САЩ обвиниха петима за руска мрежа за убийства на дисиденти

🇺🇸⚖️🇷🇺 Министерството на правосъдието на САЩ повдигна обвинения на петима души, които според прокуратурата са участвали в руска шпионска мрежа, вербувала хора за наблюдение и убийство на руски дисиденти. Обвинителният акт е разсекретен на 15 септември във Федералния съд за Южния окръг на Ню Йорк. И петимата са на свобода и според министерството живеят в Русия.

Обвиняеми са 63-годишният руснак Юрий Храмеев и 27-годишният му син Кирил. Останалите са кубинците Оемис Ромагоса Дурути и Яйдел Делгадо Суарес, и двамата на 35 години, и венецуелецът Анхел Едуардо Кастро. Всички са обвинени в заговор за финансиране на тероризъм, за който се предвиждат до 20 години лишаване от свобода. Юрий Храмеев, Суарес и Кастро са обвиняеми и във връзка със заговор за поръчково убийство, наказуем с до 10 години затвор.

Според прокуратурата Кирил Храмеев е офицер от Федералната служба за сигурност (ФСБ), а баща му организира плащанията и останалите участници го наричат „полковник Юрий“. Дурути е отговорник за логистиката, докато Суарес, известен с прякора „Викинга“, и Кастро търсят изпълнители.

Министерството описва Юрий Храмеев като бивш полковник от руските разузнавателни служби. „Медуза“ обаче посочва кариера в структурите на вътрешното министерство, като се позовава на изтекли бази данни и стари интервюта. Според опозиционното издание той е възпитаник на висше военно командно училище в Новосибирск през 1986 г. Служи в специалните части на вътрешните войски и става първият командир на Северозападния ОМОН – специален полицейски отряд на МВР. Остава в системата на вътрешните работи поне до 2017 г. По-късно ръководи частната охранителна фирма „Торнадо“. Храмеев твърди също, че като млад е работил с Владимир Путин.

Най-новият епизод в обвинението се развива на американска територия. През лятото на 2026 г. Суарес и Кастро са вербували венецуелец, живеещ в Бруклин, и са му предложили 1000-1500 долара за видеокадри и снимки на места, свързани с известен руски дисидент в района на Вашингтон. След това му предлагат 40 000 долара, за да „премахне“ дисидента или да го „накара да изчезне“.

Мъжът от Бруклин се съгласил да извършва наблюдение, но отказал да убива или да посочи друг, който би приел поръчката. Според обвинението след отказа организаторите започнали да търсят други изпълнители с посредници. На брифинг в Белия дом главният прокурор Тод Бланч заяви, че обвиняемите са се опитвали „да убият руски дисидент, за когото смятат, че се намира в района на Вашингтон“. Името му не е публично известно.

Обвинителният акт описва идентичен опит с дисидент в Литва година по-рано. През 2025 г. Кирил Храмеев вербува американски гражданин, който се среща с баща му на държавната граница между Естония и Русия, за да получи обещаните му 200 долара за заснемане на адреса на местоживеене на дисидента, обвиняван от мрежата, че „разпространява мръсотии“ за Русия.

Следващото предложение е 25 000 долара, „за да го убие“. Юрий Храмеев посочил и възможните средства: бутилка бензин или нож. Когато американецът отказал, Храмеев му предложил „по-проста работа“: палежи на складове или нападения срещу енергийна инфраструктура в държави, които помагат на Украйна.

Обвинението в САЩ свързва предполагаемата мрежа и с поредицата палежи, разследвани от европейските служби от 2024 г. Според обвинителния акт Дурути е координирал логистиката на нападения в Прага през юни 2024 г. и в Литва през септември същата година. Прокуратурата в Литва вече го издирва.

Според литовското разследване на 17 и 22 септември 2024 г. наети изпълнители са опитали палеж в двора на фирмата TVC Solutions в Шяуляй. Там са били разположени мобилни станции за честотен анализ, които засичат дронове и били предназначени за изпращане в Украйна. Техниката, оценена на над 1,5 млн. евро, останала невредима: запалителната течност изгоряла, без огънят да се разпространи към оборудването. Литовските власти приписват поръчката на ГРУ – руското военно разузнаване. По случая са задържани 7 души и са издадени международни заповеди за арест на още 3-ма, сред които Дурути.

Дурути живее в Русия поне от 7 години и преподава латиноамерикански танци в Петрозаводск. През 2022 г. се е оженил за рускиня и е получил руско гражданство. Според литовското разследване, цитирано от LRT, през 2024 г. той възлага палежи в 4 държави от ЕС. Целите включвали складове за строителни материали в Полша, завод за преработка на отпадъци в Румъния, автобусно депо в Чехия и предназначената за Украйна техника в Литва.

През юни 2024 г. в пражкото депо Кличов изгоряха 3 градски автобуса. Чешки съд осъди на 8 години затвор за палежа колумбиеца Андрес Алфонсо де ла Оса де ла Крус, който получавал указания от куратора си чрез Telegram. Публикуваните документи не уточняват дали нападението в Прага, споменато в американското обвинение, е същият случай.

„Нашата работа е да попречим на враговете на Америка да отприщят насилие и тероризъм на американска земя“, заяви Бланч, утвърден от Сената за главен прокурор на 8 август. Джон Айзенбърг, помощник главен прокурор и ръководител на отдела за национална сигурност, определи обвиняемите като част от „глобална мрежа за покушения, която е стигнала до САЩ“. Според него мрежата се опитвала да вербува американци и чужденци, които „да извършват убийства по нареждане на Кремъл“.

Директорът на ФБР Каш Пател подчерта, че заговорът показва докъде са готови да стигнат противниците на САЩ, за да накарат критиците си да замълчат. Разследването е водено от отдела за контраразузнаване на ФБР съвместно с териториалните управления в Ню Йорк и Вашингтон и службата за разследвания към Министерството на вътрешната сигурност.

Кремъл отказа коментар. „Докато не чуем и видим някакви разумни доказателства и аргументи, основани поне на нещо осезаемо, не смятаме за необходимо да коментираме тези съобщения“, заяви говорителят Дмитрий Песков в сряда. Москва отрича да е организирала подобни операции в чужбина, включително в САЩ.

Механизмът, описан в обвинителния акт, има сходства със случаите, разследвани за последните две години в Европа: посредници търсят изпълнители, предлагат заплащане за конкретни задачи и предават указания, включително в Telegram. Европейските случаи включват палежи на складове и техника за Украйна. Според прокуратурата в САЩ вербуването е преминало от предложение за наблюдение срещу заплащане в оферта за убийство.

Пребиваването на петимата обвиняеми в Руската федерация е сериозна пречка пред евентуален процес в Ню Йорк. Руската конституция забранява екстрадицията на собствени граждани, каквито са поне Кирил и Юрий Храмееви и Дурути. Това обаче не позволява да се предреши дали и кога някой от обвиняемите може да се изправи пред съда. Значението на делото ще зависи и от това дали разследването ще установи други участници, поръчки или набелязани жертви.

Участничка в Pussy Riot разкри план на ФСБ да убие Верзилов

🇷🇺 Бившата участничка в Pussy Riot Рита Флорес твърди, че Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация ѝ е възложила да примами Пьотр Верзилов на среща в кафене в Сърбия, където той да бъде отвлечен и убит. По думите ѝ тя получила задачата през лятото на 2025 г. и за изпълнението са обещани три милиона рубли, или около 36 хиляди долара. Флорес, чието истинско име е Маргарита Коновалова, разказа това в интервю, публикувано на 24 август от изданието Port. Според нея отказът да участва в убийството я принудил да напусне Русия. Тя излязла от страната около 10 дни преди публикуването на интервюто.

Разговорът е воден от адвоката Дмитрий Захватов, който е организирал евакуацията ѝ. Пред The Insider той съобщи, че е научил за връзката ѝ със службите през лятото на 2025 г. и че подготовката за извеждането ѝ е отнела около година. Нито Захватов, нито Флорес разкриват как точно е напуснала Русия. Целият разказ се основава на нейните твърдения: изданията, които го препечатаха, изрично посочват, че не са успели да ги проверят независимо, а ФСБ не е коментирала случая.

Според Флорес вербуването ѝ започнало на 17 февруари 2023 г., когато служители на ФСБ претърсили нейното жилище в Москва. Тя споделя, че е била принудена да сътрудничи чрез две заплахи: наказателно дело заради нейни публикации за убитите цивилни в Буча и физическа саморазправа с нея и близките ѝ. Флорес подписва споразумение за сътрудничество и получила оперативен псевдоним „Харлей“. Нейният куратор през следващите години се представял единствено като Иван. Първото ѝ плащане било 30 000 рубли в брой. В последния период месечното ѝ възнаграждение достигнало 50 000 рубли, или около 600 долара, а последният превод постъпил през юни 2025 г.

Срещу тази сума тя събирала сведения за художници и политически активисти. Флорес назовава конкретни хора, за които е докладвала: уличния художник Филип Козлов, известен като Philippenzo, за чието движение предавала информация; активиста Павел Крисевич, чиито планирани акции разкривала предварително; Мария Альохина от Pussy Riot; и преди всичко Пьотр Верзилов, с когото е имала лична връзка.

Флорес описва подробно предполагаемия план срещу Верзилов. Тя е трябвало да го убеди да пътува до Сърбия и да уговори среща с него в конкретно заведение, в което предварително щели да се разположат оперативни служители и криминално проявени лица. След като седнела при него, Флорес трябвало да излезе под някакъв предлог. Отвличането и убийството щели да бъдат извършени без нейно участие. Обещаните три милиона рубли надхвърляли повече от 50 пъти месечното ѝ възнаграждение.

Верзилов беше издател на „Медиазона“, но се оттегли от поста през 2023 г., след като заяви, че ще воюва на страната на Украйна. През май същата година той потвърди, че е участвал в боевете за Бахмут, а през октомври разказа пред Юрий Дудь за разузнавателните и логистичните задачи, които е изпълнявал във Въоръжените сили на Украйна (ВСУ). Оттеглянето му от „Медиазона“ беше обяснено с нежелание участието му във войната да поставя под съмнение безпристрастността на изданието. На 3 ноември 2023 г. руски съд го осъди задочно на 8 години и половина затворническа колония по дело за тиражиране на „фейкове“ за армията. Към лятото на 2025 г. той е издирван от руското правосъдие и е част от въоръжените сили на държава, срещу която Русия воюва.

През септември 2018 г. Верзилов беше приет в тежко състояние в токсикологична реанимация в Москва, със загуба на зрение, говор и способност да се движи. По-късно беше транспортиран със санитарен самолет до берлинската клиника Charité. Лекарите там заключиха, че отравянето е много вероятно, но не успяха да установят използваното вещество. Той беше изписан на 26 септември, след като симптомите почти напълно бяха отшумели. По това време Верзилов провеждаше проучване на обстоятелствата около смъртта на трима руски журналисти, убити в Централноафриканската република. До разследване, което да установи извършителите, така и не се стигна.

Сърбия остава сред малкото европейски държави с редовни преки полети до Русия и не се присъедини към режима на санкции на Европейския съюз. Руските граждани могат да влизат без виза, а от февруари 2022 г. десетки хиляди от тях са се установили в страната. Белград същевременно поддържа значително по-тесни отношения с Москва от държавите в ЕС. Пътуването до Сърбия е обичайно и сравнително евтино и само по себе си не би предизвикало подозрение.

Хората, за които Флорес казва, че е докладвала, реагираха бързо. Павел Крисевич излезе от затворническа колония през януари 2025 г. след присъда от пет години за изстрел с халосен патрон на Червения площад. В края на същата година той беше обявен за „чуждестранен агент“ и напусна Русия. Крисевич научил за сътрудничеството ѝ с ФСБ едва от интервюто. Той определи разкритието като тежък удар и уточни, че двамата са продължили да общуват дори след неговото заминаване, без да забележи нещо подозрително. Особено го накарало да се замисли колко настойчиво тя го съветвала да се свърже с Марат Гелман.

Въпреки това Крисевич отказа да я заклейми. Според него вината е на системата, в която са живели, а към отделния човек трябва да се прояви съчувствие. Той възнамерява да се срещне лично с Флорес. По думите ѝ Крисевич е поставен под наблюдение в Париж, където живее в момента.

Годината между отказа ѝ да изпълни задачата и напускането на Русия преминала в опити за отлагането ѝ. Захватов ѝ помогнал да убеди кураторите си да дадат отсрочка, докато евакуацията се подготвяла. Именно това протакане носело най-големия риск, тъй като службата можела да я замени или да задейства делото срещу нея, с което я държала в подчинение. В извеждането ѝ се включил и Леонид Невзлин – бивш висш мениджър на ЮКОС, който живее в емиграция от началото на века. През този период, разказва Флорес, тя няколко пъти се опитала да сложи край на живота си.

Флорес обяснява публичното си признание с убеждението, че мълчанието е лостът, чрез който службите контролират вербуваните: докато останалите не знаят за сътрудничеството, човекът е уязвим и полезен. Захватов публикува координати за връзка с хора, попаднали в подобно положение. Местонахождението на Флорес не се съобщава.

Верзилов не е коментирал публично нейния разказ. Непроверено остава и най-тежкото твърдение в него – дали задачата от лятото на 2025 г. реално е съществувала във вида, описан от Флорес, и докъде е стигнала подготовката за нейното изпълнение. Независимо може да се потвърди единствено общата рамка: човекът, когото тя е трябвало да примами в кафенето, наистина е воювал срещу руската армия, осъден е задочно в Русия и вече преживя опит за отравяне, чиито извършители и обстоятелства така и не бяха установени.

Взрив в жилищен квартал на Севастопол уби руски офицер

🇺🇦🎯🇷🇺 Самоделно взривно устройство, скрито в улична кофа за боклук до пейка в жилищен квартал на окупирания Севастопол, ликвидира руския военноморски офицер капитан I ранг Роберт Шагеев рано сутринта на 13 август 2026 г.

Руските власти към момента не са назовали официално жертвата. По информация на източници, близки до руските силови структури, убитият е именно Шагеев. Управлението на ФСБ за Крим и Севастопол съобщи, че загиналият е военнослужещ на Министерство на отбраната, а по горещи следи е била задържана руска гражданка, родена през 1994 г., която според службата е извършила атентата по задание на украинските спецслужби. Шагеев е бивш командир на единствената подводница на Военноморските сили на Украйна „Запорожие“, на когото беше повдигнато обвинение от украинското следствие за предаването ѝ на Русия през 2014 г.

Мястото е Столетовският проспект, в парковата ивица зад жилищните блокове. По данни на „Лента.ру“ и близките до силовите структури канали Baza и Mash бомбата е била поставена предварително в кофата и задействана дистанционно, докато Шагеев слизал по стълбите заедно с познат. Той е починал на място от получените травми. Mash съобщава, че малко преди взрива между блокове 28 и 30 е имало жена с раница, която е наблюдавала жертвата. Очевидци разказват, че експлозията е била толкова силна, че в началото си помислили, че става дума за дрон, ударил съседна сграда.

Губернаторът Михаил Развожаев потвърди ареста с думите: „Това е цинично престъпление срещу офицер. Извършителката, родена през 1994 г., вече дава показания.“ Председателят на окупационния парламент на Крим Владимир Константинов определи случая като терористичен акт и заяви, че „на противника работите на фронта вървят съвсем зле, затова му трябва да измисля за своя народ и за господарите си нови победи.“ Официалните руски изявления обаче не уточняват името на убития. Отделно, версията, че задържаната е 32-годишната Маргарита Реут, която е получила плащане в криптовалута и признала вината си, засега се разпространява единствено от близки до силовите структури канали и няма независимо потвърждение.

Биографията на Шагеев придава особена тежест на атентата. „Запорожие“ е съветска дизел-електрическа подводница от проект 641, построена през 1970 г. и въведена в експлоатация в състава на Военноморските сили на Украйна през 1997 г. след подялбата на съветския Черноморски флот. По-голямата част от своята служба тя прекарва в ремонт заради хроничен недостиг на средства и проблеми с акумулаторите, а на успешни изпитания в открито море излиза едва през 2012 г.

На 21 март 2014 г. по време на окупацията на Крим руски военни завзеха плавателния съд, а на другия ден над нея беше вдигнат Андреевският флаг и корабът беше преведен в Южната бухта. Руските съобщения от онези дни описват разцепления сред екипажа: капитан II ранг Денис Клочан е останал верен на Украйна и напуска борда с част от моряците, докато Шагеев участва в свалянето на украинското знаме и остава при завзетия кораб. Украинското следствие по-късно го определя като командира, който през май 2014 г. не извежда подводницата от окупирания полуостров и я предава без бой.

На 4 юли 2022 г. Държавното бюро за разследвания и Одеската специализирана прокуратура му съобщават задочно за подозрение по членове 111 и 408 от Наказателния кодекс – държавна измяна и дезертьорство. На 2 февруари 2024 г. Киевският районен съд на Одеса го осъжда задочно на 13 години затвор.

Кариерата му в руския военноморски флот продължава да се развива. През 2015 г. Шагеев е назначен за командир на дивизион подводници в Севастополската бухта, а през 2017-2018 г. командва Б-262 „Старий Оскол“ – дизел-електрическа подводница от проект 636.3 „Варшавянка“, въоръжена с крилати ракети „Калибър“. Участва в руските удари срещу бунтовниците в Сирия. Според украинското издание Defense Express през лятото на 2022 г. вече заема поста заместник-командир на 4-та отделна бригада подводници на Черноморския флот, чиито кораби изстрелват „Калибър“ по украинските градове.

Профилът на целта има пряк прецедент. На 10 юли 2023 г. в Краснодар по време на сутрешно бягане беше застрелян Станислав Ржицки – бивш командир на „Алроса“ и „Краснодар“, напуснал военната служба и назначен в градския мобилизационен отдел. Руски съд осъжда Сергей Денисенко на 25 години лишаване от свобода, приемайки, че е бил вербуван от украинските спецслужби заради убеждението им, че Ржицки е командвал „Краснодар“ при морския ракетен удар по Виница през юли 2022 г.

Покушенията срещу руски военни и висши офицери в тила се повтарят сравнително често от края на 2024 г. На 17 декември 2024 г. бомба, скрита в тротинетка пред вход на жилищна сграда на Рязанския проспект в Москва, уби генерал-лейтенант Игор Кирилов, командващ на войските за радиационна, химическа и биологична защита, заедно с помощника му Иля Поликарпов. През април 2025 г. в подмосковната Балашиха при взрив на автомобил загина генерал-лейтенант Ярослав Москалик, заместник-началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб.

През декември 2025 г. в Москва беше убит Фанил Сарваров от същото ведомство, а на 6 февруари 2026 г. в столицата е прострелян в стълбището на дома си първият заместник-началник на ГРУ генерал-лейтенант Владимир Алексеев; нападателят прониква в сградата, представяйки се за доставчик на храна. Само преди броени дни на 1 август 2026 г. самоделен заряд се взриви пред ресторант Balzi Rossi на Кудринския площад в Москва, където главнокомандващият Въздушно-космическите сили Александър Чайко празнува рождения си ден: загиват петима души, сред които зетят му Даниил Передрий, а 21 са ранени. Данни от януари 2026 г. сочат, че Русия е загубила най-малко 19 генерали от февруари 2022 г. насам, като в този брой влизат както убитите на фронта, така и загиналите при атаки в тила.

Севастопол също не е ново място за подобни операции. На 13 ноември 2024 г. в града загина капитан I ранг Валерий Транковски от Черноморския флот: взривно устройство с мощност от около 200 грама тротилов еквивалент, маскирано като пожарогасител, се активира в личния му автомобил. На 18 юли 2026 г. ФСБ съобщи, че е задържала родена през 1967 г. жителка на Ялта, за която твърди, че е готвила скривалището с части за онази бомба, а организацията на операцията приписва на генерал-майор Олександър Поклад, от 17 юли 2026 г. изпълняващ длъжността ръководител на СБУ.

Общото между тези случаи е по-скоро начинът на действие, отколкото мястото. Зарядът на Столетовския проспект е бил поставен предварително по маршрут, по който Шагеев минава пеша, което предполага, че ежедневният му график е бил подложен на наблюдение за предварително изградена картина на навиците му, а не еднократно изпращане на изпълнител в случайно избрана точка. По руската версия извършителят отново е местен вербуван човек (както при Транковски, Ржицки и Кирилов), а не проникнал отвън оперативен служител.

Украинските служби рядко поемат отговорност за подобен вид атаки, а твърденията за самоличността на предполагаемата извършителка, плащането в криптовалута, нейното признание и отделни подробности по подготовката идват основно от ФСБ и канали, които публикуват течове на информация от руските силови структури. Те често разполагат с ранна информация, която впоследствие се потвърждава, но конкретните им твърдения в този случай засега не са независимо проверени.

Подводницата, около която се завърта цялата история, отдавна вече не е бойна единица. Морският завод в Севастопол завърши демилитаризацията на Б-435 на 12 април 2025 г. На 28 август същата година корпусът беше изведен от дока като музеен експонат, за да застане до музейния кораб „Сметливий“ в Южната бухта. Единствената подводница, която Украйна някога е притежавала, остава закотвена в града, в който през 2014 г. премина под руска окупация, но 12 години по-късно изглежда по-несигурен от всякога.

Руското разузнаване е следило основателя на баварска фирма за бойни дронове

🇩🇪🕵️🇷🇺 Двама души, вербувани онлайн с нулева подготовка в специалните служби, са наблюдавали от декември 2025 до март 2026 г. Щефан Туман, основател и управител на Donaustahl, баварска фирма за дронове, която доставя разузнавателни и ударни единици на украинската армия.

Федералното ведомство за защита на конституцията тълкува проследяването като подготовка на убийство. Случаят беше изложен на 5 август седмичникът Die Zeit въз основа на материали на разследващите органи и служители по сигурността. Арестът на двойката е извършен през март – в Северен Рейн-Вестфалия и Испания.

Donaustahl е малко предприятие с профил, който Москва има основание да следи. Туман го основава през 2019 г. без опит в безпилотните технологии; седалището е в Хутхурм, окръг Пасау, а щатът от трима души е нараснал до около дузина специалисти. Пътят на компанията минава през търговия с изведени от употреба армейски запаси и снабдяване на украински части, преди да стигне до собствено изделие. MAUS е модулен квадрокоптер, чиито първи образци се раждат през 2023 г. заедно с украински партньор и са произведени от дърво, за да поевтинеят; апаратът носи до 2,7 кг полезен товар в обсег от 5-7 км, разполага с камери с висока разделителна способност за нощна работа и изпълнява както задачи за наблюдение, така и ударни мисии. През юли 2024 г. германското стопанско министерство разреши производството и износа, а първите машини заминаха за украинския полк Kraken.

Оттам нататък предприятието слезе едно ниво по-надолу във веригата. От 2025 г. то произвежда собствени полетни контролери и регулатори на оборотите за FPV дронове, чиито бройки вече се мерят в шестцифрени числа, и обяви, че изнасянето на критичната електроника към Китай е приключило. Самият Туман изгради публичния си профил в платформата X, където говори открито срещу Русия; още през юли 2024 г. изданието VDI Nachrichten го описа като предприемач, търсещ успеха паралелно както в социалните мрежи, така и при обрата на германската политика в отбраната.

Следенето започва в Щраскирхен, градчето в Долна Бавария, където той живее. През декември 2025 г. мъж, определен в разследването като Сергей Н., се доближава до жилището му, заснема с телефона си входа на сградата и табелата с имената на живущите. Германските ведомства вече са били нащрек: чужда агенция на партньорска държава ги е предупредила, че Туман е изложен на повишена опасност. Баварската полиция задържа Сергей Н. и изземва мобилните му телефони, но не успява да извлече данните от тях в рамките на срока за задържане и го освобождава.

Извличането идва по-късно и променя картината. Разследващите установяват, че Сергей Н. е поддържал връзка с руското разузнаване и се е опитал да проследи бащата на Туман, за да установи къде се намира синът. Дотогава обаче той вече е напуснал Германия със семейството си и се е установил в Испания. Die Zeit посочва, че наблюдението е продължено от Ала С. – румънска гражданка, жител на провинция Северен Рейн-Вестфалия. През март 2026 г. федералната прокуратура задържа и двамата, Сергей Н. в Испания, Ала С. в Германия, по подозрение в агентурна дейност за чуждо разузнаване.

Профилът на задържаните е характерният за начина, по който Москва работи в Европа от три години насам. Сергей Н. е украински гражданин, зидар от Харков без каквато и да е връзка със специални служби; Ала С. също няма подготовка. Германските служби наричат такива хора агенти за еднократна употреба: набирани през социалните мрежи срещу заплащане, за да следят или да извършат диверсия, при пълно съзнание на възложителя, че ще бъдат разкрити. Ведомството за защита на конституцията работи и в обратната посока. През първите дни на август местната служба в Бремен изкара за две седмици предупреждение по големите билбордове в Бремен и Бремерхафен, две пристанищни средища с авиокосмическа промишленост, които заради ролята си на логистичен възел на НАТО минават за изложени на особен риск. Според прокуратурата самото посегателство е щяло да бъде извършено от други хора.

Оценката на службите и обвинението обаче не съвпадат. Следственият съдия във Федералния върховен съд не вписа в заповедта за арест подготовката на убийство и двамата са разследвани единствено за агентурна дейност. Разликата не е във фактите, а доказателствата за тях: наблюдението, снимките и връзката с руски агент се документират с телефони и движение, а замисълът за убийство изисква следа от самата поръчка. Именно там наказателното производство изостава от аналитичната преценка.

Туман днес живее под лична охрана, защото степента на опасност за него се преценява като много висока. Публично той не смекчи позицията си. „Русия не иска мир. Тя иска унищожението на Запада“, написа той в LinkedIn. Пред същата аудитория обясни, че присъствието на публични прояви е станало прекалено рисково и „по определени причини“ засега не може да участва в тях. Федералният вътрешен министър Александер Добринт получава редовни доклади по случая, който в Берлин се води чувствителен за националната сигурност.

Веригата, в която случаят се вписва, е добре документирана и започва две години по-рано. През юли 2024 г. CNN разкри, че американското и германското разузнаване са осуетили руски заговор за убийството на Армин Папергер, изпълнителен директор на Rheinmetall, най-големия производител на бронирана техника и боеприпаси за Украйна. Според западни служители тогава замисълът е бил най-напредналият от поредица руски планове срещу ръководители на европейската военна промишленост, а Папергер получи засилена охрана. С други думи, мишената не е нова, ново е само нейното мащабиране надолу: този път ударът е бил насочен към предприятие с дузина служители.

Между двата случая стои трети, потвърден от самата федерална прокуратура. На 29 април тя обяви ареста в Берлин на Сергей К. – гражданин на Казахстан, за когото следственият съдия издаде заповед на 23 април. По обвинението той поддържа непрекъсната връзка с руска разузнавателна служба най-късно от май 2025 г. и предава сведения за германската военна помощ за Украйна и отбранителната промишленост, при това с изричен интерес към компаниите, разработващи дронове и роботизирана техника. Освен това е препращал снимки на обществени сгради в Берлин и на военни колони по магистралите, включително колона на друга страна от НАТО, посочвал е подходящи цели за диверсия и е предлагал да набере хора за екип по саботаж и шпионаж.

През юни веригата стигна до взривно вещество. В началото на месеца сръбските специални части спряха при Суботица, на границата с Унгария, камион с подготвени скривалища, а в багажа на пътуващите откриха взривно устройство; двамата мъже са в ареста от 12 юни. Висшата прокуратура в града потвърди, че срещу тях е започнало разследване за неправомерно производство, притежание и търговия с оръжие и взривни материали в съучастие, а на 9 юли арестът им беше продължено до 10 август. Според Bild те също са агенти за еднократна употреба, работили за Кремъл, а Die Welt посочва Бавария като място на планираната атака; арестът е станал възможен благодарение на сведения от приятелски служби, сред които германските. По телефоните им следователите откриха контакти с представители на руското разузнаване.

Разследващите органи смятат освен това, че поне още едно германско предприятие е под наблюдение. Баварското средоточие не е случайно: освен Donaustahl, там са и Quantum Systems, и Helsing, две от европейските компании, които промениха украинското въздушно разузнаване и удари.

Прецедент, показателен за това докъде Москва е готова да стигне на германска земя, стои от 2019 г. На 23 август Зелимхан Хангошвили, чеченски полеви командир и грузински гражданин, беше застрелян посред бял ден в берлинския Малък Тиргартен. През декември 2021 г. берлинският съд осъди изпълнителя Вадим Красиков на доживотен затвор, като прие тезата на прокуратурата, че става дума за държавна поръчка за убийство на германска земя; през август 2024 г. Красиков се прибра в Русия при най-голямата размяна на затворници между Москва и Запада. Разликата с днешния случай е в занаята: тогава работеше офицер от специално подразделение, сега пред жилището на Туман стои зидар с телефон.

Причината немската промишленост да се окаже мишена е видима публично и продължава да расте. На 4 август тази година, при посещение в завода на KNDS в Касел, министърът на отбраната Борис Писториус заяви, че самоходната гаубица RCH 155 „се посреща с голямо одобрение в Украйна“, с което за първи път висш германски представител даде да се разбере, че машините вече са там. Дотогава Берлин официално потвърждаваше само обучението на украински военнослужещи в Германия. Договорът на KNDS с Киев от 2024 г. е за 54 системи, а особеността на RCH 155 е стрелбата в движение, която я прави много по-трудна цел за контрабатарейния огън и дроновете.

Задържаха командира на 155-а бригада Лучанов по делото за двойно убийство

🇺🇦⚖️ Командирът на 155-а отделна механизирана бригада „Анна Киевска“ Станислав Лучанов беше задържан в Киев. Той е десетият обвиняем по делото за отвличането и убийството на двама братя от Киевска област. Арестът, потвърден от Държавното бюро за разследвания (ДБР), е по обвинение в организиране на тежкото престъпление, извършено от негови подчинени.

Жертвите са Максим и Роман Мосейчук от село Калинивка в район Бяла Църква, южно от Киев – братя, чийто баща е загинал на фронта. Близките им подават сигнал за изчезване на 3 юли. По възстановена от следствието хронология, в нощта на 27 срещу 28 юни група от около 7 души нахлува в двора на братята, отвлича ги и ги отвежда извън областта, където по-късно са убити. Телата, за които предварителни данни сочат, че са на двамата братя, вече са ексхумирани. Конкретното място на екзекуцията все още е обект на противоречива информация в публичното пространство. По-ранни публикации в „Украинска правда“ сочат Полтавска област, докато по-нови разкрития на „Новинарня“ говорят за Днепропетровска област – разминаване, което разследването тепърва изяснява.

Основната версия, по която се работи, е личен мотив. Според източници от следствието, конфликтът започнал заради битова разправия – силна музика и каране на мотоциклет близо до дома на Лучанов, при което била обидена съпругата му. В отговор командирът наредил на осем от своите подчинени да „накажат“ съседите. Появиха се и непотвърдени съобщения, че дрон, свързван със семейството на Лучанов, е прелитал над имота на братята преди престъплението, което би означавало предварително проучване. Цялата причинно-следствена верига – обида, заповед, екзекуция – за момента е само версия на прокуратурата, която тепърва трябва да се доказва в съда. Ако обаче тя се потвърди, това ще изрисува стряскащ портрет на висш офицер, превърнал държавния военен ресурс в лична наказателна шпицкоманда заради съседска свада.

Преди ареста Лучанов е бил в неизвестност, след като самоволно напуска частта си (прословутото в украинската армия СЗЧ – *самоволно напускане на частта*). Генералният щаб го обявява за издирване и незабавно отстранява от служба останалите заподозрени. Междувременно бяха арестувани още девет военнослужещи от бригадата, сред които и командирът на батальон старши лейтенант Долголенко. Така само за десет дни – от първия сигнал на 3 юли до ареста на Лучанов – случаят прерасна от разследване на битово изчезване в мащабно дело срещу цял отряд от армията. Разследването се води от районната полиция на Бяла Църква по обвинения в умишлено убийство и незаконно лишаване от свобода – престъпления, които се наказват с най-строгите мерки на закона.

Реакцията от върховете на властта дойде светкавично и с необичайна категоричност за казус, в който е замесен действащ бригаден командир. Главнокомандващият Олександър Сирски нареди на Службата за военен право ред и на полицията в Киевска област лично да контролират разследването. Президентът Володимир Зеленски също взе отношение, като заяви, че всички обстоятелства ще бъдат щателно проверени: „Установяването на пълната истина и подвеждането под отговорност на всички виновни е необходимо за цялата страна“.

Случаят хвърля огромно петно върху 155-а бригада „Анна Киевска“. Кръстена на киевската княгиня и френска кралица, тя беше замислена като витрина на военната модернизация на Украйна. Частта се изграждаше с мащабна френска и съюзническа подкрепа, преди да бъде хвърлена в един от най-кървавите участъци на фронта край Покровск, където понесе тежки загуби и вълна от дезертьорство. Скандалите обаче я преследват още преди тежките боеве. В края на 2024 г. избухна криза с масово самоволно напускане на позиции. Военният анализатор Юрий Бутусов тогава обяви, че близо 1700 души са дезертирали, включително войници, преминали обучение във Франция. Париж призна за подобни случаи по време на подготовката, но ги определи като „маргинално явление“. Предишният командир на бригадата, полковник Дмитро Рюмшин, беше сменен в средата на декември 2024 г. и по-късно задържан за проявено бездействие в бойна обстановка. Самият Лучанов пое поста едва през февруари 2026 г., идвайки от 425-и щурмови полк „Скеля“.

Признаците за ерозия на дисциплината продължиха и под негово ръководство. През май в интернет изтече видеоклип, на който се вижда как военнослужещ от бригадата бие вързан свой колега (тогава Лучанов отрече да има общо). На свой ред полк „Скеля“, откъдето идва командирът, също се разследва за системно насилие над войници, довело до поредица небойни смъртни случаи. На този фон, бруталното обвинение за убийството на братята Мосейчук не идва като гръм от ясно небе, а като най-тежката точка в дълга поредица от червени флагове.

Така от елитен проект 155-а бригада извървя пътя през масово дезертьорство, сменени и арестувани командири, разследвания за вътрешно насилие и накрая – обвинение в организирано отвличане и екзекуция на цивилни граждани. Тази хронология очертава не просто изолиран провал, а среда, в която командната верига и военната дисциплина са се разпаднали по всички шевове.

Въпреки тежестта на тези факти, историята не бива да се превръща в преждевременна присъда. Повдигнатите обвинения все още трябва да бъдат доказани в съда, а черната серия от скандали в една бригада не означава автоматично, че всеки инцидент е следствие от предишния. Напълно възможно е случаят „Мосейчук“ да се окаже изолирано, макар и зловещо престъпление на шепа хора, а не системен дефект.

Именно затова истинският тест за Украйна не е самият арест, а това, което последва. Залогът надхвърля съдбата на една военна част. „Анна Киевска“ беше символ на обещанието, че Украйна може да създава елитни части по стандарт на НАТО. Днес обвинението твърди, че двама цивилни братя, синове на загинал на фронта герой, са убити от войници от същата тази бригада. Ако делото стигне до прозрачен процес и присъди по високите етажи на командването, това ще е безпрецедентен триумф на украинското военно правосъдие. Ако обаче потъне в архивите с безкрайни отлагания, изгубено в шума на войната, това ще потвърди най-мрачните опасения: че „Анна Киевска“ е просто поредното място, където отговорността изчезва безследно.

Заподозряната за Монако, убита край Киев – признание на офицер от ГУР

🇺🇦🕵️‍♂️🇲🇨 Тялото на Анастасия Березовска, украинска гражданка, обявена от Интерпол за заподозряна в атентата срещу бизнесмена Вадим Ермолаев в Монако, е намерено с огнестрелни рани в главата в околностите на Киев, а по подозрение в убийството ѝ украинските власти задържаха двама души: действащ офицер на Главно управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната и бивш служител на реда. Според изявление на разследващите органи офицерът се е признал за извършител на убийството съвместно с втория задържан.

Тялото е открито късно вечерта на 6 юли в околностите на украинската столица – с огнестрелни рани в главата и намерени в непосредствена близост гилзи от пистолет. До него разследващите са достигнали със следствен експеримент, проведен по показанията на единия от съучастниците; самото убийство е квалифицирано като извършено по предварителен сговор от група лиа смъртта на Березовска украинските медии, сред които „Украинска правда“ и агенция „Интерфакс-Украйна“, съобщиха по-рано днес, позовавайки се на разследването; подробната картина идва от официално изявление на органите.

Двамата задържани са описани пестеливо, но с някои показателни детайли. Първият е бивш служител на реда, вторият – действащ офицер на ГУР. По данни на следствието и двамата многократно са превеждали средства на крипто и банкови сметки на Березовска, което насочило към тях разследващи, според които свързани със самия атентат в Монако. При неотложните следствени действия действащият офицер на ГУР признал за убийството. При обиск в дома на бившия служител е открито още подземно помещение, което изявлението описва предпазливо – „наподобяващо“ стая за изтезания.

Атентатът, около който се върти случая, бе извършен на 29 юни вечерта в Монако. В лобито на луксозна жилищна сграда на улица „Rue Révérend-Père-Louis-Frolla“ беше оставен колет с взривно устройство, задействано дистанционно в момента, в който семейството се приближило. Ранени бяха трима души – 58-годишният Вадим Ермолаев, партньорката му и 13-годишният му син; по данни от началото на юли партньорката му е била в критично състояние. Прокуратурата на Княжество Монако третира случая като опит за убийство, не като тероризъм, а във Франция беше открито паралелно „огледално“ разследване. Съдебното разследване за опит за убийство беше поверено на трима следствени съдии; за княжеството, което не познава подобен вид насилие, случаят е безпрецедентен. Взривното устройство беше оставено в лобито във вид на колет и задействано с дистанционно управление в момента, при който семейството се приближи – начин на действие, който насочва към предварително планиране и наблюдение на целта, а не към спонтанно нападение.

Березовска беше обявена за издирване с червена бюлетина от Интерпол на 3 юли – по обвинения в опит за убийство, поставяне на взривно устройство на публично място и престъпен сговор. По описанието на следователите от Монако изпълнителят се дегизирал като мъж – черна рибарска шапка и тъмно облекло – и едва по-късно записите от камерите и показания на свидетели насочват към жена. Червена бюлетина отбелязва татуировка, вероятно на змия, на дясната ѝ ръка и посочва Германия като последен адрес. По произход Березовска е от Луганска област, докато в Германия се установява през 2022 г. със своя статут на временна закрила, отбелязват украински и германски медии. От Монако допускат, че не е действала сама, и издирват както възможни съучастници, така и поръчителя; сложната изработка на устройството сама по себе си навежда следователите към извода, че зад изпълнението е застанала и технологичната помощ. Според прокуратурата на Монако след експлозията изпълнителят е напуснал пеша към съседна Франция, а оттам с автомобил, нает в Германия е преминал през няколко европейски страни, сред които Италия, преди да бъде забелязан във Франкфурт. Германската полиция, включително специални части, претърсиха нает от нея апартамент в околностите на града, както и автомобил, и иззе доказателства за предаване на монакските власти. В самото Княжество в първите дни след взрива бяха задържани двама души, но по-късно освободени.

Точно тук се появява един от най-неудобните възли в хронологията. Березовска се е върнала в Украйна на 1 юли – броени дни след атентата и два дни преди Интерпол да я обяви публично за издирване. Този ден започват следствени и оперативни действия в рамките на досъдебно производство установяват кръга на нейните контакти и маршрутите ѝ на придвижване. След завръщането си тя се среща със семейството си и с двамата мъже, които по-късно ще бъдат арестувани за нейното убийство. Пет денонощия по-късно тя е мъртва. Самата подредба на датите подсказва тясна координация от самото начало: украинското разследване тръгва в деня на нейното пристигане, преди да бъде публикувана международна бюлетина, което ще рече, че Киев вече е следял контактите и движението ѝ, още преди да бъде официално обявена за издирване от Интерпол.

Профилът на жертвата в Монако придава на историята още един любопитен пласт. Ермолаев – украинец по произход, впоследствие приел кипърско гражданство – беше санкциониран от Украйна през декември 2023 г. заради търговска дейност в окупирания Крим след неговата незаконна анексия. Той твърди, че се е отказал от украинското си гражданство преди около десетилетие. В западните и украинските медии той се описва като бизнесмен, „свързан с Русия“ – характеристика, която се опира на санкциите за Крим, но внушава повече, отколкото те сами по себе си установяват.

Официалният украински разказ полага видимо усилие да отдели ГУР като институция от самото деяние. Според изявлението обвиняемият заяви, че не е уведомявал ръководството за контакти с Березовска, за преводите на средства, нито за други свои действия и че е действал на своя глава. Това уверение обаче съжителства с друг детайл от същото изявление, който го усложнява: досъдебното разследване се води при личното съдействие на самия началник на ГУР – генерал-лейтенант Олег Иващенко, поел поста едва през януари 2026 г. на мястото на генерал Кирило Буданов. Съчетанието – служител, който уж е действал без знанието на командирите си, и командване, което лично се ангажира с разследването срещу него – по-скоро изостря, отколкото затваря въпроса за истинската верига на решенията. При това целият този най-чувствителен слой – признанието, преводите, стаята за изтезания, мотивът – засега почива на един-единствен източник: разказа на украинското разследване, което има собствен институционален интерес да покаже, че действието не е санкционирано отгоре.

Каквито и да са били подбудите на двамата мъже, ефектът от убийството е недвусмислен. Единственият човек, който би могъл да посочи кой е възложил атентата в Монако, е мъртъв – убит в Украйна, преди да бъде задържан и разпитан от властите в Монако. Именно този ефект подхранва най-очевидната хипотеза, която официалната формулировка „действал сам“ изпреварва: че говорим за заличаване на изпълнител, способен да компрометира поръчителя. Наличните сведения обаче допускат и алтернативен прочит, при това със също толкова силна следа. Многократните крипто и банкови транзакции между двамата мъже и Березовска, както и подземното помещение в дома на единия, сочат към финансова или вероятно лична обвързаност, чиято развръзка може да няма нищо общо с това кой е поръчал атентата в Монако. Самото изявление избира втория прочит – самоволно действащи лица. Кой от двата отговаря на действителната хронология, не може да бъде установено, стъпвайки върху информацията, с който разполагаме днес.

Заговор за убийството на Иванка Тръмп: Задържаха топ терорист от IRGC с планове на дома ѝ и служебен иракски паспорт.

Мохамед Бакер Ал-Саади позира с артилерийско оръжие на снимка, която публикува онлайн.

Мохамад Бакер Ал-Саади дава „клетва“ да атакува дъщерята на президента Тръмп в отмъщение за убийството на неговия ментор Касем Солеймани.

Ал-Саади е използвал туристическата си агенция като прикритие за планиране на терористични атаки по целия свят.

Ал-Саади често публикува снимки от пътуванията си по света на профилите си в социалните мрежи.

🇺🇸⚔️🇮🇷 Първата дъщеря Иванка Тръмп е била мишена на заговор за убийство, организиран от терорист, обучен от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) в „извратен план за отмъщение към президента, ликвидирал неговия ментор“, пише The New York Post.

Наскоро заловеният Мохамад Бакер Саад Даууд Ал-Саади е дал „клетва“ да убие Иванка и дори е разполагал с чертеж на дома ѝ във Флорида, твърдят източници, според които 32-годишният иракски гражданин е набелязал семейството на президента Доналд Тръмп в отговор на ликвидирането на иранския генерал Касем Солеймани с удар от американски дрон в Багдад на 3 януари 2020 г.

„След като Касем беше убит, той обикаляше и говореше на хората: „Трябва да убием Иванка, да опожарим дома на Тръмп така, както той опожари нашия“, заяви пред изданието Ентифад Канбар, бивш заместник-военно аташе на иракското посолство във Вашингтон.

„Чухме, че е имал плана на къщата на Иванка във Флорида“, добави Канбар. Втори източник потвърди наличието на заговор от негова страна за убийството на Иванка.

Ал-Саади е публикувал в интернет снимка на карта, показваща анклава във Флорида, където Иванка и нейният съпруг Джаред Къшнър имат дом за 24 милиона долара, придружена от смразяваща заплаха на арабски, която гласи: „Казвам на американците: погледнете тази снимка и знайте, че нито дворците ви, нито „Сикрет Сървис“ ще ви защитят. В момента сме на етап наблюдение и анализ. Казах ви, отмъщението ни е въпрос на време.“

За Ал-Саади се твърди, че е висш кадър на иракско-иранските терористични кръгове. На 15 май той е арестуван в Турция, след което е екстрадиран в САЩ, където получава обвинения от Министерството на правосъдието във връзка с 18 атентата и опити за нападения в Европа и САЩ. Според федералното обвинение той стои зад атаки срещу американски и еврейски обекти, сред които нападението с коктейли „Молотов“ срещу Bank of New York Mellon в Амстердам през март, това с нож срещу двама евреи в Лондон през април и стрелбата по сградата на консулството на САЩ в Торонто, също през март.

Според федералните власти той също така е планирал, координирал и вероятно е поел отговорност за атаки срещу еврейската общност, включително бомбения атентат срещу синагога в Лиеж, Белгия, палеж на храм в Ротердам през март и редица други осуетени атаки в САЩ в отговор на войната в Близкия изток.

44-годишната Иванка приема ортодоксалния юдаизъм през 2009 г. преди брака си с имотния магнат Джаред Къшнър.

Твърди се, че Ал-Саади е оперативен агент както на Катаиб Хизбула, така и на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC).

„Връзката му със Солеймани очевидно е била голям удар за иракските милиции, с които е работил“, казва Елизабет Цурков, старши сътрудник на базирания във Вашингтон New Lines Institute. Тя беше отвлечена в Багдад през 2023 г. и държана като заложник от Катаиб Хизбула в продължение на 903 дни преди да бъде освободена през септември 2025 г.

Тя сподели, че не знае дали Ал-Саади е бил сред нейните похитители, тъй като ги е виждала само маскирани. Според нея той е поддържал близки отношения със заместника на Солеймани – бригаден генерал Есмаил Каани, който е продължил да осигурява ресурси за терористичните му мрежи.

Според Канбар, Ал-Саади е бил близък със Солеймани – генерал-майор от IRGC и командир на елитните сили „Ал-Кудс“ – и е гледал на него като на баща след смъртта на собствения си родител, иранския бригаден генерал Ахмад Каземи, през 2006 г.

Ал-Саади израства в Багдад, отгледан главно от майка си, която е иракчанка, но е изпратен в Техеран, за да се обучава в редиците на Гвардията, поясни Канбар, който понастоящем е президент на Future Foundation, чиято мисия е да укрепва съюзите между САЩ и иракските кюрди.

По-късно Ал-Саади създава туристическа агенция, провеждаща религиозни пътувания, което му дава свобода да пътува по света, за да „се свързва с терористични клетки“. При ареста му в Турция миналата седмица у него е открит иракски служебен паспорт – специален документ за пътуване, издаван на правителствени служители в страната, който може да бъде получен само със съгласието на премиера на Ирак. Той му е позволявал да пътува свободно, да минава с минимални или никакви проверки за сигурност по иракските летища и да има достъп до VIP салони.

Въпреки че притежателите на тези паспорти все пак трябва да преминават през проверки за сигурност на други места, Ал-Саади е можел лесно да се сдобива с визи за различни страни, където е имал оперативна свобода да планира терористични атаки. В момента на своя арест Ал-Саади е пътувал транзитно към Русия.

Изненадващо за предполагаема толкова важна фигура в тероризма, Ал-Саади е бил изключително активен в социалните мрежи. Публикациите му го показват до туристически атракции като Айфеловата кула в Париж и Кулите близнаци „Петронас“ в Куала Лумпур, както и на селфита, в които кара каяк или позира пред ракета с ръка на сърцето.

Федералният обвинителен акт срещу Ал-Саади включва снимки, на които провежда консултации със Солеймани в сграда, приличаща на военно съоръжение, където разглежда карти и друго оборудване – кадри, публикувани от него самия в Snapchat, става ясно от съдебните документи.

7 месеца след ликвидирането на Солеймани, през август 2020 г. Ал-Саади публикува на своя профил в X снимка на Солеймани и Абу Махди Ал-Мухандис – ръководител на Хашд ал-Шааби, убит в същия удар от американски дрон, държано от екстремист с автомат АК-47. Текстът към нея гласи: „Ще напусна социалните мрежи и ще спра всичките си телефони, докато американският враг не бъде победен... победа или мъченичество“, става ясно от документи, приложени към обвинението.

Дигиталният дърдорко обаче не издържа дълго в онлайн затъмнение. В публикация от 2025 г. на същия профил, която той описва като „последния си туит“, Ал-Саади нарича Солеймани и други ирански военни лидери, убити при американски удари, „мъченици“.

„Обръщам се към вас в състояние на огромен шок и силна слабост – чувство, което никога през живота си не бях изпитвал, освен веднъж, при мъченическата смърт на Касем Солеймани“, гласи публикацията му, цитирана в съдебни документи.

Ал-Саади също така е набелязвал и заплашвал потенциални жертви чрез съобщения в Snapchat и публикации в социалните мрежи, като в много от случаите им е изпращал снимка на пистолет със заглушител, показват съобщения.

Заподозреният терорист, за когото се твърди, че има връзки с ливанската Хизбула, в момента се намира в строг затвор в Столичния център за задържане (MDC) в Бруклин. Там са настанени и други високопоставени затворници, като обвинения за убийството на главен изпълнителен директор Луиджи Манджоне и заловения венецуелски диктатор Николас Мадуро.

Задържан е заподозреният за убийството на Андрей Парубий

🇺🇦⚖️ Заподозрян за убийството на украинския политик и бивш председател на парламента Андрей Парубий, е бил задържан, съобщи днес сутринта президентът Володимир Зеленски.

„Заподозреният е дал първоначални показания. В момента се провеждат спешни следствени действия за установяване на всички обстоятелства около това убийство“, заяви държавният глава.

54-годишният Парубий беше застрелян в събота във Лвов от лице, облечено като куриер, което предизвика национално издирване. Според полицията срещу него са произведени осем изстрела с късо огнестрелно оръжие, като на местопрестъплението са открити седем гилзи.

Началникът на Националната полиция Иван Виговски заяви, че престъплението „не е случайно“ и носи „руска следа“. По думите му нападателят е опитал да прикрие следите си, сменяйки дрехите и изхвърляйки оръжието, след което е потърсил укритие в Хмелницка област, където е арестуван.

Според прокуратурата за убийството е обвинен 52-годишен жител на Лвив. Провеждат се обиски в жилището му и на други места, където е пребивавал.

„Престъплението е било внимателно подготвено: извършителят е проучвал движенията на жертвата, изготвил е маршрут и е планирал бягството“, добави Клименко.

Той подчерта, че в рамките на 24 часа след убийството Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и полицията вече са били по дирите на нападателя, който е бил задържан в рамките на 36 часа.

На по-късен брифинг полицията уточни, че престъплението е било планирано повече от месец и извършителят е получил инструкции и помощ. След убийството е имал намерение да избяга в чужбина. Засега няма доказателства, че е имал съучастници.

„Престъплението има белези на поръчково. Съществува оперативна информация за възможно участие на руските разузнавателни служби в организацията на убийството“, заяви ръководителят на СБУ в Лвовска област Вадим Онищенко.

Политическа биография

Андрей Парубий е роден през 1971 г. край Лвов. Още по време на съветската епоха той влиза в обществения живот и е арестуван два пъти заради организиране на антиправителствени протести.

След независимостта на Украйна започва политическа кариера и през 2007 г. е избран за депутат. Участва активно в ключови демократични движения, включително Оранжевата революция през 2004 г.

Парубий придобива широка известност по време на протестите на Евромайдан (2013–2014), когато оглавява групи за доброволческа самоотбрана. Революцията довежда до свалянето на проруския президент Виктор Янукович.

От февруари до август 2014 г. Парубий заема поста секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана. Периодът съвпада с незаконното анексиране на Крим и началото на войната в Донбас. Заради ключовата си роля в този момент той често е обект на руска пропаганда и кампании за дезинформация.

Правоохранителните органи разследват дали Парубий е получавал заплахи преди убийството си.

Бивш председател на Върховната рада беше застрелян в Лвов.

🇺🇦 Бившият председател на Върховната рада на Украйна Андрей Парубий е бил застрелян във Лвов, съобщава украинската служба на Радио Свобода.

Президентът на страната Владимир Зеленски съобщи, че информацията за убийството е потвърдена от министъра на вътрешните работи и главния прокурор.

Полиция потвърди, че стрелбата е станала в обедните часове на деня в Сиховски район на областния град, като при пристигането си медицинският екип е установил, че смъртта вече е настъпила. Седем гилзи са открити на местопрестъплението от криминалистите.

Извършителят на убийството е успял да избяга и в момента се издирва. По данни на местни медии е бил облечен в куриерска униформа и е стрелял няколко пъти по Парубий, след което се е оттеглил от мястото с електрически велосипед.

РБК-Украина, позовавайки се на свои източници, съобщава, че полицията вече е излязла на следите на заподозрения.

Андрей Парубий е роден на 31 януари 1971 г. в Червоноград, Лвовска област. През 2013-2014 г. взима активно участие в събитията на Евромайдана, където е комендант на палатковия лагер и лидер на обществената организация „Самоотбрана на Майдана“.

През 2014 г. заема поста секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна.

През 2016–2019 г. е председател на Върховната рада – националния парламент на страната.

За първи път става народен депутат през 2007 г. и влиза в съставите на VIII и IX парламенти на Украйна. От декември 2014 г. до април 2016 г. е заема поста на първи заместник-председател на Върховната рада.

В края на 80-те години на ХХ век е видна фигура в национално-демократичното движение на Украйна, организира първите антисъветски прояви във Лвов. Два пъти е арестуван заради своята обществено-политическа дейност.

Заемал е ключови постове в междупарламентарни организации и е работил активно по въпросите на сътрудничеството с НАТО и европейската интеграция на Украйна.

7 мъже от Източен Ерусалим арестувани по обвинение в заговор за убийството на израелски ядрен учен

Изглед към джамията Абдул Рахман в Бейт Сафафа, Източен Йерусалим, 16 декември 2021 г.
📸 Снимка: Yonatan Sindel/Flash90

🇮🇱⚖️🇵🇸 Седем палестинци от Източен Ерусалим са арестувани по обвинение в шпионаж в полза на Иран и планиране на атаки в Израел от името на Ислямската република, съобщиха израелската полиция и службата за вътрешна сигурност „Шин Бет“ във вторник, отбелязвайки петия подобен случай, разкрит за малко повече от месец.

Заподозрените, мъже на възраст от 19 до 23 години от квартал Бейт Сафафа без предишни криминални или свързани със сигурността досиета, са преследвали убийството на израелски ядрен учен, както и на кмета на голям град в централен Израел, съобщиха властите в изявление.

Шестима от заподозрените са израелски граждани, а другият е постоянно пребиваващ. Лидерът на групата, 23-годишен на име Рами Алиан, е бил вербуван от агент на иранското разузнаване, след което той е вербувал останалите шестима членове, посочиха властите.

Очаква се да им бъдат повдигнати обвинения от областната прокуратура на Йерусалим в сериозни нарушения на сигурността, се казва в изявлението.

Заподозрените „работеха като организирана клетка, в която всеки от тях имаше определена роля“, каза служител по сигурността, добавяйки, че заподозрените се познават от квартала и са имали лични отношения, които им помагат да координират дейностите си.

Заподозрените са изпълнявали различни мисии за своите ирански контакти, сред които рисуване на графити, изискващи освобождаването на израелски заложници, вандализъм на различни места в Ерусалим и фотографиране на различни места, казаха властите.

След известно време „мисиите се превърнаха в по-сериозни усилия за саботаж, като подпалване на превозно средство“ – което групата направи в квартала Ейн Керем в града, в замяна на 2000 израелски шекела (529 щатски долара) – „или закупуване на оръжие,“ разказа служител от сигурността.

В един момент Алиан е помолен да хвърли ръчна граната по израелски служител по сигурността, като се твърди, че е открил войник в Йерусалим и е получил 15 000 шекела (3 969 долара), за да закупи гранатата, но в крайна сметка не е изпълнил мисията.

След този инцидент му е казано да снима изследователски център, което той твърди, че е направил в замяна на 5000 шекела (1322 долара).

В крайна сметка Алиан е получил снимка и адрес на ядрен учен, когото Ислямската република е искала да убие, и му беше казано, че ще му бъдат платени 200 000 шекела (53 000 долара), ако го направи.

Твърди се, че той е започнал подготовка за акта, събирайки информация за мишената, включваща ежедневните му навици, местонахождение и друга лична информация, но клетката е арестувана, преди да успее да продължи напред.

„Те се опитаха да подготвят почвата за планирано убийство“, каза служител по сигурността.

Полицията съобщи, че Алиан е казал на следователите, че е знаел, че работи за иранци и е искал да навреди на националната сигурност, цитирайки войната в Газа. „Чувствам се горд, че един иранец се обърна към мен“, каза той.

Това изглежда ще отбележи първата от наскоро разкритите шпионски групи, мотивирани основно от националистическа идеология, а не от финансовите награди, предлагани в замяна на мисиите, въпреки че подробностите за всички случаи остават ограничени.

Членовете на предполагаемата група също така изглежда са се свързвали директно с иранските си ръководители. „Те не бяха подпомогнати от турски посредник, както беше в предишните случаи; по-скоро са използвали различни средства, които не можем да споделим“, каза високопоставен полицейски служител.

Разследването на групата започна през септември, а детективите са следили заподозрените за период от месец и половина. Засега задържането им е удължено до 24 октомври.

При претърсването на къщите на заподозрените след ареста бяха намерени около 50 000 шекела (13 229 долара), както и около 10 кредитни карти и фалшива полицейска регистрационна табела.

През последните месеци службата за вътрешна сигурност „Шин Бет“ обяви серия от ирански заговори, в които Техеран се е опитал да подмами израелци онлайн да изпълняват мисии. През януари властите разкриха схема, включваща израелци, за които се твърди, че са били вербувани да събират разузнавателна информация за високопоставени фигури.

През септември мъж от южния град Ашкелон беше арестуван по обвинения, че е бил вкаран нелегално в Иран два пъти и е получил плащане за изпълнение на мисии от името на Техеран и е бил вербуван да убие министър-председателя на Израел, министъра на отбраната на страната или ръководителя на „Шин Бет“.

След това, на 14 октомври, мъж и неговият 18-годишен партньор, и двамата от Рамат Ган, бяха арестувани по обвинения, че са извършили различни актове на саботаж и вандализъм от името на ирански агент.

На 16 октомври израелската полиция и държавната прокуратура обявиха ареста на мъж от централен Израел, за който се твърди, че се е сдобил с оръжие, за да убие израелски учен по указания на ирански агент, след като е изпълнил няколко по-малки задачи от името на агента.

А в понеделник беше обявено, че седем израелски граждани, имигранти от Азербайджан, са били арестувани миналия месец по подозрение, че са шпионирали за Иран в продължение на цели две години, изпълнявайки стотици задачи по нареждане на Ислямската република, мотивирани от финансово изплащане на стотици хиляди долари.

Заподозрените бяха обвинени в фотографиране и събиране на информация за бази и съоръжения на израелската армия, включително щаба на отбраната Киря в Тел Авив и военновъздушните бази Неватим и Рамат Давид, които са били мишена на Иран и Хизбула от избухването на войната миналата година.

Заподозрените, обявени в понеделник, също бяха обвинени в събиране на информация за батареи на „Железен купол“, пристанищата и енергийната инфраструктура, включително най-голямата електроцентрала в Израел, и се твърди, че са получили карти на стратегически обекти от техните ръководители.

Освен това членовете разкритата в понеделник група бяха обвинени в събиране на информация за няколко израелски граждани, включително високопоставена фигура по сигурността, и може да са били част от заговор за окончателното убийство на фигурата.

САЩ са получили разузнавателна информация за ирански заговор за убийството на Доналд Тръмп

Кандидатът за президент на Републиканската партия и бивш президент Доналд Тръмп на Националния конгрес на Републиканската партия, в Милуоки, САЩ, на 15 юли 2024 г.
📸 Снимка: AP Photo/Charles Rex Arbogast

🇺🇸⚔️🇮🇷 Съединените щати са получили разузнавателна информация през последните седмици за ирански заговор за опит за убийство на бившия президент Доналд Тръмп. Това съобщава CNN във вторник, цитирайки свои източници.

Няма индикации, че 20-годишният заподозрян за стрелбата по Тръмп в събота е свързан със заговора.

Тайните служби на САЩ и кампанията на Тръмп са били уведомени за заговора преди митинга в събота, в съобщил служител по националната сигурност на САЩ.

Говорителят на Тайните служби Антъни Гулиелми каза на мрежата, че агенцията наскоро е "засилила сигурността на бившия президент".

Тайните служби не са отговорили веднага на искане за коментар от "Ройтерс".

Припомняме, че на митинг в град Бътлър на 13 юли 20-годишният Томас Матю Крукс откри огън с пушка. Тръмп беше ранен в дясното ухо, а двама негови поддръжници също бяха ранени. Един от участниците в събитието, 50-годишен пожарникар, загина.

Стрелецът бе убит от служители на Сикрет сървис. Мотивите му все още не са установени. След инцидента Байдън, инструктиран да осигури пълна охрана на Тръмп, призова американците да "охладят" разгорещените политически страсти и да не превръщат политиката "в бойно поле или, не дай си Боже, в арена за убийства".

Федералното бюро за разследване (ФБР) на САЩ заяви, че разследва стрелбата по време на митинга на Тръмп като опит за убийство и като потенциален акт на вътрешен тероризъм

Тръмп получи номинацията на републиканците за участие в президентските избори и посочи своя вицепрезидент - противоречива фигура в страната и чужбина.

САЩ и Германия са осуетили руски заговор за убийството на главния изпълнителен директор на Rheinmetall

Армин Папергер, главен изпълнителен директор на германския производител на оръжия и доставчик на автомобили Rheinmetall, говори на виртуална пресконференция за представяне на годишните резултати в централата на компанията в Дюселдорф, Западна Германия, на 14 март 2024 г.
📸 Снимка: Ina Fassbender/AFP/Getty Images

🇷🇺⚔️🇩🇪 Американското разузнаване е открило по-рано тази година, че руското правителство планира убийството на главния изпълнителен директор на германския оръжеен производител Rheinmetall, който снабдява Украйна с артилерийски снаряди и бронирани машини, според петима американски и западни служители, запознати със случая.

Заговорът беше един от поредицата руски планове за убийство на ръководители на отбранителната индустрия в цяла Европа, които подкрепяха военните усилия на Украйна, отбелязват източниците. Планът да се убие Армин Папергер, белокосият ръководител на германската производствена мобилизация в подкрепа на Киев, беше в най-напреднала фаза.

Когато американците научиха за усилията, те информираха Германия, чиито служби за сигурност успяха да защитят Папергер и да осуетят заговора. Високопоставен служител на германското правителство потвърди, че Берлин е бил предупреден за заговора от американските си колеги.

Повече от шест месеца Русия провежда саботажна кампания в цяла Европа, до голяма степен чрез подставени лица. Кремъл е наел местни кадри за всичко - от палежи на складове, свързани с оръжие за Украйна, до дребни актове на вандализъм - всички с цел да спрат потока на оръжия от Запада към Украйна и да осуетят обществената подкрепа за Киев.

Но разузнавателните данни, които предполагат, че Русия е била готова да убие чужди граждани, подчертават пред западните служители колко далеч е готова да стигне Москва в паралелна война в сянка, която води на запад.

Папергер беше очевидна мишена: Неговата компания Rheinmetall е най-големият и успешен германски производител на жизненоважните 155-милиметрови артилерийски снаряди, които се превърнаха в основното оръжие в тежката война на изтощение между Русия и Украйна.

Компанията открива завод за бронирани машини в Украйна през следващите седмици в ход, който според източник, запознат с разузнаването, е дълбоко обезпокоителен за Русия. След поредица от успехи по-рано тази година, военните усилия на Москва отново спряха на фона на възстановения приток на оръжие в помощ на украинските защитници.

Поредицата от заговори, за които не е съобщавано досега, помага да се обяснят все по-резките предупреждения от служители на НАТО за сериозността на саботажната кампания - такава, която някои високопоставени служители смятат, че рискува да премине прага на въоръжен конфликт в Източна Европа.

„Виждаме саботаж, виждаме заговори за убийство, виждаме палежи. Виждаме неща, които струват човешки животи“, каза високопоставен служител на НАТО пред репортери във вторник. „Много вярвам, че виждаме кампания от тайни саботажни дейности от Русия, които имат стратегически последици.“

Съветът за национална сигурност отказа да коментира съществуването на руския заговор и предупреждението на САЩ към Германия. Неговият говорител Адриен Уотсън обаче каза в изявление: „Засилващата се подривна кампания на Русия е нещо, което приемаме изключително сериозно и върху което се фокусирахме внимателно през последните няколко месеца.

„Съединените щати обсъждат този въпрос със съюзниците от НАТО и работим активно заедно, за да разкрием и пресечем тези дейности“, каза тя. „Също така бяхме категорични, че действията на Русия няма да възпрат съюзниците да продължат да подкрепят Украйна.“

Германското посолство във Вашингтон и говорителят на Rheinmetall Оливър Хофман отказаха коментар.

„Необходимите мерки винаги се вземат след редовни консултации с органите по сигурността“, каза Хофман.