Куба е придобила 300 дрона от Русия и Иран, обмисля удари по Гуантанамо и Флорида.

🇺🇸⚔️🇨🇺 Администрацията на Доналд Тръмп смята Куба за активна заплаха за националната сигурност на САЩ заради нарастващите ѝ способности с ударни дронове. Директорът на ЦРУ Джон Ратклиф пътува до столицата Хавана в четвъртък, за да предупреди официални лица от режима на островната държава „да не предприемат враждебни действия“.

Министерството на правосъдието на САЩ ще разкрие в сряда обвинителния акт на 94-годишния Раул Кастро, бивш президент на Куба и брат на дългогодишния диктатор Фидел Кастро, във връзка със свалянето на два малки самолета „Cessna“ на емигрантската организация „Братя за спасение“ от кубински изтребители МиГ-29 над международни води на 24 февруари 1996 г. При инцидента загинаха четирима американски граждани.

Според разкрития на американските служби Куба е получила 300 камикадзе дрона от Русия и Иран от 2023 г. насам, разположени в стратегически точки на острова. Кубинските власти търсят допълнителни доставки от Русия въпреки изтощението на нейната отбранителна индустрия от продължаващата война в Украйна. Axios твърди, че кубински служители са обсъждали потенциални удари с дронове по американската военноморска база Гуантанамо, бойни кораби от ВМС на САЩ и град Кий Уест във Флорида, разположен на 145 км северно от Хавана. Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет квалифицира присъствието на „технологии толкова близо до бреговете ни – с гама от лоши играчи от терористични групи до наркокартели, иранци и руснаци“ – като „нарастваща заплаха“.

Обвинителният акт срещу Раул Кастро се очаква да го атакува за ролята му на главнокомандващ кубинските въоръжени сили към момента на свалянето на самолетите през 1996 г. – пост, който той заемаше от 1959 г. до встъпването си като президент на Куба през 2008 г. Докладът на Организацията на американските държави от 1996 г. установи, че двата цивилни самолета са свалени извън въздушното пространство на Куба, без никакво предупреждение, в нарушение на международното право. Тъй като между САЩ и Куба не съществува договор за екстрадиция, обвинението е символично-политически инструмент за натиск, а не реалистичен път към наказателно преследване. Допълнителни санкции срещу кубинския режим се очакват в седмиците след разкриването на обвинението.

Решението за натиск върху Куба се вписва в активна фаза на американската военна и политическа кампания в Карибския басейн, оформена от 13 ноември 2025 г. под кодовото название „Southern Spear“ („Южно копие“), ръководена от Южното командване на САЩ (SOUTHCOM). От края на 2025 г. в региона са разположени около 15 000 военнослужещи – най-голямото американско военно присъствие в Карибите от Кубинската криза през октомври 1962 г. Първоначално декларирана цел на операцията, пресичане на трафика на наркотици, бързо беше разширена до директен политически натиск срещу Венесуела: през септември 2025 г. започнаха удари по плавателни съдове, обозначени като „наркотерористи“, през декември 2025 г. Тръмп обяви правителството на Николас Мадуро за чуждестранна терористична организация, а на 3 януари 2026 г. американски самолети бомбардираха цели в Каракас и заловиха Мадуро. Куба остава последната голяма антиамериканска държава в Западното полукълбо след описаните събития – обстоятелство, което обяснява настоящото пренасочване на оперативния и политически натиск.

От началото на 2026 г. ВВС и ВМС на САЩ засилиха значително разузнавателните полети около крайбрежието на Куба, използвайки преди всичко безпилотния апарат MQ-4C Triton на Northrop Grumman – с автономност от над 24 часа полет, таван над 15 000 метра, 360-градусов радар, оптично-инфрачервени сензори и електронно разузнаване. Само през 2026 г. са документирани минимум четири мисии на Triton около Куба, последната от 7 май. Моделът съответства на този, прилаган преди удара срещу Венесуела (есента на 2025 г.) и срещу Иран преди войната, започнала на 28 февруари – нарастваща плътност на разузнавателните полети, последвана от санкционни и политически стъпки и кинетична намеса.

Капацитетът за безпилотни операции на Куба не е изцяло продукт на внос на готови системи. От 2023 г. насам между 5000 и 7000 кубински граждани служат в редиците на руската армия в Украйна – по данни от Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна и Държавния департамент на САЩ. Според отделни източници те достигат до 25 000. Новобранците, привлечени с обещание за 2000 долара месечно, руско гражданство и 15-дневен отпуск на всеки 6 месеца, преминават обучение в руски тренировъчни лагери „Авангард“ – в това число в използване на ударни безпилотни апарати и средства за електронна война. Натрупаната оперативна експертиза от украинския фронт е пряк канал на трансфер на тактически знания към кубинските въоръжени сили – факт, който американските служби цитират като ключов елемент от обосновката на сегашната рамка на заплахата.

Списъкът от цели, обсъждани от официални лица в Куба, обхваща ключови точки на американското военно и цивилно присъствие в Карибския басейн. Базата на ВМС на САЩ в залива Гуантанамо в югоизточния край на острова разполага с около 6000 души американски персонал и помещава задържани в рамките на Глобалната война срещу тероризма. Ударни дронове с 100–300 км обсег, които Куба теоретично разполага, биха могли да поразят базата от вътрешността на острова. Кий Уест е южната точка на военноморската авиация на САЩ във Флорида и домакин на ключови военноморски бази – обекти на разстояние, постижимо за по-голямата част от иранските и руски системи от серията „Шахед“. Удар по който и да е от двата обекта би изисквала директен военен отговор от страна на САЩ, тъй като Гуантанамо и Флорида са суверенна американска територия.

В краткосрочен план ситуацията може да се развие по три сценария.

1. Задълбочаване на санкционния и дипломатически натиск срещу Куба: разкриване на обвинението срещу Раул Кастро на 20 май, последвано от нови санкционни пакети по линия на Министерството на финансите и забрани за пътуване срещу фигури на кубинските въоръжени сили и разузнаване, без открита военна намеса.

2. Ограничено кинетично действие: удари по складове за дронове и производствени мощности по модела на ударите срещу плавателните средства в Карибите, представени като пресичане на „хибридна заплаха“ без формално обявяване на война.

3. Мащабна военна намеса: прилагане на модела от Венецуела с въздушни удари срещу командни обекти на кубинските въоръжени сили и потенциални арести на висши ръководители на режима. Първите два сценария са значително по-вероятни от третия в обозримо бъдеще; третият зависи от това дали Хавана извърши или допусне действие, което Вашингтон може да представи като оправдан casus belli.

Сегашната оценка на Куба като заплаха не е изолирано разузнавателно решение. Тя представлява логично продължение на стратегията на администрацията на Тръмп от началото на втория мандат – преориентация на военната и политическа тежест на САЩ от Близкия изток и Източна Европа към Западното полукълбо, в която Венецуела беше първият сериозен тест, а Куба логично е следващият хронологичен етап. Каналите за военно и технологично сътрудничество с Русия и Иран, заздравени от участието на кубински граждани в украинската война, се превръща в основна цел на американската стратегия за налагане на доминация в Западното полукълбо.

 

🔍 Илюстрация: Карта на руския военен блогър „Рибар“ от януари 2026 г. с хипотетичен сценарий, при който Русия снабдява Куба с дронове „Геран-2“.

Тръмп е упълномощил тайни операции на ЦРУ срещу Мадуро.

📸 Снимка: Adriana Loureiro Fernandez / New York Times

🇺🇸⚔️🇻🇪 Администрацията на Тръмп е упълномощила тайно ЦРУ да започне тайни действия на територията на Венецуела в рамките на кампания срещу авторитарния лидер Николас Мадуро.

Това е поредната стъпка в натиска на Белия дом срещу режима на Мадуро. От няколко седмици насам американски военни атакуват плавателни съдове край бреговете на страната, за които твърди, че пренасят наркотици, като при тези операции са загинали 27 души. Американски представители в частни разговори ясно заявяват, че крайната цел е свалянето на Мадуро от власт.

ЦРУ е получило оторизация да извършва смъртоносни операции във Венецуела и различни действия в Карибския басейн, както самостоятелно срещу Мадуро или неговото правителство, така и в комбинация с мащабна военна операция. Не е ясно дали агенцията има план за конкретни действия във Венецуела или дали това разрешение е предвидено като резервен план.

Това идва на фона на американски военни планове за възможна ескалация, като се подготвят варианти за президента Тръмп, включително удари срещу цели на сушата във Венецуела. Мащабите на американското военно присъствие в региона са значими, като там се намират 10 000 войници, повечето на бази в Пуерто Рико, и отряд морски пехотинци на десантни кораби. Общо флотът разполага с осем бойни кораба над водата и една подводница в Карибите.

Известни като „президентско разпореждане“ в жаргона на разузнавателната общност, новите правомощия бяха описани от няколко служители, пожелали анонимност поради високата секретност на документа.

Тръмп прекрати дипломатическите преговори с режима на Мадуро по-рано този месец, разочарован от отказа на венецуелския диктатор да се оттегли доброволно от властта и от постоянните твърдения на официални лица, че нямат нищо общо с трафика на наркотици.

ЦРУ отдавна има правомощия да си сътрудничи с правителствата в Латинска Америка по сигурността и обмена на разузнавателни данни. Това дава свобода на агенцията да работи с мексикански власти срещу наркокартели, но тези правомощия не включваха директни смъртоносни операции.

Стратегията на Тръмп за Венецуела е разработена от държавния секретар Марко Рубио със съдействието на директора на ЦРУ Джон Ратклиф и има за цел свалянето на Мадуро. Ратклиф избягва да говори действията на своята агенция във Венецуела, но обеща, че под ръководството му тя ще стане по-агресивна. По време на изслушването си за утвърждаване той заяви, че ще направи ЦРУ по-малко предпазливо към рискове, с по-голяма решителност за секретни действия по заповед на президента, „отивайки на места, където никой друг не може, и правейки неща, които никой друг не може“.

Съединените щати дават 50 милиона долара за сведения, които доведат до ареста на Мадуро по обвинения в трафик на дрога. Рубио, който е и съветник по националната сигурност на Тръмп, определи Мадуро като „нелегитимен“, а администрацията му – „наркотерористична“.

Мадуро блокира демократично избраното правителство миналата година да застане на власт. Обвиненията на Тръмп към него, че печели от търговията с наркотици, а режимът му е сред основните производители на наркотици за САЩ, са обект на спорове. В съдебни документи Белият дом твърди, че Мадуро ръководи престъпната група „Трен де Арагуа“, но оценка на американските служби противоречи на това заключение.

Въпреки че администрацията на Тръмп публично предлага сравнително слаби правни обосновки за кампанията си, Тръмп уведоми Конгреса, че САЩ са във въоръжен конфликт с картели, които счита за терористични организации. В известието си до Конгреса миналия месец администрацията заяви, че всички картели, занимаващи се с контрабанда на наркотици, са „неправителствени въоръжени групи“, чиито действия представляват въоръжена атака срещу Съединените щати.

Разпоредбите на Белия дом за секретни операции са строго пазени тайни. Оторизирането им често се прехвърля от една администрация на друга, като точният текст рядко се оповестява публично. Те често са описвани като едно от най-чистите проявления на изпълнителната власт.

Избрани членове на Конгреса са информирани за тези решения, но не могат да ги оповестяват публично, а надзорът върху потенциални тайни действия е труден, често невъзможен.

Докато американските военни операции, като ударите срещу лодки, за които се твърди, че носят наркотици от венецуелска територия, обикновено се оповестяват публично, секретните действия на ЦРУ най-често остават тайна. Други обаче бързо стават публично достояние – операцията на морски пехотинци по ликвидирането на Осама бин Ладен през 2011 г. е един такъв пример.

ЦРУ от години засилва работата си по борба с наркотиците. Джина Хаспел, вторият директор на ЦРУ при първия мандат на Тръмп, насочи повече ресурси в преследването на картели в Мексико и Латинска Америка. При Уилям Дж. Бърнс, директор на ЦРУ при Байдън, агенцията започна да използва дронове над Мексико за търсене на лаборатории за производство на фентанил, операции, които Ратклиф разшири.

Решението на Тръмп за оторизация в известен смисъл е естествено развитие на описаните усилия. Опитът на ЦРУ с тайни операции в Латинска Америка и Карибите е доста противоречив. През 1954 г. агенцията организира преврат, свалил президента на Гватемала Якобо Арбенс, което доведе до десетилетия на нестабилност. Подкрепяното от ЦРУ нахлуване в Залива на прасетата в Куба през 1961 г. завърши с провал, а агенцията се опита многократно, но не успя, да убие Фидел Кастро.

Още същата година тя достави оръжия на бунтовници, убили доминиканския диктатор Рафаел Леонидас Трухильо Молина, а в следващите няколко години участва в преврата в Бразилия, смъртта на Че Гевара и подривни действия в Боливия, преврат в Чили през 1973 г. и борбата с режима на сандинистите в Никарагуа през 80-те години.

Шефът на ЦРУ: Украинците са готови да се бият с голи ръце, ако нямат приемливи условия за мир.

🇺🇸🤝🇺🇦 Директорът на ЦРУ Джон Ратклиф заяви по време на изслушването си в комисията по разузнаването на Сената, че украинската нация и армия постоянно са били подценявани.

„Убеден съм, въз основа на моите наблюдения и оценки на разузнаването, че те са готови да се бият с голи ръце, ако нямат приемливи условия за траен мир“, заяви той по време на изслушването.

Изслушването включваше висши ръководители на разузнавателните служби, сред които директора на националното разузнаване Тулси Габард, шефа на разузнаването на Министерство на отбраната Джефри Круз, директора на ФБР Каш Пател и директора на НСА Пол Накасон.

Американското военно разузнаване прогнозира, че както Русия, така и Украйна ще запазят своите бойни способности до края на 2025 г. Докато Москва притежава повече ресурси за война, и двете страни се очаква да се изправят пред значителни трудности през 2026 г., особено в производството на въоръжение и попълването на войските.

Ратклиф заяви, че Русия няма да постигне максималните си поставени цели на бойното поле или в преговорите, което предполага, че президентът на САЩ Доналд Тръмп ще спре подобни резултати. Той подчерта, че евентуални мирни преговори ще изискват компромиси и от двете страни.

„Няма да бъдат постигнати максималистични цели“, обясни Ратклиф. Той подчерта, че успешните мирни преговори биха означавали, че нито една от страните няма да получи всичко, което желае.

Джон Ратклиф беше одобрен за следващия директор на ЦРУ.

🇺🇸🕵️ Джон Ратклиф получи одобрение за следващия директор на Централното разузнавателно управление (ЦРУ), превръщайки се във вторият избран от кабинета на президента Доналд Тръмп, успял да си осигури позицията.

Пълното му одобрение от Сената дойде след резултат 14-3 при гласуването в комисията по разузнаване в понеделник вечерта, който придвижи номинацията му до залата на Сената в четвъртък, където беше одобрен с 74-25.

Преди това Ратклиф беше директор на националното разузнаване (DNI) на Тръмп от май 2020 г. до януари 2021 г. по време на първия мандат на президента. По това време той беше обект на проверка дали е адекватно квалифициран за позицията си и дали неговата лоялност към Тръмп може да помрачи преценката му.

По-рано той беше член на Камарата на представителите от 2015 г., обслужвайки 4-ти конгресен окръг на Тексас. По време на своя мандат той беше част от постоянната комисия по разузнаването от 2019 г. до преминаването си в DNI година по-късно.

Одобрението на Ратклиф този път събра подкрепа от някои демократи, включително от най-добрия демократ в разузнавателната комисия на Сената, конгресмен Марк Уорнър от щата Вирджиния, който гласува в негова подкрепа.

По време на първото изслушване за потвърждението си миналата седмица, когато законодателите го изследваха как ще се справи с евентуалната си роля на директор на ЦРУ, Ратклиф подчерта, че ще премахне политизацията и „woke“ в работната сила на агенцията. Освен това той заяви, че планира да се съсредоточи върху подхода на агенцията към технологиите, като смята, че тя се затруднява да бъде в крак с технологичната еволюция, настъпваща в частния сектор.

Ратклиф заема ястребова позиция спрямо Китай, според хора, близки до него, съобщи Wall Street Journal миналата седмица.

Потвърждението му го прави втората номинация на Тръмп, получила одобрението на Конгреса след Марко Рубио. Контролираният от републиканците Сенат заяви, че планира да работи извънредно, за да получи бързо одобрение на останалите кандидати на президента, като лидерът на мнозинството в Сената Джон Тюн настоя в публикация в X от вторник вечерта, че ще работят през „нощи, уикенди, почивки “ докато процесът не бъде приключен.