Южна Корея получи съгласие за изграждане на ядрена подводница.

🇰🇷 През 2004 г. след изтичане на информация в пресата, правителството на Южна Корея беше принудено да прекрати инициативата "362", която, стартирана година по-рано в най-строга тайна, имаше за цел да разработи ядрена атакуваща подводница (SNA). Въпреки това, Сеул никога не се е отказвал от тази амбиция.

По онова време южнокорейската военноморска индустрия – и по-специално Daewoo Shipbuilding & Marine Engineering – участваше в програмата KSS-I, която предвиждаше изграждането на девет дизел-електрически подводници тип 209 [или клас Chang Bogo] в рамките на сътрудничество с немската компания Howaldtswerke.

Същият подход беше възприет и за програмата KSS-II, която впоследствие се реализира с въвеждането в активна експлоатация на девет подводници тип 214 [или клас Sohn Won-yil], доставени на южнокорейския флот между 2007 г. и 2020 г.

Благодарение на тези две програми, Южна Корея успя да придобие необходимия опит за проектиране на собствени подводници, което ѝ позволи да въведе в експлоатация ROKS Dosan Ahn Changho.

Произлязла от програмата KSS-III, с водоизместимост 3360 тона, тази подводница е оборудвана с шест системи за вертикално изстрелване (VLS), които могат да изстрелват ракети Cheon Ryong [с обсег 1500 км] и Hyunmoo, както и осем 533-милиметрови торпедни апарата. Освен това, благодарение на анаеробната си задвижваща система (AIP), тя е в състояние да остане потопена за повече от 20 дни.

Наскоро Hanwha Ocean пусна на вода ROKS Jang Yeong-sil като част от Лот №2 на програмата KSS-III. По-внушителна от ROKS Dosan Ahn Changho, тази подводница, която открива нов клас, се предполага, че е по-„невидима“ (стелт) и притежава подобрени възможности за откриване и нанасяне на удари. Въпреки това, колкото и да е ефективна, тя не отговаря напълно на нуждите на южнокорейския флот, който по оперативни причини все още възнамерява да се сдобие с ядрени атакуващи подводници (SNA).

„Ядрените подводници вероятно са единствените оръжейни системи, които могат да предприемат ответни мерки, след като са оцелели при превантивни удари от страна на врага“, подчерта анализатор от мозъчния тръст Korea Defense and Security Forum в статия за Korea Herald през 2017 г. „В сравнение с дизеловите подводници, ядрените подводници предлагат много по-голяма маневреност и невидимост. Това е като да поставиш кама под гърлото на врага в тъмна уличка“, настоя той.

Освен уменията за проектиране на подводници, Южна Корея разполага и с ноу-хау, необходимо за разработване и, най-важното, за миниатюризиране на ядрен реактор. Поне това твърдеше южнокорейски служител в интервю за списание Monthly Chosun през 2016 г.

„Южнокорейската агенция за атомна енергия финализира през 2004 г. основния дизайн на ядрен реактор, който може да бъде използван за ядрена подводница“, каза той.

През октомври 2019 г. южнокорейският флот потвърди амбициите си, като създаде „работна група“, натоварена с проучването на начините за придобиване на поне две ядрени подводници.

По онова време адмирал Сим Сънг-сеоб, тогавашен началник на военноморските операции на Южна Корея, обясни, че една SNA ще бъде „най-ефективното средство за откриване и унищожаване на севернокорейските подводници, въоръжени със стратегически балистични ракети с морско базиране“, поради способността ѝ да патрулира потопена „за по-дълъг период от време“.

„Ние признаваме полезността и необходимостта от ядрена подводница, тъй като тя е полезно средство за възпиране, което позволява едновременна реакция както към Северна Корея, така и към съседните държави“, добави той.

Но, съгласно т.нар. споразумение „123“, подписано със Съединените щати, Южна Корея няма право да използва ядрено гориво от американски произход за военни цели, включително за военноморско задвижване, да обогатява уран над 20% и да преработва отработено ядрено гориво. Оттук идват и многократните опити на Сеул да измени този текст.

Пактът AUKUS, сключен през септември 2021 г., който трябва да позволи на Австралия да се сдобие с осем SNA в рамките на сътрудничество със САЩ и Обединеното кралство, даде надежда на Сеул за смекчаване на американската позиция по отношение на споразумението „123“. Тази надежда беше разочарована, тъй като администрацията на президента Байдън не пожела да обсъжда въпроса.

Докато Северна Корея вероятно строи ядрена подводница с балистични ракети (SNLE), южнокорейските власти току-що получиха удовлетворение. Действително, на 29 октомври, след финализиране на търговско споразумение със Сеул, президентът Тръмп заяви, че е дал своето съгласие на Южна Корея за изграждането на ядрена подводница.

„Дадох им разрешение да построят ядрена подводница, вместо старомодните и много по-малко пъргави дизелови подводници, които имат в момента“, обяви г-н Тръмп чрез мрежата Truth Social. „Южна Корея ще построи своята ядрена подводница във военноморските корабостроителници във Филаделфия, точно тук, в добрата стара Америка. Корабостроенето в нашата страна скоро ще се завърне с пълна сила“, уточни той в друго съобщение.

Остава да видим как ще бъде организиран този проект. През юли, по време на спора за митата, Южна Корея се съгласи да инвестира 150 милиарда долара в американската корабостроителна индустрия, точно когато Hanwha Ocean придоби Philadelphia Shipyard Inc. за 100 милиона долара. Въпреки това, дейността на тази корабостроителница е фокусирана основно върху пазара на граждански кораби. Казано по-ясно, ще трябва да бъдат създадени от нулата необходимите капацитети за изграждане на ядрени подводници, което очевидно няма да бъде лесна задача.