Атентат срещу основателя на службата за сигурност на ДНР в Нова Москва.

🇷🇺💥 Днес следобед куриер звъни на вратата на къща в Щапово, селище в югозападния пояс на т.нар. Нова Москва, и оставя пратка, поръчана онлайн. Малко след това домът е разтресен от експлозия. Стопанинът Андрей Пинчук, първият министър на държавната сигурност на т.нар. Донецка народна република, е жив, само защото по собствените си думи е успял да се прикрие зад бронирана врата, поела ударната вълна. ТАСС цитира органите на реда, според които няма опасност за живота му. Самият Пинчук сподели пред Telegram канала „База“ за лека контузия. Семейството му било на друго място и не пострадало.

Покушението, както беше квалифицирано от руски и украински източници, не е отделен криминален инцидент, а поредният епизод в продължителна кампания от целеви ликвидации, която за под две години съумя да измести своя периметър от фронтовата линия и окупираните територии на Украйна до укрепените жилищни предградия на руската столица. Само 3 дни по-рано, на 9 юни, кола-бомба в източното предградие Балашиха уби шофьора на автомобил на около 400 метра от мястото, където през април 2025 г. беше ликвиидрна генерал-лейтенант от руската армия. Ударът срещу Пинчук се вписва в този ред като едновременно лична присъда срещу конкретен човек и системен сигнал.

По данни на Telegram канала SHOT къщата на Пинчук се намира именно в Щапово. Самият той споделя, че се е спасил благодарение на бронираната врата и бързата си реакция, при което взривната вълна минава край него и избива прозорците и вратите на жилището. На място са изпратени сапьори, а произходът и силата на взрива остават предмет на започналото разследване. До момента никой не е поел отговорност за извършването – нито от украинска, нито от друга страна.

Биографията на 48-годишния Пинчук дава ясен отговор защо се е озовал под прицела на украинските служби. Роден на 27 декември 1977 г. в Уляновск, той е кадрови офицер на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация, полковник от запаса и пенсиониран военен. Преди да започне участието си във войната в Донбас, дълго време служи в Министерство на държавната сигурност на непризнатото Приднестровие, където се издига до заместник-министър и оглавява направленията за борба с тероризма, корупцията и вътрешната сигурност – позиция, превърнала го в един от най-влиятелните силоваци в сепаратистката власт. Паралелно гради академична кариера, в рамките на която защитава кандидатска степен по политически науки през 2010 г. и докторска през 2019 г..

През пролетта на 2014 г. Пинчук е сред командирите на спецгрупа, която по време на незаконното анексиране на Крим неутрализира и поставя под контрол украинските служби на полуострова. Не след дълго се прехвърля към Донбас, първоначално като съветник по сигурността на Александър Бородай – председател на Съвета на министрите на ДНР. На 17 юли 2014 г. оглавява току-що сформираното Министерство на държавната сигурност на ДНР, където в продължение на 7 месеца изгражда основите на репресивния апарат на квазидържавата, сред които структура за контраразузнаване, филтрация и преследване на проукраински елементи в окупираната част на Донецка област. Той служи последователно при правителствата на Бородай и на Александър Захарченко.

След напускането на поста през 2015 г. се връща в Москва, но остава дълбоко вплетен в руските усилията по отношение на Донбас. Заедно с Бородай създава и оглавява „Съюза на доброволците от Донбас“ – организация, която твърди, че обединява повече от 35 000 активни членове и служи едновременно като ветеранска мрежа и инструмент за вербуване на бойци. Между 2017 и 2021 г. заема и граждански постове – първи проректор, а след това и временно изпълняващ длъжността ректор на Технологичния университет „Станкин“ в Москва.

С началото на пълномащабната инвазия в Украйна на 22 февруари 2022 г. Пинчук отново се връща на бойното поле, този път като полеви командир. През пролетта и лятото на същата година ръководи отряда за специални операции „Център“ в Харковска област, в района на Изюм; от 2023 до 2025 г. командва доброволческия отряд „БАРС-13“, който провежда операции в едни от най-кръвопролитните епизоди на войната – Бахмут, Часов Яр и Торецк. Кариерата му е увенчана със званието Герой на ДНР, два ордена за храброст и орден за заслуги, като самият той е автор на няколко книги. Обект е на международни санкции на ЕС, САЩ и Великобритания заради своята роля за сепаратисткото формирование. Именно тази биография – основател на тайната полиция в ДНР, командир на фронта и публична фигура на ветеранското лоби – го превръща в символна мишена.

Днешният атентат следва да се тълкува като част от една систематична кампания, чийто почерк с течение на времето се изменя, но чиято вътрешна логика остава непроменена дори за ден. Първата вълна от ликвидации застигна полевите командири на сепаратистките републики още преди началото на голямата война. През май 2015 г. в засада край Алчевск загина Алексей Мозговой, командир на бригадата „Призрак“; през декември 2015 г. кола-бомба на бензиностанция уби казашкия командир Павел Дрьомов в деня на сватбата му. На 16 октомври 2016 г. взривно устройство, заложено в асансьора на жилищния му блок в Донецк, разкъса Арсен Павлов, който е по-известен с позивната Моторола; на 8 февруари 2017 г. в кабинета си в Макеевка беше ликвидиран Михаил Толстих – Гиви. Кулминацията дойде на 31 август 2018 г., когато председателят на ДНР Александър Захарченко загина при взрив в кафене в центъра на Донецк. Тук обаче анализът налага предпазливост: отговорност за тази ранна серия така и не беше поета, а Украйна последователно отрича участие, а по част от случаите – особено Моторола и Мозговой – се тиражират хипотези, че са извършени в рамките на вътрешни чистки от самите руски служби, които по това време консолидират хватката си над недисциплинирани полеви командири. За смъртта на Захарченко Москва обвини Киев, който от своя страна отхвърли обвинението.

Втората вълна се разгърна в окупираните територии на Украйна след 2022 г. и започна да носи ясен украински подпис. През юни кола-бомба в Херсон уби Дмитрий Савлученко, отговорен за младежката и спортна политика в окупационната власт; през август при сходен атентат загина Иван Сушко, ръководител на окупационната власт в Михайловка, Запорожка област. Десетки подобни атаки, включително разстрели, бомби и палежи, разтърсиха Мелитопол, Бердянск, Енергодар и Херсон, което превърна сътрудничеството с окупатора в твърде рисковано начинение. Една част от мишените се оказаха късметлии: назначеният от Кремъл за губернатор на Херсонска област Владимир Салдо беше настанен в болница през август 2022 г. при съмнения за отравяне, а губернаторът на окупационната власт в Запорожка област Евгений Балицки все още е жив след няколко неуспешни атентата срещу себе си. Кирил Стремоусов, заместник на Салдо, загина в автомобилна катастрофа през ноември 2022 г., чиито обстоятелства останаха съмнителни.

Третата и най-нова вълна пренесе кампанията дълбоко в руския тил – в Москва и нейните предградия – и удари вече не сепаратистки командири, а висши офицери на руските въоръжени сили. На 17 декември 2024 г. взривно устройство, монтирано на електрическа тротинетка пред жилищен блок уби генерал-лейтенант Игор Кирилов, началник на войските за радиационна, химическа и биологическа защита, заедно с неговия помощник; СБУ пое отговорност. На 3 февруари 2025 г. в елитния комплекс „Алени платна“ взрив в асансьорното фоайе уби Армен Саргсян – основател на проруския батальон „Арбат“, родом от Горловка, Донецка област. На 25 април 2025 г. кола-бомба в Балашиха ликвидира генерал-лейтенант Ярослав Москалик, заместник-началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб; на 22 декември 2025 г. по същия начин загина генерал-лейтенант Фанил Сарваров, началник на Управлението за оперативна подготовка на Генщаба. А на 9 юни 2026 г., само три дни преди атентата срещу Пинчук, нова кола-бомба в Балашиха – на около 400 метра от мястото на убийството на Москалик – уби шофьора на автомобил, който според непотвърдени данни е превозвал поредния генерал.

Поставен в този ред, атентатът срещу Пинчук ни отвежда до няколко извода – при цялата необходима уговорка, че за момента няма публично известен извършител или поета отговорност. Първо, методологията на кампанията еволюира и това е видимо дори за страничния наблюдател. От разстрели и груби засади в Донбас постепенно тя премина към прецизно заложени устройства – в асансьори, под автомобили, на тротинетки, а от по-рано днес и доставена до прага куриерска пратка. Конкретният избор при Пинчук, пратка от онлайн платформа, сам по себе си е достатъчно показателен, тъй като експлоатира ежедневна логистика, която буди минимално подозрение и срещу която дори отлично обучен силовак е уязвим. Посланието към окупационния елит е недвусмислено: нито разстоянието от фронта, нито бронираната врата гарантират безопасност.

Второ, серията разкрива системен провал на руското контраразузнаване. Фактът, че атентатите се извършват в укрепени комплекси и затворени селища в Московска област – места, проектирани именно да пазят генерали и ветерани на службите – е по-тежко обвинение към работата на ФСБ, отколкото всеки отделен атентат. Пинчук е оцелял само благодарение на бронираната врата, и въпреки периметъра на охрана. Трето, кампанията е част от дълга, документирана линия: подобни целенасочени ликвидации, макар рядко поемайки отговорност, Украйна използва като инструмент за възмездие и деморализация срещу персонажите на окупацията поне от 2022 г. насам. Прецедентът сочи, че тези удари рядко изместват стратегическия баланс, но систематично повишават личната цена на включването към руския проект в Украйна.

Макар и много по-слабо вероятен, случаят може да има и алтернативен прочит. Ранната донбаска серия доказа, че подобни атентати невинаги са украинско дело – разчистване на сметки, борба за контрол върху финансови потоци или друг мотив на руските служби също могат да изпишат този почерк. Като фигура с дълга биография в силовите структури и спорната икономика на доброволческото движение, версията за вътрешни борба не може да бъде изключена напълно, докато липсва поемане на отговорност или резултат от разследването.

Краткосрочните сценарии се разполагат в тесен коридор. Най-вероятното развитие е кампанията да продължи със същия постепенен ритъм – единични удари по знакови фигури, всеки от които носи повече психологическа, отколкото оперативна тежест. По-малко вероятен, но не и невъзможен, е отговор на руския репресивен апарат, включително затягане на режима около ветеранските мрежи и публични фигури на окупацията, съпроводено с показни арести. Ескалационен скок с прибягване към масирани или безразборни удари, е най-малко вероятен като сценарий, тъй като противоречи на досегашната селективна логика на кампанията. Каквото и да установи криминалното разследване в Щапово, атентатът срещу първия шеф на „МГБ на ДНР“ е очевидно доказателство, че за архитектите и символите на руската окупация в Украйна войната отдавна не свършва на фронтовата линия, а ще ги преследва до прага на собствените им домове.

Украински дронове поразиха патрулен кораб на Федералната служба за сигурност (ФСБ) в Азовско море.

🇺🇦🎯🇷🇺 През изминалата нощ украинската кампания в Черноморския басейн добави нова цел, която до момента оставаше извън фокуса на ударите – граничен патрулен кораб на Службата за брегова охрана към Федералната служба за сигурност (ФСБ).

В пакета от поражения, обявен от командира на Силите на безпилотните системи (СБС) на ВСУ Роберт Бровди „Мадяр“ днес сутринта, фигурира патрулният катер от клас „Светляк“ (проект 10410), ударен до село Юркино по азовското крайбрежие на Крим от дронове на 1-ви отделен център на СБС. Той не представлява голям боен кораб от състава на Черноморския флот и именно затова появата му в списъка с цели е показателна. Когато ударната кампания започва да поглъща и второстепенните единици, патрули и брегова охрана в дълбочината на полуострова, това означава, че основните цели вече са или унищожени, или изтеглени далеч извън обсег.

„Светляк“ са малки кораби с пълна водоизместимост около 375 тона и дължина 49,5 м, проектирани от ЦМКБ „Алмаз“ за патрулна служба в крайбрежната зона, контрол на пристанища и създаване на тактически рубеж за ПВО и противолодъчна отбрана. Поразеният екземпляр носи характерното за класа въоръжение – 76-мм артилерийска установка АК‑176, шестстволен 30‑мм зенитен автомат АК‑630, 14,5‑мм картечни установки и до 16 комплекта ПЗРК „Игла“ – с екипаж от 28 души и автономност от 10 дни (около 3540 км). Загубата му сама по себе си не пробива оперативната способност на флота, но изважда от строя точно класа катери, на който Москва разчита, за да затвори бреговата отбрана на азовско-кримския сектор, след като линейните бойни единици вече се укриват в Новоросийск.

Останалата част от пакета очертава познатата логика на СБС – оказване на едновременен натиск върху ПВО, навигация, логистика и енергетика в оперативна дълбочина. ЗРАК „Панцир‑С1“ при Стрелково в Херсонска област е поразен от същия 1-ви център, радио-техническа система за близка навигация РСБН‑4Н при Саки в Крим – ключов елемент за осигуряване на руската авиация над полуострова – също влезе в списъка.

Към тях се добавят локомотиви при Владиславовка и Раздолное (413-и отделен полк „Рейд“), трансформатори при Булавинское и Углегорск в Донецка област (20-а отделна бригада „К‑2“) и цистерни с горивно-смазочни материали в Макеевка. Това е почеркът на кампания, която вече се стреми не към отделен удар с трофейна стойност, а към системна ерозия на инфраструктурата, поддържаща присъствието на окупационните сили.

За да оценим тежестта на момента, ударът от изминалата нощ трябва да бъде тълкуван като част от цялата хронология на украинските удари. За руското присъствие това е един безкраен низ от поражения, които за малко над четири години превърнаха Черноморско-азовския регион от руско вътрешно езеро в оспорвана зона, а Черноморския флот – от мощен инструмент за проекция на сила в обект на постоянна отбрана.

Хронология на украинската ударна кампания по море (2022–2026)

Обхваща Черно море, Азовско море, делтата на Днепър и – от 2026 – Каспийско море.

Маркери:
🔴 потопен/унищожен
🟠 тежко повреден/изваден от строя
⚪ оспорен резултат.

2022

• 🔴 24 март – десантен кораб „Саратов“ (проект 1171 „Тапир“), пристанище Бердянск – балистична ракета Точка-У; първата голяма морска загуба.
• 🔴 14 април – ракетен крайцер „Москва“ (проект 1164 „Слава“), флагман на Черноморския флот, край о-в Змийски – две противокорабни ракети Р‑360 „Нептун“.
• 🔴 2 и 7 май – два щурмови катера „Раптор“ (проект 03160) и десантен катер „Серна“ (проект 11770), о-в Змийски – Bayraktar TB2; „Серна“ е унищожена при опит да достави ЗРК „Тор“.
• 🟠 12 май – спомагателен кораб „Всеволод Бобров“ (проект 23120), край о-в Змийски – пожар и тежки повреди.
• 🔴 17 юни – спасителен влекач „Спасител Василий Бех“ (проект 22870), снабдяване на о-в Змийски – две ракети Harpoon; първо успешно използване на Harpoon.
• 🟠 29 октомври – първа масирана атака с въздушни и морски дронове по залива в Севастопол; поразени са фрегатата „Адмирал Макаров“ (проект 11356) и миночистачът „Иван Голубец“.

2023

• 🟠 4 август – десантен кораб „Оленегорский горняк“ (проект 775 „Ропуча“), Новоросийск – морски дрон Sea Baby; пробойна ~4×3 м под ватерлинията.
• 🟠 5 август – танкер „СИГ“, район на Керченския проток – Sea Baby.
• 🟠 13 септември подводница „Ростов‑на‑Дону“ (проект 636.3) и десантен кораб „Минск“ (проект 775) – тежко повредени/унищожени, сухите докове на Севастопол – крилати ракети Storm Shadow.
• 🟠 22 септември – ракетен удар по щаба на Черноморския флот, Севастопол.
• 🟠 11 октомври – патрулен кораб „Павел Державин“ (проект 22160), край Севастопол – Sea Baby (повреден рул); атакуван е и притеклият се влекач.
• 🟠 4 ноември – ракетен корвет „Аскольд“ (проект 22800 „Каракурт“), корабостроителница „Залив“, Керч – крилати ракети; вероятно невъзстановим.
• 🔴 10 ноември – десантни катери „Серна“ (проект 11770) и „Акула“ (проект 1176), зал. Вузка, Крим – морски дронове.
• 🔴 26 декември – десантен кораб „Новочеркаск“ (проект 775 „Ропуча“), Феодосия – крилати ракети.

2024

• 🔴 31 януари – 1 февруари – ракетен катер „Ивановец“ (проект 1241 „Молния“), ез. Донузлав – Magura V5.
• 🔴 14 февруари – десантен кораб „Цезар Куников“ (проект 775 „Ропуча“), край Алупка – Magura V5.
• 🔴 5 март – патрулен кораб „Сергей Котов“ (проект 22160), Керченски проток – Magura V5.
• 🟠 24 март – десантните кораби „Ямал“ и „Азов“ (проект 775) и разузнавателен кораб „Иван Хурс“, Севастопол – комбиниран удар.
• 🟠 21 април – спасителен кораб „Комуна“ (1915, най-старият действащ кораб в руския флот), Севастопол – ракета Р‑360 „Нептун“.
• 🔴 19 май – миночистач „Ковровец“ (проект 266М „Натя“) и ракетен корвет „Циклон“ (проект 22800 „Каракурт“), Севастопол – ракетен удар (ATACMS).
• 🟠 22 август – железопътен ферибот „Conro Trader“, пристанище Кавказ – крилата ракета; удар по логистиката през Керченския проток.
• ✈️ 31 декември – Magura V5 с ракети „въздух‑въздух“ сваля хеликоптер Ми‑8 край нос Тарханкут – първо в историята поразяване на въздушна цел от морски дрон.

2025

• ✈️ 2 май – два изтребителя Су‑30СМ, Новоросийск – Magura V7 с ракети AIM‑9; първото в историята сваляне на реактивен самолет от морска платформа.
• 🟠 28 август – ракетна корвета от клас „Буян‑М“, Новоросийск – автономни подводни дронове.
• 🟠 ноември – танкери от „сенчестия флот“ KAIROS и VIRAT (под флаг на Гамбия, под санкции), 28–35 морски мили северно от Турция – Sea Baby; и двата изведени от строя.
• 🟠 10–11 декември – танкер от „сенчестия флот“ DASHAN, плавал с изключени транспондери в посока Новоросийск – Sea Baby.
• 🟠⚪ 15 декември – подводница проект 636.3 „Варшавянка“ (4 ПУ „Калибр“), Новоросийск – подводен дрон Sub Sea Baby; Киев обяви критични повреди (де факто тотална загуба), Москва отрича. Сателитни изображения потвърдиха украинските твърдения. Първа атака на подводен дрон срещу подводница.

2026

• 🔴 2 март – масиран удар (над 200 дрона) по Новоросийск: потопен миночистач „Валентин Пикул“; тежко повредени противолодъчни кораби „Ейск“ и „Касимов“.
• 🟠 6 април – фрегата „Адмирал Макаров“ (проект 11356), Новоросийск – повредени надстройка и пускови установки за „Калибр“.
• 🟠 18 април – десантни кораби „Ямал“ и „Филченков“ и разузнавателен кораб „Иван Хурс“, Севастопол; при друг удар беше унищожен изтребител МиГ‑31.
• 🟠 7 май – малък ракетен кораб (проект 22800 „Каракурт“), Каспийско море – дронове; начало на каспийската кампания.
• 🟠 15 май – малък ракетен кораб и миночистач, база на Каспийската флотилия и три нефтени платформи на „Лукойл“, Каспийско море.
• 🟠 17 май – граничен патрулен кораб „Светляк“ (проект 10410) на ФСБ, Каспийск, Дагестан – камикадзе дрон Fire Point FP‑1, на 1500 км от украинската граница.
• 🟠 4 юни – граничен патрулен кораб „Светляк“ (проект 10410), Юркино, Крим; ЗРГК „Панцир‑С1“ (Стрелково); навигационна РСБН‑4Н (Саки) – дронове на СБС

Горният списък включва над 30 руски кораба, поразени през последните 4 години – от флагмана „Москва“ и две подводници през цяла поредица от десантни кораби, ракетни корвети, патрулни кораби, миночистачи, влекачи и спасителни кораби, до танкери от „сенчестия флот“ и три хеликоптера, свалени от морски дронове. Около половината са потопени и унищожени окончателно, останалите – изведени от строя за месеци.

Списъкът показва и как се измества центъра на тежестта: големите бойни кораби в Севастопол (2022–2024) отстъпват място на корабите, укриващи се в Новоросийск, на веригата на петролни доставки в открито море (2025) и накрая на 1500 км в Каспийско море (2026) – географско разсейване, при което вече не съществуват понятия като безопасно пристанище.

Горната хронология очертава не серия от изолирани успехи, а методична деконструкция на цял оперативен театър, развита в 4 отделни фази. Първата (2022–2023) елиминира големите символи – флагмана „Москва“, десантните кораби, спасителните влекачи, снабдяващи гарнизона на Змийски остров – и наложи мрежата от далекобойни ракети и безекипажни катери като реална заплаха дори в защитени пристанища.

Втората (2024) превърна морския дрон от диверсионно средство в платформа за ПВО: след нос Тарханкут и Новоросийск руската военноморска авиация и хеликоптерния ѝ компонент изгубиха свободата над западния сектор на морето.

Третата фаза, белязана от изтеглянето на флота, измести центъра на тежестта от Севастопол в Новоросийск и оттам нататък разшири мишената отвъд военните кораби. Ударите по „сенчестия флот“ през есента на 2025 г. (танкерите „Кайрос“, „Вират“ и „Дашан“, поразени с морски дрон Sea Baby северно от бреговете на Турция) показаха, че кампанията вече има за цел не само бойната способност на флота, но и самата верига за износ на суровини, която финансира войната. Ударът с подводен дрон по подводница „Варшавянка“ през декември затвори и последното убежище на руските носители на „Калибр“.

Четвъртата фаза, която тече в момента, отне на Москва и географската дълбочина като защита. Каспийската серия от миналия месец – малките ракетни кораби, базата на Каспийската флотилия, нефтените платформи на „Лукойл“ и патрулният катер „Светляк“ при Каспийск, поразен на 1500 км от украинската граница – разрушиха и последните руски надежди, че разстоянието може да е равно на сигурност. Именно в тази логика се вписва и ударът от 4 юни: поразяването на кораба в Крим, успоредно с ПВО, навигация и други обекти в тила, показва зрялост на кампания, в която вече няма „второстепенни“ цели – има само звена от една и съща система за поддръжка на окупацията.

Когато врагът е принуден да брани с патрулни катери това, което в миналото защитаваше с ракетни крайцери, и да крие подводниците си на хиляди км от фронта, съотношението на силите в Черно море е преобърнато не количествено, а структурно. Рискът за Москва не се крие в единичната загуба, а в кумулативния ефект: всеки изваден от строя възел стеснява периметъра, в който окупирания Крим и крайбрежието все още са способни да играят ролята на военна база – а именно това стесняване, а не отделният трофей, е търсеният стремеж на цялата кампания.

Кремъл разпореди на ФСБ да опази интернета, който самата тя руши.

🇷🇺🚫🛜 В списъка с утвърдени президентски поръчения, публикуван на официалния сайт на Кремъл след съвещание на президента Владимир Путин с правителството от 23 април, се крие най-красноречивото признание за състоянието на руската дигитална среда от началото на войната срещу Украйна. Путин възложи на Федералната служба за сигурност (ФСБ) да подсигури безпроблемна работа на интернет – но не изобщо, а единствено в строго очертан периметър: достъпът до федералния портал „Госуслуги“, платежните системи и услугите за записване при лекар трябва да бъде гарантиран дори в периоди на наложени рестрикции.

„Работата на портала „Госуслуги“, на платежните системи и на услугите за запис при лекар трябва да бъде осигурена дори наличие на при общи, базови ограничения“, заяви Путин, сравнявайки търсения механизъм с възможността за спешни обаждания от мобилен телефон при нулев баланс. Техническата възможност за това, добави той, съществува и трябва да бъде реализирана.

На пръв поглед поръчението звучи като рутинна административна грижа за гражданите. Реално обаче то е документирано признание, че кампанията за „зачистка“ на руския интернет, ръководена от самата ФСБ вече близо година, е започнала да поразява инфраструктурата на самата държава. Когато президентът е принуден изрично да нареди на спецслужбата да не изключва порталите за държавни услуги, банковите разплащания и достъпа до лекар, посланието е очевидно: общите, безразборни ограничения вече са нанесли достатъчно щети, че да застрашат функции, които Путин смята за критични за собствената си легитимност. Поръчението не смекчава курса на блокиране – то се опитва да изреже от него анклави на работещ интернет, оставяйки всичко останало под ножа.

За да се разбере мащабът на този обрат, е нужно да се проследи кой и как пое контрола над руския дигитален периметър. Според данни на независимото издание The Moscow Times и на анализ на Фондация „Карнеги“ за международен мир, през лятото на 2025 г. надзорът върху интернет премина от техническите звена на ФСБ – Център за информационна сигурност (ЦИБ) и Научно-техническа служба – към т.нар. Втора служба, наречена официално Служба за защита на конституционния строй и борба с тероризма. Това ведомство, оглавявано от генерал-полковник Алексей Седов, наследява функциите на легендарното Пето управление на КГБ, създадено навремето за борба с „идеологическата диверсия“. Институционалната логика на въпросния преход е ключова за правилното разбиране на процеса: за Втора служба интернет не е икономическа инфраструктура, а подозрителна и хаотична среда, изискваща постоянна филтрация, а нейният инструментариум се изчерпва със забрани, глоби и блокирания. Именно служители на това звено, според цитираните доклади, са свързани с опитите за отравяне на опозиционните политици Алексей Навални и Владимир Кара-Мурза – обстоятелство, което очертава културата на ведомството, на което сега е поверена съдбата на руския интернет.

Повратната точка, по реконструкцията на „Карнеги“, настъпва след терористичната атака в концертната зала „Крокус Сити Хол“ през март 2024 г., отнела живота на 151 души, когато Седов предлага на Путин да „въведе ред в интернет“ и получава за това практически неограничени пълномощия. Оттам нататък ескалацията е стъпаловидна и отлично документирана: първоначално ограничаване, а след това пълно блокиране на гласови разговори в WhatsApp и Telegram; системен натиск срещу VPN; въвеждане на механизъм на „бели списъци“ от одобрени ресурси, където към момента фигурират над 120 услуги, при условие че цялата им изчислителна инфраструктура се намира на руска територия; и редовни изключвания на мобилния интернет, които в Москва достигнаха кулминация с близо 3-седмично спиране през март. Юридическият гръбнак на тази архитектура беше положен месец по-рано, когато Путин подписа закон, който дава правомощия на ФСБ да се разпорежда с прекъсването на връзката, а операторите – да изпълняват незабавно нарежданията за блокиране, получени от спецслужбите.

Декларираната мотивация зад изключванията е сигурността – ограничаване на мобилния сигнал в погранични райони и около мегаполисите, за да се спре навигацията на украинските дронове. Но именно тук се отваря бездна между обявената цел и реалната цена, която руската икономика и общество плащат. Безразборното спускане на цифровия мрак върху цели градове не прави разлика между заявката, която евентуално насочва дрон, и тази, задвижваща банков превод, медицинска консултация или подаване на документ в „Госуслуги“. По същество указът от 23 април е опит да се въведе тази разлика със закъснение – да се изградят дигитален коридор, през който жизненоважните услуги да продължат да работят, докато останалата мрежа е задушена. Според съобщения в руски медии от съвещанието се очаква правителството и ФСБ да докладват за устойчив достъп на гражданите до тези услуги; формулировката обаче издава, че решение няма и такова тепърва ще се търси.

Този вътрешен конфликт не е технически, а политически, и тъкмо тук се намесва най-чувствителната част от цялата картинка. В материал от 24 май британският вестник The Guardian цитира източници, близки до Кремъл, които описват дълбокото разочарование сред руския елит – настроение, обобщено от добре свързан представител на бизнеса с думите, че „има дълбоко разочарование от Путин“ и нарастващо „усещане за надвиснала катастрофа“. Сред конкретните поводи за недоволство блокадата на интернет заема едно от челните места: вътрешен източник от Кремъл описа пред изданието ситуацията на трапезата с горчивата констатация, че „сега сме някъде по-близо до Северна Корея“. Според същата публикация, фигури като говорителя на Кремъл Дмитрий Песков и първия заместник-ръководител на администрацията Сергей Кириенко, отговарящ за вътрешната политика, насаме са се опитвали да отклонят Путин от най-крайните ограничения, но без успех. Анализът на „Карнеги“ добавя към тази картина и премиера Михаил Мишустин, и министъра на дигиталното развитие Максут Шадаев, които се застъпват за „по-малко разрушителни подходи“. Съпротивата им се проваля по една структурна причина: Седов е дългогодишен приближен на Путин с пряк контрол върху силовия апарат, а докато войната продължава, президентът систематично застава на страната на спецслужбите. Песков, от своя страна, публично сигнализира трайност, заявявайки, че ограниченията „ще останат толкова дълго, колкото е необходимо“.

Цената на този избор вече е осезаема. По данни на „Карнеги“ рейтингът на одобрение на Путин е спаднал със 7,3% за три месеца, а неодобрението е нараснало с 5,7% – показатели, които са сред най-внимателно следените в Кремъл и превръщат интернет блокадата от технически казус в проблем за режима. Появи се и нещо изключително рядко за военновременна Русия – протести срещу ограниченията, проведени въпреки тежките репресии от страна на службите срещу подобни акции.

Указът от 23 април не бележи отстъпление, а опит за институционален компромис, при който наложеният от ФСБ императив на сигурността остава недосегаем, докато се търси начин неговите странични щети да бъдат изолирани от критичните за гражданите функции. Това е признание за провал на дизайна, не за провал на курса: вместо да преосмисли логиката на безразборните интернет блокади, Кремъл се опитва да ги облекчи технологично, възлагайки задачата на ведомството, чиято институционална култура поначало третира свободния интернет като заплаха. Оттук произтича и фундаменталното противоречие на цялата конструкция – ФСБ е едновременно източникът на проблема и инстанцията, на която е възложено неговото решение.

Доколкото войната с Украйна остава определящият фактор в сметките на Путин, балансът ще продължава да се накланя в полза на сигурността за сметка на свързаността, а поръченията като това от 23 април ще играят ролята на клапани за изпускане на налягането – достатъчни да опазят минимума от функциониращи държавни услуги, но не и да обърнат посоката на една безпрецедентна изолация, чиято логика все по-често напомня на Северна Корея, чиито модели на контрол доскоро бяха немислими в страна с мащабите и интегрираността на руската икономика.

Признанието на палача: Гиркин сам опроверга мита за „народното въстание" в Донбас.

🇷🇺🔙 Има свидетелства, които една пропагандна машина би предпочела никога да не са били произнасяни на глас. Обръщението, записано на 18 май 2014 г. от Игор Гиркин – висш кадрови офицер от Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация и „министър на отбраната" на т.нар. Донецка народна република, е именно такъв документ.

Написано лично от него и прочетено пред камера в обсадения Славянск, то не е плод на украинско разузнаване, нито на западен мозъчен тръст. То е вътрешен вик на отчаяние от човека, изпратен да подпали Донбас – и точно затова представлява може би най-безкомпромисното опровержение срещу собствения му мит. Само 5 седмици след като водената от него въоръжена група прекосява границата, командирът признава пред „гражданите" на републиката, която уж защитава, че в област с 4,5 млн население не може да намери дори 1000 мъже, готови да се бият за неговата кауза.

Това е централният парадокс, около който се руши целият наратив за „спонтанното въстание на Донбас". Докато руските държавни медии и самият Гиркин в публичните си изявления твърдяха, че „80% от населението иска да се присъедини към Русия" – твърдение, документирано от Атлантическия съвет – в рамките на същия месец той споделя една друга, далеч по-неудобна аритметика. „Изобщо не очаквах," признава Гиркин в своето обръщение, „че в цялата област няма да се намерят дори 1000 мъже, готови да рискуват живота си." Разривът между двете числа – декларираните 80% от местното население и реалните под 1000 души – е красноречиво доказателство за изкуствения генезис на проруския сепаратизъм в Източна Украйна.

Силата на текста е в неговата конкретика, тъй като Гиркин не говори абстрактно. Той описва как три дни преди това е пристигнала група от 12 „герои" от Бахмут, препоръчани от „твърде уважаван човек". Веднага щом става ясно, че трябва да служат в Славянск, а не у дома си, и че срокът не се ограничава до няколко дни, те „дори не пожелаха да вземат оръжие". На следващия ден историята се повторила в още по-красноречив мащаб: от общо 35 доброволци, пристигнали от Донецк, 25 си заминали „поживо-поздраво за вкъщи" в момента, когато дочули звуците на далечен минометен обстрел. Командирът ги изпраща с унищожителен сарказъм – че те се прибират, „за да се оплакват от тежките условия, които не са усетили нито за миг, и да разказват за героизма си, проявен докато се возят в пътническия автобус". Това не е езикът на народен лидер, застанал начело на разбунтувалото се множество. Това е горчивината на професионален военен, открил, че зад гърба в крайна сметка няма никой.

Най-яркият образ в цялото обръщение е именно социологически по своята същност. „Десетки и стотици хора се наредиха в строя и се бият," констатира Гиркин, докато „десетки хиляди, стотици хиляди спокойно наблюдават това по телевизията, надигайки биричка." Именно с тези думи е сринат целия разказ за въстанието на Донбас. Гиркин посочва населението на Славянск като 120 000 души, а на съседния Краматорск – двойно повече, като цялата Донецка област наброява 4,5 милиона. Срещу тези числа стоят десетките му бойци.

„Къде са онези 27 000 доброволци, за които пишат журналистите?" пита риторично тогавашният довереник на президента Владимир Путин. „Не ги виждам." А прочутият мит, че „когато миньорите се вдигнат, те ще разкъсат всички с голи ръце", Гиркин отхвърля с леденото „засега обаче това не се наблюдава". Подкрепата на местните се оказва толкова дефицитна, че Гиркин издава заповед в опълчението да бъдат приемани и жени, и се оплаква, че „в цялата област досега не са се намерили и 20-ина професионални военни", готови да поемат командване – офицери, които според него стоят „по апартаментите си като уплашени врабчета".

За да се разбере тежестта на това признание, то трябва да бъде разположено върху действителната хронология на събитията в Източна Украйна, а не върху митологията им. Войната в Донбас не започва с митинг на граждани, а с военна операция. В нощта срещу 12 април 2014 г. въоръжена група от 52 маскирани мъже, ръководена лично от Гиркин, която месец по-рано изиграва ключова роля за незаконната анексия на Крим, прекосява държавната граница и превзема административната сграда, полицейското управление и сградата на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) в Славянск, изземвайки от полицейския арсенал, според данни на енциклопедични източници, най-малко 400 пистолета и 20 автомата. Гиркин не е местен миньор, той е ветеран от Приднестровието, Босна и Чечения, опитен елемент от силовите структури. На следващия ден, 13 април, Киев обявява антитерористичната операция. Такава е архитектурата на конфликта: не подложен на репресии народ, решил да надигне глава срещу своите управляващи, а внедрено ядро от руските силови структури, около което беше изградено впечатлението за въстание.

Че именно това ядро, а не настроенията на местните, е решаващият фактор, по-късно беше потвърдено лично от Гиркин – този път без отчаяние, а с гордост. В интервю за крайнодясното списание „Завтра" през есента на 2014 г. той изрича популярната фраза: „Аз съм този, който натисна спусъка на войната. Ако нашето подразделение не беше прекосило границата, всичко щеше да изтлее – както в Харков, както в Одеса. В началото никой не искаше да се бие. Първите две седмици минаха в опити на страните да се убедят една друга" да започнат битка.

Сравнението с Харков и Одеса не е плод на случайност. „Народната република", обявена на 7 април 2014 г. в Харков, беше ликвидирана от украински спецназ още на същия ден. В Одеса и други областни градове, в които не беше внедрено руско въоръжено ядро, „въстанието" се изпари за броени дни. Разликата между тях и Донбас не е в дълбочината на проруските настроения, а в присъствието на полковника и подчинените му.

Резултатите от социологически проучвания през последното десетилетие потвърждават твърденията на Гиркин. Според изследване на американския институт Pew, което се проведе в периода 5-23 април 2014 г., едва 18% от населението в Източна Украйна подкрепят отделянето, докато 70% желаят страната да остане единна. Данните на Киевския международен институт по социология (КМИС) рисуват по-нюансирана, но сходна картина: около една трета от жителите на Донецка и Луганска област подкрепят някаква форма на отделяне – забележимо над националната средна стойност от 7% – но дори там само между една пета (Донецк) и една четвърт (Луганск) са дали положителна оценка на евентуален сценарий с принудително прехвърляне на властта. Социологическата агенция „Рейтинг" пък още през март 2014 г. отчита, че 56% от жителите на двете области отхвърлят идеята за отделяне. Тоест дори при най-щедрото отчитане на проруската симпатия, тя никога не е достигала мнозинство, а готовността тя да бъде превърната в стрелба по съседите е била споделяна от пренебрежим дял от местните жители – предимно маргинализирани елементи. Точно тази пропаст между пасивното недоволство и активната мобилизация Гиркин описва от първо лице.

Ключовият фактор е, че реалните оплаквания на хората от Донбас – корупцията, безвластието и икономическия упадък – никога не са били тъждествени с искане за присъединяване към Руската федерация. Атлантическият съвет цитира местни наблюдатели, според които жителите са признали как „никой не е потискал" руския език, което срива може би най-популярният casus belli на Путин, изречен от Гиркин с думите за „правото да говорим на родния си руски език". Същият репортаж цитира думите на анонимен местен жител, успял да улови истината по-точно от всеки социолог: „Нашият град беше превзет от терористи, но всички знаем, че зад това стои Русия." А когато се наложило тази изкуствено създадена „воля на народа" да получи легитимация, се наложи нейните режисьори да прибегнат до фарс. Незаконният референдум за независимост от 11 май 2014 г. премина без нито един международен наблюдател (дори руски), с бюлетини, раздавани по улиците дни по-рано, без избирателни списъци и документирани случаи на многократно гласуване. Обявените резултати (89% Донецк, 96% Луганск) са в пълен контраст с оценката на украинското МВР за реална активност от около 24% и повсеместна липса на международно признание.

Това, което обръщението на Гиркин в крайна сметка разкрива, надхвърля войната в Донбас и очертава шаблон на едно ново поколение хибридна война, в която Кремъл не мобилизира съществуващо мнозинство, а създава впечатление за такова, внедрявайки професионално ядро от „зелени човечета“, представяйки тяхната фасада като „самоопределение". Стратегическата уязвимост на подобен модел се крие именно там, където Гиркин се среща с реалността: пасивната симпатия не значи подкрепа. Десетките хиляди, които „надигат биричка" пред телевизора, не печелят войни, поради което инсценираната революция наложи изпращане на силоваци, а след като и този инструмент беше изчерпан, Москва беше принудена да хвърли редовна армия през август 2014 г. и пълния си военен потенциал през февруари 2022 г.

През цялото време обаче Путин не пожела да осъзнае едно: ескалацията на руската агресия е огледален образ на низходящата крива на местната подкрепа към действията му в Донбас: колкото по-малко „народ" имаше във „въстанието", толкова по-мащабни държавни усилия бяха необходими на Кремъл, за да го поддържа жив. В този смисъл най-точният историк във връзка със събитията от пролетта на 2014 г. се оказа не някой западен експерт, а самият палач – лицето, което „натисна спусъка на войната“.

Шефът на ЦРУ при Байдън: Руският елит вече се съмнява в Путин.

 🇺🇸 Когато тогавашният директор на ЦРУ Уилям Бърнс провежда своя разговор с Владимир Путин в края на ноември 2021 г. по защитена телефонна линия, той вече разполага с разузнавателни данни, според които Кремъл се готви за най-мащабната сухопътна инвазия в Европа след 1945 г. 4 години и половина по-късно в обширно интервю за The Economist, той определи настоящия етап не като прелом на самото бойно поле, а като такъв в начина, по който руският политически елит започва да гледа на войната.

Бърнс споделя как самата среща от ноември 2021 г. го оставя по-разтревожен, отколкото е бил на отлитане за Москва. Точността на събраните разузнавателни данни надхвърля чисто военното планиране и включва детайли относно политическата подготовка: на нива от самото федерално правителство до кметовете в отделни градове. Федералната служба за сигурност (ФСБ) предварително разпределя кой украински служител на коя длъжност ще бъде поставен след предполагаемия колапс на украинската държавност. Бърнс окачествява тази подробност като показателна – именно че водещата роля в планирането е отредена на службата за вътрешна сигурност. От гледната точка на Путин и тесния му кръг Украйна никога не е била въпрос на външна политика, а на вътрешно възстановяване на имперския порядък.

Тази фиксация, която Бърнс споделя, че е чувал много пъти директно от самия Путин, изгражда оперативната рамка на цялата инвазия: Русия не може да бъде велика сила, а Путин не може да бъде велик руски лидер, освен ако не държи под свой контрол Украйна и избора ѝ. На срещата в Москва Бърнс вижда събеседника си напълно непреклонен. Дори изложените, по нареждане на президента Джо Байдън, подробности във връзка с последици, санкционни и военни, от евентуалната инвазия, не предизвиква нито отрицание, нито оспорване. Посланието на Путин към западния свят се свежда до три думи: „И какво ще направите по въпроса?"

Зад тази увереност стои серия от стратегически предположения, които по-късно се оказват дълбоко погрешни. Путин преценява, че САЩ са в позиция на тактическа слабост след пандемията и след хаотичното изтегляне от Афганистан, че европейските лидери не разполагат с политическа воля за продължителна конфронтация и че самата руска армия, подложена на усилена модернизация в последното десетилетие, ще прегази безпроблемно украинските войски. Към това се добавя личното убеждение на Путин, което самият отй се опитва да втълпи на Бърнс като на „бавноразвиващ се ученик в начално училище" – че Украйна не е истинска държава, че тя е слаба, разделена и податлива на бърза дезинтеграция отвътре.

Точно тук, по сметката на Бърнс, се крие и грешката, която Путин не вижда: систематичната работа на ЦРУ с украинските служби за сигурност след незаконното анексиране на Крим през март 2014 г. изгражда оперативна спойка, която агенцията познава отвътре. На същата среща Бърнс поставя въпроса пред хора от обкръжението на Путин и лично пред самия него: разбират ли, че украинците ще се борят с максимална упоритост и ще имат пълната подкрепа на Вашингтон? Отговорът не идва с думи. Той идва на терен още в първите дни на инвазията от февруари 2022 г.

4 години по-късно цената на тази погрешна сметка е документирана. Бърнс потвърди публични оценки, според които руските загуби надхвърлят милион убити и ранени, а Путин е заложил бъдещето на руската икономика на военновременна траектория. През пролетта Кремъл получи временно облекчение в резултат на войната срещу Иран и ситуацията в Ормузкия пролив, което се изразява в два едновременни ефекта. Първо, сътресенията на енергийните пазари вдигнаха руските приходи от износа на въглеводороди. Второ, излизащите от складовете на Пентагона зенитни ракети, които биха стигнали до Украйна, бяха пренасочени към операциите в Близкия изток и попълване на изразходените запаси на американските военни. Според Бърнс именно отсъствието на зенитните ракети, от които украинците така отчаяно се нуждаят, е най-болезнената косвена последица за Киев.

Това облекчение обаче е временно и натискът продължава да се натрупва не само от загубите и въздействието на украинските удари с дронове по руска енергийна инфраструктура, които според интервюиращия журналист от The Economist нанасят тежки щети на сектора, но и от едно по-фундаментално явление: руският елит за пръв път започва да поставя под въпрос ключовата увереност, върху която Путин гради войната – че времето работи на негова страна. Бърнс споделя, че само преди година собствената му оценка е била, че руският президент се чувства твърде самоуверен и вярва, че е способен да изтощи украинците до политическа капитулация. Днес, по същата му оценка, голям брой представители на руския елит, а и такива извън него, започват да задават въпрос, който дълго време беше табу: защо не виждат никаква вероятност за пробиви на фронта в обозримо бъдеще?

Тази промяна намира потвърждение в анонимна публикация, разпространена от The Economist няколко седмици по-рано, в която високопоставена бивша фигура от руския политически елит споменава за бъдеще след Путин и за преход на реториката от „нашата война" към „неговата война". Въпреки това Бърнс не подкрепя прекомерния оптимизъм: натрупаният натиск още не е достигнал степен, която да застраши контрола на Путин върху руското общество. „Той все още е доста добър в едно нещо – да репресира хората и да обезсърчава всеки, който би си помислил обратното", обясни бившият директор на ЦРУ. Репресивната машина, наследена и доразвита от ФСБ, продължава да работи на пълни обороти.

Следователно, прогнозата на Бърнс не е еднозначна. Той е на мнение, че Путин и обкръжението му започват да усещат значително по-тежък натиск за влизане в сериозни преговори. От друга, точният момент остава неясен: „следващия месец или след шест месеца, трудно е да се определи с абсолютна точност сега", заяви Бърнс. Той все пак остава категоричен за едно: натискът трябва да бъде поддържан както по икономическата ос, така и на бойното поле, защото единственото нещо, което би накарало напълно непреклонния, но прагматичен Путин да преговаря сериозно, е увереността му, че алтернативата ще се окаже много по-скъпа.

Дронове удариха Грозни: Взривове край резиденцията на Кадиров и щаба на ФСБ

💥 Експлозии разтърсиха Грозни, столицата на Чеченската република в състава на Руската федерация, рано сутринта днес, след като украински дронове нанесоха серия от успешни удари по цели в различни части на града. Първите сведения пристигнаха от местни канали в Telegram и опозиционното движение Niyso. Към момента властите на автономната република в Северен Кавказ не са коментирали атаките.  

Кадри, публикувани в социалните мрежи, показват попадения в райони, където се намират новата сграда на местната администрация, военен град и щабквартира на чеченската ФСБ.  

Според OSINT анализ, публикуван от опозиционното издание Astra, камикадзе дронове са поразили района на Ханкала в покрайнините на Грозни, където се намира военна база и щаб на 42-ра гвардейска мотострелкова дивизия (военно поделение № 27777), която влиза в състава на 58-а общовойскова армия на Южния военен окръг.  

Втори удар е попаднал в непосредствена близост до жп гарата на Грозни, разположена в централната част на града, уточни Astra. Мястото се намира на под от 2 км от резиденцията на чеченския лидер Рамзан Кадиров и на около 1,2 км от комплекс „Грозни-Сити“. Сградата на управлението на ФСБ в Чечня се намира на 120 метра от зоната на удара.

„Кремъл е в състояние на повишена тревога“

🇷🇺 От началото на март Кремъл и Владимир Путин са обезпокоени от изтичане на чувствителни данни и от риск от заговор или опит за преврат срещу руския президент, по-конкретно от евентуална употреба на дронове за покушение от страна на представители на руския политически елит.

Това пише руското независимо издание „Важни истории“, което твърди, че разполага с разузнавателен доклад на една от страните-членки на Европейския съюз за реалната обстановка в Кремъл и състоянието на Путин.

Във връзка с нарастващата тревога Федералната служба за охрана (ФСО), чиято основна задача е да осигури физическата защита на висшите длъжностни лица, засили значително мерките за сигурност около Путин:

• В администрацията на президента посетителите минават през две нива на проверка, включително пълен обиск от служители на ФСО;
• ФСО съкрати съществено списъка с места, които Путин посещава редовно. Нито той, нито семейството му посещават обичайните си резиденции в Подмосковието и Валдай;
• От началото на войната в Украйна Путин често се укрива в модернизирани бункери, по-конкретно в Краснодарския край, където може да работи седмици наред, докато руските медии продължават да използват предварително подготвени видео репортажи;
• През тази година не е организирано нито едно посещение във военна инфраструктура, за разлика от честите визити през 2025 г.;
• В отделни райони на Москва периодично се изключват комуникационните мрежи;
• Служителите на ФСО провеждат мащабни проверки с използване на кинологични подразделения и са разположени по протежение на река Москва, готови да реагират на възможни атаки с дронове;
• ФСО вече контролира и съгласува всички информационни и медийни публикации с участието на Путин, опирайки се на секретен президентски указ (вероятно става дума за анонсите за пътувания и участието му в различни събития);
• На служителите, работещи в близост до Путин, вече е забранено да използват мобилни телефони; те са длъжни да използват устройства без достъп до интернет;
• На същите служители също така е забранено да използват обществен транспорт, те се придвижват само с транспорт на ФСО;
• В домовете на готвачите, фотографите и охранителите са инсталирани системи за наблюдение.

Шойгу се разглежда като потенциален фактор за дестабилизация

Сергей Шойгу, бивш министър на отбраната и настоящ секретар на Съвета за сигурност на Руската федерация май 2024 г. и запазил значително влияние във военното командване, се асоциира с риск от опит за държавен преврат.

Арестът на неговия бивш първи заместник Руслан Цаликов на 5 март е считан  нарушение на неформалните гаранции за сигурност на елитите, което отслабва позициите на Шойгу и повишава вероятността той самият да стане обект на наказателно преследване.

Ръст на напрежението между силовите структури

Темата за физическата сигурност на ръководителите на Въоръжените сили на Руската федерация предизвика ескалация на напрежението между представители на силовите структури в страната. След ликвидирането на генерал-лейтенант Фанил Сарваров в Москва на 22 декември 2025 г. началникът на Генералния щаб Валерий Герасимов предложи на Владимир Путин да свика заседание на постоянните членове на Съвета за сигурност, за да бъде обсъдена ситуацията. Въпреки това Путин предпочете да проведе разговора в по-тесен кръг, което  се случи на 25 декември 2025 г. – ден след ново нападение срещу руски силовици на същото място, където е станало убийството на Сарваров.

По време на самото съвещание представители на силовите структури, т.нар. „силовици“ си прехвърляха един на друг отговорността за системните недостатъци в сигурността, проявили се в светлината на нападенията на украинските служби. Подчертавайки, че пораждат страх и дезорганизация в редиците на Въоръжените сили, Герасимов упрекна остро колегите си от спецслужбите за тяхната неспособност да ги предвидят. Началникът на генщаба също така се оплака от недостиг на човешки ресурси за физическа защита на офицерите в тила и привлече вниманието на президента към този въпрос.

Директорът на Федералната служба за сигурност (ФСБ) Александър Бортников на свой ред се оправда, като подчерта невъзможността за системно осуетяване на нападенията. Той упрекна министъра на отбраната за липсата на специално подразделение в неговото ведомство, което да се занимава с физическата защита на висшите ръководители – по пример на другите силови структури.

Директорът на Росгвардия Виктор Золотов на свой ред напомни, че наличните на разположението му ресурси не могат да бъдат отделени за защита на офицерите от Министерството на отбраната. Той също така отправи препоръки към Герасимов за оперативна сигурност на офицерския състав на Министерството на отбраната, с което предизвика гнева му.

В края на това напрегнато съвещание Владимир Путин призова участниците към спокойствие, предлагайки промяна на формата на обсъждане. Той задължи участниците в срещата в рамките на една седмица да му изпратят своите предложения за решаване на обсъжданите проблеми.

Засилване на мерките за сигурност на 10 висши руски генерали

След съвещанието Путин се срещна с директора на Федералната служба за охрана (ФСО) Дмитрий Кочнев, чиято първостепенна задача е осигуряването на физическата сигурност на висшите длъжностни лица. Беше взето решение да се промени вътрешният регламент на ФСО, като се разшири списъкът с лицата, намиращи се под засилена защита от това ведомство.

По-рано такава защита обхващаше само Герасимов. Сега към групата лица под засилена охрана са добавени 10 висши генерали, сред които трима заместник-началници на Генералния щаб. Решението на Путин, взето по искане на генщаба, демонстрира политическата тежест на Герасимов, който е успял да постигне успех в този „арбитраж“, докато на другите силови структури досега не се е отдавало да издействат разширяване на мандата на ФСО в свой интерес.

Списък на генералите, обхванати от защитата на ФСО

• генерал-полковник Николай Богдановски, първи заместник-началник на Генералния щаб;
• генерал-полковник Сергей Истраков, заместник-началник на Генералния щаб;
• генерал-полковник Алексей Ким, заместник-началник на Генералния щаб;
• генерал-полковник Сергей Рудской, началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб;
• генерал-полковник Виктор Познихир, първи заместник-началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб;
• генерал-лейтенант Станислав Гаджимагомедов, началник на Националния център за управление на отбраната (НЦУО на РФ);
• адмирал Игор Костюков, началник на Главното разузнавателно управление (ГРУ);
• генерал-полковник Владимир Зарудницки, началник на Военната академия на Генералния щаб;
• генерал-полковник Александър Чайко;
• генерал-полковник Михаил Мизинцев.

Какво беше потвърдено независимо?

Някои сведения от този доклад се потвърждават от независими източници. Например, че това зад мащабните прекъсвания на интернет връзката в Москва стои именно ФСО, а не ФСБ, както пишеха медиите – за това пред „Важни истории“ още преди месец разказа бивш служител на ФСБ. Това обаче не беше публикувано, тъй като не са успели да открият втори източник, който да потвърди сведенията. Сега за същото се говори и в доклада на европейското разузнаване.

Няколко източника на „Важни истории“ потвърдиха и засилената тревога на Путин във връзка с евентуален опит за преврат или друг заговор. За това говорят не само засилените мерки за сигурност около Кремъл и други места, където пребивава руският президент, но и някои косвени признаци.

Например, действащ служител на ФСБ разказа, че за е станало много по-трудно неговото звено да получава разрешение за подслушване в рамките на неполитически наказателни дела, тъй като „цялата техника е била насочена към подслушване на правителството и други органи на властта“.

За крайната степен на параноя при Путин косвено говори и фактът, че през тази година нито един депутат от Държавната дума не е получил покана за парада на Победата на Червения площад.

Тайно решение на Путин от март 2022 г. е позволило задържане без съд на противници на войната

🇷🇺 Руската правозащитна организация „Первый отдел", специализирана в дела, свързани с обвинения в държавна измяна, публикува разкритие за неизвестно досега решение на президента Владимир Путин от 8 март 2022 г., позволило на силовите структури да настаняват руски и чуждестранни граждани в следствени изолатори без решение на съдебен състав. Основанието за задържане е формулирано като „противодействие на специалната военна операция".

Организацията посочва, че е получила данни за решението от документ на Следствения комитет на Руската федерация, издаден в отговор на жалба, в която комитетът не е установил нарушения при такова задържане. Според документа Федералната служба за сигурност (ФСБ) е настанила в следствен изолатор гражданин на Русия, позовавайки се на „решение на президента на Руската федерация от 08.03.2022 г. за организиране на приемането и настаняването на лица, оказващи противодействие на СВО". Срещу задържания дори не е било образувано наказателно производство. Съгласно решението право да отвеждат и настаняват подобни лица имат представители на Въоръжените сили, ФСБ, МВР и Федералната служба за охрана (ФСО).

Следственият комитет се позовава и на „временна инструкция", уреждаща реда на действие на изолаторите в този режим. Нито самото президентско решение, нито инструкцията са публично достъпни в сайта на Кремъл.

Член 22 от Конституцията на Руската федерация изрично постановява, че лишаването от свобода е допустимо единствено със съдебно решение, докато задържане без такова не трябва да надвишава 48 часа. Посоченият механизъм заобикаля тази гаранция чрез закрит президентски акт и вътрешноведомствена инструкция, което създава де факто извънсъдебен режим на изолация за лица, определени като противници на войната.

Разкритието се вписва в установена тенденция на разширяване на репресивния апарат в Русия от началото на пълномащабната инвазия в Украйна. Още през първите седмици след 24 февруари 2022 г. силовите структури задържаха произволно хиляди участници в мирни протести, а до края на годината бяха документирани над 18 900 задържания при демонстрации, според правозащитната организация ОВД-Инфо. На 4 март 2022 г. четири дни преди разкритото президентско решение, Държавната дума прие поправки, които въвеждат до 15 години затвор за разпространение на „умишлено невярна информация" за действията на армията.

През юли 2025 г. Путин подписа закон, който делегира на ФСБ правото да управлява собствени следствени изолатори – правомощие, отнето от службата преди близо две десетилетия и прехвърлено на Министерството на правосъдието. А от 1 април 2026 г. ФСБ има правото да изисква копия на бази данни от банки, корпорации и научни институции без съдебен акт.

Разкритието на „Первый отдел" е поредно красноречиво доказателство, че правната основа за извънсъдебно задържане на вътрешни опоненти е била заложена от самото начало на войната – две седмици след нейното начало, и то с непубличен акт, който не подлежи нито на парламентарен контрол, нито на обществен дебат.

Русия изгони британски дипломат по обвинение в шпионаж.

🇷🇺⚔️🇬🇧 Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация изгони британски дипломат по обвинение в шпионска дейност, анулирайки акредитацията му и нареждайки му да напусне страната в срок от две седмици.

Според изявление в руските държавни медии, дипломатът е „предоставил невярна информация за себе си“ при кандидатстване за влизане в страната и се е опитал да събира данни за руската икономика по време на неформални срещи.

В изявление ФСБ посочи, че е разкрила „недекларирано разузнавателно присъствие“ и обвини дипломата в „извършване на разузнавателна и подривна дейност, която застрашава сигурността на Руската федерация“, според репортаж на Sky News, позовал се репортажи в руски медии.

Министерството на външните работи в Москва съобщи, че най-висшият дипломат на Обединеното кралство в страната Данае Долакия е била привикана във връзка с инцидента, като изгоненият дипломат „съзнателно е предоставил невярна информация за себе си при подаване на документи за влизане в страната ни“.

В изявлението се добавя, че руските власти са установили връзки между лицето и разузнавателните служби на Обединеното кралство и „доказателства за неговото участие в подривна разузнавателна работа у нас“.

Руски официални лица отправиха предупреждения за евентуални последствия, ако напрежението ескалира допълнително.

„Специално се подчерта, че Москва няма да толерира дейност на недекларирани служители на британското разузнаване в Русия и нашата безкомпромисна позиция по този въпрос ще продължи да бъде формулирана в съответствие с интересите на националната сигурност“, гласи изявлението. „Освен това беше отправено предупреждение, че ако Лондон ескалира ситуацията, руската страна веднага ще реагира по съответния начин.“

Това не е първият случай, в който напрежението по оста Москва-Лондон ескалира заради обвинения в шпионаж.

Както съобщи Ройтерс на 15 януари, Русия назова изгонения дипломат като Гарет Самюъл Дейвис, втори секретар на британското посолство в Москва, и направи твърдение, че същият е действал под прикритие за британското разузнаване. ФСБ посочи, че той е недеклариран шпионин и му нареди да напусне страната в рамките на две седмици.

Обединеното кралство отхвърли обвиненията, определяйки ги като „злонамерени и неоснователни“, и заяви, че подобни твърдения подкопават условията, необходими за функционирането на дипломатическите мисии.

Междувременно служител в Министерство на националната отбрана на Полша беше арестуван във връзка с подозрения в сътрудничество с руското и беларуското разузнаване. Задържаният е 60-годишен мъж, който се е присъединил към ведомството през 90-те години, където заема няколко ръководни позиции на средно ниво, включително в отдела за стратегия и планиране.

Арктически патрулен кораб е повреден при украинска атака срещу корабостроителния завод във Виборг.

🇺🇦🎯🇷🇺 Патрулен кораб на Бреговата охрана към Федералната служба за сигурност (ФСБ), изглежда е бил поразен, още преди да бъде завършен, след като украински удар с дронове го е оставил наклонен и сблъскал се с друг кораб в корабостроителния завод.

Украинският канал Exilenova+ съобщава, че ударът е бил нанесен по корабостроителницата във Виборг, Ленинградска област, където корабът все още се намира в процес на финални доработки и инсталация на оборудване.

Снимки от мястото показват плавателния съд, видимо наклонен на левия си борд, като надстройката му е притисната към съседен кораб. Видимите щети предполагат, че корпусът на кораба може да е пробит.

Смята се, че плавателният съд е „Пурга“ – граничен патрулен кораб от ледови клас по Проект 23550 (кодово име „Ермак“), който е водещият кораб от своя клас. Платформата е специално проектирана за провеждането на операции при арктически условия в рамките на флота за гранична сигурност на ФСБ.

Според проектните спецификации се очаква той да бъде оборудван със 76-мм оръдие АК-176МА, две 30-мм системи за близък бой АК-306М, тежки картечници и преносими зенитно-ракетни комплекси.

Ако ударът бъде потвърден, това би се оказало рядък удар срещу руски военноморски актив, който все още се намира в производствена фаза, което потенциално ще забави неговото въвеждане в експлоатация.

Путин нареди на ФСБ да пази предстоящите избори в Русия, засилва политическия контрол

🇷🇺🗳️ Руският президент Владимир Путин официално инструктира Федералната служба за сигурност (ФСБ) да гарантира „суверенитета“ на предстоящите избори за Държавната дума, насрочени за септември.

Според Службата за външно разузнаване на Украйна (СВРУ) от 25 февруари, този ход дава на службите за сигурност правомощия да „прочистят“ политическия пейзаж и да потушат всяка опозиция.

По време на среща с ФСБ Путин призова ведомството да засили контрола върху изборния процес, подчертавайки нуждата от тясна координация между ФСБ, Министерството на отбраната и Росгвардия за справяне с вътрешните заплахи.

„На апарата за сигурност е даден картбланш за потискане на всяко инакомислие преди изборите за Думата“, сочи анализ на служители на СВРУ, които посочват, че под термина „защита на суверенитета“ се цели създаването на условия, при които изходът от изборите да бъде решен дълго преди самото гласуване.

„Путин традиционно приписа ръста на 'престъпленията, свързани с тероризъм' на Киев и неговите 'чуждестранни куратори' – формулировка, толкова широка, че може да бъде приложена към всеки неудобен инцидент на руска територия“, добавиха от разузнавателната служба.

Освен върху политическия натиск, Путин се фокусира и върху киберзаплахите и предизвикателствата в сектора на отбранителните поръчки, което според експерти отразява напрежението в руската икономика поради проточилата се война.

В същото време властите обмислят възможността да не допускат Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) до наблюдение на изборите в страната. Предложението направи Ела Памфилова, ръководител на Централната избирателна комисия (ЦИК).

Памфилова използва случая, за да критикува Службата за демократични институции и права на човека (СДИПЧ) към ОССЕ, която отговаря за надзора на изборите.

„Защо са ни те? Защо изобщо правим вноски? Те изобщо не защитават нашите права. Не защитават правата на журналистите, не защитават правата в нито една област, включително и изборните права“, заяви тя.

Описвайки СДИПЧ като „напълно затворена“ и „недемократична“ организация, Памфилова заяви, че Русия дава легитимност на нейните доклади само чрез самото си участие в процеса.

„Техните заключения, продиктувани от техните, извинете ме, господари – в зависимост от това дали една страна е послушна или не – напълно противоречат на оценките на наблюдателите, включително нашите[…] Вярвам, че тази организация напълно се е дискредитирала“, отбеляза тя.

По-рано Русия засили своята кампания за дезинформация, насочена към молдовските общности в цяла Европа, в навечерието на изборите в страната през септември 2025 г.

Украински дронове поразиха два самолета-амфибии Бе-12 „Чайка“ в Крим.

🇺🇦💥🇷🇺 При координирана нощна атака на 21 февруари украински дронове поразиха два самолета-амфибии Бе-12 „Чайка“ в авиационния ремонтен завод на Евпатория в окупирания Крим.

Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) потвърди удара, публикувайки кадри, показващи кадри от попаденията в самолетите, докато се намират на територията на завода.

Бе-12 „Чайка“ е специализиран самолет от съветската епоха, използван от Черноморския флот на Руската федерация за откриване на украински морски дронове и провеждане на издирвателно-спасителни операции. Тъй като машините не се произвеждат от 70-те години на ХХ век, руските войски разчитат на под 20 единици и често канибализира по-стари корпуси за резервни части.

Според военни експерти поразените самолети са се намирали на техническа поддръжка или ремонт в базата в Евпатория.

В същия оперативен доклад Генералният щаб потвърди, че украинските сили са ударили и два елитни патрулни кораба от клас „Охотник“ (проект 22460) в Севастопол, след като са проникнали в строго охраняваното пристанище, където са поразили плавателните съдове на кей № 52 в Инкерманския залив.

Тези модерни 630-тонни кораби се експлоатират от Бреговата охрана на ФСБ за брегова отбрана и патрули на дълги разстояния. С едва 14 такива съда на въоръжение във всички региони, успешният удар по две единици е сериозен удар върху морската сигурност на Русия в Черно море.

Предишния успешен удар по Бе-12 беше нанесен на 21 септември 2025 г. от специален отряд „Примари“ към Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна, който постигна исторически прецедент, унищожавайки два самолета-амфибии Бе-12 и хеликоптер Ми-8 в окупирания Крим. Това беше първият случай, в който тези 60-годишни съветски реликви, първоначално създадени за борба с подводници, бяха унищожени в реалени бой.

Мрежа на ФСБ се представя за „украински нацисти“, за да настрои обществото срещу Украйна.

🇦🇹⚖️🇧🇬 Чат логове, разпространени от австрийското списание Profil, показват Ян Марсалек, бивш изпълнителен директор на Wirecard и понастоящем укриващ се от правосъдието, да ръководи операция за влияние на руското разузнаване, използваща фалшиви графити и стикери с проукраинска тематика по улиците на Виена, голяма част от които включват неонацистка символика, за да разпали негативно отношение към Украйна.

Разследване, извършено от журналисти на изданието, е базирано на разследване на службата за вътрешно разузнаване на Австрия, оповестено през март 2025 г. след задържането на българка, обвинена в шпионаж за Русия. Властите заявиха, че това ги е довело до сведения относно клетка за разпространение на дезинформация в немскоговорящи държави, създадена малко след началото на пълномащабната война срещу Украйна през 2022 г.

Властите посочиха, че усилието е включвало улична пропаганда, стикери и графити, проектирани да изглеждат, сякаш са създадени от проукраински активисти.

В цитираните съобщения Марсалек и сътрудникът му Орлин Русев обсъждат пускането на мрежа от сайтове, представящи се за европейски разклонения на украинския полк „Азов“, включително WeAreAzov.eu, NousSommesAzov.fr и WirSindAzov.de, последвано от засилване на въздействието с координирани кампании с шаблони и стикери в големи европейски градове.

Profil допълва, че споделяни в групата снимки показват жълти стикери със символа „Вълча кука“ (Wolfsangel) в района на улица „Кайзерщрасе“ във Виена, заедно с други послания, насочени към разпалване на враждебно отношение към Украйна, прикривайки ролята на Москва.

Българка на име Цвети Д, е снимала материалите във Виена, а по-късно е признала пред властите за своето участие, като настоява, че не е била наясно, че действа за руската страна. Групата е плащала за дизайн и производство, включително отчетени разходи от около 1321 долара за дизайн на стикери и шаблони и около 2861 долара за стикери, като едно съобщение цитира около 160 кг стикери преди рязане и опаковане.

Разследването на Profil свързва дейността във Виена с по-широка мрежа на Марсалек, която е обект на разследване от британските власти. През май шестима българи в Обединеното кралство получиха присъди за шпионска дейност, за която разследващите смятт, че е била координирана чрез обширна дигитална комуникация с Марсалек.

По-рано беше съобщено, че австрийското разузнаване е разкрило ръководена от Русия операция, използвала улична пропаганда като стикери и графити с крайнодесни символи, представени като проукраински, за да дискредитира страната, като във връзка със случая беше задържан български заподозрян.

Двама подпалвачи

„Мисля да добавя малко масло в огъня и да залепя тези стикери на някои места в Европа“, пише Ян Марсалек на 24 март 2022 г. Неговият партньор в чата Орлин Русев задава само един въпрос: „Къде/В кои държави/места ги искаш?“ Това поставя началото на една зрелищно проста кампания за дезинформация под фалшив флаг по улиците на няколко европейски столици, като една от тях е Виена. Марсалек, който никога не е бил скромен, иска да подпали повече от малко: „Нека започнем Трета световна война 😂“

Австриецът Ян Марсалек някога ръководеше немския доставчик на платежни услуги Wirecard до фалита на компанията поради масивна счетоводна измама през 2020 г. Преди да бъде подведен под отговорност обаче, Марсалек избяга в Русия. Днес знаем, че той може да е шпионирал за руските служби много години преди това. Ето защо той е най-издирваният европеец днес. Това не му пречи очевидно да продължава инфилтрацията на западните демокрации от руското си изгнание.

Един оть помощниците му е Орлин Русев. Българинът е ръководил банда, работила за Марсалек, която е шпионирала разследващи журналисти като Христо Грозев и главния редактор на profil Анна Талхамер, които са критични към Кремъл. Тя се е представяла за агент на Интерпол, което ѝ позволява да извърши влизания с взлом и да транспортира мобилни телефони на трима водещи служители на австрийското вътрешно министерство за руската тайна служба ФСБ.

Хората на Марсалек внасяха в Австрия планини от пари, за да плащат на другите си съучастници. Играта приключва през февруари 2023 г. Русев и членове на бандата му са арестувани в Лондон. През май 2025 г. те бяха осъдени на дълги присъди за шпионската си дейност.

В дома на Русев следователите откриват 221 телефона, 495 SIM карти и много чатове, сред които хиляди съобщения с Ян Марсалек. Злато за следователите това предостави за първи път подробни вътрешни познания за коварството на руската пропаганда. Само тези, които ги разбират, могат да се защитят от нея. Досега тези чатове бяха тайни – ще ви ги покажем, за да можете и вие да се защитите от манипулация.

Под фалшив флаг

Планът на Марсалек изглежда безобиден на пръв поглед: Става въпрос за стикери от онези, които вероятно виждате ежедневно по витрините на магазин, на пейка в парка или на кошче за отпадъци. Или пък сте се подразнили, ако някой особено грозен стикер е стигнал до входната врата в родния ви дом.

Може би сред тях е имало написан от Ян Марсалек. Онези стикери хулят „руските прасета“, показват крайнодесни символи в цветовете на украинското знаме и отправят призиви за „честта на Украйна“. Във всеки случай тези послания е трябвало да разклатят доверието ви в Украйна.

„Вероятно би работило най-добре, ако имаме множество вариации на стикерите. Може да изглежда странно, ако всички имат един и същ, нали?“, пише Марсалек на Русев на 24 март 2022 г. Към онзи момент руската инвазия в Украйна беше едва в първия си месец.

Но Марсалек и Русев вече обмисляна следващия си план за дългосрочни атаки срещу Европа под формата на дезинформационна кампания под фалшив флаг. Украинците в Европа трябва да бъдат свързвани с неонацисти. В замяна на това, руската пропаганда напуска виртуалното пространство. „Нека не го усложняваме прекалено“, пише Марсалек: „Трябва да изглежда естествено“.

Помощниците на Марсалек са базирани главно в Лондон, но „Великобритания не е от значение в тази борба. По-важно е да се насочим към Франция и Германия, евентуално Италия и Австрия“, пише той на Русев в края на март 2022 г. и обяснява защо: „Най-важната дестинация е Германия заради износа на газ“. По онова време Австрия също все още е зависима от руския газ.

„Руската дезинформация преследва две цели, различни в зависимост от темата и съдържанието“, обясни Дийтмар Пихлер, основател на Disinfo Resilience Network и главен експерт в платформата INVED.eu:

„Първата цел е да бъдат разделени и отслабени политическите опоненти на Русия. За тази цел се насърчава поляризацията на обществото.“ За целта тя рядко си измисля нови конфликти, а вместо това използва наличните разделителни линии, казва Герхард Мангот, политолог от Университета в Инсбрук и експерт по Русия: „Руската дезинформация прави тези конфликти по-силни, така че да имат разяждащ, дестабилизиращ ефект.“ В конкретния случай разделителната линия е доколко Европа трябва да подкрепя Украйна в борбата ѝ срещу Русия.

Втората цел е да промени поведението, посочи Пихлер: „Повлиявайки на общественото мнение, трябва да се променят конкретни политически позиции на Запад. Например, за да подкрепяме Украйна по-малко или изобщо да не я подкрепяме. Или за да променим отново енергийната си политика в полза на Русия.“

Марсалек е „Азов“

Възможно е Ян Марсалек да е преследвал и двете цели. Германия и Австрия трябва да продължат с руския газ и по този начин да останат зависими. В цяла Европа солидарността с Украйна трябва да намалее. За да постигнат това двамата дори основават свой собствен уебсайт, който твърди, че е клон на тогавашния крайнодесен украински полк „Азов“ за ЕС: WeAreAzov.eu, както и местните фреински и немски клон NousSommesAzov.fr и WirSindAzov.de

Сайтовете е трябвало да се популяризират в големи европейски градове с изработени по поръчка стикери и графити. Идеята е немскоговорящи нацисти да се сближат с полка „Азов“. Обществото междувременно трябва да отхвърли украинците като цяло. Марсалек не оставя никакво съмнение в чатовете, че работи за руската тайна служба ФСБ.

„Обсъдих нашия подривен проект с ФСБ: Те го обожават 😈. Предлагат още да пръскаме символа на Азов навсякъде в европейските градове и няколко свастики“, пише австриецът на 28 март 2022 г. Марсалек се надява на силни реакции срещу нацистката пропаганда, която той разпространява, особено в Германия и Австрия. „Много е директно“, обясни Марсалек в средата на април 2022 г. „Азов идва в Европа 🤩🧨“

Полкът „Азов“ се бие на страната на Украйна срещу Русия от 2014 г. „Азов“ е свързан с десноекстремисткия „Национален корпус“ и е набирал десноекстремисти от други европейски държави. До май 2022 г. „Азов“ използва символа на „Вълчата кука“ (Wolfsangel), който са използвали и части на СС и който следователно е забранен в Германия и Австрия. Междувременно „Азов“ е включен в украинската армия като бригада; вместо десноекстремистката Вълча кука, войниците вече носят герба на Украйна.

Но през март 2022 г. десният уклон на полка „Азов“ е централна част от руската пропаганда. Фактът, че неонацисти от цяла Европа се бият на страната на Украйна, се вписва в измислената история на Путин за предполагаемо фашистка Украйна, която Русия иска да унищожи. Ян Марсалек е трябвало да разпространява този наратив в цяла Европа. Той се е надявал да удари силно, особено в Германия и Австрия, с тяхното фашистко минало. Особено цинична поговорка, която Марсалек предлага за Германия: „Никога повече! Германци, надигнете се! Азов“ Целта според Марсалек: „Хората трябва да знаят, че нацистите са се завърнали.“

Марсалек и Русев обсъждат операцията с почти невероятни подробности. Те обмислят под чие име искат да регистрират уебсайта. Русев: „Е... що се отнася до самоличността, зависи колко палави искаме да бъдем...😈“ От украинското посолство в Лондон до Червения кръст в Женева и украинския премиер Володимир Зеленски, всички опции са отворени за тях. В крайна сметка вероятно е станал самият батальон „Азов“.

Марсалек е сърфирал в десноекстремистки сайтове през пролетта на 2022 г., за да състави пропагандни лозунги за украинските бойци. И Марсалек е търсил лице за своята фалшива страница на „Азов“ – макар и очевидно напразно: „Все още не мога да намеря лидер на нацистите“, пише Марсалек през юни 2022 г.: „Единият е в затвора, а другият вече не отговаря.“

Пропаганда по мярка

Марсалек и Русев не искат да оставят на случайността нито една част от своята фалшива нацистка кампания. Преди всичко, двамата обръщат голямо внимание на дизайна на стикерите: „Шрифтът 'Fraktur' е напълно нацистки“, сигурен е Марсалек около април 2022 г. С други стикери австриецът прави персонализирана работа: „Мисля, че стикерите 'Без руснаци/Кучета' не трябва да светят. За стикерите Slava Evropi (бел. ред. Чест на Европа) може би трябва да променим малко размера.“ Твърди се, че дизайнер е получил 1200 евро за стикерите и шаблоните за графити. Самите стикери пък струват 2600 евро. В един момент Русев пише: „Само за информация: Стикерите тежаха 160 кг преди опаковане и изрязване... 😂🙈🙈“ Значително количество.

Марсалек иска да вижда някои стикери залепени само на определени места, като например стикери, които уж са насочени срещу „руските прасета“: „Прасетата бяха предназначени главно за вратите на магазините. Така че, ако имаме възможност да ги използваме по-често там, това ще бъде страхотно, защото наистина ще раздразни собствениците 😂“ Като цяло за Марсалек е важно виенското население наистина да вярва, че стикерите идват от Украйна, а не конкретно от Москва: „Някои от тях просто са залепени много близо един до друг, което предполага целенасочена кампания, а не случайни нацисти.“

Снимки, до които имат достъп profil, Süddeutsche Zeitung, NDR и WDR, показват расистките и неонацистки стикери в центъра на Виена, например на стойки за велосипеди на Kaiserstraße.

Снимките са направени от шпионите на Марсалек – очевидно, за да ги представят в Москва като доказателство за успешна операция. И за да ги разпространят в социалните мрежи и допълнително да разпалят настроенията онлайн. „Да... да... PR ефектът е 60%... самата работа представлява 40% от крайния/желания ефект“, пише Русев.

Във Виена Цвети Д. – същата жена, която следеше и главния редактор на profil Анна Талхамер и е част от бандата, е направила снимките. Тя вече се е признала и е потвърдила пред властите, че е използвала лепило и спрей и в други градове. Цвети Д. обаче твърди, че не е знаела, че всъщност работи за Русия. Важи презумпцията за невинност.

Тактика от Студената война

Profil не успя да провери окончателно дали бандата във Виена също е пръскала графити с лицето на Зеленски с десни послания, както е било планирано от Марсалек и Русев. Според Цвети Д., единствените снимки на графитите са направени в мазето ѝ във Виена. Същата банда твърди, че е пръскала тези мотиви и в Германия. Във всеки случай, след предполагаема кампания за лепене и пръскане във Виена, Русев се хвали на Марсалек: „😜😂 Сменят бетонните плочи, за да премахнат графитите... Това е като малка строителна площадка...“

Основната процедура, описана в чат логата, не е нова, казва експертът по дезинформация Пихлер: „Още по време на Студената война Русия е разполагала свастики в Германия, за да саботира сближаването между Германия и Франция.“ Сега Русия отново прилага този стар модел, за да отслаби подкрепата за Украйна, каза Пихлер: „Към това се добавя и дигиталното пространство като мултиплициращ фактор. И е още по-добре за разпространителите на дезинформация, ако попаднат в традиционните медии.“

Всъщност Марсалек и Русев също са се опитали да насочат вниманието на журналистите към своята акция под фалшив флаг. Марсалек е изпратил адресите на някои медии, включително качествени медии като „Die Presse“, „Der Standard“ или profil, таблоиди като „Heute“ или „Kronen Zeitung“, телевизионни станции като ORF и ATV. „Но моля, нека бъдем внимателни, не трябва да изглежда изкуствено“, подчертава Марсалек: „Журналистите са плъхове, но не са глупави.“ Всъщност, например, жълт стикер с десноекстремистката Вълча кука е бил залепен на уличен знак непосредствено пред редакцията на profil. Въпреки това, очакваната медийна реакция не се е осъществила, освен изолирани репортажи.

Уникални прозрения

Уебсайтовете „WeAreAzov“ може да са спрели внезапно: „Някой във ФСБ се оплака, че публикуваме действителната банкова информация на Азов, което технически нарушава руското законодателство 🙈“, пише Марсалек през август 2022 г., видимо раздразнен: „Шибани идиоти 🤪 Повече ги е страх от формалност, отколкото от загуба на войната.“

Прозрението, което предлагат тези чатове, може да е уникално по своята дълбочина. „Знам само за косвени източници, които обясняват как работи руската дезинформация“, казва експертът по Русия Герхард Мангот: „Никога преди не съм виждал подобни чатове.“ Обикновено руските кампании за влияние трябва да бъдат трудоемко реконструирани с помощта на бивши агенти, казва експертът по дезинформация Пихлер: „Нивото на детайлност в тези чатове е изключително впечатляващо.“ Особено забележително е, че мотивите на действащите лица също са ясни: „Тук заповед отгоре не е просто хладно изпълнена. Някои от действащите лица в този чат са непрофесионални, емоционални и спокойни. Правейки това, те се опитват да внушат дълбоко презрение на Запада към действителната жертва, Украйна. Напълно осъзнавайки, че лъжат хората за тази цел.“

Как може Европа, как може всеки един индивид в една демокрация да се защити от руската дезинформация? „Възможно е тези чатове да променят играта“, казва Пихлер: „Ако достатъчно хора осъзнаят тази безскрупулност и суровост.“ Необходимата устойчивост може да възникне само ако цялото население се подготви срещу опасността от дезинформация, казва Пихлер: „Всеки човек е важен в тази отбранителна борба. В противен случай няма да имаме много повече време като демократична Европа.“

ФСБ е осуетила опит за саботаж на жп линия в Алтай?

🇷🇺 Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация заяви, че нейни служители са застреляли двама мъже, които през изминалия уикенд са се опитали да извършат саботаж по железопътна линия в Алтайския край на Сибир.

Според службата двамата са планирали да поставят т.нар. дерайлиращо устройство на жп релсите в събота вечерта. Когато силите за сигурност приближили автомобила им, за да ги задържат, мъжете открили стрелба, след което били простреляни смъртоносно при ответния огън.

Руските държавни медии излъчиха видео, на което уж се вижда самата престрелка в тъмната част от денонощието. На отделен запис са заснети следователи на предполагаемото място на инцидента, където лежат две тела до джип, надупчен от куршуми.

Държавната агенция ТАСС твърди, че двамата са били въоръжени с автомати, върху които на руски език е било изписано „Слава на Украйна“.

В официално изявление на ФСБ се посочва, че мъжете са били вербувани от член на „терористична организация“ в Telegram, който им обещал парично възнаграждение за извършването на саботажа.

Следственият комитет на Руската федерация обяви, че започва разследване за саботаж, незаконно притежание на оръжие и опит за убийство на служител на реда.

Патрулен катер на ФСБ със знаме на Вагнер беше видян от естонски граничари.

🇷🇺🇪🇪 Патрулен катер на Федералната служба за сигурност на Руската федерация беше видян по река Нарва, която служи като естествена граница между Естония и Русия, с издигнат флаг на частната военна компания „Вагнер“, съобщава естонската обществена телевизия ERR.

Естонското министерство на външните работи коментира инцидента в социалните мрежи, като публикува снимка на плавателния съд и с шеговит тон предполага, че бойците на „Вагнер“ може би са анексирали руската гранична служба.

„Дали Вагнер отново марширува към Москва или този път започва от Санкт Петербург? Трудно е да се каже. От нашата страна на границата изглежда, че са анексирали руската гранична охрана. Кой знае... Министерство на външните работи на Русия?“, написа ведомството.

Коментарът напомня за бунта на Вагнер през юни 2023 г. на наемниците на покойния основател на групата Евгений Пригожин, които за кратко превзеха областния град Ростов на Дон, който стана начална точка на въоръжен поход към Москва.

Министърът на външните работи Маргус Цахкна определи сцената като пореден признак за слабост в „желязната система“ на Кремъл, отбелязвайки, че вътрешният контрол се пропуква под натиска на започнатата от тях война и западните санкции.

„Каквото и да опитват руснаците по река Нарва, то се случва под нашето внимателно наблюдение“, увери той.

Видео и снимки, публикувани от Министерство на външните работи на Естония, показват патрулния катер с надпис „брегова охрана“ и ясно видим флаг на Вагнер да се движи по реката край естонския град Нарва.

Естонското ведомство вече поиска обяснение от руското външно министерство относно последния инцидент.

По-рано местните власти откриха 250 кг авиационна бомба край село Аувере, близо до границата с Руската федерация, съобщи ERR. Взводът за обезвреждане на боеприпаси на Естонските сили за отбрана неутрализира устройството, за което се смята, че е от предишен конфликт, на фона на повишената тревога в региона след скорошни нарушения на въздушното пространство.

Украински военни ликвидираха елитни отряди от руските ССО.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украински военни ликвидираха елитни отряди диверсанти от Силите за специални операции (ЦСПО) „Сенеж“ и „Кубинка“. Това съобщи проектът „Искам да живея“, заедно с което беше публикуван списък на убитите руски командоси.

Преди няколко дни беше публикуван документален филм, разкриващ детайли за унищожаването на диверсионно-разузнавателна група от Центъра за специални операции „Сенеж“, която е действала в Черниговска област. Групата е ликвидирана от части на 54-ти отделен разузнавателен батальон и гранични части от 105-и отряд, наречен на княз Владимир Велики. В резултат на успешната мисия са убити шестима офицери от „Сенеж“, а телата, оръжията и екипировката им са били заловени.

„Сенеж“ и „Кубинка“ са ключови звена на Силите за специални операции на Руската федерация, които са пряко подчинени на Генералния щаб. Техният личен състав минава през строг подбор, а подготовката им продължава няколко години. Те са считани за „елита на елитите“ сред руските силови структури, а загубата на бойци с подобно високо ниво на подготовка е особено болезнена за Кремъл.

„Унищожаването на цели групи от такива специалисти е не само тактическа, но и стратегическа загуба, отслабване на кадровия гръбнак на руските специални служби и намаляване на тяхната способност да провеждат сложни операции извън Русия. Подготовката на такъв офицер изисква години и значителни ресурси. Ликвидирането на цели групи от тези специалисти нанася сериозен удар върху кадровия потенциал на руските специални служби“, гласи публикацията.

Проектът отбелязва, че това не са единствените загуби на елитни руски части на украинска земя. Към момента е известно за смъртта на най-малко 58 командоси от ССО, ГРУ и ФСБ по време на бойни мисии в Украйна. Освен това са установени имената на повече от 2000 души от бригадите „Спецназ“, подчинени на Главно разузнавателно управление (ГУР) на Генералния щаб на Руската федерация, като този списък ще бъде публикуван отделно.

По-рано назначеният от Кремъл ръководител на Северна Осетия Сергей Меняйло обяви, че, синът на руския генерал-лейтенант Аркадий Марзоев – лейтенант Василий Марзоев – е загинал по време на сражения в Запорожка област.

Шефът на руското ФСБ обвини Обединеното кралство в участие на операция „Паяжина“

🇷🇺 Александър Бортников, началник на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация, обвини британското разузнаване, че стои зад операция „Паяжина“ на Службата за сигурност на Украйна (СБУ), насочена към стратегическата авиация на няколко летища през юни, съобщи Радио Свобода.

Бортников твърди, че Обединеното кралство е улеснило атаката, след което е публикувало грешни и подвеждащи истории за щетите от атаката и техния произход. Освен това добави, че британското разузнаване сътрудничи на Украйна, планира атаки срещу критична инфраструктура, включително с използването на бойни водолази.

„Британците осигуриха допълнителна пропагандна подкрепа, като снабдяваха медиите с фалшиви репортажи за уж огромните щети и изцяло украинския произход на саботажа“, посочи Бортников.

Той отправи критики към британските власти за това, което описа като ескалация в напрежението с Русия и подчерта, че крайната цел е дестабилизация на руските пазари и привличане на инвестиции. Бортников предупреди гражданите на ЕС да „погледнат примера на Украйна“ във връзка с подобни действия, пише Радио Свобода.

Бортников не предостави доказателства в подкрепа на твърденията си за ролята на Великобритания в организирането на украинските саботажи на руска територия.

По-рано беше стана ясно, че успехът на операция „Паяжина“ се дължи на уникална комбинация от разузнавателни усилия и технически експертизи, използвани от Службата за сигурност на Украйна (СБУ), според нейния ръководител Васил Малюк.

Естонски военнослужещ беше осъден за шпионаж в полза на Русия.

🇪🇪🕵️‍♂️🇷🇺 Член на Естонските сили за отбрана беше осъден на 4 години и 11 месеца затвор, след като се призна за виновен в участие и подкрепа към руски разузнавателни операции, съобщи общественият медиен оператор ERR.

Член на НАТО и ЕС и споделяща обща граница с Русия, Естония все по-често обвинява големия си съсед в подривни дейности и хибридни операции в Балтийския регион.

Според обвинителния акт в периода март-май обвиняемият по делото Иван Дмитриев е сътрудничил на Александър Бобков, офицер от Оперативния отдел на Граничната охрана на Федералната служба за сигурност на Руската федерация.

Действайки от негово име Дмитриев е предал на руската страна сведения за естонските въоръжени сили, местния живот в Нарва, който е третия по големина град в Естония, както и за движенията на отбранителните сили в рамките на града.

Държавният прокурор Триину Олев-Аас заяви, че Дмитриев, активен член на Естонските сили за отбрана, занимавал се с операции с дронове, се явява значителна заплаха за националната сигурност.

„Русия счита за важни всички сведения, които успява да събере за Естония. Бързото осуетяване на престъпления срещу държавата и преследване на лица, вербувани от руски разузнавателни служби, е част от националната отбрана, особено в днешната ситуация“, каза Олев-Аас.

Заместник-генералният директор на Естонската служба за вътрешна сигурност Таави Наритс заяви, че неговите служители са арестували Дмитриев, докато се готви да пътува до Русия, за да се срещне със своя ръководител след участие във военно учение.

Съдебното решение все още не е влязло в сила и може да бъде обжалвано пред Окръжния съд в Тарту, се допълва в репортажа на обществения медиен оператор.

Случаят идва на фона на повишена тревога относно руските шпионски операции в страната, както и в Европа като цяло. През август Талин обяви висш дипломат на Кремъл за персона нон грата заради предполагаем опит да подкопае конституционния ред и правната система на Естония.

През януари 2024 г. властите в Естония арестуваха Вячеслав Морозов, професор по политология в Университета в Тарту, който по-късно беше осъден за шпионаж в полза на Москва и получи шест години затвор.