🇷🇺🇺🇳 Василий Небензя, постоянен представител на Руската федерация в ООН, обвини ръководството на Украйна, че изнася „единствено наемници и оръжия, които изплуват в конфликтни точки по целия свят“, а заедно с тях „театрални представления, предимно на европейски сцени“. Думите бяха изречени по време на неформална пленарна сесия на Общото събрание на ООН, която беше посветена на реформи на Съвета за сигурност, записът от която е достъпен в UN WebTV.
В първата част на репликата си Небензя обрисува набирането на личен състав в Украйна с думите, че „ловът на украински мъже тече посред бял ден, извличат ги от апартаменти, частни домове, обществен и личен транспорт от болнични легла, работни места, причакват ги в аптеки и хранителни магазини“. По думите му „хората биват осакатявани и пребивани до полусмърт, използват се сълзотворен газ и електрошокови палки“, включително срещу „инвалиди със сериозни заболявания“.
„Такъв тип безопасност ли иска Зеленски да изнася по целия свят?“, попита дипломатът и сам даде отговор на въпроса, изтъквайки тезата за „наемниците и оръжията“.
Репликата смесва реална тема – принудителните практики на териториалните центрове за набиране (ТЦК) към Министерство на отбраната на Украйна, документирани от украински омбудсман, журналисти и западни медии, по които Киев периодично уволнява ръководители и образува дисциплинарни производства – със стандартния пропаганден разказ на Москва за „нелегални наемници“ и „износ на конфликт“. По-съществено обаче е какво неволно признава самото твърдение за „износ на оръжия по целия свят“ с оглед на целите, заявени от Владимир Путин на 24 февруари 2022 г.: „демилитаризация“ и „денацификация“ на Украйна. Първата – в първоначалното си тълкуване – предполагаше свеждане на украинския военен потенциал до незначителни параметри, докато в по-радикалните ѝ прочити – дори разпад на украинските въоръжени сили като организиран инструмент.
Балансът по тази цел към април 2026 г. е диаметрално противоположен. Украйна влезе във войната февруари 2022 г. с действаща армия от порядъка на 200 000 военнослужещи. По данни, цитирани в последното издание на The Military Balance на Международния институт за стратегически изследвания (IISS), въоръжените сили днес наброяват над 900 000 военнослужещи – най-голямата и най-опитна редовна армия в Европа. Икономиката на страната беше преструктурирана за военно производство: капацитетът на украинската отбранителна индустрия, по публично изразени от Киев оценки, достигна порядъка на 35 млрд. долара годишно за 2025 г. – многократно повече от предвоенните нива, при това с продължаваща пропускливост между наличен капацитет и осигурени реално поръчки. Украйна се превърна във водещия производител на ударни и разузнавателни дронове в Европа, а според данни, оповестявани многократно от правителството в Киев, годишният обем през 2025 г. се измерва с милиони изделия от всички категории – от дронове с изглед от първо лице (FPV) до ударни платформи с обхват над 1000 км, използвани за удари срещу петролна, транспортна и военна инфраструктура дълбоко в руския тил.
Киев разгърна или възроди серийно производство на самоходната гаубица „Богдана“, семейство крилати ракети „Нептун“ (вариантът с удължен обсег „Лонг Нептун“) и морски безпилотни кораби „Магура“, използвани срещу кораби от Черноморския флот на Руската федерация. От 2025 г. правителството на Украйна, с личното участие на президента Володимир Зеленски, обяви поетапно отваряне на износа на специализирани военни продукти, най-вече технологии за дронове, за да бъде финансирано допълнителното производство за собствените нужди на въоръжените сили. Паралелно Киев сключи индустриални договорености с Дания, Германия, Обединеното кралство, Полша, Норвегия и САЩ за съвместно производство на боеприпаси, техника и безпилотни системи – програми, които бяха структурирани за дългосрочно функциониране независимо от хода на военните действия.
Именно тази реалност прави изказването на Небензя неволно красноречиво. Ако Украйна реално е в състояние да „изнася оръжия по целия свят“ – твърдение, което в мащабите, обрисувани от Москва, не се потвърждава от реалните обеми на износ, цитирани в SIPRI или Conflict Armament Research – това автоматично значи, че тя не е демилитаризирана, а превърната във военно-индустриален фактор, какъвто никога до момента не е била. Киев произвежда повече артилерийски боеприпаси от довоенните години, експоненциално повече дронове, като има натрупан уникален боен опит от военен конфликт с висока интензивност, какъвто никоя друга европейска армия (включително руската преди 2022 г.) не е водила през последните три десетилетия.
Спрямо изходно заявената цел за демилитаризация това представлява стратегически провал на руския план за резултат от „специалната военна операция“. Вместо редуцирана и дезорганизирана армия, Русия се сблъсква с противник с все по-голяма численост, с мощна отбранителна промишленост, интегриран в западните вериги за доставка и индустриално обучение, и с тестван мащабен боен опит. Цената на този ефект за самата Русия също е значителна – общите ѝ загуби (убити, безследно изчезнали и ранени) към началото на тази година се оценяват на над един милион души, според данни на Министерството на отбраната на Обединеното кралство и западните разузнавания. Москва оспорва цифрите, но те се потвърждават от редица независими източници.
„Демилитаризацията“, заявена в първите часове на пълномащабната инвазия, в практически план е заместена от неумолима война на изтощение, в която собствените ѝ военни ресурси страдат от все по-тежка ерозия.
Реалната тема за принудителната мобилизация в Украйна не бива да бъде пренебрегвана, но тя си има своя не по-малко груб аналог от страна на Руската федерация: принудителни привиквания, вербовка на затворници, на задържани по административен ред, примамване на мигранти с фалшиви обещания за трудова заетост, натиск върху ученици и студенти за сключване на договор, документиран от „Медиазона“, руската служба на Би Би Си, Reuters и руски НПО в условия на значително ограничено публично пространство. Използването на украинската ТЦК тема в реториката на Москва има функция на асиметричен инструмент, пренасочва вниманието от нейните собствени практики към тези на опонента.
Твърдението, че Зеленски иска „продължаване на конфликта“, игнорира факта, че предложенията, придвижвани в края на 2025 г. и началото на 2026 г. от САЩ и ЕС, последователно се сблъскват с руските позиции, изискващи от Украйна предварително признаване на анексии и ограничаване на военния капацитет след евентуално, но не гарантирано прекратяване на огъня. Именно последният елемент – опит „демилитаризацията“ да се реанимира с преговорна формула, след като не бе постигната на бойното поле – остава ключова пречка пред сключване на всеобхватно примирие. Ултиматумите, които Путин не успя да наложи военно, днес опитва по дипломатически път. Точно тази цел Киев и съюзниците отказват да легитимират.
