🇺🇸🛡️ САЩ не могат да отблъснат рояк дронове над собствената си територия, тъй като не разполагат нито с апаратурата да го засекат, нито с оръжието да го неутрализират, посочи генерал-лейтенант Джоузеф Джарард, заместник-командващ на Северното командване на САЩ (NORTHCOM), както и заместник-командир на Обединеното командване за аерокосмическа отбрана на Северна Америка (NORAD), пред Симпозиума по космическа и ракетна отбрана в Хънтсвил, Алабама.
Въпросът от залата беше пряк: може ли командването да отбие атака на рояк безпилотни апарати вътре в страната. Джарард отговори с една дума: „Не.“ После я разгъна. „Нямаме сензорите, а според това къде ще удари роякът зависи дали изобщо имаме сензори, както и дали разполагаме със средства за поразяване, с които да атакуваме проблема“, каза той. И добави: „Затова в момента сме зле оборудвани да се справим с нещо такова, а очевидно сме го виждали как се използва. Виждаме го да се използва всекидневно по света и още не сме измислили как да намалим тази заплаха.“
Дефицитът, който Джарард описа, е в засичането, не поразяването. „Откриването очевидно е най-големият проблем и начинът, по който успяваме да откриваме, е една от най-големите ни грижи в момента“, каза той. NORAD стъпва на радарите, с които вече разполага, и се закача за данните на други ведомства, сред които и местната полиция. Тези радари обаче са строени за друга война. „В продължение на десетилетия NORAD беше изправен пред една заплаха, Русия, от една среда, въздуха, по едно направление, Арктика“, припомни Джарард на същата сесия. Мрежата е проектирана да вижда бомбардировач и крилата ракета, движещи се бързо на голяма височина, а не малката машина от търговски клас, която лети ниско и бавно и която воюва всеки ден в Украйна.
Този дефицит не е американска особеност и има примери по нашите географски ширини. На 8 август дрон навлезе от посока Румъния и се взриви в слънчогледово поле на 100 метра навътре в България, край бившия граничен пункт „Кардам“, на около километър от компресорната станция на Трансбалканския газопровод. Нито българските, нито румънските радари го засякоха. Шест дни по-късно италиански изтребител свали дрон на голяма височина над необитаема местност в Балвския край на Латвия. През юли румънските ВВС свалиха 3 дрона за 3 поредни денонощия над делтата на река Дунав, след 33 неоторизирани нахлувания от началото на войната. През септември 2025 г. полски и нидерландски изтребители откриха огън по руски дронове над Полша – първият случай на бойно ангажиране на натовска авиация от началото на войната.
Произходът на тези дронове също не е един и същ. Родното министерство на отбраната определи останките край Кардам като украинска многоцелева дрон платформа „Майя“, която най-често се използва в ролята на примамка, вероятно отклонена от руско електронно заглушаване. Подобен механизъм стои зад балтийските навлизания, при които украински далекобойни дронове, изпратени към пристанищата Уст-Луга и Приморск, се озовават над Литва, Латвия и Естония. Именно това придава особена тежест на признанието от страна на САЩ. Преди дронът да бъде открит и идентифициран, отбранителната система не знае кой го е изстрелял, а Джарард каза, че в зависимост от мястото на атаката може изобщо да няма с какво той да бъде засечен.
Хронологията започва много преди Хънтсвил. В периода от 6 до 23 декември 2023 г. неизвестни дронове навлизаха 17 поредни нощи във въздушното пространство над авиобаза Лангли във Вирджиния, дом на F-22 Raptor; част от машините бяха с дължина около 6 метра. ВВС на САЩ изтеглиха част от своите изтребители от пето поколение в съседна база, за да ги предпазят, а 10 месеца по-късно Пентагонът все още не знаеше откъде са дошли апаратите. През ноември и декември 2024 г. хиляди свидетели съобщиха за нощни полети над Ню Джърси, а сигналите обхванаха Ню Йорк и Пенсилвания; полицията на арсенала „Пикатини“ отчете 11 сигнала между 13 ноември и 6 декември. Федералните ведомства обясниха по-голямата част от тях с погрешно разпознати самолети и законно летящи машини.
Данните за навлизанията обаче продължиха да нарастват независимо от обществената тревога. Между септември 2023 и септември 2024 г. над американски военни обекти бяха отчетени около 230 навлизания, а през следващите 12 месеца – около 420. През февруари 2025 г. командващият NORTHCOM генерал Грегъри Гийо свидетелства пред Сената за 350 засичания над 100 обекта с различно ниво на охрана в предходните 12 месеца и поиска разширяване на правомощията си, за да може безпрепятствено да обменя данни за безпилотния трафик с Министерството на вътрешната сигурност.
Междувременно в Русия се проведе операцията, превърнала се хипотезата на Джарард в даден сценарий. На 1 юни 2025 г. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) изстреля 117 FPV дрона от дървени конструкции, превозвани с камиони и разположени в Руската федерация, срещу 5 авиобази на стратегическата авиация, включително Оленя в Мурманска област и Белая в Иркутска, на над 4000 км от украинската граница. Киев обяви 41 повредени самолета; НАТО даде по-предпазлива оценка от 10 до 13 напълно унищожени машини. Атаката не премина през нито една граница и не попадна в обсега на нито един радар за далечно засичане. Тя започна от вътрешността на страната, срещу ядрената ѝ авиация – именно сценарият, който Джарард описва като недостатъчно покрит.
На институционално ниво отговорът на Вашингтон беше бърз. През ноември 2024 г. Пентагонът възложи на NORTHCOM да координира антидрон дейностите в континенталните щати и Аляска. През септември 2025 г. командването проведе учението „Falcon Peak 25.2“ в авиобаза Еглин в щата Флорида и обяви групи за бързо реагиране, способни да пристигнат на засегнат обект в рамките на 24 часа, а първият екип беше разгърнат в космическа база „Питърсън“ в Колорадо. Законът за отбранителния бюджет за фискалната 2026 г. създаде Обединената междуведомствена оперативна група 401, чийто директор докладва директно на заместник-министъра на отбраната, а през януари групата разшири правомощията на комендантите извън най-близкия периметър около базите, определи всяко неразрешено наблюдение над обект като заплаха и разреши обмена на сензорни данни с други федерални служби.
Джарард посочи посоката на преустройството. Операция „Noble Eagle“ – постоянното въздушно дежурство над Северна Америка, въведено след 11 септември 2001 г. и изградено основно за реакция срещу отвлечени пътнически самолети – се пренастройва към антидрон задача. Отговорността обаче не е само на военните. Правомощията за сваляне на безпилотен летателен апарат, нарушил въздушното пространство на САЩ са разпределени между Пентагона, Министерство на вътрешната сигурност, ФБР и Федералната авиационна администрация, а обменът на данни между тях се урежда отделно за всеки случай. „Ще трябва да стане по-гладко“, каза Джарард за взаимодействието между тези институции. Гийо поиска същото пред Сената още преди година и половина, а законодателният отговор дойде едва с бюджетния закон за 2026 г.
След това системата беше подложена на проверка и у дома. В първите дни на операция „Epic Fury“ срещу Иран, започнала на 28 февруари, подвижният комплект на Anduril Industries засече и потисна с електронно заглушаване няколко дрона над необявен стратегически обект в САЩ. На 9-15 март охраната на авиобаза Барксдейл в Луизиана, където са базирани стратегически бомбардировачи B-52 Stratofortress и съхраняват ядрени бойни глави, наблюдава последователни вълни по 12-15 машини над летателната линия. Дроновете излъчваха сигнали, нетипични за търговски модели, работеха по канали за контрол на голямо разстояние и издържаха на заглушаване. Полетите бяха спрени, а на персонала беше наредено да остане в укритие на място. Операторите не бяха установени. Дронове бяха засечени и над форт „Макнеър“ в щата Вашингтон, където живеят държавният секретар и министърът на отбраната.
След това последва и бюджетният отговор. Заявката на Пентагона за финансовата 2027 г., представена на 21 април 2026 г., включва 21 милиарда долара за боеприпаси, антидрон технологии и системи като бойния самолет-придружител, при 3,1 милиарда долара, поискани за способности година по-рано. Сравнението не е пряко, защото 21-те милиарда покриват няколко категории едновременно, но посоката е недвусмислена.
През лятото САЩ показаха и че разполагат с реални способности, когато задачата е ограничена по време и пространство. По време на Световното първенство по футбол през юни и юли Федералната авиационна администрация наложи близо 250 временни забрани за полети над стадиони, тренировъчни бази и хотели на отборите; ФБР и Министерство на вътрешната сигурност иззеха над 700 дрона и предприеха мерки към 357 оператори в 11-те американски града домакини. Ведомствата описаха операцията като най-мащабната гражданска антидрон кампания в историята на страната. Екипът на NORTHCOM с подвижния комплект осигури откриване и там, както и по време на честванията за 250-годишнината на страната.
Разликата между юли и август е разликата между временно защитено събитие и постоянна отбранителна готовност. Един стадион може да бъде покрит за месец с федерални екипи, местна полиция и системи под наем. Континент с хиляди военни обекти и гъсто гражданско въздушно движение не може да бъде защитен по същия начин, а Джарард не твърди друго. Признанието му се отнася до постоянната отбрана, а не до способността да бъде защитена конкретна точка на конкретна дата.
Едно възражение обаче заслужава внимание. Изявлението беше направено на индустриален симпозиум, дни преди учението „Falcon Peak 26.2“ на полигона Юма в Аризона и 4 месеца след рекордна бюджетна заявка – среда, в която подчертаването на дефицити би могло да стимулира нови договори. Хронологията обаче отслабва този аргумент: заявката е внесена през април, а вълните над Барксдейл са документирани от самата база и разследвани съвместно с федерални и местни служби още през март, независимо от бюджетния календар. Джарард не описва само хипотетична заплаха, а състояние, което вече е проверено на практика.
Проверката е близка и конкретна. „Falcon Peak 26.2“ предстои да се проведе от края на август до началото на септември. Ако след него NORTHCOM обяви реално покритие за засичане над обектите си, а не поредна оценка на технологии, тезата от Хънтсвил ще загуби значителна част от силата си за следващата година. Ако отчетът за периода септември 2025 – септември 2026 г. надхвърли 420 навлизания при непроменена мрежа, американското небе над собствените военни бази ще влезе в трета поредна година след Лангли като наблюдавано, но недостатъчно защитено. Полето край Кардам показа каква е цената на пропуснатото засичане, когато на пътя на апарата се окаже слънчоглед. Барксдейл показва каква би могла да бъде, ако не е.
