Адмирал Купър посети USS Milius – CENTCOM отчете 49 пренасочени кораба от началото на блокадата.

🇺🇸 Началникът на Централното командване на САЩ адмирал Брад Купър посети разрушителя USS Milius (DDG 69) на 2 май, докато патрулираше регионални води в подкрепа на американската блокада срещу Иран. На борда Купър се обърна към екипажа по корабната система за комуникация 1MC и разговаря с моряците, пред които подчерта значението на текущата мисия. По данни на CENTCOM към същата дата 49 кораба са били принудени да променят курса си или да се върнат в пристанищата си на тръгване от началото на операцията.

USS Milius е ракетен разрушител от клас Arleigh Burke, оборудван с бойната система Aegis и вертикални пускови установки за ракети Tomahawk, Standard Missile-2/6 и противоподводни оръжия RUM-139. Корабът е сред поне 10 американски надводни единици, ангажирани в операцията, заедно с ударната група на ядрения самолетоносач USS Abraham Lincoln и патрулни самолети Boeing P-8 Poseidon. По данни на CENTCOM от началото на блокадата на 13 април, над 10 000 американски военнослужещи са били прехвърлени за изпълнение на задачата.

Блокадата на иранското крайбрежие беше въведена със заповед на президента Доналд Тръмп след провала на преговорите в Исламабад. Според CENTCOM операцията обхваща „цялото иранско крайбрежие", а всеки кораб, влизащ или излизащ от блокираната зона без разрешение, подлежи на „прехващане, отклоняване и задържане". САЩ декларира, че блокадата не засяга трафика през Ормузкия пролив към пристанища извън Иран, но самият пролив остава затворен от Техеран – като пряк отговор на отказа на Вашингтон да отмени морската блокада.

Операцията е следствие от ескалацията, започнала на 28 февруари 2026 г. със съвместните удари на Израел и САЩ по ирански военни и държавни обекти, при които беше ликвидиран върховният водач Али Хаменеи. Иран отговори с блокиране на Ормузкия пролив, което постави началото на американската военна кампания за неговото отваряне.

CENTCOM отчете 45 пренасочени плавателни съда на 1 май и 49 на следващия ден. На 29 април адмирал Купър обяви, че 41 от танкерите са превозвали общо 69 милиона барела нефт – количество, отговарящо на над 6 млрд долара блокирани приходи за Техеран.

По-голямата част от прехващанията се ограничават до радиоконтакт от американски разрушител или прелитане на P-8 Poseidon, след което капитаните променят курса доброволно. Към края на април обаче поне 4 търговски кораба бяха взето на абордаж и претърсени физически от американски сили. На 28 април морски пехотинци от 31-ва Експедиционна морска единица се качиха на M/V Blue Star III в Арабско море, който беше освободен след проверка, че маршрутът му не предвижда влизане в иранско пристанище – първият случай, в който качен кораб не е задържан от началото на операцията. Преди това два кораба бяха задържани в Индийския океан, а един в Оманския залив след предупредителен огън от американски кораб.

Икономическият ефект се измерва на две различни нива. По данни на анализатора на петролните пазари Kpler товаренето на суров нефт и кондензат от ирански пристанища е спаднало от 2,1 милиона барела дневно преди блокадата до 567 000 барела дневно през втората половина на април – пряко следствие от блокадата. Отделно от това, иранската блокада на Ормузкия пролив, през който преминава около 20% от целия световен петролен трафик, причинява далеч по-широк удар по глобалните пазари. Сортът „Брент“ достигна 126 долара за барел на 30 април – най-висока стойност за последните 4 години.

Международната агенция по енергетика определи кризата като „най-голямата в историята на световния пазар на петрол". На потребителския пазар в САЩ средната цена на бензина достигна 4,39 долара за галон към 1 май по данни на AAA – ръст от 1,16 долара спрямо предкризисното ниво от под 3 долара преди 28 февруари 2026 г. Регионалните пикове са по-високи – в Калифорния средната цена надхвърли 6 долара за галон, а отделни места в Лос Анджелис обявиха цени над 8 долара.

Иранската реакция остава ограничена до квалифициране на блокадата като „пиратство". Военноморските сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) се намират бойна готовност в Персийския залив, а на 17 април Техеран временно обяви Ормузкия пролив за отворен за корабоплаване, преди да го затвори отново на следващия ден заради отказа на Вашингтон да отмени блокадата. Иранският арсенал от около 6000 морски мини и асиметричните способности на флота остават основният източник на риск за корабоплаването в зоната. Самият Тръмп описа дейността на американския флот като „пиратска" в свое изказване на митинг във Флорида.

Визитата на адмирал Купър изпълнява няколко функции. Първо, тя е сигнал за продължаващия ангажимент на върховното оперативно командване с блокадата. Второ, тя подчертава, че блокадата няма да бъде прекратена едностранно от американска страна – позиция, която Тръмп потвърди многократно, описвайки  операцията като „невероятна". Енергийни анализатори обаче поставят под въпрос темпото на въздействие – по оценки на CNBC и Bloomberg Иран разполага с около 26 дни наземна складова мощност и до 50 млн. барела плаваща такава, което му дава до 76 дни преди принудителни съкращения на добива. Трето, визитата на конкретен разрушител от клас Arleigh Burke потвърждава, че те остават основната платформа за прехващане, вместо по-големите крайцери или фрегати, което съответства на наличната структура на американския надводен флот в региона.