Американски войски в Иран: генерал Вотел за рисковете от наземна операция в Иран

🇺🇸🎖️ Пентагонът е разработил планове за изпращане на американски войски в Иран – евентуално на остров Харг или навътре в страната, за да бъдат иззети запасите от обогатен уран. Това би означавало сериозна ескалация на операция „Епична ярост“.

Джоузеф Вотел, бивш началник на Централното командване на САЩ (CENTCOM), даде ексклузивно интервю за The War Zone относно опасностите от наличието на американски войници на територията на Ислямската република, както и за това какво е нужно за поемането на контрол върху остров Харг и опит за достигането на иранските запаси от обогатен уран, до които може да е изключително трудно да се достигне.

Във втората част от разговора – първата е посветена на настоящата ситуация в Ормузкия проток – генералът в оставка, понастоящем старши военен сътрудник в Института за Близкия изток, коментира и опасенията във връзка с обема на американските запаси от прехващачи и други оръжия от висок клас, какво може да научи Китай от операцията, и колко дълго може да продължи „Епична ярост“, наред с други теми.

Интервюто се проведе преди новината, че втора Експедиционна единица на Морската пехота (MEU) с поне 2200 морски пехотинци е била изпратена към Близкия изток. Както вече съобщихме по-рано Тръмп, нареди изпращането на още една такава единица в региона през последната седмица.

В: Осъществимо ли е превземането на остров Харг или вкарването на специални части за иззимане на обогатен уран от планината Пикакс или другаде в Иран? Какво би изисквала всяка от тези операции по отношение на войници и ресурси?

О: И двете са осъществими. Нека започна с остров Харг. Можем да изпратим войски там. Може да направим десант по въздух, можем да ги стоварим с лодки. Бележката ми относно Харг е, че не съм сигурен какво ще бъде значението на разполагане на войски там. Островът е само на 30 км от иранското крайбрежие. Така че определено сте под заплахата на оръжейните им системи. Бихте били изключително уязвими. И не виждам какво конкретно тактическо предимство би ни дал, такова, което вече нямаме и не бихме могли да получим другаде – на отдалечена позиция, където имаме изградени бази и инфраструктура. Така че не съм сигурен какво е тактическото предимство.

Разбирам, че има информационно предимство и предимство по отношение на посланието към иранците – че сме на тяхна територия. Може да изпрати сигнал и към по-широката енергийна общност, че опазваме тази жизненоважна инфраструктура на Иран. Това може да им вдъхне увереност, въпреки че е доста необичаен ход. Но просто не виждам голямо предимство от превземането на Харг. Въпреки това, определено можем да го направим, ако се наложи.

Ще бъдем уязвими. Когато започнете да разполагате войски на място – знам, че се играе с думите по темата – но това са войски на терен. Това значи също, че трябва да се грижите за тях, да ги снабдите, да евакуирате ранените, да правите всичко необходимо, за да ги задържите на място за определен период от време. А това изисква логистична верига, която в даден момент също трябва да бъде защитена. Това не са незначителни съображения и често прерастват в по-мащабни операции.

Бих предположил, че на малък остров като Харг ще е нужна сила с размер на батальон – морски пехотинци или пехотинци. Вероятно говорим за 800 до 1000 войници, може малко по-малко, но едва ли много повече.

Операцията за добиране до ядрения материал е по-голяма задача. Отново, смятам, че имаме способностите за това. В нашата общност на специалните операции има хора, обучени за подобни мисии, които разполагат с нужните връзки и ресурси. Тази сила трябва да се проектира на място. Става дума за обект като Исфахан или Натанз – вероятно едно от тези места. Те са дълбоко навътре в страната – на стотици километри в Иран, страна с размерите на щата Аляска. Голяма и разнообразна. Намират се предимно в открита равнина, така че нямате особена естествена защита от терена. Това трябва да се вземе предвид.

Освен самите оператори на терена, ще трябва да въведете и сила за охрана, вероятно значителна, с размер на бригада – от 1000 до 3000–4000 войници само за осигуряване, докато се извършва работата. Ще трябва да осигурите въздушна мощ, да поставите бойни въздушни патрули, да имате разузнаване и наблюдение на място.

Отново, имате предизвикателството с хора на терена – трябва да ги снабдявате логистически и да сте готови да защитите тази логистична верига. Трябва да разполагате с целия транспорт, хеликоптери или самолети, с които да ги вкарате и изкарате обратно. И тук идва новото предизвикателство за работа с ядрен материал. Около 450 кг уран, обогатен до 60%. Това е смъртоносен материал. В идеалния случай той е вече опакован, но трябва да сме сигурни, че ще го опаковаме, ще го преместим и ще имаме къде да го отнесем.

Така че – да, можем ли да проведем военна операция? Разбира се. Мисля, че тя би могла да изглежда така, както я описах. Би била мащабна операция и не е нещо, което може да се проведе за една нощ. Вероятно ще отнеме време. Ще са нужни специални способности за проникване и идентифициране на материалите.

Няма публично достъпна информация за условията на тези обекти. Трябва да сте подготвени за най-лошото, а най-лошото означава да копаете надолу и да ги търсите. Надявам се, че нашата разузнавателна общност разбира ситуацията по-добре, и подозирам, че е така. Но това е доста голяма и значителна операция.

Алтернатива на това би било да се изчака прекратяване на бойните действия и тогава да се опита влизане в полуразрешена среда с представители на Международната агенция за атомна енергия (IAEA), които реално са отговорни за това. Те биха донесли нужната експертиза. Ние или друга военна сила бихме съдействали. Но това е друг вариант. Сигурен съм, че разглеждат всички възможности.

В: Това не е задача за елитна единица като SEAL Team Six или Делта – просто да влязат и да го вземат, нали? Много се говори по въпроса.

О: Да. Преди всичко, не можете просто да влезете и да грабнете 450 кг ядрен материал и да го изнесете. Не се случва просто така. Тези уникални способности се намират в общността на специалните операции. Няма да посочвам конкретни организации, но те са на върха на нашите възможности за специални операции. Те са обучени и редовно провеждат учения и репетиции. Така че – да, имаме способността да го направим. Но е малко вероятно, според моята преценка и познания, просто да изпратите няколко души, които да вземат материала и да го изнесат. Не мисля, че е така. Мисля, че ще е нужно повече. Може да успеете в разрешена среда, но не смятам, че искате да поемате този риск в обстановката, която виждаме в момента, или дори в полуразрешена среда.

В: Имаше ли надлежно планиране, за да бъдат осигурени достатъчно прехващачи на ракети и дронове преди началото на „Епична ярост“?

О: Нямам основание да смятам, че не е имало. Има ли натиск върху запасите ни? Със сигурност. Говорим за това от известно време. CENTCOM е планирал – план, разработван и модифициран в продължение на 20–25 години. Всеки командир е имал участие в него. Не познавам настоящия план. Сигурен съм, че адмирал Брад Купър го е направил. Имало е сериозна дискусия не само за целите, но и за нужните средства за изпълнение и за самозащита. Моята оценка е, че да – подготвили сме се. И не мисля, че сме виждали случай, в който не сме успели да се защитим поради липса на ракети.

Несъмнено сме изразходвали много и това оказва сериозен натиск върху запасите, но Министерството на отбраната, CENTCOM и Обединеният щаб са успели да осигурят достатъчно средства, за да поддържат тази операция, вече в третата си седмица.

В: Доколко ви тревожат запасите на Америка от тези отбранителни оръжия?

О: Трябва да сме разтревожени. Мисля, че предизвикателството може да не бъде непременно в CENTCOM. То може да бъде в други райони – Тихия океан, Корея, Европа. Това може да окаже влияние върху нашата способност да изпращаме средства на украинците или с нашите партньори от НАТО. Мисля, че именно там са истинските притеснения. Между другото, всичките ни съюзници от Залива и много партньори по света използват THAAD и Patriot и също се нуждаят от презапасяване.

Отдавна имаме проблем с осигуряване на достатъчна дълбочина на запасите. Преминахме през това преди няколко години, когато Северна Корея показваше мускули и изстрелваше ракети срещу Гуам и над Япония. Видяхме го и с отговора на Украйна при артилерийските снаряди. Армията увеличи производството 3-4 пъти през последните няколко години, но това отне време. Добре е, но трябва да направим същото с всички други боеприпаси. Така че част от ресурсите ни трябва да са посветени на осигуряване на достатъчно боеприпаси за нашите извънредни ситуации и за партньорите ни, които са закупили нашите системи.

В: Каква е вашата оценка за запасите на Иран от ракети, използваеми установки и дронове? Колко дълго могат да продължат да представляват заплаха?

О: Нанесени са доста сериозни щети на тяхната ракетна система – и казвам система, защото не става дума само за ракетите. Това са и установки, командни центрове, производствени обекти, складове. Мисля, че сме нанесли значителни щети. Вероятно сте чували числата от CENTCOM – в порядъка на 70–80% унищожени. Мисля, че сме постигнали много и при дроновете. Притеснението е за последните 15–20%.

Не обръщайте внимание на цифрите. Факт е, че имат остатъчен потенциал и точно над него сме фокусирани в момента. Стратегията на Иран е да разшири конфликта, удряйки много различни места – 12–13 различни държави – и да го удължи, продължавайки да ни заплашва за продължителен период. Не е нужно да стрелят с масирани залпове от ракети и дронове. Достатъчно е да прокарат някои от тях. Просто да изстрелват по малко всеки ден. И това ще ни държи ангажирани. Такава е стратегията им.

Претърпели са значителен удар по някои от способностите си и предполагам – по запасите, но е останало. Мисля, че в началото на войната ракетната им мощ бе някъде между 2000 и 3000. Според някои данни вече са изстреляни над 1000, което оставя значителен брой, но те нямат възможност да ги използват свободно. Сега, когато имаме въздушно превъзходство над тези позиции, можем да стигнем навсякъде. Виждаме нещо – унищожаваме го веднага. Така че ракетите са много, много уязвими, но дроновете са много по-лесни за укриване. Не изискват много и вероятно разполагат с по-големи запаси. Важно е да бъде отчетено, че са ги произвеждали за Русия, така че вероятно имат доста значителни количества дронове.

В: Доколко внимателно следи Китай случващото се? И какво научават от него?

О: Мисля, че следят изключително внимателно. Научават как реагираме на ответен огън. Следят отблизо въздушните ни тактики и как работим с израелците. Наблюдават целите, които атакуваме, и се опитват да разберат схемата на огъня, свързана с всичко това.

Ще наблюдават много внимателно как се справяме с Ормузкия проток. Те имат своите, Тайванският пролив  и други в Азия, и ще обръщат изключително голямо внимание. Ще следят нивата на нашата бойна готовност, способността да мобилизираме сили и колко бързо можем да го сторим. Мисля, че поглъщат изключително много информация за начина, по който оперираме.

Но виждат и употребата на дронове. Вероятно се опитват да проследят как изкуственият интелект може да бъде използван ефективно. Предполагам, че САЩ го използват: за обработка на огромно количество данни, избор на цели и други функции. Така че следят много внимателно. Мисля, че обръщат внимание и на това какво прави всичко това с нашата бойна готовност в други райони. Продължаваме да прехвърляме ресурси от Индо-Тихоокеанския регион и те определено отбелязват това.

В: Мислите ли, че Китай ще предприеме действия срещу Тайван предвид всичко това?

О: Не знам. Не съм експерт по тази тема. Но знам, че са имали амбиции да бъдат готови за подобна стъпка в рамките на следващата година-две. Знам също, че президентът Си извърши масово уволнение на военното ръководство. Поставя нови хора и това се отразява на способността за командване и контрол при мащабна операция за нахлуване в Тайван. Не мисля, че ще видим подобно нещо в близко бъдеще. Не зная дали точно това е изводът, който Си е направил от нашите действия. Не знам дали действително са подготвени за това. Но определено следят как действаме тук и как би могло да се приложи в техните операции.

В: Засега хутите стоят отстрани. Защо смятате, че е така и в кой момент ще се включат?

О: Хутите, едно от разклоненията на иранската мрежа, винаги са били много по-независими от Хизбула или Хамас, или шиитските милиции в Ирак и Сирия, които са лоялни на иранския режим. Хутите са много по-самостоятелни. Те имат реални управленски функции – пълноценна власт, и вземат решения за себе си.

Чувал съм няколко теории по въпроса. Едната е, че иранците са им казали да изчакат: „Искаме да удължим конфликта. Искаме да спечелим време. Ще бъдем търпеливи“ – и после може да го направят.

Друга теория е, че просто пазят боеприпасите си и чакат подходящ момент за нанасяне на удар. Мисля, че има различни причини. Имат споразумение с нас. Получиха доста сериозен удар по време на операциите ни срещу тях преди няколко месеца. Така че това им е повлияло. Вероятно нямат голямо желание да преминат през това отново веднага, защото беше доста опустошително за тях. Предполагам, че просто са търпеливи.

В: Колко вероятна е смяна на режима в Иран и ще промени ли нещо?

О: Не я смятам за особено вероятна на този етап. Може да има допълнителни промени в баланса на властта. Мисля, че военният компонент – елементът на IRGC в режима, висшите ръководители – имат все по-голямо влияние, което определя тези изключително гневни реакции на Иран, включително атаките срещу арабските страни от Залива. Военните определено се издигат.

Но запазиха теократичната страна на управлението, като поставиха нов аятолах – признато, не много познат и във видимо слаба позиция – Моджтаба Хаменей, избран да замени баща си Али Хаменей, който беше убит в първия ден на войната. Всъщност изглежда много близък до привържениците на твърдата линия от военна страна. Няма много сведения за него. Не се ползва с особен религиозен авторитет. Може би да е подставена фигура, може да е разменна монета за тях. Но режимът им е много дълбоко вкоренен. Има голямо влияние и е преплел цялата структура в Иран, така че могат да останат на власт. И предполагам, че най-вероятно ще останат. Дали ще се появи по-прагматичен лидер – не знам. Не знам кой би могъл да бъде.

В: Кое е най-голямото ви притеснение за развръзката на всичко това?

О: Че режимът ще остане на власт. Ще продължат да се опитват да удължават конфликта за дълъг период от време и ще трябва да предприемем много скъпи и целенасочени действия, за да овладеем ситуацията. Вече сме в третата седмица на нещо, което бе представяно като 4-5 седмична кампания. Това е доста разумно, базирано на моя опит и познания за целите на CENTCOM и как изглежда планът. Има много смисъл за мен.

След това трябва да предприемем много целенасочени усилия за отваряне на протока. И после ще трябва да останем ангажирани с движението на корабите през него за известен период от време, а Иран ще продължи да има способността да го пресича.

Притеснението ми е, че когато преминем към ново нормално, което не е променило значително динамиката, ще трябва да останем ангажирани с това за дълъг период от време занапред. Не знам дали точно това беше предвидено в началото или планирано за въоръжените сили в дългосрочен план.

В: Колко дълго мислите, че ще продължи, предвид това, което виждате сега?

О: Мисля, че ни предстоят още седмици операции.

В: Месец? Повече?

О: Над месец. Мисля, че вероятно двуцифрен брой седмици и едноцифрен брой месеци, когато включите операцията в Ормузкия проток и подобни неща. Виждам това да продължи няколко месеца.

В: Какъв натиск оказва това върху САЩ по отношение на бойната готовност, войските и техниката?

О: Повечето от тези военноморски съдове не бяха планирани да са в Близкия изток в момента. По-голямата част от тях са пренасочени от други задачи, особено самолетоносачите. Това отлага поддръжката, нормалните тренировъчни цикли и други цикли на бойна готовност.

Тези кораби са изключителни, но трябва да преминават през много целенасочени периоди на поддръжка, а обслужването им е повод за безпокойство от известно време насам, заради многото ангажименти и липсата на необходимата инфраструктура. Мисля, че може да има проблеми с готовността на флота. Определено се натоварват системите THAAD и Patriot – а те са ограничени като брой. Не са в Корея, не са другаде, не са в Европа – тук са. Това ще има последици и в даден момент тези звена ще трябва да бъдат възстановени.

Това поставя все по-голям стрес върху въздушния ни флот – танкерите, транспортните С-17 и разбира се износването на изтребителите. По отношение на бойната готовност, всичко това трябва да бъде адресирано в даден момент. И то ще има отражение, докато опитваме да я възстановим и да реагираме на извънредни ситуации по света, включително завръщането към конкуренцията между големите сили. Определено ще има последици.

В: Каква разлика за „Епична ярост“ прави това, че самолетоносачът USS Gerald Ford напуска театъра на бойните действия, за да премине ремонт на щетите от пожар в залива Суда, Крит? Това оставя USS Abraham Lincoln като единствен самолетоносач по време на голяма операция.

О: Разполагаме с много самолети. Имаме наземно базирани самолети. Доколкото знам, можем да изпратим друг самолетоносач, който да го замени. Не си спомням точно кой, но мисля, че съм прочел в поне един-два източника, че ще се случи. Теоретично се извеждат 80–90 самолета от цикъла. Те могат да се прехвърлят на друг кораб или да бъдат преместени на сушата. Може вече да правим това, не знам точно. Но се губи голяма платформа. Губим гъвкавост, а самолетоносачите по същество са плаващи въздушни бази в открития океан, които ни дават способността да проектираме сила там, където е нужно. Губи се и значителна способност за командване и управление. Така че – да, създава се празнина. Не е невъзможно да се запълни. Предполагам, че ще успеем, но определено има отслабване и се надявам, че заменяме един с един.

В: Има ли нещо, което не попитах и искате да кажете?

О: Не, беше доста изчерпателно.