – подобни изследвания започнаха италианците през 2019 г. с Eurofighter Typhoon. Заслужава да се спомене и преустановената американска програма ALASA.

Инициирана от американската агенция за отбранителни технологии DARPA, изследователската програма имаше за цел да тества възможността за изстрелване на сателити в околоземна орбита с помощта на ракета, издигната във въздуха от изтребител F-15, и това е трябвало да бъде отговор на рисковете от унищожаване на космическа инфраструктура при евентуален въоръжен конфликт срещу добре подготвен съперник.

Въпреки че програмата ALASA беше изоставена в края на 2015 г., идеята за бързо извършване на космически мисии остава на дневен ред.

Примерите за това включват мисии, по време на които – макар и с помощта на традиционни ракети носители като Firefly Alpha – Пентагонът тества способностите си за бързо изстрелване на полезни товари в орбита в рамките на няколко десетки часа след вземането на решение за това. По време на мисията на Victus Nox, проведена през септември 2023 г., въпросният времеви интервал възлизаше на едва 27 астрономически часа.

Подобен темп позволява бързото възстановяване на разузнавателни спътникови групи, които са били повредени или умишлено унищожени в орбита в резултат на вражески действия.

Ракетите Пегас

Летящи платформи за изстрелване, както и ракети със значително по-голяма маса, също са били използвани от системата Northrop Grumman Pegasus, датираща от 90-те години на миналия век. Разработена от Orbital Sciences Corporation, тя използва ракети Pegasus и Pegasus XL с дължина до 18 метра и тегло до 23 тона.

Тристепенната ракета може да разгърне 440-килограмов полезен товар в ниска орбита, като самото изстрелване се извършва от самолет (напр. стратегически бомбардировач B-52), който издига ракетата на височина от 13 километра. Към днешна дата на този принцип са извършени 45 различни мисии, като последната от тях беше проведена през 2021 г

Подобно решение е разработено и от Virgin Orbit, използвайки самолет Boeing 747 като платформа за изстрелване и ракетата LauncherOne. През 2023 г. неговите решения бяха поети от Stratolaunch Systems, която управлява друга летяща платформа за изстрелване - двойния фюзелаж, най-големият самолет в света Stratolaunch.

През 2022 г. Полската космическа агенция (POLSA) подписа писмо за намерения с Virgin Orbit относно изстрелвания от полска територия с помощта на системи LauncherOne.

Stratolaunch Model 351 - най-големият летателен апарат в света, притежаващ два фюзелажа, шест двигателя, размах на крилата 117 метра и Talon-A под централното си крило, по време на своя дебютен полет в небето над пустинята Мохаве в Калифорния, 13 април 2019 г.
📸 Снимка: Matt Hartman/Stratolaunch

Полски самолети като носители на космически ракети

Полша също проучва потенциалното използване на военните си самолети като платформи за изстрелване на космически ракети. Катедрата по мехатроника, въоръжение и авиация на Военния технологичен университет (WAT), в сътрудничество с Łukasiewicz Research Network - Институт по авиация, провери, наред с други неща, възможността за използване на изведените от експлоатация съветски изтребители МиГ-29 и Су-22.

Тяхното използване като платформи за изстрелване би сложило край на досегашната зависимост на Полша, която поне за момента изпраща малки по размер сателити в орбита, от наличието на товарно пространство в ракетите, носещи по-големи товари за други по-напреднали космически нации.

„Големите космически програми, провеждани от американци, руснаци, китайци или европейци (...) са достъпни само за страни, които могат да си ги позволят. Поляците участват в тях на база на т.нар. „свиване“, което означава, че нашият полезен товар може да бъде прикрепен единствено към друг основен полезен товар и стартирането му обикновено включва няколко години чакане на опашката (…).“ – обяснява д-р инж. Пьотр Залевски от WAT.

Важен въпрос в случая е не само товароподемността на самолета, но и наличието на достатъчно голям авиационен обхват. Това е необходимо от съображения за безопасност – затова космодрумите се изграждат в слабо населени райони (като Байконур в Казахстан, ELS във Френска Гвиана, Андоя в Норвегия или Есрейндж в Швеция) или – както в случая със САЩ – над океана, където евентуална ракетна катастрофа не би причинила щети на земята.

Изтребител-бомбардировач Су-22 на военновъздушните сили на Полша по време на демонстративен полет на международното авиошоу RIAT 2014 във военновъздушната база RAF Fairford, Обединеното кралство.
📸 Снимка: aceebee/Wikimedia Commons

„Реалистично е да се постави ракета със сателит, например, под крилата или фюзелажа на самолет, който ще излети от летище в Полша и ще лети над Северно море, където ракетата ще се отдели и ще завърши полета си в безопасна зона. Тогава няма да сме зависими от НАСА или Европейската космическа агенция и няма да се налага да чакаме на опашка, за да се прикрепим към нечий голям полезен товар“ – отбелязва д-р инж. Залевски.

Изследванията, проведени в Полша, потвърдиха, че след модификация изведените от експлоатация самолети ще могат да вдигат във въздуха ракети с тегло от 2 до 4 тона. „Имайки предвид характеристиките и възможностите на някои бойни самолети, те могат да носят ракета с необходимите параметри. Това означава, че космически полезен товар с тегло 10 кг може да бъде изстрелян в така наречената ниска околоземна орбита (в диапазона от 500 до 700 километра над земната повърхност)“ – заключиха изследователите.

Два френски изтребителя Mirage-2000-5 са се разбили на връщане от мисия за снабдяване в Германия.

📸 Снимка: French Air Force

🇫🇷 Два изтребителя от 113-та авиобаза Сен Дизие на военновъздушните сили на Франция се разбиха днес следобед в близост до границата с Белгия. Катастрофата е станала в следствие на сблъсък във въздуха между двата самолета при връщане от мисия за снабдяване в Германия около 12:30 ч.

Според регионалния всекидневник L'Est Républicain в инцидента са участвали два изтребителя Mirage 2000-5. Информацията все още няма потвърждение от местните власти. Инцидентът е станал в района на Коломбе-ле-Бел в регион Лотарингия.

„Инцидент с участието на два самолета е възникнал в Мьорт и Мозел в сектора Коломбе-ле-Бел“, се казва в прессъобщението на префектура Мьорт и Мозел, като се уточнява, че „ведомственият оперативен център е активиран незабавно и е иницииран план за въздушно-земно спасяване в подкрепа на военните сили.“

Тя не съобщи за човешки жертви, като посочи, че „операциите по издирването на пилотите са предприети от групата на ведомствената жандармерия и пожарно-спасителна служба, Националната горска служба и Националната федерация на радиолюбителите в службата за гражданска сигурност (ADRASEC)“.

„Военните власти ще съобщят за причините за произшествието“, се посочва още, като се обяснява, че „ще бъде публикувана друга актуализация веднага щом стане известна нова информация“.

NORAD: Изтребители на САЩ и Канада са прехванали стратегически бомбардировачи на Русия и Китай близо до Аляска

Две двойки изтребители F-22, всяка със самолет за ранно предупреждение и контрол във въздуха E-3, от Северноамериканското командване за аерокосмическа отбрана (NORAD) положително идентифицираха и прехванаха руски бомбардировачи Ту-95 и изтребители Су-35, навлизащи в Зоната за идентификация на противовъздушната отбрана (ADIZ) на Аляска на 21 май 2020 г.
📸 Снимка: NORAD

🇺🇸🇨🇦⚔️🇷🇺🇨🇳 Американски и канадски бойни самолети са прехванали два руски и два китайски бомбардировача в международното въздушно пространство близо до щата Аляска в сряда, съобщи съвместното командване на северноамериканската въздушно-космическа отбрана на САЩ и Канада (NORAD).

„NORAD откри, проследи и прехвана два руски военни самолета Ту-95 и два военни самолета PRC H-6, работещи в зоната за идентификация на противовъздушната отбрана на Аляска“, се казва в съобщението.

Зоната за идентификация на противовъздушната отбрана е регион от въздушното пространство, в който дадена държава се опитва да идентифицира, локализира и контролира въздухоплавателни средства в интерес на националната сигурност.

Прехващанията на руски самолети – при които те се свързват визуално или по електронен път от американски или канадски самолети – са сравнително често срещани в района.

„Изтребители от Съединените щати и Канада извършиха прехващането“, каза NORAD, добавяйки, че бомбардировачите „останаха в международното въздушно пространство и не навлязоха в американското или канадското суверенно въздушно пространство“ и че тяхната дейност „не се разглежда като заплаха“.

ВВС на САЩ разположи изтребители F-16 в Полша и България.

Летци и ръководство на ВВС на САЩ заедно с лидери и членове на ВВС на България позират за групова снимка в авиобаза Безмер, България, 16 юли 2024 г. 31-во изтребително крило се интегрира в българските ВВС преди придобиването на 8 F-16s от Lockheed Martin се очаква през 2025 г.
📸 Снимка: U.S. Air Force/Airman 1st Class Synsere Howard

🇺🇸🤝🇧🇬 F-16 на американските военновъздушни сили бяха разположени в България и Полша тази седмица, поставяйки изтребители на множество места в Източна Европа на сравнително близко разстояние до Украйна, която току-що започна да получава свои собствени F-16.

Шест изтребители F-16 от 138-то изтребително крило на Националната въздушна гвардия на Оклахома пристигнаха в авиобаза Ласк, Полша, на 16 юли, докато други шест от същия модел изтребители от 31-во изтребително крило в авиобаза Авиано, Италия, кацнаха в родната 22-ра щурмова авиобаза Безмер.

Изтребителите F-16 са в Полша като част от ротационен отряд на 52-ра оперативна група - през 2011 г. САЩ и Полша подписаха споразумение за установяване на постоянно присъствие на американски самолети в Полша, предимно на бойни самолети F-16 и военно-транспортни C-130.

Това последно разгръщане е „отдавна планирано, двустранно обучение между военновъздушните сили на САЩ и Полша за подобряване на оперативната съвместимост на партньорите, поддържане на съвместна готовност и запазване на способността за бързо реагиране, която е от съществено значение за гарантиране на мира и стабилността в региона“, заявиха от ВВС на САЩ в Европа в издание.

Ласк се намира на около 320 километра от границата на Полша с Украйна и е домакин на постоянна ротация на американски изтребители от началото на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна. Съвсем наскоро четири F-35 от авиобаза RAF Lakenheath в Обединеното кралство, бяха разгърнати там като част от мисията на НАТО за въздушна полиция.

Изтребителите F-16 от Авиано са в България за учението „Тракийска пепелянка“, провеждано у нас два пъти годишно. В него участват и сили от Румъния, Гърция, Хърватия и Италия. Както знаете, се предвижда България да получи свои собствени F-16 през 2025 г., след закупуването на най-новата разновидност Block 70 от Lockheed Martin, а учението ще даде на изтребителите от съветската ера редкия шанс да се интегрират и да работят с F-16.

Военновъздушните сили на САЩ засилиха присъствието си в Източна Европа и източния фланг на НАТО през последните няколко години, охранявайки въздушното пространство от руско нашествие, на фона на продължаващата война на Русия срещу Украйна. Други места за разполагане включват Румъния и Естония.

Междувременно страни в региона като Полша и България се стремят да модернизират военната си авиация с нови изтребители. Докато България поръча общо 16 броя F-16, Полша закупи изтребители от пето поколение F-35, а Норвегия, Холандия и Белгия са в процес на предоставяне на своите F-16 на Украйна, които ще заменят с F-35.

На неотдавнашната среща на върха на НАТО във Вашингтон, окръг Колумбия, официални лица обявиха, че доставките на F-16 за Украйна са в ход и до края на лятото те ще летят във въздушното пространство на страната.

Австралийски изтребители F/A-18 Super Hornets ще бъдат оборудвани с хиперзвуковите ракети HACM.

Кралските австралийски военновъздушни сили проучват нови оръжейни системи за своите изтребители F/A-18 Super Hornet.
📸 Снимка: US Department of Defence

🇦🇺 Кралските австралийски военновъздушни сили (RAAF) ще оборудват своите изтребители F/A-18 Super Hornet с хиперзвукови крилати ракети (HACM), предоставени от САЩ. Това решение става факт около месец след като Службата за отчетност на правителството на САЩ (GAO) разкри, че Австралия ще бъде сред участниците в изпитанията на HACM, които се очаква да продължат от октомври 2024 г. до март 2027 г.

В изявления за местни медии австралийското министерство на отбраната подчерта важността на продължаващото двустранно партньорство:

„Чрез споразумението SCIFiRE Съединените щати и Австралия продължават да си сътрудничат по проектирането и разработването на HACM, включително усилията за интегрирането ѝ в самолетите F/A-18F на RAAF и използването на местната инфраструктура за летателни тестове. Оръжейните полигони предлагат оперативна гъвкавост за тестовете на дълги разстояния, планирани по SCIFiRE.

Споразумението SCIFiRE, създадено през 2020 г., е партньорство за напредък в разработването и тестването на хиперзвукови крилати ракети като HACM. Първоначално програмата включваше Boeing, Lockheed Martin и Raytheon, които представиха за оценка своите първоначални проекти през 2022 г. Raytheon излезе победител. Новата ракета, която очаква началото на 13 обявени теста, има прогнозен бюджет от 1,9 милиарда долара.

Д-р Джеймс Вебер, Главен директор на хиперзвука в кабинета на зам.-министъра на отбраната по критичните технологии, отбеляза: „По силата на партньорството SCIFiRE с Австралия, създадено през 2021 г., HACM сключи договор с трима производители, проведе три предварителни прегледа на дизайна и конкурентно избра Raytheon през септември 2022 г. Последните тестове включват изпитания в аеродинамичен тунел и статични наземни тестове на новия ракетен двигател. В сътрудничество с Австралия програмата HACM на военновъздушните сили е на път да отговори на бойните нужди.“

Програмата HACM е резултат от сътрудничеството между DARPA и Военновъздушните сили на САЩ (USAF) за разработване на хиперзвукова ракетна система, която може да се използва от широка гама самолети. USAF планира да оборудва своите бомбардировачи B-52 с до 20 от тези ракети и работи по интегрирането им в своите изтребители F-15E.

F/A-18 Hornet е многоцелеви самолет, разработен от McDonnell Douglas, въведен в експлоатация през 1983 г. за версиите A/B и през 1987 г. за версиите C/D. Произведен от Northrop YF-17 Cobra, той е оборудван с два турбовентилаторни двигателя General Electric F404-GE-402, предлагащи значителна мощност и впечатляваща производителност, като максимална скорост от 1950 км/ч и таван от 15 240 метра.

Австралийските военновъздушни сили проучват нови оръжейни системи за своите изтребители F/A-18. Трябва да се отбележи, че модифицираните ракети SM-6, използвани от ВМС на САЩ за Super Hornets по време на ученията RIMPAC 2024, предизвикаха интерес в Австралия, според ADM. Това е в съответствие с интегрирания инвестиционен план (IIP) на RAAF за 2024 г., който има за цел да запази Super Hornets в експлоатация до 2040 г., включвайки нови въоръжения като част от текущите надстройки.

ВВС на Филипините ще участват в международното учение Pitch Black 2024 в Австралия

Тестови пилоти пилотират два изтребителя F-35B от военновъздушната станция Река Патуксент, щата Мериленд, до италианския самолетоносач ITS Cavour през 2021 г.
📸 Снимка: Kyra Helwick/U.S. Defense Department

🇦🇺 Военновъздушни сили от цял свят ще се спуснат до отдалечената Северна територия на Австралия този месец за участие в многонационално бойно учение от безпрецедентни за региона мащаби.

Триседмичното учение Pitch Black 2024 ще продължи от 12-ти юли до 2-ри август. Тази година в него ще участват общо 20 нации, 16 от които ще допринесат със собствени военновъздушни активи. Като цяло в учението ще вземат участие повече над 140 самолета и повече от 4000 души персонал.

Активно участващите нации тази година са Австралия, Франция, Германия, Индия, Индонезия, Италия, Япония, Малайзия, Папуа Нова Гвинея, Филипините, Сингапур, Южна Корея, Испания, Тайланд, Обединеното кралство и Съединените щати. Освен това Бруней, Канада, Фиджи и Нова Зеландия са изпратили персонал, който да се включи в тазгодишното издание на учението.

Страните, участващи за първи път във въпросното учение включват Италия, Испания, Папуа Нова Гвинея и Филипините. И за първи път в самото учение изобщо самолетоносач ще посвети времето си на събитието под формата на ITS Cavour на италианския флот.

Многоцелеви изтребители F-35A на Кралските австралийски военновъздушни сили и самолет KF-16U Fighting Falcon на военновъздушните сили на Южна Корея извършват дозареждане във въздуха с австралийски танкер KC-30A по време на учението Pitch Black през 2022 г.
📸 Снимка: Republic of Korea Air Force

Паневропейски сили, съставени от френските, германските и испанските военновъздушни сили, се разполагат първо в Аляска в рамките на всеобхватни усилия за разгръщане, наречени Тихоокеанско небе, преди да си проправят път в Тихия океан. В рамките на тази обща операция споменатите нации ще участват в базираното в Аляска учение Arctic Defender, след което ще продължат към Тихия океан, където ще се присъединят към ученията Rim of the Pacific край Хаваите, учението Nippon Skies в Япония, Pitch Black в Австралия и Tarang Shakti в Индия.

Силното европейско присъствие в Индо-Тихоокеанския регион идва на фона на регионалното напрежение, отбелязва австралийското правителство в своята Стратегия за национална отбрана, публикувана през април.

„Укрепената и нарастваща стратегическа конкуренция между Съединените щати и Китай е основна характеристика на нашата среда за сигурност“, се посочва в документа. „Това е придружено от безпрецедентно натрупване на конвенционални и неконвенционални военни активи в нашия регион, което се извършва без стратегическа увереност или прозрачност.“

Коментирайки разгръщането на Pacific Skies, началникът на щаба на германските военновъздушни сили Luftwaffe заяви, че целта е да се повиши оперативният капацитет, да се засили военното сътрудничество със страните в Индо-Тихоокеанския регион и да се демонстрира въздушна мощ и отдаденост на региона.

„Взимайки участие в Pacific Skies 24, ние като европейци показваме присъствие в част от света, която е от голямо значение за всички нас“, отбеляза генерал-лейтенант Инго Герхарц.

Въздушен комодор Пийт Робинсън, командир на въздушната бойна група на Кралските австралийски военновъздушни сили (RAAF) и ръководител на тазгодишното издание на Pitch Black, заяви в интервю за изданието Defense News, че събитията са възможност за партньорите на страната от НАТО „да потвърдят истинския глобален обхват и да изградят оперативна съвместимост в региона“.

„Качеството на обучението, което можем да предоставим тук, и въздушното пространство, с което разполагаме, оръжейните диапазони, с които разполагаме, и ангажиментите, които сме изковали с множество нации, са блестящ пример за това как изграждаме оперативна съвместимост между нашите военновъздушни сили – и по-важното е, че как изграждаме нашите партньорства между страните“, добави Робинсън. „Упражнението Pitch Black демонстрира стойността на поддържането на стабилност в региона.“

Целите са подобни на тези на азиатските военновъздушни сили, като говорител на Японските въздушни сили за самоотбрана заяви, че участието им ще допринесе за „свободен и отворен“ Индо-тихоокеански регион.

„Целта е да се подобрят тактическите умения на участващите единици, да се подобри оперативната съвместимост с RAAF и военновъздушните сили на САЩ (USAF) и да се задълбочи взаимното разбирателство с участващите страни в практическа среда“, заяви говорителят.

Новият мистериозен американски дрон XRQ-73 беше разкрит

🔍 Източник: DARPA

🇺🇸 Агенцията за напреднали изследователски проекти в областта на отбраната (DARPA) обяви своята нова, иновативна програма за стелт дрон, оборудван с хибридно-електрическа задвижваща система и конструиран по схемата „летящо крило“, обозначен като XRQ-73 Series Hybrid Electric Propulsion AiRcraft Demonstration (SHEPARD).

SHEPARD се счита за „X-prime“ програма, използваща серийната хибридна електрическа архитектура и някои от компонентните технологии от по-ранния проект „Great Horned Owl“ на Изследователската лаборатория на военновъздушните сили (AFRL/IARPA), довел до XRQ-72.

„Идеята зад програмата X-prime на DARPA е да се вземат нововъзникващи технологии и да се изгорят рисковете за интеграция на системно ниво, за да се развие бързо нов дизайн на самолет с дълга издръжливост, който може да бъде пуснат бързо“, обясни Стив Комадина, програмен мениджър на SHEPARD. „Програмата SHEPARD разработва специфична архитектура на задвижване и клас на мощност като пример за потенциални ползи за Министерството на отбраната.“

В своето прессъобщение DARPA посочва Northrop Grumman като основен изпълнител на програмата, като Scaled Composites е основен доставчик, наред с Cornerstone Research Group, Brayton Energy, PC Krause and Associates и EaglePicher Technologies.

Изследователската лаборатория на ВВС (AFRL) и Службата за военноморски изследвания (ONR) също дават своя принос за програмата.

В страницата, посветена на SHEPARD, програмата е описана като опция от договора с GHO, която се очаква да поеме нововъзникващите технологии и да намали рисковете за интеграция на системно ниво, за да осигури минимален жизнеспособен продукт за посрещане на спешна оперативна нужда. Всъщност заявената цел е бързо да се развие нов дизайн на фокусиран върху мисията самолет, който може да бъде пуснат с цел първи полет след 20 месеца.

DARPA не публикува много подробности, освен споменаването, че самолетът XRQ-73 ще бъде безпилотна летателна система (UAS) от група 3 с тегло приблизително 567 кг, като първият му полет се очаква да бъде реалност до края на годината. Публикуваното изображение показва вече обичайния „стелт“ дизайн, със заострени и подрязани краища на крилата и два въздушни входа от горната страна на фюзелажа, както и обтекател между входовете, вероятно свързан с полезен товар.

Въпреки че не са налични подробности относно спецификацията на ефективността, приетата от Министерството на отбраната UAS класификация позволява да се получи поне бегла представа за диапазона, в който те биха могли да попаднат. Всъщност UAS от група 3 имат максимално излетно тегло между 25 и 600 кг, нормална работна височина между 1 и 5,4 км. и скорост между 100 и 250 възела. Примери за UAS от група 3 са RQ-7 Shadow на AAI Corporation и RQ-21 Blackjack на Boeing Insitu.

Единственият детайл, който в момента е наличен за силовия агрегат, е неговият хибриден електрически характер. Този тип задвижване получава все по-голямо внимание в аерокосмическия сектор, тъй като позволява по-тихи полети, спестяване на гориво и по-малко емисии. Тези характеристики са идеални и за UAS, предназначени за мисии по разузнаване и наблюдение (ISR), тъй като могат да доведат до по-голяма издръжливост и намален акустичен и визуален риск от откриване.

В момента се разработват множество хибридни конфигурации, като паралелният хибрид и турбоелектрическият се разглеждат като варианти за задвижване в близко бъдеще. XRQ-72 използва серия хибридна електрическа архитектура, която според DARPA ще бъде използвана от SHEPARD. Тази архитектура обикновено комбинира резервоар за гориво, газова турбина, електрически генератор и батерия последователно, които след това захранват електрически мотор.

Пилоти на китайските ВВС тренират въздушни удари по макети на американските F-35 и F-22.

🇨🇳⚔️🇺🇸 Военновъздушните сили на Народната освободителна армия на Китай подобряват своите способности, тренирайки атаки срещу американски изтребители F-35 и F-22, разположени на симулирано летище.

Скорошни сателитни снимки разкриха, че Пекин е построил макет на вражеска въздушна база, съдържаща реплики на американски бойни самолети. Обектът се намира в пустинята Такламакан в Синдзян-уйгурския автономен регион, разположен в крайната северозападна част на Китай.

Военновъздушните сили на Нигерия ще придобият 50 нови самолета.

Многоцелеви изтребител JF-17 Thunder на военновъздушните сили на Нигерия.
📸 Снимка: X (бивш Twitter)

🇳🇬 Нигерийските военновъздушни сили заявиха във вторник, че възнамеряват да придобият 50 нови самолета, за да засилят способностите си срещу въоръжените банди и терористи в северозападна Нигерия.

Началникът на военновъздушния щаб на Нигерия, маршал Хасан Бала Абубакар, направи съобщението при откриването на нови военни съоръжения, включително два хангара за самолети в северозападния щат Кацина.

Абубакар каза, че самолетите ще включват 12 щурмови хеликоптера AH-1, 24 бойни самолета M-346, 12 многоцелеви хеликоптера AW109 и чифт транспортни самолети Casa 295. Той не сподели цената, нито кой ще осигури самолетите, но разкри, че се очаква Нигерия да ги получи до следващата година.

Самолетите ще бъде използвани за засилване на офанзивата срещу джихадистки групи и въоръжени банди, които тероризиращи северозападните и централните щати през последните години, каза той.

Но анализаторът по сигурността Майк Еджиофор казва, че придобиването на 50 самолета е свръхамбициозно и вероятно неправилно насочено усилие:

„Знам, че това ще засили борбата срещу тероризма, но вярвам, че трябва да се концентрираме повече върху земята, отколкото върху въздуха. Ние не сме във война... Парите трябваше да бъдат насочени към обучение и осигуряване на социални грижи за сухопътните войски. Мисля, че щяхме да постигнем повече резултати.“

Съобщението на Абубакар идва в момента, когато властите на щата Кадуна обявиха партньорство с военните за създаване на три нови оперативни фронта в щата. Губернаторът на щата Уба Сани каза:

„Сключихме с военните да създадем предни оперативни бази в южна Кадуна и още една в оста Гива и Бирнин-Гвари. Всички договорености са в процес на приключване.“

Нигерийските военновъздушни сили бяха подложени на тежка критика през декември, след като повече от 80 души бяха убити и десетки ранени по време на въздушен удар в щата Кадуна, чиято цел бяха незаконни банди. Нигерийските власти обещаха да работят по-прецизно, за да избегнат бъдещи инциденти.

Началникът на щаба на отбраната на Нигерия генерал Кристофър Муса каза пред журналисти в Абуджа: „Въоръжените сили на Нигерия са високо професионални. Ние сме тук, за да защитим невинните граждани, а не да им навредим. Каквото и да се случи, имаше грешка, но ние работим по разрешаването на подобни проблеми."

Еджиофор каза, че властите трябва да се съсредоточат повече върху засилването на способността на военновъздушните сили да събират и обработват максимално точно информацията за дейността на въоръжените групировки.

„Тези удари се управляват от разузнаването, така че трябва да получим сведения, преди да бъдат насочени към целите“, каза той. „Мисля, че това, което трябваше да направим, е да разположим повече дронове, които да изпращат тези данни.“

Трансформацията на румънско военно летище край Констанца в гигантска база на НАТО е в ход.

🇷🇴 Румънското правителство започна проект за разширяване и модернизация на една от военновъздушните си бази в близост до Украйна, където ще бъде съхранявано ново военно оборудване.

Румънският министър на отбраната Ангел Тилвър обяви въпросния ход на 11 юни по време на церемония във военновъздушната база Михаил Когълничану, разположена на по-малко от 200 километра от украинската граница.

Проектът за разширяване на военната база, в която са разположени сили и способности на САЩ от 1999 г., беше одобрен преди пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г.

Местоположение на военновъздушната база „Михаил Когълничану“ спрямо Черно море.
🔍 Източник: Google Maps

„Причината, поради която Румъния реши да разшири нашите способности тук, е резултатът от нахлуването на Русия в Грузия през 2008 г. и по-късно през 2014 г. в Крим, когато Русия анексира полуострова. Нашите планове за това са одобрени още от 2018 г.“, заяви Николае Крету, полковник от румънските военновъздушни сили и командир на базата по време на ръководеното от НАТО учение Ramstein Legacy 2024.

Работата отчасти ще включва изграждането на нова писта, охранителна кула и допълнителни хангари за защита на вече съществуващите и бъдещи военни активи, закупени от ръководството на източноевропейската страна. Изчислено е, че разходите, свързани с разширяването на авиобазата, ще достигнат 2,5 милиарда евро.

Румъния има няколко текущи програми за придобиване, фокусирани основно върху системи за противовъздушна отбрана с малък и много малък обсег, за които планира да похарчи до 2,1 милиарда долара.

Второ тактическо учение за противовъздушна отбрана с румънски системи Patriot.
📸 Снимка: Bogdan Pantilimon/Romanian Air Force

Освен това Букурещ получи две допълнителни батерии Patriot миналата година, с което общият брой на зенитно-ракетните комплекси от този тип, които са на разположение на северната ни съседка, стана общо четири. Освен това, Румъния е участник в съвместната доставка на приблизително 1000 броя ракети Patriot PAC-2 GEM-T в рамките на общата Европейска инициатива за небесен щит.

Местоположението на военновъздушната база се оказа изключително стратегическо в последните няколко години както за Румъния, така и за нейните съюзници в НАТО. Румънският офицер даде като пример стойността на базата по време на войната в Ирак, тъй като по това време тя се използва от съюзниците „за разпръскване на сила извън техните територии и на големи разстояния“.

Румънските медии съобщиха, че усилията за модернизация включват изграждането на военна инсталация с размери, подобни на тази на военновъздушната база Рамщайн в Германия, въпреки че официалният представител не потвърди това желание.

Като се има предвид директният й достъп до Черно море и непосредствената близост до руска територия, военновъздушната база е била домакин на няколко ръководени от НАТО мисии за засилена охрана на въздушното пространство, включително тазгодишното издание, което приветства първото в историята разполагане на многоцелеви изтребител F/A-18 Hornet на финландските военновъздушни сили.

Изтребители JAS 39 Gripen на шведските военновъздушни сили практикуват кацане на магистрали

📸 Снимка: Försvarsmakten

🇸🇪 Шведските военновъздушни сили практикуваха деликатното изкуство на кацане на граждански магистрали с изтребители Gripen по време на учение, проведено в покрайнините на Гьотеборг, Швеция на 21 май 2024 г.

Умението за кацане на граждански пътища ще осигури на шведските пилоти на изтребители допълнителна гъвкавост в случай на криза.

Ако военновъздушни бази, летища или спомагателни писти за кацане са повредени или по някаква причина са недостъпни, изтребителите JAS 39 Gripen могат да кацат на пътища, които са специално проектирани да поемат кацане на изтребители.

Веднъж стъпили на земята, Gripens използват мобилен преден пункт за въоръжаване и зареждане с гориво (FARP), извършвайки всичко това за няколко минути, преди да излетят отново.

Gripen е най-добрият многоцелеви изтребител на Швеция, с подсилен колесник, който подпира самолета достатъчно високо над асфалта, за да предотврати засмукването на отломки през реактивния отвор.