Анализ: „Вивалди“ – 85 обявени кв. км срещу 240 по картите

🇺🇦🗺️ Подразделения на Силите за отбрана на Украйна продължават настъпателните операции северно от Лиман, които започнаха в края на май. Трети армейски корпус отчита прочистването на 75 кв. км. територия от проникнали руски диверсионни групи, заедно с други 10 кв. км освободена територия. Картографски оценки за промените в района през целия период достигат 240 кв. км, но посочените числа не измерват непременно едно и също.

Командирът на корпуса бригаден генерал Андрий Билецки обяви операция „Вивалди“ на 15 септември във обръщение на видео. Дотогава нито Генералният щаб, нито корпусът бяха съобщавали публично за нея.

Три дни по-рано, на конференцията на Ялтинската европейска стратегия в Киев, Билецки заяви, че до един месец подобрението на обстановката в поверения му участък ще стане видимо. Трети армейски корпус е изграден върху основата на Трета отделна щурмова бригада и се командва от бившия командир на „Азов“. Съединението се използва в участъци с тежка обстановка. През септември на Билецки беше възложено да оглави и новосъздадената временна групировка войски „Център“, отговорна за отбраната на голяма част от Донецка област, като запази командването на корпуса.

В отчета си корпусът разделя резултатите в две категории. Към прочистените 75 кв. км отнася Новоселивка, Олександривка, Ярова и подстъпите на Коровий Яр. Освободените 10 кв. км включват Середне. Употребата на израза „на този етап“ ограничава съобщените резултати до досегашните действия, което от своя страна представя операцията като продължаващо действие.

Корпусът посочва участието на 10 свои и придадени формирования: три механизирани бригади, щурмова бригада, танков, разузнавателен и безпилотен батальон, подразделение на Силите за специални операции (ССО) и друго на Главното управление на разузнаването (ГУР) и мобилен отряд към Държавната гранична служба (ДПСУ). Този състав показва съвместно използване на различни родове войски и специализирани части, което е основание да разглеждаме действията като широка координирана операция, а не отделен рейд.

Разграничението между прочистване и освобождаване на територия е ключово. При проникване на малки групи – тактика, която се развива по източния фронт от 2025 г. – руски пехотинци преминават през гористи и застроени участъци зад предната линия, заемат отделни позиции и започват да чакат подкрепления, без непременно да предприемат челен пробив.

Отстраняването на такива групи може да върне сигурността и фактическия контрол върху територия, която на картите продължава да е обозначена като украинска. Освобождаването на завзети позиции предполага различна промяна на фактическия контрол. Дали и кога тези резултати ще се отразят върху картата зависи и от използваната методика и наличните доказателства.

Затова сборът от 85 кв. км в отчета на корпуса не може автоматично да се сравни с по-широките оценки на картографите в OSINT общността. Те проследяват и постепенното намаляване на руския издатък – участък, вклинен в украинската отбрана – от май насам.

За отправна точка на тази поредица от действия се счита 22 май 2026 г. – денят, в който Трети корпус успя да нанесе механизиран удар при село Нове, на около 15 км северно от Лиман. Втори такъв удар последва на 24 август.

Оценките за общата териториална промяна често се различават една от друга. AKM Mapping посочва 151,88 кв. км. На 8 септември френският анализатор Клеман Молен съобщи за над 200 кв. км, а Конрад Музика от Rochan Consulting оценява площта на около 240 кв. км. Молен изрично уточни, че операцията продължава и както площта, така и очертанията на фронтовата линия могат да се променят след уточняване на данните.

Сведения за бойните действия остават ограничени в продължение на месеци. Освен липсата на официални съобщения се посочва и доброволно въздържане на анализатори, работещи с публчно достъпни източници, да публикуват промените до края на август. Ако е обхващало целия период от края на май, това въздържане е продължило около три месеца.

От публичното мълчание обаче не може да се направи категорично заключение кога руското командване е установило загубата на позици, нито как е реагирало на тях. Забавеното отразяване на бойните действия не е доказателство за също толкова забавена военна реакция.

В своя ежедневен обзор за 11 септември Институтът за изследване на войната (ISW) съобщава за украински контраатаки около Лиман. Позовавайки се на руски военни блогъри, ISW стига до заключение, че силите на Киев вероятно са изтласкали врага до река Черни Жеребец. Същите канали докладват украински напредък при Иванивка, Терни и Балка Журавка.

ISW уточнява, че поради липсата на достатъчно данни с установено местоположение не може да потвърди пълния обхват на украинското настъпление, и допуска, че собствените му карти вероятно подценява целия обхват на украинския напредък. Това е съществено ограничение при използването на картите като точна и актуална картина на контрола.

Следователно разликата между 85 и 240 кв. км сама по себе си не доказва нито предпазливост на корпуса, нито преувеличение от страна на картографите. Възможни обяснения са различните периоди на отчетност, обхватът на наблюдаваната територия и критериите за контрол върху дадена точка.

Друга възможност е част от по-големите оценки да включват сива зона: територия, от която руските войски са се изтеглили, но върху която украинските сили още не са установили траен контрол. Забележките, които правят Молен и ISW, оставят място за уточняване на картината, но сами по себе си не потвърждават такова обяснение. За да бъде разграничено руско изтегляне от трайно украинско овладяване на дадена територия са нужни допълнителни данни за фактическата ситуация на терен.

Промяната се забелязва дори в публикациите на водещи руски военни издания. На 9 септември близкият до Кремъл мозъчен тръст „Рибар“ обозначи Шандриголивския издатък като бойна зона, а на 13 септември го премахна от териториите под руски контрол. Каналът е сред широко следените руски военни източници, но неговите карти също представляват оценка на обстановката.

На 11 септември Борис Рожин, който публикува под името Colonelcassad, пише, че украинските войски са форсирали река Жеребец и въвеждат резерви в настъпателни операции. Той характеризира положението със „сериозни и системни проблеми“, свързани с недостиг на личен състав, поразени места за пресичане на реката и тежко затруднено снабдяване заради масираната употреба на дронове.

Друг авторитетен анализатор, Андрю Перпетуа описва по-ранната фаза като изненадваща неспособност на руската страна да следи адекватно развитието на събитията. Това остава негова лична оценка, а не доказан факт за осведомеността на руското командване.

Разминаване между публични твърдения и показаното на терен имаше и две седмици по-рано. По време на пресконференция в Бишкек на 1 септември руският президент Владимир Путин заяви, че руските войски са превзели Святогирск. Билецки отговори с видео от центъра на града, на фона на православен храм, част от местната лавра. В него той заяви, че 60-а отделна механизирана бригада – едно от звената, участващи във операция „Вивалди“ – контролира изцяло населеното място, което де факто представлява тиловата зона на корпуса. По повод това ISW отбеляза, че руските войски дори не са достигнали непосредствените подстъпи към Святогирск.

Публикуването на кадри за опровергаване на конкретно твърдение и ограничаването на информацията за текуща операция могат да обслужват различни цели. Само по себе си това не е противоречие, но не дава възожност за оценка на общата достоверност на съобщенията от съответната страна.

Данните за руските загуби идват от корпуса. Той отчита около 1500 военнослужещи, над 12 000 унищожени дрона и стотици единици бронирана и автомобилна техника и артилерийски системи. От това не става ясно дали числото за личния състав включва убити, ранени, пленени или съчетание от тези категории. Корпусът описва резултата като съкрушителен удар по способностите за провеждане на настъпателни операции от 20-а и 25-а общовойскови армии на руските въоръжени сили. Подобни данни не подлежат на независимо потвърждение.

Между 22 май и 15 септември са изминали 116 дни. Ако отчетът за дроновете обхваща точно този период, той означава средно над 103 унищожени дневно в сектора. Това изчисление показва мащаба на заявения резултат, но не го потвърждава. Без разбивка по типове апарати и начин на отчитане числото не позволява надеждна оценка и на материалната тежест на загубите.

Украински издания цитират и анонимни изявления на руски военнослужещи изтощени полкове и пренасяне на боеприпаси пеша на разстояния от десетки километри. Сведенията описват затруднения в снабдяването, сходни с посочените от Рожин, но възможността за проверка също е ограничена.

По посочената в материала хронология 20-а общовойскова армия е изграждала издатъка около 18 месеца. Оценката, че го е загубила за 3 месеца, следва да се разглежда отделно от целия период на украинските операции, който към 15 септември е почти четири месеца.

Значението на издатъка произтича от неговата география. Позициите северно от Лиман трябваше да бъдат изходна точка за бъдещо руско настъпление на запад с основна цел да застраши агломерацията Славянск–Краматорск от северозапад и украинските снабдителни маршрути в тази посока.

Заедно с продължаващия натиск от юг това би могло да създаде условия за частично обкръжаване. Южното направление е по оста Покровск–Добропиля, където руските щурмови групи настъпват от февруари 2026 г. след окупацията на Покровск. Загубата ограничава възможностите за настъпление от север и би наложила възстановяване на изходните позиции или промяна на подхода.

Към началото на август ISW отчита 79,89% от Донецка област под руска окупация. Останалата извън руски контрол територия възлиза на около 5300 кв. км и включва агломерация Славянск–Краматорск: последната голяма градска зона в областта, която Украйна продължава да държи, често наричана „крепостния пояс“.

Черни Жеребец има значение и като преграда пред снабдяването. Реката тече от север на юг, напречно на посоката на руските логистични маршрути. На повечето места преминаването с техника извън мостовете и бродовете е трудно. Руските части западно от нея зависят от ограничен брой места за преминаване, които според наличните сведения са под непрекъснато наблюдение и обстрел. Сведенията на Рожин за критични логистични трудности съответстват на подобна уязвимост.

Ако украинските сили установят траен контрол върху териториите до самата река, тя би могла да осигури по-благоприятна естествена линия на отбрана. Дали това ще позволи стабилизиране на участъка и отбрана с по-малко сили зависи от конкретните позиции и възможностите на противника да преминава през нея.

Териториалният мащаб е ограничен: около 10 села и около 240 кв. км. Посоченото сравнение с Харковската офанзива през есента на 2022 г. поставя тогавашния украински напредък на между 20 и 30 пъти по-голяма площ, въпреки че точността на съотношението може да варира в зависимост от избраните критерии.

По площ този резултат отстъпва и на отчетения украински напредък по направление Олександривка: 745 кв. км и 26 селища за периода януари–август 2026 г. Подобни съпоставки изискват повишено внимание към различните периоди и критерии за отчитане.

При тези числа операция „Вивалди“ не се очертава като тази, която е освободила най-обширна територия от началото на годината. Въпреки това тя може да има ключово значение, тъй като загубата на въпросните изходни позиции може да се окаже критично за бъдещите руски операции в сектора много повече от това, което показва площта сама по себе си. Това от своя страна отдалечава още повече Москва от постигането на минималната цел, поставена от Путин пред т.нар. „специална военна операция“.

Билецки не отхвърля достигането до бреговете на Черни Жеребец като крайна цел. Той свързва названието на операцията с четирите сезона на Вивалди и представя досегашните действия като първия „сезон“. Това подсказва, че военните плановици в Киев не смятат да спрат дотук.

Данните за места за преминаване през реката, поставени под непрекъсната опасност от дронове, правят този участък важен за наблюдение. Устойчиво украинско присъствие на западния бряг на реката, заедно с кадри с потвърдено местоположение от Иванивка и Терни, би укрепило трайното изтласкване на руските войски.

Ответни руски действие и евентуален успех, който да възстанови позиции западно от реката, или спиране на украинските сили преди достигането им биха опровергали горната оценка. Но дори такъв развой не би означавал автоматично, че всички по-големи картографски стойности отразяват само руското изтегляне. Решаващото разграничение остава между територия, напусната от руските войски, и такава, върху която украинските сили могат да установят и поддържат траен контрол.