Париж е готов да отвори износа на MdCN към Швеция

🇫🇷🚀🇸🇪 Франция е готова да разреши износа за Швеция на своята крилата ракета MdCN, с която флотът ѝ поразява цели в оперативна дълбочина и досега не е била предлагана извън собствения ѝ арсенал. Тази възможност беше очертана от Елисейския дворец в петък, 28 август, за което съобщи Les Echos. Ако офертата бъде включена в окончателния текст на договора между двете страни, Стокхолм ще се превърне в първият чуждестранен клиент на оръжие, което от близо десетилетие Франция пазеше за собствената си армия.

Поводът е визитата на Еманюел Макрон в шведската столица в понеделник, 31 август, където той ще бъде посрещнат от премиера Улф Кристерсон. Наред с рамковото споразумение за отбрана се очаква да бъде подписан и договорът за четири фрегати FDI на стойност 4,3 млрд евро. Това е най-голямата поръчка, която Швеция някога е правила от въвеждането на Gripen през 80-те години на миналия век.

Корабите бяха избрани през май пред предложения от испанската Navantia и британската Babcock. Те ще образуват клас „Лулео“, чиято първа доставка е очаква през 2030 г. и последна – около 5 години по-късно. Фрегатите ще имат водоизместимост около 4500 тона и дължина 122 метра.

Самата ракета е разработена от европейския производител MBDA и постъпва на въоръжение във френския военноморски флот от 2017 г. Бойният ѝ дебют беше през април 2018 г. в Сирия в рамките на съвместните удари на САЩ, Франция и Обединеното кралство срещу обекти от химическата програма на бившия режим на Башар Асад. MdCN се изстрелва от вертикалните пускови установки (VLS) на фрегатите FREMM, както и от торпедни апарати на подводниците клас „Баракуда“, т.е. не изисква специализиран носител.

Ракетата лети на много малка височина и следва сложна траектория, което затруднява прехващането ѝ. За обсега на поразяване обаче се посочват две различни стойности: Les Echos говори за предполагаеми 1400 км, докато MBDA и съобщенията около подновяването на производството посочват над 1000 км. Разликата от близо 400 км е съществена, защото променя драматично кръга от цели, които биха попаднали в обсега на ракетата при изстрелване от Балтийско море.

Производството на MdCN беше прекратено. Линията спря през 2021 г. след изпълнение на текущи поръчки и беше подновена едва през май 2026 г. Едва оттогава насам Париж разполага с производствен капацитет, който позволява ракетата да се предлага за износ. Всяка следваща продажба би разпределила върху по-голям брой поръчки разходите по поддържането на производствената линия.

Между политическото предложение и реалното въоръжаване на корабите обаче стои ключово техническо условие. В базовата си конфигурация фрегатата FDI разполага с вертикални пускови модули Sylver A50, от които се изстрелват зенитни ракети Aster 15 и Aster 30. MdCN изисква по-дългите клетки A70.

Шведският вариант има общо 32 клетки, поместени в 4 модула, но изборът между A70 и разполагането на зенитните ракети CAMM с по-малък обсег в трипакова конфигурация все още не е обявен. Публикуваните описания на клас „Лулео“ изброяват Aster 30 и CAMM-ER, без да уточняват вида на пусковите модули.

Затова френското предложение не се свежда единствено до продажбата на боеприпаси, а засяга и самата конфигурация, в която корабите ще бъдат построени. Според описанието на Елисейския дворец фрегатите ще разполагат с противовъздушно и противоракетно въоръжение, торпедни способности и крилати ракети за поразяване на цели в дълбочина.

Отварянето на MdCN за износ се случва в момент, когато европейските столици се съмняват в готовността, но и във възможността на Вашингтон да доставя крилати ракети BGM-109 Tomahawk в нужните количества. MBDA се стреми да заеме именно тази пазарна и стратегическа ниша.

Преговори за MdCN вече се водят с Италия за оборудването на нейните фрегати, разговори има и с Полша, а наземният вариант MdCT се движи по същия път. Швеция може да стане първият клиент в тази поредица и по този начин да създаде прецедент по отношение на цена, срокове и режим за трансфер при следващите сделки.

Стокхолм развива способности за поразяване на цели в дълбочина и независимо от офертата на Франция. На 21 август шведски Gripen C изстреля крилата ракета KEPD 350 Taurus над полигона Видсел в Норботен. Това беше първия подобен пуск от този вид боен самолет.

Taurus разполага с обсег на поразяване над 500 км и според специализирани издания осигурява на Швеция първата ѝ възможност да поразява укрепени цели от такова разстояние. MdCN би добавила следващо ниво към тази способност, при това с морска платформа, която не е зависима от състоянието и достъпността на летищата.

Конвенционалните ударни способности са част от по-широко френско предложение, в рамките на което на съюзниците се предлага форма на изнесено напред възпиране, включваща участие в ядрени учения и при необходимост разполагане на въоръжени изтребители Rafale на тяхна територия. По думите на Елисейския дворец именно Швеция е първата страна, откликнала на офертата, а конвенционалните далекобойни ракети са нейното материално измерение.

Обстановката в региона се изостри точно в дните преди визитата. На 28 август финландските отбранителни сили обявиха, че шведски изтребители Gripen и корвета ще участват в наблюдение и защита на територията на Финландия поне до края на 2026 г. Разполагането е извършено по нейна молба, а шведският министър на отбраната Пол Юнсон го обясни с влошената среда за сигурност и необходимостта от въвеждане на мерки за противодействие на дронове. Финландия споделя около 1340 км обща граница с Руската федерация.

Франция е сред първите държави, които се включиха в изнесеното напред сухопътно присъствие на НАТО във Финландия, и участва в мисията Baltic Sentry срещу сенчестия флот на Москва. През февруари френски самолетоносач извърши престой на пристанището в Малмьо, а съвсем близо до него беше неутрализиран дрон с неустановен произход.

Индустриалното партньорство между двете държави също не е ново. Швеция купи противотанковите ракети Akeron от MBDA, NLAW се произвежда съвместно от Saab и Thales, а френските въоръжени сили придобиха противотанковите системи AT4 на Saab и самолетите за ранно предупреждение GlobalEye.

Този обмен се развива от 2025 г. и вече включва сътрудничество на ниво отделни системи и компоненти. Швеция стана пълноправен член на НАТО през 2024 г. и оттогава подреждат отбранителната си програма в обща рамка с Франция, вместо да ги съгласуват поотделно.

Отвъд корабостроенето Франция насочва поглед към бойната авиация. След провала на съвместния проект на Германия и Франция Future Combat Air System (SCAF) Елисейският дворец посочи няколко допирни точки със Стокхолм, които биха могли да се материализират в бъдеще: два производителя със суверенен подход към разработката на бойни самолети; две сходни конструкции, чиито концепции за употреба – излитане от шосейни участъци при Gripen и кацане на палуба при Rafale – ограничават максималната допустима маса; възможност за съвместна работа по авиационен двигател, какъвто Швеция не произвежда самостоятелно.

Засега няма формален ангажимент. Разговорите се водят на щабно ниво и са концентрирани в сферата на оперативната съвместимост. Разстоянието между предложение и договор остава значимо. Разрешаването на износа е политическо решение на Париж, а не подписана продажба. Преди окончателното оформяне на договора шведската страна все още не е обявила какъв тип пускови клетки е избрала.

Ако A70 бъде включена в конфигурацията, Швеция вероятно ще стане първият чуждестранен оператор на MdCN и ще изгради модел, спрямо който Рим и Варшава ще водят своите преговори. Сценарият би получил директно потвърждение при изрично посочване на A70 или MdCN в документите по програмата „Лулео“. Обратно, вероятността за него би отслабнала при обявяване на трипакетна конфигурация с CAMM вместо MdCN или при евентуално отлагане на решението за въоръжението за по-късен етап от строителството.