🇺🇸🇨🇦 САЩ и Канада завършиха сезона с повишена активност в Tundra Merlin, постоянната операция за отбрана на Аляска, като от юли до септември отработиха две вериги за симулиран удар. Първата свърза изтребители F-35 и пускова установка HIMARS по цел на 220 км от град Ном, втората събра канадски подводница и фрегата с американски F-35A в Берингово море. Обобщението направи в изявлението генерал-лейтенант Робърт Дейвис от ВВС на САЩ, началник-щаб на Командването за Аляска (ALCOM), Аляския регион на Командването за аерокосмическа отбрана на Северна Америка (NORAD) и 11-и въздушни сили. По негови данни в сезона участие са взели около 1300 души от САЩ и Канада от 8 служби, 30 самолета на двете въздушни сили и осем кораба.
Tundra Merlin не е еднократно учение, а постоянна операция за отбрана на територията на САЩ, ръководена от Командването за Аляска (ALCOM), подчинено на Северното командване на САЩ (USNORTHCOM). Силите на САЩ и Канада действат редом. Под същото име на 9 декември 2025 г. командването нанесе симулирани удари в Берингово море и Аляския залив с 2 стратегически бомбардировача B-52 Stratofortress, 4 стелт изтребителя F-35 Lightning II и патрулния кораб „Кимбъл“. Събитията от лятото и есента са обявени като гъвкави мерки за възпиране (Flexible Deterrent Options). Съвместната американска доктрина ги определя като планов инструмент за ранни решения: широк кръг от свързани варианти за реакция, в началото на който стоят внимателно дозирани възпиращи действия. Във видеоархива на командването мисията край Ном е означена като мярка №5.
Дейвис свързва нуждата от Tundra Merlin с поведението на противниците. „В последните няколко години стратегическите съперници действат все по-дръзко в аляския театър на военните действия и около него“, отбеляза той. По думите му целта е ясна: „да защитава родината, да възпира агресивното поведение на нашите съперници и да неутрализира всяка враждебна дейност в американската Арктика“.
Конкретни примери той не споменава. На 19 февруари 2026 г. NORAD засече в зоната за идентификация на ПВО на Аляска два бомбардировача Ту-95МС, два изтребителя Су-35С и самолет за ранно предупреждение А-50 на Въздушно-космическите сили на Руската федерация. На 4 март са регистрирани 2 разузнавателни самолета Ту-142, а за тях NORAD уточни, че подобна руска активност „се случва редовно и не се разглежда като заплаха“. На 12 юли китайските ледоразбивачи „Сюе Лун“ и „Сюе Лун 2“ минаха на север през ИИЗ на САЩ, където транзитът е свободен, а научните изследвания изискват разрешение от Вашингтон. Бреговата охрана на САЩ ги следеше с патрулния кораб „Мънро“ по собствената си операция „Frontier Sentinel“. Осем дни по-късно същият „Мънро“ излезе в Берингово море със съд на Канада, този път като част от мисията Tundra Merlin.
Сухопътната част на сезона започна с въздушен мост. На 31 юли военно-транспортен CC-177 Globemaster III на Кралските канадски ВВС вдигна от съвместна база „Луис-Маккорд“ в щата Вашингтон колесната пускова установка за реактивна система за залпов огън M142 HIMARS на 17-а полева артилерийска бригада. По пътя машината кацна във Форт Уейнрайт, за да качи военнослужещи от 11-а въздушно-десантна дивизия, и да ги откара в Ном, малко градче на брега на Берингово море. На 10-11 август екипажът на самолета се завърна и прибра обратно хората и техниката. „Бързото разгръщане и изтегляне на средства на американската армия със самолет на Кралските канадски ВВС показва как канадските и американските сили действат заедно, за да укрепят осведомеността, готовността и отбраната по северните подстъпи към Северна Америка“, заяви бригаден генерал Седрик Аспиро, главен директор по операциите в Командването за съвместни операции на Канада.
Самата мисия се проведе на 4 и 6 август. Два изтребителя F-35 и два F-16 от авиобаза „Айелсън“ в Аляска извършиха презареждане във въздуха от самолет-цистерна KC-135 Stratotanker и продължиха до остров Свети Лаврентий, чийто северозападен край е на около 60 км от руския бряг на Чукотка. F-35 и HIMARS синхронно поразиха симулирана цел на около 220 км разстояние, а F-16 прехванаха F-35, които играеха ролята на приближаваща въздушна заплаха. По думите на Дейвис след удара по наземни цели самолетите F-35 имитираха атака с крилати ракети. Летящият радар и команден пункт E-3 Sentry я засече и предаде данните за целеуказване на F-16, а те симулираха унищожаването на ракетите, преди да стигнат своите цели. На земята работеше мобилна радарна станция AN/TPQ-53 на сухопътните войски, засичаща летящи снаряди, мини и ракети, като изчислява откъде са изстреляни.
Разстоянието от 220 км е извън обсега на основния боеприпас на HIMARS. Стандартните управляеми ракети GMLRS летят на около 70 км, а удължената им версия ER-GMLRS е обявена за 150 км. На такова разстояние от същата пускова установка могат да достигнат само балистичните ракети ATACMS (до 300 км) и PrSM (над 400 км). Командването не уточни нито боеприпаса, нито точката, от която измерва разстоянието. Ако тези 220 км са от пусковата установка, сценарият е отработил пуск с балистична ракета, а не залп от реактивни снаряди.
В морето сезонът премина през 3 съвместни плавания. От 20 до 24 юли „Мънро“, полярният ледоразбивач „Сторис“ и корабът за обслужване на шамандури „Фър“ на бреговата охрана изминаха близо 1300 км през Берингово море и Беринговия проток с арктическия патрулен кораб „Макс Бернейс“ на Кралския канадски флот. „Сторис“ е бившият офшорен съд Aiviq, въведен в строй през август 2025 г. в Джуно. На 11 август „Макс Бернейс“ и патрулният кораб „Стратън“ минаха на юг през протока, а хеликоптер MH-60 Seahawk кацна на „Стратън“, за да прехвърли жива сила и товари. „Беринговият проток е критичен морски подстъп към Северна Америка“, заяви контраадмирал Боб Литъл, командващ Арктическия окръг на бреговата охрана. На 8-9 септември „Макс Бернейс“ плава с „Мънро“, а американски отряд проведе учение за абордаж на борда му.
Най-мащабният сценарий се разигра на 18-22 септември на около 100 морски мили северно от Дъч Харбър на Алеутските острови. Канадският патрулен самолет CP-140 Aurora и подводницата „Корнър Брук“ откриха и проследиха плавателния съд за обслужване на шамандури „Аспен“, който играеше ролята на мишена, и по няколко канала за връзка предадоха данни за целеуказване. „Стратън“ поддържаше фрегатата „Отава“ при допълнителни симулирани удари с F-35A от състава на 354-то изтребително крило в „Айелсън“. E-3 Sentry от съвместна база „Елмендорф-Ричардсън“ провеждаше въздушно наблюдение и контрол, а тактическата авиация се зареждаше от KC-135 Stratotanker на Националната въздушна гвардия на Аляска. Командването описва сценария като проверка на цялата верига, от откриване и проследяване на дадена цел до нейното поразяване и оценка на резултата от удара. „Сценарият показва нашата способност да държим под заплаха симулирана враждебна активност в морето с непрекъсната верига за поразяване с участието на въздушни и морски сили“, казва Дейвис.
Осемте кораба от обобщението се събират от имената в отделните съобщения: 5 от брегова охрана на САЩ („Мънро“, „Сторис“, „Фър“, „Стратън“ и „Аспен“) и 3 от Канада („Макс Бернейс“, „Корнър Брук“ и „Отава“), която осигури фрегатата и подводницата в морския сценарий, както и самолета, пренесъл HIMARS до Ном. За „Макс Бернейс“ сезонът беше част от по-дълго разполагане, наречено операция „Latitude“: корабът се завърна в базата си Ескуимолт на тихоокеанския бряг на Канада на 28 септември след 84 дни в северните води. По данни на Министерство на националната отбрана през 19 от тях той е чупил лед без прекъсване, най-дългият такъв период в новата история на флота.
Доктрината замисля гъвкавите мерки като първо стъпало на реакцията при назряваща криза. В Аляска те се провеждат една след друга и под номера, без обявена криза, а съдържанието им надхвърля присъствието: сезонът отработи откриване на целта с радар, самолет и подводница, предаване на данните и удар по суша и море. Дейвис говори изрично за упражнявани „както отбранителни, така и настъпателни варианти, които показват способността и волята ни да отговорим на агресия“, въпреки че Аспиро описва редовна съвместна работа, Литъл говори за оперативна съвместимост и готовност, а от NORAD определят руските полети като редовни и незаплашващи. Думите им, заедно с оценката на NORAD, описват програма за бойна готовност и оперативна съвместимост с Канада, за която обявената цел е възпирането.
Зимата ще провери думите на Дейвис, че мисиите от този тип „не са обвързани с определен сезон“. През декември 2025 г. симулираните удари бяха в Аляския залив, който не замръзва. Мисии под същото име северно от Алеутските острови, докато ледът покрива Беринговия проток, биха ги потвърдили. Нов период на затишие до лятото би показало, че дейността се повишава паралелно с навигационния сезон, през който в същите води влизат и китайските полярни експедиции.
Няма коментари:
Публикуване на коментар