Френското външно разузнаване е разговаряло с председателя на беларуския КГБ

🇫🇷🤝🇧🇾 Висши служители на френската Генерална дирекция за външна сигурност (DGSE) са пътували до Минск към средата на юли за разговори, организирани специално с Иван Тертел, ръководител на беларуския Комитет за държавна сигурност (КГБ). Това съобщи онлайн изданието Intelligence Online, а беларуските „Хартия'97“ и REFORM.news споделиха информацията на 7 септември. Двете столици нито са потвърдили срещата, нито са я опровергали.

Срещата от юли допълва поредица срещи, при които френската страна постепенно разширява каналите си за комуникация с беларуското ръководство. На 5 и 6 февруари в Минск пристигна Брис Рокфьой, директор на дирекция „Континентална Европа“ в Министерство на външните работи на Франция и съпредседател на Минската група на ОССЕ по Нагорни Карабах до нейното разпускане през 2025 г. Той проведе разговори с беларуския заместник-министър на външните работи Игор Секрета, а ведомството му след това обяви, че подобни контакти често остават поверителни.

На 24 май френският президент Еманюел Макрон проведе телефонен разговор с Александър Лукашенко, в който според AFP го е предупредил за рисковете от евентуално директно въвличане на Беларус във войната срещу Украйна. В началото на юни, по сведения на агенция „Позирк“, която се позовава на дипломатически източник, до Минск е пътувал генералният директор на DGSE Никола Лернер. Според същия източник той е разговарял с Лукашенко.

Юлската визита се различава най-вече по избрания събеседник. Лернер е разговарял с президента, докато френската делегация през юли е насочила контакта директно към КГБ – институцията, която отговаря както за контраразузнаването, така и за сигурността на режима. Какво точно е било обсъждано, не е известно.

За юнския разговор са налице по-подробни сведения. „Позирк“ посочва като теми регионалната сигурност, запазването на неядрения статут на страната, недопускане на въвличането ѝ във войната срещу Украйна, освобождаване на политически затворници и перспективи за сътрудничество с Европейския съюз.

Разузнавателният канал позволява неща, които за официалната дипломация е трудно да постигне. Разговор между служби не изисква признаване на резултата от изборите през 2020 г., нито публична среща и снимка с ръкостискане, и не се превръща автоматично в политически въпрос за Европейския съюз. В същото време той осигурява директен достъп до институцията, ръководеща контраразузнаването и има пряко отношение към съдбата на задържани по политически случаи и такива, свързани със сигурността.

Френското външно министерство запази паралелно свой дипломатически канал: Рокфьой се срещна със заместник-министър, а не с държавния глава. Разузнаването, от своя страна, е получило достъп както до президента, така и до председателя на КГБ.

Натискът върху Лукашенко идва и от Москва. The Wall Street Journal съобщи на 24 юни, позовавайки се на осведомени лица, че от началото на годината Кремъл настоява беларуската държава да разшири участието си във войната – включително чрез предоставяне на територия за изстрелване на дронове срещу Украйна и откриване на нов фронт на запад, който да принуди Киев да отклони част от своите сили от източния фронт.

Според същата публикация Москва е разглеждала и възможността да използва Беларус в операции срещу съседни държави от НАТО, като средство за натиск върху Лукашенко е заплахата за намаляване на руската финансова подкрепа.

Нов фронт засега не е открит. В същото време Беларус е домакин на тактическо ядрено оръжие и през май участва в съвместна тренировка за бойната ѝ употреба. След нея президентът Владимир Путин обяви нови учения „Щит на Съюза“, планирани за 2027 г. Именно този баланс – руско военно присъствие без пряко включване на Беларус във войната – е онова, което Париж очевидно се стреми да запази.

Военната картина е по-ясно документирана, тъй като част от развитието беше обявено от самите беларуски власти. В началото на август командващият Силите за специални операции Александър Илюкевич съобщи, че в Гомелска област, която граничи с Черниговска, Киевска, Житомирска и Ровненска области на Украйна, се формира нова десантно-щурмова бригада.

В същата област беларуската редакция на Радио Свобода документира строеж на военен полигон в района на село Якимовка, на около 40 км от границата, благодарение на документация, получена от Дружеството на железничарите на Беларус. Възложител е Военният проектен институт, а проектът предвижда отделен коловоз за 60 вагона и товарна платформа с рампа за колесна и верижна техника. Държавната гранична служба на Украйна (ДПСУ) реагира на новината в края на август.

Последната седмица от миналия месец показа почти едновременно активизиране както на западните, така и на руските контакти около Минск. На 25 август директорът на ЦРУ Джон Ратклиф пристигна на посещение в Москва без предварително обявление. Кремъл заяви, че не се е срещал лично с Путин, а с представители на руските разузнавателни служби. Същия ден в Минск беше руският първи вицепремиер Денис Мантуров.

На следващия ден секретарят на Съвета за сигурност на Беларус Александър Волфович обяви внезапна проверка на бойната готовност, при която една бригада трябваше да напусне своето място на постоянно базиране и да изпълни задачи без да е предварително запозната. Той заяви още, че в хода на проверката ще бъдат упражнявани способи за поразяване на противника, като се отчита опитът от бойните действия в Украйна и Иран. Самият Волфович свърза проверката с присъствието на Ратклиф в руската столица.

На 27 август Лукашенко замина за Русия. На 28-и се срещна с премиера Михаил Мишустин, а на следващия ден – с президента Путин. Пред Мишустин беларуският държавен глава определи положението по южната и западната граница на Беларус и Русия като обща задача за двете държави.

По време на пътуването и престоя на Ратклиф в руската столица САЩ поиска от Киев временно да сложи на пауза ударите с дронове срещу Москва и Санкт Петербург. Няколко дни по-късно The Economist съобщи, че след няколко седмици на разговори през лятото Путин е избрал да поеме към нова ескалация, включително с мобилизация на допълнителни 300 000–400 000 военнослужещи.

Между 25 август и 10 септември Военновъздушните сили и Силите за противовъздушна отбрана на Беларус провеждат оперативно-тактическо учение, чийто втори етап се състои на полигона „Ашулук“ в Южна Русия.

В публичните сведения за двустранните връзки между Франция и Беларус обаче липсва един потенциално важен случай. През април в Беларус е задържан французин на име Борис – пенсиониран армейски офицер, пристигнал със своята съпруга при нейни близки. По думите на семейството му той е снимал железопътни влакове – негово хоби от детските години, което може да се проследи по материалите, които е публикувал в специализирани издания. Над него прелетял дрон, след което бил задържан от милицията.

Срещу него няма повдигнато обвинение. Близките му твърдят, че нямат информация къде се намира и дали има достъп до адвокат, и са писали до Елисейския дворец. „Наша нива“ публикува случая на 24 юли – около седмица след визитата на френската делегация.

Хипотезата на Frontline Monitor е, че задържаният френски гражданин е бил сред темите на разговора през юли. Това звучи правдоподобно, но засега не е постъпвала публична информация, която да го потвърждава. Освобождаването на затворници вече е било част от описания дневен ред през юни; по време на срещата през юли в беларуски арест се е намирал френски гражданин без публична информация за повдигнато обвинение; а разговорът е бил организиран именно с институцията, която го държи.

Съществува и друга хипотеза. Тертел ръководи служба, чиято дейност е предмет на разследвания в Европа. През септември 2025 г. Чехия, Румъния и Унгария обявиха, че са разбили мрежа на беларуското КГБ, която е действала на територията на ЕС. Следователно разговор между DGSE и КГБ би могъл да е свързан именно с тази мрежа, а не с конкретен затворник. Двете хипотези не се изключват взаимно.

📸 Снимка: Генералният директор на  Никола Лернер по време на церемония по повод 10-ата годишнината от терористичните атаки в Париж и Сен Дени, при които загинаха 132 души, а стотици други бяха ранени. 13 ноември 2025 г. (Ludovic Marin, Pool via AP)

Шефът на ЦРУ разговаря в Москва с разузнаването, но не с Путин

🇺🇸🕵️🇷🇺 Директорът на ЦРУ Джон Ратклиф прекара няколко часа в Москва вчера, където разговаря с ръководителите на руското разузнаване, но без да срещне с президента Владимир Путин. Това заяви на следващия ден говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, като уточни, че Путин е получил доклад с резултати от разговорите. Пътуването е първата визита на ръководител на разузнавателна служба на САЩ в руската столица от началото на пълномащабната инвазия в Украйна.

Военно-транспортен самолет Boeing C-17 Globemaster на ВВС на САЩ излетя от съвместна база „Андрюс“ край Вашингтон, направи междинна спирка в Рига на 23 август и кацна на московското летище „Внуково“ на 25 август сутринта. Броени часове преди визитата да бъде оповестена от Кремъл заявиха пред медиите, че не разполага с информация за американски самолет на летище „Внуково“ и че няма планирани срещи с официални лица от САЩ. Самолетът напусна Москва около 19:00 ч. на същия ден. Вашингтон е поискал от Киев да се въздържа от удари по Москва и Санкт Петербург, докато Ратклиф е на руска територия. Киев е трябвало да бъде информиран за съдържанието на разговорите след приключването, но не е потвърдено дали след Москва Ратклиф е продължил към Киев.

Сигнал, че Кремъл е бил готов за визитата, дойде от президентския журналистически пул. Кореспондентът Александър Юнашев съобщи, че Путин е променил работния си график за деня и е отменил голяма проява, подготвяна от стотици хора и насрочена дни по-рано. Какво е било събитието, не беше съобщено.

Съвпадението породи и втора версия. Няколко издания съобщиха, че в деня на визитата Путин е подписал 3 засекретени указа, които са видни от номерацията на официалния портал за правна информация. Номерата 605, 606 и 607 реално липсват. Указ № 604 е от 24 август и урежда мерки за безопасността на обектите на критичната инфраструктура. Публикуваните след него укази № 608, 609 и 610 са от 25 август. Първите два освобождават Елбрус Кутрашев от поста посланик в Ирак, който той заемаше от април 2021 г., и назначават на негово място Тимур Печаткин. Третият указ променя състава на комисиите за хората с увреждания и ветераните.

В същото време обаче празнините в номерацията са обичайни за регистъра, а не изключение. Периодът от 10 юли до 25 август обхваща 128 последователни номера. Публикувани са 71, докато останалите 57 липсват, разпределени в 19 отделни празнини. Има и по-дълги пропуски. Между 4 и 6 август отсъстват 13 поредни номера, а между 15 и 21 август – 7. На самия 24 август липсва и № 600, без това да предизвика публикации.

Не е установено и кога са подписани трите липсващи указа. Предходният публикуван указ е от 24 август, а следващият – от 25 август. Указите с ограничено разпространение обичайно засягат кадрови назначения в силови ведомства, награждаване и въпроси, свързани с държавната тайна – категории документи, редовно появяващи се появяват в календара.

Съществува обаче и по-директен прецедент. На 30 юли 2024 г. Путин издаде 7 закрити указа с номера от 636 до 642. Два дни по-късно в Анкара се състоя мащабна размяна на затворници между Русия и Запада, а закритите документи се оказаха укази за помилване на Евън Гершкович, Алсу Курмашева, Владимир Кара-Мурза и останалите предадени при размяната. Тази версия се споделя и сега: изданието „Важни истории“ допусна, че някой от липсващите укази може да и именно за помилването на Чарлс Зимерман, американец, осъден в Сочи на 5 години затвор заради оръжие, намерено на яхтата му.

Съдържанието на указ № 604 дава повече конкретни детайли от липсващите номера. Документът позволи на държавата да въведе временно управление на обекти от критичната инфраструктура, чиито собственици не са осигурили защита срещу дронове. Мярката идва след повече от година украински далекобойни удари срещу руски рафинерии, помпени станции и електрически подстанции. На практика тя прехвърля цялата отговорност за недостатъчната защита върху собствениците, вместо да осигури средства за тази защита.

Ратклиф не беше единственият чуждестранен гост в Москва на 25 август. На същия ден архиепископ Пол Ричард Галахър, секретар на Ватикана за отношенията с държавите, разговаря с руския външен министър Сергей Лавров. Галахър оглавява делегация, която остава в Русия до 27 август, и повтори призива на папа Лъв XIV за прекратяване на войната и започване на истински преговори с международна подкрепа.

„Готови сме да предложим добрите си услуги по всякакъв възможен начин с надеждата, че такъв желан мир може да бъде постигнат възможно най-скоро“, заяви той и добави, че с Лавров са открили допирни точки. Двамата се договориха и за сътрудничество по хуманитарни въпроси, включително за съдбата на децата, засегнати от войната.

Темата на разговорите на Ратклиф не беше обявена от нито една от двете страни. The Wall Street Journal обяви, цитирайки неназовани източници, че вероятно е донесъл предупреждение, основано на данни от американското разузнаване: Кремъл подготвя нова мобилизация и обмисля провокация към държава от НАТО, с която да изпита решимостта на алианса. Руските официални лица отричат да се подготвя вълна мобилизация и я определят като ненужна. Обсъжда се и версията, че Ратклиф е представил вариант на мирен план.

Датата, около която са концентрирани тези очаквания, е близка. Изборите за Държавна дума са насрочени за 20 септември, а аргументът на украинските и западните анализатори е прост: непопулярна мярка преди вота би понижила резултата на управляващата партия, поради което евентуалното начало на мобилизация се очаква след изборите.

Посещението повтаря схема отпреди близо 5 години. На 2-3 ноември 2021 г. тогавашният директор на ЦРУ Уилям Бърнс прекара 2 дни в Москва по поръчение на Джо Байдън, за да предупреди Кремъл да не започва война срещу Украйна. Първо той разговаря със секретаря на Съвета за сигурност Николай Патрушев, а на следващия ден – с директора на Службата за външно разузнаване Сергей Наришкин. С Путин, който тогава се намира в Сочи, Бърнс разговаря по телефона, както съобщи Кремъл. Руската армия нахлу в Украйна три месеца по-късно.

Наришкин е събеседникът, с когото Ратклиф поддържа връзка от началото на мандата си през януари 2025 г. Песков описа посещението именно като контакт между разузнаванията. Този канал изпълнява функция, която дипломатическият в момента не изпълнява: тристранните преговори с участието на Укрйана реално са замразени от февруари, когато започна войната с Иран, а обявеното пътуване на специалния пратеник Стив Уиткоф и Джаред Къшнър не се е състояло.

На 14 август Лавров заяви, че Путин е готов да приеме двамата, но значение ще имат предложенията, които биха донесли. При това положение е по-вероятно Ратклиф да е предал предупреждение, не предложение. Тази версия обаче се основава на публикация на едно издание, позоваващо се на неназовани източници.

Знамето на посолството в Москва не е свалено заради дипломатическа криза.

🇷🇺🏛️ Американското знаме над посолството на САЩ в Москва ще бъде спуснато наполовина до залез на 1 септември по силата на прокламация на президента Доналд Тръмп в памет на кънтри певицата Доли Партън, която почина на 25 август на 80-годишна възраст. Документът, публикуван от Белия дом на същия ден, разпорежда траурният режим да се прилага „във всички посолства, легации, консулски служби и други обекти на САЩ в чужбина, включително всички военни обекти, кораби и бази“. Така мисията в Болшой Девятински переулок е обхваната от наредбата заедно с държавните и дипломатически обекти от Отава до Канбера. Въпреки онлайн спекулациите, решението няма връзка със състоянието на двустранните отношения между Вашингтон и Москва.

Съвпадението във времето обаче се оказа достатъчно, за да породи такива. В 23:49 ч. московско време на 25 август руски акаунт в X обяви, че посолството е свалило американското знаме и отбеляза, че „причините засега са неизвестни“. Пет часа по-рано от летище Внуково беше излетял американски военно-транспортен Boeing C-17A Globemaster III – самолетът, с който според американски медии на същата сутрин е пристигнал в Москва директорът на ЦРУ Джон Ратклиф. За броени часове двете наблюдения бяха свързани и породиха множество тълкувания за предполагаема връзка между визитата и свалянето на знамето.

Пълното сваляне на национален флаг от посолство наистина може да носи ясно дипломатическо послание. В Каракас това се случи през март 2019 г. при закриването на мисията, след като Венесуела взе решение да прекрати дипломатически отношения със САЩ през януари; в Кабул – през август 2021 г., при евакуацията на посолството след падането на града в ръцете на талибаните. Нито един от посочените случаи обаче не е подходяща аналогия за Москва. Самото отсъствие на знамето около полунощ не изисква обяснение извън обичайния дневен режим.

На 25 август слънцето в Москва залезе около 19:44 ч. Кодексът за американското знаме предвижда то да се вее на открити неподвижни мачти от изгрев до залез слънце, освен ако не е осветено през тъмната част от денонощието. В края на деня знаме, спуснато наполовина, първо се издига за кратко до върха на мачтата и едва след това се сваля напълно. Тръмп обяви начало на траурния режим в 18:00 ч. местно време – 01:00 ч. на 26 август в Москва. Ако знамето реално е липсвало в 23:49 ч. то най-естественото обяснение е, че вече е било нощ и то е било свалено съгласно установената практика.

Визитата на Ратклиф е първата известна на директор на ЦРУ в Русия от началото на пълномащабната война и пътуването на най-висшия представител на администрацията на Тръмп до руската столица от началото на годината. Самолетът излетя от съвместна база „Андрюс“ в неделя следобед, извърши междинно кацане в Рига и пристигна на летище Внуково около 10:04 ч. местно време във вторник. Обратно към Латвия той пое в около 18:30 ч. Скоро след кацането в Москва беше заснет дипломатически кортеж с американски номера и полицейски ескорт, но автентичността и контекстът на кадрите не бяха независимо потвърдени.

Кремъл заяви, че не разполага с информация за полета, а до края на седмицата не са планирани срещи с американски представители. В същото време Путин отмени планирано за 25 август мащабно събитие, без да бъде обявена връзка между промяната в графика и въпросното посещение. С кого конкретно е говорил Ратклиф, остава неизвестно. Пътуването беше установено първоначално с данни от платформи за следене на полети и публикации, позоваващи се на анонимни официални лица от САЩ, преди да получи официално публично потвърждение.

Контактите между ЦРУ и Службата за външно разузнаване на Руската федерация са сред малкото запазени канали на пряка комуникация между двете страни. По-рано ръководителят на СВР Сергей Наришкин заяви публично своята готовност да се срещне с американския си колега, но няма официално потвърждение, че такава среща се е състояла при сегашното посещение.

Единствената публично известна мярка, свързана директно с пътуването, засяга Украйна. Според сведения, позоваващи се на осведомени източници, Вашингтон е отправил молба за спиране на далекобойните удари с дронове и ракети по Москва, Санкт Петербург и северните области между 24 и 26 август – период, който отговаря престоят на Ратклиф. Твърди се, че молбата е отправена предварително и приета от украинската страна, но договорката няма официално потвърждение.

До залез на 1 септември американското знаме трябва да бъде спускано наполовина над всички посочени в прокламацията мисии и държавни обекти, включително над посолството в Болшой Девятински переулок. При обичайния дневен режим то се издига сутрин, а вечер се сваля след предвидената церемония. Затова нови нощни снимки на празната мачта в Москва сами по себе си няма да свидетелстват за дипломатическа криза, а за изпълнение на траурно разпореждане в памет на легендарната кънтри певица Доли Партън.

Куба е придобила 300 дрона от Русия и Иран, обмисля удари по Гуантанамо и Флорида.

🇺🇸⚔️🇨🇺 Администрацията на Доналд Тръмп смята Куба за активна заплаха за националната сигурност на САЩ заради нарастващите ѝ способности с ударни дронове. Директорът на ЦРУ Джон Ратклиф пътува до столицата Хавана в четвъртък, за да предупреди официални лица от режима на островната държава „да не предприемат враждебни действия“.

Министерството на правосъдието на САЩ ще разкрие в сряда обвинителния акт на 94-годишния Раул Кастро, бивш президент на Куба и брат на дългогодишния диктатор Фидел Кастро, във връзка със свалянето на два малки самолета „Cessna“ на емигрантската организация „Братя за спасение“ от кубински изтребители МиГ-29 над международни води на 24 февруари 1996 г. При инцидента загинаха четирима американски граждани.

Според разкрития на американските служби Куба е получила 300 камикадзе дрона от Русия и Иран от 2023 г. насам, разположени в стратегически точки на острова. Кубинските власти търсят допълнителни доставки от Русия въпреки изтощението на нейната отбранителна индустрия от продължаващата война в Украйна. Axios твърди, че кубински служители са обсъждали потенциални удари с дронове по американската военноморска база Гуантанамо, бойни кораби от ВМС на САЩ и град Кий Уест във Флорида, разположен на 145 км северно от Хавана. Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет квалифицира присъствието на „технологии толкова близо до бреговете ни – с гама от лоши играчи от терористични групи до наркокартели, иранци и руснаци“ – като „нарастваща заплаха“.

Обвинителният акт срещу Раул Кастро се очаква да го атакува за ролята му на главнокомандващ кубинските въоръжени сили към момента на свалянето на самолетите през 1996 г. – пост, който той заемаше от 1959 г. до встъпването си като президент на Куба през 2008 г. Докладът на Организацията на американските държави от 1996 г. установи, че двата цивилни самолета са свалени извън въздушното пространство на Куба, без никакво предупреждение, в нарушение на международното право. Тъй като между САЩ и Куба не съществува договор за екстрадиция, обвинението е символично-политически инструмент за натиск, а не реалистичен път към наказателно преследване. Допълнителни санкции срещу кубинския режим се очакват в седмиците след разкриването на обвинението.

Решението за натиск върху Куба се вписва в активна фаза на американската военна и политическа кампания в Карибския басейн, оформена от 13 ноември 2025 г. под кодовото название „Southern Spear“ („Южно копие“), ръководена от Южното командване на САЩ (SOUTHCOM). От края на 2025 г. в региона са разположени около 15 000 военнослужещи – най-голямото американско военно присъствие в Карибите от Кубинската криза през октомври 1962 г. Първоначално декларирана цел на операцията, пресичане на трафика на наркотици, бързо беше разширена до директен политически натиск срещу Венесуела: през септември 2025 г. започнаха удари по плавателни съдове, обозначени като „наркотерористи“, през декември 2025 г. Тръмп обяви правителството на Николас Мадуро за чуждестранна терористична организация, а на 3 януари 2026 г. американски самолети бомбардираха цели в Каракас и заловиха Мадуро. Куба остава последната голяма антиамериканска държава в Западното полукълбо след описаните събития – обстоятелство, което обяснява настоящото пренасочване на оперативния и политически натиск.

От началото на 2026 г. ВВС и ВМС на САЩ засилиха значително разузнавателните полети около крайбрежието на Куба, използвайки преди всичко безпилотния апарат MQ-4C Triton на Northrop Grumman – с автономност от над 24 часа полет, таван над 15 000 метра, 360-градусов радар, оптично-инфрачервени сензори и електронно разузнаване. Само през 2026 г. са документирани минимум четири мисии на Triton около Куба, последната от 7 май. Моделът съответства на този, прилаган преди удара срещу Венесуела (есента на 2025 г.) и срещу Иран преди войната, започнала на 28 февруари – нарастваща плътност на разузнавателните полети, последвана от санкционни и политически стъпки и кинетична намеса.

Капацитетът за безпилотни операции на Куба не е изцяло продукт на внос на готови системи. От 2023 г. насам между 5000 и 7000 кубински граждани служат в редиците на руската армия в Украйна – по данни от Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна и Държавния департамент на САЩ. Според отделни източници те достигат до 25 000. Новобранците, привлечени с обещание за 2000 долара месечно, руско гражданство и 15-дневен отпуск на всеки 6 месеца, преминават обучение в руски тренировъчни лагери „Авангард“ – в това число в използване на ударни безпилотни апарати и средства за електронна война. Натрупаната оперативна експертиза от украинския фронт е пряк канал на трансфер на тактически знания към кубинските въоръжени сили – факт, който американските служби цитират като ключов елемент от обосновката на сегашната рамка на заплахата.

Списъкът от цели, обсъждани от официални лица в Куба, обхваща ключови точки на американското военно и цивилно присъствие в Карибския басейн. Базата на ВМС на САЩ в залива Гуантанамо в югоизточния край на острова разполага с около 6000 души американски персонал и помещава задържани в рамките на Глобалната война срещу тероризма. Ударни дронове с 100–300 км обсег, които Куба теоретично разполага, биха могли да поразят базата от вътрешността на острова. Кий Уест е южната точка на военноморската авиация на САЩ във Флорида и домакин на ключови военноморски бази – обекти на разстояние, постижимо за по-голямата част от иранските и руски системи от серията „Шахед“. Удар по който и да е от двата обекта би изисквала директен военен отговор от страна на САЩ, тъй като Гуантанамо и Флорида са суверенна американска територия.

В краткосрочен план ситуацията може да се развие по три сценария.

1. Задълбочаване на санкционния и дипломатически натиск срещу Куба: разкриване на обвинението срещу Раул Кастро на 20 май, последвано от нови санкционни пакети по линия на Министерството на финансите и забрани за пътуване срещу фигури на кубинските въоръжени сили и разузнаване, без открита военна намеса.

2. Ограничено кинетично действие: удари по складове за дронове и производствени мощности по модела на ударите срещу плавателните средства в Карибите, представени като пресичане на „хибридна заплаха“ без формално обявяване на война.

3. Мащабна военна намеса: прилагане на модела от Венецуела с въздушни удари срещу командни обекти на кубинските въоръжени сили и потенциални арести на висши ръководители на режима. Първите два сценария са значително по-вероятни от третия в обозримо бъдеще; третият зависи от това дали Хавана извърши или допусне действие, което Вашингтон може да представи като оправдан casus belli.

Сегашната оценка на Куба като заплаха не е изолирано разузнавателно решение. Тя представлява логично продължение на стратегията на администрацията на Тръмп от началото на втория мандат – преориентация на военната и политическа тежест на САЩ от Близкия изток и Източна Европа към Западното полукълбо, в която Венецуела беше първият сериозен тест, а Куба логично е следващият хронологичен етап. Каналите за военно и технологично сътрудничество с Русия и Иран, заздравени от участието на кубински граждани в украинската война, се превръща в основна цел на американската стратегия за налагане на доминация в Западното полукълбо.

 

🔍 Илюстрация: Карта на руския военен блогър „Рибар“ от януари 2026 г. с хипотетичен сценарий, при който Русия снабдява Куба с дронове „Геран-2“.

Тръмп е упълномощил тайни операции на ЦРУ срещу Мадуро.

📸 Снимка: Adriana Loureiro Fernandez / New York Times

🇺🇸⚔️🇻🇪 Администрацията на Тръмп е упълномощила тайно ЦРУ да започне тайни действия на територията на Венецуела в рамките на кампания срещу авторитарния лидер Николас Мадуро.

Това е поредната стъпка в натиска на Белия дом срещу режима на Мадуро. От няколко седмици насам американски военни атакуват плавателни съдове край бреговете на страната, за които твърди, че пренасят наркотици, като при тези операции са загинали 27 души. Американски представители в частни разговори ясно заявяват, че крайната цел е свалянето на Мадуро от власт.

ЦРУ е получило оторизация да извършва смъртоносни операции във Венецуела и различни действия в Карибския басейн, както самостоятелно срещу Мадуро или неговото правителство, така и в комбинация с мащабна военна операция. Не е ясно дали агенцията има план за конкретни действия във Венецуела или дали това разрешение е предвидено като резервен план.

Това идва на фона на американски военни планове за възможна ескалация, като се подготвят варианти за президента Тръмп, включително удари срещу цели на сушата във Венецуела. Мащабите на американското военно присъствие в региона са значими, като там се намират 10 000 войници, повечето на бази в Пуерто Рико, и отряд морски пехотинци на десантни кораби. Общо флотът разполага с осем бойни кораба над водата и една подводница в Карибите.

Известни като „президентско разпореждане“ в жаргона на разузнавателната общност, новите правомощия бяха описани от няколко служители, пожелали анонимност поради високата секретност на документа.

Тръмп прекрати дипломатическите преговори с режима на Мадуро по-рано този месец, разочарован от отказа на венецуелския диктатор да се оттегли доброволно от властта и от постоянните твърдения на официални лица, че нямат нищо общо с трафика на наркотици.

ЦРУ отдавна има правомощия да си сътрудничи с правителствата в Латинска Америка по сигурността и обмена на разузнавателни данни. Това дава свобода на агенцията да работи с мексикански власти срещу наркокартели, но тези правомощия не включваха директни смъртоносни операции.

Стратегията на Тръмп за Венецуела е разработена от държавния секретар Марко Рубио със съдействието на директора на ЦРУ Джон Ратклиф и има за цел свалянето на Мадуро. Ратклиф избягва да говори действията на своята агенция във Венецуела, но обеща, че под ръководството му тя ще стане по-агресивна. По време на изслушването си за утвърждаване той заяви, че ще направи ЦРУ по-малко предпазливо към рискове, с по-голяма решителност за секретни действия по заповед на президента, „отивайки на места, където никой друг не може, и правейки неща, които никой друг не може“.

Съединените щати дават 50 милиона долара за сведения, които доведат до ареста на Мадуро по обвинения в трафик на дрога. Рубио, който е и съветник по националната сигурност на Тръмп, определи Мадуро като „нелегитимен“, а администрацията му – „наркотерористична“.

Мадуро блокира демократично избраното правителство миналата година да застане на власт. Обвиненията на Тръмп към него, че печели от търговията с наркотици, а режимът му е сред основните производители на наркотици за САЩ, са обект на спорове. В съдебни документи Белият дом твърди, че Мадуро ръководи престъпната група „Трен де Арагуа“, но оценка на американските служби противоречи на това заключение.

Въпреки че администрацията на Тръмп публично предлага сравнително слаби правни обосновки за кампанията си, Тръмп уведоми Конгреса, че САЩ са във въоръжен конфликт с картели, които счита за терористични организации. В известието си до Конгреса миналия месец администрацията заяви, че всички картели, занимаващи се с контрабанда на наркотици, са „неправителствени въоръжени групи“, чиито действия представляват въоръжена атака срещу Съединените щати.

Разпоредбите на Белия дом за секретни операции са строго пазени тайни. Оторизирането им често се прехвърля от една администрация на друга, като точният текст рядко се оповестява публично. Те често са описвани като едно от най-чистите проявления на изпълнителната власт.

Избрани членове на Конгреса са информирани за тези решения, но не могат да ги оповестяват публично, а надзорът върху потенциални тайни действия е труден, често невъзможен.

Докато американските военни операции, като ударите срещу лодки, за които се твърди, че носят наркотици от венецуелска територия, обикновено се оповестяват публично, секретните действия на ЦРУ най-често остават тайна. Други обаче бързо стават публично достояние – операцията на морски пехотинци по ликвидирането на Осама бин Ладен през 2011 г. е един такъв пример.

ЦРУ от години засилва работата си по борба с наркотиците. Джина Хаспел, вторият директор на ЦРУ при първия мандат на Тръмп, насочи повече ресурси в преследването на картели в Мексико и Латинска Америка. При Уилям Дж. Бърнс, директор на ЦРУ при Байдън, агенцията започна да използва дронове над Мексико за търсене на лаборатории за производство на фентанил, операции, които Ратклиф разшири.

Решението на Тръмп за оторизация в известен смисъл е естествено развитие на описаните усилия. Опитът на ЦРУ с тайни операции в Латинска Америка и Карибите е доста противоречив. През 1954 г. агенцията организира преврат, свалил президента на Гватемала Якобо Арбенс, което доведе до десетилетия на нестабилност. Подкрепяното от ЦРУ нахлуване в Залива на прасетата в Куба през 1961 г. завърши с провал, а агенцията се опита многократно, но не успя, да убие Фидел Кастро.

Още същата година тя достави оръжия на бунтовници, убили доминиканския диктатор Рафаел Леонидас Трухильо Молина, а в следващите няколко години участва в преврата в Бразилия, смъртта на Че Гевара и подривни действия в Боливия, преврат в Чили през 1973 г. и борбата с режима на сандинистите в Никарагуа през 80-те години.

Шефът на ЦРУ: Украинците са готови да се бият с голи ръце, ако нямат приемливи условия за мир.

🇺🇸🤝🇺🇦 Директорът на ЦРУ Джон Ратклиф заяви по време на изслушването си в комисията по разузнаването на Сената, че украинската нация и армия постоянно са били подценявани.

„Убеден съм, въз основа на моите наблюдения и оценки на разузнаването, че те са готови да се бият с голи ръце, ако нямат приемливи условия за траен мир“, заяви той по време на изслушването.

Изслушването включваше висши ръководители на разузнавателните служби, сред които директора на националното разузнаване Тулси Габард, шефа на разузнаването на Министерство на отбраната Джефри Круз, директора на ФБР Каш Пател и директора на НСА Пол Накасон.

Американското военно разузнаване прогнозира, че както Русия, така и Украйна ще запазят своите бойни способности до края на 2025 г. Докато Москва притежава повече ресурси за война, и двете страни се очаква да се изправят пред значителни трудности през 2026 г., особено в производството на въоръжение и попълването на войските.

Ратклиф заяви, че Русия няма да постигне максималните си поставени цели на бойното поле или в преговорите, което предполага, че президентът на САЩ Доналд Тръмп ще спре подобни резултати. Той подчерта, че евентуални мирни преговори ще изискват компромиси и от двете страни.

„Няма да бъдат постигнати максималистични цели“, обясни Ратклиф. Той подчерта, че успешните мирни преговори биха означавали, че нито една от страните няма да получи всичко, което желае.

Джон Ратклиф беше одобрен за следващия директор на ЦРУ.

🇺🇸🕵️ Джон Ратклиф получи одобрение за следващия директор на Централното разузнавателно управление (ЦРУ), превръщайки се във вторият избран от кабинета на президента Доналд Тръмп, успял да си осигури позицията.

Пълното му одобрение от Сената дойде след резултат 14-3 при гласуването в комисията по разузнаване в понеделник вечерта, който придвижи номинацията му до залата на Сената в четвъртък, където беше одобрен с 74-25.

Преди това Ратклиф беше директор на националното разузнаване (DNI) на Тръмп от май 2020 г. до януари 2021 г. по време на първия мандат на президента. По това време той беше обект на проверка дали е адекватно квалифициран за позицията си и дали неговата лоялност към Тръмп може да помрачи преценката му.

По-рано той беше член на Камарата на представителите от 2015 г., обслужвайки 4-ти конгресен окръг на Тексас. По време на своя мандат той беше част от постоянната комисия по разузнаването от 2019 г. до преминаването си в DNI година по-късно.

Одобрението на Ратклиф този път събра подкрепа от някои демократи, включително от най-добрия демократ в разузнавателната комисия на Сената, конгресмен Марк Уорнър от щата Вирджиния, който гласува в негова подкрепа.

По време на първото изслушване за потвърждението си миналата седмица, когато законодателите го изследваха как ще се справи с евентуалната си роля на директор на ЦРУ, Ратклиф подчерта, че ще премахне политизацията и „woke“ в работната сила на агенцията. Освен това той заяви, че планира да се съсредоточи върху подхода на агенцията към технологиите, като смята, че тя се затруднява да бъде в крак с технологичната еволюция, настъпваща в частния сектор.

Ратклиф заема ястребова позиция спрямо Китай, според хора, близки до него, съобщи Wall Street Journal миналата седмица.

Потвърждението му го прави втората номинация на Тръмп, получила одобрението на Конгреса след Марко Рубио. Контролираният от републиканците Сенат заяви, че планира да работи извънредно, за да получи бързо одобрение на останалите кандидати на президента, като лидерът на мнозинството в Сената Джон Тюн настоя в публикация в X от вторник вечерта, че ще работят през „нощи, уикенди, почивки “ докато процесът не бъде приключен.