🇺🇸🤝🇺🇦 САЩ за пръв път официално излязоха от ролята на „неутрален посредник“ във войната на Русия срещу Украйна и вече се определят като партньор на Киев. Това обяви френският президент Еманюел Макрон в четвъртък по време на съвместна пресконференция с италианския премиер Джорджа Мелони. Поводът е съвместното изявление на Групата на седемте (Г-7), което президентът Доналд Тръмп подписа на срещата в Евиан-ле-Бен през изминалия уикенд – документ, в който Вашингтон вече не се описва като арбитър между Москва и Киев, а като страна, ангажирана с териториалната цялост на Украйна, с военна и енергийна подкрепа за страната, както и с режима на санкции срещу Руската федерация.
„За първи път път САЩ одобриха текст, в който се определят не като неутрален посредник, а застават до нас в подкрепата за териториалната цялост на Украйна, военната помощ, енергийната подкрепа и санкциите срещу Русия“, заяви Макрон, описвайки промяната като историческа. Значението на формулираната подкрепа се крие в това, че размества основата, върху която Тръмп изграждаше собствената си позиция от началото на втория си мандат – тази на посредник, който се пазари едновременно с двете страни, вместо на съюзник на нападнатата страна. Ако записаното в Евиан бъде пренесено в реална политика, преговорната конструкция около войната губи фигурата, която доскоро се представяше за безпристрастния си брокер.
Какво записа Г-7 – и какво от него прочете Макрон
Текстът, на който се позова Макрон, е официалното изявление на лидерите на Г-7 по геополитическите въпроси, публикувано от Елисейския дворец, който беше в ролята на домакин на срещата. В него 7-те големи декларират единна и непоколебима подкрепа към свободата, суверенитета и териториалната неприкосновеност на Украйна и се ангажират да укрепят нейната въздушна отбрана и да затегнат натиска над военната икономика на Москва, включително чрез санкции срещу нейния петролен и газов сектор. Обединеното кралство обяви в Евиан и новия си пакет мерки срещу „сенчестия флот“, с който Русия заобикаля петролния таван, и срещу финансовите мрежи за избягване на санкциите, по данни на Ал Джазира.
Същината на завоя не се съдържа в отделна нова клауза, а единствено в подписа под нея. Тръмп, който година и половина обясняваше своя ангажимент с войната през езика на сделката и неведнъж представи Вашингтон като честен брокер между Киев и Москва, постави името си под формулировка, която плътно поставя САЩ от едната страна на масата. Колко дълбоко стига този подпис, личи и от обратната реакция: според украинската агенция УНН МОсква е поискала от Вашингтон да изясни дали Тръмп действително е сменил курса – въпрос, който една чисто протоколна декларация не би предизвикала.
Веригата на завоя: от спрените санкции до Евиан
Обратът не е спонтанно решение и това става ясно, когато направим ретроспекция на събитията от предходните седмици, в които стрелката сочеше точно обратната посока. През март Вашингтон замрази част от санкционния натиск върху Москва, докато в навечерието на Г-7 наложи и продължи да освобождава от санкции за петролни товари от руски произход, които вече се намират в открито море – ход, разтревожил европейските съюзници и подхранил съмнението, че Украйна се изхлузва от приоритетите на администрацията.
Това съмнение получи и украински отзвук. Още на 3 юни президентът Володимир Зеленски предупреди, че Киев е попаднал в „опашка от войни“ пред американците: с Ислямска република Иран като проблем №1 за Вашингтон помощта за Украйна се е смъкнала надолу в списъка с приоритети. Зеленски обвърза тревожността с конкретни последици – войната в Близкия изток отклонява доставките на ключови оръжейни ситеми за Украйна, най-вече на ПРО, чието производство в САЩ е ограничено, а скокът на петролните цени след затварянето на Ормузкия проток пълни хазната на Кремъл и подсилва способността му да издържа войната. Прочитът на Зеленски беше за изоставяне; само три седмици по-късно същата администрация подписа текст, който европейските столици четат като приобщаване.
Между двете точки стои самата среща в Евиан, на която лидерите се съгласиха да засилят натиска върху Путин, и личният тон на Тръмп, който видимо омекна по отношение на Киев. „Справя се доста добре. Поне се държи“, каза Тръмп за Зеленски, след като по-рано твърдеше, че украинският президент няма „карти“ да спечели – смяна на оценката за устойчивостта на украинската отбрана на бойното поле. „Трябва да признаеш, че е смел и че разполага с прекрасна техника“, добави той, връщайки се и към идеята за повторни санкции над руския нефт – стъпка, която мнозина европейски съюзници вече приветстваха.
Линията на Макрон и европейската застраховка
За Макрон тази американска крачка е потвърждение на позиция, която той заема от ранните фази на войната с по-голяма склонност към риск от повечето западни лидери – той пръв допусна изпращането на западни войски в Украйна. „Ще направим всичко възможно, за да не позволим на Русия да спечели тази война“, заяви френският президент. Според него поражението на Русия е „задължително“ за дългосрочната сигурност на Европа, а западната подкрепа трябва да включва по-дълбоко военнопромишлено сътрудничество с Киев.
Характерното в позицията му е, че докато приветства завоя на САЩ, в същото време Макрон настоява Европа да бъде готова да действа и без подкрепата на САЩ – застраховка, която подсказва, че континентът все още има колебания дали този обрат ще се докаже като трайна тенденция. Тази предпазливост има основание в самата хронология: посоката на Вашингтон се завъртя веднъж в рамките на месеци и нищо не гарантира, че няма да се завърти отново. Континенталната линия междувременно се крепи на франко-германската ос. Още по времето на канцлера Олаф Шолц Макрон формулира заедно с Берлин посланието, че „Украйна може да разчита на нас“, обвързвайки военната помощ със „справедлив и траен мир“; днес, при канцлера Фридрих Мерц, който през април подписа двустранен пакт за съвместна отбрана със Зеленски, тази приемственост се запази, а на места и се задълбочи.
Колко надежден е обратът
Тежестта на казаното от Макрон е реална, но издържа на премерен скептицизъм. Подписът под общо комюнике на Г-7 е по-меко обвързване от едностранна американска декларация за промяна в политиката спрямо войната; Епизодът със спрените санкции от пролетта показа колко бързо сменя позицията си Вашингтон, а представата на Тръмп за самия него като посредник не може да изчезне с един документ. Искането на Москва за уточнение е двусмислен сигнал – то едновременно доказва, че текстът е разклатил нещо, и признание, че на този етап става дума за тълкуване, а не за установена доктрина.
И все пак трите следи сочат в една посока: омекналият тон към Зеленски, подновеният интерес към санкции върху руския петрол и записаната в Евиан формулировка се подреждат в съгласувана крива, а не в изолиран жест. Същинската промяна не е в новата дума, а в това, че за пръв път преговорната рамка около войната губи презумирания си неутрален арбитър. Дали тази крива ще се втвърди в политика, ще зависи по-малко от текста, подписан в Евиан, и повече от това дали вниманието на Вашингтон ще се върне от опашката, в която Иран изпревари Украйна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар