Китай демонстрира иновативни „безплатни“ подводници в ускоряваща се надпревара

🇨🇳⚓️ Докато западните държави изпитват трудности да спускат на вода по 1–2 подводници годишно, Китай разработва нов клас, преди международните експерти да са успели да анализират последния. Поредното доказателство за темповете на корабостроене в страната се появи в края на май: на сателитни снимки от 31 май и 1 юни от корабостроителния завод „JN“ в Шанхай беше забелязана едра, обтекаема подводница с подчертано футуристичен силует, при който липсва традиционната рубка – надстройката с перископи, платформа и мостик.

Според информация на изданието Naval News подводницата е била пришвартована до кейова баржа в басейн за дооборудване извън предприятието – нейното спускане на вода не е било официално оповестено, а обичайните китайските публични източници запазват мълчание.

Появата ѝ се вписва в производствен ритъм, който вече трансформира съотношението на силите под водата. По оценка на Международен институт за стратегически изследвания (IISS), в периода 2021–2025 г. Китай е спуснал на вода 10 атомни подводници с обща маса около 79 000 тона, докато за същия период САЩ са приели в строя 7 лодки с около 55 000 тона – за първи път в историята Пекин изпреварва Вашингтон в темповете на строителство на атомни подводници. Ако се прибавят и конвенционалните плавателни съдове, Naval News отчита около 15–20 подводници за последните 5 години, сред които поне 8 нови класа. Именно това серийно производство, заедно с почти пълната секретност на програмата, превръща всяка нова поява на кей в събитие, което Западът разчита бавно и със закъснение.

Отличителните белези на подводницата са гладкият и удължен нос, X-образните кормила в кърмата и сведената до минимум рубка. Конфигурацията почти сигурно има за цел да намали хидродинамичното съпротивление и да понижи шумовата сигнатура – два фактора, които са определящи за оцеляемостта на ударна подводница. Китай вече е провеждал експерименти с подобна схема без рубка: по-стара подводница от същия тип беше построена в същото предприятие и сега се намира на кея, което позволява директна съпоставка на двата корпуса по кадри от спътник.

Наличните мерки сочат, че подводницата има 120 метра дължина и 10–11 метра ширина – по-дълга, но по-тясна от другата нова подводница, която се появи през последните месеци в Бохайско море, чиято дължина е оценена на 110 метра, а ширината – 12 метра. Разликата в пропорциите почти не оставя съмнение, че става въпрос за нов клас. Успоредно с лодката в Шанхай, по същото време вероятно е била спусната на вода и втора подводница, но този път в корабостроителница „Хулудао“ на брега на Бохайско море: обект, известен почти изцяло със строежа на атомни подводници. Дали втората е от същия тип, остава неясно от достъпните източници; ако хипотезата все пак се окаже вярна, едновременното строителство и спускане на вода на две лодки от един клас в две различни корабостроителници би било показателно за корабостроителния капацитет на Пекин.

Появата на този втори, сходен по размер корпус връща на днешен ред въпрос, който преди месеца изглеждаше решен. Лодката, заснета за първи път в Бохай през февруари, беше предварително посочена от експертите като дългоочакваната ударна подводница Type-095 (09V), и тогава размерите ѝ отговориха на очакванията. Появата на сходен по габарити плавателен съд в Шанхай значи, че идентификацията вече не е еднозначна – коя от двете лодки е същинският Type-095 остава отворен въпрос, на който достъпните данни все още не дават категоричен отговор.

Малко вероятно е новата подводница да е носител на балистични ракети (SSBN): този клас почти сигурно би бил по-голям, особено имайки предвид внушителните размери на последната китайска ракета с подводно базиране JL-3. Открит остава и въпросът за задвижването. Предвид размера на корпуса стандартното ядрено задвижване изглежда най-вероятният вариант. Ако тя все пак плава с конвенционално задвижване, тя би била най-голямата конвенционална подводница в света. Трета възможност е т.нар. ядрено-анаеробно задвижване – схема, в която малък реактор изпълнява ролята на независим от външния въздух източник на енергия, по аналогия на другите форми на анаеробно задвижване като двигателите „Стърлинг“ и горивните клетки, но с по-сериозна мощност и практически неограничена автономност под вода. Първата китайска лодка с такава концепция, класът Type-041 „Zhou“, беше спусната в корабостроителния завод „Учан“ в Ухан през 2024 г. Не е изключено същият принцип да е бил заложен в новата лодка, макар че при този размер класическото ядрено задвижване остава по-вероятното обяснение.

Зад всяка от тези неизвестни се крие една структурна особеност на програмата на Пекин: ВМС на Народната освободителна армия (PLAN) не се чувства длъжен да обявява новите класове. За разлика от повечето западни военноморски сили, тук липсват публични изявления за поръчки, а при много от случаите – дори за спускането на вода, особено при флагмана от всеки нов клас. Това принуждава анализа да се гради върху сателитни кадри, измервания на корпуса и съпоставка с предходните класове, а не върху официални данни – и предлага отговор на въпроса защо толкова базови въпроси около една 120-метрова подводница продължават да са без отговор седмици след появата ѝ.

Случаят с подводницата в Шанхай ни разкрива много повече за променящия се баланс под водата, отколкото за конкретния плавателен съд. Докато идентификацията на отделните класове често изостава с месеци, сигурният извод е свързан с количествения ритъм, който беше определен от IISS като изпреварил американския, в морска програма, която не предлага сведения нито за броя поръчки, нито за спусканията на вода, Западните страни се принуждават да изграждат планиране срещу подводен флот, чиито конкретен състав и възможности до голяма степен са пазени в тайна. Не дотолкова конкретният силует без рубка – колкото скоростта, с която китайските заводи изграждат нови корпуси, по-бързо отколкото международни наблюдатели успяват да ги класифицират – очертава същинското изместване на стратегическия баланс под водата.