Либия остава в капана на въоръжени съперничества и политическа нестабилност през 2025 г.

Бунтовник държи знамето на Кралство Либия и нож по време на обстрел от войници, лоялни на либийския диктатор Муамар Кадафи близо до Рас Лануф, 4 март 2011 г.
📸 Снимка: REUTERS/Goran Tomasevic

🇱🇾 Либия ще изпрати 2025 г. в капана на въоръжени конфликти, периодично насилие и политическа фрагментация, което продължава да подкопава както управлението, така и ежедневието на хората.

Властта остава разделена между признатото от ООН Правителство на националното единство в Триполи и Правителството на националната стабилност в източната част на страната. Въпреки дълги години на преговори, нито една от страните не иска да преодолее задънената улица около националните избори или да обедини ключовите институции в страната.

На 27 август крайбрежният град Ал-Зауия отново се превърна в арена на напрежение. Въоръжени групи се сблъскаха с тежко оръжие в жилищни райони, което доведе до жертви и материални щети. Тези събития доказват, че милициите продължават да действат необезпокоявани и държат под свой контрол местни територии, където решават спорове със сила, вместо с диалог. Централната власт е все така слаба, а примирията са крехки и често рухват, което води до нови цикли на конфронтация.

В Триполи периодите на затишие често са прекъсвани от внезапни ескалации. Политически лидери, сред които ръководителят на Президентския съвет Мохамед Менфи, многократно призоваха за подновяване на ангажимента за примирие. Въпреки това ежедневието в столицата е белязано от войни за територия и борби за власт. Чести стрелби, отвличания и затваряне на пътища принуждават местните жители да променят навиците си, някои семейства са разселени, а училищата в рискови райони са затворени.

Бойци от силите за сигурност, лоялни на маршал Халифа Хафтар, стоят на пост пред сградата на парламента в Тобрук, източна Либия, 10 февруари 2022 г.
📸 Снимка: REUTERS/Esam Omran Al-Fetori

Експерти по конфликтите в Берлин настояват за спешни реформи и политически компромиси, като предупредиха за влошаваща се нестабилност. Тази оценка беше потвърдена по-късно през месеца от двумесечния брифинг на Съвета за сигурност на ООН, описва подробно постоянните уязвимости: разпокъсани командни структури, неконтролирано насилие от страна на милициите и продължаваща несигурност около подготовката на избори.

Въпреки тези предизвикателства, през август бяха проведени общински избори в 34 града, в които избиратели гласуваха дори в райони, където въоръжени групи се опитаха да попречат на процеса. Макар това да показа местна устойчивост и гражданска ангажираност, частичните анулирания на изборни резултати в западните райони и липсата на избори в голяма част от източната и южната част на страната подчертават колко далеч е Либия от единно управление.

Доклади на правозащитни организации описват мрачна картина. Произволни арести, убийства без съд и присъда и отвличания продължават да са широко разпространени. Между март 2024 г. и септември 2025 г. най-малко 20 задържани по политически причини са намерили смъртта си зад решетките. Отговорността е недостижима, тъй като съдебните институции са изправят пред опит за намеса и страх от репресии.

Мигрантите и бежанците са сред най-уязвимите. Много от тях стават жертва на мрежи за трафик на хора или насилие от страна на милициите, изправени пред изнудване, задържане или физическо малтретиране. Тези условия превръщат части от Либия в зони с висок риск за преминаване, което засилва както хуманитарните кризи, така и общото усещане за несигурност.

С напредването на октомври рискът от подновяване на мащабен конфликт остава висок, макар и да няма непосредствена ескалация. Международни посредници продължават да притискат всички страни да се придържат към примирието от 2020 г., да спрат едностранните военни операции и да се съсредоточат върху изграждане на единни национални институции за сигурност. Финансовото управление и реформата в сектора на сигурността се разглеждат като ключови първи стъпки към провеждането на достоверни национални избори.

Ясно е, че средата за сигурност в Либия остава крехка и нестабилна, белязана от често насилие и хронично недоверие. Бъдещето на страната ще зависи от устойчивия дипломатически натиск, постепенното възстановяване на институциите и надеждни мерки за отчетност. Без тези усилия местни сблъсъци рискуват да прераснат в по-широки конфронтации, задържайки Либия в цикъл на нестабилност и подкопавайки общественото доверие в пътя към национално помирение.

Либия и Турция подписват ново споразумение за военно сътрудничество

🇱🇾🤝🇹🇷 Правителството на националното единство на Либия сключи ново споразумение за сътрудничество в сферата на отбраната с Турция, насочено към значително подобряване на обучението, логистиката и оперативната готовност на либийската армия.

Споразумението беше финализирано по време на официалната визита в Анкара на Абдулсалам Ал-Зуби, заместник-секретар на Министерството на отбраната на Либия, който разговаря с министъра на отбраната Яшар Гюлер и други висши представители на турското правителство. Новата сделка е фокусирана в повишаване на професионализма и институционалното развитие на въоръжените сили на Либия, което ще бъде постигнато чрез разширено сътрудничество с турските военни.

Триполи описа това партньорство като стратегически приоритет и неразделна част от стратегията си за модернизация. Ал-Зуби похвали продължаващата подкрепа на Турция, подчертавайки нейната решаваща роля в оцеляването на международно признатото правителство по време на ескалацията в гражданския конфликт в Либия през 2019 г.

Турция е ключов съюзник на правителството в Триполи, който му подсигури съветници на терен и доставки на дронове в предишните сблъсъци срещу силите, лоялни на Халифа Хафтар. Подновеното споразумение подчертава трайното влияние, което има Анкара в сложната политическа обстановка и сферата на сигурност в Либия.

Либийска авиобаза се превърна в хъб за трансфер на руско оръжие към Сахел

Проследеният тежък транспортен самолет Антонов Ан-124 (RA-82030) паркиран на пистата на либийската авиобаза Ал-Хадим, разположена на около 100 км източно от Бенгази, 18 май 2025 г.📸 Снимка: Maxar Technologies

🇷🇺✈️🇱🇾 Разследване на Radio France Internationale (RFI) разкрива, че либийската авиобаза Ал-Хадим, разположена източно от Бенгази, все по-усилено играе роля на логистичен хъб по пътя към руските военни амбиции в региона на Сахел в Африка. Тази промяна стана факт на фона на все по-отслабващото влияние на Москва в Сирия след неочакваното фиаско на режима на Башар ал-Асад, настъпило през декември 2024 г.

Разследващият екип на RFI е проследил голям руски военно-транспортен самолет Антонов Ан-124 да излита от сирийската авиобаза Хмеймим в крайбрежната провинция Латакия на 16 май 2025 г. и да каца на либийското военно летище Ал-Хадим. Въпросният полет е част от широка схема, която включва наскоро забелязани въздушни маршрути между Сирия и Либия, оформящи нов „въздушен мост“ за руските военни активи към Африка.

Самолетът с рег.номер RA-82030, управляван от 224-ти летателен отряд на руското министерство на отбраната, е продължил пътуването си към дестинации в Сахел, включително Бамако (Мали) и Уагадугу (Буркина Фасо), преди да се завърне обратно в Русия.

Макар че точният характер на транспортираните товари не е потвърден, капацитетът и размерите на летателният апарат говорят за прехвърляне на тежка техника, като бронирани машини или зенитно-ракетни комплекси за изграждане на противовъздушна отбрана. Американската сателитна компания Maxar потвърди, че самолетът е бил засечен на пистата в Ал-Хадим на 18 май.

Разследването включва и доклади и видеа, публикувани в Telegram канали, свързани с ЧВК Вагнер и т.нар. „Африкански корпус“ на руското министерство на отбраната, които показват разтоварване на военна техника на посоченото летище, която включва инвентар, сходен с оборудването, използвано от руските въоръжени сили в последното десетилетие на територията на Сирия.

Според Лу Озбърн, експерт от мониторинговата група All Eyes on Wagner, тези движения са поредно доказателство за засилващите се военно-политически връзки между Москва и фелдмаршал Халифа Хафтар – силния човек в Източна Либия, който стои начело на базираното в Тобрук правителство, познато като "Палатата на представителите", както и свързаната с него Либийска национална армия.

Озбърн отбелязва, че Москва разширява значително стратегическото си влияние в Северна Африка, като отваря дипломатически канали към Триполи, като паралелно засилва ангажимента си в Алжир и Тунис.

Русия планира да разположи ракети със среден и голям обсег в Либия.

🔍 Източник: Institute for the Study of War (ISW)

🇷🇺🤝🇱🇾 Русия планира да разположи ракетни системи със среден и голям обсег във военна база в Себха, столица на либийския регион Фезан, контролиран от Либийската национална армия на маршал Халифа Хафтар. Това се посочва в материал на Agenzia Nova, в който се твърди, че планът вече се намира в напреднал етап.

Себха се намира в южна Либия, на около 900 км от Триполи и едва на 1000 км от южния италиански остров Лампедуза – стратегическо разположение за нанасяне на ракетни удари по европейски цели с ракети със среден и далечен обсег. Според изданието, Кремъл вижда в цялата ситуация възможност за създаването на плацдарм срещу Европа в сътрудничество с Беларус.

Всичко това идва на фона на остра ескалация на насилието в столицата Триполи. Там на 12 юни бе убит Абдулгани ал-Кикли, лидер на въоръжената милиция „Служба за поддръжка на стабилността“ (DSS), от части на Бригада 444. Това отприщи най-тежката вълна от насилие в либийската столица от години насам. Хафтар, заедно със сина си Саддам, се възползва от хаоса, за да осъществи пробив към столицата, чиято крайна цел е да залови или прогони лидера на Правителство на националното единство (GNU) Абделхамид Дбейба, вероятно в изгнание в Истанбул, и да завземе властта в цялата страна.

Русия подкрепя начертания план и подпомага разширяването на базата в Себха, където участва и Беларус. Целта е ясно формулирана: да се разположат руски ракети, прикрити от вече налични системи за ПВО като Тор-М1, която е способна да унищожава ракети, дронове и нисколетящи самолети – ключово за защитата на стратегически обекти в южна Либия.

Още по-шокиращо е твърдението на втори източник на агенцията, че към плана са съпричастни още САЩ и Турция. Според него, сделката включва и прехвърлянето на около 1 милион палестинци от ивицата Газа в Либия – предимно цивилни, отхвърлящи управлението на Хамас. Новината напомня за по-ранни публикации на NBC, които бяха официално опровергани от Триполи и американското посолство. Според източника, Хафтар дори предложил гражданство на евентуално депортираните палестинци, с което да си осигури пълен контрол върху либийските ресурси.

Обмисля се прехвърлянето на останалите около 800 хиляди палестински жители в Газа по линия на предполагаемо споразумение между Доналд Тръмп и сирийския президент Ахмед ал-Шараа, според което сирийската база в Латакия ще се трансформира в търговско пристанище, което ще се намира под съвместен контрол на САЩ и Сирия. Саудитска Арабия също била съгласна с плана, надявайки се на бъдещи инвестиции в недвижимо имущество на територията на Газа и евентуални залежи от нефт по средиземноморското крайбрежие.

Междувременно, подразделения от армията на Хафтар са участвали в ученията на НАТО Anatolian Phoenix 25 в Турция, съобщава онлайн изданието Libya Review, според което 1500–2000 либийски войници са в процес на обучение в Турция, която от своя страна е одобрила и продажбата на бойни дронове за Бенгази. Контекстът се усложнява допълнително от посещението на Саддам Хафтар в Анкара на 4 април – петата годишнина от неуспешния щурм на Триполи през 2019 г.

В момента турският президент Реджеп Ердоган се стреми да увеличи влиянието си в източна Либия, богата на ресурси и стратегически разположена край източното Средиземноморие. Целта е да бъде отворен достъпът до енергийни проекти, блокирани от източните власти въпреки споразумението с Триполи от 2019 г. Анкара все още не е изоставила Дбейба, но е в готовност да го приеме на своята земя като изгнаник. Според източника на Agenzia Nova, Турция "играе на няколко шахматни дъски", като едновременно поддържа контакти с Иран, Русия и САЩ.

Военен парад в Бенгази разкри мащабни доставки на модерна руска военна техника

🇷🇺🤝🇱🇾 На 28 май в Бенгази се проведе военен парад по случай 11-годишнината от началото на операция „Ал-Карама“ – военната кампания на фелдмаршал Халифа Хафтар, насочена срещу ислямистките групировки в Източна Либия. Парадът демонстрира значителни нови попълнения в оръжейния арсенал на неговата армия и подчерта задълбочаващата се роля на Русия в конфликта.

Сред най-внушителните попълнения са двете реактивни системи за залпов огън БМ-30 „Смерч“, тежка артилерия с обсег до 90 км, способна да изстреля 12 ракети за под 40 секунди. Те бяха представени заедно с руските зенитно-ракетни комплекси Тор-М2Е, бойни машини БМП-2М с модули „Бережок“, танкове Т-72 и Т-55, бронетранспортьори БТР-82 и бронирани камиони „ВПК-Урал“.

Присъствието на това модерно въоръжение поставя въпроси за мащаба на руската подкрепа и геополитическите амбиции на Кремъл в Африка. Според украинския портал Defense Express, парадът създава илюзия за мащабни трансфери на оръжие, но реално количеството може да е ограничено. „Такова количество техника руската армия губи за седмица-две активни бойни действия в Украйна“, припомнят анализатори.

Въпреки това, появата на „Смерч“ има стратегическо значение. Създадена през 80-те години, тя остава една от най-мощните артилерийски системи в света, използваща термобарични, касетъчни и противотанкови боеприпаси. Наличието на сателитна навигация и усъвършенствани системи за управление на огъня ѝ позволяват да поразява цели от голяма дистанция с висока точност.

Появата на тези системи подсказва за промяна във военната доктрина на Либийската национална армия, ориентирана към нанасяне на удари извън обхвата на контрабатарейния огън.

Руското присъствие в Либия нарасна значително след 2022 г. и особено на фона на отстъплението от Сирия след свалянето на Башар Асад през декември 2024 г. Москва започна прехвърлянето на зенитно-ракетни комплекси С-300 и С-400, изтребители МиГ-29 и Су-24, и да трансформира бази като Ал-Хадим, Ал-Джуфра и Брак ал-Шати в регионални логистични хъбове.

Операциите се координират от т.нар. „Африкански корпус“, който е в ролята на правоприемник на ЧВК „Вагнер“, но се намира под контрола на Министерството на отбраната. Според експерти над 2000 руски военнослужещи се намират на либийска територия, а Кремъл вече търси достъп до военноморска база в Тобрук – стратегически пункт в близост до южния фланг на НАТО.

Руското военно присъствие обаче не е самоцел. Москва може да разменя ограничени количества модерно оръжие в замяна на дългосрочни концесии за добив на петрол, газ и полезни изкопаеми. Санкциите и войната в Украйна изострят нуждата от алтернативни канали за снабдяване и валута.

„В контекста на икономическата изолация, Либия може да се превърне в стратегическа разменна монета“, пише Defense Express. Затварянето на черноморския коридор към Сирия накара Москва да използва значително по-дългия и скъп маршрут през Балтийско и Средиземно море, което още повече натоварва ресурсите ѝ.

Междувременно правителството на националното единство в Триполи все по-често изразява тревогата си от нарастващото руско влияние. За западните разузнавателни оценки и бази данни като The Military Balance е все по-трудно да проследяват точните количества техника в ръцете на различните либийски фракции, създавайки „стратегическа неяснота“, която е в полза на Кремъл.

Русия обаче не се ограничава единствено до Либия. На 9 май руски военнослужещи за първи път се включиха във военен парад за „Деня на победата“ в Екваториална Гвинея. Контингентът беше съставен от около 40 души с техника като БТР-82А, джипове „Тигр“, зенитна установка ЗУ-23-2 и два пикапа Toyota Hilux. Руснаците демонстрираха и симулатор за управление на безпилотници с изглед от първи лице (FPV) – опит да спечелят подкрепата на местното население.

Lockheed Martin създаде копие на Панцир-С1 на шаси от камион за боклук.

🇺🇸⚔️🇷🇺 Lockheed Martin разработи реплика на руския зенитно-ракетен комплекс Панцир-С1, използвайки камион за боклук Peterbilt 320 като базова платформа. Неофициално наричан „Питър Панцир“, този макет е предназначен за участие в оценка на ефективността на Sniper Advanced Targeting Pod – нов сензорен пакет за изтребители като F-16 и F-18, предназначен да идентифицира и класифицира обекти, наподобяващи заплахи от реалния свят.

Макети на целеви превозни средства се използват за оценка на системите за насочване и ангажиране на изтребители чрез възпроизвеждане на системи за противовъздушна отбрана на противника. Тези реплики позволяват на пилотите и сензорните оператори да анализират точността и надеждността на капсулите за насочване на самолети, радарите и оръжейните системи при откриване на потенциални заплахи. Тестването с макети дава възможност за корекции в алгоритмите за откриване, оценки на контрамерките за електронна война и обучение на пилоти при контролирани условия без пряко взаимодействие с оперативни вражески системи. Този метод предоставя данни за ефективността на електрооптични капсули за насочване, ракети с радарно насочване и комплекти за електронна война при идентифициране и ангажиране на цели, подпомагайки разработването на оперативни стратегии и контрамерки.

Целта на този макет остава отворена за тълкуване, като някои източници смятат, че е предназначен за обучение на противоположни сили (OPFOR), което е добре установено в тренировъчните учения на американската армия, където специализирани части се занимават с възпроизвеждане на вражески сили, създавайки реалистични бойни сценарии и следват структурирани методологии за симулиране на вражески тактики, доктрина и оборудване, често използвайки модифицирани превозни средства и оперативни техники, за да отговарят на потенциални заплахи.

Американските военни поддържат специализирани части OPFOR в големи центрове за обучение: 11-ти бронетанков кавалерийски полк в Националния център за обучение (NTC) във Форт Ъруин, щата Калифорния; 1-ви батальон, 509-ти парашутен пехотен полк в Съвместния център за подготовка за готовност (JRTC) във Форт Джонсън, Луизиана; и 1-ви батальон, 4-ти пехотен полк в Съвместния многонационален център за готовност (JMRC) в Хоенфелс, Германия.

Тези единици използват живи, виртуални и конструктивни среди за обучение, за да тестват военни стратегии, валидират оперативни доктрини и излагат военния персонал на множество сценарии на заплаха. Обучението на OPFOR включва информационна война, електронна война и кибер елементи за възпроизвеждане на съвременни условия на бойното поле и работи в рамките на Програмата за оперативна среда и противоположни сили на армията на САЩ (OE-OPFOR), която се наблюдава модернизацията, акредитацията и разработването на сценарии на OPFOR. Обучението се използва както в национални, така и в международни учения, включващи съвместни операции като Crocodile '03 с участието на Австралия и Корпуса на морската пехота на САЩ.

Peterbilt 320 е камион с ниска предна кабина, проектиран за събиране на отпадъци, но се използва също в строителството, цистерни и противопожарни приложения. Той наследи Peterbilt 310 и се предлагаше в конфигурации с ляво, дясно и двойно задвижване, включително опция за дясна стойка. Камионът разполагаше с редица опции за двигатели, включително Cummins ISX12, PACCAR PX-9, Westport ISX12 G и варианти на сгъстен природен газ (CNG), съчетани с ръчни трансмисии Fuller или Allison.

Конструкцията на кабината се състои от поцинкована стоманена подрамка и алуминиева кабина с врати в стил преграда. Дизайнът на 320 включва снижена врата за подобрена видимост, подвижни панели, странични отделения за съхранение и допълнителен охлаждащ модул. През 2014 г. Peterbilt представи интериора ProBilt с модификации на арматурното табло, контролите и оформлението на седалките. Моделът остава в производство до 2017 г., след което е заменен от Peterbilt 520, запазил оформлението, но същевременно включващ допълнителни функции за операции по управление на отпадъците.

Съединените щати придобиха и анализираха множество чуждестранни зенитно-ракетни комплекси, за да усъвършенстват контрамерките и да подобрят военната си тактика. Забележителен пример се реализира през 2020 г., когато система Панцир-С1, доставена от Обединените арабски емирства на Либийската национална армия, ръководена от либийския маршал Халифа Хафтар, беше пленена и транспортирана от C-17A Globemaster III на ВВС на САЩ до авиобаза Рамщайн в Германия.

Въпреки че официалната причина за това беше да се предотврати попадането на системата в ръцете на ислямисти, това по-скоро бе второстепенен мотив. Изследването на чуждестранни системи като Панцир-С1 позволява на анализаторите на отбраната на САЩ да оценят уязвимостите, да подобрят точността на насочване и да разработят стратегии за потискане.

Панцир-С1 е проектиран през 90-те години на миналия век като наследник на съветската система Тунгуска, включваща ракетни, но също и автоматични оръдия за осигуряване на противовъздушна отбрана с малък до среден обсег. Разработен от конструкторско бюро КБП, той е въведен за първи път в средата на първото десетилетие от новия век и оттогава е изнесен в редица страни. Системата е монтирана на различни колесни и верижни шасита, в зависимост от крайния оператор. Проектиран да атакува редица въздушни заплахи като самолети, дронове и крилати ракети, той нтегрира радарно и инфрачервено проследяване. Оперативният опит в Либия, Сирия и Украйна обаче подчерта някои сериозни ограничения, особено срещу координирани удари с дронове и ракети.

Заплахата, която Панцир-С1 представлява за бойните самолети, зависи от сценария на сраженията. Ракетите земя-въздух 57E6 имат отчетен обсег от 20 км и могат да атакуват самолети на височина до 15 км. Докато зенитно-ракетни комплекси от този тип успешно прехванаха вражески въздушни удари в някои случаи, те също се затрудняваха срещу съвременните тактики за електронна война и прецизните боеприпаси. В конфликтни зони като Украйна, Сирия и Либия комплексите от този вид са унищожавани от турски и израелски дронове, както и от западни прецизни боеприпаси, което от своя страна разкрива слабости в техните системи за откриване и задействане. В резултат на това са направени модификации и подобрения, за да се подобри устойчивостта на проследяване и насочване в съвременни бойни среди.

Либийската национална армия на Хафтар проведе учения в Беларус.

🇱🇾🤝🇧🇾 Медийният отдел на Либийската национална армия обяви пристигането на нова група от 36-и специални сили на международното летище Бенина в Бенгази. Това подразделение, свързано с Генералния щаб на Сухопътните войски, премина успешно курсове за повишаване на квалификацията в Република Беларус.

От дивизията подчертаха, че обучението е включвало интензивни програми, предназначени за повишаване на бойната ефективност и готовността за изпълнение на различни военни задачи с високо ниво на умения.

Тази инициатива е част от ангажимента на въоръжените сили за укрепване на техните способности чрез подготовка на квалифициран и специализиран персонал, използващ най-новите военни техники.

Либия е в хаос от свалянето на дългогодишния диктатор Муамар Кадафи през 2011 г. Страната от години е разделена между съперничещи си администрации.

Икономиката на Либия, силно зависима от петрола, пострада поради продължаващия конфликт. Нестабилността доведе до колебания в производството и цените на черното злато, което оказва влияние върху световния пазар на петрол и икономиката на Либия.

Конфликтът доведе до значителна хуманитарна криза в страната, с хиляди убити хора и много други разселени. Мигрантите и бежанците, използващи Либия като транзитен пункт към Европа, също са изправени пред тежки условия.

Планираните избори за декември 2021 г. бяха отложени поради разногласия относно избирателните закони и допускането на конкретни кандидати. Забавянето породи опасения за осъществимостта на мирен политически преход.

Въпреки прекратяването на огъня сигурността остава сериозен проблем поради спорадичните боеве и присъствието на наемници и чуждестранни бойци. Обединяването на военните и премахването на чуждите сили са решаващи предизвикателства.

Либийската национална армия засилва сигурността на петролните съоръжения и военната зона Сабха

Петролното находище Шарара, разположено в пустинята Идехан Мурзук в югозападна Либия.
📸 Снимка: MEE/Tom Wescott

🇱🇾 Генерал-лейтенант Саддам Хафтар, началник-щаб на сухопътните сили на Либийската национална армия (LNA), стартира цялостен план за подобряване сигурността на критичните петролни съоръжения на Либия и военната зона Сабха. Тези мерки са част от стратегически усилия за защита на жизненоважна инфраструктура и гарантиране на стабилност в ключови региони на страната.

Планът включва осигуряване на усъвършенствани комуникационни мрежи за нефтените полета, управлявани от охраната на петролните съоръжения, осигурявайки непрекъсната и координирана защита. Тази стъпка е от решаващо значение за защитата на основния икономически актив на страната – нейните петролни ресурси – от заплахи като въоръжени групи и контрабандни мрежи.

Във военната зона Сабха всички отбранителни сектори са укрепени съгласно новата стратегия, което отразява ангажимента за укрепване на сигурността на Южна Либия. LNA също така свърза военните зони в цялата страна с централизирана командна и контролна зала, позволявайки по-бърза комуникация, по-добра координация и подобрена оперативна ефективност в своите сили.

Регионът Сабха, дом на огромни петролни запаси и ключови търговски пътища, е изправен пред постоянни предизвикателства, включително племенни спорове и престъпни дейности. Тези нови мерки представляват решителна стъпка от LNA за справяне с тези дългогодишни уязвимости и укрепване на стабилността в една от най-критичните зони на Либия.

Саддам Хафтар подчерта, че тези усилия са част от по-голяма стратегия за национална сигурност, насочена не само към защита на физически активи, но и към насърчаване на по-широка стабилност. Като осигурява жизненоважна инфраструктура, LNA се стреми да създаде условия за икономическо възстановяване и растеж в нация, която все още се възстановява от години на конфликт.

Защитата на петролната промишленост е жизненоважна за Либия. Като гръбнак на националната икономика през последните години тя е обект на прекъсвания и въоръжени атаки. Интегрирането на военни зони в централизирана командна система бележи значителна стъпка напред за апарата за сигурност на силите на Хафтар. Унифицираният подход гарантира, че всички региони могат да реагират ефективно на възникващи заплахи, повишавайки оперативната си ефективност и общата безопасност.

Тайния план на Китай за изпращане на оръжия, маскирани като помощ за Covid, до Халифа Хафтар.

Китай се надяваше да купи влияние и да сложи край на гражданската война в Либия, като въоръжи военачалника Халифа Хафтар.

🇨🇳🤝🇱🇾 Китай е планирал да изпрати въоръжени дронове на стойност 1 милиард долара за Либия, използвайки базирана в Обединеното кралство фиктивна компания, за да заобиколи международната забрана за оръжия, разкрива The Telegraph.

Схемата е имала за цел да достави до 92 дрона, способни да зареждат множество ракети, от Китай до Либия, маскирани като медицинска помощ за коронавирус, извършвайки пряко нарушение на оръжейното ембарго на ООН.

В замяна Либия е трябвало да разтовари барели суров петрол в Китай с отстъпка в цената, с тайната доставка на дронове като част от плащането. Пекин се е надявал, че изпращането на оръжия бързо ще сложи край на гражданската война в страната, позволявайки на Пекин да придобие влияние в бъдещата търговия с богатата на петрол страна.

Споменатите подробности станаха ясни при текущо разследване в Канада, при което следователите са идентифицирали трима предполагаеми съучастници, договорили сделката, докато са работили в Международната организация за гражданска авиация (ICAO), агенция на ООН, базирана в Монреал.

Имейли, обсъждащи плана в периода 2018–2021 г., прегледани от следователи и цитирани в съдебни документи, бяха видяни от The Telegraph. Те описват използването на мрежа от фиктивни компании, регистрирани в Обединеното кралство, Египет и Тунис, за извършване на транзакции.

Разследването подчертава как корпоративни дружества, регистрирани в Обединеното кралство, могат да бъдат използвани за избягване на санкции и забрани чрез прикриване на международни плащания и преводи.

„Изглежда, че китайското правителство е одобрило стратегия за подпомагане на Либия при снабдяването и доставката на военно оборудване чрез компании, определени и одобрени от китайското правителство, за да скрие прякото участие на правителствени агенции“, пише следователят в съдебните документи.

„Тази схема изглежда е умишлен опит да се заобиколят санкциите на ООН, които са в сила.“

Shanghai Gold Wing Aviation Technology, компания, регистрирана в Обединеното кралство през май 2016 г., която посочва китайски гражданин като директор, беше посочена в тези съобщения като ръководител на проекта за сделката.

Компанията, която има настоящ адрес в лондонската Southbank Tower, не е отчела много бизнес дейност след учредяването си, според документи, подадени до Companies House – официалния правителствен регистър на компаниите във Великобритания.

На посочения адрес има жилищен апартамент, както установи The Telegraph в края на ноември, когато репортер посети адреса. Портиер е споделил пред него, че нито Shanghai Gold Wing, нито неговият директор, Jingzhe Shi, 62, се намират в апартамента в Лондон.

Общо 2333 фирми са регистрирани на този адрес, според регистрите на Companies House. Всички компании имат служители с връзки с Китай. Тридесет и седем процента или 873 от тези компании остават активни.

Shanghai Gold Wing изглежда не е имала почти никаква дейност вътре в Китай. Адресът в Китай, посочен за директора на компанията, не съществува. Сградата в Шанхай на посочения адрес за компанията, изглежда е изоставена и не се използва.

Shanghai Gold Wing беше обект на принудително заличаване от Companies House – принудително премахване от регистъра, влизащо в сила на 29 октомври – въпреки че не е ясно защо. Companies House не коментира отделни фирми.

Китай се интересуваше от въоръжаването на Либия, за да ускори приключването на войната, така че Пекин да може да извлече икономически ползи, след като боевете приключат – „като използва войната като средство за бързо прекратяване на войната“, според имейлите, прегледани от разследващите.

В замяна висококачественият суров петрол на Либия ще укрепи енергийната сигурност на Китай, увеличавайки петролните му запаси у дома, тъй като бързо разширява отпечатъка си в Африка с дългосрочната цел да промени баланса на силите.

„Идеята е това да бъде първа стъпка в по-дългосрочно мобилизиране на ресурсите, икономиката и територията на Либия, както и корумпирания начин, по който те се управляват, в подкрепа на китайските интереси, които са огромни на африканския континент, “, каза Алиа Брахими, чуждестранен старши сътрудник в Атлантическия съвет, който специализира в Близкия изток и Северна Африка.

Тя добави, че „корумпирани и непредставителни правителства, които продават национални ресурси на Русия и Китай с големи отстъпки в замяна на оръжия, които могат да бъдат използвани срещу техния народ“, е „антиутопичен сценарий“, който рискува да бъде „нормализиран“ от сделки като тази.

Халифа Хафтар

За либийският военачалник, който контролира източните и южните части на страната, дроновете са се превърнали в незаменимо военно оборудване, на фона на продължаващите сражения в страната.

По времето, когато се е обсъждала сделката за дронове срещу петрол в периода 2018–2021, Хафтар се опитваше да изтръгне властта от признатото от ООН правителство, оглавявано от премиера Абдул Хамид Дбейба, в кървава война, водена предимно с дронове.

Хафтар загуби битката си и оттогава работи за възстановяване на своя арсенал от оръжие.

„Семейство Хафтар признава, че проектирането на сила служи на неговите интереси“, каза Джалел Харчауи, експерт по Северна Африка в мозъчния тръст Royal United Services Institute в Лондон.

„Има стимул да придобие по-голямо възпиращо средство срещу съперничещи фракции“, подчерта Харчауи, добавяйки, че Хафтар „инвестира част от ресурсите си в култивиране на аура на военна мощ“.

Освен това се твърди, че Хафтар контролира голяма част от ключовите петролни активи на Либия, като се има предвид властта му над Националната петролна корпорация на страната чрез тесни връзки с нейния председател Фархат Бенгдара – всичко това дава възможност на първия да участва в незаконни, корумпирани сделки с държави като Китай.

Експерти смятат, че сделката, която се разследва в Канада, е само една част от по-широките планове между Китай и Либия за въоръжаване на 80-годишния Хафтар, за когото се смята, че все още таи амбиции да контролира цяла Либия с подкрепата на синовете си.

Други тайни оръжейни сделки?

Само сделката с Либия включваше цели 92 дрона – близо една четвърт от общия брой на публично оповестените летателни апарати, изнесени през последното десетилетие, според данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира, който проследява международните трансфери на оръжия.

Това предполага, че Пекин, който вече е най-големият износител на дронове в света, може да изпраща много повече оръжия зад граница тайно. Два други подобни случая, които се разследват в Италия и Испания, също показват, че има вероятност да има повече доставки на оръжия от Китай към Либия.

През юни италианските власти конфискуваха части от китайски дронове, които бяха маскирани като оборудване за вятърни турбини, пътуващи за Либия, според изявление на италианската митническа полиция и митническата агенция.

След като Канада обвини заподозрените по случая, един от двамата, канадски гражданин, беше арестуван. Другият, либийски гражданин, остава на свобода и е обект на червена бележка на Интерпол, която изисква правоприлагащите органи по целия свят да го открият и арестуват.

Сателитни снимки на либийска авиобаза разкриват доставки на руско оборудване

🇷🇺✈️🇱🇾 Руски военно-транспортен самолет е излетял от авиобазата в сирийската провинция Латакия за Либия в събота, съобщи сирийски служител по сигурността, намиращ се пред съоръжението, на фона на започналото изтегляне на руския контингент в страната.

По думите му в следващите дни се очаква от базата да излетят още няколко военно-транспортни самолета. В събота сутринта в базата имаше товарен самолет Ил-76, както и хеликоптери, които според съобщенията са долетели там от други региони на Сирия, където руските военни напускат позициите си.

Въз основа на сателитни снимки стана ясно, че руски военно-транспортен самолет Ил-76 е кацнал в авиобаза Ал-Джуфра в Либия на 10 декември, въпреки че на този етап няма информация откъде е дошъл този самолет и за къде е отлетял впоследствие.

Ден преди това въз основа на анализ на сателитни изображения беше съобщено, че в базата се намират най-големия товарен самолет Ан-124, както и Ил-76, Ан-32 и Ан-72. Полет на товарен самолет от руската база в Латакия към Либия се съобщава за първи път от падането на режима.

Както съобщихме многократно през изминалите няколко дни, руските сили започнаха своето постепенно изтегляне от Сирия.

Самер Ал-Атуш, кореспондент на британския ежедневник The Times в Сирия, публикува видео на военно оборудване, пристигащо в авиобаза Хмеймим и разговаря с въоръжени мъже, охраняващи главния ѝ вход, членове на ислямистката групировка Хаят Тахрир ал Шам, която е призната за терористична организация от ООН, САЩ, ЕС, Великобритания, Русия, Турция и други страни по света. Групата изигра решаваща роля в свалянето от власт на Башар ал-Асад. Охранителите на базата потвърдиха пред журналиста, че по тяхна информация руският контингент се изтегля от страната.

По-рано публично достъпни данни позволиха да се установи, че Москва е изпратила към Сирия няколко десантни и граждански кораба. В същото време корабите на нейния военноморски флот, базирани в пристанището на Тартус, бяха изтеглени на няколко километра навътре в морето. Руските военни напуснаха и редица малки бази и постове, включително в Манбидж и Кобани, съобщи местната новинарска агенция North Press Agency.

Базите бяха създадени, след като руската армия се намеси в сирийската гражданска война през 2015 г. и започна да оказва помощ на Башар ал-Асад. През последните години, когато в Сирия имаше малко активни боеве, те служеха главно като логистичен център за подкрепа на руски военни и наемнически операции в Африка, включително гореспоменатата Либия.

От началото на 2024 г. Москва започна да увеличава присъствието си там, прехвърляйки кадрови военнослужещи от Министерството на отбраната под прикритието на наемници и новобранци от африканското направление на ЧВК „Вагнер”.

Къде са базирани руските сили в северноафриканската страна, какво правят там и какви интереси преследват, се посочва в разследване на опозиционното издание Верстка, публикувано през май тази година, съвместно с проекта All Eyes on Wagner на Радио Свобода и разследващия проект Система.

Падането на сирийския режим и евентуалното закриване на руските бази в страната обаче може значително да усложни руските военни операции в Африка, където също има военен персонал и наемници в Централноафриканската република, Судан, Мали, Нигер и Буркина Фасо.

Либийският маршал Халифа Хафтар е шокиран от внезапното падане на Асад.

📸 Колаж: Africa Intelligence

🇸🇾🤝🇱🇾 Френското разузнавателно издание Africa Intelligence разкри негативните последици от свалянето на режима на сирийския президент Башар Асад върху върху интересите на либийския маршал Халифа Хафтар, който е бил шокиран от внезапното падане на сирийския режим, както и върху отношенията между семействата на двамата лидери.

Връзката между семействата Хафтар и Асад се основаваше на близък съюз, който разчиташе до голяма степен на взаимното им приятелство с Русия, като отношенията им достигнаха своя връх с тайното посещение на Махер ал-Асад, брат на бившия сирийски президент, на гости на Саддам, сина на Халифа Хафтар през септември 2022 г.

Освен това двете страни си сътрудничиха в обучението на пилоти от силите на Хафтар, провеждано в Сирия, което беше потвърдено от смъртта на либийски пилот по време на тренировъчен полет през декември 2022 г.

Часове след падането на режима в Дамаск самолет на компанията „Cham Wings“ кацна в Бенгази със сирийски офицери на борда, като се предполага, че сред пътниците може да е бил самият Махер ал-Асад.

Съюзът между двамата лидери вървеше паралелно със сътрудничеството с Русия, която използваше страните им като платформи за транзит на военно оборудване към африканския регион Сахел. Падането от власт на Башар ал-Асад може да накара Москва да преразгледа своята стратегия в региона, след като досега руските кораби преминаваха през пристанището на Тартус и спираха в пристанището на Тобрук, където разтоварваха военното си оборудване, което впоследствие беше транспортирано от силите на Африканския корпус по суша до съседните страни като Мали, Нигер и Буркина Фасо.

След подновяването на бунтовническата офанзива срещу сирийския режим програмата за обучение на либийските пилоти на Хафтар в Сирия беше прекъсната, а те загубиха два военни тренировъчни самолета L-39 Albatros, след като джихадистката групировка Хаят Тахрир ал-Шам превзе авиобаза Найраб на 2 декември.

В допълнение, компанията „Cham Wings“, свързана със семейство Асад, продължаваше да извършва редовни полети между Дамаск и Бенгази до края на миналия октомври, въпреки че беше поставена в списъка със санкции на Европейския съюз по обвинения в транспортиране на наемници, трафик на хора и контрабанда на наркотици между Сирия и източна Либия.

Либийският маршал Халифа Хафтар като военнопленник в Чад през 1987 г.

Либийски офицери, заловени в Уади Дум. Високият мъж в светъл камуфлаж е полковник Халифа Хафтар, командир на либийската група в Чад и бъдещ фелдмаршал и главнокомандващ на Либийската национална армия след падането на режима на Муамар Кадафи през 2011 г.
📸 Снимка: Nathaniel Powell on X

🇱🇾⚔️🇹🇩 Чад получава независимост от Франция през 1960 г. и, според лошата африканска традиция, скоро се потапя в омагьосания кръг на бунтове и граждански войни, не без активното участие на външни сили в бойните действия - Франция и Либия. Първата се опитва да запази бившата си колония под свое влияние, а последната, напротив, да я подчини на себе си.

Да се опише кратко и точно какво се случва в Чад през този период изобщо не е лека задача. „Освободителните фронтове“ един по един се разпадат, а по-късно се зараждат отново от останките си, но под нови имена.

Първият президент на страната Франсоа Томбалбайе взима решение да забрани всички опозиционни партии, налагайки еднопартийно управление две години след идването си на власт. По това време той започва процес по национализация на държавната администрация, изгонвайки всички французи и заменяйки ги с местни, които често са некомпетентни да се справят със задачите си.

Няколко години по-късно обаче му се налага да се обърне към Франция за помощ, тъй като автократичното управление изостря междуетническото напрежение и в крайна сметка то прераства в гражданска война, започната през 1965 г. от мюсюлманското население в северната част на страната, водено от Фронта за национално освобождение на Чад.

Томбалбай е свален и убит през 1975 г., но размириците продължават. През 1979 г. групировки на бунтовниците, предвождани от Хисен Хабре, превземат столицата Нджамена, в резултат на което цялата централна власт в страната се срива. Въоръжени фракции, много от тях идващи от бунта на север, се борят за власт.

Упадъкът на властта в Чад води до срив на френските позиции в страната. Либия прави опити да запълни властовия вакуум, включвайки се в гражданската война през 1978 г. След поредица от военни кампании в продължение на почти цяло десетилетие, либийската авантюра приключва катастрофално, когато през 1987 г. президентът Хисен Хабре, подкрепян от Франция, провокира невиждан до този момент обединен отговор от всички в страната, който принуждава армията на Либия да се оттегли обратно към собствената си територия.

Според комюнике № 57, издадено на 22 март 1987 г. след битките във Фая и Бир Коран, загубите на либийската армия при превземането на долината Уади Дум възлизат на 269 убити и 438 пленени, сред които попада и полковник Халифа Хафтар, настоящ фелдмаршал и командир на Либийската национална армия.

Военна база на границата с Нигер е на прицела на Халифа Хафтар

🇱🇾🤝🇳🇪 Съобщава се, че либийският клан Хафтар, който контролира по-голямата част от Източна и Югозападна Либия, води преговаря с нигерската хунта за контрол над бившата френска военна база Мадама, последния пост преди границата с Либия и стратегическа зона за контрол на миграционните потоци.

Миналия уикенд Саддам Хафтар, синът на главнокомандващия на Либийската национална армия (LNA), Халифа Хафтар, направи второ посещение в нигерската столица Ниамей за да финализира споразумения за съвместен проект за сигурност и търговия с новите лидери на страната.

Няколко седмици по-рано нигерска делегация, водена от министъра на вътрешните работи генерал Мохамед Тумба, придружена от представители на тайните служби и служители, близки до генерал Абдерахман Чиани, който дойде на власт след преврат през юли 2023 г., посетиха Бенгази, де факто столицата на Източна Либия.

Според източници, запознати със ситуацията, зад тези постоянни контакти стои широк, многостранен бизнес план, който включва снабдяване на Нигер с горива, петролни и хранителни продукти, както и подсигуряване на мащабни инвестиции за клана Хафтар в сферата на селското стопанство и недвижимите имоти.

Най-важният аспект на този проект, според нигерийски източници, е сферата на сигурността. Всъщност Хафтар може да си осигури военно присъствие в Мадама, бивша колониална крепост, построена от французите през 1930 г., за да спре италианската експанзия в Либия.

Военната база, модернизирана през 2014 г, за да побере 1800-метрова писта, места за паркиране на самолети и площадки за хеликоптери, ще служи като логистична платформа за прехвърляне на оръжия, боеприпаси и военно оборудване по въздух, които впоследствие да бъдат транспортирани до Либия или до други райони на Сахел.

Либийското военно присъствие трябва да бъде подкрепено от Русия, която се явява съюзник и на двете страни, с „официалната“ цел да се гарантира сигурността на област, която през 2017 г. трябваше да бъде охранявана от 500 италиански войници и от която френските сили се изтеглиха през 2019 г., премахвайки по-голямата част от наличното оборудване и инфраструктура.

Кремъл вече разчита на военни бази на територията на Либия, за да проектира своето влияние в Африка. В бъдеще руснаците може да придобият способността да транспортират оръжия и хора от Сирия, през либийското въздушно пространство, директно до Нигер и оттам до други бази на африканския континент. За Хафтар това е ценна възможност да получи подкрепа за своите въоръжени сили и да спечели дългосрочно геополитическо влияние в целия регион.

Проектът все още е изправен пред някои предизвикателства, по-специално противопоставянето на местното население в северен Нигер, което се опасява, че този план може да бъде приложен в негова вреда. Това включва движения, които се противопоставят на военната хунта в Нигер, като Съпротивителното движение за републиката (CRR), водено от Иса Аг Абула, туарег със силно влияние в северната част на страната. Друго опозиционно движение се ръководи от Мохамед Туре, служител в президентския дворец по време на ерата на сваления президент Мохамед Базум.

Хафтар може да успее да спечели подкрепата на нигерските групи, като им обещае проекти за развитие и икономически ресурси, следвайки стратегия, подобна на тази, приета от Муамар Кадафи с техните братовчеди в Либия. Остава да видим дали зараждащата се ос Бенгази-Ниамей ще може да произведе успешно финализирани споразумения.

Подобен проект изисква време и деликатни преговори за преодоляване на местната съпротива и консолидиране на съюзите, необходими за гарантиране на стабилността и ефективността на проекта в дългосрочен план в един от най-опасните региони на света. Ако има нещо сигурно, това е, че базата Мадама е желана от много регионални и международни участници дестинация, която има потенциал да играе стратегическа роля по несигурните граници на Сахел.