Взрив в жилищен квартал на Севастопол уби руски офицер

🇺🇦🎯🇷🇺 Самоделно взривно устройство, скрито в улична кофа за боклук до пейка в жилищен квартал на окупирания Севастопол, ликвидира руския военноморски офицер капитан I ранг Роберт Шагеев рано сутринта на 13 август 2026 г.

Руските власти към момента не са назовали официално жертвата. По информация на източници, близки до руските силови структури, убитият е именно Шагеев. Управлението на ФСБ за Крим и Севастопол съобщи, че загиналият е военнослужещ на Министерство на отбраната, а по горещи следи е била задържана руска гражданка, родена през 1994 г., която според службата е извършила атентата по задание на украинските спецслужби. Шагеев е бивш командир на единствената подводница на Военноморските сили на Украйна „Запорожие“, на когото беше повдигнато обвинение от украинското следствие за предаването ѝ на Русия през 2014 г.

Мястото е Столетовският проспект, в парковата ивица зад жилищните блокове. По данни на „Лента.ру“ и близките до силовите структури канали Baza и Mash бомбата е била поставена предварително в кофата и задействана дистанционно, докато Шагеев слизал по стълбите заедно с познат. Той е починал на място от получените травми. Mash съобщава, че малко преди взрива между блокове 28 и 30 е имало жена с раница, която е наблюдавала жертвата. Очевидци разказват, че експлозията е била толкова силна, че в началото си помислили, че става дума за дрон, ударил съседна сграда.

Губернаторът Михаил Развожаев потвърди ареста с думите: „Това е цинично престъпление срещу офицер. Извършителката, родена през 1994 г., вече дава показания.“ Председателят на окупационния парламент на Крим Владимир Константинов определи случая като терористичен акт и заяви, че „на противника работите на фронта вървят съвсем зле, затова му трябва да измисля за своя народ и за господарите си нови победи.“ Официалните руски изявления обаче не уточняват името на убития. Отделно, версията, че задържаната е 32-годишната Маргарита Реут, която е получила плащане в криптовалута и признала вината си, засега се разпространява единствено от близки до силовите структури канали и няма независимо потвърждение.

Биографията на Шагеев придава особена тежест на атентата. „Запорожие“ е съветска дизел-електрическа подводница от проект 641, построена през 1970 г. и въведена в експлоатация в състава на Военноморските сили на Украйна през 1997 г. след подялбата на съветския Черноморски флот. По-голямата част от своята служба тя прекарва в ремонт заради хроничен недостиг на средства и проблеми с акумулаторите, а на успешни изпитания в открито море излиза едва през 2012 г.

На 21 март 2014 г. по време на окупацията на Крим руски военни завзеха плавателния съд, а на другия ден над нея беше вдигнат Андреевският флаг и корабът беше преведен в Южната бухта. Руските съобщения от онези дни описват разцепления сред екипажа: капитан II ранг Денис Клочан е останал верен на Украйна и напуска борда с част от моряците, докато Шагеев участва в свалянето на украинското знаме и остава при завзетия кораб. Украинското следствие по-късно го определя като командира, който през май 2014 г. не извежда подводницата от окупирания полуостров и я предава без бой.

На 4 юли 2022 г. Държавното бюро за разследвания и Одеската специализирана прокуратура му съобщават задочно за подозрение по членове 111 и 408 от Наказателния кодекс – държавна измяна и дезертьорство. На 2 февруари 2024 г. Киевският районен съд на Одеса го осъжда задочно на 13 години затвор.

Кариерата му в руския военноморски флот продължава да се развива. През 2015 г. Шагеев е назначен за командир на дивизион подводници в Севастополската бухта, а през 2017-2018 г. командва Б-262 „Старий Оскол“ – дизел-електрическа подводница от проект 636.3 „Варшавянка“, въоръжена с крилати ракети „Калибър“. Участва в руските удари срещу бунтовниците в Сирия. Според украинското издание Defense Express през лятото на 2022 г. вече заема поста заместник-командир на 4-та отделна бригада подводници на Черноморския флот, чиито кораби изстрелват „Калибър“ по украинските градове.

Профилът на целта има пряк прецедент. На 10 юли 2023 г. в Краснодар по време на сутрешно бягане беше застрелян Станислав Ржицки – бивш командир на „Алроса“ и „Краснодар“, напуснал военната служба и назначен в градския мобилизационен отдел. Руски съд осъжда Сергей Денисенко на 25 години лишаване от свобода, приемайки, че е бил вербуван от украинските спецслужби заради убеждението им, че Ржицки е командвал „Краснодар“ при морския ракетен удар по Виница през юли 2022 г.

Покушенията срещу руски военни и висши офицери в тила се повтарят сравнително често от края на 2024 г. На 17 декември 2024 г. бомба, скрита в тротинетка пред вход на жилищна сграда на Рязанския проспект в Москва, уби генерал-лейтенант Игор Кирилов, командващ на войските за радиационна, химическа и биологична защита, заедно с помощника му Иля Поликарпов. През април 2025 г. в подмосковната Балашиха при взрив на автомобил загина генерал-лейтенант Ярослав Москалик, заместник-началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб.

През декември 2025 г. в Москва беше убит Фанил Сарваров от същото ведомство, а на 6 февруари 2026 г. в столицата е прострелян в стълбището на дома си първият заместник-началник на ГРУ генерал-лейтенант Владимир Алексеев; нападателят прониква в сградата, представяйки се за доставчик на храна. Само преди броени дни на 1 август 2026 г. самоделен заряд се взриви пред ресторант Balzi Rossi на Кудринския площад в Москва, където главнокомандващият Въздушно-космическите сили Александър Чайко празнува рождения си ден: загиват петима души, сред които зетят му Даниил Передрий, а 21 са ранени. Данни от януари 2026 г. сочат, че Русия е загубила най-малко 19 генерали от февруари 2022 г. насам, като в този брой влизат както убитите на фронта, така и загиналите при атаки в тила.

Севастопол също не е ново място за подобни операции. На 13 ноември 2024 г. в града загина капитан I ранг Валерий Транковски от Черноморския флот: взривно устройство с мощност от около 200 грама тротилов еквивалент, маскирано като пожарогасител, се активира в личния му автомобил. На 18 юли 2026 г. ФСБ съобщи, че е задържала родена през 1967 г. жителка на Ялта, за която твърди, че е готвила скривалището с части за онази бомба, а организацията на операцията приписва на генерал-майор Олександър Поклад, от 17 юли 2026 г. изпълняващ длъжността ръководител на СБУ.

Общото между тези случаи е по-скоро начинът на действие, отколкото мястото. Зарядът на Столетовския проспект е бил поставен предварително по маршрут, по който Шагеев минава пеша, което предполага, че ежедневният му график е бил подложен на наблюдение за предварително изградена картина на навиците му, а не еднократно изпращане на изпълнител в случайно избрана точка. По руската версия извършителят отново е местен вербуван човек (както при Транковски, Ржицки и Кирилов), а не проникнал отвън оперативен служител.

Украинските служби рядко поемат отговорност за подобен вид атаки, а твърденията за самоличността на предполагаемата извършителка, плащането в криптовалута, нейното признание и отделни подробности по подготовката идват основно от ФСБ и канали, които публикуват течове на информация от руските силови структури. Те често разполагат с ранна информация, която впоследствие се потвърждава, но конкретните им твърдения в този случай засега не са независимо проверени.

Подводницата, около която се завърта цялата история, отдавна вече не е бойна единица. Морският завод в Севастопол завърши демилитаризацията на Б-435 на 12 април 2025 г. На 28 август същата година корпусът беше изведен от дока като музеен експонат, за да застане до музейния кораб „Сметливий“ в Южната бухта. Единствената подводница, която Украйна някога е притежавала, остава закотвена в града, в който през 2014 г. премина под руска окупация, но 12 години по-късно изглежда по-несигурен от всякога.