🇪🇺🕯️🇮🇱 Европейските лидери отбелязаха на 7 октомври третата годишнина от нападението на Хамас срещу Израел с изявления, в които съболезнованията към израелците са съчетани с обещанието евреите в Европа да живеят без страх. Върховният представител на ЕС за външната политика Кая Калас, британският премиер Анди Бърнам, френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Фридрих Мерц поставиха борбата с антисемитизма у дома редом с почитта към паметта на около 1200 убити и 251 отвлечени в Газа на 7 октомври 2023 г.
Калас нарече атаките „варварски терористичен акт“ в публикация в X и написа, че ЕС е „редом с Израел в спомена за всеки живот, отнет и разрушен“ от терористите на Хамас. Тя добави, че Хамас донесе на народа на Израел „неописуеми страдания“ и трябва да се разоръжи, за да продължи изпълнението на мирния план за Газа, а Европа трябва „твърдо да отхвърли всяка форма на антисемитизъм“.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че „нищо не оправдава терора“, и потвърди готовността на ЕС да помогне „днешното крехко примирие“ да прерасне в траен мир, основан на решение с две държави. Председателят на Съвета на ЕС Антонио Коща заяви, че ЕС „винаги ще защитава правото на Израел да съществува в мир и сигурност“, а решението с две държави остава „единственият жизнеспособен път“. Председателката на Европейския парламент Роберта Мецола посочи 1195 убити и призова за удвояване на усилията срещу „древното зло на антисемитизма“.
Най-директно към собствените си избиратели се обърна Бърнам. Изявлението му от първите минути на 7 октомври напомня, че преди една година Манчестър преживя „ужасяващо терористично нападение“ срещу синагогата на Heaton Park Hebrew Congregation. При атаката на 2 октомври 2025 г., на Йом Кипур, загинаха двама богомолци, а Бърнам тогава беше кмет на Голям Манчестър.
„Искам еврейската общност в Обединеното кралство да чуе това лично от мен. С вас сме. Посегателствата и насилието срещу вас, под каквато и да е форма, няма да бъдат търпени. Нито по улиците ни, нито онлайн, нито в училищата и университетите ни“, гласи изявлението. Кабинетът му финансира охраната на синагоги, училища и общностни сгради, а в изявлението външната политика е засегната само в едно изречение: в чужбина Лондон „продължава да работи за решение с две държави“.
Външният министър Ед Милибанд публикува обръщение на видео, в което определи 7 октомври като едно от „най-ужасяващите зверства срещу израелския народ“. Великобритания, каза той, е категорично против Хамас и нейната „убийствена антисемитска идеология“, както и „срещу всички, които биха се стремили да унищожат Израел и неговия народ“. Милибанд разказа, че в неделя е изслушал Шарон Лифшиц и Маген Инон, загубили близки при нападението, и че двамата говорили за раните, които този ден им е нанесъл, но и за „дълбокия си копнеж за мир, който споделят много израелци и палестинци“.
Макрон напомни, че сред убитите има 51 французи. „Три години по-късно не забравяме нито имената, нито лицата: тези на Мая, на Охад, на Валантен и на толкова много други“, написа той и определи борбата „с антисемитизма и тероризма, навсякъде и винаги“ като ангажимент на Франция.
Мерц нарече нападението „дълбок прелом“ и написа в X: „Срещу антисемитизма трябва да се изправим още по-решително. Евреите трябва да могат да живеят тук без страх.“ В по-дълго изявление, цитирано от dpa, канцлерът каза, че Германия „стои твърдо на страната на Израел“ и че антисемитизмът в страната се засилва, което „твърде често остава без отпор“. Мирът между израелци, палестинци и техните съседи „се постига най-добре със създаването на палестинска държава до Израел“.
В послание с дата 6 октомври генералният секретар на ООН Антонио Гутериш описа как цивилни са били „умишлено набелязвани и убивани в домовете си, в общностите си и на музикален фестивал“, и заключи: „Нищо не може да оправдае тези зверства.“ Той призова страните да преминат към следващата фаза на примирието въз основа на Всеобхватния план за прекратяване на конфликта в Газа. „Време е примирието да стане постоянно“, настоя Гутериш и посвети отделен абзац на палестинците в ивицата, чиито страдания „също трябва да приключат, сега“.
В самия Израел денят започна в 6:29 ч. – часа, в който преди три години започна нападението. В този час президентът Ицхак Херцог запали свещ в резиденцията си в Йерусалим. „Три години огромна болка, загуба и травма“, отбеляза той. Вечерта в парка „Яркон“ в Тел Авив е насрочена церемонията на семействата на жертвите, на която според израелското радио се очакват около 50 000 души. Семействата я провеждат отделно от 2024 г., когато отказаха да участват в държавната церемония заради провалите на кабинета във войната. Държавна анкетна комисия за 7 октомври и до днес няма, а на 27 октомври израелците избират нов Кнесет.
Единодушието при отбелязването на годишнината не отменя нито един от споровете, които европейските столици водят с кабинета на Бенямин Нетаняху, и най-остър сред тях е британският. Израелското външно министерство обяви, че на 8 октомври, ден след видеото на Милибанд, ще затвори британското генерално консулство в Източен Йерусалим, като отнеме акредитацията на дипломатите му. Консулството отговаря за отношенията с палестинците в града, на Западния бряг и Газа. Мярката е отговор на британската забрана за търговия със стоки от израелските селища на Западния бряг и на санкциите срещу британски фирми, които подпомагат строителството им. Ynet съобщи първо, че Лондон е заплашил да експулсира по един израелски дипломат за всеки изгонен британски, което може да означава до 27 души. The Guardian и Reuters съобщиха, че британската страна обмисля стъпката, а Министерството на външните работи отказва да коментира „спекулации“. Съветникът по националната сигурност Джонатан Пауъл пътува до Йерусалим, за да убеди израелската страна да отмени или отложи затварянето, но без резултат. Според The Guardian подобно масово експулсиране вероятно би довело британско-израелските отношения до най-ниската им точка от създаването на Израел. Същият Милибанд заяви на 28 септември на конгреса на лейбъристите, че кабинетът на Бърнам изобличава „етническото прочистване“, извършвано от „заселниците терористи“ на Западния бряг, и „доказателствата за военни престъпления в Газа“.
Спорът стигна и до Европейския парламент. Вечерта на 5 октомври френската евродепутатка Рима Хасан от лявата партия „Непокорна Франция“ премахна израелското знаме от изложба в Страсбург, посветена на жертвите на 7 октомври, а знамето на ЕС, закрепено на същата стойка, падна на земята. Мецола заяви пред пленарната зала, че институцията приема случая „изключително сериозно“ и не може да допуска „опити за сплашване вместо дебат“. Хасан отрече да е пипала европейското знаме и обясни постъпката си като протест срещу „продължаващия геноцид“ на израелското правителство. Израелският външен министър Гидеон Саар я нарече „срамна, възмутителна, но за съжаление не изненадваща“.
Калас и Гутериш се позовават на 20-точковия план на президента на САЩ Доналд Тръмп за ивицата Газа от есента на 2025 г., чието изпълнение е в застой. Примирието от 10 октомври 2025 г. доведе до връщането на последните заложници, но година по-късно израелската армия държи около 2/3 от ивицата и нанасят удари почти ежедневно, а Хамас не е разоръжена, отбелязва Reuters. Споразумението за пълно разоръжаване на движението срещу поетапно израелско изтегляне, обявено от Тръмп на 30 юли, не е изпълнено. Здравното министерство в Газа, контролирано от Хамас, съобщава за над 74 000 убити от началото на войната, повече от 1100 от които след влизане в сила на примирието. Ведомството не прави разлика между бойци на Хамас и Ислямски джихад и цивилно население, като включва всички в общата сметка. На 6 октомври Кая Калас обяви, че ЕС е готов да изпрати мисия за наблюдение на палестинските парламентарни избори, които са насрочени за ноември.
Изявленията по повод годишнината очертават ясна граница. Лидерите са единодушни в своето съчувствие към убитите и ангажимента си към еврейските общности в Европа, но нито един от тях не подкрепя курса на Нетаняху. Бърнам споменава Израел само когато отдава почит на жертвите на нападението и говори за решение с две държави. Мерц, който подчерта, че Германия „стои твърдо на страната на Израел“, свързва мира с палестинска държава, а Великобритания и Франция признаха палестинската държава още на 21-22 септември 2025 г. Думите от 7 октомври са насочени преди всичко към вътрешната аудитория: синагогите, училищата, университетите и улиците на европейските градове. Отношенията с Израел се уреждат другаде и с други средства, а Лондон вече стигна до санкции.
Берлин и Брюксел остават по-близо до позицията на Израел: Коща и Мерц говорят за правото на Израел да съществува в сигурност, а Калас обвързва следващата стъпка в ивицата Газа с разоръжаването на Хамас, а не с изтеглянето на израелските войски. Разликата между тях и Лондон обаче не се крие в думите по повод годишнината, а в мерките през годината. Първата проверка е на 8 октомври: затварянето на консулството е вероятно, след като мисията на Пауъл се провали, и ако Даунинг Стрийт 10 отговори с експулсиране, то ще стане ясно дали останалите европейски столици ще застанат зад него, или ще оставят спора между двете държави. Втората е на 27 октомври, когато израелците ще изберат правителство, с което Европа ще води разговора за следващата фаза в Газа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар