Русия отхвърли призивите за мир, настоява за капитулация на Киев и край на западната военна помощ

🇷🇺🇺🇳 На 30 май постоянният представител на Русия в ООН Василий Небензя заяви, че Кремъл би могъл да обмисли примирие само ако Украйна прекрати мобилизацията си, а Западът спре да ѝ доставя оръжие.

Той отхвърли предложението за 30-дневно примирие, описвайки го като „поредния опит за заблуда“. Според него подобна пауза би позволила на Украйна да се прегрупира и превъоръжи.

„Не сме доволни от ситуация, при която киевският режим ще си поеме дъх, ще оближе раните си и ще спре срива на източния фронт“, подчерта Небензя.

В заключение той даде да се разбере, че Русия е готова за продължителна война. По думите му руската армия може да води бойни действия „толкова дълго, колкото е необходимо“, за да бъдат „отстранени веднъж завинаги корените на конфликта“.

Междувременно по време на посещение в Киев американският сенатор Линдзи Греъм сподели, че САЩ обмислят нови икономически санкции срещу Русия и предупреди, че Китай също може да понесе последствия заради продължаващата си търговия с Москва.

Русия рискува, за да запази военни си бази в Сирия.

Руска военна техника се насочва към военновъздушната база Хмеймим в крайбрежната провинция Латакия, Сирия, 15 декември 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Umit Bektas/File Photo

🇷🇺⚔️🇸🇾 Години наред войници от руската авиобаза Хмеймим в Сирия се разхождаха свободно из крайбрежните градове. Бойни самолети излитаха от комплекса, за да атакуват ислямистки бунтовници, борещи се срещу репресивния режим на Башар ал-Асад.

Вече далеч не е така. След свалянето на Асад, както в Хмеймим, така и в руската военноморска база Тартус, датираща от съветската епоха на 60 км южно, малки групи от бивши бунтовници охраняват входовете, докато тяхната група Хаят Тахрир ал-Шам (HTS) сега контролира страната.

Гвардейците в униформи в цвят каки ескортират всички руски конвои, осмеляващи се да напуснат, заявиха те пред репортери на Ройтерс, посетили района миналата седмица.

„Те трябва да ни уведомят, преди да си тръгнат“, отбеляза един от пазачите, отказвайки да говори на запис.

Бъдещето на базите, които са неразделна част от военното присъствие на Русия в Близкия изток и Африка, е в ръцете на временния президент на страната Ахмад ал-Шараа. Той иска да предоговори щедрия 49-годишен договор за наем на Тартус и безсрочен договор за наем за Хмеймим, сключени при управлението на династията Асад, за да осигури по-добри условия, но изглежда не желае Русия да бъде изключена напълно.

Вместо това изглежда, че базите може да останат в замяна на дипломатическа подкрепа и финансова компенсация от Русия, дълбоко ангажирана в икономиката и отбраната на Сирия в продължение на седем десетилетия, преди да се включи в гражданската война през 2015 г. и да причини разрушения, помагайки на Башар ал-Асад да остане на власт години наред.

Асад беше свален от власт през декември и избяга в Русия през Хмеймим. Ислямисткото сирийско ръководство, някога обект на безмилостни руски въздушни удари, сега е ангажирано с Москва на масата за преговори.

За тази история Ройтерс говори с осем сирийски, руски и дипломатически източника, предоставили неоповестени досега детайли от първата среща на високо ниво между двете страни след падането на Асад, проведена между Шараа и пратеник на Владимир Путин, включвала искания, свързани с дълг в размер на милиарди долари, бъдещето на Башар ал-Асад и репатрирането на сирийска валута, за които се смята, че са в Русия.

Оставянето на враждата настрана носи ползи и за двете страни. Въпреки че ЕС и САЩ облекчиха някои санкции срещу Сирия, оставащите ограничения затрудняват бизнеса с бедната и разкъсана от война страна с население от 23 милиона души.

Възстановяването на традиционните руски доставки на оръжия, гориво и жито може да се окаже спасителен пояс. Като такива лидерите на страната са готови „да сключат мир, дори с бившите си врагове“, сподели дипломат, базиран в Дамаск.

Изглед показва входа на руската военновъздушна база Хмеймим в крайбрежната провинция Латакия, Сирия, 19 февруари 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Mahmoud Hassano/File Photo

„Москва все още има какво да предложи за Сирия“ и е твърде мощна и утвърдена, за да бъде игнорирана, заяви Анна Борщевская от The Washington Institute.

„Русия просто се нуждае от правителство в Дамаск, което да гарантира интересите ѝ, и тя би била готова да сключи сделка с това правителство“, допълни тя. Един източник на помощ от ООН каза, че Русия не е изнасяла зърно за Сирия при новата администрация.

Американският президент Доналд Тръмп почти не е споменавал Сирия откакто встъпи в длъжност, но се опита да възстанови отношенията на САЩ с Москва. Говорител на Държавния департамент на САЩ заяви, че напускането на Асад е отлична възможност за Сирия „да не бъде повече доминирана и дестабилизирана от иранско или руско влияние“.

Американският съюзник Израел обаче иска Русия да остане като опора срещу турското влияние, съобщи Ройтерс в петък.

На срещата на 29 януари в Дамаск сирийският лидер поиска анулиране на заеми, договорени с Русия по времето на Асад, заявиха двама от източниците на Ройтерс. Сирия, която до голяма степен беше свободна от външен дълг преди войната, в момента има 20-23 милиарда долара задължения, съобщи министърът на финансите Мохамад Абазид миналия месец, без да уточнява колко дължи на Русия.

По време на тричасовата среща с руския заместник външен министър Михаил Богданов, сирийски официални лица повдигнаха друг ключов въпрос, връщането на Башар ал-Асад в Сирия, но само в общи линии, предполагайки, че това не е основна пречка за възстановяване на отношенията, заяви един от източниците. Русия няма да се съгласи да екстрадира Асад и не е помолена да го направи, твърди високопоставен руски източник.

Освен това Шараа призова за репатриране на сирийски капитали, които според правителството са депозирани от Асад в Москва, но руската делегация, водена от заместник-министъра на външните работи Михаил Богданов, отрече съществуването на подобни финансови средства, каза базиран в Сирия дипломат, запознат с преговорите.

В изявление, публикувано след срещата, сирийското правителство заяви, че Шараа е подчертал, че новите отношения трябва да се справят с минали грешки и е поискал компенсация за разрушенията, причинени от въздушните удари на Русия. Срещата е преминала сравнително гладко, казаха всички източници. Телефонен разговор между Шараа и руския президент Владимир Путин, проведен преди две седмици беше определен като конструктивен от Кремъл.

Попитан от Ройтерс във вторник дали преговорите между Москва и Дамаск за съдбата на руските военни бази напредват, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза: „Продължаваме контактите си със сирийските власти. Така че, добре, нека просто кажем, че работният процес е в ход.“

Сергей Марков, бивш съветник на Кремъл, каза този месец, че нещата изглеждат добре за Москва.

„Новите сирийски власти не гледат на Русия като на враждебна страна. Но Русия ще трябва да направи нещо благоприятно за сирийското правителство в замяна на тези бази“, написа той на своя канал в Telegram.

Руски изтребител лети над военновъздушната база Хмеймим в крайбрежната провинция Латакия, Сирия, 15 декември 2024 г. 📸 Снимка: REUTERS/Umit Bektas/File Photo

Дилемата в Сирия

В интервю за саудитския канал Al Arabiya News в края на декември Шараа призна „стратегическите интереси“ на Сирия с Русия, която снабдяваше армията на страната в продължение на поколения и финансираше електроцентрали и язовири наред с друга ключова инфраструктура.

На свой ред, с американските войски в североизточната част на страната, турските сили в северната част и израелските войски, навлезли в южните ѝ провинции, Русия е твърдо решена да запази своята единствена военноморска база на Средиземно море.

Това ще ѝ помогне да запази политически лостове на фона на дипломатическата битка за власт над Дамаск след падането на Асад.

Руският външен министър Сергей Лавров се срещна с турския си колега в Анкара в понеделник, а разговорите им включваха Сирия, според турски източник.

Дамаск търси обезщетение за разрушенията по време на войната. Разходите за възстановяване се очаква да възлизат на около 400 милиарда долара, според Икономическата и социална комисия на ООН за Западна Азия (ESCWA).

Москва едва ли ще поеме отговорност, но вместо това може да предложи хуманитарна помощ, каза източник, запознат с гледната точка на Русия по въпроса. През декември Путин предложи базите да играят ролята на центрове за доставка на хуманитарна помощ на населението, а руският посланик в ООН Василий Небензя каза, че съюзът между двете страни „не е свързан с никакъв режим“.

Съдбата на Асад и неговите съдружници, които избягаха в Москва, е деликатна тема на разговор, а Русия продължава да се съпротивлява на предаването му, настоявайки за приемственост в съюзите си, според руски и дипломатически източници.

„Русия не се отказва от хората си, просто защото вятърът е променил посоката си.“, заяви руският високопоставен източник.

Руски войник стои на върха на водна кула във военновъздушната база Хмеймим в сирийската крайбрежна Латакия, Сирия, 15 декември 2024 г. 📸 Снимка: REUTERS/Umit Bektas/File Photo

Развалини

Войната в Сирия, избухнала преди близо 14 години с протести срещу автократичното управление на Асад, остави след себе си стотици хиляди жертви, около 13 милиона разселени и части от страната в руини.

Шофирайки по магистралата между Дамаск и крайбрежните провинции Тартус и Латакия, където се намират руските бази, цели райони стоят като мрачни напомняния за въздушните удари, извършени от руски и сирийски самолети. Сградите са сринати със земята или превърнати в развалини.

От другата страна на улицата срещу военновъздушната база Хмеймим собствениците на магазини седяха на празни сергии за храна и оплакваха ужасните си условия в разнебитения град. На пазарите му табелите са изписани на руски, но войниците вече не ги посещават и не се задържат в кафенета, споделиха местни жители.

„Руските войници идваха тук, за да си купят бира, уиски и други напитки, но това спря. Сега тръгват само с конвои до военноморската си база. Вече не спират и не излизат навън.“, разкри собственик на магазин за сандвичи срещу базата.

Резолюция на ООН за ядреното оръжие в Космоса

Руският постоянен представител в ООН Василий Небензя вдига ръка, за да наложи вето на законопроекта за резолюция на Съвета за сигурност на ООН за неразпространение на ядрени оръжия, който би призовал нациите да предотвратят надпреварата във въоръжаването в космоса.
📸 Снимка: Eduardo Muñoz/AP

🇷🇺🇺🇳 Русия наложи вето на изготвена от САЩ резолюция на Съвета за сигурност на ООН, в която страните се призовават да преустановят надпреварата във въоръжаването в космическото пространство.

Проектът за резолюция призоваваше "всички държави, особено тези с голям космически потенциал, активно да насърчават постигането на целта за мирно използване на космическото пространство и предотвратяването на надпревара във въоръжаването в космическото пространство", съобщи Би Би Си.

Освен това страните се призовават да спазват Договора за космическото пространство от 1967 г., съгласно който всички държави се съгласяват "да не разполагат в орбита около Земята обекти, носещи ядрено оръжие или други оръжия за масово унищожение".

От 15-те членове на Съвета 13 гласуваха "за", Русия - една от петте постоянни членки с право на вето - гласува "против", а Китай се въздържа.

Съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан потвърди, че според оценките на Съединените щати "Русия разработва нов сателит, носещ ядрено устройство", без да уточнява на какво се основават тези оценки.

Посланикът на САЩ в ООН Линда Томас-Грийнфийлд нарече руското вето озадачаващо.

"Русия наложи вето на една проста резолюция, която потвърждава правните задължения. Самият президент Путин публично заяви, че Русия не възнамерява да разполага ядрени оръжия в космоса. Затова днешното вето повдига въпроса: защо? Защо, ако спазвате правилата, не подкрепите резолюция, която ги потвърждава? Какво криете?", запита дипломатът.

Посланикът на Русия в ООН Василий Небензя обвини Вашингтон, че се опитва да очерни Москва, и допълни, че Русия скоро ще започне преговори с членовете на съвета по собствена проекторезолюция за мирното използване на космическото пространство.

"Искаме забрана за разполагането на каквито и да било оръжия в космоса, а не само на оръжия за масово унищожение. Но вие не искате това... Позволете ми да ви задам същия въпрос: защо?", контраатакува Небензя.

Предисторията

САЩ и Япония внесоха проекторезолюцията за гласуване след близо шест седмици преговори.

Преди Съветът да гласува американския проект, Русия и Китай предложиха изменение, което включваше призив към всички държави "завинаги да предотвратят разполагането на оръжия в космическото пространство и заплахата или използването на сила в космическото пространство, от космическото пространство срещу Земята и от Земята срещу обекти в космическото пространство".

Съветът гласува предложеното изменение, но то не бе прието. В подкрепа на предложението гласуваха седем души, седем бяха против и един се въздържа.

Дмитрий Полянски, зам.-представител на Русия в ООН, заяви, че Москва не е планирала да подкрепи американско-японската резолюция, тъй като нейните вносители "категорично са отказали да включат в текста си" клаузата, предложена от Русия и Китай. Полянски изтъкна, че като отказват да включат такава клауза, САЩ и техните съюзници искат да запазят в космоса "пълна свобода на действие за създаване на собствени усъвършенствани неядрени космически оръжия".

На заседанието Небензя изрази съжаление, че Съветът за сигурност не е в състояние да вземе "балансирано решение" за използване на космическото пространство за мирни цели. Според него "именно това е целта на предложеното от Русия и Китай изменение". Според руския посланик авторите на документа не са обяснили защо не са доволни от поправката, предложена от Москва и Пекин.

Данните

На 24 юли 2020 г. Великобритания и САЩ заявиха, че Русия е изпробвала в космоса апарат с оръжейни характеристики, способен да унищожава спътници в околоземна орбита. Държавният департамент на САЩ заяви, че това е повод за безпокойство.

На 15 ноември 2021 г. говорителят на Държавния департамент на САЩ Нед Прайс съобщи, че Русия е изпробвала антисателитно оръжие, след което са последвали отломки в орбита, които представляват опасност за Международната космическа станция. Руското министерство на отбраната отрече да има каквато и да било заплаха.

Според Прайс Русия е използвала противоспътникова ракета, за да свали един от по-старите си спътници. В резултат на това, според него, са се появили 1500 проследими космически отломки и стотици хиляди по-малки, които "сега представляват заплаха за интересите на всички държави".

Руското министерство на отбраната потвърди, че на 15 ноември е бил извършен тест, който е поразил неработещия руски космически апарат "Целина-Д", който е в орбита от 80-те години на миналия век.

В същото време руското министерство подчерта, че отломките от космическия апарат не представляват заплаха за орбиталните станции и че Китай, Индия и Съединените щати са провеждали преди това подобни тестове.

През февруари прессекретарят на Белия дом Джон Кърби заяви, че Русия разработва "обезпокоително" ново противоспътниково оръжие, но добави, че то все още не е въведено в експлоатация.

"Това е свързано с антиспътниковия потенциал, който Русия разработва. Първо, това не е активен капацитет, който вече е разгърнат. И макар че стремежът на Русия към този конкретен капацитет буди безпокойство, няма непосредствена заплаха за ничия сигурност", каза Кърби.

Според него не става дума за оръжия, които биха могли да се използват за нападение срещу хора или обекти на Земята, но Вашингтон следи отблизо действията на Русия и ги приема много сериозно.

Вестник New York Times съобщи, позовавайки се на официални лица, че руският проект все още е в етап на разработка.

Служители на американското разузнаване смятат, че руското оръжие е космическа ядрена бомба, чието електромагнитно излъчване, ако бъде взривено, би обезвредило огромни мрежи от спътници.

А Дарил Кимбал, изпълнителен директор на Асоциацията за контрол на въоръженията, изказа предположение в интервю за Ройтерс, че това изобщо не е оръжие само по себе си.

"По-вероятно е Русия да разработва система с ядрен двигател, която има възможности за електронна война, след като бъде изведена в орбита", предположи той.

Руският зам.-министър на външните работи Сергей Рябков обяви, че Москва и Вашингтон са в контакт по въпроса за неразполагането на ядрени оръжия в космоса, но неназован представител на американската администрация заяви пред Ройтерс: "Ние поддържаме контакт в смисъл, че те са отказали да обсъждат тази тема по-нататък."

Спътникови изтребители

Първите изпитания на противоспътникови оръжия са проведени в САЩ още през 1959 г. От бомбардировач е изстреляна балистична ракета Bold Orion, която преминава много близо до спътника Explorer 6.

Подобни изпитания са проведени успешно в СССР през 60-те и 70-те години на миналия век. През 1978 г. Съветският съюз приема на въоръжение комплекса ИС (спътников изтребител), който остава на активна служба до 1993 г.

През 1985 г. САЩ тестват ракета AGM-135, която унищожава стария американски спътник Solwind P78-1.

След това изпитанията на противоспътникови оръжия са прекъснати за почти 20 г. През 2007 г. Китай изстреля тестово своята система.

През март 2019 г. индийските военни свалиха космически спътник в ниска околоземна орбита по време на тест. В телевизионно обръщение към нацията индийският министър-председател Нарендра Моди заяви, че Индия е станала четвъртата държава в света, която е използвала антисателитно оръжие.