🇺🇦🦩 Въоръжените сили на Украйна нанесоха удар с крилати ракети FP-5 „Фламинго“ срещу Федералния научно-производствен център „Титан-Баррикади“ във Волгоград, един от най-чувствителните възли на руската отбранителна индустрия, който произвежда самоходни пускови установки за стратегическите ракетни комплекси РС-24 „Ярс“ и РТ-2ПМ2 „Топол-М“ и за оперативно-тактическите „Искандер-М“.
„Потвърдените попадения бяха последвани от пожар на територията на завода“, заяви президентът Володимир Зеленски, който определи целта като „голям промишлен комплекс“, който изработва артилерийски системи и компоненти за пускови установки, използвани в ударите срещу украинското население.
„Титан-Баррикади“, собственост на федералната космическа агенция „Роскосмос“, е основният разработчик и производител на самоходните носители за почти цялата гама руски балистични системи – от стратегическите междуконтинентални „Ярс“ до средната по обсег „Орешник“, чийто дебютен удар през ноември 2024 г. срещу завода „Южмаш“ в Днипро беше представен от Москва като демонстрация на сила. Освен пускови установки съоръжението произвежда тежки артилерийски системи, корабни артилерийски установки и противокорабни ракетни комплекси за брегова отбрана. От началото на пълномащабната инвазия то е обект на международни санкции.
„Фламинго“ е украинска крилата ракета с наземно базиране на компанията Fire Point с обявен обсег от 3000 км и бойна глава от 1150 кг – заряд, който надхвърля няколко пъти западните аналози от същия клас. Целта на този последен удар по Волгоград се намира на около 400 км от фронтовата линия, дълбоко в руския тил. По данни на Dnipro Osint в атаката са изстреляни поне 5 ракети, от които най-малко 3 са поразили завода – повредени са цех №2, производствената сграда на цех №38 и още едно хале с неуточнено предназначение; видео от изстрелване на ракетите публикува главният конструктор и съсобственик на Fire Point Денис Щилерман.
Руската версия на събитията упорито заобикаля естеството на удара. Губернаторът на Волгоградска област Андрей Бочаров призна, че „високоскоростни въздушни цели“ са нанесли щети на „производствени мощности на едно от волгоградските предприятия“ в Краснооктябърски район, в който се намира „Титан-Баррикади“, без да назове завода. Бочаров съобщи за 10 ранени, получаващи медицинска помощ, и увери, че локалните пожари са бързо потушени, а жилищни сгради не са засегнати. Министерството на отбраната от своя страна докладва за свалянето на 175 украински дрона над 10 руски региона и окупирания Крим, но не спомена и дума относно удара по завода – нито крилатите ракети, които Бочаров евфемистично нарече „високоскоростни цели“.
Волгоград не беше единствената цел в нощта. Генералният щаб на ВСУ съобщи и за поразени през същата нощ зенитно-ракетен комплекс „Панцир-С1“ във Феодосия и автомобилния ферибот „Петропавловск“ край Керч в окупирания Крим – нови два удара, които се вписват в дългата украинска кампания срещу руската логистика и въздушен щит на полуострова. Освен това бяха поразени военни и индустриални цели в Липецк, Белгород и окупираните Мелитопол и Донецк.
Дълбоката следа на „Фламинго“
Ударът по Волгоград е пореден епизод от ускоряваща се верига. Крилатата ракета беше представена публично през август 2025 г. и само няколко дни по-късно беше потвърдена нейната първа бойна употреба. Оттогава, по реконструкция на изданието „Украинска правда“ и специализирани OSINT-ресурси, тя поразява систематично руската отбранителна индустрия в дълбочина:
- 23 септември 2025 г. – 4 ракети по машиностроителен завод в Белгород, който обслужва авиационната промишленост;
януари 2026 г. – полигон „Капустин Яр“ в Астраханска област, инфраструктура за предстартова подготовка на балистични ракети като „Орешник“;
12 февруари 2026 г. – арсенал на Главното ракетно-артилерийско управление (ГРАУ) в Котлубан, Волгоградска област;
20 февруари 2026 г. – Воткински машиностроителен завод (на 1400 км от Украйна), който произвежда ракетите „Искандер“;
5 май и 10 юни 2026 г. – завод ВНИИР-Прогрес в Чебоксари (1500 км)
Ударът по „Титан-Баррикади“ следва ясна логика: Киев не преследва символични цели, а конкретни звена от веригата, която произвежда и изстрелва руските ракети. Серийно производство с темп от три ракети дневно към март 2026 г. – мащаб, който украинският производител обяви и който международни партньорства, сред които датски производител на твърдо гориво, целят да разширят – превръща ударите срещу руския тил в траен оперативен фактор.
„Обхватът на украинските далекобойни санкции продължава да се разширява“, заяви Зеленски, който обвърза кампанията с политическа цел: „Именно нашият натиск, ден след ден, полага основата за достоен мир накрая.“
Дали системното изтощаване на руския военно-промишлен комплекс ще доближи този мир, или единствено ще вдигне цената на войната за Кремъл, ще стане ясно не от единичния пожар във Волгоград, а от това дали Русия може да възстанови поразените мощности по-бързо, отколкото украинските ракети ги намират.
