Военновъздушните сили на НАТО в Европа се нуждаят от реформи, за да постигнат възпиране срещу Русия

Самолет за електронна война и рекогносцировка Panavia Tornado ECR на военновъздушните сили на Италия, излитащ от авиобаза Дечимома̀ну, Сардиния, по време на учението Vega 2010.
📸 Снимка: Giovanni Colla/Stocktrek Images

🇪🇺⚔️🇷🇺 Въздушното превъзходство е от решаващо значение като възпиращ фактор за руската агресия и европейските въздушни сили на НАТО вероятно ще се затруднят да постигнат без реформи, насочени към специализация на мисиите, се посочва в нов доклад на RUSI.

Европейските въздушни сили на НАТО трябва да преминат към обширна колективна специализация на мисиите, за да постигнат бързо увеличение на способността си за възпиране на евентуална руска агресия, според нов доклад, публикуван от Royal United Services Institute (RUSI), мозъчен тръст със седалище в Лондон, Обединеното кралство.

„Докато европейските въздушни сили на НАТО се опитват да преминат към основен фокус върху заплахата от Русия, повечето от тях вероятно ще се затруднят да го постигнат, без да намалят обхвата на задачите и областите на способности, които понастоящем се опитват да покрият“, посочва д-р Джъстин Бронк, старши изследовател в RUSI.

Тъй като вниманието на САЩ се насочва все повече към Индо-тихоокеанския регион, зависимостта на Европа от унищожителната сила на НАТО вече не е гарантирана и организирането на колективни възможности на европейските въздушни сили е начинът да бъдат запълнени евентуалните празнини в подкрепата на САЩ.

В доклада се изтъква, че поддържането на въздушно превъзходство като възпиращ фактор срещу Русия е от съществено значение, тъй като Европа не разполага с капацитет за набиране на военен персонал, производство на боеприпаси и финансиране на отбраната, за да отговори на нуждите от сухопътни войски и сухопътна огнева мощ, необходими за отблъскване на руска атака.

„Трудно е да се види как членовете на НАТО извън САЩ биха могли да постигнат подобно ниво на превъзходство на конвенционалните сили чрез какъвто и да е подход, различен от въздушната мощ, имайки предвид многото демографски, индустриални и времеви ограничения при опитите за бързо разширяване и реформиране на сухопътните сили и флотите“, твърди Бронк в доклада.

Съединените щати разполагат с около 13 209 самолета, следвани от Франция (972), Италия (800) и Обединеното кралство (664), според данни от 2024 г.

Проучването на RUSI предупреждава, че много военновъздушни сили на европейски страни-членки на НАТО разполагат с много ограничен капацитет и тесни бюджети. В него се препоръчва замяната на скъпоструващото многоцелево обучение със специализация по тип мисия в рамките на НАТО.

„Средните военновъздушни сили трябва да се съсредоточат върху конкретни мисии, вместо да се опитват да придобият широка гама боеприпаси в неадекватни количества“, се допълва в доклада.

Дори в страни като Обединеното кралство и Франция поддръжката на широкоспектърни въздушни сили с ограничен бюджет доведе до недостатъчни запаси от въоръжение за защита на НАТО срещу руска агресия, което е възможен сценарий след пет години, според няколко разузнавателни агенции.

Първоначалната оценка на RUSI посочва, че в краткосрочен план без американската подкрепа ще е необходимо увеличение от около 250 милиарда евро годишно (до 3,5% от БВП) за разработване на ефективно възпиране срещу Русия.

„Освен ако финансирането не се увеличи значително, може да е нужна по-голяма специализация на мисията“, подчертава изследването, според което без нея повечето европейски страни ще трябва да съкратят други области на отбраната, за да си позволят запасите, необходими за една или повече специализирани мисии.

Следвайки описания подход, европейските военновъздушни сили на НАТО биха могли да разтегнат допълнително своите бюджети, като в същото време гарантират, че имат правилното въоръжение.

Според доклада това би бил най-бързият начин за укрепване на готовността на НАТО срещу Русия, но подобна стратегия изисква ангажираност от средни и по-малки европейски военновъздушни сили.

„Споделянето на тежестта работи само ако и двете страни поемат тежки отговорности и докажат, че могат да ги изпълняват“, гласи заключението на доклада.