Отвлечените в Агадес Ева Грецмахер и Клаудия Абт са освободени

🇦🇹🕊️🇨🇭 Австрийката Ева Грецмахер и швейцарката Клаудия Абт, отвлечени през 2025 г. от домовете си в нигерския град Агадес, са били освободени днес. Това съобщи Sahel Alerte, профил в X, който следи сигурността в Сахел, а белгийският изследовател на джихадизма Питер ван Остайен разпространи новината с уточнението, че жените са били в ръцете на местния клон на „Ислямска държава“. Към вечерта на 21 октомври нито Виена, нито Берн, нито властите в Ниамей не са излезли с изявление.

Грецмахер е отвлечена на 11 януари 2025 г. Пленът ѝ е продължил 1 година, 9 месеца и 10 дни, или 648 дни. Абт е отведена от дома си през нощта срещу 14 април 2025 г. Нейният плен е продължил 1 година, 6 месеца и 7 дни, общо 555 дни. Грецмахер и Абт са живели в Агадес от години, а докато са били в плен са държани заедно, отвъд границата с Мали.

Денят започна с друго изявление. Sahel Alerte разкри, че преговорите за заложничките продължават и че информиран източник описва тяхното освобождаване като „много близко“. В същия пост профилът обясни и защо то не се е случило по-рано: през септември Халифа Хафтар, командващият силите, които контролират Източна Либия, вече е опитал да ги изтегли, но сделката се е провалила при самото предаване. „Ислямска държава“ е приела да пусне само Грецмахер и да задържи Абт, а Хафтар е отказал, докато семейството на швейцарката е отправяло призив след призив за нейната свобода. Малко преди обявяването независимият репортер Walid Le Berbère написа: „След блокирането – готово, най-сетне са свободни! Този път е истина!“ Ван Остайен придружи новината с въпроса колко ще прибере от сделката самата организация.

Новината идва 41 дни след първата, която не се потвърди. На 10 септември в Агадес и онлайн тръгна слух, че австрийката и швейцарката са свободни. Профилът SahelLeaks се позова на бригаден генерал Саддам Хафтар, син на либийския командващ, а местното издание Aïr Info писа за „няколко съвпадащи източника“, макар семейството на едната заложничка да му отговори същата вечер, че няма конкретни сведения. На 11 септември австрийското министерство на външните работи съобщи, че разполага с „окуражаващи новини“, но процесът по освобождаването е сложен и опасен и още не е приключил. Синът на Грецмахер, Кристоф, заяви пред австрийски медии, че майка му „вече не е при похитителите“, а Kronen Zeitung, позовавайки се на Walid Le Berbère, писа, че тя се намира в Либия и ще бъде прехвърлена с хеликоптер, преди да продължи към Австрия. Швейцарското федерално министерство на външните работи отговори, че знае за изявленията и прави проверки.

На 13 септември Aïr Info вече писа, че жените са били освободени и са пристигнали в Бенгази при либийско посредничество. Условията и евентуалните ответни отстъпки не бяха обявени. На следващия ден Salzburger Nachrichten продължаваше да описва спасяването на Грецмахер като незавършено, а след това по случая не излезе нито официално потвърждение, нито опровержение. 5 седмици по-късно версията на Sahel Alerte запълва празнината: предаването е спряло на условието на похитителите да пуснат само едната жена.

Ева Грецмахер е родена във Виена на 29 април 1951 г. В Агадес се установява през 1997 г., първоначално като сътрудник на испанската Асоциация за сътрудничество за развитие и социално включване (AMANAY), и през следващите близо 30 години ръководи център за професионално обучение, подкрепящ местното образование и проектите за жени. През 2021 г. получава заплахи за отвличане. Вечерта на 11 януари 2025 г. въоръжени мъже нахлуват в нейния дом в квартал Фада и заплашвайки с оръжие я качват в джип. Нейното отвличане е първият известен случай на отвлечен европеец в Нигер, откакто военните взеха властта през 2023 г.

Клаудия Абт е родена в Бейрут и има швейцарско гражданство. Години наред води туристическа агенция в Таманрасет, Алжир със съпруга си туарег, а след смъртта му се преселва в Агадес, омъжва се за нигерец и основава организация, която подпомага местните занаятчии. В нощта на отвличането похитителите тръгват от нейния дом в квартал Дагаманет 2 на запад, към Ингал, и оттам към границата с Мали. Днес тя е на 68 години, а Грецмахер на 75.

За нито едно от двете отвличания не беше поета отговорност веднага. Ал Кайда в Ислямския Магреб (AQIM) отрекоха участие, а на 29 април 2025 г. „Ислямска държава – провинция Сахел“ (ISSP) публикува снимка на Грецмахер, видимо в добро здраве. Така организацията на практика пое отговорност за нейното отвличане. Според Aïr Info то е извършено от наети въоръжени групи, които после са предали жените на ISSP. Двете са държани в източната част на Мали, около Ансонго и Менака и пустинния граничен район на Андерамбукане край Нигер. По непотвърдени данни на сайта Eagle Intelligence Reports от май 2026 г. похитителите рязко са намалили искания откуп, защото здравето на австрийката е станало критично.

Отвличанията в Агадес се случват в променен Нигер. Военната йхунта на генерал Абдурахман Тиани, която идва на власт с преврата през юли 2023 г., прекъсва военното сътрудничество с Франция и САЩ и сключва съюз с Мали и Буркина Фасо, които също са управлявани от военни. На 31 май 2025 г. Тиани обвини Париж, че стои зад отвличанията на чужденци в Сахел. В интервю за националната телевизия той обвини Франция, че е наела посредник, който е набрал трима бандити, и че именно те са отвлекли испанец край Таманрасет, както и австрийката и швейцарката в Агадес. Целта била да „разубеди инвеститорите“. Доказателства така и не бяха представени.

Грецмахер и Абт не са единствените чужденци, отвлечени в Нигер след преврата. Точно преди година на 21 октомври 2025 г. три въоръжени лица отвлякоха американския мисионер и пилот Кевин Райдаут в Ниамей. Той е освободен в средата на август, след около 9 месеца в плен, и се прибира в САЩ, придружен от агенти на ФБР. В края на юли край Тахуа е отвлечен германският гражданин Улумаскан Синан. 2 седмици по-късно Министерство на отбраната на Алжир съобщава, че е прехвърлен от Ин Гезам в крайния юг на страната към военната база Буфарик край столицата. Обстоятелствата и при двата случая остават неизяснени: как и къде е освободен Райдаут, не се съобщава, а Алжир не даде сведения как германец, отвлечен в съседна страна, е попаднал при неговите военни.

Точното местонахождение на жените след тяхното освобождаване, здравословното състояние и условията, при които „Ислямска държава“ е приела да пусне и двете, не са обявени публично. От декември 2009 г. насам швейцарското министерство на външните работи не препоръчва пътувания до и престой в Нигер, особено заради високия риск от отвличане. Абт е живяла там 15 години, а Грецмахер от 1997 г.

Бригада на Хафтар иззе над 1,3 милиона таблетки в Куфра след престрелка

🇱🇾💊 Пехотната бригада „Субул ас-Салам“ на Либийската национална армия (LNA) е конфискувала над 1,3 млн наркотични таблетки в Куфра, оазисния град в югоизточната част на Либия, след като е влязла в престрелка с контрабандисти, при която са ранени трима военни. За операцията съобщава медийният отдел на LNA в изявление от изминалата нощ. Бригадата е пряко подчинена на щаба на сухопътните войски и отговаря пред маршал Халифа Хафтар, чиито сили контролират по-голямата част от източните и южните райони на страната и не се подчиняват на правителството в Триполи.

Според изявлението акцията е била насочена срещу едно от свърталищата на търговците на наркотици и забранени стоки в града, а при нея са задържани няколко контрабандисти. Отделът описва хапчетата като едни от най-опасните видове, но не уточнява конкретното вещество и не посочва стойността на пратката. На публикуваните снимки маскирани войници са застанали около малки прозрачни пликчета с малки бели таблетки, пръснати върху килими на земята. Всяко пликче е обозначено с голяма черна цифра 1, а според Reuters – и с надпис „made in Germany“. В изявлението не се посочва откъде идва стоката.

Куфра се намира на около 1700 км от Триполи, а едноименният окръг граничи с Египет, Судан и Чад. Градът е пресечна точка на пустинните маршрути към съседните страни, по които от години се движат доставките на гориво, оръжие, наркотици и мигрантския трафик.

„Субул ас-Салам“ („Пътищата на мира“) е създадена през 2015 г. като батальон, ръководен от салафитския шейх Абдул Рахман Хашим. Опиращ се на местното племе зуая, той е тясно свързан с мадхалитите, течение в салафизма, което проповядва подчинение на управляващия. През февруари 2026 г. Хафтар разформирова батальона с указ, за да го преобразува в лека пехотна бригада, като прехвърли в нея целия му личен състав, цялата му техника и въоръжение.

През май 2023 г. общината в Куфра заяви, че бригадата защитава границите и се бори с трафика на хора и контрабандата на наркотици и оръжие. На 10 юни 2025 г. обаче суданската армия обвини силите на Хафтар, че заедно със Силите за бърза подкрепа (RSF), паравоенната формация, срещу която армията води кървава гражданска война от април 2023 г. насам, са нападнали граничните ѝ постове в триъгълника, в който Судан, Египет и Либия събират границите си. Министерство на външните работи на Судан посочи като нападател либийска салафитска милиция, свързана с Хафтар, а Libya Security Monitor я посочи като „Субул ас-Салам“. LNA отхвърли обвиненията като опит на Судан да пренесе вътрешната си криза извън страната. Още през януари 2024 г. експертната група на ООН за Судан беше описала маршрута през Куфра, по който RSF се снабдявали с гориво, автомобили и въоръжение, и беше отбелязала, че части от RSF са работили с бригадата по контрабандата още преди войната.

Акцията беше извършена 9 месеца след като Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC) представи в Триполи първия си доклад за трафика на наркотици през Либия. Документът, публикуван на 12 януари 2026 г. и обхванал периода 2020–2024 г., описва страната като транзитен възел за кокаин за Европа и Близкия изток и за синтетични наркотици към Северна Африка и останалата част от континента. В самата Либия расте употребата на наркотици, най-вече на синтетични вещества.

Видовете вещества на либийския пазар са се променяли. След 2014 г. в него навлезе голямо количество трамадол, синтетичен опиоид, а след 2018 г. сред иззетите вещества се появи и каптагонът, който често е смес от амфетамин и кофеин. През 2020 г. прегабалинът, лекарство за невропатна болка, с което често се злоупотребява заради успокояващия и еуфоричен ефект, изпревари трамадола като най-често изземвано вещество. Голяма част от него идва от Южна Азия, пристига предимно по море и продължава главно към Алжир и другите страни от Северна Африка.

Кокаинът също се превозва по море. На 1 май 2026 г. Гражданска гвардия на Испания задържа в близост до крайбрежието на Западна Сахара, близо до Дахла, сухотоварен кораб „Аркониан“ под флага на Коморските острови с над 30 тона кокаин на борда. Глобалната инициатива срещу транснационалната организирана престъпност (GI-TOC) определи пратката като най-голямото единично изземване на кокаин в историята. Обявеното пристанище на местоназначение беше Бенгази. Премиерът Абдул Хамид Дбейба, който оглавява правителството в Триполи, разпореди разследване, докато властите в източната част на страната отрекоха всякаква връзка с Бенгази.

В средата на септември силите за сигурност в Триполи иззеха около 100 000 таблетки екстази във формата на бюст на Муамар Кадафи, минали през неуточнена европейска страна и дошли по море. В контролирания от силите на Хафтар град Бенгази криминалната полиция откри каптагон, за който смята, че произхожда от Сирия. В началото на октомври главната прокуратура съобщи, че наказателният съд в Зинтан, в планините Нафуса на около 160 км югозападно от Триполи, е осъдил на смърт 5 души за внос на над 2 млн. таблетки прегабалин.

Пристанищата са северният вход на този пазар, а Куфра е един от южните. По данни на UNODC по южната граница кокаинът и канабисът влизат в Либия и продължават на север, а оръжие и други незаконни стоки поемат на юг, понякога при директна размяна на употребявани джипове и въоръжение срещу наркотици. В изявлението на LNA не се уточнява и накъде са пътували хапчетата от Куфра: към либийския пазар, Египет или Судан. От отговора зависи дали бригадата е прекъснала доставка за вътрешния пазар, или транзитна пратка.

Сирия отвори посолство в Триполи и договори консулство в Бенгази

🇱🇾🤝🇸🇾 Сирия отвори отново посолството си в Триполи в неделя – 14 години след неговото закриване. Успоредно с това Дамаск получи съгласие за второ представителство в страната – консулство в Бенгази, седалище на съперничещата администрация в източната част на страната. Министърът на външните работи Асаад Хасан ал-Шейбани беше приет от премиера Абдул Хамид ал-Дбейба и води разговори с изпълняващия длъжността външен министър Тахер ал-Баур. За посещението съобщиха сирийската държавна агенция SANA и Al Jazeera.

Двете страни сключиха споразумение за подновяване работата на Съвместната висша комисия, двустранен механизъм на ниво министър-председатели, който обхваща политическото, икономическото и социалното сътрудничество. Разговорите засегнаха сигурността и борбата с тероризма, подновяването на консулските услуги, задържаните лица и бежанците, както и неуредени финансови спорове между институции на двете държави. Отделно ал-Шейбани се срещна с либийския министър на петрола и газа, както и с ръководителя на инвестиционната служба. Прекъсването на отношенията датира от 2012 г. Националният преходен съвет тогава призна сирийската опозиция, а Дамаск прекъсна дипломатическите отношения. През август 2025 г. сирийска делегация издигна новото знаме над сградата на посолството, но консулската дейност тогава не беше възобновена.

Няколко часа по-рано в централата на мисията на ООН в Триполи представители на двата либийски лагера подписаха споразумение за реформиране на Висшата национална избирателна комисия и законова рамка за избори. Документът ангажира страните с провеждането на президентски и парламентарни избори при единна изпълнителна власт в срок от 24 месеца. Камарата на представителите и Върховният държавен съвет трябва да го одобрят в срок от един месец. Специалната представителка на ООН за Либия Хана Тете описа подписите като „важна крачка към преодоляването на политическата и институционална блокада“, но предупреди, че договореното трябва да се превърне в „осезаеми действия“. Халифа Хафтар приветства публично споразумението и потвърди ангажимента си към обединяването на либийската държава.

Преди 6 години същата дипломатическа геометрия сочеше тъкмо в обратната посока. През март 2020 г. подкрепяното от Хафтар правителство откри собствено посолство в Дамаск при Башар Асад и подписа меморандум за взаимни дипломатически мисии и съгласуване на позициите в международните форуми. Изрично посоченият мотив бе съвместният отпор срещу турското присъствие в Сирия и Либия. По същото време Турция прехвърляше в Либия бойци от Сирийската национална армия в подкрепа на предшественика на сегашното правителство в Триполи. Пентагонът потвърди, че само през първото тримесечие на 2020 г. са прехвърлени между 3500 и 3800 платени сирийски бойци. Сирийска обсерватория за правата на човека (SOHR) преброи общо 11 200 пристигнали, от които около 6750 все още са били в страната към март 2021 г. Ердоган направи публично признание за тяхното присъствие.

Днес нито един от основните елементи на онази конструкция не се намира там, където беше. Асад падна на 8 декември 2024 г. Сирийската национална армия обяви саморазпускане на конференцията в Дамаск на 29 януари 2025 г. Министерство на отбраната на Сирия съобщи на 17 мах, че вливането на всички групировки е завършило. Абу Амша и Сейф Абу Бакр застанаха начело на новосъздадените 62-ра и 76-а дивизия, докато бригада „Северна буря“ от района на Азаз се включи в 60-а дивизия. Мъжете, които Анкара изпрати срещу Хафтар, днес формално носят пагоните на държавата, която току-що отвори посолството си в Триполи.

Междувременно Дамаск влезе под турски отбранителен чадър. На 13 август 2025 г. двете страни подписаха споразумение за обучение, техническа помощ и въоръжаване на новата сирийска армия, а разговорите за турски военни бази на сирийска територия продължават. С оглед на това отварянето на посолство в Либия не влиза в противоречие с интересите на Анкара.

Анкара обаче вече изгради канали и към източната половина на Либия. Садам Хафтар, син на командващия и заместник-командващ на Либийската национална армия, се срещна с началника на Генералния щаб на Турските въоръжени сили през април 2025 г. в рамките на проект на споразумение за отбрана, включващо обучение, обмен на разузнавателни данни и доставка на оръжие и дронове. През август шефът на турското разузнаване Ибрахим Калън лично посети Халифа Хафтар в Бенгази – в дните, когато парламентът в Тобрук обсъждаше ратификацията на морския меморандум с Анкара от 2019 г.

Документът, очертал ИИЗ на Турция и Либия в източната част на Средиземно море и оспорен от Гърция, Кипър и Египет, беше подписан с правителството в Триполи. Пълното му признание обаче минава и през източния парламент. Хафтар от своя страна търси изход от своята зависимост от Кайро и Абу Даби, докато турската дипломация вече над година поддържа отворени канали едновременно към Триполи и Бенгази. Искането за сирийско консулство в Бенгази стъпва върху вече подготвена политическа основа.

В Бенгази укрепи позициите си и другият голям губещ от сирийския прелом през 2024 г. След изтеглянето от Хмеймим и Тартус товарните полети между сирийски и либийски летища зачестиха от декември 2024 г. и Африканският корпус, чийто 2000–2500 бойци са разположени в либийски обекти още през август 2024 г. държи ал-Хадим край Бенгази и ал-Кардабия край Сирт. Сателитни кадри показват белези на строителство в ал-Хадим през цялата 2025 г. Ако бъде открито, сирийското консулство ще работи в град, в който Москва възстанови част от онова, което загуби в Сирия.

Обвинението на Хафтар, че правителството в Триполи попълва редиците с бойци от Сирийската национална армия, остава част от този спор. Мисията на ООН определи една подобна публикация като дезинформация, макар турското прехвърляне на сирийци да е подробно документирано и признато от Ердоган. Разликата е в адресата на обвинението: то твърдеше, че бойците се вербуват от либийска страна, а не че прехвърлянето е операция на трета държава.

Възможен е и по-тесен прочит на визитата, който намира опора в нейния дневен ред. Задържани, бежанци, консулски услуги, спорове между институциите и срещи, посветени на петрола и инвестициите, са цели на държава, която търси капитал и урежда връщането на хора, а не на съюзник във война. Санкциите на САЩ срещу Сирия бяха премахвани поетапно през 2025 г. и включваха отмяната на закона „Цезар“, а преходната власт на Ахмад аш-Шараа търси капитал и работни места за завърналите се. Либия разполага и с петролни приходи, и с пазар на труда.

Тази логика обаче обяснява Триполи. Тя не обяснява защо консулството се иска точно в столицата на онази половина от страната, с която Триполи все още не е обединен – и то в деня, когато процесът на обединение получи конкретен срок.

Много вероятно е Дамаск да следва вече прокараната от Анкара двойна линия, вместо да избира между Триполи и Бенгази. В този прочит политическата цена е за ал-Дбейба: той получи церемония и подпис от държава, чиято външна политика минава през Анкара, в деня, когато неговият собствен мандат получи времеви хоризонт, а отношенията с Турция вече не са негово изключително предимство.

100 удара с камшик на площад в Сабха – Либия разследва показното изпълнение.

🇱🇾⚖️ Жена, осъдена за прелюбодейство, получи 100 удара с камшик на площад в южния либийския град Сабха. Присъдата, произнесена от наказателното отделение на Апелативния съд в града, беше приведена в изпълнение на 21 юли сутринта от служител на съдебната полиция, а видео на самия акт за броени часове обиколи социалните мрежи. Публично изпълнение на съдебна присъда от категория худуд, фиксирани в шариата телесни наказания, няма известен аналог в историята на съвременната либийска държава: стоте удара за прелюбодейство стоят в кодексите от половин век, но досега не са били прилаган показно, пред очите на улицата.

По описанието на либийски издания служителите покрили лицето на жената, преди ударите да започнат; всичко се е разиграло на открито, посред бял ден, пред събрали се минувачи. Изпълнителят е служител на съдебната полиция – орган, който в Либия отговаря за затворите и привеждане на присъдите в изпълнение. Основанието е влязла в сила присъда за зина, както ислямското право назовава извънбрачните отношения; престъплението фигурира и в либийския наказателен кодекс. Изданието „Ас-Сияси“ съобщи, че по същото дело е осъден и млад мъж; сведения за показно наказание спрямо него няма, а местни коментатори казват, че пред тълпата е изведена само жената, докато другата страна по делото остава необявена.

Самото наказание не е импровизация на съда. Закон № 70 от 1973 г., приет в годините, когато режимът на Муамар Кадафи вгражда шариатски норми в модерния наказателен кодекс, предвижда в член 2 точно 100 удара с камшик за прелюбодейство; текстът остава в сила и днес, изменян последно през 2016 г. Същият закон обаче разписва не по-малко подробно самата процедура. Член 7 изисква присъдата да се изпълни вътре в полицейско управление, в присъствието на прокурор и лекар, с „умерен кожен камшик с един връх и без възли“, а също така с „умерени удари“, които заобикалят опасните за живота места; жената се наказва седнала и облечена, ударите се нанасят само по гърба и раменете, а лекарят прекъсва процедурата при опасност за здравето и я отлага при бременност.

Изведена на площада, присъдата нарушава тъкмо закона, на който стъпва. Вместо в полицейски участък, тя е изпълнена пред тълпа; вместо под надзор на прокурор и лекар – пред камерите на минувачите. Показното изпълнение превърна наказание, разписано като закрита процедура, в публичен спектакъл, какъвто самият текст от 1973 г. не допуска.

Реакциите в дните след разпространението на видеото очертаха къде според институциите има проблем. Висшият съдебен съвет, който оглавява единната либийска съдебна система от столицата Триполи, възложи на инспекцията по съдебните органи да провери дали законовите процедури са били спазени, но подчерта, че „заснемането на процедурите по изпълнение на присъдите и разпространението им в социалните мрежи не е сред изискванията на изпълнението“, призова компетентните органи да пазят „човешкото достойнство и достойнството на правосъдието“. Съдебната полиция от своя страна отстрани от длъжност отговорниците за заснемането и публикуването на записа, предаде ги на разследване и сформира комисия, която трябва да изясни обстоятелствата в 72-часов срок.

Никоя от двете институции не постави под въпрос самото наказание; проверките са насочени към неговата процедура и най-вече към видимостта. По-остро говорят правозащитниците. Националната институция за правата на човека в Либия поиска спешно разследване на случилото се, а God News определи показния акт като заплаха за стабилността на правосъдието и върховенството на закона. Либийски юристи, цитирани от същото издание, напомнят изискванията на член 7 и настояват отговорността да стигне до онези, които са разпоредили изнасянето на процедурата на открито.

Сабха, главният град на историческата област Фезан, на повече от 600 км южно от Триполи, е под контрола на Либийската национална армия (LNA) на фелдмаршал Халифа Хафтар от януари 2019 г., когато силите му поеха юга в хода на кампанията за Фезан. Страната остава разделена между съперничещи си правителства в Триполи и на изток, а югът се управлява от структурите, свързани с Хафтар; съдът и прокуратурата обаче останаха формално общи за двете половини. Значителна роля в структурата на LNA изиграха мадхалистки салафитски милиции; регионални анализатори описват течението като едно от най-боеспособните ядра на армията на Хафтар, а мадхалистки имами водят джамии из районите под контрола на Хафтар. Присъдата в обаче не идва от военните: тя е издадена от редовен съд, подчинен на единната съдебна система на Либия, като е изпълнена от държавен орган. Тъкмо това я отличава от публичните бичувания, които страната вижда след 2011 г. Ислямска държава налагаше камшика показно в Сирт, докато владееше града през 2015–2016 г. Нейната религиозна полиция, документира Human Rights Watch, бичуваше мъже дори заради облеклото на съпругите им; всичко това обаче ставаше извън всякакъв съд. В Сабха камшикът дойде с държавен печат.

Администрацията на Тръмп работи по споделена власт между фракциите в Либия.

🇺🇸🤝🇱🇾 Администрацията на Тръмп работи по модел за въвеждане на споделена власт, който да обедини враждуващите фракции в източна и западна Либия, докато в същото време отвори петролния сектор за американски компании, съобщи Financial Times.

Рамката предвижда Саддам Хафтар – син на маршал Халифа Хафтар, ръководител на Либийската национална армия – да оглави изпълнителен президентски съвет, докато Абдул Хамид Дбейба остава премиер на запад. Официални представители на САЩ прогнозират, че добивът може да бъде удвоен до 3 млн барела дневно до края на десетилетието.

Планът, който Financial Times описва, цели единна власт и консолидация на разпокъсаните институции между Триполи и Бенгази – бюджет, централна банка и петролна корпорация. Едновременно Вашингтон насърчава американски енергийни компании да разширят своето присъствие в страната. Прогнозата за добива стъпва върху ниска база: през 2025 г. той достигна до най-високото ниво от 12 години в размер на 1,37 млн барела на ден при петролни приходи от порядъка на 22 млрд долара, ръст от близо 15% спрямо предходната година.

Дипломатическият двигател зад инициативата е Масад Булос, старши съветник на президента Доналд Тръмп по въпросите на Африка, арабския свят и Близкия изток. Именно неговата совалкова дипломация между двете правителства на изтока и запада оформя контурите на договорката, чиито поддръжници представят по-скоро като допълнение, а не като заместител на политическия процес, ръководен от ООН.

Кой какво получава

Според версията, представена от Financial Times, която съвпада с текущите дипломатически разчети, Саддам Хафтар трябва да оглави нов изпълнителен президентски съвет вместо настоящия му председател Мохамед Менфи, а Абдул Хамид Дбейба би запазил премиерския пост в западната администрация.

По-ранна версия на същия план, завъртяла се в медийното пространство през пролетта, докладвана от Middle East Eye, посочи 35-годишния Хафтар като „президент" и говореше за смяна на болния Абдул Хамид Дбейба с неговия братовчед Ибрахим Дбейба на премиерския пост. Разминаването отразява еволюция на преговорната рамка, а не два потвърдени паралелни плана; конкретното разпределение остава предмет на договорки.

Логиката на модела е да обедини Либия около двете най-силни фамилии – Дбейба на запад и Хафтар на изток – като в същото време смени поколението на върха. Поддръжниците на плана настояват, че той е способен да стабилизира страната след години разделение, допълвайки усилията на ООН. Критиците поставят под въпрос дали двата лагера изобщо са готови да споделят властта и алармират, че дълбокото взаимно недоверие може да подкопае всяка договорка.

Отпорът у дома

Извън благосклонния прочит на западната преса, вътре в Либия инициативата на Булос беше посрещната с остра реакция. Висшият държавен съвет – международно признат консултативен орган, базиран в Триполи – отхвърли публично предложението за споделена власт още в началото на април 2026 г. Президентският съвет, чийто председател планът би изместил, също се обяви категорично против.

Най-категоричен беше Садик ал-Гариани, муфтия на Либия, който определи инициативата като „американска измама за заграбване на петрола" и „зловеща". Отпор се прояви и в Мисрата – родния град на Дбейба и една от опорите на въоръжените фракции на запад – където редица лидери на политическите и силови структури отхвърлиха както идеята за споделяне на властта с Хафтар, така и логиката на външно посредничество като цяло.

Появиха се и сведения за напрежение вътре в самата фамилия Хафтар – недоволство сред някои от синовете на военния лидер от концентрацията на власт в ръцете на Саддам – на този етап те остават непотвърдени, но илюстрират колко крехка е цялостната обстановка по високите етажи на фрагментирана Либия.

Енергийният залог

Паралелно с политическата рамка започнаха да се натрупват и ангажименти в сферата на енергетиката. През януари Либия сключи сделки за развитие на стойност над 20 милиарда долара с американската ConocoPhillips и френската TotalEnergies. По време на посещението на Булос в столицата Триполи на 23 юли 2025 г. Дбейба отправи предложение за мащабно стратегическо партньорство със САЩ на стойност около 70 млрд долара, което обхваща енергетика, минни ресурси, инфраструктура, здравеопазване и телекомуникации. Конкретният резултат от срещата е инфраструктурно споразумение за 235 млн долара между американската компания Hill International и либийската Меллита.

Целта от 3 млн барела на ден остава прогноза на официални лица, а не конкретне ангажимент, обвързан с график. Нейното реализиране предполага повече от двойно увеличение на текущия добив, което може да се постигне с финансиране от Националната петролна корпорация, намаляване на корупцията и съгласуване на паралелните разходни структури – все условия, които самият план за обединение трябва да изпълни.

Какво вече се случи

Сред признаците за напредък, изтъкнати от американски официални лица, присъстват три конкретни стъпки. Първо, единен национален бюджет за тази година, подписан около 11 април. Съвместно изявление в негова подкрепа беше издадено от САЩ и още девет държави (Египет, Франция, Германия, Италия, Катар, Саудитска Арабия, ОАЕ, Турция и Великобритания) – първи единен бюджет от над десетилетие. Второ – споразумения за финансиране на развитието на връзките между изтока и запада. Трето – участие на двете страни в ръководени от САЩ военни учения.

Едно от тези учение беше Flintlock 2026, което беше проведено под егидата на Африканското командване на САЩ (AFRICOM) от 14 до 30 април, с две церемонии по откриването в Сирт (Либия) и Абиджан (Кот д'Ивоар). В тях участваха около 1500 военнослужещи от над 30 държави, а за първи път заедно застанаха военнослужещи от двете съперничещи страни в Либия – Правителството на националното единство (GNU) в Триполи, признато от ООН, и Либийската национална армия (LNA) в Тобрук на изток.

Хронология

• 23 юли 2025 г. – Масад Булос прие Абдул Хамид Дбейба в Триполи – стратегическо партньорство между САЩ и Либия за 70 млрд долара и инфраструктурно споразумение за 235 млн долара между Меллита и Hill International.
• Януари 2026 г. – Либия сключва сделки за развитие на стойност над 20 млрд долара с американската ConocoPhillips и френската TotalEnergies.
• Началото на април 2026 г. – Висшият държавен съвет отхвърля предложението на САЩ за споделена власт изток–запад; Президентският съвет и муфтията ал-Гариани също се обявяват против.
• 11 април 2026 г. – подписан е единен национален бюджет за настоящата година; съвместно изявление в негова подкрепа от САЩ и още девет държави.
• 14–30 април 2026 г. – военни учения Flintlock 2026 под егидата на AFRICOM с участието на 1500 военни от над 30 страни. Първо съвместно участие с участието на изтока и запада на Либия.
• юни 2026 г. – Financial Times с описание на актуалната рамка: Саддам Хафтар начело на изпълнителен президентски съвет, а Дбейба премиер. Прогноза за удвояване на петролния добив до 3 млн барела на ден до края на десетилетието.

Либия остава в капана на въоръжени съперничества и политическа нестабилност през 2025 г.

Бунтовник държи знамето на Кралство Либия и нож по време на обстрел от войници, лоялни на либийския диктатор Муамар Кадафи близо до Рас Лануф, 4 март 2011 г.
📸 Снимка: REUTERS/Goran Tomasevic

🇱🇾 Либия ще изпрати 2025 г. в капана на въоръжени конфликти, периодично насилие и политическа фрагментация, което продължава да подкопава както управлението, така и ежедневието на хората.

Властта остава разделена между признатото от ООН Правителство на националното единство в Триполи и Правителството на националната стабилност в източната част на страната. Въпреки дълги години на преговори, нито една от страните не иска да преодолее задънената улица около националните избори или да обедини ключовите институции в страната.

На 27 август крайбрежният град Ал-Зауия отново се превърна в арена на напрежение. Въоръжени групи се сблъскаха с тежко оръжие в жилищни райони, което доведе до жертви и материални щети. Тези събития доказват, че милициите продължават да действат необезпокоявани и държат под свой контрол местни територии, където решават спорове със сила, вместо с диалог. Централната власт е все така слаба, а примирията са крехки и често рухват, което води до нови цикли на конфронтация.

В Триполи периодите на затишие често са прекъсвани от внезапни ескалации. Политически лидери, сред които ръководителят на Президентския съвет Мохамед Менфи, многократно призоваха за подновяване на ангажимента за примирие. Въпреки това ежедневието в столицата е белязано от войни за територия и борби за власт. Чести стрелби, отвличания и затваряне на пътища принуждават местните жители да променят навиците си, някои семейства са разселени, а училищата в рискови райони са затворени.

Бойци от силите за сигурност, лоялни на маршал Халифа Хафтар, стоят на пост пред сградата на парламента в Тобрук, източна Либия, 10 февруари 2022 г.
📸 Снимка: REUTERS/Esam Omran Al-Fetori

Експерти по конфликтите в Берлин настояват за спешни реформи и политически компромиси, като предупредиха за влошаваща се нестабилност. Тази оценка беше потвърдена по-късно през месеца от двумесечния брифинг на Съвета за сигурност на ООН, описва подробно постоянните уязвимости: разпокъсани командни структури, неконтролирано насилие от страна на милициите и продължаваща несигурност около подготовката на избори.

Въпреки тези предизвикателства, през август бяха проведени общински избори в 34 града, в които избиратели гласуваха дори в райони, където въоръжени групи се опитаха да попречат на процеса. Макар това да показа местна устойчивост и гражданска ангажираност, частичните анулирания на изборни резултати в западните райони и липсата на избори в голяма част от източната и южната част на страната подчертават колко далеч е Либия от единно управление.

Доклади на правозащитни организации описват мрачна картина. Произволни арести, убийства без съд и присъда и отвличания продължават да са широко разпространени. Между март 2024 г. и септември 2025 г. най-малко 20 задържани по политически причини са намерили смъртта си зад решетките. Отговорността е недостижима, тъй като съдебните институции са изправят пред опит за намеса и страх от репресии.

Мигрантите и бежанците са сред най-уязвимите. Много от тях стават жертва на мрежи за трафик на хора или насилие от страна на милициите, изправени пред изнудване, задържане или физическо малтретиране. Тези условия превръщат части от Либия в зони с висок риск за преминаване, което засилва както хуманитарните кризи, така и общото усещане за несигурност.

С напредването на октомври рискът от подновяване на мащабен конфликт остава висок, макар и да няма непосредствена ескалация. Международни посредници продължават да притискат всички страни да се придържат към примирието от 2020 г., да спрат едностранните военни операции и да се съсредоточат върху изграждане на единни национални институции за сигурност. Финансовото управление и реформата в сектора на сигурността се разглеждат като ключови първи стъпки към провеждането на достоверни национални избори.

Ясно е, че средата за сигурност в Либия остава крехка и нестабилна, белязана от често насилие и хронично недоверие. Бъдещето на страната ще зависи от устойчивия дипломатически натиск, постепенното възстановяване на институциите и надеждни мерки за отчетност. Без тези усилия местни сблъсъци рискуват да прераснат в по-широки конфронтации, задържайки Либия в цикъл на нестабилност и подкопавайки общественото доверие в пътя към национално помирение.

Либия и Турция подписват ново споразумение за военно сътрудничество

🇱🇾🤝🇹🇷 Правителството на националното единство на Либия сключи ново споразумение за сътрудничество в сферата на отбраната с Турция, насочено към значително подобряване на обучението, логистиката и оперативната готовност на либийската армия.

Споразумението беше финализирано по време на официалната визита в Анкара на Абдулсалам Ал-Зуби, заместник-секретар на Министерството на отбраната на Либия, който разговаря с министъра на отбраната Яшар Гюлер и други висши представители на турското правителство. Новата сделка е фокусирана в повишаване на професионализма и институционалното развитие на въоръжените сили на Либия, което ще бъде постигнато чрез разширено сътрудничество с турските военни.

Триполи описа това партньорство като стратегически приоритет и неразделна част от стратегията си за модернизация. Ал-Зуби похвали продължаващата подкрепа на Турция, подчертавайки нейната решаваща роля в оцеляването на международно признатото правителство по време на ескалацията в гражданския конфликт в Либия през 2019 г.

Турция е ключов съюзник на правителството в Триполи, който му подсигури съветници на терен и доставки на дронове в предишните сблъсъци срещу силите, лоялни на Халифа Хафтар. Подновеното споразумение подчертава трайното влияние, което има Анкара в сложната политическа обстановка и сферата на сигурност в Либия.

Либийска авиобаза се превърна в хъб за трансфер на руско оръжие към Сахел

Проследеният тежък транспортен самолет Антонов Ан-124 (RA-82030) паркиран на пистата на либийската авиобаза Ал-Хадим, разположена на около 100 км източно от Бенгази, 18 май 2025 г.📸 Снимка: Maxar Technologies

🇷🇺✈️🇱🇾 Разследване на Radio France Internationale (RFI) разкрива, че либийската авиобаза Ал-Хадим, разположена източно от Бенгази, все по-усилено играе роля на логистичен хъб по пътя към руските военни амбиции в региона на Сахел в Африка. Тази промяна стана факт на фона на все по-отслабващото влияние на Москва в Сирия след неочакваното фиаско на режима на Башар ал-Асад, настъпило през декември 2024 г.

Разследващият екип на RFI е проследил голям руски военно-транспортен самолет Антонов Ан-124 да излита от сирийската авиобаза Хмеймим в крайбрежната провинция Латакия на 16 май 2025 г. и да каца на либийското военно летище Ал-Хадим. Въпросният полет е част от широка схема, която включва наскоро забелязани въздушни маршрути между Сирия и Либия, оформящи нов „въздушен мост“ за руските военни активи към Африка.

Самолетът с рег.номер RA-82030, управляван от 224-ти летателен отряд на руското министерство на отбраната, е продължил пътуването си към дестинации в Сахел, включително Бамако (Мали) и Уагадугу (Буркина Фасо), преди да се завърне обратно в Русия.

Макар че точният характер на транспортираните товари не е потвърден, капацитетът и размерите на летателният апарат говорят за прехвърляне на тежка техника, като бронирани машини или зенитно-ракетни комплекси за изграждане на противовъздушна отбрана. Американската сателитна компания Maxar потвърди, че самолетът е бил засечен на пистата в Ал-Хадим на 18 май.

Разследването включва и доклади и видеа, публикувани в Telegram канали, свързани с ЧВК Вагнер и т.нар. „Африкански корпус“ на руското министерство на отбраната, които показват разтоварване на военна техника на посоченото летище, която включва инвентар, сходен с оборудването, използвано от руските въоръжени сили в последното десетилетие на територията на Сирия.

Според Лу Озбърн, експерт от мониторинговата група All Eyes on Wagner, тези движения са поредно доказателство за засилващите се военно-политически връзки между Москва и фелдмаршал Халифа Хафтар – силния човек в Източна Либия, който стои начело на базираното в Тобрук правителство, познато като "Палатата на представителите", както и свързаната с него Либийска национална армия.

Озбърн отбелязва, че Москва разширява значително стратегическото си влияние в Северна Африка, като отваря дипломатически канали към Триполи, като паралелно засилва ангажимента си в Алжир и Тунис.

Русия планира да разположи ракети със среден и голям обсег в Либия.

🔍 Източник: Institute for the Study of War (ISW)

🇷🇺🤝🇱🇾 Русия планира да разположи ракетни системи със среден и голям обсег във военна база в Себха, столица на либийския регион Фезан, контролиран от Либийската национална армия на маршал Халифа Хафтар. Това се посочва в материал на Agenzia Nova, в който се твърди, че планът вече се намира в напреднал етап.

Себха се намира в южна Либия, на около 900 км от Триполи и едва на 1000 км от южния италиански остров Лампедуза – стратегическо разположение за нанасяне на ракетни удари по европейски цели с ракети със среден и далечен обсег. Според изданието, Кремъл вижда в цялата ситуация възможност за създаването на плацдарм срещу Европа в сътрудничество с Беларус.

Всичко това идва на фона на остра ескалация на насилието в столицата Триполи. Там на 12 юни бе убит Абдулгани ал-Кикли, лидер на въоръжената милиция „Служба за поддръжка на стабилността“ (DSS), от части на Бригада 444. Това отприщи най-тежката вълна от насилие в либийската столица от години насам. Хафтар, заедно със сина си Саддам, се възползва от хаоса, за да осъществи пробив към столицата, чиято крайна цел е да залови или прогони лидера на Правителство на националното единство (GNU) Абделхамид Дбейба, вероятно в изгнание в Истанбул, и да завземе властта в цялата страна.

Русия подкрепя начертания план и подпомага разширяването на базата в Себха, където участва и Беларус. Целта е ясно формулирана: да се разположат руски ракети, прикрити от вече налични системи за ПВО като Тор-М1, която е способна да унищожава ракети, дронове и нисколетящи самолети – ключово за защитата на стратегически обекти в южна Либия.

Още по-шокиращо е твърдението на втори източник на агенцията, че към плана са съпричастни още САЩ и Турция. Според него, сделката включва и прехвърлянето на около 1 милион палестинци от ивицата Газа в Либия – предимно цивилни, отхвърлящи управлението на Хамас. Новината напомня за по-ранни публикации на NBC, които бяха официално опровергани от Триполи и американското посолство. Според източника, Хафтар дори предложил гражданство на евентуално депортираните палестинци, с което да си осигури пълен контрол върху либийските ресурси.

Обмисля се прехвърлянето на останалите около 800 хиляди палестински жители в Газа по линия на предполагаемо споразумение между Доналд Тръмп и сирийския президент Ахмед ал-Шараа, според което сирийската база в Латакия ще се трансформира в търговско пристанище, което ще се намира под съвместен контрол на САЩ и Сирия. Саудитска Арабия също била съгласна с плана, надявайки се на бъдещи инвестиции в недвижимо имущество на територията на Газа и евентуални залежи от нефт по средиземноморското крайбрежие.

Междувременно, подразделения от армията на Хафтар са участвали в ученията на НАТО Anatolian Phoenix 25 в Турция, съобщава онлайн изданието Libya Review, според което 1500–2000 либийски войници са в процес на обучение в Турция, която от своя страна е одобрила и продажбата на бойни дронове за Бенгази. Контекстът се усложнява допълнително от посещението на Саддам Хафтар в Анкара на 4 април – петата годишнина от неуспешния щурм на Триполи през 2019 г.

В момента турският президент Реджеп Ердоган се стреми да увеличи влиянието си в източна Либия, богата на ресурси и стратегически разположена край източното Средиземноморие. Целта е да бъде отворен достъпът до енергийни проекти, блокирани от източните власти въпреки споразумението с Триполи от 2019 г. Анкара все още не е изоставила Дбейба, но е в готовност да го приеме на своята земя като изгнаник. Според източника на Agenzia Nova, Турция "играе на няколко шахматни дъски", като едновременно поддържа контакти с Иран, Русия и САЩ.

Военен парад в Бенгази разкри мащабни доставки на модерна руска военна техника

🇷🇺🤝🇱🇾 На 28 май в Бенгази се проведе военен парад по случай 11-годишнината от началото на операция „Ал-Карама“ – военната кампания на фелдмаршал Халифа Хафтар, насочена срещу ислямистките групировки в Източна Либия. Парадът демонстрира значителни нови попълнения в оръжейния арсенал на неговата армия и подчерта задълбочаващата се роля на Русия в конфликта.

Сред най-внушителните попълнения са двете реактивни системи за залпов огън БМ-30 „Смерч“, тежка артилерия с обсег до 90 км, способна да изстреля 12 ракети за под 40 секунди. Те бяха представени заедно с руските зенитно-ракетни комплекси Тор-М2Е, бойни машини БМП-2М с модули „Бережок“, танкове Т-72 и Т-55, бронетранспортьори БТР-82 и бронирани камиони „ВПК-Урал“.

Присъствието на това модерно въоръжение поставя въпроси за мащаба на руската подкрепа и геополитическите амбиции на Кремъл в Африка. Според украинския портал Defense Express, парадът създава илюзия за мащабни трансфери на оръжие, но реално количеството може да е ограничено. „Такова количество техника руската армия губи за седмица-две активни бойни действия в Украйна“, припомнят анализатори.

Въпреки това, появата на „Смерч“ има стратегическо значение. Създадена през 80-те години, тя остава една от най-мощните артилерийски системи в света, използваща термобарични, касетъчни и противотанкови боеприпаси. Наличието на сателитна навигация и усъвършенствани системи за управление на огъня ѝ позволяват да поразява цели от голяма дистанция с висока точност.

Появата на тези системи подсказва за промяна във военната доктрина на Либийската национална армия, ориентирана към нанасяне на удари извън обхвата на контрабатарейния огън.

Руското присъствие в Либия нарасна значително след 2022 г. и особено на фона на отстъплението от Сирия след свалянето на Башар Асад през декември 2024 г. Москва започна прехвърлянето на зенитно-ракетни комплекси С-300 и С-400, изтребители МиГ-29 и Су-24, и да трансформира бази като Ал-Хадим, Ал-Джуфра и Брак ал-Шати в регионални логистични хъбове.

Операциите се координират от т.нар. „Африкански корпус“, който е в ролята на правоприемник на ЧВК „Вагнер“, но се намира под контрола на Министерството на отбраната. Според експерти над 2000 руски военнослужещи се намират на либийска територия, а Кремъл вече търси достъп до военноморска база в Тобрук – стратегически пункт в близост до южния фланг на НАТО.

Руското военно присъствие обаче не е самоцел. Москва може да разменя ограничени количества модерно оръжие в замяна на дългосрочни концесии за добив на петрол, газ и полезни изкопаеми. Санкциите и войната в Украйна изострят нуждата от алтернативни канали за снабдяване и валута.

„В контекста на икономическата изолация, Либия може да се превърне в стратегическа разменна монета“, пише Defense Express. Затварянето на черноморския коридор към Сирия накара Москва да използва значително по-дългия и скъп маршрут през Балтийско и Средиземно море, което още повече натоварва ресурсите ѝ.

Междувременно правителството на националното единство в Триполи все по-често изразява тревогата си от нарастващото руско влияние. За западните разузнавателни оценки и бази данни като The Military Balance е все по-трудно да проследяват точните количества техника в ръцете на различните либийски фракции, създавайки „стратегическа неяснота“, която е в полза на Кремъл.

Русия обаче не се ограничава единствено до Либия. На 9 май руски военнослужещи за първи път се включиха във военен парад за „Деня на победата“ в Екваториална Гвинея. Контингентът беше съставен от около 40 души с техника като БТР-82А, джипове „Тигр“, зенитна установка ЗУ-23-2 и два пикапа Toyota Hilux. Руснаците демонстрираха и симулатор за управление на безпилотници с изглед от първи лице (FPV) – опит да спечелят подкрепата на местното население.

Lockheed Martin създаде копие на Панцир-С1 на шаси от камион за боклук.

🇺🇸⚔️🇷🇺 Lockheed Martin разработи реплика на руския зенитно-ракетен комплекс Панцир-С1, използвайки камион за боклук Peterbilt 320 като базова платформа. Неофициално наричан „Питър Панцир“, този макет е предназначен за участие в оценка на ефективността на Sniper Advanced Targeting Pod – нов сензорен пакет за изтребители като F-16 и F-18, предназначен да идентифицира и класифицира обекти, наподобяващи заплахи от реалния свят.

Макети на целеви превозни средства се използват за оценка на системите за насочване и ангажиране на изтребители чрез възпроизвеждане на системи за противовъздушна отбрана на противника. Тези реплики позволяват на пилотите и сензорните оператори да анализират точността и надеждността на капсулите за насочване на самолети, радарите и оръжейните системи при откриване на потенциални заплахи. Тестването с макети дава възможност за корекции в алгоритмите за откриване, оценки на контрамерките за електронна война и обучение на пилоти при контролирани условия без пряко взаимодействие с оперативни вражески системи. Този метод предоставя данни за ефективността на електрооптични капсули за насочване, ракети с радарно насочване и комплекти за електронна война при идентифициране и ангажиране на цели, подпомагайки разработването на оперативни стратегии и контрамерки.

Целта на този макет остава отворена за тълкуване, като някои източници смятат, че е предназначен за обучение на противоположни сили (OPFOR), което е добре установено в тренировъчните учения на американската армия, където специализирани части се занимават с възпроизвеждане на вражески сили, създавайки реалистични бойни сценарии и следват структурирани методологии за симулиране на вражески тактики, доктрина и оборудване, често използвайки модифицирани превозни средства и оперативни техники, за да отговарят на потенциални заплахи.

Американските военни поддържат специализирани части OPFOR в големи центрове за обучение: 11-ти бронетанков кавалерийски полк в Националния център за обучение (NTC) във Форт Ъруин, щата Калифорния; 1-ви батальон, 509-ти парашутен пехотен полк в Съвместния център за подготовка за готовност (JRTC) във Форт Джонсън, Луизиана; и 1-ви батальон, 4-ти пехотен полк в Съвместния многонационален център за готовност (JMRC) в Хоенфелс, Германия.

Тези единици използват живи, виртуални и конструктивни среди за обучение, за да тестват военни стратегии, валидират оперативни доктрини и излагат военния персонал на множество сценарии на заплаха. Обучението на OPFOR включва информационна война, електронна война и кибер елементи за възпроизвеждане на съвременни условия на бойното поле и работи в рамките на Програмата за оперативна среда и противоположни сили на армията на САЩ (OE-OPFOR), която се наблюдава модернизацията, акредитацията и разработването на сценарии на OPFOR. Обучението се използва както в национални, така и в международни учения, включващи съвместни операции като Crocodile '03 с участието на Австралия и Корпуса на морската пехота на САЩ.

Peterbilt 320 е камион с ниска предна кабина, проектиран за събиране на отпадъци, но се използва също в строителството, цистерни и противопожарни приложения. Той наследи Peterbilt 310 и се предлагаше в конфигурации с ляво, дясно и двойно задвижване, включително опция за дясна стойка. Камионът разполагаше с редица опции за двигатели, включително Cummins ISX12, PACCAR PX-9, Westport ISX12 G и варианти на сгъстен природен газ (CNG), съчетани с ръчни трансмисии Fuller или Allison.

Конструкцията на кабината се състои от поцинкована стоманена подрамка и алуминиева кабина с врати в стил преграда. Дизайнът на 320 включва снижена врата за подобрена видимост, подвижни панели, странични отделения за съхранение и допълнителен охлаждащ модул. През 2014 г. Peterbilt представи интериора ProBilt с модификации на арматурното табло, контролите и оформлението на седалките. Моделът остава в производство до 2017 г., след което е заменен от Peterbilt 520, запазил оформлението, но същевременно включващ допълнителни функции за операции по управление на отпадъците.

Съединените щати придобиха и анализираха множество чуждестранни зенитно-ракетни комплекси, за да усъвършенстват контрамерките и да подобрят военната си тактика. Забележителен пример се реализира през 2020 г., когато система Панцир-С1, доставена от Обединените арабски емирства на Либийската национална армия, ръководена от либийския маршал Халифа Хафтар, беше пленена и транспортирана от C-17A Globemaster III на ВВС на САЩ до авиобаза Рамщайн в Германия.

Въпреки че официалната причина за това беше да се предотврати попадането на системата в ръцете на ислямисти, това по-скоро бе второстепенен мотив. Изследването на чуждестранни системи като Панцир-С1 позволява на анализаторите на отбраната на САЩ да оценят уязвимостите, да подобрят точността на насочване и да разработят стратегии за потискане.

Панцир-С1 е проектиран през 90-те години на миналия век като наследник на съветската система Тунгуска, включваща ракетни, но също и автоматични оръдия за осигуряване на противовъздушна отбрана с малък до среден обсег. Разработен от конструкторско бюро КБП, той е въведен за първи път в средата на първото десетилетие от новия век и оттогава е изнесен в редица страни. Системата е монтирана на различни колесни и верижни шасита, в зависимост от крайния оператор. Проектиран да атакува редица въздушни заплахи като самолети, дронове и крилати ракети, той нтегрира радарно и инфрачервено проследяване. Оперативният опит в Либия, Сирия и Украйна обаче подчерта някои сериозни ограничения, особено срещу координирани удари с дронове и ракети.

Заплахата, която Панцир-С1 представлява за бойните самолети, зависи от сценария на сраженията. Ракетите земя-въздух 57E6 имат отчетен обсег от 20 км и могат да атакуват самолети на височина до 15 км. Докато зенитно-ракетни комплекси от този тип успешно прехванаха вражески въздушни удари в някои случаи, те също се затрудняваха срещу съвременните тактики за електронна война и прецизните боеприпаси. В конфликтни зони като Украйна, Сирия и Либия комплексите от този вид са унищожавани от турски и израелски дронове, както и от западни прецизни боеприпаси, което от своя страна разкрива слабости в техните системи за откриване и задействане. В резултат на това са направени модификации и подобрения, за да се подобри устойчивостта на проследяване и насочване в съвременни бойни среди.

Либийската национална армия на Хафтар проведе учения в Беларус.

🇱🇾🤝🇧🇾 Медийният отдел на Либийската национална армия обяви пристигането на нова група от 36-и специални сили на международното летище Бенина в Бенгази. Това подразделение, свързано с Генералния щаб на Сухопътните войски, премина успешно курсове за повишаване на квалификацията в Република Беларус.

От дивизията подчертаха, че обучението е включвало интензивни програми, предназначени за повишаване на бойната ефективност и готовността за изпълнение на различни военни задачи с високо ниво на умения.

Тази инициатива е част от ангажимента на въоръжените сили за укрепване на техните способности чрез подготовка на квалифициран и специализиран персонал, използващ най-новите военни техники.

Либия е в хаос от свалянето на дългогодишния диктатор Муамар Кадафи през 2011 г. Страната от години е разделена между съперничещи си администрации.

Икономиката на Либия, силно зависима от петрола, пострада поради продължаващия конфликт. Нестабилността доведе до колебания в производството и цените на черното злато, което оказва влияние върху световния пазар на петрол и икономиката на Либия.

Конфликтът доведе до значителна хуманитарна криза в страната, с хиляди убити хора и много други разселени. Мигрантите и бежанците, използващи Либия като транзитен пункт към Европа, също са изправени пред тежки условия.

Планираните избори за декември 2021 г. бяха отложени поради разногласия относно избирателните закони и допускането на конкретни кандидати. Забавянето породи опасения за осъществимостта на мирен политически преход.

Въпреки прекратяването на огъня сигурността остава сериозен проблем поради спорадичните боеве и присъствието на наемници и чуждестранни бойци. Обединяването на военните и премахването на чуждите сили са решаващи предизвикателства.