Ракети „Фламинго“ удариха санкциониран химически завод във Волгоград

🇺🇦🦩🇷🇺 През нощта срещу 11 септември украинската компания Fire Point заяви, че крилати ракети FP-5 „Фламинго“ са поразили завода „Волгоградпромпроект“ в южната част на Волгоград – санкциониран от САЩ производител на фероценови катализатори за горене – и са довели до пожар на площадката. Областният губернатор Андрей Бочаров потвърди ракетна атака срещу града, паднали „отломки“ в промишлено предприятие в южната му част и повреди по жилищен блок в Красноармейския район. Двама мъже на 55 и 42 години са настанени в болница. По същото време в Саратов горяха склад на Ozon и рафинерията на „Роснефт“, а Fire Point съобщи за удар по складовия комплекс с далекобойни дронове FP-1.

„Регистрирано е попадение на ракетите в целта, в резултат на което е избухнал пожар“, гласи съобщението на Fire Point, публикувано в Telegram късно сутринта. Компанията добавя, че украинските санкции „както винаги“ са се оказали най-ефективните. Бочаров не назова предприятието, но увери, че аварийните служби оценяват щетите, а пунктовете за временно настаняване са приведени в готовност. Летището на Волгоград беше затворено за времето, през което бе в сила тревогата, обявена около 04:00 ч.

Мониторинг каналът Exilenova+ първоначално допусна, че е засегната рафинерията на „Лукойл“, която също се намира в южната част на града. Към обед нито една от двете страни не потвърди подобно попадение. В сутрешната сводка на Министерство на отбраната, в която се съобщава за 777 свалени дрона над 17 региона и над Черно и Каспийско море, Волгоградска област не фигурира. Това не противоречи на твърдението, че срещу Волгоград са използвани ракети, а не дронове, но само по себе си не доказва вида на средството за поразяване. В Тулска област губернаторът Дмитрий Миляев потвърди двама загинали и трима ранени при атаките с дронове.

„Волгоградпромпроект“ е научно-производствено предприятие за малотонажна химическа продукция, основано през 2007 г. и регистрирано на ул. „Промисловая“ 47. На 12 декември 2023 г. Министерството на финансите на САЩ го включи в списъка със санкции като част от пакет срещу 150 физически и юридически лица, които снабдяват руската военна промишленост. Ведомството посочи, че предприятието „произвежда фероценсъдържащи катализатори на горенето и технологии за производство на химически вещества“.

На 18 юни 2024 г. Министерството на търговията на САЩ добави предприятието и в списъка за експортен контрол, а украинското военно разузнаване го е включило в базата War&Sanctions. Украински медии съобщиха още, че заводът произвежда фосфорорганични съединения и антипирени за авиационната и корабостроителната промишленост.

Фероценът е органометално съединение на желязото, което в ракетната техника се използва като основа за добавки, регулиращи горенето на твърдите ракетни горива. Те обикновено представляват композит от окислител, най-често амониев перхлорат, каучукоподобно свързващо вещество и алуминиев прах. Именно скоростта, с която този композит гори, е един от факторите, определящи тягата на двигателя, и може да се регулира чрез различни добавки.

Железните съединения традиционно се използват като такива регулатори, а фероценови производни, сред които катоценът, са изместили железния оксид в част от приложенията, тъй като могат да се смесват с горивото в течна форма и осигуряват по-висока и по-стабилна скорост на горене. Подобни добавки се използват в твърдите горива за балистични и зенитни ракети, както и за реактивни снаряди за системи за залпов огън.

В кои конкретни руски боеприпаси се използват катализатори, произведени във Волгоград, не е публично известно. Фероценови съединения имат и граждански приложения, включително като добавки към горива за автомобили и кораби. Затова не самото вещество, а санкционното основание, посочено от Вашингтон, е ключовият аргумент, който свързва предприятието с руския военно-промишлен комплекс.

Това е вторият удар с „Фламинго“ по цели във Волгоград за последните 11 седмици. На 27 юни те поразиха „Титан-Баррикады“ – завода за пускови установки за стратегическите комплекси „Ярс“ и „Тополь-М“, както и за „Искандер-М“. Президентът Володимир Зеленски потвърди попадението, а Бочаров съобщи тогава за 10 ранени.

Два дни по-късно съоснователят и главен конструктор на Fire Point Денис Щирман уточни, че по завода са изстреляни 5 ракети и са поразени 3 обекта. Той заяви още, че компанията може да произвежда стотици „Фламинго“ месечно, ако разполага с достатъчно двигатели. Волгоград се намира на около 460 км от украинската граница – значително в рамките на декларирания обсег на ракетата до 3000 км при бойна глава около 1150 килограма. Двете волгоградски цели заемат различни места във веригата на ракетната индустрия: през юни беше ударен производител на пускови установки, а сега – предприятие за химически добавки, използвани в твърдите горива.

В Саратов, по-нагоре по течението на Волга, ударите бяха с дронове. Губернаторът Роман Бусаргин обяви около два часа след полунощ заплаха от безпилотни апарати, а по-късно уточни, че няма пострадали. Независимото руско издание ASTRA геолокира пожар в рафинерията на „Роснефт“ – една от най-старите в Русия, работеща от 1934 г. и преработила 4,8 милиона тона през 2023 г.

В сводката си за удара от 31 май украинският Генерален щаб описа рафинерията като едно от ключовите преработвателни предприятия в Поволжието с проектна мощност около 7 милиона тона годишно и заяви, че произвежданите там бензин и дизел се използват и за военната логистика. Kyiv Independent изброява четири по-ранни удара по завода от началото на годината – на 21 март, 31 май, 8 юли и 2 август.

Към тях се добавя и атака на 8 септември, три дни преди сегашния удар, когато предприятието отново беше цел, а Бусаргин съобщи за повредена гражданска инфраструктура. След удара от 8 юли заводът възобнови работа за около седмица, но след атаката от 2 август преработката беше напълно преустановена, тъй като беше повредена единствената инсталация за първична преработка АВТ-6, съобщи Reuters. Оттогава няма публично съобщение, че работата е възобновена.

Fire Point заяви, че складът на Ozon в Саратов е поразен с FP-1 – далекобоен дрон с 1600 км обсег и 60-120 кг бойна глава. „През нощта Силите за отбрана унищожиха с дронове FP-1 поредния складов комплекс на Ozon, този път в Саратов. Площта на унищожения склад беше 85 000 квадратни метра, а комплексът беше с капацитет за над 30 милиона единици стоки“, обяви компанията.

Кадри на местни жители показват голям пожар и гъст дим над сградата. Самият Ozon съобщи, че неговите служители са евакуирани, по предварителни данни никой не е пострадал, а поръчките се пренасочват към други логистични центрове.

Определението „поредния“ препраща към кампания, започнала три седмици по-рано. В нощта срещу 22 август беше атакуван комплексът в Чапаевск край Самара, откъдето бяха евакуирани над 500 работници. Ден по-късно губернаторът на Оренбургска област потвърди удар по склад, а на 24 август горяха хъбовете в Енем, Краснодарски край, и Република Дагестан, докато центровете в Адигея и Ставрополски край бяха евакуирани без щети. В Краснодарски край през онази нощ загинаха най-малко трима тийнейджъри. На 27 август дроновете достигнаха и до складове в Башкортостан.

Ozon е един от двата най-големи руски маркетплейса заедно с Wildberries, чиято складова мрежа е обект на систематични удари от 18 юли. Атаката срещу комплекса в Саратов продължава същата кампания срещу складова и логистична инфраструктура, която може да се използва и за изпълнение на военни поръчки.

Ударът от 11 септември илюстрира разделението на ролите в украинския арсенал за удари срещу руския тил. Според заявеното от Fire Point крилатата ракета с тежка бойна глава е използвана срещу сравнително компактния санкциониран химически завод, докато по-евтините далекобойни дронове са насочени към по-големи по площ обекти – рафинерията и склада, където последвалият пожар може значително да увеличи пораженията.

Степента на щетите по „Волгоградпромпроект“ ще може да бъде оценена по-надеждно чрез сателитни снимки и евентуално последващо съобщение на Генералния щаб на Украйна. Към обед на 11 септември такава сводка все още нямаше.

Заемът зад най-големия пакет в Ozon води до компания на Тимченко

🇷🇺💰 Парите за най-големия акционерен пакет в Ozon са дошли от „Делта“ – дружеството, чрез което Генадий Тимченко държи 17% от нефтохимическия концерн „Сибур“ и получава дивидентите по този дял. Това е изводът на Фонда за борба с корупцията (ФБК), който реконструира по счетоводни отчети верига от заеми, свързваща един от най-близките приятели на президента Владимир Путин с втория по големина маркетплейс в Русия. Разследването, с автор Георгий Албуров, беше публикувано на 26 август 2026 г. – в седмица, в която удари с украински дронове засегнаха складове на Ozon в четири региона.

Публично известната част от сделката е сравнително кратка. През 2024 г. холдингът „Восток Инвестиции“, поел активите на фонда Baring Vostok след ареста на неговия основател Майкъл Калви и след началото на войната, продава своя дял в Ozon. Акциите се консолидират в новото акционерно дружество „О23“, което по-късно преминава у Александър Чачава за 38,2 млрд. рубли. Смяната на собствеността става публична едва на 25 юли 2025 г. Тогава пакетът е 27,71%. Към април 2026 г. Чачава го увеличава до 34,95% и вече е най-големият акционер в Ozon.

Чачава има значителна инвестиционна биография: основава фонда LETA Capital през 2012 г. Той придобива My.Games от VK срещу 642 млн. долара и държи 19,69% от „Яндекс“. Размерът на сделката за Ozon обаче надхвърля обичайния мащаб на венчърен фонд от този тип, а самият Чачава никога не е посочвал откъде са дошли средствата. По собствените му думи големите му сделки са финансирани със собствени средства и такива от заеми, но не е уточнявал кои са кредиторите.

Самата сделка не е реализирана на открит пазар. По котировките от 2024 г. същият брой акции би струвал около 200 млрд. рубли, а независими оценки на актива го поставят в диапазона 100–120 млрд. рубли. Обявената цена е 38,2 млрд. Режимът за излизане на чуждестранен капитал от Русия налага значителен дисконт и изисква правителствено разрешение, което свежда кръга на потенциалните купувачи до онези, които могат да го получат. Още преди разследването пазарни участници, цитирани от „Ведомости“, смятат, че Чачава представлява интересите на по-голям инвеститор, без да го назовават.

По документите, анализирани от ФБК, финансовата верига се проследява първо чрез сравнително малки по размер взаимни вземания и задължения, а не чрез основния заем. В отчетността на „О23“ е записано, че на 14 август 2024 г. дружеството е придобито от акционерно дружество, чието име е скрито. Там фигурира и задължение от 5 млн. рубли към компанията майка по договор за безлихвен заем от 15 април 2025 г.

Директорът на „О23“ Алексей Егоров ръководи още три фирми. Една от тях е „Корпорация 42“. В нея същите 5 млн. рубли са записани като вземане от дъщерно дружество по договор със същата дата. Самата фирма е длъжник с 2,7 млн. рубли към своя неназована компания майка, а огледалното вземане фигурира в третата фирма, ръководена от Егоров – инвестиционната група „Стратосфера“. Неин собственик е физическо лице, чието име не е посочено в регистъра.

Ключовият заем се появява именно в отчетността на „Стратосфера“: 51 230 297 000 рубли, записани на ред 4311 от отчета за паричните потоци – „получаване на кредити и заеми“. Именно необичайната точност на сумата позволява тя да бъде проследена. Логиката на ФБК е, че насрещната страна би трябвало да отчете съответстваща стойност в собствената си отчетност.

В изтегления от фонда масив с отчетността на всички руски юридически лица за 2024 г. само 194 компании са отпускали заеми над 51,2 млрд. рубли. Търсенето по точната сума предлага само едно съвпадение извън „Стратосфера“ – акционерно дружество „Оптима“. Самият заем надхвърля с 13 млрд. рубли обявената цена на пакета в Ozon, като публикуваната отчетност не обяснява разликата.

„Оптима“ не е финансова институция и според данните, приведени от ФБК, не сочи собствен източник на средства от подобен мащаб. Кадровите връзки на дружеството обаче водят към един и същ корпоративно-политически кръг. Генералният директор Даря Брилякова работи и в автодрума „Игора Драйв“, записан на племенника на Путин Михаил Шеломов, както и в „АБР Менеджмент“ на Юрий Ковалчук. Предишният директор Анастасия Юлдашева е свързана с „Акцепт“ – друга фирма на Шеломов. Главният счетоводител Жана Цаплева идва от „Релакс“ – дружеството на Светлана Кривоногих, която в разследващи публикации е посочвана като бивша интимна партньорка на Путин и майка на дъщеря му Луиза Розова.

Според отчетността, цитирана от ФБК, средствата на „Оптима“ идват от „Делта“ – отново чрез безлихвено финансиране и то в размер, който се различава от заема към „Стратосфера“ с едва 1000 рубли вследствие на закръгляване. „Делта“ официално и публично принадлежи на Генадий Тимченко, а през това дружество минават дивидентите му от „Сибур“.

Според предишни разследвания на ФБК същият корпоративен кръг е финансирал строежа на двореца край Геленджик, издръжката на бавачките и учителите на синовете на Путин и Алина Кабаева, както и сделката за придобиване на пивоварната „Балтика“ от датската Carlsberg. Фондът твърди, че Тимченко е подарил на зетя на Путин Кирил Шамалов пакет в „Сибур“, който го е превърнал в доларов милиардер малко след като навършва 30 години, а също така че замък в Биариц е бил предоставен на Шамалов и дъщерята на Путин Катерина Тихонова.

През последните седмици тази финансова верига отново попадна в полезрението, след като украинските дронове започнаха да нанасят системни удари по логистична инфраструктура на Wildberries: над 40% от складовите площи на най-големия руски маркетплейс бяха унищожени, а щетите за платформата и нейните търговци доближават един трилион рубли.

От 22 август ударите се пренесоха и върху Ozon. Поразени бяха комплексите в Чапаевск, Оренбург, Енем в Адигея и Махачкала, последвани от склад в Ростов на Дон. На 30 август беше ударен сортировъчен център в Белгород, след което приемането на поръчки за областта не беше възстановено до края на месеца.

Пазарната реакция не закъсня. Акциите на Ozon паднаха с 26% до 2140 рубли, след което се възстановиха с 3,54% на следващия ден. Директният материален ефект засега изглежда под контрол: складове се наемат от девелопери, товарите са застраховани срещу диверсия, а изваждането на един комплекс засяга около 0,75% от оборота.

Основният риск е друг. Маряна Лазаричева определя като главен фактор за нестабилността не текущата щета, а трайно високата вероятност от повторение. Павел Веревкин посочва, че устойчива серия от удари би увеличила разходите за охрана, застраховки и транспорт. Ако темпът от август се запази, вероятността от нови удари срещу складовата мрежа на компанията остава висока – и именно такъв риск пазарът вече изглежда калкулира в цената.

Случаят с Ozon повтаря модел, документиран вече при „Балтика“, Shell и VK. Пивоварната беше извадена от контрола на Carlsberg с указ и впоследствие се озова при същия корпоративен кръг; руските активи на Shell поеха по сходен път; VK отдавна е под контрола на хора от най-близкото до Путин бизнес обкръжение.

Това очертава системен модел, при който войната действа и като механизъм за преразпределяне на дадена собственост. Чуждестранният акционер е принуден да излезе, цената се свива с административно наложен дисконт, а разрешение за сделката получава купувач, който не е избран чрез конкурентен пазарен процес.

ФБК призова Европейския съюз да наложи санкции на хората и фирмите, които според фонда държат дела в интерес на Путин. Нито Чачава, нито „О23“ фигурират в санкционните режими на ЕС, САЩ и Обединеното кралство, макар че на 23 юли Брюксел замрази активите на „Озон Банк“ със своя 21-ви пакет.

Според анализа на ФБК структурата остава устойчива и трудно проследима, докато крайният ѝ собственик е обозначен само като физическо лице без име в регистъра, а всяко следващо звено е прикрито поотделно чрез механизми, допустими от закона.

Към 1 септември 2026 г. нито Ozon, нито Александър Чачава, нито Генадий Тимченко са дали публичен отговор на твърденията.

Ракетен удар подпали Белгородската ТЕЦ и наети от Ozon складове

🇺🇦🚀🇷🇺 Предполагаема ракетна атака предизвика пожари в Белгородската ТЕЦ и два склада на Estate Logistics, наети от маркетплейса Ozon. Има пострадали, но броят им подлежи на уточнение, съобщи временно назначеният на поста губернатор на Белгородска област Александър Шуваев. „По предварителни данни има пострадали. Освен това постъпиха сведения за няколко пожара в резултат на попадения на боеприпаси. Всички аварийни служби незабавно потеглиха към местата за ликвидиране на последиците от попаденията“, написа той.

Местният канал „Пепел“, който отразява събитията в Белгород от началото на войната и използва кадри, изпратени от местни жители, първи определи атаката като ракетна и внесе уточнения за предполагаемите цели: ТЕЦ, електрически подстанции и складов терминал. По негови данни на площадката на централата горят цистерни с гориво и няколко сгради, а огнената стихия в Estate Logistics се вижда от различни части на областния град. Радио Свобода и „Медуза“ също предадоха сведенията на местните канали. Заедно с ракетната атака ПВО е свалила дрон над Белгород, а друг е повредил сградата на областното управление за социална защита. Пожар е избухнал и на територията на предприятие на ул. „Константин Заслонов“ в квартал Крейда; съобщава се още за попадение в микрорайон Новосадовий.

ASTRA посочи и точния адрес на терминала: Кирпичен тупик 2А, корпуси 1 и 3. Estate Logistics е складов комплекс от клас А с 24 500 квадратни метра складова площ, разположен върху парцел от 4,1 хектара в централната част на Белгород, до гара Белгород-Сумска. Ozon не притежава комплекса, а наема два от корпусите в него. Това разграничение е важно при оценката на щетите: стоките вътре принадлежат на продавачи в платформата, докато сградата има друг собственик.

Ударът променя модела, по който през изминалите 9 дни се развиваше кампанията срещу Ozon. Първата цел беше логистичният център в Чапаевск, Самарска област, поразен от дронове през нощта на 22 август. Последваха Оренбург в нощта срещу 23 август, а денонощие по-късно – Махачкала и Енем край Краснодар. Обектите в Адигейск и Невиномиск бяха евакуирани, без да понесат поражения. В нощта срещу 27 август дронове удариха комплекса в Уфа, който по думите на самата компания е понесъл ограничени щети, докато обектът в Оренбург беше евакуиран при обявена ракетна опасност. В нощта срещу 29 август беше атакуван и обект в Аксайски район на Ростовска област. Всички тези нападения бяха извършени през нощта с безпилотни апарати, а нито един от засегнатите обекти не се намира в граничната зона.

Случаят с Белгород е различен: ударът е нанесен посред бял ден с ракети по областен център, разположен на 30 км от границата. Именно разстоянието обяснява промяната. За поразяването на цели дълбоко във вътрешността на Руската федерация са нужни дронове с обсег от порядъка на 1000+ км. Полетът до тях продължава с часове, през които руската ПВО мрежа има възможност да ги засече. В граничната зона това условие отпада: подлетното време се измерва в минути, а целите са уязвими от средства за поразяване със значително по-малък обсег. Досега кампанията срещу маркетплейсите се разгръщаше все по-надълбоко из Русия; с удара срещу Белгород тя може да е обхванала и обекти на по-малка дистанция от украинската граница.

Министерство на отбраната на Украйна обяви съвсем открито Ozon за своя цел още в деня на първия удар. „След като украинските подразделения поразиха 15-те най-големи логистични хъба на Wildberries, идва ред на Ozon“, писа ведомството на 22 август. То определи ударите по руските маркетплейси като „далекобойни санкции“ и обясни тяхната цел така: „Системните удари срещу центровете за съхранение на стоки с двойно предназначение усложняват логистиката на противника и имат негативно отражения върху икономиката на Руската федерация като цяло.“ Президентът Владимир Путин определи ударите по руски търговски обекти като отваряне на кутията на Пандора и се закани с ответни действия срещу най-чувствителните отрасли на украинската икономика. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков се позова точно на това изявление, когато коментира първите пожари в логистичните центрове на компанията.

Другото измерение на атаката предхожда кампанията. Белгородската ТЕЦ е била поразявана многократно. Обстрелът на 28 септември 2025 г. остави големи части от града без ток, докато ударът на 3 февруари 2026 г. доведе до мащабно прекъсване на електричеството, съпроводено със спирания на водата и отоплението в целия район на града. На 13 февруари тогавашният областен губернатор Вячеслав Гладков докладва за петима ранени при удар срещу инфраструктурен обект. Сателитни изображения, прегледани от BBC през април, показват сериозни поражения и по двете ТЕЦ в Белгород: Белгородската ТЕЦ на снимка от 15 март и ТЕЦ „Луч“ на снимка от 9 февруари. Следователно към 30 август основната централа на града вече е носела щети от предишни атаки.

Шуваев заема поста от 13 май 2026 г., когато Путин го назначи временно на губернаторския пост вместо Гладков. Герой на Русия и човек с военна биография, той определи сигурността на местните жители като своя основна задача. През лятото се кандидатира за губернатор и оглави листата на областта на „Единна Русия“ за Държавната дума. Неговите съобщения остават единственият официален източник на информация за пострадалите при атаката на 30 август.

Директните материални последици за платформата изглеждат ограничени. Към края на 2025 г. Ozon разполагаше с 50 фулфилмънт центъра с пълен цикъл на обработка, над 150 доставни хъба и около 5 млн. кв. метра складови площи. Изданието „Агентство“ изчисли, че през първите 72 часа от кампанията са били засегнати близо 233 000 кв. метра, или 6% от тях. Целият комплекс в Белгород има 24 500 кв. метра площ, а наетите от Ozon помещения са само част от нея. Така дори при пълното унищожаване на обекта щетата би обхванала под 0,5% от общите складови площи на компанията. Реакцията на пазара изпревари мащабите на физически поражения и още след първите удари книжата на Ozon поевтиняха с 28% на Московската борса, преди да възстановят малка част от загубената си стойност.

Ударите по складовете на Ozon свалиха акциите с 27% и спряха търговията

🇷🇺📉 Акциите на Ozon се сринаха с 27% до 2112,5 рубли в понеделник, което принуди Московската борса временно да спре непрекъснатата търговия с тях. Спадът последва серия украински удари, засегнали шест логистични обекта на втората по големина руска платформа за онлайн търговия в рамките на три поредни нощи. 5 от тях бяха поразени, а 6-ият бе превантивно евакуиран. Само за броени минути пазарната капитализация на компанията се срина със 185 млрд. рубли.

Прекъсването е част от стандартна процедура. При спад от над 20% търговията преминава от непрекъснат режим към дискретен аукцион – период, през който заявките се събират и изпълняват на една обща цена, вместо незабавно. Аукционът започна в 10:22 ч. местно време и приключи 30 минути по-късно, след което спадът се забави. В края на деня акциите на Ozon останаха с 19,3% под началното си равнище. От началото на годината те са загубили 47% от стойността си, което се равнява на 376 млрд. рубли.

Разпродажбата не се ограничи до Ozon. Акциите на АФК „Система“, която държи голям дял в маркетплейса, поевтиняха с 12,4% до 7,56 рубли – най-ниското им ниво от 2014 г. Индексът на Московската борса обхваща 46 от водещите руски компании. Вчера той се понижи с 2,5% до 2081 пункта. Акциите на Ozon участват при изчисляването на индекса на сините чипове, който включва най-ликвидните книжа на борсата, поради което сривът им допринесе за цялостното пазарно понижение.

Поредицата от удари започна на 22 август в Чапаевск, Самарска област, където бе поразен първият склад на компанията. Атаката е извършена с FP-1 – украински дрон с бойна глава между 60 и 120 кг и до 1600 км обсег. Използването му беше потвърдено от производителя Fire Point. Ozon съобщи за ранени и евакуира над 500 служители.

На следващия ден дрон удари складовия комплекс в Оренбург. От него бяха изведени повече от 300 души, доставките бяха преустановени, а наличните стоки – временно премахнати от витрината на платформата.

В нощта срещу 24 август ударите се пренесоха на юг и засегнаха три обекта едновременно. Пожарът в центъра край село Тюбе в Република Дагестан с площ 130 000 кв. метра, се виждаше от разстояние 10 км. Другите засегнати обекти са базата в Невинномиск, Ставрополски край, с площ 93 514 кв. метра, както и комплексът в Енем, Адигея, с площ 91 200 кв. метра. Складът в Адигейск беше евакуиран превантивно.

Обсегът на използваните дронове обяснява широката география на атаките. Центърът в Тюбе се намира на 800–900 км от най-близката точка под украински контрол – дълбоко в руския тил, където инфраструктура и складове се изграждат с презумпцията, че са извън непосредствена опасност.

Цената на един FP-1 възлиза на около 55 000 долара. Съпоставката между тази сума и еднодневната загуба на пазарна капитализация не показва размера на преките материални щети, но илюстрира асиметрията на кампанията. Разходът за един удар е несравним с нужните средства за осигуряване на постоянно покритие на ПВО на всеки склад в 6 руски региона едновременно.

Трите засегнати комплекса в Тюбе, Невинномиск и Енем имат обща площ 314 714 кв. метра. Според оценки на анализатори, цитирани от „Лента“, поразените складове възлизат на до 19% от складовия капацитет на компанията. Числото е прогнозно, а самата Ozon не е публикувала одит на пораженията. В официалното си изявление платформата призна за засегнати съоръжения в Самарска и Оренбургска област, Краснодарския край и Дагестан.

Киев открито пое отговорност за кампанията. Министерство на отбраната потвърди, че обектите на Ozon са поразявани целенасочено, и ги определи като центрове за съхранение на стоки с двойна употреба. Според ведомството системните удари по тях „затрудняват работата на противника и се отразяват негативно на цялата икономика на Русия“. Генералният щаб отделно потвърди удара по първия център.

Кампанията срещу руските маркетплейси обаче не започна с Ozon. От 18 юли украински дронове атакуват складове на Wildberries – най-големия руски онлайн търговец. Първите удари бяха нанесени в Котовск, Тамбовска област, където загинаха седем души, и в Електростал край Москва.

До средата на август бяха засегнати 15 хъба, сред които най-големият склад в страната – комплексът край Коледино с площ 250 000 кв. метра. Сателитен анализ сочи 1,18 млн. кв. метра унищожена площ, равняваща се на 1/5 от капацитета на компанията. Асоциацията на доставчиците оцени директните загуби на 600–700 млрд. рубли, докато според други изчисления щетите са между 355 и 436 млрд. рубли.

Ключова разлика е, че Wildberries не е публична компания. В продължение на 5 седмици кампанията срещу нея нямаше диркетен борсов измерител: физическите разрушения можеха да бъдат оценени, но липсваше котировка, която да отразява промяната на риска в реално време. Ozon е листната на борсата и ударите по нейната складова мрежа получиха незабавен пазарен еквивалент. Секторът, доминиран от двете компании, формира около 5% от руския БВП.

Самите анализатори не разглеждат спадът от понеделник като пряка оценка на нанесените щети. Маряна Лазаричева от „Т-Инвестиции“ смята, че непосредственото отражение върху приходите е ограничено, тъй като „ключов фактор за волатилността остава не толкова текущата щета, колкото запазването на висока вероятност за повторни атаки“.

Павел Веревкин от „КИТ Финанс“ формулира същата неяснота като въпрос: дали случилото се е еднократен инцидент, или началото на системна кампания. С други думи, пазарът преоцени не цената на вече загубени стоки, а риска от нови удари през следващите седници.

Държавата реагира с фискални мерки. Говорителят Дмитрий Песков заяви, че правителството разработва варианти за подкрепа и че те ще важат за Ozon в същата степен, както за Wildberries.

Паралелно са въведени и търговски облекчения. Комисионните за продажба са намалени с 3% за повечето категории, а от 30 август същото намаление обхваща и таксите за пласиране на стоки в отделните региони. Продавачите, чиито загуби надхвърлят 5% от годишните приходи, имат 12-месечна отсрочка за плащането на ДДС, данък върху печалбата, дълг по опростени данъчни режими и осигурителни вноски за времето от август 2026 до юли 2027 г. След изтичането на отсрочката задълженията ще могат да бъдат разсрочени.

По данни на „Ведомости“ Ozon все още не е поискала пряка помощ от бюджета, въпреки че през първата половина на август маркетплейсите вече са отправили общо искане за компенсации в размер на стотици милиарди рубли. Оценките за съвкупните щети в сектора достигат около 1 трлн. рубли, но това остава прогноза, а не установен размер на загубите.

Във вторник пазарът възстанови част от понеделнишкия спад. Акциите на Ozon поскъпнаха с около 3,5%, а индексът на Московската борса се повиши с 0,65% до 2084,64 пункта към обяд. Възстановяването остана частично и не върна книжата дори до нивото им от петък. То обаче подсказва, че движението е било преди всичко шокова преоценка на риска, а не фундаментална преоценка на целия бизнес.

Дали този риск ще се превърне в траен фактор, зависи от честотата на следващите удари. Ако атаките се запазят с настоящия темп, всяка следваща нощ вероятно ще намира негативно отражение в котировките: складовият капацитет се изгражда и възстановява за месеци, но може да бъде унищожен за часове.