Три самолетоносача са заедно в Близкия изток за първи път от навечерието на инвазията в Ирак през 2003 г.

🇺🇸⚓️ Пристигането на ядрения самолетоносач USS George H.W. Bush (CVN-77) в зоната на отговорност на Централното командване (CENTCOM) на 24 април оформи концентрация на военноморска мощ, каквато регионът не е виждал от подготовката за инвазията в Ирак през 2003 г.

Заедно с вече разположените самолетоносачи USS Gerald R. Ford (CVN-78) и USS Abraham Lincoln (CVN-72), трите авионосни ударни групи имат над 15 000 моряци и морски пехотинци, над 200 самолета и комбинирани способности за далекобойни стелт операции, електронна война и ПВО/ПРО от слой Aegis. Това натрупване не отговаря на стандартна ротация на сили, а представлява ясен сигнал за капацитет за ескалация близо 20 дни след влизане в сила на прекратяването на огъня и 8 седмици след началото на съвместната кампания на САЩ и Израел за въздушни удари по ядрените, ракетни и командни способности на режима в Техеран, започнала на 28 февруари с ликвидирането на върховния лидер Али Хаменей и над 900 удара по приоритетни цели.

Стратегическата логика на тройната концентрация надхвърля огневата мощ. Един самолетоносач осигурява присъствие, два дават свободата за непрекъснати полетни цикли, но три гарантират едновременно покритие на три отделни направления – северния Персийски залив за натиск върху бреговата ракетна инфраструктура на Революционната гвардия, Оманския залив за контрол върху морската блокада, наложена на 13 април, и северозападната част на Арабско море за прехващане на ирански доставки от Китай. Именно последната ос придоби оперативна тежест на 19 април, когато MV Touska – санкциониран ирански контейнеровоз – беше задържан в международни води на връщане от китайско пристанище.

Към тази морска геометрия се добавя USS Tripoli (LHA-7), пристигнал на 28 март от Йокосука с амфибийната група USS San Diego и USS New Orleans с качена 31-ва морска експедиционна част, наброяваща около 2200 морски пехотинци. America-class по конструктивен профил е по-близо до лек самолетоносач, отколкото до класически десантен кораб, а неговите 18 изтребителя от пето поколение F-35B Lightning II с вертикално излитане му позволяват да оперира далеч от плътността на крайбрежната противокорабна отбрана на Ислямската република, удължавайки досега на стелт авиацията до набелязаните цели в южен Иран.

Военно-техническият баланс на тройката носители заедно с амфибийната група, в по-пълен орден на бойни задачи, включва:

– 72 F/A-18E Super Hornet (едноместни)
– 24 F/A-18F Super Hornet (двуместни)
– 12 F-35C Lightning II (стелт, палубна версия)
– 18 F-35B Lightning II (СВВП, на USS Tripoli)
– 36 EA-18G Growler (електронна война, базирани на F/A-18F)
– 48 MH-60R/S Seahawk (многоцелеви хеликоптери)
– 6–12 MV-22B Osprey или C-2 Greyhound (логистично осигуряване)
– 9 разрушителя клас Arleigh Burke (Aegis BMD/защита от крилати ракети и рояци дронове)
– 3 кораба за крайбрежна отбрана от клас Independence в противоминна конфигурация
– USS Tripoli (LHA-7) с амфибийна готовност и самостоятелно авиокрило
– USS San Diego (LPD-22) и USS New Orleans (LPD-18) – десантен док
– над 10 000 моряци, морски пехотинци и авиатори, ангажирани в блокадата

Кампанията е натрупала над 13 000 удара и над 155 поразени или унищожени плавателни съда от иранския лфот, а блокадата е пренасочила 34 кораба обратно към пристанища в Иран. Белият дом маркира преминаването към "икономическа фаза" – формулировка, описваща замяната на честотата на удари с продължителен натиск върху износа на ирански петрол.

Двуседмичното примирие, договорено на 8 април с посредничество от Пакистан, е нарушавано от двете страни, но запазва преговорната рамка отворена. На 7 април Москва и Пекин блокираха проект на резолюция в Съвета за сигурност на ООН за ескорт на търговски кораби, формално защитавайки тезата за "комплексен прочит на конфликта", а на практика отказвайки легитимация на американската блокада. В същото време служители на Пентагона потвърдиха, че руски сателитни канали дават на иранското командване оперативни данни за позициите на американския флот – асиметрична подкрепа без ясен отпечатък, която трансформира блокадата във взаимно разузнавателно надлъгване.

Възпиращият потенциал на трите самолетоносача не е насочен срещу иранските военноморски активи, а срещу сценария за разширяване на регионалния конфликт от страна на йеменските хути в Червено море, ливанската Хизбула и мрежата от шиитски милиции в Ирак. Геополитическият залог се свежда до само един въпрос: ще успее ли Вашингтон да използва ефективно това безпрецедентно натрупване, за да принуди Иран към реални преговори или ще се изтощи в продължителна въздушна и морска война.