🇺🇸⚔️🇨🇺 Администрацията на Доналд Тръмп смята Куба за активна заплаха за националната сигурност на САЩ заради нарастващите ѝ способности с ударни дронове. Директорът на ЦРУ Джон Ратклиф пътува до столицата Хавана в четвъртък, за да предупреди официални лица от режима на островната държава „да не предприемат враждебни действия“.
Министерството на правосъдието на САЩ ще разкрие в сряда обвинителния акт на 94-годишния Раул Кастро, бивш президент на Куба и брат на дългогодишния диктатор Фидел Кастро, във връзка със свалянето на два малки самолета „Cessna“ на емигрантската организация „Братя за спасение“ от кубински изтребители МиГ-29 над международни води на 24 февруари 1996 г. При инцидента загинаха четирима американски граждани.
Според разкрития на американските служби Куба е получила 300 камикадзе дрона от Русия и Иран от 2023 г. насам, разположени в стратегически точки на острова. Кубинските власти търсят допълнителни доставки от Русия въпреки изтощението на нейната отбранителна индустрия от продължаващата война в Украйна. Axios твърди, че кубински служители са обсъждали потенциални удари с дронове по американската военноморска база Гуантанамо, бойни кораби от ВМС на САЩ и град Кий Уест във Флорида, разположен на 145 км северно от Хавана. Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет квалифицира присъствието на „технологии толкова близо до бреговете ни – с гама от лоши играчи от терористични групи до наркокартели, иранци и руснаци“ – като „нарастваща заплаха“.
Обвинителният акт срещу Раул Кастро се очаква да го атакува за ролята му на главнокомандващ кубинските въоръжени сили към момента на свалянето на самолетите през 1996 г. – пост, който той заемаше от 1959 г. до встъпването си като президент на Куба през 2008 г. Докладът на Организацията на американските държави от 1996 г. установи, че двата цивилни самолета са свалени извън въздушното пространство на Куба, без никакво предупреждение, в нарушение на международното право. Тъй като между САЩ и Куба не съществува договор за екстрадиция, обвинението е символично-политически инструмент за натиск, а не реалистичен път към наказателно преследване. Допълнителни санкции срещу кубинския режим се очакват в седмиците след разкриването на обвинението.
Решението за натиск върху Куба се вписва в активна фаза на американската военна и политическа кампания в Карибския басейн, оформена от 13 ноември 2025 г. под кодовото название „Southern Spear“ („Южно копие“), ръководена от Южното командване на САЩ (SOUTHCOM). От края на 2025 г. в региона са разположени около 15 000 военнослужещи – най-голямото американско военно присъствие в Карибите от Кубинската криза през октомври 1962 г. Първоначално декларирана цел на операцията, пресичане на трафика на наркотици, бързо беше разширена до директен политически натиск срещу Венесуела: през септември 2025 г. започнаха удари по плавателни съдове, обозначени като „наркотерористи“, през декември 2025 г. Тръмп обяви правителството на Николас Мадуро за чуждестранна терористична организация, а на 3 януари 2026 г. американски самолети бомбардираха цели в Каракас и заловиха Мадуро. Куба остава последната голяма антиамериканска държава в Западното полукълбо след описаните събития – обстоятелство, което обяснява настоящото пренасочване на оперативния и политически натиск.
От началото на 2026 г. ВВС и ВМС на САЩ засилиха значително разузнавателните полети около крайбрежието на Куба, използвайки преди всичко безпилотния апарат MQ-4C Triton на Northrop Grumman – с автономност от над 24 часа полет, таван над 15 000 метра, 360-градусов радар, оптично-инфрачервени сензори и електронно разузнаване. Само през 2026 г. са документирани минимум четири мисии на Triton около Куба, последната от 7 май. Моделът съответства на този, прилаган преди удара срещу Венесуела (есента на 2025 г.) и срещу Иран преди войната, започнала на 28 февруари – нарастваща плътност на разузнавателните полети, последвана от санкционни и политически стъпки и кинетична намеса.
Капацитетът за безпилотни операции на Куба не е изцяло продукт на внос на готови системи. От 2023 г. насам между 5000 и 7000 кубински граждани служат в редиците на руската армия в Украйна – по данни от Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна и Държавния департамент на САЩ. Според отделни източници те достигат до 25 000. Новобранците, привлечени с обещание за 2000 долара месечно, руско гражданство и 15-дневен отпуск на всеки 6 месеца, преминават обучение в руски тренировъчни лагери „Авангард“ – в това число в използване на ударни безпилотни апарати и средства за електронна война. Натрупаната оперативна експертиза от украинския фронт е пряк канал на трансфер на тактически знания към кубинските въоръжени сили – факт, който американските служби цитират като ключов елемент от обосновката на сегашната рамка на заплахата.
Списъкът от цели, обсъждани от официални лица в Куба, обхваща ключови точки на американското военно и цивилно присъствие в Карибския басейн. Базата на ВМС на САЩ в залива Гуантанамо в югоизточния край на острова разполага с около 6000 души американски персонал и помещава задържани в рамките на Глобалната война срещу тероризма. Ударни дронове с 100–300 км обсег, които Куба теоретично разполага, биха могли да поразят базата от вътрешността на острова. Кий Уест е южната точка на военноморската авиация на САЩ във Флорида и домакин на ключови военноморски бази – обекти на разстояние, постижимо за по-голямата част от иранските и руски системи от серията „Шахед“. Удар по който и да е от двата обекта би изисквала директен военен отговор от страна на САЩ, тъй като Гуантанамо и Флорида са суверенна американска територия.
В краткосрочен план ситуацията може да се развие по три сценария.
1. Задълбочаване на санкционния и дипломатически натиск срещу Куба: разкриване на обвинението срещу Раул Кастро на 20 май, последвано от нови санкционни пакети по линия на Министерството на финансите и забрани за пътуване срещу фигури на кубинските въоръжени сили и разузнаване, без открита военна намеса.
2. Ограничено кинетично действие: удари по складове за дронове и производствени мощности по модела на ударите срещу плавателните средства в Карибите, представени като пресичане на „хибридна заплаха“ без формално обявяване на война.
3. Мащабна военна намеса: прилагане на модела от Венецуела с въздушни удари срещу командни обекти на кубинските въоръжени сили и потенциални арести на висши ръководители на режима. Първите два сценария са значително по-вероятни от третия в обозримо бъдеще; третият зависи от това дали Хавана извърши или допусне действие, което Вашингтон може да представи като оправдан casus belli.
Сегашната оценка на Куба като заплаха не е изолирано разузнавателно решение. Тя представлява логично продължение на стратегията на администрацията на Тръмп от началото на втория мандат – преориентация на военната и политическа тежест на САЩ от Близкия изток и Източна Европа към Западното полукълбо, в която Венецуела беше първият сериозен тест, а Куба логично е следващият хронологичен етап. Каналите за военно и технологично сътрудничество с Русия и Иран, заздравени от участието на кубински граждани в украинската война, се превръща в основна цел на американската стратегия за налагане на доминация в Западното полукълбо.
🔍 Илюстрация: Карта на руския военен блогър „Рибар“ от януари 2026 г. с хипотетичен сценарий, при който Русия снабдява Куба с дронове „Геран-2“.