Китайската армия търси хуманоидни роботи и моделира с тях щурм на сгради

🇨🇳🤖 Китайските военни структури ускоряват проучването на бойните приложения на хуманоидните роботи и вече планират тяхната употреба в бъдещи бойни действия. Това показва преглед на Reuters на над 100 обявления за военни поръчки, академични изследвания, патенти, официални публикации, държавни регистри и материали на компании от сферата на отбраната. Някои документи досега не са били публикувани, обхващат периода 2024–2026 г. и се концентрират върху машинното възприятие, прецизното манипулиране на предмети и данните за обучение на роботите.

Два дни след края на Световните игри на хуманоидни роботи в Пекин официалният вестник на Народната освободителна армия „PLA Daily“ изведе свой собствен извод от демонстрациите и призова изследователи да ускорят прехвърлянето на най-напредналите технологии от лабораториите към армейските полигони с перспектива за създаване на роботизирани „бойци“. На второто издание на игрите, проведено в периода 22-26 август, машините боксираха, танцуваха и се спъваха пред развеселени трибуни. „Тянгун Ултра“ на Пекинския център за иновации в хуманоидната роботика пробяга 100 метра за 8,86 секунди при световен рекорд на Юсейн Болт от 9,58 секунди.

Между тази демонстрация и бойното поле обаче има огромна пропаст. Reuters не откри данни Китай да е разположил въоръжен хуманоиден робот в действаща част, а настоящите системи остават енергоемки и ненадеждни извън контролирана среда. В реални бойни условия възникват много непредвидими фактори, които могат да затруднят машините по начини, които трудно се моделират предварително, посочва Аарон Джонсън, професор по машинно инженерство в университета „Карнеги Мелън“. Но документите показват, че китайските военни вече считат преодоляването на тази дистанция за задача с конкретен хоризонт.

Той се забелязва в изследване от август 2025 г. на изпитателния център към Националния университет по отбранителни технологии (НУОТ) в Сиан. Авторите моделират градски щурм, в който шест „бойни робота“ – хуманоиди, роботи-кучета или други безпилотни наземни машини – са разпределени между две щурмови групи и заедно с пехотата прочистват заета от противника сграда етаж по етаж и стая по стая. Авторите на изследването посочват, че технологиите, необходими за такъв сценарий, вероятно ще са достъпни до 5–10 години. Изследването не уточнява по какви конкретно правила роботите биха откривали огън, какво оръжие биха носили и как се очаква да действат при среща с цивилни.

Интересът може да се проследи поне до 2024 г. Тогава НУОТ и Академията на военните науки организират форум по бойни технологии със специална сесия за военните приложения на хуманоидните системи. През юни 2025 г. университетско състезание на НУОТ вече включва задачи с директно военно приложение. Една дисциплина симулира „проникване зад вражеските линии“ – навлизането в даден район, картографиране и откриване на цели. Друга включва проверка на документи, дисциплинарни инспекции и патрули на военни бази. Самият университет описва състезанието като полигон, от който хуманоидите трябва да „тръгнат към бойното поле“.

Обществените поръчки следват посока. През май 2025 г. армията обяви търг за закупуване на хуманоиден робот, включително неговото инсталиране и техническо обучение за работа със системата. Четири месеца по-късно обявление с адрес за контакт в НУОТ потърси „система за интелигентно възприятие и прецизно манипулиране на въплътен хуманоиден робот“. През юни 2026 г. армията задели около 300 000 долара за система за събиране и етикетиране на данни от камери, радар и датчици за движение, включително данни за терена, по който машините могат да се придвижват. Reuters не е успяла да установи дали търговете са изпълнени и кои компании са ги спечелили.

До 2026 г. тези разработки започват да излизат извън средата на военните академии и навлизат в сферата на отбранителната индустрия. Хуманоидът „Фуси“ на държавния конгломерат Norinco е описан във фирмени материали от август като подходящ за караулна служба, разузнаване за всякакви метеорологични условия, автоматизирано патрулиране и работа в опасна среда. Според тези материали „Фуси“ може да свърже със система за телеоперация, позволяваща на човек да управлява машината дистанционно. Пълната автономия остава едно от най-големите предизвикателства пред хуманоидните роботи – не се решава, а временно се заобикаля: операторът остава включен в директното вземане на решения, като роботът може да изпълнява задачи, за които все още не е способен да действа самостоятелно.

Китай разполага с изключително силна промишлена база за подобно развитие. Според BofA Global Research през 2025 г. китайски производители осигуряват около 95% от световните доставки на хуманоидни роботи. Същата индустриална екосистема вече снабдява и военния сектор, докато армията разработва собствени приложения на технологията.

САЩ развиват сходни направления. През 2025 г. американската армия обяви конкурс за „милитаризирани хуманоидни способности“ с предвидени роли в разузнаването, охраната, разчистването на препятствия, работата с опасни вещества и изпълнението на настъпателни и отбранителни задачи в градска среда. До 10 финалисти трябва да изпитат своите системи със специалисти на американската армия през 2026 г. Около 1,25 млн. долара са предвидени за финансиране на последващи договори. Американската роботика обаче изостава съществено при двуногите и четириногите платформи. През август Ройтерс съобщи, че водещият световен производител Unitree използва разработки, финансирани от американските военни, при някои от най-продаваните си кучета-роботи.

Ключов практически ориентир за Пекин е войната в Украйна. Там полуавтономните дронове, използващи изкуствен интелект за навигация и насочване, извършиха радикална трансформация на разузнавателните и ударните операции, а наземни роботизирани платформи вече се използват масово за превозване на товари и евакуация на ранени. Reuters вече документира усилията на китайската армия да извлече ключови поуки от най-кръвопролитния конфликт в Европа след Втората световна война.

Къде точно се вписва двуногата конфигурация, остава спорно дори сред специалистите по роботика. Подобренията в баланса, възприятието и издръжливостта биха могли да направят хуманоидите полезни в сгради, тунели и вътрешните пространства на кораби, оценява Джуо-Мин Чоу, изследовател в Института за национална отбрана и изследвания на сигурността в Тайван. „Двете им ръце и двата им крака биха могли на теория да съчетаят придвижване, катерене и работа с предмети“, смята тя. За по-прости разузнавателни или логистични задачи обаче четириногите, верижните и колесните платформи остават по-евтини и лесни за масово разгръщане.

Тайван е мястото, където Пекин вече демонстрира публично как си представя участието на такива системи в евентуален военен конфликт. През декември Командването на източния театър публикува видеомонтаж, генериран от AI, в който хуманоиди и четириноги машини разгромяват отбраната на острова в хипотетичен бъдещ сценарий.

Правните и етичните въпроси обаче остават неразрешени и китайските военни публикации ги обсъждат открито. Статия от юли 2025 г. в PLA Daily допуска, че ролята на хуманоидните роботи може да се развие от поддържащи функции към директно участие в бойните действия. Авторът разглежда и условията, при които робот би получил разрешение да открие огън по жива цел, след като тя бъде потвърдена от човек.

Международният комитет на Червения кръст предупреждава, че автономните оръжейни системи трудно биха разпознавали надеждно признаците на предаване, тъй като подобна преценка зависи от конкретната обстановка, поведението и намеренията на хората. Пентагонът изисква правна оценка и изпитания в реалистични условия, а през март Министерството на отбраната на Китай заяви, че оръжията с изкуствен интелект трябва да останат под човешки контрол.

Тези правни и етични ограничения не са спрели техническата работа. Ван Юнхуа от Академията на военните науки изброи в коментар от ноември основните нерешени проблеми – придвижването, възприятието и интелигентността на машините – и посочи условията, при които те могат да бъдат преодолени: технологичен пробив, по-ниска себестойност и производство в промишлен мащаб. Ако това се случи, написа той, „хуманоидните роботи ще се изсипят на бойното поле“.

Поне две от условията, посочени от Ван, вече се развиват бързо в Китай: себестойността намалява, а серийното производство се разширява, като китайските компании осигуряват около 95% от световните доставки на хуманоидни роботи. Не е установено обаче, че необходимият технологичен пробив за надеждно бойно използване вече е настъпил.

Затова посоченият срок от 5 до 10 години изглежда по-скоро като работен времеви хоризонт, отколкото като далечна теоретична прогноза. По-силно потвърждение за преминаване към реално военно внедряване би било обявление за поръчка, което назовава конкретен модел и приемащо подразделение, или появата на хуманоидни роботи в бригадно учение вместо само в университетски състезания. Оценката би отслабнала, ако поръчките останат концентрирани в научните институти, а практическите роли на машините не излязат извън караулната служба и патрулирането.

Анализ: Четири месеца водолази и роботи срещу иранските мини в Ормуз

🇺🇸⚓🇮🇷 ВМС на САЩ са провеждали предимно нощни операции по разминиране на Ормузкия проток в продължение на четири месеца, използвайки малки групи водолази, безекипажни лодки и подводни дронове. Традиционно тази задача се възлага на специални противоминни кораби, каквито САЩ вече не поддържат постоянно в Персийския залив. Това съобщи Financial Times, позовавайки се на разкази от хора, запознати с нея, и показа как Вашингтон стигна до декларация, която само седмица по-рано изглеждаше трудно постижима от техническа гледна точка.

На 27 август президентът Доналд Тръмп обяви, че „всички мини“ в международните води на пролива са премахнати или детонирани. Ден по-късно командващият Централното командване на САЩ (CENTCOM) адмирал Брад Купър заяви: „Успешно разчистихме морските мини в международните корабоплавателни коридори на Ормуз, положени преди месеци от Корпуса на гвардейците на ислямската революция.“ Според него операцията е извършена от водолази на ВМС и военнослужещи от Силите за специални операции, действали с авиационна поддръжка от ВВС, Сухопътните войски, Морската пехота. В това изброяване не фигурира нито един специализиран противоминен кораб.

Именно това предизвика недоверие. Анализатори, проследяващи корабоплаването, бяха установили, че и трите американски кораба в Персийския залив, ангажирани с противоминни задачи, се намират извън него – в Индийския и Тихия океан – поне от началото на юни. Два от тях, „Тулса“ и „Санта Барбара“, са напуснали района още на 15 март и по-късно са били засечени в Пенанг, Малайзия. Третият „Канбера“ беше забелязан в Сингапур към края на юни. Класическото тралене на мини е трудоемка дейност дори в мирни времена: специализиран кораб преминава многократно по фарватера, прерязва минрепите на котвените мини и ги унищожава, след като изплуват. Традиционният модел разчита именно на такива кораби.

В Ормузкия пролив задачата е била изпълнена по друг начин. Водолазите са действали на малки групи от надуваеми лодки, а откриването на предполагаемите мини е било поверено на безекипажни надводни и подводни дронове. Сред използваните системи е CUSV на ВМС на САЩ, способен да буксира сонари за странично сканиране. Те дават изображения на морското дъно с висока резолюция и позволяват големи площи да бъдат претърсвани, без водолази да влизат във водата над всеки подозрителен обект.

След откриването идва по-рискованата част. „Обикновено след това водолаз от флота трябва да влезе във водата, да се приближи до мината, да постави заряд върху нея и да я унищожи“, обяснява пенсионираният капитан от ВМС на САЩ Бил Хамблет, който има богат опит в Залива. Той описва оперативната групировка като „много малка и лека“ и допуска, че част от мисиите са били поддържани от „Мигел Кийт“ – плаваща експедиционна база на американските сили в региона.

Мината може да бъде унищожена и без водолаз – с еднократен дрон за неутрализиране, като британския SeaFox или по-новия американски AN/ASQ-235 Archerfish, посочва Брайън Кларк от Hudson Institute. Точно продължителният характер на подобна операция излага на опасност противоминните сили. „Силите за разминиране са уязвими, защото операцията е бавна, а лодките и хеликоптерите им са слабо защитени“, казва Кларк. Нитя Лаб от Chatham House свежда задачата до нейната същност: „Изключително бавен процес. По същество активно взривяване на бомби под вода.“

Причината американската групировка да изглежда така е институционална. През септември 2025 г. ВМС на САЩ изведоха от строя 4-те противоминни кораба от клас „Ейвънджър“, базирани в Бахрейн, и обявиха, че няма да ги връщат на служба. „Девастейтър“, „Декстръс“, „Гладиатор“ и „Сентри“ бяха плавали повече от 30 години, а през март 2026 г. пристигнаха във Филаделфия за разкомплектоване.

Ролята им трябваше да бъде поета от кораби за бойни действия в крайбрежната зона от клас Independence, оборудвани с модулен комплект за противоминни операции. Той включва подводния дрон Knifefish за откриване на заровени в дъното мини, буксируемия сонар AN/AQS-20 и средства за тяхното унищожаване. Самата концепция е значителна част от работата да се извършва дистанционно, така че екипажът да остава извън минното поле.

След появата на минната заплаха Пентагонът изпрати към протока и два от последните останали кораби от клас „Ейвънджър“ – „Чийф“ и „Пайъниър“, базирани в Сасебо, Япония. Те напуснаха Сингапур на 10 април. И двата са планирани за извеждане от строя през 2029 г.

Така в Ормузкия пролив основната тежест на противоминните действия падна върху водолази и дронове – не в условия на учебен полигон, а при реален риск от ирански обстрел, в тесен стратегически коридор, със силни течения и значителен приливно-отливен диапазон. Оценките дали това е демонстрирало слабост или технологичен преход се разминават.

„Намираме се в нещо като най-ниската точка на противоминния капацитет на флота“, оцени Кларк още през април. Кевин Донеган, пенсиониран вицеадмирал и бивш командващ Пети флот, вижда ситуацията по точно противоположния начин: „Честно казано, пенсионирането на миночистачите никога не ме е тревожило, тъй като бяхме въвели по-нова техника.“ Обявяването през август, че международните коридори са разчистени, дава аргумент в полза на Донеган, но не решава окончателно спора. От публичната информация не е ясно какъв дял от работата е извършен от безекипажни системи и водолази и какъв – от двата кораба, изпратени от Сасебо.

Колко мини действително са били открити и унищожени, също остава неясно, защото публичните данни не съвпадат. Международната морска организация съобщи през юни, че в основните коридори през пролива са били положени около 80 мини. CENTCOM от своя страна докладва над 200 „обекта, наподобяващи мини“, проверени в главния коридор, от които 11 са потвърдени като мини.

Разминаването невинаги е равносилно на противоречие. Сонарът идентифицира подозрителни обекти, а не само мини, и всеки от тях трябва да бъде проверен поотделно. Затова двете стойности измерват различни неща: едното е оценка за броя на положените мини, а другото – броят на обектите, които американските екипи действително са потвърдили като такива.

Още по-съществено за оценката на заплахата е, че през целия конфликт морските власти не са потвърдили нито един случай на кораб, поразен от мина в Ормуз, а според анализатори сателитните изображения също не подкрепят иранските твърдения за мащаба на минната заплаха. Единственото потвърдено наблюдение на мина в Ормуз е направено от пакистански хидрограф през май. В началото на септември ирански медии съобщиха, че два танкера са ударили мини, но независимо потвърждение липсва.

Контрастът е Черно море, където минната заплаха е видима и по последствията си. На 28 декември 2023 г. панамски бълкер, пътуващ към украинско пристанище в делтата на Дунав, се натъкна на руска мина, което доведе до загуба на ход и управление, а капитанът го насочи към плитчина, за да предотврати потъването му. Мини са били изхвърляни и на брега; Мартин Кели от консултантската фирма EOS Risk посочва няколко такива случая.

Срещу тази заплаха България, Румъния и Турция подписаха меморандум в Истанбул на 11 януари 2024 г. и активираха противоминната група MCM Black Sea на 1 юли 2024 г. В рамките на мащабни действия в Черно море бяха обезвредени над 150 плаващи мини. България участва със своя минен ловец „Струма“, придобит от Нидерландия през 2020 г. заедно с „Места“ по сделка за около 2 млн. евро. Кели противопоставя именно тази картина на Ормузкия пролив: в Черно море заплахата може да се проследи по конкретни последствия, докато в пролива такива до момента липсват.

Възможно е минното поле, положено от иранските сили, никога да не е било толкова мащабно, колкото го описва Техеран. Военни анализатори оценяват, че страната разполага с хиляди мини „Махам“, сравнително прости конструкции от вид, използван още през Втората световна война. Част от тях имат контактни рогове с оловни елементи, които се повреждат при удар в корабен корпус и задействат взривател; други реагират на промяната в електромагнитното поле при преминаване на кораб. В коридора обаче американските сили твърдят, че са потвърдили едва 11 броя.

Ако самото минно поле е било по-малко и рехаво от заявеното, тогава и мащабът на американския успех, и първоначалното недоверие към възможностите мисията да бъде изпълнена без класическа противоминна групировка трябва да бъдат оценявани по-умерено. Остава и обратната възможност. „Винаги е възможно флотът да е пропуснал някои“, казва Итън Конъл от Taiwan Security Monitor, който изучава морските мини. „По-големият и ключов въпрос – и със сигурност най-проблемният и скъпият – е заплахата от повторно миниране.“

Именно рискът от повторно миниране помага да бъде обяснено защо обявеното разчистване не доведе до завръщане на корабоплаването към предишните нива. През седмицата от 26 август до 1 септември Lloyd's List Intelligence отчете около 12 транзита дневно. Kpler дава средна дневна стойност от 13 плавателни съда за последните 10 дни, а PortWatch – средно 7 за периода, който следи от март. Преди войната през протока преминаваха около 100 кораба дневно.

САЩ цитира и други показатели. Тръмп говори за „около 30 кораба всяка нощ“, а министърът на финансите Скот Бесент – за поне 10 милиона барела дневно. Тези числа не са пряко съпоставими: едното се отнася до брой плавателни съдове, другото – обем на нефтения поток. Дори при сравненията на корабния трафик има методологична разлика. Аналитичните служби обикновено броят товарни кораби с товароподемност над 10 000 тона, докато според морски експерти американските оценки включват и спомагателни военни съдове, буксири и крайбрежни лодки.

Несигурността продължава да се забелязва най-отчетливо в цената на риска. Премиите по застраховките срещу военен риск достигат до 10 пъти предвоенното си равнище, което за типичен супертанкер означава около 10 млн. долара. Приблизително 1 на всеки 30 кораба е атакуван с ракети или дронове, по изчисления на консултанти по морска сигурност. Brent затвори петъчната сесия на 96,28 долара за барел при около 70 долара преди войната. На същия ден, в който Тръмп обяви пролива за разчистен, Съвместният център за морска информация към ВМС на САЩ алармира за „продължаващ риск от дрейфуващи или неотбелязани на картите мини“.

Ислямската република не крие твърдата си позиция срещу разминирането. Нейният заместник-министър на външните работи Казем Гарибабади заяви в края на август, че „никой освен Иран не знае къде са тези мини“, а на 3 септември говорител на военните обяви, че са положени нови мини в близост до бреговете на Оман.

На 30 август американските сили съобщиха, че са поразили пускови установки на Револционната гвардия, подготвяни за изстрелване на морски мини във водите на протока. Хамблет оценява, че мина, доставяна до целевия район с ракета, би тежала около 50 кг срещу 500 или 1000 кг при мините, полагани от плавателни съдове, което би я направило по-малко ефективна в дълбоки води.

Остава обаче далеч по-простият вариант – мините да се поставят от малки плавателни съдове. „Не е нужно много, за да върнеш мина във водата, тъй като всяка нощ през Ормуз минава много дребен трафик“, обясни ръководител в танкерния бранш. Тръмп отговори с предупреждение: „Иран е уведомен, че всеки кораб или лодка, които поставят нови мини, ще бъдат незабавно и системно унищожени.“

„Иранците са разбрали, че най-силната им карта е убеждението, че контролират Ормузкия проток“, обобщи Хамблет. „Ако успеят да убедят света, че биха могли да го застрашат, е техният най-голям стратегически лост.“

Белият дом обяви военно-техническата част от задачата за изпълнена, но стратегическият проблем остава. Решението на корабособственика зависи не само от картата на минното поле, но също от оценка на риска и цената, която застрахователят поставя върху него. Техеран показа, че самото убеждение, че в протока може да има мини, може да има почти същия ефект върху търговското корабоплаване като реално минно поле и то при несравнимо по-ниска цена.

Иран поддържа и свой собствен режим за разрешаване на транзита чрез новосъздадения Persian Gulf Strait Authority (PGSA) – органа, регулиращ движението през Ормуз. Така собствениците на кораби са изправени пред избор между разрешение от Иран, което ги излага на заплаха от американски санкции, и маршрута по оманското крайбрежие, чиято сигурност Вашингтон се опитва да гарантира.

FPV-дрон уби жена, тръгнала пеша от Дружкивка с ръчна количка

🇺🇦💔 Възрастна двойка от Дружкивка, град от украинския „крепостен пояс“ в Донецка област, събра документи и малко багаж на ръчна количка и пое пеша по маршрута за напускане на града. По пътя двамата бяха покосени от дрон камикадзе, управляван от руски оператор, в резултат на което бяха тежко ранени и по-късно жената почина от раните си в болницата. Случаят беше заснет и описан на 27 август от сборна бригада „Хижак“ към Департамента на патрулната полиция на Украйна, чиито медици се притекоха да окажат първа помощ на място.

Кадрите от дрон и екшън камера на един от медиците показват къс асфалтов път покрай ограда от бетонни плочи в покрайнините на застроен квартал. Количката стои изправена насред мястото на взрива, а торбите все още са вързани за нея. Наоколо тлеят дрехи, по асфалта са разпилени документи и лични вещи. Дронът се е взривил непосредствено до двамата: мъжът е получил множество рани по долните крайници, а жената – тежки травми, включително частични ампутации на краката и на пръсти на ръката.

Синът им дотича, след като чул виковете. „Как стана така, мамо?“, попита той. Именно неговия глас беше чут от медиците на бригадата, които работеха наблизо.

Медиците успяха да стабилизират ранените. За евакуацията им бригадата използва наземен роботизиран комплекс – дистанционно управлявана гъсенична платформа, способна да изведе ранен от място, до което спасителен екип и автомобил не могат да достигнат, без животът им да е подложен на опасност. Записът от дрона показва платформата да се придвижва без придружаващ екип по улица измежду разрушени къщи. В последните кадри, вече по здрач, тя достига до бял пикап в пункт за евакуация.

По-късно жената е починала от раните си в болничното заведение. Три дни преди удара градската комисия по техногенно-екологична безопасност в Дружкивка взе решение централната градска клинична болница да преустанови своята медицинска дейност до 7 септември заради рязкото влошаване на обстановката със сигурността в общината. След като решението бъде изпълнено, градът остава без лечебно заведение, което е способно да приема тежко ранени.

Съпрузите са напускали града по начин, който вече се налага дори в рамките на организираните евакуации – пеша. В обширни части от града просто не влизат автомобили заради постоянното присъствие на руските FPV-дронове. Полицейските екипи „Бял ангел“ оставят колите по-назад, стигат пеша до хората и извеждат маломобилните с обикновени ръчни колички. Евакуацията се извършва от полицията, Държавната служба за извънредни ситуации и няколко благотворителни организации, а тежките медицински случаи се поемат от „Лекари без граници“. Процесът напредва бързо: според полицията към 19 август в общината са оставали около 3300 цивилни, а към 1 септември – около 2600, при това без нито едно дете.

За семействата с деца е разпоредена задължителна евакуация. Местната община попада в зоната, за която областната комисия по техногенно-екологична безопасност спусна нареждане за задължително извеждане на семействата с деца, включително по принудителен ред, като евакуацията продължава. Към 2 септември в цялата Донецка област са останали около 350 деца, за които важи тази мярка.

Преходът към пешеходна евакуация не е настъпил изведнъж. На 22 юни руски FPV-дрон порази автомобил с цивилни в частния сектор на Дружкивка и уби 47-годишния шофьор и 48-годишната му съпруга, която се возеше предната седалка. Разследващите органи предприеха досъдебно производство по разпоредбата от Наказателния кодекс на Украйна, отнасяща се до военни престъпления. През юни цивилните все още имаха възможност да напускат града с автомобил. През август автомобилите вече не влизат в част от кварталите, а ръчната количка се превръща от битов предмет в средство за евакуация.

На прицела на руските дронове попадат дори екипите, отговорни за евакуацията на цивилното население. Руски дрон порази автомобил на евакуационна група „Феникс“ към Службата за извънредни ситуации на Украйна (ДПСУ) именно в пределите на Дружкивка. Прокуратурата е документирала 43 отделни случая в цялата страна на повторни удари, при които операторът на дрона е атакувал отново, след като на мястото са пристигнали спасители.

През юли 2026 г. руската армия в Украйна уби 437 цивилни и рани най-малко 2610 други, сочат обновените данни, публикувани от Мониторинговата мисия на ООН по правата на човека. Броят на убитите е с 30% над  този за юни и със 70% спрямо същия месец на миналата година. Според данни от мисията дронове с малък обсег са причинили 111 от смъртните случаи и 710 от раняванията – общо 27% от всички цивилни жертви за месеца. Това е най-високото месечно ниво на подобни загуби от началото на войната на 24 февруари 2022 г.

Ръководителят на мисията Даниел Бел обобщи събраните сведения накратко: „Мнозина описват усещането, че дронове с малък обсег ги преследват само защото опитват да вършат всекидневни неща: да купят храна, да разходят кучето, да карат колело, да работят в двора или да достигнат до сигурно място.“ Последното от изброените е именно онова, което се е опитвала възрастната двойка от Дружкивка.

Мащабът си проличава най-ясно от числата от украинската прокуратура. По данни, представени от главния прокурор Руслан Кравченко на 4 август 2026 г., от началото на пълномащабната война руските FPV дронове са убили 967 цивилни и са ранили близо 7000. Броят на регистрираните от прокуратурата случаи на атаки с този вид средства за поразяване срещу цивилни нараства рязко. През 2022 и 2023 г. случаите са общо 187. През 2024 г. те достигат 2685, а през 2025 г. – 7787. От началото на 2026 г. до изявлението на Кравченко са регистрирани още 2614, а Донецка област е една от четирите области с най-много такива случаи.

Самият начин, по който се управлява един FPV-дрон, свежда до минимум възможните обяснения за такива случаи. Операторът го управлява до момента на удар и получава картина на живо от бордовата му камера. Това само по себе си не доказва какво точно е разпознал операторът и с какво намерение е атакувал, но в случаи като този трудно би могло да се намери друго разумно обяснение. Двамата цивилни няма как да са били взети погрешка за военнослужещи, имайки предвид гледката на двама възрастни хора с натоварена ръчна количка, посред бял ден, на открит път.

Институтът за изследване на войната (ISW) оценява подобни действия като системна практика в редиците на руската армия в Украйна, а не като поредица от несвързани епизоди. Все повече започва да се налага и терминът „човешко сафари“, станал популярен сред населението в прифронтовите райони, т.е. издирване и поразяване на цивилни с FPV-дронове. Независима комисия на ООН стигна до заключението, че атаките от този вид срещу цивилни в Херсон са преднамерени, и ги определи като престъпление срещу човечеството. Отделно произнасяне за зачестилите случаи на територията на Донецка област все още няма. Членовете на сборна бригада „Хижак“ дават недвусмислена оценка на случая: „Русия продължава целенасочено да убива мирни жители на Украйна.“

Публикациите на различни украински подразделения със записи от служебни камери, кадри от дронове и гласове на екипите се превръщат в един от основните документални източници от градове, до които вече е изключително трудно да достигнат репортерски екипи.

Дружкивка се намира по направление, по което руските силите правят опити да настъпват към Краматорск, който се намира на около 14 км по права линия в северна посока. Докато фронтовата линия се приближава, зоната, в която пешеходците попадат в обсега на FPV-дроновете, се измества все по-навътре в жилищните квартали. Заедно с това расте и разстоянието, което един възрастен човек трябва да измине пеша с багажа си, за да се евакуира от нея.

В това градче днес войната вече не започва там, където свършват къщите. Тя е на улицата пред тях. Тя е над главите на възрастните хора, тръгнали пеша към единствения изхода на града. И доста често единственото, което ги дели от нея, е разстоянието, което могат да изминат пеша, преди някой непознат да ги забележи от камерата на дрон.

След удара количката на възрастната двойка остава изправена върху асфалта. Торбите все още са вързани за нея, а документите са се разпилели наоколо. Всичко необходимо за напускането на един дом е събрано на едно място – но вече няма кой да го отнесе докрай.

„Как стана така, мамо?“, пита синът на двамата възрастни в записа. Въпросът е за случилото се точно пред очите му, но отдавна е надхвърлил трагичната съдба на даденото семейство. На този въпрос готов отговор няма. И може би именно затова не бива да преставаме да го задаваме.

DELTA обедини сателитни снимки, дронови ортофотопланове и 3D модели на релефа

🇺🇦🛰️ Украинската бойна система DELTA вече обединява в единно работно пространство сателитни снимки, ортофотопланове от разузнавателни дронове и 3D модели на релефа. Министерството на отбраната на Украйна съобщи това на 3 септември и посочи, че само през юли военните са качили над 1700 ортофотоплана.

Спътниковите изображения, ортофотопланите и 3D моделите изпълняват различни задачи и именно затова се използват заедно. Спътниковото покритие обхваща цялата територия на Украйна, окупираните области, Крим и територията на Русия. То осигурява широката картина: позволява да се следят промени дълбоко зад линията на съприкосновение и да се планират удари в дълбочина, където дроновото разузнаване не достига редовно.

Ортофотопланът дава обратното – детайла. Това е аерофотоснимка, геометрично коригирана така, че цялото изображение да бъде в единен мащаб и по него да могат да се измерват разстояния като върху карта. Създава се от разузнавателен дрон над конкретен участък, а детайлността е достатъчна, за да се различават обекти, които на спътниковата снимка се сливат с фона.

Към тази картина е добавена и функция за уведомяване. Потребителят очертава район и получава известие веднага щом за него постъпи нова снимка. Функцията не променя съдържанието на данните, а съкращава времето, за което те достигат до човека, който трябва да действа по тях. Сравняването на старото и новото изображение – процесът, който може да покаже изкопан през нощта окоп или новопоявила се позиция – вече не зависи от това кога анализаторът ще извърши следващата ръчна проверка.

В тактическата дълбочина това е преди всичко улеснение, защото там разузнавателните дронове и без това летят ежедневно. За далекобойното планиране значението е по-голямо: над руския тил и Крим те са редки и нередовни, докато спътниците преминават по установен график. Сравнението между две последователни снимки може да покаже, че на позната площадка се е появило ново съоръжение или обект, поразен преди месец, вече е възстановен.

Третият слой добавя височинното измерение. 3D моделите отчитат релефа и височината на обектите, а военното ведомство посочва едно конкретно приложение: прокарването на маршрути за наземните роботизирани комплекси.

Разликата с въздушния дрон е принципна. Той може да заобиколи препятствието по въздух и релефът под него в голяма степен остава фон. Наземната платформа обаче е пряко зависима от наклона, носимостта на почвата и дали физически може да премине през даден участък. За такава машина карта без височинни данни е непълна карта.

Мащабът на подобни задачи вече е значителен. По данни на украинското правителство от 31 юли наземните роботизирани комплекси са изпълнили 66 300 мисии от началото на 2026 г. Те поемат основно доставката на боеприпаси и продоволствие под обстрел, както и евакуацията на ранени. Тежките платформи могат да носят между 200 и 300 кг товар.

През тази година Министерството на отбраната е законтрактувало над 22 000 такива машини – близо два пъти повече спрямо предходната. Всяка от тях се движи по терен, който предварително трябва да бъде измерен и описан достатъчно точно.

Новият геопространствен слой се добавя към среда, през която вече преминава значителна част от потока на оперативна информация за войната. Заповед на министъра на отбраната Денис Шмигал от 6 август 2025 г. въведе DELTA на всички нива на Силите за отбрана и определи системата като единен източник за обмен на данни между подразделение, бригада и групировка.

В същата среда се извършва и отчитането на пораженията. Екипажите качват видеозапис, той преминава през верификация и се превръща в точки, с които подразделението може да поръчва техника. Мащабът на потока е известен от собствената статистика на платформата. В края на юли DELTA отчиташе над 75 хиляди видеопредавания и над 6600 поразени цели за денонощие, като системата се използваше от над 90% от подразделенията на Силите за отбрана. През август 2026 г. в интерфейса заработи и асистент с изкуствен интелект, който според министерството поема около една четвърт от запитванията към поддръжката.

По-същественият аспект на съобщението обаче не е самата нова функция, а произходът на данните. Една част от геопространствената картина идва отвън, друга се създава на място, а двата източника носят различен риск.

Сателитните изображения се купуват от търговски оператори и достъпът до тях зависи от договорите и от политическите решения зад тях. През март 2025 г. Национална агенция за геопространствено разузнаване на САЩ спря украинския достъп до Global Enhanced GEOINT Delivery – портала, през който американското правителство предоставя закупувани от него търговски изображения. Maxar възстанови достъпа пет дни по-късно.

Епизодът приключи бързо, но показа зависимост, която оттогава не е изчезнала: този канал за данни остава достъпен само докато правителството, което го контролира, решава да го поддържа.

Част от осигуряването върви и по европейска линия. На 19 януари 2026 г. украинското военно министерство разшири споразумението си с финландската ICEYE за радарни сателитни изображения. Радарът работи през облаци, дим и тъмнина, т.е. дава това, което оптичната снимка не може да даде при такива условия, а обявената разделителна способност достига 16 см. Режимът за широко сканиране покрива площ от 200 на 300 км. Но и този достъп се основава на договор и съответно може да бъде прекратен.

Ортофотопланите са друг тип данни. Те се създават от дронове на самите звена, обработката се извършва вътре в украинската платформа и производството им не зависи от външен доставчик, за да продължи и през следващия месец. Именно това описва числото 1700: темпа, с който страната изгражда собствена детайлна картина на терена, а не размера на покритата площ.

Каква част от фронта покриват тези ортофотопланове, министерството не съобщава. Не са посочени нито общата заснета площ, нито честотата на обновяване. Без тези два показателя числото само по себе си не позволява да се прецени каква част от местността, на която се водят бойни действия, е заснета с описаната детайлност. Известен е темпът на добавяне на изображения; не е известно какво остава непокрито.

Възможно е съобщението да има предназначение и отвъд информирането на собствените войски. DELTA се предлага и навън: платформата е преминала през ученията CWIX и предава обстановката в два формата за обмен по стандартите на алианса, а по думите на украински отбранителен служител една държава членка води преговори за придобиването ѝ.

Месечният ритъм на публичните съобщения, през август беше представен AI-асистентът, а през септември геопространственият слой, вероятно се вписва и в този процес. Двете обяснения не си противоречат: тази функция може да е реално необходима на украинските сили и едновременно с това да бъде демонстрирана пред потенциален купувач.

Посоката на развитие може да се очертае дори без липсващите числа. Вероятно Украйна ще продължи да измества част от тежестта на геопространственото си осигуряване от външно закупени към собствено създавани данни, защото именно вторите контролира пряко, а необходимостта от тях нараства заедно с броя на машините, чието движение зависи от все по-точна цифрова карта на терена.

Ротен командир изведе двама ранени с пикап след поразен евакуационен робот

🇺🇦🛻🪖 Командирът на щурмова рота от 475-и отделен щурмов полк „Code 9.2“ лично евакуира двама свои тежко ранени военнослужещи от участък, подложен на атаки с дронове, след като изпратената за тях наземна роботизирана платформа беше поразена и остана неподвижна на открито. Владислав Полски седна зад волана на цивилен пикап, без бронежилетка, стигна до обездвижената машина, сам прехвърли ранените в каросерията и ги откара до укритие. Кадрите, заснети от разузнавателен дрон, бяха публикувани на 16 август от Групировката на обединените сили – оперативно обединение на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ). Участъкът от фронта не се посочва.

Двамата щурмоваци бяха изпълнили задачата си и бяха превзели руски позиции. При оттеглянето си те бяха атакувани от руски дронове „Молния“; и двамата получиха тежки травми, които ги лишиха от възможност да се придвижват самостоятелно. За евакуацията им командването изпрати наземна роботизирана платформа. Тя стигна до ранените, но по обратния път беше поразена от руски дрон. Ранените украински войници бяха принудени да застанат на открито до обездвижената машина, изцяло в полезрението на руското въздушно разузнаване, а следващ удар можеше да се окаже фатален.

Докато на командно-наблюдателния пункт търсеха начин да ги измъкнат от опасната зона, разузнаването от въздуха засече на пътя цивилен пикап, който се придвижваше с висока скорост право към мястото. Зад волана беше ротният командир.

Командирът на полка Олександър Настенко, Герой на Украйна с позивен „Флинт“, разказа за сцената пред украински медии: Полски „изтича от командния пункт, седна в колата и те вече видяха с Mavic как отива за момчетата“. И двамата ранени били със счупвания на краката. Още 10–15 минути на открито, каза Настенко, и повторен дронов удар е можел да ги убие.

„Молния“ е евтин руски камикадзе-дрон от самолетен тип, чийто импровизиран корпус е изграден върху две надлъжни метални тръби с напречни елементи от шперплат. Размахът на крилото му възлиза на 1,3–1,5 метра, общата маса не надхвърля 10 кг, а бойният товар в носовата част е между 3 и 5 кг. Има оперативен обсег от 30–35 км и струва около 300 долара за единица, според оценка на украинската полиция в Харков. Руските сили го използват активно от пролетта на 2024 г., предимно срещу тилови и прифронтови цели; в този случай такъв дрон е използван срещу двама оттеглящи се пехотинци.

Подразделението, чиято система за евакуация този път не успя да доведе задачата за евакуация докрай, е първото дроново-щурмово формирование в състава на ВСУ. „Code 9.2“ е основан към края на 2022 г. като разузнавателен взвод в състава на 92-ра бригада, после преминава през взвод и рота ударни безпилотни системи, а през януари 2025 г. се разгръща в отделен щурмови батальон със собствена пехота, артилерия, танкове и средства за ПВО. До края на 2025 г. е разширен до полк, а през есента на същата година участва в операцията край Купянск. Още през януари 2025 г. началникът на щаба Андрий Мишченко заяви пред „Укринформ“, че при щурмови и защитни действия 70% от задачите могат да се изпълняват от роботи, като посочи евакуацията като една от първите дейности, които трябва да бъдат прехвърлени на машини.

Този преход напредва, но роботизираната евакуация не е панацея. Началникът на медицинската служба на 125-а отделна механизирана бригада с позивна „Елвис“ обясни на 9 август, че по Лиманското направление извеждането на ранен може да отнеме не часове, а дни, а наземните комплекси носят своите ограничения; безспорното им предимство е, че намаляват риска за евакуационните екипи. Машините понякога издържат и повече, отколкото се очаква от тях: през февруари наземна роботизирана платформа към 25-а отделна въздушно-десантна бригада превозва ранени близо шест часа край Покровск, прибира двама души от различни точки и достига сборния пункт въпреки пряко попадение от FPV дрон.

Този път платформата не издържа. Роботът понижаваше риска, докато самият той остава в движение; след като беше поразен, на командния пункт трябваше незабавно да бъде намерено друго решение – в крайна сметка то се оказа човек в незащитен автомобил. Рискът беше поет не от санитарен екипаж или специална евакуационна група, а офицерът, който командва ротата – един от най-трудно заменимите хора в цялата част. Той сам влезе в зоната под дронова заплаха и сам натовари двамата ранени. Когато питат Настенко защо хората му се захващат с най-тежките щурмови задачи, той посочва именно такива случаи.

Украински морски дрон достави боен робот на окупирания бряг на Кинбурнската коса

🇺🇦🤖 Украински морски дрон е прекосил водите край устието на Днепър и е стоварил въоръжен наземен робот на окупирания бряг на Кинбурнската коса, като е оставил машината да изпълни бойна задача зад руските позиции.

Операцията, обявена днес от 123-та отделна бригада на Териториалната отбрана на Украйна, е „първата известна бойна мисия от подобен тип в света“: наземен роботизиран комплекс, доставен до вражеския бряг с безпилотна морска платформа, стоварен на окупирана украинска територия и пуснат в действие.

Според бригадата операторите дистанционно са превели надводната платформа през черноморските крайбрежни води до брега на косата, в южната част на Николаевска област, където руските сили държат позиции. След достигане на сушата роботизираната машина е разтоварена и насочена към целта навътре в окупираната територия. Операцията е ръководена от полковник Олег Макуха, командир на 123-та бригада, с директна координация от майор Денис Гипик, командващ 1-ви батальон за безпилотни системи – формирование, което през последната година се утвърди като едно от огнищата на украинските експерименти с наземни роботи. Батальонът вече е разгръщал на фронта разузнавателно-ударния комплекс „Лют“ със 7,62-мм картечница и многоцелевата платформа „ТерМИТ“ с 40-мм гранатомет.

Военните не са посочили официално използваната машина. Кадрите, споделени от бригадата, подсказват, че по всяка вероятност става дума за украинската наземна платформа „Рис“ на компанията Roboneers, въоръжена с картечница ПКТ (7,62 мм) в дистанционно управляем боен модул. Семейството „Рис“ се използва от украинските войски преди всичко за логистика, евакуация на ранени, инженерни задачи и бойна поддръжка; товароносимостта на базовата машина е около 150 кг, а на по-тежкия вариант „Рис Про“ – до 300 кг. Част от версиите носят и специализирани секции за миниране и разминиране. Именно тази гъвкавост – една и съща ходова база, върху която се качва ту носилка, ту боен модул, ту сапьорен товар – обяснява защо платформата се оказва удобна за първи опит от подобен род.

Кинбурнската коса – тясната пясъчна ивица там, където река Днепър се влива в Черно море, срещу Очаков – остава един от най-оспорваните крайбрежни участъци в Южна Украйна. Който я държи, контролира подходите към Днепровско-Бугския лиман и морските коридори към Николаев и Одеса, затова и двете страни водят ожесточени боеве за нея от месеци. Руското наблюдение, артилерия и безпилотна активност правят класическа десантна операция с лодки и пехота изключително рискована; всеки десант с жива сила тук се движи под постоянно наблюдение и в обсега на вражеския огън. Именно тази ситуация обяснява защо украинската страна търси начин да достигне спорния бряг с машина, а не с хора: безпилотната морска платформа поема прехода през водата, наземният робот поема мисията на сушата, а операторите остават на отсрещния бряг.

Епизодът се вписва в бързо разрастващата се украинска практика наземни роботи да се изнасят на самата предна линия. На 1 юни 115-та механизирана бригада съобщи, че въоръжен наземен робот е осигурил огнево прикритие, докато украинска щурмово-претърсваща група прочиства руска пехота, проникнала в село Новоплатонивка в Харковска област – там машината пое ролята на подвижна огнева точка, за да намали риска за хората. Само в рамките на няколко седмици Украйна показа наземен робот първо като огнева поддръжка в улична схватка, а сега и като десант, стъпил на вражески бряг – два различни начина да се вкара машина там, където по-рано би влязла пехота.

Но стойността на епизода от Кинбурн се крие повече в доказания метод, отколкото в непосредствения военен резултат. Една картечна платформа зад руските линии няма да премести фронта или да отнеме руските позиции на косата, която остава оспорвана; ефектът тук е чисто тактически. Тежестта на събитието пада другаде: за първи път украинските сили показват, че могат да достигнат окупирания бряг по два вектора наведнъж – морски и сухопътен – без да излагат екипаж на прекия огън. Демонстрирана е нова способност, а не промяна в стратегическия план; нищо в наличните данни не показва, че Киев готви по-широк десант на Кинбурн.

Отвореният въпрос е дали методът е повторяем, или е просто еднократен успех. Тук се засичат две вече ясни тенденции. Наземните платформи от рода на „Рис“ навлизат в масово производство – на 25 юни германската ARX Robotics и украинската Roboneers обявиха съвместното предприятие ARX Industries с цел производство на хиляди такива машини през първата година и десетки хиляди занапред. Украинските морски дронове междувременно се превърнаха от еднократни камикадзета в носещи платформи, носещи FPV-дронове и ракети над Черно море. Ако стоварването на наземен робот от морски дрон стане рутинен ход, а не показен единичен случай, спорните крайбрежни участъци ще се превърнат в среда, достъпна за техника, вместо за хора. Ако тази тенденция се запази, е много вероятно безпилотният десант да се утвърди като постоянен инструмент по черноморския фланг; малко вероятно е обаче единичната мисия сама по себе си да промени контрола над самата коса.

Дрон порази роботизирана евакуация с ранен боец; втори дрон – свален навреме

🇺🇦⚔️🇷🇺 Руски камикадзе дрон, насочил се директно срещу ранен украински военнослужещ, докато наземен роботизиран комплекс го евакуира от бойното поле, е свален от екипаж на 33-ти отделен щурмови полк, секунди преди да достигне целта си. По данни на самия полк, оповестени в неговия канал в Telegram, машината с ранения боец на борда вече била поразена по маршрута към тила от първи руски дрон с FPV, а вторият апарат, този път насочен към ранения, е бил прехванат точно навреме от украинските пилоти.

Полкът не посочва нито участъка от фронта, нито състоянието на военнослужещия след случката. Разказът стъпва изцяло на собственото му сведение – заинтересована страна, описваща успешен свой епизод, към момента без независима проверка или външно потвърждение. Пресята през тази уговорка, ситуацията все пак сглобява в един кадър двете технологични линии, преобразили най-опасната фаза на съвременното бойно поле: изнасянето на ранените.

Логиката, която вмъква машината между ранения и смъртта, е едновременно проста и безмилостна. По дължината на фронтова ивица, широка вече десетки километри, всяко видимо движение е потенциална мишена за FPV дрон – евтин, изобилен и все по-точен. Евакуацията, при която санитари изнасят ранения на носилка или с брониран автомобил, в много участъци се е превърнала в самоубийствена; дроновете дебнат именно спасителните екипи, защото знаят, че към падналия ще бъде изпратена помощ. Оттам и възходът на наземните роботизирани комплекси – верижни или колесни платформи, които поемат ранения в брониран отсек и го изтеглят на километри назад, без да излагат втори жив човек на обстрела. Самата случка на 33-ти полк носи по-мрачния детайл: вторият дрон не гони робота, а ранения на него – практика на доубиване, която прави от бронираната платформа колкото транспорт, толкова и последна преграда между падналия боец и дрона на преследващия го оператор.

Мащабите отдавна са излязли от експерименталното. Украинските наземни роботи изпълняват около 10 000 евакуации и логистични мисии месечно, а за първата половина на тази година Киев планира да поръча над 25 000 такива системи – двойно повече, отколкото за цялата 2025 г. Платформите като Tor-800, Maul, Vepr и „Змий“ изнасят по няколко ранени наведнъж, преодоляват осеяни с противопехотни мини полета и оцеляват при преки попадения; в един документиран случай наземен комплекс на 1-ви медицински батальон изтегли ранен боец от 64 км навътре в контролирана от Русия територия, издържайки на многократни удари и поне един взрив на мина, докато военнослужещият пътувал в бронирана капсула, разчетена да поеме и обстрел, и осколки. Ограниченията са също толкова конкретни: екипажите избягват да ги придвижват през деня, тъй като едрото им туловище е лесно за засичане, а FPV дроновете остават, по думите на самите оператори, „заплаха номер едно“ за тях. Точно тя се материализира по маршрута на 33-ти полк.

Друг оперативен детайл, който случката осветява, е отговорът на същата тази заплаха: дрон срещу дрон. Свалянето на вражеския апарат от украински екипаж, намесата на „нашите пилоти“, както я нарича полкът, принадлежи към бързо нарастващ пласт анти-дрон отбрана, изградена точно върху евтината технология, която създаде проблема. В началото на 2026 г. украински производители излизаха с до 1000 прехващащи дрона дневно; през февруари прехващачите поеха 70% от свалените „Шахеди“ в Киевска област. Апарати като Sting на Wild Hornets, на цена около 2500 долара, гонят разузнавателните и ударните дронове на врага за част от стойността на класическа зенитна ракета. Прехванатият над ранения защитник дрон е от същия клас оръжие, използвано в обратна посока – знак за симетрията, в която се води тази война: и заплахата, и щитът струват няколкостотин долара и се управляват през очила за виртуална реалност от оператор на километри назад.

Проследен докрай, епизодът на 33-ти полк не е обрат, а моментна снимка на равновесие, изместващо се пред погледа на воюващите. Роботът измества човека от директния обстрел при евакуация; прехващащият дрон се опитва да върне на ранения защитата, която жива санитарна група вече не може да му осигури. Нито едно от двете не отменя опасността – поразеният по маршрута комплекс показва, че дистанционното управление и бронята не правят изнасянето безопасно, а единствено по-малко гибелно за спасителите. Ако тенденцията от последните месеци се задържи, най-вероятно тъкмо това надбягване – брониран робот и прехващач срещу все по-плътното FPV покритие на врага – ще определя каква част от ранените по линията на фронта изобщо ще стигат живи до операционната маса.

Исторически пробив: Украйна превзе руска позиция без пехота, само с дронове и роботизирани системи

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украинската армия е превзела успешно позиция на руските сили, използвайки единствено дронове и наземни роботизирани системи, без участието на пехотни сили. Това отбеляза в изявление президентът Володимир Зеленски, споделяйки любопитни детайли за мисията и подчертавайки, че това представлява значителна промяна в начина, по който се води модерната война.

„За първи път в историята на тази война вражеска позиция беше превзета изцяло от безпилотни платформи – наземни роботи (UGV) и дронове. Окупаторите се предадоха, а операцията беше проведена без участието на пехота и без загуби от наша страна“, обясни Зеленски.

Украинският държавен глава отбеляза, че различни роботизирани системи, сред които Ratel, Termit, Ardal, Lynx, Snake, Protector и Volya, са изпълнили над 22 000 мисии през последните три месеца. Той обясни, че основната цел на интеграцията им е да бъде сведен до минимум рискът за личния състав в зони с висока опасност.

„С други думи, животи бяха спасени повече от 22 000 пъти – робот влезе в най-опасните райони вместо войник. Става дума за високи технологии в защита на най-висшата ценност – човешкия живот“, отбеляза президентът.

Този крайъгълен камък следва други примери от последните месеци за безпилотни платформи, чиято роля е да подпомагат сложни сценарии на бойното поле.

Главнокомандващият генерал Олександър Сирски наскоро докладва за значително увеличение в използването на роботизирани комплекси, при което са били изпълнени с 50% повече задачи през месец март в сравнение с предходния месец.

Въоръжените сили на Украйна разшириха съществено употребата на наземни роботизирани системи, с които се проведоха над 9 000 мисии само в рамките на месец март. Това представлява съществено увеличение спрямо предходни периоди, тъй като армията поставя приоритет върху разполагането на безпилотни системи в среда с висока заплаха, за да намали рисковете за личния състав.

Роботите са използвани основно за критична логистична подкрепа, като доставка на боеприпаси и евакуация на ранени войници, като броят на звената, прилагащи тази технология, е скочил от 67 в края на 2025 г. до поне 167 към днешна дата.

Украйна представя тежък наземен AI-базиран робот.

🇺🇦 Украйна представи новото си поколение роботизирани бойни системи с дебюта на тежкия наземен безпилотен апарат VATAG (H-UGV), разкрит на форума Brave1 Defense Tech Valley 2025 на 16 септември.

Според специализираното издание Defense Express, платформата комбинира изкуствен интелект и модерни технологии за управление, за да изпълнява широк спектър от бойни задачи.

VATAG е разработен като многоцелева тежка роботизирана система, която може да носи товари с маса над два тонa, да бъде използвана както в бойни роли като нанасяне на директни удари и транспорт на оръжия, така и за логистика, инженерни и други спомагателни мисии.

На събитието беше подчертано, че машината разполага с хибридна силова установка, съчетаваща икономичност и голяма издръжливост. Тя може да работи в почти безшумен електрически режим за скрито придвижване и да служи като мобилен енергиен източник за поддържане на комуникации и снабдяване на терен.

Интегрираните AI-системи осигуряват автономна навигация и управление на задачи, което позволява на платформата да се адаптира към променящите се условия на бойното поле.

„Основната ни цел е да спасяваме живота на войниците, като прехвърлим рисковите процеси върху роботизирани системи“, заяви пред Defense Express ръководителят на проекта Анатолий Никитин. Той подчерта, че дизайнът на VATAG акцентира върху автономността, устойчивостта и съвместимостта с вече наличното украинско военно оборудване.

Компанията допълни, че VATAG е основата на по-широка екосистема от тежки безпилотни наземни платформи. Тя включва универсален боен модул, създаден в Украйна, въоръжен с 25-мм автоматично оръдие, както и софтуерни и хардуерни решения с изкуствен интелект, които разширяват автономността – от навигация до елементи на вземане на решения в бойна обстановка. В пътната карта на проекта са заложени увеличаване на полезния товар, по-широка съвместимост с други системи и мащабируемост за различни сценарии.

VATAG е оборудван с напреднала комуникационна архитектура, устойчива на електронна борба. Вградените многоканални връзки с автоматичен избор на честота гарантират запазване на телеметрия и управление дори при силни смущения. Според разработчиците тези характеристики осигуряват успешното изпълнение на мисии, независимо от опитите на противника да възпрепятства работата на системата.

Благодарение на голямата си товароподемност, модулната конструкция и интеграцията на AI, VATAG показва намерението на Украйна да надгради традиционните наземни дронове и да ги превърне в пълноценни роботизирани бойни платформи. Системата е предназначена да подпомага леката пехота, логистични и специализирани части, предоставяйки едновременно огнева мощ и поддръжка в оспорвани зони.

Появата на VATAG идва в момент, когато автономните системи все повече оформят съвременното военно планиране – особено в среди, където оцеляването и намаляването на риска за личния състав са от решаващо значение.

Френско-естонска компания достави на Украйна роботизирани платформи за разминиране.

🇫🇷🇪🇪🇺🇦 Финансирани от Франция безпилотни наземни системи, разработени съвместно от естонската Milrem Robotics и френската CNIM Systèmes Industriels, ще бъдат доставени на Украйна в подкрепа на операциите по разминиране в засегнатите от конфликта региони.

Според Milrem Robotics, шест безпилотни системи за прочистване на маршрути (Route Clearance Unmanned Systems – ROCUS), базирани на платформата THeMIS, ще бъдат предоставени на Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна (ДСНС) като част от финансирана от френското правителство инициатива. Системите са проектирани да идентифицират и неутрализират взривни заплахи, като опазват операторите от пряк контакт с опасността.

„Гордеем се, че продължаваме да подкрепяме Украйна чрез договора с CNIM Systèmes Industriels. Безпилотните платформи THeMIS вече са доказали гъвкавост и надеждност в различни оперативни условия в Украйна и други страни“, заяви главният изпълнителен директор на Milrem Robotics, Кулдар Веерси.

Системите ROCUS комбинират специализиран модул на CNIM за прочистване на маршрути с гъсеничната платформа THeMIS, проектирана за достъп до труден терен и за поддръжка в бойни условия. Според производителите, системата позволява на сапьорите дистанционно да проверяват и обезвреждат взривни устройства, като значително повишава безопасността и ефективността при работа в рискови зони.

Новите шест машини ще разширят наличния украински флот от системи за разминиране, базирани на THeMIS. Milrem посочва, че общо 15 техни платформи вече са доставени в Украйна, в които се включва и първата партида от седем ROCUS системи, предоставена през 2022 г.

Целта на доставката е да подпомогне украинските власти в обезопасяването на пътища, връщането на достъпа до селскостопански земи и реконструкцията на разрушени от войната населени места. Основен оператор на системите ще бъде Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна (ДСНС), като те ще бъдат използвани в хуманитарни и възстановителни мисии в минирани райони.

Milrem Robotics подчертава, че в момента THeMIS се използва или разработва в 19 държави, което я прави най-разпространената безпилотна наземна платформа в своя клас. Системата се използва за логистика, наблюдение и разминиране в редица бойни театри.

„Партньорството ни с CNIM за предоставяне на ROCUS демонстрира силата на европейското отбранително сътрудничество и ангажимента за предоставяне на реални способности в подкрепа на Украйна“, допълни Веерси.

Използването на роботизирани платформи във ВСУ намали загубите сред личния състав с около 30%.

🇺🇦 Благодарение на въвеждането на роботизирани комплекси в части от Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) беше възможно да се намалят загубите сред военнослужещите с около 30%. Това съобщи The New Voice of Ukraine, като се позова на информация от Генералния щаб.

Както отбеляза събеседникът на изданието, Централният научноизследователски институт на ВСУ провежда съответните симулации. Според тях използването на роботизирани комплекси в подразделенията на въоръжените сили осигурява намаляване на загубите на личен състав с до 30%.

От Генералния щаб обясниха, че малки роботизирани логистични платформи се занимават с транспортиране на разстояние до 5 километра. Благодарение на тях украинските военни могат да бъдат снабдени с храна, боеприпаси и куршуми в опасни зони, както и да евакуират ранените.

Освен това по време на транспортирането руските окупатори не могат да нанесат допълнителни загуби на украинските защитници, тъй като роботът се управлява дистанционно.

„Технологичните разработки са налице в повечето военни части. В момента се работи за осигуряване на стимулиране на такива иновативни дейности“, добави представителят на Генералния щаб пред изданието.