Бърнам отхвърли обвиненията в ескалация и разсекрети данните за SCALP

🇺🇦🚀 „Кой запали огъня? Това е въпросът, нали?“ – така британският премиер Анди Бърнам отговори на обвинението на Кремъл, че страната му налива масло в огъня, разкривайки пред Киев секретни данни за далекобойната крилата ракета Storm Shadow/SCALP. Репликата беше отправена от 24 август, Деня на независимостта на Украйна, който тази година бележи 35 години от нейното възстановяване и първата задгранична визита на Бърнам, откакто пое поста през юли.

Обвинението беше отправено часове по-рано от говорителя на руския президент Дмитрий Песков. Според него Обединеното кралство методично и последователно налива масло в огъня и постоянно крои планове, за да попречи на всякакъв напредък в мирното уреждане; Москва гледала на решението крайно негативно. Бърнам не влезе в спор за изявлението, а върна въпроса към причината на сегашната война: Русия започна пълномащбната инвазия и може да я прекрати във всеки един момент. Въпреки заплахите на Москва срещу неговата страна британската подкрепа за украинската отбрана ще продължи.

Зад размяната стои конкретно решение, обявено от правителството същия ден. То предостави разрешение на европейския производител на ракетата MBDA да предостави секретни данни за британските компоненти в SCALP, за да могат Франция и Украйна да изградят площадки за сглобяване в Украйна. SCALP е френският вариант на британската Storm Shadow; двата варианта стъпват на обща френско-британска технологична основа и се различават главно по националното съдържание и по интеграцията с носителя. Обединеното кралство първо предаде далекобойно ударно оръжие на Киев през 2023 г. Сегашната стъпка прехвърля не изделия, а част от документацията, по която те се сглобяват.

Технически SCALP остава оръжие с ясно очертан таван. Ракетата тежи 1300 кг, дълга е 5,1 метра и има проникващо-фугасна бойна глава, проектирана за поразяване на укрепени бункери и стационарни обекти с висока стойност; нейният обсег възлиза на 250 км – достатъчно за щабове, складове и логистични възли в оперативна дълбочина на окупираните области и пограничните области, но не и за заводите в Поволжието и Урал, откъдето излизат руските ракети. Именно там влиза втората британска програма „Project Brakestop“, по която се разработва евтино наземно изстрелвано оръжие с изисквано минимално разстояние 500 км за Украйна – допълнение към разсекретяването, обявено в същото правителствено съобщение.

Руската реакция премести мишената. Песков заяви, че въоръжените сили извършват съответната работа и събират данни, за да установят конкретните площадки за производство на такива ракети и на друга военна техника, и вземат мерки за тяхното унищожаване. Външният министър Сергей Лавров отиде дори по-далеч: Русия имала пълното право да разглежда открито обявеното пряко участие на британските ракетни войски в удари по нея като участие във войната, с всички произтичащи от това последствия. Поводът за думите му бяха съобщения от 15 август, че украинските войски използват британски дронове за удари в дълбочина на руска територия вече половин година.

Пред катедралата „Света София“ в Киев Бърнам сравни съпротивата на Украйна с британската борба срещу Нацистка Германия: неговата нация опази пламъка на европейската свобода през ХХ век, а Украйна държи този пламък през XXI. Пред Националната гвардия на Украйна определи страната като защитник на Европа и нейна предна линия, а не като тежест за сигурността. Подкрепата, която обеща, се разпада на три части: ПВО; способност за поразяване на руските ракети, преди да излетят към украинските градове, т.е. удари на големи разстояния; и санкции, отрязващи доставките за руската военна промишленост. „Така ще ускорим осъзнаването на онова, което всички вече знаем: Русия не може да спечели тази война.“ В своето писмено обръщение по повод годишнината Бърнам допълни, че сигурността на Украйна е сигурност и за неговата страна и че Лондон няма да отстъпи, докато не се стигне до справедлив и траен мир.

Следобед той ръководи първото си заседание на „Коалицията на желаещите“ заедно с Еманюел Макрон и Фридрих Мерц, а Володимир Зеленски водеше заедно с тях. Форматът беше създаден от Лондон и Париж при неговия предшественик Кир Стармър, а Бърнам наследи съпредседателство, без да го преформулира. Председателят на Европейския съвет Антонио Коща беше в залата, заместник-генералният секретар на НАТО Радмила Шекеринска и останалите лидери се включиха с конферентна връзка.

Съвместното изявление осъжда руските удари по градове, критична инфраструктура и цивилни, довели до най-високия брой жертви сред мирното население от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. Поразената през нощта срещу 20 август детска болница в Киев и ударите по културното наследство, сред което Киево-Печерската лавра. Лидерите се ангажираха да вдигнат помощта за отбраната на Украйна, да укрепят нейната ПВО като основне приоритет и да споделят технологии, включително с анти-балистика. По тяхната сметка санкциите, мерките срещу заобикалянето им и натискът върху сенчестия флот са лишили руската военна хазна от най-малко 495 млрд. долара от февруари 2022 г. насам.

Начело на дневния ред стоеше дефицита на ПВО. Президентът Володимир Зеленски поиска поне 300 прехващача за зимата и изнесе съотношението, което обяснява мотивите за това искане: 675 доставени американски прехващача за MIM-104 Patriot през 2023 г. срещу 264 предвидени за тази година. Отделно той настоя Европейският парламент да гласува освобождаването на 30 млрд. евро, обвързани с този вот. Британският принос от началото на войната достига 25 млрд. паунда, от които 16 млрд. са военна помощ.

Коалицията ще продължи да води подготовка на Многонационалните сили за Украйна за разгръщане, след като влезе в сила надеждно прекратяване на бойните действия, а лидерите повториха призива си Русия да приеме пълно и безусловно примирие по линията на съприкосновение.

Военният ефект от разсекретяването ще закъснее и най-вероятно ще остане значително по-малък от политическия. Правителственото изявление говори за линии за сглобяване, а не за производство, без да уточни кои възли ще се сглобяват в Украйна; окончателният монтаж сам по себе си не носи способността ракетата да бъде произведена. Обсегът също не е променян, а украинска крилата ракета „Фламинго“ носи деклариран обсег 3000 км. Затова стъпката изглежда предимно символична. Все пак тя променя: складът с готови ракети се унищожава веднъж, а линията за сглобяване се възстановява. Песков говори конкретно за площадки, а не за доставки.

Заплахата срещу тях е изпълнима, но не е нова. Съвместно изявление на коалицията описва руските удари по градове и критична инфраструктура като системни и засилващи се, т.е. кампанията, в рамките на която биха попаднали подобни обекти, вече протича. Затова е малко вероятно обявеното издирване на бъдещите обекти само по себе си да промени темпа ѝ през следващите месеци.

Шест месеца британски дронове в дълбоките удари, Москва заплаши Лондон

🇬🇧⚔️🇷🇺 Британският премиер Анди Бърнам заяви, че продължава да подкрепя Украйна „сто процента“, след като руското посолство в Лондон заплаши, че страната му ще плати цена заради употребата на британски дронове за нанасяне на удари дълбоко в руска територия. Отговорът му дойде на 18 август по време на визита на автогарата в Улвърхамптън, като Бърнам не оспори сведенията за британските безпилотни апарати.

„Великобритания прави онова, което отдавна заявява, че ще прави: подкрепя Украйна на 100% срещу незаконната война на Владимир Путин“, каза Бърнам. „Не сме приятели само в добри времена. Ще бъдем до Украйна, когато тя има нужда от нас, и това няма да се промени.“

Публикацията, която предизвика размяната на реплики, излезе в The Sunday Times на 16 август. От половин година украинските въоръжени сили използват два вида британски еднопосочни ударни дронове срещу цели навътре в Русия, сред които петролните рафинерии във Волгоград и Ярославъл.

Първият е Nyan, продукт на Callen-Lenz, компания в състава на FalconWorks, технологичното подразделение на BAE Systems. Дронът лети с газотурбинен двигател, има размах на крилата 2,9 метра, максимална маса над 75 кг, бойна глава до 20 кг и обсег над 250 км. Вторият вид се изстрелва с катапулт и има обсег над 960 км, но производителят му не е назован по съображения за сигурност.

Икономическата логика зад използването на този клас оръжия обяснява защо Киев проявява силен интерес към тях. The Sunday Times оценява цената на един такъв дрон на 50 000 до 100 000 паунда, а една крилата ракета Storm Shadow струва над 750 000 паунда.

Според публикацията дроновете позволяват на Украйна да поддържа темпото на ударите срещу руската нефтена инфраструктура, логистични обекти и военни цели, без бързо да изчерпва ограничените си запаси от западни далекобойни ракети. През юни производителят обяви, че вече е доставил хиляди дронове Nyan, които се използват активно.

Рафинериите във Волгоград и Ярославъл са разположени дълбоко в руския тил. ЯНОС в Ярославъл – една от най-северно разположените големи рафинерии в Руската федерация – се намира на около 700–800 км от границите на Украйна. През 2026 г. комплексът е бил атакуван многократно, включително в нощта на 26 април и на 6 август.

Рафинерията на Лукойл във Волгоград, най-голямото предприятие в областта, е била поразявана поне 10 пъти от началото на пълномащабната война. Последният масиран удар по горивния комплекс на града бе извършен през нощта срещу 29 май. И двете предприятия се намират далеч отвъд обсега на фронтовата авиация и артилерията и на практика могат да бъдат достигнати само с далекобойни дронове.

Британското участие в тази кампания досега вървеше без публично признание. Callen-Lenz представи Nyan едва през юни, а използването на дрона при ударите по Русия не присъстваше в официалните изявления на британското министерство на отбраната. Украинското издание Defense Express посочва, че политическите ограничения, които доскоро държаха темата извън публичното пространство, вече не съществуват.

Украински военнослужещ разказва пред The Sunday Times, че при всеки пуск екипажите произнасят „Слава на Украйна“ и „Бог да пази краля“.

Реакцията на Кремъл бе оповестена в понеделник, 17 август, от руското посолство в Обединеното кралство, а не от Министерството на външните работи. Публикациите „потвърждават, че Лондон съзнателно избира ескалация на украинската криза“, се казва в изявлението. В него Великобритания е обвинена, че „се стреми да сдържа Русия и да ѝ нанесе максимални щети чрез посредник“.

„Действията на Лондон неизбежно ще доведат до последствия, за които трябва да отговаря“, продължава текстът. „Колкото по-дълбоко е участието му в конфликта и по-голяма е подкрепата му за терористичната машина на Киев, толкова по-висока ще бъде цената, която ще плати.“

В изявлението не се посочва конкретна ответна мярка. Отделно от него говорителката на руското външно ведомство Мария Захарова заяви, че безпилотни апарати с британски компоненти и конфигурация са били използвани за удари по руска територия, включително по горивно депо в Каменския район на Ростовска област.

Официалният отговор на Лондон остана в рамките на досегашната политика. Говорител на Министерството на отбраната заяви, че страната „стои рамо до рамо с Украйна“ и е решена да предоставя оборудването, от което Киев се нуждае, за да се защитава от „незаконното нашествие на Путин“.

Руската федерация не бива да се съмнява в решимостта на правителството да се противопоставя както на руската агресия срещу Украйна, така и на действията срещу Великобритания и нейните съюзници, добави говорителят. Във вторник, 18 август, парламентарният заместник-министър в Министерството на труда и пенсиите Лилиан Грийнуд заяви, че страната няма да бъде сплашвана по този начин.

Мащабът на тази подкрепа е видим от публично достъпните данни. На 18 юни, по време на заседание на Контактната група за отбрана на Украйна в Брюксел, Лондон обяви пакет на стойност 752 млн. паунда, който включва над 150 000 дрона от различни класове, над 350 зенитни ракети и радарни станции, които трябва да бъдат доставени до края на годината. Средствата идват от заема по механизма ERA на стойност 2,26 млрд. паунда.

През април британският ангажимент беше за доставката на поне 120 000 дрона. През юли самият Бърнам потвърди, че Лондон ще отделя 3 млрд. паунда годишно за военна помощ толкова дълго, колкото е нужно. Общото британско военно финансиране от февруари 2022 г. насам възлиза на около 16 млрд. паунда, а цялата предоставена подкрепа – на 25 млрд. паунда.

Nyan и неговият по-далекобоен спътник се включват в кампания, която вече се води с висока интензивност и се опира предимно на системи украинско производство. През юли обемът на нефтопреработката в Русия спадна до около 3,6 млн. барела дневно – най-ниското равнище от май 2002 г. и приблизително една трета под сезонната норма.

От 18 юли насам при удари бяха поразени около 20 логистични центъра на Wildberries. Най-тежкият удар в тази серия беше нанесен на 16 август срещу комплекса в Коледино край Подолск, чиято площ е около 250 000 квадратни метра. При атаката беше използван украинския дрон FP-1, произведен от Fire Point.

Тази съпоставка показва, че приносът на Nyan и на неназования катапултно изстрелван апарат е реален, но само частичен. Интерпретацията, налагана от Москва, поставя Лондон в центъра на кампанията и приписва на британската подкрепа резултат, постигнат основно със системи украинско производство.

Москва вече използва тази реторика във връзка с друго британско оръжие. Когато през май 2023 г. Лондон обяви, че ще изпрати на Киев крилати ракети Storm Shadow, руското външно министерство определи това решение като крайно враждебно и заговори за безпрецедентно ниво на британско въвличане в конфликта.

След удар със Storm Shadow срещу завода „Кремний Ел“ в Брянска област Москва заплаши с принципно ново равнище на разрушения и жертви. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че изстрелването на ракетите би било невъзможно без участието на британски специалисти. Последвалите тогава руски мерки обаче останаха в дипломатическия регистър.

Затова тежестта на сегашната заплаха зависи от конкретното съдържание, което Москва ще придаде на думата „цена“. Изявлението дойде от посолството, а не от външното министерство, не посочи конкретна мярка и не беше придружено от призоваване на британския посланик. На този етап това го определя като реторичен ход, а не като реално действие.

Проверката през следващите седмици ще бъде дали Москва ще премине от реторика към конкретни мерки: санкции или други стъпки, насочени към Callen-Lenz и BAE Systems, доколкото такива изобщо са възможни, експулсиране на британски дипломати или инциденти с белези на хибридни операции на британска територия.

Ако не последва нито една видима мярка, а британските дронове продължат да участват в поразяването на руски рафинерии, това ще подкрепи извода, че реалните лостове, с които Москва разполага срещу Лондон, както обикновено се изчерпват с публичните заплахи.

Британски проект отрежда на Украйна източната граница на Европа.

🇬🇧🇺🇦🇪🇺 Украйна да поддържа голяма постоянна армия, която да пази източната сухопътна граница на Европа, и да споделя водещи отбранителни технологии с европейските си съюзници: това е цената, срещу която Киев би получил достъп до единния европейски пазар на стоки и взаимни гаранции в сферата на отбраната по модел, близък до този на НАТО.

Условието е заложено в проект за Европейска конфедерация, разкрит на 5 август от британския институт Demos и разпространен сред висши официални лица в Лондон, включително съветника по националната сигурност Джонатан Пауъл. За разпространението му съобщи на 9 август The Telegraph.

Автор на текста е Ник Боулс, депутат от Консервативната партия до 2019 г., който помага на лейбъристите в подготовката им за управление при Киър Стармър. Предложението не представлява държавна политика и не е внасяно като такава, но стига до кабинета на Бърнам в седмиците, в които премиерът подготвя срещата си с лидерите на ЕС през октомври, а министърът по европейските отношения Хамиш Фалконър допусна, че мястото на страната спрямо блока може да залегне в следващата предизборна програма на лейбъристите.

Конструкцията стъпва върху Европейската политическа общност – формат от 47 участници, създаден през 2022 г. като платформа за срещи без секретариат, бюджет и обвързващи задължения. Боулс предлага тя да бъде превърната в конфедерация, основана на един или няколко договора, със собствени институции и гаранции за взаимна отбрана, моделирани по членове 4 и 5 от Северноатлантическия договор. Членовете ѝ биха получили достъп до единния пазар на стоки, общо технологично и иновационно пространство и широка програма за младежка мобилност, но без свободно движение на хора, Шенген и еврозоната. Към нея са поканени Украйна, Швейцария, Норвегия и държавите от Западните Балкани, с близко участие на Канада и Турция; сътрудничество в защитата на критичната инфраструктура се предвижда и с Япония, Южна Корея и Индия.

Замисълът не се ограничава до търговията. Боулс предлага НАТО да бъде трансформирано в съюз с водеща роля на Европа, а Обединеното кралство и държавите на континента да поемат все по-значителен дял от ключовите отбранителни способности. Към конфедерацията трябва да бъде добавено и дългосрочно споразумение за безмитна търговия между САЩ, Канада и европейските им съюзници. Изходната диагноза е, че следвоенните договорености са остарели, а разделението между членове и нечленове на ЕС оставя пръстен от държави, сред които и Украйна, извън обвързваща рамка.

Британският принос също е разписан конкретно: най-малко 3,5% от БВП за обновяване на флота, който да пази западната морска граница на континента, и разширяване върху континентална Европа, а в перспектива и върху Украйна, на защитата, осигурявана от независимото британско ядрено възпиране. Мащабът на предложението се вижда най-ясно в сравнение със сегашните разходи. За фискалната 2025/26 г. правителството планираше да отдели 2,36% от БВП за отбрана, а през юни 2026 г. очерта траектория към 2,7% през 2029 г. В същото време прагът от 3,5% за основни отбранителни разходи, договорен на срещата на НАТО в Хага през 2025 г., трябва да бъде достигнат едва до 2035 г. Боулс предлага еквивалентът на целия този дял от БВП да бъде насочен само към военноморския компонент.

Ядреният ангажимент има и собствено техническо ограничение. Британското ядрено възпиране е основано на непрекъснат морски патрул с четири подводници от клас Vanguard, въоръжени с ракети Trident II D5, които не са самостоятелно британско притежание, а са част от общ фонд от 58 ракети в американската военна база Кингс Бей в щата Джорджия. Бойните глави са британско производство и решението за изстрелване се взема единствено от Лондон, но поддръжката и обменът на самите ракети зависят от инфраструктурата на САЩ. Разширяването на подобен ядрен чадър върху Украйна би добавило политически ангажимент, но не и допълнителни средства за доставка, а устойчивостта му би останала зависима от достъпа до инфраструктура под контрола на Вашингтон.

Украинската част от плана описва процес, който вече е започнал. На 28 април 2026 г. президентът Володимир Зеленски обяви рамката Drone Deals за контролиран износ на излишъци от оръжие, включително дронове и ракети, при свръхкапацитет до 50% в някои категории. Дотогава Киев беше открил 10 центъра за износ на оръжие в Европа, а производствени линии за украински дронове вече работят в Обединеното кралство и Германия. Годишното производство надхвърля 4 милиона апарата и може да бъде удвоено при достатъчно финансиране, а износът на отбранителна продукция през 2026 г. се очаква да достигне милиарди долари. Достъпът е ограничен до страните, подкрепяли Украйна от началото на пълномащабната инвазия, и обхваща не само готови изделия, но и производствени шаблони и инженерна експертиза. Новото в документа не е самата технология, а нейният статут: от актив, който Киев продава по собствена преценка и при политически подбор на купувачите, тя би се превърнала в договорно задължение.

Същото преосмисляне важи и за армията. Голямата постоянна армия не е абстрактна формула, а въпрос на конкретна численост, която вече се договаря в друг формат. Американският проект за мирно споразумение предвиждаше таван от 600 000 души за украинските въоръжени сили, а в ревизираната версия Киев прие 800 000 – приблизително колкото настоящия им състав. Преговорите не са дали резултат, а непреодолимите засега препятствия остават териториалните въпроси и гаранциите за сигурност. Ако Украйна поеме защитата на източната сухопътна граница на конфедерацията, бъдещият таван на армията престава да бъде просто двустранна отстъпка към Кремъл и се превръща в параметър на европейската отбрана, за който отговорност носят и останалите страни по договора.

За Киев привлекателното в конструкцията е, че тя предлага междинен етап. Унгария свали блокадата си в началото на юни 2026 г., след като правителството на Петер Мадяр замени това на Виктор Орбан, а на 15 юни беше отворен първият преговорен клъстер в процеса по присъединяване – „Основи“. Той обхваща правовата държава, работата на демократичните институции, съдебната власт и основните права, като по правило се отваря пръв и се затваря последен. Конфедерацията би дала на Украйна търговски достъп и отбранителни гаранции, без да се чака приключването на целия процес, и Боулс я описва именно като етап по пътя към пълноправно членство.

Най-слабото място на предложението е именно там, където го посочва и самият Боулс. ЕС вече отказа на Стармър достъп до единния пазар на стоки без свободно движение на хора, тъй като третира четирите свободи като неделими. „Ако се опитваме да водим двустранни преговори, в които да убедим ЕС да ни даде достъп до единния пазар на стоки, ще се провалим“, казва Боулс. „Но ако направим предложение, което решава други техни проблеми, продажбата може да мине по-лесно.“

Логиката на проекта е последователна, но засега има малко признаци, че политическият календар работи в негова полза. Това, което Лондон и Брюксел действително подготвят за октомври, е несравнимо по-скромно: ветеринарно споразумение за храни и животински продукти, свързване на схемите за търговия с емисии и излизане от задънената улица около младежката мобилност. Затова предложението за конфедерация много вероятно няма да попадне в дневния ред на срещата. По-показателно ще бъде дали терминологията и идеите от него ще започнат да се появяват в британските позиционни документи и дали Киев ще ги възприеме като собствена политическа цел. Украинска подкрепа за конфедерацията би превърнала теоретичния документ в реална преговорна позиция; мълчание от страна на Киев и отсъствието му от заключенията през октомври биха го оставили там, където е и сега – сред добре разработените, но неосъществени британски проекти за нов модел на отношения с Европа.

Бърнам поема Даунинг стрийт с уверение за неизменна подкрепа за Украйна

🇬🇧🤝🇺🇦 Анди Бърнам встъпи в длъжност като премиер на Обединеното кралство и още същата вечер проведе първия си телефонен разговор с украинския президент Володимир Зеленски. Новият лидер на Даунинг Стрийг 10 отправи изричното уверение, че рокадата на върха няма да доведе до никаква промяна в подкрепата за Украйна.

„Ще кажа на президента Зеленски съвсем ясно още днес: промяна няма. Ще бъда зад него на 100%, точно както беше и Кийр Стармър“, заяви новият правителствен ръководител пред Sky News само часове по-рано. Той обяви, че първите си международни разговори ще проведе именно с украинския държавен глава, както и с американския си колега Доналд Тръмп.

Очаква се външната политика да погълне голяма част от дневния ред на новия кабинет в идните седмици и месеци. Бърнам подчерта, че основната му задача в разговора е да потвърди устойчивостта на помощта за Киев. „У президента Зеленски няма да остане и капка съмнение, че подкрепата на Обединеното кралство е непоколебима и решителна. Великобритания ще бъде до него и аз лично ще бъда до него“, заяви той.

Самото предаване на властта се разигра за броени дни. Бърнам, доскорошен кмет на Голям Манчестър, бе обявен за лидер на управляващата Лейбъристка партия на 17 юли като единствен кандидат за наследник на Кийр Стармър. Стармър беше принуден от вътрешнопартиен бунт да обяви своето оттегляне през юни след две години начело на кабинета. В понеделник той връчи своята оставка на крал Чарлз III, а Бърнам пое поста след аудиенция в Бъкингамския дворец, превръщайки се в седмия премиер на страната само за последните 10 години.

Въпреки че основните му ангажименти са свързани с вътрешната политика – поскъпването на живота, младежката заетост, реиндустриализацията на страната, връщането на основните услуги под обществен контрол и разширяването на правомощията на местната власт – той изведе националната сигурност сред ключовите си приоритети още преди да поеме поста и обеща да остане твърдо до украинския народ срещу пълномащабната руска инвазия.

Разговорът се проведе снощи. Зеленски благодари за непрекъснатата политическа и отбранителна помощ и отбеляза, че двете страни са изградили най-силното партньорство в историята на отношенията си, съобщи Kyiv Post. Двамата се договориха за лична среща, на която да обсъдят разширяването на сътрудничеството между двете страни, включително в рамките на антибалистичната коалиция – формат, обявен на 13 юли от общо девет европейски държави и Украйна с цел изграждане на европейски капацитет за ракетна отбрана.

Украинският президент приветства новия британски премиер с готовност за пълноценна съвместна работа още преди провеждането на разговора. „Готови сме да сътрудничим във всички възможни формати. Високо ценим политическата, военната и ценностната подкрепа на Великобритания. Основата на двустранните ни отношения е по-здрава от когато и да било и ще продължим взаимно да се укрепваме. Очаквам разговора ни тази вечер“, заяви той.

Зад уверенията на Бърнам стои богат личен опит. Годините му като кмет на Голям Манчестър бяха белязани от пряка работа с украински градоначалници. Заедно с кмета на Лвов Андрий Садовий и своя колега от Ливърпул Стив Ротеръм той основа мрежата UNBROKEN Cities Network. Инициативата свърза медицински и благотворителни ресурси на западни градове с UNBROKEN – национален център за лечение, протезиране и физическа и психологическа рехабилитация на ранени военни и цивилни, поел грижата за над 16 000 души.

„Ще използвам целия този опит в новата си роля“, обеща Бърнам, поемейки ангажимент да укрепи близките си връзки с кметовете на Киев и Лвов. Още на 10 юли, в разгара на битката за партийното ръководство, той се зарече да запази военната и финансовата помощ за страната и обвърза пряко британската сигурност с евроатлантическата – и с изхода от войната.

Поетите обещания стъпват върху стабилна рамка, която новият кабинет наследява. Споразумението за 100-годишно партньорство, сключено през януари 2025 г. от Стармър в Киев, обвързва двете държави с военна подкрепа от поне 3 млрд британски лири годишно до бюджетната 2030/31 г. и „докато е необходимо“ след това. Въпросната приемственост, потвърдена от Бърнам по телефона, се базира на действащо двустранно споразумение, а не разчита само на личния ангажимент на поредния обитател на „Даунинг стрийт“ 10.

За Киев най-важният сигнал от първия ден на новия премиер беше именно препотвърденото статукво. Подкрепата за Украйна остава една от малкото константни величини в британската политика от февруари 2022 г. насам, поддържана последователно от петима премиери от двете водещи партии. Бърнам потвърди този курс още с първите си ходове във външната политика – броени часове след като встъпи в длъжност.