Салвадорски специални сили издирват в Хаити четирима аеротехници, изчезнали след засада

🇸🇻⚔️🇭🇹 Специалните сили на Салвадор, местната полиция и многонационална мисия срещу бандите издирват в Хаити четиримата авиационни техници от салвадорския контингент, които изчезнаха след засада край Порт о Пренс на 18 октомври. Седмица по-късно мъжете все още са в неизвестност, като вечерта на 24 октомври президентът Наиб Букеле отрече слуховете, че четирите овъглени тела, които бяха предадени на летището в хаитянската столица, да са техни. Засадата е първо голямо нападение срещу мисията Gang Suppression Force (GSF), откакто тя започна да провежда операции в островната държава по-рано тази година, отбелязват Reuters и AP.

Според изявление, публикувано от Въоръжените сили на Салвадор на 18 октомври вечерта аеротехниците от контингента Fuerza de Tarea Libertad II се завръщат към лагера си с брониран автомобил, когато в Санто, квартал на Кроа де Буке, нападатели откриват огън по машината и я атакуват с експлозиви. Автомобилът се запалва, мъжете успяват да излязат от него и връзката с тях се губи. Букеле уточни, че те са се връщали от местен супермаркет, който са посетили, за да си напазаруват храна. Изпратените в района хеликоптери на армията разпръснаха нападателите, но „по време на тези операции хеликоптерите също бяха атакувани и получиха попадения от огнестрелно оръжие“, обяви армията. По думите ѝ ожесточените боеве са осуетили многобройните опити да се стигне до аеротехниците по суша и по въздух.

Кроа де Буке е на 14 км североизточно от центъра на Порт о Пренс, в равнината Кюл дьо Сак. AP отбелязва, че районът на засадата е контролиран от три банди: „Шен Мешан“, „Краз Барие“ на Вителом Иносан и „400 Мавозо“ на Уилсън Жозеф, известен като Ланмо Сан Жу. Двамата водачи са под санкции на ООН и на САЩ. Никоя група не е поела отговорност за нападението, а местните медии свързват засадата с „Шен Мешан“ и „400 Мавозо“, пише Reuters.

Букеле подчертава, че изчезналите не са бойна част. „Мъжете, които отвлякохте, не са бойци. Те са техници в сферата на авиацията“, написа той на 21 октомври в обръщение на хаитянски креолски към главатарите на бандите. Според него салвадорската мисия е съставена само от пилоти и технически персонал с основната задача медицинска евакуация. През септември 2025 г. Съветът за сигурност на ООН одобри създаването на GSF с максимална численост от 5550 души, за да замени водената от Кения многонационална мисия, която не успя да се справи заради липса на финансиране и ресурси. Към средата на октомври в Хаити се намират над 2000 военнослужещи на GSF, включително от Чад, Ямайка и Гватемала, начело с монголския генерал-майор Ерденебат Батсуури. В края на септември Съветът за сигурност на ООН удължи мандата ѝ до 31 март 2027 г.

На заседанието на Съвета за сигурност на 19 октомври постоянният представител на САЩ Майк Уолц заяви: „Смятаме, че четиримата мъже са оцелели, но те остават в неизвестност. Ще ви върнем у дома.“ По думите му нападателите са атакували машината със „стотици куршуми и експлозиви“. Специалният представител на GSF Джак Кристофидес предупреди, че въоръжените групи изпитват силите на мисията и че нападенията срещу нея зачестяват. „Реалността е, че не можем да бъдем навсякъде едновременно“, каза той. Говорител на генералния секретар на ООН Стефан Дюжарик осъди отвличането и призова за незабавното и безопасно освобождаване на салвадорците.

На 20 октомври части на GSF и Националната полиция на Хаити влязоха в сблъсъци в Кюл дьо Сак. Според предварителни данни на мисията няколко членове на банди са убити или ранени, четирима военнослужещи на GSF са били ранени. Силите призоваха жителите на Санто да не излизат от домовете си. На 21 октомври Букеле обяви, че Салвадор е започнал военна операция за спасяването на техниците, и отправи ултиматум: „Днешната атака е нищо пред онова, което идва, ако не върнете живи и четиримата заложници.“ Той добави: „Вече се справихме с бандите в Ел Салвадор и можем да се справим и с вас.“ Ако заложниците се завърнат невредими, обеща той, всичко ще бъде както преди отвличането. Хаитянското правителство обяви тяхното освобождаване за абсолютен приоритет. Жителите на Клерсин и Марен, квартали в по-широкия район на Кроа де Буке, разказаха пред The Haitian Times, че вечерта на същия ден са чули стрелба и някои от тях са напуснали домовете си.

На 22 октомври GSF потвърди, че в Хаити е кацнал нов контингент от Салвдар в подкрепа на издирването и операциите по сигурността в Кюл дьо Сак. Според AP става въпрос за 100 военнослужещи от специалните сили, като се очакват допълнителни 100. Le Nouvelliste пише за до 450 бойци от Салвадор в страната, докато правителството в Сан Салвадор не уточни конкретна численост на контингента. САЩ осигуриха логистична подкрепа с военно-транспортен самолет C-130 Hercules. Букеле сподели видео, в което бронирани машини стрелят по протежение на път с горящи барикади, докато булдозер разчиства платното.

Ланмо Сан Жу отговори с 90-секундно видео, в което показва сандъци с боеприпаси от различен калибър и отхвърля ултиматума, цитиран от Infobae. Заедно с Кри-Роа Шери, известен като Крисла, той предупреди за съпротивата, която ще срещнат салвадорците, ако влязат пеша в кварталите под контрола на групировките, вместо да разчитат на дронове и вертолети. На 23 октомври Букеле отговори, че бандите са „сатанински“ и че „Бог ще ни дари с победа“.

The Wall Street Journal пише, че правителството на Букеле търси начин да договори освобождаването на техниците, преди да прибегне към тежък военен отговор. Според вестника до 23 октомври въоръжените групи не са отговорили на опитите за установяване на диалог и не са поискали откуп. „Ако тези войници наистина са задържани, групите получават предимство при преговори и могат да оказват натиск над силите за сигурност“, обясни Ромен льо Кур от Глобална инициатива срещу транснационалната организирана престъпност.

Дроновете, за които предупредиха Ланмо Сан Жу и Крисла, са част от операциите на Хаити от март 2025 г. Оттогава нейните сили нанасят удари по въоръжените банди с квадрокоптери, натоварени с експлозиви, с подкрепата на Vectus Global – частна военна компания, основана от бившия ръководител на Blackwater Ерик Принс. Интегрираната служба на ООН в Хаити приписва удари на оперативна група, основана от премиера Аликс Дидие Фис-Еме. Те бяха проследени от Human Rights Watch в периода от 1 март 2025 г. до 21 януари 2026 г. За този период тя преброи 141 операции, при които са загинали поне 1243 души, а 738 са ранени. Сред убитите са 17 деца и поне 43 възрастни, които по наличните сведения не са били членове на банди.

Доминиканската република, единствената сухопътна съседка на Хаити, предложи помощ. На 24 октомври президентът Луис Абинадер обсъди с Букеле сътрудничество в логистиката и разузнаването и увери, че са подсилени границите, но не вижда признаци за придвижване на въоръжени групи към нея. Структурите на ООН в Салвадор осъдиха атаката в същия ден и отправиха призив за „незабавно и безопасно завръщане“ на изчезналите.

The New York Times съобщи на същия ден, цитирайки двама души, близки до мисията, че извън столицата са открити тела, за които се смята, че са на техниците. Останките били силно обгорени и за установяване на самоличността на загиналите ще са нужни аутопсии. Те са предадени на летището на салвадорски военен екип, пристигнал в Хаити на 23 октомври. GSF отказа коментар. Според Anadolu останките са прибрани от Hero Client Rescue, организация на Скот Рийс, бивш служител по сигурността в Държавния департамент.

Букеле отвърна същата вечер в X: „Не са нашите мъже. НПО предаде на летището човешки останки и увери, че принадлежат на четиримата ни аеротехници. Останките обаче са на дете, мъж със значително по-висок ръст от нашите аеротехници и човек, носел част от униформа на армия, която не е нашата.“ Сред останките са открити лични карти и военни униформи от други държави, добави той. Анонимен служител на кабинета в Сан Салвадор потвърди пред AP, че телата не са на изчезналите, а друг служител каза, че самоличността на четирите тела не е установена. Според NYT картата на член на GSF, която Букеле публикува, принадлежи на военнослужещ, загубил я при раняването си.

Към 25 октомври властите не са съобщили официално къде се намират аеротехниците, нито са потвърдили пряк контакт с тях, откакто четиримата излязоха от горящата машина в Санто.

Разследване свързва тайна програма на ЦРУ с ударите по еквадорски рибари

Член на екипажа на рибарския кораб „Дон Мака“ маха за помощ.

Членове на семейството държат снимки на осемте изчезнали членове на екипажа на „Фиорела“ по време на събиране през април в Харамихо, Еквадор. 📸 Снимка: Billy Navarrete

Разузнавателният самолет FENIX 701 на летище Илопанго в Ел Салвадор на 5 декември. 📸 Снимка: The Washington Post

🇪🇨🎯🇺🇸 Ударите по три еквадорски риболовни съда край Галапагоските острови в началото на годината са били част от секретна програма на Централно разузнавателно управление (ЦРУ). Това твърди The Washington Post в своя публикация, позовавайки се на лице, запознато със случая, което разговаряло с изданието при условие за анонимност заради чувствителността на темата. Според него операциите попадат в категорията на тайните действия в чужбина – операции, които се одобряват от президента и за чието изпълнение американското правителство не си признава публично.

Никой не е поел отговорност за атаките, включително за изчезването на риболовен съд с 8-членен екипаж през януари. ЦРУ отказа коментар пред The Washington Post. Коментар отказаха и потърсените членове на разузнавателните комисии в Конгреса. Военното ведомство заяви, че няма сведения за описаните случаи и че силите на Южното командване не са участвали в операции там. Въоръжените сили на Еквадор и властите в Ел-Салвадор не отговориха на въпросите.

Кампанията, която Пентагонът води открито от септември 2025 г. под името Southern Spear, има различен оперативен профил. При нея малки бързоходни лодки и полуподводници в Карибско море и източната част на Тихия океан са поразявани от дронове и бойни самолети, сред които и AC-130J Ghostrider, използван от Силите за специални операции, както и с лазерно управляеми бомби и ракети. По изчисленията на вестника от септември 2025 г. насам в кампанията са били убити 221 души, а независима хронология на Just Security отчита 66 удара и същия брой убити до 21 юни 2026 г. Правозащитни групи и някои законодатели определят ударите като извънсъдебни убийства; администрацията ги оправдава, приравнявайки картелите, доставящи наркотици към САЩ с въоръжени групировки, които нападат страната.

Хронологията започва в средата на януари, когато „Фиорела“ отплава от пристанището Харамихо с 10 души на борда, 7 дни преди да изчезне. Той има дължина от 16 метра и използва традиционни уреди за риболов, наречени парагади. През следващите дни екипажът забелязва дронове в небето и самолет, кръжащ отгоре, разказа пред изданието Димас Игнасио Алварес, един от двамата оцелели членове на екипажа. По данните на Amnesty International капитанът Хуан Карлос Валенсия изпраща сателитни съобщения, в които изразява тревога от постоянното наблюдение, а на 19 януари хората на борда виждат няколко дрона и голям съд под американско знаме.

На другата сутрин, малко преди разсъмване, обменът с кулата на РВД в Илопанго улавя излитане на бизнес джет с позивна FENIX 701. „FENIX 701, излитам от писта три-три“, казва пилотът на английски с американски акцент. Полетните данни показват, че машината изминава над 1200 км в посока на позицията на „Фиорела“, преди да изчезне от публичните системи за проследяване – нещо обичайно над океана заради отсъствието на стабилно покритие. Самолетът се появява отново около час преди кацането си в Илопанго в 9:30 ч.

Около два часа и половина по-късно, към обяд, „Фиорела“ излъчва своята позиция за последен път. По това време Алварес и друг моряк поставят парагади от малка лодка встрани и забелязват стълб дим да се издига отвъд хоризонта. На следващата сутрин, докато търсят кораба, те заснемат предмет, който се люлее по водата. „Ето го флагът от кораба“, казва единият във видеото. „Ние сме изгубени и корабът е изгубен.“

Вторият епизод се разиграва на 17 март 2026 г. в изключителната икономическа зона на Еквадор недалеч от Галапагос. Въоръжени дронове нападат „Негра Франсиска Дуарте II“; по думите на капитана Ернан Флорес два от тях са носели малки тръби, които паднали върху кърмата. Всичките 16 членове на екипажа оцеляват. Салвадорският флот съобщи, че е провел „хуманитарна“ операция, при която е превозил 16 корабокрушенци, всички еквадорски граждани. Двама от тях били ранени, единият с изгаряния по гърба, и били приети в болница.

„Дон Мака“ отплава от Манта на 18 март. 20-членният екипаж вече знае за изчезването на „Фиорела“ около два месеца по-рано и за удара по другия кораб на предния ден, затова забелязаните наблизо дронове карат моряците да предположат, че са подложени на наблюдение. На 25 март един от тях заснема бял летателен апарат в далечината и изпраща видеото на баща си. Преглед на времевите отпечатъци в екранни снимки от чата показва, че то е споделено, докато FENIX 701 е бил във въздуха.

На вечерта екипажът вижда наблизо кораб с червена светлина и го сметнахме за патрулен. „Чувствахме се спокойни, защото просто ловяхме риба“, разказа рибарят Джони Палациос. „Бяхме уверени, че патрулът ще ни пази, а излезе точно обратното. Те бяха нашите врагове.“

На сутринта на 26 март самолетът отново излита от Илопанго. „FENIX 701. Довиждане, скоро ще се видим“, казва пилотът на кулата, а машината поема към „Дон Мака“, който лови на около 1370 км оттам, и точно като в предишните дни транспондерът престава да се регистрира над Тихия океан. В 13 ч. самолетът се връща на летището.

Четири часа по-късно готвачът на „Дон Мака“ вижда дрон и му маха. Апаратът пуска малка черна тръба и взривът разтърсва кораба. Стъклата на рубката се пръсват, а един от моряците, който простирал пране наблизо, започва да кърви от очите. Хората се втурват към носа, когато втори дрон извежда двигателя от строя. Над тях кръжи безпилотен апарат от самолетен тип, дълъг поне 4 метра, по оценката на Палациос.

Палациос маха с тениска към близкия кораб и моли за помощ; видеото показва сцената, а на заден план вие аларма. Корабът е син, с бяла рубка, лебедка и три контейнера на кърмата. Мъжете на борда му подканват рибарите да се приближат и питат колко са ранените. Щом ги качват, им слагат белезници и качулки.

Палациос успява да ги огледа: униформи в цвят каки, дълги кафяви пушки, татуировки и повече от 20 души. Всички с изключение на двама преводачи на испански говорят английски. Шест часа по-късно екипажът е предаден на кораб на салвадорския флот. Салвадорците им казват, че „американците“ ги повикали два дни по-рано да приберат корабокрушенци – т.е. преди самото нападение.

Оттам рибарите минават през пристанищния град Ла Унион, където ги разпитва полиция, през миграционни власти в Сан Салвадор, които организират полетите им обратно. По същия маршрут дни по-рано са минали и хората от „Негра Франсиска Дуарте II“.

Машината, чиито полети съвпадат и с трите нападения, е Cessna Citation Longitude, оборудван с апаратура за наблюдение, включително подкорпусен радом за радарно оборудване. Самолетът пристига в Салвадор от Тенеси с 6-членен екипаж през ноември и след кацането рулира към военната част на летището. Още на 29 ноември 2025 г. изданието Pucará Defensa съобщи, че в състава на салвадорските военновъздушни сили се е появила такава машина, боядисана в бяло и носеща обозначение FENIX 701 в националната система за номерация, въпреки че правителството не е обявявало придобиването ѝ.

Той лети под американски регистрационен номер, но в достъпните документи на Федералната авиационна администрация (FAA) няма машина, регистрирана с такъв номер. Самият номер е бил запазен от фирма без явен уебсайт, чийто адрес е пощенска кутия в магазин на UPS в щата Вирджиния. Законодателството в САЩ  изисква всеки действащ самолет да бъде регистриран, като сред изключенията са периодът на прехвърляне на собственост и въздухоплавателните средства на националните отбранителни сили на САЩ.

Базовият модел струва около 30 млн. долара, а поне 3 машини от същия вид са оборудвани допълнително за специални мисии след излизането от завода, показват документи за летателна годност, анализирани от изследователската група JANN. За самолета съобщи и The New York Times ден преди публикуването на разследването.

Записите от полетното проследяване показват как протича един такъв полет. На 20 януари машината излита от Илопанго в 9:10 ч. (UTC), изкачва се до 12 500 метра) и поема на юг-югоизток. Сигналът ѝ изчезва в 11:26 ч. при координати 2,81 градуса северна ширина и 86,53 градуса западна дължина – на 1247 км от летището, по направление към водите между еквадорското крайбрежие и Галапагос. Самолетът се появява отново при обратния полет и каца в 15:35 ч. На 26 март същата позивна излита в 14:21 ч. и се връща в 18:59 ч. И в двата случая транспондерът предава позиция, височина и скорост, но не и самоличността на машината: полето за регистрационен номер остава празно, 24-битовият адрес е нулев, а службата за проследяване обозначава източника като невалиден транспондер.

Летището, от което той действа, не е онова, което САЩ използва официално. След изтеглянето на силите от Панама през 2000 г. САЩ се споразумяват със Салвадор да използват главното международно летище в Комалапа за наблюдение на предполагаеми доставки на наркотици по море и Пентагонът установява свой пост там.

Илопанго, в покрайнините на Сан Салвадор, има друга история. През 1985 и 1986 г. бивши американски военни и служители на ЦРУ го използват като възел, през който снабдяват с оръжие и логистика контрите, воюващи срещу сандинисткото правителство в Никарагуа. Джон Фийли, бивш посланик на САЩ в Панама и някогашен пилот от морската пехота, каза пред изданието, че се пита защо подобен самолет лети от Илопанго вместо от Комалапа и че операцията му прилича на „ръководена от много нетрадиционно командване“.

Квадрокоптерите, които описват оцелелите, имат обсег от няколко мили. Това означава, че хората, които са ги управлявали, са се намирали в непосредствена близост до нападнатите съдове, а не на стотици мили разстояние, откъдето лети наблюдателният самолет.

Публично не се е появило доказателство, че екипажите са участвали в наркотрафик, а вестникът не е открил такова за нито един от съдовете. Оцелелите твърдят, че просто са ловили риба. Водите около Галапагос обаче са се превърнали във възел на наркотрафика, а местни рибари са известни и с това, че биват залавяни да доставят гориво на контрабандисти, поели към Съединените щати.

В Еквадор нападенията са предмет на наказателно разследване за изчезване, водено от прокуратурата в Манта. Прокурорката, която е водела разследванията и по трите случая, Глория Александра Браво Седеньо, е застреляна на 14 юни, докато вървяла към автомобила си; при нападението загива и сестра ѝ. Главната прокуратура определя убийството като „отмъщение срещу пряката и постоянна борба, която институцията води срещу престъпните структури“, а Human Rights Watch заяви, че Браво е третият убит прокурор в Манта от 2022 г. насам, и отбеляза още, че от 2020 г. насам в Еквадор са убити 26 съдии, прокурори и служители на съдебната система. Връзка между убийството на Браво и работата ѝ по морските дела не е установена. Заради длъжността си тя е имала полицейска охрана, но при нападението охранителите не са били с нея; полицията съобщи, че проверява обстоятелствата около отсъствието им, но за момента не е оповестила нищо. Правозащитната група разговаря с нея и интервюира 13 оцелели през май, а Amnesty International поиска на 20 юли от Вашингтон и Кито да потвърдят или отхвърлят участие на държавни служители и да установят съдбата на изчезналите. По случая „Фиорела“ Комитетът на ООН по принудителните изчезвания образува спешно производство.

Еквадорските власти не са отговорили по същество, докато сътрудничеството с Вашингтон продължава да се задълбочава. На референдум през ноември 2025 г. около 60% от населението на страната гласува срещу разполагане на чуждестранни военни бази на територията на страната. След среща в Пентагона на 18 юни с министъра на отбраната Пийт Хегсет, президентът Даниел Нобоа подписа декрет №424, обявяващ „тотална война“ на престъпните организации и предостави на военнослужещите от сътрудничещи държави имунитет съгласно международните инструменти и споразуменията, подписани от страната.

Кой точно е управлявал дроновете, остава неизяснено. The New York Times съобщи, позовавайки се на три източника, че през май администрацията е разпратила между ведомствата каперски свидетелства, чрез които частни военни изпълнители биха могли да допълнят кампанията на Пентагона, а обсъжданията са спрели около юни. Говорител заяви, че нито Ерик Принс, нито свързани с него структури имат отношение към случилото се.

Хронологията обаче не подкрепя версията, че тези контрактори са били извършителите: нападенията са от януари и март, месеци преди този вариант изобщо да бъде обсъждан. Самото разследване допуска участие и на други страни, включително частни изпълнители или власти на трети държави, но не установява такова.

Съвкупността от показанията на 36-имата оцелели, полетните данни и радиообмена прави хипотезата за американско участие и в трите нападения много вероятна. Твърдението, че зад него стои конкретно ЦРУ, засега се опира на един източник в едно издание.

На 9 април, докато оцелелите от „Негра Франсиска Дуарте II“ и „Дон Мака“ събират сили да разкажат пред местни медии за преживяното, FENIX 701 излита от Илопанго, но не поема към Тихия океан. Вместо това той каца в Сан Антонио малко след 16 ч. Къде се намира сега, не е известно...

САЩ прехвърлиха дронове MQ-9 от Южна Корея в Ел Салвадор за операция Southern Spear.

🇺🇸🤝🇸🇻 Четири безпилотни апарата MQ-9A Reaper от 431-а експедиционна разузнавателна ескадрила бяха прехвърлени от авиобаза „Кунсан“ в Южна Корея до обекта за съвместна сигурност (CSL) „Комалапа“ в Ел Салвадор в подкрепа на операция Southern Spear.

Логистиката на преместването е осигурена от транспортни самолети C-17A и C-5M Super Galaxy, преминали от зоната на отговорност на INDOPACOM към SOUTHCOM, съобщи акаунтът за наблюдение на военни движения LatAm Military Movements.

431-а ескадрила беше реактивирана едва през септември 2025 г. на база „Кунсан“ с мисия да осигури постоянно разузнавателно присъствие с MQ-9 на Корейския полуостров – първото подобно разгръщане в Южна Корея. По-малко от шест месеца по-късно част от нейните активи вече са пренасочени към Латинска Америка, което илюстрира приоритетите на сегашната администрация в Западното полукълбо.

Operation Southern Spear стартира през януари 2025 г. като морска операция за прехващане на наркотрафик в Карибско море и Източния Тихи океан, но от март 2026 г. обхватът ѝ се разшири значително, включително с участие на американски сили в бомбардировки по позиции на въоръжени групировки в Еквадор, съобщи The Intercept. В CSL „Комалапа" вече бяха установени и други платформи – щурмови самолет AC-130J и разузнавателен P-8A Poseidon, по данни на CNN от спътникови изображения.

Прехвърлянето на дроновете от Корея е част от наблюдавана тенденция на изтегляне на военни активи от Индо-Пасифика. В началото на март Пентагонът започна изтеглянето на компоненти от системата за противоракетна отбрана THAAD от базата в Сонджу, Южна Корея, към Близкия изток, след като ирански удар унищожи радар в Йордания, съобщиха Stars and Stripes. Южна Корея изрази възражения срещу трансфера, но президентът Ли Дже Мьон призна, че Сеул не може да го блокира. Паралелно над 2000 морски пехотинци и десантният кораб USS Tripoli от Сасебо, Япония, бяха насочени към Персийския залив.

Промяната не е само оперативна, а и доктринална. Некласифицираната Национална отбранителна стратегия за 2026 г. изпуска формулировката за Индо-Тихоокеанския регион като „приоритетен театър“ и за Китай като „стимулиращо предизвикателство“ (pacing challenge) – език, използван както от администрацията на Байдън, така и от първия мандат на Тръмп, отбеляза Council on Foreign Relations. Военните ангажименти в Близкия изток – конфликтът с Иран от 28 февруари – и разширяващите се операции в Карибите изчерпват ресурси, които до неотдавна бяха предназначени за сдържане на Китай.

Филипините засега остават изключение. Манила потвърди, че няма индикации за изтегляне на американски активи от територията на страната, съобщи GlobalSecurity.org. Дали това ще се запази, зависи преди всичко от продължителността и интензитета на двата конфликта, в които Вашингтон е въвлечен едновременно.

Войски от Гватемала и Ел Салвадор пристигнаха в Хаити за мисия по опазване на реда

🇭🇹🇸🇻🇬🇹 Елементи от силите за сигурност на Гватемала и Ел Салвадор пристигнаха в Хаити този петък, за да подсилят многонационалната мисия в страната, нагърбена със задачата да спре ширещото се насилие, обхванало страната, съобщи националната полиция на Хаити.

Високопоставени служители се събраха на пистата на международното летище в столицата Порт о Пренс, за да посрещнат групата от 75 гватемалски и 8 салвадорски офицери, се вижда на видео, публикувано от националната полиция в социалните мрежи.

Сред тях беше лидерът на Преходния президентски съвет на Хаити Лесли Волтер, министър-председателят Аликс Дидие Филс-Еме и американският посланик в страната Денис Ханкинс.

Пристигналите войски ще се присъединят към чуждестранните полицейски сили, известни като Мисия за многонационална подкрепа за сигурността (MSS) – инициатива, подкрепяна от САЩ и ООН, работеща с хаитянската полиция за възстановяване на сигурността в страната.

Островната държава беше опустошена от ескалиращо насилие от страна на въоръжени банди, което избухна след убийството на президента Жовенел Моис през 2021 г. и към днешна дата продължава в пълна сила. Страната се бори не само с него, но и с тежки природни бедствия и влошаващата се продоволствена криза.

Нормил Рамо, изпълняващ длъжността генерален директор на Националната полиция, отбеляза в изявление, че „бракът“ на полицията с местните остава „най-ефективният начин за улесняване на пълното възстановяване на сигурността и установяването на траен мир“.

Съветът за сигурност на ООН одобри стартирането на многонационалната мисия през 2023 г. след многократни молби за международна подкрепа, изпратени от правителството в Порт о Пренс. Мисията получи подкрепата на САЩ, които предложиха да осигурят ресурси и финансиране за нея в размер на стотици милиони долари.

Мисията обаче не мина без проблеми. Тя трябваше да се ръководи от стотици кенийски полицаи, но разполагането им беше многократно отлагано, преди най-накрая да се появят на хаитянска земя през юни миналата година. Оттогава те не са получавали заплати с месеци.

Насилието продължава да парализира страната въпреки присъствието на силите за сигурност, които са част от мисията. През ноември регулаторът на гражданската авиация на Съединените щати спря всички полети до Хаити за седмици, след като три самолета на американски авиокомпании са били поразени от куршуми, докато летят над Порт о Пренс. При друг инцидент през октомври въоръжени банди стреляха по автомобили на американски дипломати, което по-късно доведе до евакуацията на 20 служители на посолството на САЩ.

Годфри Отунге, командир на кенийските войски в състава на мисията, приветства пристигналите в петък военнослужещи от Гватемала и Ел Салвадор, като похвали партньорските връзки, изградени с правителството на Хаити.

„Ние не го приемаме за даденост. Имаме министър-председател, който също е наш приятел“, посочи Отунге, според полицейското видео.