Рамат Ган отвори всички скривалища – заплахата от Иран „вече не е пренебрежима“

🇮🇱⚠️🇮🇷 Рамат Ган – съседен град на Тел Авив, разположен източно от него, отвори днес всичките си обществени скривалища – превантивно решение на градската управа пред уикенд, за който очаква осезаемо по-висок риск от ирански ракетен удар. „Оценката на обстановката показа, че заплахата от удари от Иран този уикенд е нараснала и вече не е пренебрежима“, пише кметът на града Кармел Шама-Хакоен във Facebook. Решението е изцяло общинско – ново указание от Тиловото командване няма, подчерта самият кмет: градът действа преди официалната команда, а не по нея.

Шама-Хакоен призна, че това струва на общината пари и логистика, но защити тази предпазливост пред варианта да се изчака: „Решихме да отворим всички скривалища в града.“ Той отправи призив към всички домоуправители да се уверят, че общите скривалища в жилищните сгради са чисти, достъпни и готови за използване, а жителите – да запазят спокойствие, ако сблъсъкът все пак ескалира.

„Няма специално предупреждение от Тиловото командване. Имаме ЦАХАЛ и ВВС, които ни защитават, но и удрят далеч оттук“, добави той. Мярката идва като допълнение към държавна програма: Министерството на отбраната и Тиловото командване по-рано обявиха изграждане на 1000 нови обществени скривалища и обновяване на други 500 в цялата страна.

Уикендът, посочен от кметът, съвпада с очаквано ново стъпало в ескалацията на военнта кампания на САЩ срещу Ислямска република Иран. По сведения на израелската обществена телевизия КАН от сряда вечерта Израел е бил уведомен от своя съюзник, че през идните дни ще разшири своите удари – за първи път в тази фаза от конфликта ще участват тежки стратегически бомбардировачи. Израелската армия вдигна нивото на тревога, шлифова своите отбранителни и настъпателни процедури и държи постоянна връзка с Пентагона; висш израелски служител, цитиран от Ynet, обобщи, че ключът към следващите дни се намира в ръцете на Тръмп. Оценките, предадени от КАН, гласят, че подобно разширяване повишава вероятността Техеран да отговори с ракетни удари по израелска територия – сценарий, който би върнал моментално израелската авиация в иранското небе. Министърът на енергетиката Ели Коен заяви пред радио 103FM, че Израел следи събитията в региона от три седмици насам и се намира в „най-висока готовност за всеки сценарий“, докато премиерът Бенямин Нетаняху свиква пълния състав на кабинета в неделя. Междувременно Обединеното кралство заяви, че изтегля дипломатическия си персонал от Иран. Президентът на САЩ Доналд Тръмп вече заплаши: „За всеки атакуван кораб в Ормуз ще унищожим електрическа централа или мост, включително в Техеран.“ В четвъртък Корпусът на гвардейците на ислямската революция (КСИР) обяви, че е неутрализирал три танкера в протока.

В нощта срещу четвъртък Централното командване на САЩ (CENTCOM) отчете 12 поредни нощи на обстрел срещу Иран – по морски способности, складове за ракети и дронове, крайбрежни пунктове за наблюдение и системи за противовъздушна отбрана. Успоредно тече подновената морска блокада: 9 търговски кораба са пренасочени, а 1 беше изваден от строя. Техеран отговаря по периферията на американското присъствие с балистични ракети и дронове по Йордания, Кувейт, Бахрейн и Катар. В сряда йорданската армия прехвана 4 от 6 ракети, изстреляни към пристанищния град Акаба, а експлозии се чуваха отсреща в израелския град Ейлат; същата седмица ирански удари поразиха инсталации за обезсоляване на вода и енергийни обекти в Кувейт. В петък, 17 юли, попадения на ирански ракети по американска военна база в Йордания убиха трима войници – първите американски жертви от 1 март насам. В тази география обаче отсъства самият Израел: по оценка на анализатори, цитирана от Асошиейтед прес, Техеран съзнателно удря около него, но не него, защото директно нападение би вкарало израелската армия обратно в конфликта – при положение че Иран вече поема нощ след нощ американски залпове.

Междувременно дипломатическите усилия на практика са замразени. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че Иран „моли за сделка“, но „явно не е сериозен“ да сключи такава, на която да остане верен. Посредниците от Пакистан продължават своите совалки, но войната се измества към битка за контрола над Ормузкия проток. Конфликтът отваря и нов морски фронт: движението на йеменските хути обяви, че налага морска блокада на Саудитска Арабия в понеделник, а през изминалата нощ порази два саудитски танкера в Червено море – „Енселия“ и „Лейлия“. Саудитската държавна агенция SPA потвърди пожар в носовата част на единия кораб; екипажите са невредими.

За Рамат Ган – плътно застроено предградие в Тел Авивската агломерация – тази тревога има конкретни адреси. Градът е сред най-тежко поразените от иранските залпове през пролетта. На 18 март балистична ракета с касетъчна бойна глава, изстреляна от Иран, се вряза в жилищна сграда и уби Ярон и Илана Моше, съпрузи на около 70 години, застигнати от шрапнелите на път към скривалището. Революционната гвардия обяви удара за отмъщение за убийството на Али Лариджани, секретар на Върховния съвет за национална сигурност на Ислямска република Иран. Само в рамките на онази нощ централен Израел преживя четири вълни ракетен обстрел между полунощ и осем сутринта – с ранени, разрушени сгради и спряно движение на влаковете около Тел Авив.

Пет месеца по-късно способността на иранските балистични ракети да стигнат агломерацията на Тел Авив не подлежи на съмнение. Въпросът е дали предстоящият уикенд ще пречупи ограничението, което Техеран сам си наложи. По израелски оценки отговорът зависи от мащаба на американската ескалация: колкото по-дълбоко ударите засегнат националната инфраструктура, а Тръмп вече отбеляза електрически централи и мостове като следващи цели – толкова по-трудно ще е за Техеран да задържи огъня само по американските бази. По-вероятният сценарий за уикенда остава пореден ирански отговор по американските бази и обекти в Залива; удар по израелска територия е малко вероятен, но вече не е пренебрежим – както посочи кметът на Рамат Ган. Ако в следващите дни Тиловото командване издаде собствени указания към населението, то армейската оценка ще е догонила общинската. Уикенд без стратегически бомбардировачи и ирански удари западно от Йордания пък би върнал тревогата в нейната изходна точка – отворени скривалища, които, както се надява кметът, изобщо няма да потрябват.

📸 Снимка: Хора се укриват в подземна жп гара в Рамат Ган по време на иранска ракетна атака, 28 февруари 2026 г. (Oren Koen/Flash90)

Отворената рана на Израел: 1000 дни без право на забрава.

🇮🇱🎗️🕯️ 6:29 ч. сутринта на 7 октомври 2023 г. – минутата, в която преди 1000 дни картечниците и ракетите разкъсаха съботната тишина над южен Израел – започнаха възпоменанията. Днес, 1000 дни по-късно, в 10:00 ч. на Площада на заложниците в Тел Авив хиляди замръзнаха в тежка минута мълчание в памет на убитите.  После прозвуча осемминутен запис, в който оцелелите от фестивала „Нова“ и от кибуците край Газа разказват, минута по минута, какво са видели и преживели онази съдбоносна сутрин.

Около 1200 души бяха убити. 251 бяха взети за заложници. Това са числата, които Израел носи като отворена рана вече близо три години, без да може да свикне с него.

Този хиляден ден не завари страната в разгара на заложническа криза, а горчивата ѝ равносметка. Последните 20 живи заложници се прибраха на 13 октомври 2025 г. Телата бяха връщани поетапно през есента и зимата, а последното – това на полицая Ран Гвили – беше извадено от ивицата Газа на 26 януари. Така за първи път от над 11 години в палестинския ексклав не остана нито един израелски заложник. Затова скръбта на 2 юли вече не е за спасяване на живи, а за онова, което не може да се поправи – и за въпроса кой позволи то да се случи.

По обед, само на няколко крачки от площада, в библиотеката „Бейт Ариела“ отвори изложбата „1000 спомена“. Без патос, без числа – само вещи, всяка една донесена от близък, и до всяка от тях – разказ. Дребни предмети, които обикновено не значат нищо, а тук са всичко, останало от един човек.

Едно детско колело е на Ариел Бибас. Беше на 4 години, червенокос, наричаха го „Лули“ и не се разделяше с Батман – снимките му са в тениски и пижами с любимия герой, а за Пурим се беше маскирал точно като него. На 7 октомври го отвлякоха от кибуца Нир Оз заедно с майка му Шири и 9-месечното му братче Кфир – най-малкия заложник на онзи ден. Баща им Ярден беше отведен отделно. Тримата бяха убити в плен. Тленните останки на Ариел и Кфир се върнаха на 20 февруари 2025 г., тези на Шири – ден по-късно. На 26 февруари ги погребаха заедно. Ярден вече беше на свобода – пуснат на 1 февруари след 484 дни. Колелото остана.

Две военни беретки принадлежат на наблюдателките Ноа Прайс и Рони Ешел. Двете млади жени служеха в едно и също поделение на базата Нахал Оз – момичетата, чиято работа беше да следят оградата с Газа през целия ден и които месеци наред докладваха, че отсрещната страна изучава границата. Предупрежденията потънаха някъде нагоре по веригата. Гласът на Рони Ешел, на 19 години, е записан в 6:29 ч. онази сутрин по радиото: „До всички станции, четирима тичат към оградата, потвърдете.“ Базата беше превзета. 34 дни я водеха изчезнала, преди армията да съобщи, че е убита. Баща ѝ Еял оттогава не спира да пита защо никой не е чул навреме. Ноа Прайс, на 20, успя да стигне до укритието, да се обади на майка си и да напише на своите „обичам ви“, преди връзката да прекъсне. Беше почитателка на Тейлър Суифт и мечтаеше да я гледа на концерт в Париж. На нейната беретка инструкторът беше написал: „Светлината в сърцето ти ще надвие всяка трудност.“

Една престилка на парамедик е на Амит Ман. Беше на 22, санитарка в кибуца Беери. На 7 октомври се оказа в местната клиника, която за часове се превърна в претъпкан пункт за ранени. Когато сутринта приятелят ѝ я умоляваше да бяга, тя отказа: „Точно защото е опасно, трябва да съм тук.“ Повече от шест часа превързваше ранени редом с лекаря Даниел Леви, докато нападателите обграждаха сградата, и не спря дори след като самата тя беше простреляна. Последното, което написа на сестрите си, беше: „Тук са… Не мисля, че ще изляза. Обичам ви.“ Клиниката беше превзета. Убиха я заедно с лекаря и охраната.

Сред „затворническите картони“ на върналите се от плен е и този на Ром Браславски. 19-годишен, той работеше като охранител на фестивала „Нова“. Оцелелите го наричат един от героите на онази нощ – вдигал хора да бягат, раздавал вода, изнасял ранени, въпреки че беше прострелян в двете ръце. Отвлякоха го жив. Държаха го гладен и малтретиран. Върна се на 13 октомври 2025 г. Не всички от „Нова“ имаха този край. Рон Йехудай, на 24, се скри в голям контейнер за боклук заедно с други хора. Последното му съобщение до вкъщи в 11:39 ч. гласеше: „Ще се оправи, обичам ви.“ Няколко минути по-късно терористите откриха контейнера и убиха него и още осем души. Баща му Йорам после откри и купи истинския контейнер и го превърна в паметник. „Никой не биваше да умре в онзи ден – каза той на 2 юли. – Изненадаха ни сутринта, но по обед имаше достатъчно време да се изпратят сили и да се спасят цивилни, деца в беда, вътре на територията на Израел. И това не беше направено. Това е изоставяне. Моят Рон можеше да е жив днес.“

Още два затворнически картона стоят един до друг – на Арбел Йехуд и Ариел Кунио. Двойка, израснали през няколко къщи един от друг в Нир Оз. Отвлякоха ги в един и същи ден и ги държаха поотделно, без единият да знае дали другият е жив. Арбел се прибра първа – на 30 януари 2025 г., последната жива заложничка, освободена в онази фаза на примирието. Ариел – чак на 13 октомври, заедно със своя брат Давид, след 738 дни в подземен тунел. Братът на Арбел, Долев, беше убит на 7 октомври. Сега двамата се учат да живеят наново – заедно, най-сетне.

Не всяко завръщане обаче беше завръщане. Ицик Елгарат, на 68, беше прострелян през вратата на укритието в дома си в Нир Оз и завлечен в плен, докато по телефона казваше на брат си Дани: „Дани, това е краят.“ Убиха го в плен – по думите на брат му, изтезаван до смърт от похитители, които го взели за пилот. Тялото му се върна на 27 февруари 2025 г. „Хиляда дни слушам едно и също: Заложниците се върнаха – заяви Дани Елгарат пред щаба на армията в Тел Авив. – Не всички се върнаха. Брат ми Ицик беше отвлечен жив и можеше да се върне жив, но беше изоставен да умре. А това, което ни се върна, не беше брат ми. Беше тяло – и никой никога няма да размие тази истина.“

Ягев Бухщаб, на 34, звукоинженер и музикант, който сам си правеше китарите, беше отвлечен от Нирим заедно със съпругата си Римон. Нея пуснаха след около два месеца. Него убиха в плен, а тялото армията извади едва през август 2024 г. Майка му Естер стоеше на площада с искане, което няма да изостави: „Военният натиск не спаси заложници – той им навреди.“

Дрор Ор, майстор на сирене от мандрата в Беери, беше убит на 7 октомври, а тялото му отнесено в ивицата Газа и върнато едва на 25 ноември 2025 г. Жена му Йонат беше убита на същия ден, а двете им по-малки деца бяха освободени още през 2023 г. Брат му Елад видя в думите на министъра на финансите Бецалел Смотрич, който този месец поиска да му благодарят за връщането на заложниците, част от кампания срещу семействата: „Това е огромна лъжа. Единственото, което можем да направим в този ден, е да кажем на хората истината – какво се случи и какъв е мащабът на бедствието.“

Омри Миран се прибра жив. Терапевт по шиацу и градинар от Нахал Оз, терористите го отвлякоха пред очите на жена му Лишай и двете му малки дъщери. Върна се сред последните 20 на 13 октомври 2025 г. и за първи път от две години прегърна децата си. Промяна в начина, по който държавата се държи, той не вижда. „Офицерите ми казват първо: Съжаляваме и се срамуваме – сподели той по радиото. – Това не го чувам от нашето ръководство.“ За Смотрич, който се хвалеше, че е блокирал сделки за заложници, Миран каза единствено, че трябва „да спре да говори глупости“ – и че е възможно повече хора, които днес можеха да са между живите, да са били убити там. Бащата на Омри, Дани Миран, го каза още по-рязко на кръстовището при Амиад: „Това не беше война на възраждане. Беше война на кръв. Смотрич не върна заложници. Още 50 можеха да се върнат живи.“

Думата, която свързва всички тези гласове, е една – изоставяне. И искането е едно: държавна анкетна комисия – най-силният разследващ орган в страната – която да разнищи провалите преди, по време и след 7 октомври. Кабинетът на Нетаняху се съпротивлява – твърди, че комисия, назначена от Върховния съд, ще е предубедена към него, и настоява само за комисия, която сам да състави. Критиците виждат в това опит да бъде избегнато независимото разследване. На площад „Париж“ в Йерусалим, срещу резиденцията на премиера, надпис гласи: „1000 дни, 2000 мъртви.“

Протести имаше по кръстовищата из цялата страна и пред домовете на министри. А когато премиерът Нетаняху наскоро отговори на въпроса какво се е променило от 7 октомври 2023 г. насам с думите, че е отслабнал, Йорам Йехудай не успя да сдържи гнева си: „Това е високомерие. Презрение към семействата и гражданите. От 1000 дни не съм се смял на шеги и очаквам премиерът да прави същото – вместо да поеме отговорност за клането, станало по време на неговото управление.“

Загубите, които този ден събира, не свършват със 7 октомври. Оттогава Израел брои загиналите си от войната срещу Хамас в Газа, срещу Хизбула в Ливан, от терористичните нападения, от ракетните залпове във войните с Иран. На Площада на заложниците семействата подредиха инсталации – жълтия контейнер от „Нова“, макет на тунел като онези, в които държаха хора под земята. А в „Бейт Ариела“ колелото на Ариел, беретите на Ноа и Рони, престилката на Амит останаха под стъклото – вещи, надживели стопаните си. За семействата хилядният ден не беше годишнина, а поредният ден от една незавършена битка: в търсене на отговори, отговорност и за това някой най-сетне да назове ясно какво беше изгубено.

Фрагменти от ирански касетъчни боеприпаси паднаха на 10 места в централен Израел.

🇮🇷💥🇮🇱 Фрагменти от ирански касетъчни боеприпаси паднаха на около 10 различни места в централен Израел в събота следобед, съобщи Jerusalem Post. Основният инцидент беше регистриран в Рамат Ган, където отломки от ракетата унищожиха автомобили и засегнаха няколко жилищни апартамента.

52-годишен мъж беше леко ранен от взривната вълна, съобщи спешната служба „Маген Давид Адом" (MDA). Пожарни и спасителните служби отчетоха, че в резултат на удара е срутена сграда в Рамат Ган, а МДА допълни, че има вероятност хора да са блокирани в засегнатите обекти.

Общо над 10 попадения бяха отчетени в Тел Авив, Бней Брак, Петах Тиква, Гиватаим, Рамат Ган и Рош Хаайн. В Бней Брак два фрагмента достигнаха жилищна сграда, в Петах Тиква отломък падна на празен път, а в Рош Хаайн – на празен паркинг, без пострадали. Сапьори и сили за сигурност бяха изпратени на местата на ударите, а Командването на вътрешния фронт на израелските отбранителни сили (IDF) призова гражданите да стоят далеч от засегнатите зони. „Пристигнахме на място за минути и видяхме разрушения, огън, стъкла на пода и много дим", заяви старши парамедик от MDA Лиор Паз пред израелски медии.

Ударът е пример за системната употреба на касетъчни боеприпаси от страна на Ислямска република Иран в ежедневните ракетни удари срещу централен Израел. Към началото на април режимът е изстрелял над 300 балистични ракети по Израел, а близо половината са носили касетъчни бойни глави, съобщи Times of Israel, позовавайки се на оценка на израелската армия. По-голямата част от балистичните ракети на Иран носят по около 24 субмуниции, но ракетата „Хорамшахр" може да бъде оборудвана с 80 такива, всяко с 20 кг тегло, от които 4 кг експлозив, съобщи Al Jazeera. Субмуниции се отделят на височина между 7 и 10 км, при което се разпръскват на площ до 7-10 км, което прави тяхното прехващане практически невъзможно с отварянето на бойната глава, отбеляза CNN в свой анализ.

Именно това превръща касетъчните боеприпаси в основното предизвикателство пред израелската отбрана: за да бъде неутрализирана една ракета, тя трябва да бъде прехваната преди разделяне на полезния товар; след него една цел се превръща в десетки. Според данни на израелските здравни власти иранските удари са убили 12 души и ранили над 2000 в Израел от началото на конфликта. Human Rights Watch потвърди най-малко три отделни атаки с касетъчни боеприпаси срещу населени райони, довели до гибелта на четирима цивилни – двама работници в Йехуд на 9 март и възрастна двойка в Рамат Ган на 18 март, съобщи Haaretz.

Организацията квалифицира ударите като нарушение на законите на войната и посочи, че те „представляват предвидима и дълготрайна опасност за цивилното население". Конвенцията за касетъчните боеприпаси от 2008 г. е ратифицирана от 111 държави, но нито Израел, нито Иран е страна по нея.

 

Шефът на АМАН: Иран е в „критично състояние“ и не е способен на по-масирани удари

🇮🇱 Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха, че няма пострадали при последния залп с балистични ракети, изстрелян от Иран към централните части на страната и Западния бряг. Това е седмата такава атака за последното денонощие, но според първоначални оценки броят изстреляни ракети е бил малък. Повечето от тях са били прехванати или са паднали в открити местности.

По време на нападението сирени за въздушна тревога прозвучаха в редица населени места, принуждавайки цивилното население да потърси прикритие. В социалните мрежи бяха публикувани кадри, показващи едно от успешните прехващания на иранска ракета през последния час. На видеото могат да се видят израелски войници, които наблюдават работата на ракетния щит и отпразнуват бурно неутрализирането на заплахата.

В пълен контраст с обстановката в Израел, началникът на службата за военно разузнаване (АМАН) генерал-майор Шломи Биндер е заявил по време на скорошна закрита дискусия по сигурността, че иранският военен апарат се намира в „критично състояние“ след 16 дни война.

Според репортаж на Канал 12, Биндер е посочил, че официални лица на иранския режим едва сега започват да осъзнават мащаба на щетите, които са нанесени на военните способности на режима. „През последните дни иранците започват да разбират какво им се е случило“, цитират думите на Биндер. „Те откриват колко уязвима е командната им структура и какви повреди са били нанесени.“

Отбелязва се, че Биндер е споделил пред участници в срещата за колебанието на апарата за сигурност на Техеран да действа поради присъствието на израелски и американски изтребители, а други звена или нямат желание, или просто нямат възможност да действат.

„Това, което изстрелват, е максимумът на техните възможности, те просто не могат да направят повече от това“, коментира той по отношение на интензивността на иранския ракетен огън. Биндер допълни още, че израелските удари „запечатват тунели ежедневно, за да бъде гарантирано, че нямат начин да изстрелват допълнителни ракети“.

Репортери на CNN Turk бяха задържани пред щаба на IDF.

🇮🇱🔐🇹🇷 Полицията в Тел Авив задържа двама турски журналисти от CNN, предавали на живо пред щаба на Израелските отбранителни сили (IDF) в града – „Кирия“.

Двама души, репортер и оператор, работещи за версията на турски език на CNN, са снимали в района днес, след като Иран изстреля поредния ракетен залп срещу Тел Авив и други части на централен Израел. По време на живото предаване се вижда как двама мъже, които изглеждат като военнослужещи, се приближават към екипа и изземват телефона на репортера.

От полицията заявиха, че са получили сигнал за двама заподозрени, оборудвани с камери, които предават в реално време за чуждестранен медиен канал. Когато служителите на реда са им поискали лични документи, репортерите са представили изтекли прескарти, след което са били задържани за разпит, добавя агенцията.

Бурханетин Дуран, ръководител на Дирекцията по комуникациите на Република Турция, нарече арестите „атака срещу пресата“ и заяви, че се полагат усилия за освобождаването на журналистите.

Седем израелски заложници бяха освободени.

🇮🇱 Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха, че Червеният кръст е уведомил армията, че преди малко е освободил седем заложници от ръцете на Хамас в град Газа.

Освободените заложници са Матан Ангрест, братята Гали и Зив Берман, Алон Охел, Ейтан Мор, Омри Миран и Гай Гилбоа-Далал.

В момента Червеният кръст транспортира заложниците към войските на IDF в Газа, откъдето те ще бъдат ескортирани извън Ивицата до военна база близо до Ре’им. Там те ще преминат първоначален медицински и психологически преглед и ще се срещнат със семействата си.

Останалите 13 живи заложници ще бъдат освободени по-късно днес от различни райони на Газа.

На „Площада на заложниците“ в Тел Авив водещият на събитието обяви, че над 65 000 души са се събрали на площада, за да проследят освобождаването на заложниците. Тя моли всички, които са паркирали на съседната улица, да преместят колите си, за да освободят място за хилядите очаквани хора.

По големите екрани, разположени на площада, който е центърът на протестите за заложниците от атаката на 7 октомври 2023 г. насам, върви слайдшоу с кадри от живота на заложниците, заснети преди отвличането им. Звучат бавни, пълни с надежда мелодии. От време на време слайдовете са прекъсвани за директни новинарски предавания. Тълпата избухва в аплодисменти всеки път, когато на екрана се появи роднина на заложник или когато предаването покаже пряка транслация от самия площад.

Тълпата избухна в ликуващи викове, когато Ейнав Зангаукър, майката на заложника Матан и водещ активист в митингите за освобождаването им, се чува в телефонен разговор с сина си по канал 12 да казва: „Няма повече война, идваш си у дома“.

Стотици хиляди излязоха на протести в Израел с искане за сделка за заложниците

🇮🇱🪧🇵🇸 Хиляди израелски граждани излязоха по улиците снощи в рамките на националния ден на действие с искане към правителството да постигне споразумение за освобождаването на 50-те заложници, които все още са държани от Хамас и други терористични организации в тунелите на ивицата Газа.

Протестите доведоха до блокиране на ключови транспортни артерии, демонстрации пред офиса на премиера Бенямин Нетаняху в Йерусалим, където заседаваше Съветът за сигурност, и шествията към домовете на министри. Кулминацията се разигра на „Площада на заложниците“ в Тел Авив, където според организаторите са се събрали около 350 000 души.

Масовите демонстрации в деня на действие, организиран от „Форума на семействата на заложниците и изчезналите“ и е втори за последните две седмици. Предишната неделя протестът събра над един милион участници в цялата страна, включително около половин милион в Тел Авив.

През деня демонстранти блокираха магистрали като Айялон в Тел Авив, път 1 между Йерусалим и Тел Авив, основната артерия път 6 и крайбрежния път 2. На места бяха подпалени автомобилни гуми.

Докато Нетаняху водеше заседание на кабинета по сигурността, стотици протестираха навън, настоявайки за приемане на сделката, одобрена от Хамас миналата седмица. На първа линия младежи от социалистическото движение „Хашомер Хацаир“ носеха плакат с надпис: „Една крачка ни дели от пълен провал“ – препратка към опасенията, че властите ще отхвърлят предложението.

Заседанието приключи без гласуване или дори обсъждане на частичното примирие. Според израелски медии Нетаняху заявил, че ще обсъжда само „цялостна рамка“ и че разширява офанзивата за превземане на палестинския анклав с цел да окаже натиск върху Хамас.

По-късно хиляди в Тел Авив се включиха в шествие от централната жп гара до „Площада на заложниците“, където близки на отвлечените говориха пред събралото се множество.

Офир, баща на заложника Ром Брасловски, заяви, че вече „няма доверие на премиера“ след близо две години без резултат. Миналия месец групировката Ислямски джихад публикува кадри, в които неговият син се забелязва в тежко състояние. „Не искам да получа сина си в чувал“, каза той, като сравни видеото с „ужасите на Холокоста“.

Но по думите му правителството не прави нищо: „Чакаме вече две години... сякаш е умишлено.“ Единственият, на когото имал доверие, бил началникът на Генералния щаб на IDF Еял Замир, който според сведения в понеделник е призовал за приемане на сделката.

Ноам, дъщеря на отвлечения и убит в плен Хаим Пери, призова за край на „безкрайната война на гърба на войниците и заложниците“. На английски тя се обърна към президента на САЩ Доналд Тръмп: „Народът на Израел гласува с краката си, нацията иска войната да свърши и заложниците да се приберат.“

Актьорът Лиор Ашкенази също отправи остри критики към правителството: „Мина цяла седмица, откакто Хамас изяви своето съгласие. А днес кабинетът дори не обсъди примирието.“ Той призова властите: „Придвижете това споразумение напред, по дяволите!“

Според Канал 12 след масовите демонстрации семействата на заложниците имат за цел изостряне на натиска с ежедневни протести пред сградите на правителството и домовете на министри.

В момента 50 заложници продължават да бъдат държани от терористични групировки в тунелите на ивицата Газа, сред които 49 от отвлечените на 7 октомври 2023 г. Част от тях са вече загинали, други са в неизвестност, а за около 20 се смята, че са живи. Хамас продължава да държи и тялото на израелски войник, убит през 2014 г.

Досега организацията е освободила над 130 души в рамките на различни временни примирия, а Израел е освободил около 2000 палестински затворници. Осем заложници бяха спасени от IDF, докато 49 други са открити, включително 3-ма, убити по погрешка от израелската армия.

По данни на контролираното от Хамас здравно министерство в Газа досега са загинали повече от 62 000 души. Израел твърди, че от началото на войната е ликвидирал над 22 000 бойци в Газа и още около 1600 терористи на територията на Израел по време на клането на 7 октомври 2023 г.

Революционната гвардия публикува карта с успешно поразени цели на територията на Израел.

🇮🇷💥🇮🇱 Tasnim News, влиятелна иранска информационна агенция, свързана с Революционната гвардия, публикува карта с обекти на територията на Израел, за които посочва, че са били поразени успешно от ирански балистични ракети и дронове по време на 12-дневния военен конфликт между двете страни.

Съгласно инфографиката, целите включват различни обекти, свързани с израелската отбрана, служби за сигурност и енергетика:

• Пристанище и електроцентрала – Хайфа
• Петролна рафинерия на BAZAN Group – Хайфа
• Военновъздушна база Тел Ноф – Реховот
• Комплекс на разузнаването (Мосад, Аман, звено 8200 на IDF) – Глилот, Тел Авив
• Генерален щаб на IDF – Кирия, Тел Авив
• Международно летище „Бен Гурион“ – Тел Авив
• Индустриален комплекс, Кирият Гат
• Научно-технологичен парк „Негев“, Беер Шева
• Производствено съоръжение на Rafael Advanced Defense Systems
• ТЕЦ „Орот Рабин“, Хадера
• Научен институт „Вайцман“, Реховот
• Център за ядрени изследвания „Шимон Перес“, Димона

Въпреки че горната инфографика е тиражирана широко в онлайн пространството, на този етап не е известно да има потвърждения от независими източници и/или официални изявления от израелска страна, които да доказват успешни попадения в голяма част от изброените обекти.

Израел и Азербайджан обещаха да засилят връзките си в отбраната

🇮🇱🤝🇦🇿 Израелският министър на отбраната на Израел Кац прие днес в Тел Авив азерския си колега Закир Хасанов в среща, насочена към засилване на двустранното сътрудничество в сферата на сигурността.

По време на срещата Кац похвали дълбокия стратегически алианс на двете държави, изтъквайки общите интереси и взаимното доверие между тях. Той благодари на Хасанов за подкрепата на Баку след масовото клане, извършено от терористичната групировка Хамас на 7 октомври 2023 г. и за азерските усилия за посредничество между Израел и Турция.

Кац също така подчерта гласовете от граждани на Азербайджан на конкурса „Евровизия“, с които страната присъди максималния брой точки на Израел, определяйки развитието като истински знак за приятелство между двете правителства и народи.

Според изявлението, двете страни са се договорили да разширят сътрудничеството в отбранителния сектор. Партньорството с Азербайджан в сферата на сигурността се смята за ключов стратегически интерес за Израел, предвид близостта на каспийската страна до Иран.

Хутите изстреляха балистична ракета срещу международно летище Бен Гурион в Тел Авив.

🇾🇪💥🇮🇱 Балистична ракета, изстреляна от йеменските хути срещу международно летище Бен Гурион в Тел Авив, беше прехваната успешно преди да достигне целта си от системата за противоракетна отбрана Arrow, според израелските военни.

Голямо парче отломка от прехванатата ракета падна в селището Алон Швут на Западния бряг, но за момента няма информация за ранени или материални щети при атаката.

Сирени прозвучаха в централен Израел и района на Йерусалим. Около три минути преди сирените, жителите са били предупредени за атаката с ракети с голям обсег чрез push-известие на мобилните си телефони

От 18 март, когато израелската армия възобнови офанзивата си срещу Хамас в ивицата Газа, хутите са изстреляли общо 34 балистични ракети и поне 10 дрона от Йемен по Израел. Част от ракетите не успяха да достигнат въздушното пространство на Израел и паднаха в Саудитска Арабия и Йордания.

Хутите обявиха пълна "въздушна блокада" на Израел след атаката срещу летище Бен Гурион

🇾🇪✈️🇮🇱 Военният говорител на хутите Яхия Сарея обяви, че започват пълна въздушна блокада на Израел, като продължават да изстрелват ракети по летище Бен Гурион. Според него, целта на атаките е да се възпрепятства въздушния трафик в страната и призова всички авиокомпании да отменят полетите към Израел.

Успехът на такава блокада изглежда малко вероятна, тъй като се очаква противоракетната отбрана на страната да се справи с повечето от пристигащите ракети. Израел разполага с модерни защитни средства като „Железен купол“ и „Patriot“, които са се доказали многократно в миналото по време на конфликти с йеменските хути и други въоръжени групи в региона.

Въпреки че атаките вероятно няма да доведат до сериозни щети на инфраструктурата на страната, опасенията за безопасността на пътниците и гражданите остават. Ансар Аллах, познати още като хути, са подкрепяна от Иран въоръжена група, която е един от основните участници в гражданската война в Йемен. Хутите неведнъж са демонстрирали своите способности да извършват ракетни атаки извън родината си, но ефективността на подобни действия срещу Израел остава спорна.

Балистична ракета на хутите удари летището на Тел Авив и рани шестима.

🇾🇪💥🇮🇱 Балистична ракета, изстреляна от подкрепяните от Иран йеменски хути, порази територията на летище Бен Гурион в неделя сутринта, ранявайки шестима души.

Израелските военни съобщиха, че са направили няколко опита да прехванат ракетата, изстреляна от Йемен, но в крайна сметка не са успели да я свалят. „Установен е удар в района на летище Бен Гурион“, добавиха те. Военновъздушните сили на страната разследват неуспеха.

Сред ранените при атаката са мъж на около 50 години в добро състояние с травми на крайниците и две жени на 54 и 38 години, в добро състояние, които са били ударени от ударната вълна, се посочва в изявление на службата за бърза помощ „Маген Давид Адом“.

64-годишен мъж е леко ранен, след като е бил ударен от предмет, излетял от мястото на удара, а други две жени на 22 и 34 години са леко ранени, докато са бягали към подслон, съобщи MDA.

Други двама души са били лекувани за остра тревожност. Ранените са откарани в болници в централен Израел.

Запис от охранителни камери показа момента, в който ракетата падна в горичка, съседна на път за достъп, в периметъра на летището.

Сирени прозвучаха в централен Израел в 9:22 ч. сутринта. Около пет минути преди сирените беше издадено ранно предупреждение до жителите, а цивилните бяха предупредени за атаката с ракети с голям обсег чрез push-известие на телефоните им.

Новата система за предупреждение, активирана наскоро, претърпя сериозни трудности, като или не изпращаше предупреждения, или изпращаше предупреждения в по-широка зона, отколкото покриват сирените.

Летище Бен Гурион отвори отново въздушното си пространство, след като спря полетите за около час след атаката.

Въпреки това, германската група превозвачи Lufthansa, включваща Lufthansa, SWISS, Austrian Airlines и Brussels Airlines, отмени всички полети до летище Бен Гурион, планирани за неделя, според уебсайта ѝ. Испанската авиокомпания Air Europa също заяви, че отменя полетите между Тел Авив и Мадрид.

Йеменските хути поеха отговорност за изстрелването, стана ясно от телевизионно изявление на говорителя на групировката Яхя Сари, който повтори предупреждение към авиокомпаниите, че израелското летище „вече не е безопасно за въздушен транспорт“.

Мохамед ал-Бухайти, висш служител на хутите, заяви пред катарския телевизионен канал Ал-Арабия, че в неделя сутринта бунтовническата група е демонстрирала способност да поразява чувствителни цели и че „няма червени линии“ в борбата си срещу Израел.

След нападението израелският премиер Бенямин Нетаняху трябваше да проведе телефонна среща с министъра на отбраната Израел Кац и други висши служители на отбраната в 15:00 часа, за да обсъди потенциалните отговори, включително директен израелски удар по активи на хутите в Йемен.

В 19:00 часа Нетаняху ще свика лично кабинета си по сигурност, за да обсъди разширяването на военната кампания в Газа, боевете в Сирия, нападението на хутите и други.

В кратко изявление след атаката Кац каза: „Който и да ни навреди, ще го ударим седемкратно.“

Израел избягва да нанася удари в Йемен в отговор на скорошните атаки на хутите, тъй като САЩ водят мащабна кампания срещу подкрепяната от Иран групировка. Служители по сигурността заявиха пред обществения радио-телевизионен оператор „Кан“, че „след атаката срещу летище Бен Гурион, от наша гледна точка, няма ограничения“ за отговор срещу хутите.

Председателят на опозиционната партия „Национално единство“ Бени Ганц отправи призив към правителството да държи Иран отговорен за атаката.

„Това не е Йемен, това е Иран. Иран е този, който изстрелва балистични ракети по държавата Израел и трябва да носи отговорност“, написа бившият министър на отбраната в предаването X.

„Израелското правителство трябва да се събуди“, каза той, твърдейки, че огънят срещу Израел „трябва да доведе до сериозен отговор срещу Техеран“.

Атаката в неделя идва ден след последното изстрелване на балистична ракета от хутите, която задейства сирени в Йерусалим и някои части на южен Израел, но беше успешно прехваната.

От 18 март, когато израелската армия възобнови офанзивата си срещу Хамас в ивицата Газа, йеменските хути изстреляха около 27 балистични ракети и няколко дрона към Израел. Само около половината от тях задействаха сирени в страната и бяха свалени, докато останалите не успяха.

Сирените накараха стотици хиляди израелци да се втурнат към убежища по всяко време на деня и нощта, причинявайки редица наранявания в суматохата. Сирените са предпазна мярка от падащи отломки от прехващания, които понякога причиняват наранявания, смърт и щети.

Хутите, чийто лозунг е „Смърт за Америка, смърт за Израел, проклятие за евреите“, започнаха да атакуват Израел и морския трафик през ноември 2023 г. – месец след нападението на Хамас на 7 октомври. През последните седмици САЩ нанасят масирани въздушни удари в Йемен по хутите, насочени към тяхното ръководство и инфраструктура.

Най-малко 37 ранени при терористична атака с камион в Централен Израел.

🇮🇱 Най-малко 37 души бяха ранени след като по-рано днес камион се вряза в автобусна спирка в близост до Глилот в централната част на Израел. Това съобщи израелската служба за спешна медицинска помощ „Маген Давид Адом“.

Един човек е в критично състояние, съобщиха от медицински център Сураски, докато служители на медицинските служби посочиха, че парамедиците са приели за лечение шестима тежко и петима средно ранени.

Около 20 души с леки наранявания и четирима души, страдащи от тревожност, също са били приети за преглед от медиците, като беше пояснено, че по-голямата част от пострадалите са възрастни.

Службата за спешна помощ съобщи, че ранените ще бъдат поети от няколко лечебни заведения, намиращи се в района.

Цивилни граждани, които са били на място, са стреляли по шофьора на камиона и са осуетили по-нататъшните му действия, съобщи израелската полиция.

От там отбелязват още, че според данните от предварителния оглед автобус е спрял до спирка в района, след което камионът се е врязал в автобуса и в хората, чакащи на спирката.

Местни медии уточниха, че полицейските органи третират инцидента като терористична атака, а по-късно беше съобщено, че нападателят е израелски арабин от Калансаве, град в централната част на страната, разположен недалеч от границата със Западния бряг.

Доброволци парамедици, които са били наблизо в момента на атаката, са първите, които реагират и пристигат на мястото на инцидента: „Беше тежка сцена с камион, автобус и пешеходци. Оказахме първа помощ на над 20 души, които са получили различни по степен наранявания “, разказаха те.

„Някои от тях бяха спасени от екипи на пожарната в тежко състояние, след като бяха затиснати под камиона. Членове на звеното за психотравми и реакция при кризи на доброволческата организация „Юнайтед Хацала“ също оказаха помощ на мястото на инцидента на няколко души, пострадали от емоционален шок“.

Израел е хвърлил 70 000 тона бомби върху ивицата Газа от миналия октомври

🇮🇱⚔️🇵🇸 Израел е хвърлил повече от 70 000 тона бомби върху ивицата Газа от октомври миналата гоина, отдавна надминавайки общото количество бомби, хвърлени над Дрезден, Хамбург и Лондон по време на Втората световна война.

В края на април Euro-Med Human Rights Monitor, базирана в Женева неправителствена организация за защита на човешките права, изчисли, че около 70 000 тона бомби са били хвърлени върху ивицата Газа в над шестмесечния период между 7 октомври и 24 април.

„Смята се, че Израел е хвърлил повече от 70 000 тона експлозиви върху Ивицата Газа в допълнение към своите булдозерни операции, което е довело до унищожаването на всички сгради на разстояние до един километър в източната и северната част на Ивицата, за създаване на т.нар. буферна зона“, твърдят от организацията.

Германците бомбардираха Лондон, пускайки около 18 300 тона бомби между 1940 и 1941 г., според различни оценки, включително архиви от New York Times.

Съюзниците са хвърлили 8500 тона бомби над Хамбург през лятото на 1943 г., каза Хендрик Алтхоф, научен сътрудник в катедрата по история в университета в Хамбург.

Съюзниците също са използвали 3900 тона бомби срещу Дрезден през февруари 1945 г., според историческите записи.

Израел продължи офанзивата си срещу палестинската групировка Хамас в ивицата Газа в отговор на терористичната атака от 7 октомври, въпреки резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, изискваща незабавно прекратяване на огъня.

Повече от 36 500 палестинци са били убити оттогава в Газа, предимно жени и деца, а близо 83 000 други са ранени, според местните здравни власти, контролирани от Хамас.

Почти осем месеца след началото на войната огромни части от палестинския анклав лежат в руини, на фона на недостиг на храна, чиста вода и лекарства за цивилното население.

Израел е обвинен в геноцид в Международния съд, който с последното си решение нареди на Тел Авив незабавно да спре операцията си в Рафах, където над един милион палестинци бяха потърсили убежище от войната.

Хамас извърши обстрел срещу Тел Авив за първи път от няколко месеца

Камион с хранителна помощ стои изоставен близо до входа на граничния пункт Керем Шалом, докато военните операции продължават в южния град Рафах в Ивицата Газа, 17 май 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Shannon Stapleton

🇮🇱⚔️🇵🇸 Хамас изстреля ракети срещу Тел Авив в неделя, задействайки сирени във финансовата столица на Израел за първи път от четири месеца, в опит на палестинската групировка да покаже военна сила въпреки продължаващата израелска офанзива в Газа.

Говорител на израелската армия заяви, че са идентифицирани осем снаряда, изстреляни от района на град Рафах, разположен в южния край на ивицата Газа, където Израел продължава операциите си въпреки решението на висшия съд на ООН в петък, което му нарежда да спре атаките си.

Редица от снарядите са били прихванати, се казва в съобщението. Няма данни за пострадали.

В изявление в своя канал Telegram военното крило на Хамас заяви, че ракетите са били изстреляни в отговор на „ционистките кланета срещу цивилни“. Рафах се намира на около 100 км южно от Тел Авив.

Израел твърди, че иска да изкорени бойците на Хамас, укрити в Рафах, и да спаси израелските заложници, които според тях са държани в района, но офанзивата влоши тежкото положение на цивилните и предизвика широк отзвук и международно недоволство.

В неделя израелски удари са убили най-малко петима палестинци в Рафах, според информация на местните медицински служби. Здравното министерство на Газа, контролирано от Хамас, определя жертвите на атаката като цивилни

Израелски танкове са изследвали покрайнините на Рафах, разположени близо до пропускателния пункт на границата между Египет и Газа, и са навлезли в някои от източните му райони, твърдят местни жители, но от началото на операциите в града по-рано този ден месец все още не са извършвали масово навлизане в пределите му.

Израелският военен министър Бени Ганц каза, че ракетите, изстреляни от Рафах, „доказват, че (израелските отбранителни сили) трябва да оперират на всяко място, откъдето все още действа Хамас“.

Министърът на отбраната Йоав Галант проведе оперативна оценка за Рафах, на която беше информиран за „операциите на войските над и под земята, както и за задълбочаването на операциите в допълнителни зони с цел разбиване на батальоните на Хамас“, се отбелязва в изявление на неговия кабинет.

Итамар Бен Гвир, твърдолинейният министър на обществената сигурност, който не е част от военния кабинет на Израел, призова армията да стовари цялата си военна мощ в продължаващата операция. „Рафах с пълна сила“, публикува той на официалния си профил в платформата X.

Близо 36 000 палестинци са били убити при израелската офанзива, съобщи здравното министерство на Газа. Израел започна операцията, след като екстремисти, водени от Хамас, нападнаха южните израелски общности на 7 октомври, убивайки около 1200 души и отвличайки над 250 заложници.

Боевете също продължиха в района на Джабалия в северната част на Газа, сцена на интензивни сражени по-рано през войната. По време на едно от нападенията военните съобщиха, че са открили място за съхранение на оръжия, съдържащо десетки ракетни части и въоръжение, разположено в училище.

Изявленията на Хамас, че палестински бойци са отвлекли израелски войник, бяха отречени.

Медиите на Хамас съобщиха, че израелски въздушен удар срещу къща в квартал близо до Джабалия е убил 10 души и ранил други.

Преговори за примирие

Усилията да се договори спиране на боевете и връщане на повече от 120 заложници бяха блокирани от седмици, но имаше някои признаци на раздвижване този уикенд след срещи между служители на израелското и американското разузнаване и министър-председателя на Катар.

Служител, запознат с въпроса, каза, че е взето решение за подновяване на преговорите тази седмица въз основа на нови предложения от египетски и катарски посредници и с „активно участие на САЩ“.

Представител на Хамас обаче омаловажи доклада, като каза на Ройтерс: „Това не е вярно“.

Втори служител на Хамас, Иззат Ел-Решик, каза, че групата не е получила нищо от посредниците за нови дати за подновяване на преговорите, както беше съобщено от израелските медии.

Решик повтори исканията на Хамас, които включват: „Пълно и окончателно прекратяване на агресията в цялата територия на Ивицата Газа, не само в Рафах“.

Докато Израел търси връщането на заложници, премиерът Бенямин Нетаняху многократно е заявявал, че войната няма да свърши, докато Хамас, който се е заклел да унищожи Израел, не бъде елиминиран.

Хуманитарна помощ от Израел влиза в Газа

Израел беше изправен пред призиви да изпрати повече помощ в Газа след повече от седем месеца на война, причинила широко разпространено разрушение и глад в анклава.

Халед Зайед от египетския Червен полумесец каза пред Ройтерс, че 200 камиона с помощ, включително четири камиона с гориво, се очаква да влязат в Газа в неделя през Керем Шалом.

Споразумение за временно изпращане на помощ беше сключено между американския президент Джо Байдън и египетския президент Абдел Фатах ас-Сиси в петък. То ще бъде извършено през ГКПП Керем Шалом, заобикаляйки ГКПП Рафах, който беше блокиран от седмици.

Свързаната с египетската държавна телевизия Al Qahera News TV сподели видео на платформата X, показващо това, което според нея са камиони с помощ, навлизащи в Керем Шалом, който преди конфликта беше главния търговски кръстопът между Израел, Египет и ивицата Газа.

ГКПП Рафах е затворен от почти три седмици, откакто Израел пое контрола над палестинската страна на ГКПП в резултат на засилената си офанзива.