„Норд-Ост“, 24 години по-късно: съдът посочва пропуски в подготовката, Патрушев вини спасителите

🇷🇺⚖️ Преди 24 години, на 26 октомври 2002 г. рано сутринта, руските сили пуснаха обездвижващ газ през вентилацията на театралната сграда на Дубровка в Москва и щурмуваха комплекса, в пределите на който група чеченски сепаратисти държа заложници от 3 денонощия насам. Нападателите, които пазеха взривните устройства, загубиха съзнание, преди да ги задействат, но след щурма загинаха 125 от над 900 души в залата. Заедно с петимата убити от похитителите по време на самата обсада, официалният брой на жертвите е 130.

Пред Европейския съд по правата на човека (ECHR) руското правителство твърди, че медици и спасители са разполагали с всичко необходимо и при обстоятелствата тогава са действали възможно най-ефективно, а част от загубите са били неизбежни. През юни 2026 г. съветникът на Кремъл Николай Патрушев, който при щурма ръководеше Федералната служба за сигурност (ФСБ), заяви в интервю обратното: жертвите можело да бъдат избегнати, а хората са загинали, защото спасителите са се объркали. Съдът в Страсбург, който се през 2011 г. произнесе окончателно, вижда в объркването на място последица от пропуски още в плановете на спасителната акция. Планът предвижда помощ за ранени от куршуми и експлозия, а за газа не са знаели дори лекарите.

На годишнината днес близките на загиналите и оцелелите запалиха 130 червени лампади пред театъра на улица „Мелникова“, съобщи московският сайт MSK1.RU. „Дъщеря ми и досега е на 14 години“, каза Дмитрий Миловидов, председател на обществената организация „Норд-Ост“. „Но някой реши да размени живота им срещу своите политически амбиции.“ Близките са подали искане до Следствения комитет да изясни защо „една силова структура стоварва цялата вина за гибелта на заложниците върху друга“.

Похитителите, над 40 въоръжени души, водени от Мовсар Бараев, нахлуха в театралния център вечерта на 23 октомври, по време на мюзикъла „Норд-Ост“. В решението на ECHR по делото „Финогенов и други срещу Русия“ се твърди, че те минират сградата и разположиха 18 атентатора-самоубийци сред зрителите, искаха изтегляне на руските войски от Чечения и преки преговори между федералната власт и сепаратистите.

През следващите 2 дни при тях влизат посредници, включващи депутатът Йосиф Кобзон, политикът Борис Немцов, хирургът Леонид Рошал и журналистката Анна Политковская. Групата пуска няколко десетки души и приема храна и вода за останалите, но не отстъпва от своите искания. Докато трае обсадата, нападатели убиха петима души. Трима от тях са дошли отвън, четвъртият е застрелян при опит за съпротива, а петият е улучен случайно, установява руското разследване.

На 25 октомври директорът на ФСБ Николай Патрушев излезе в национален ефир след среща с президента Владимир Путин и обеща, че похитителите ще останат живи, ако пуснат заложниците. Решението за щурма беше взето още същата вечер, пише „Медуза“.

Газът беше подаден в салона около 5:00–5:30 ч. Броени минути по-късно, когато нападатели при взривните устройства и атентатори сред зрителите загубиха съзнание, специалният отряд влезе в сградата. Повечето атентатори са застреляни в безсъзнание, а общо са убити 40 души от групата. Няма задействано нито едно взривно устройство. Малко след това говорителят на оперативния щаб съобщава пред репортери, че двама души са били разстреляни от терористите, в отговор на което спецчасти щурмуват сградата. Газът не беше споменат с нищо.

Лекарите също не знаят за него. Планът предвижда помощ за ранени от огнестрелно оръжие и експлозия, поради което болниците са подсилени главно с хирурзи, не с токсиколози. Тежките камиони и булдозерите край театъра, докарани в случай на срутване, пречат на линейките. Масовото изнасяне на хората от салона започва поне 1 ч. и 20 мин. след пускането на газа. Изпадналите в безсъзнание са оставяни на земята пред входа по гръб – положение, в което човек може да се задуши от повърнатото или от собствения си език. По сведения, представени от семействата в Страсбург, навън температурата е била 1,8 градуса.

Пострадалите са откарвани с линейки и градски автобуси, в които по думите на свидетели понякога имаше по един медик за 22 души в критично състояние, а понякога нито един. Шофьорите не знаят къде да откарат пострадалите и 4–5 автобуса последват линейките до една и съща болница: в градска болница № 13 идват 213 души за 30 минути. Болницата за ветерани от войната, на 20 метра от театъра, приема значително по-малко пострадали от планираното. Часът на смъртта е записан само в част от документите, а най-голямата група с отбелязан час на смъртта, 24 души, е починала между 8:00 и 8:29 ч. Следователят регистрира 114 жертви в сградата, но съдът стига до заключение, че немалко от загиналите са живи, когато са ги изнесли. В доклади от аутопсията на 58 от тях пише, че няма сведения за оказана медицинска помощ.

Съставът на газа и 24 години по-късно не е обявен официално. На 30 октомври 2002 г. здравният министър Юрий Шевченко отбеляза, че е използвано вещество на основата на производни на фентанила, синтетичен опиоид, и че само по себе си то не е смъртоносно. ФСБ повтори същото твърдение в свой писмен отговор от 3 ноември 2003 г. Точният състав остана тайна дори за разследващия орган. През 2012 г. британската държавна лаборатория в Портън Даун откри по дрехите на двама оцелели британци две от производните, карфентанил и ремифентанил, в урината на трети – метаболит на карфентанила. Основното средство срещу газа е бил налоксонът, лекарство, което възстановява дишането и сърдечната дейност.

На 16 октомври 2003 г. Московската градска прокуратура реши да прекрати разследването на подготовката и провеждането на спасителната операция. Според заключението всички 125 души са починали от „фатално съчетание“ на продължителен стрес, недостиг на кислород, обезводняване, неподвижност и действието на неустановено химично вещество, а връзката между газа и гибелта им е „само косвена“. Прокуратурата даде отказ да образува наказателно производство срещу представители на държавата: щурмът е оправдан, за да бъде предотвратен взрив, който е да убие 912 заложници и да доведе до „подкопаване на престижа на Русия на международната арена“.

ECHR се произнесе единодушно на 20 декември 2011 г. като прие, че положението е било много тревожно и че нито щурмът, нито употребата на островни вещества нарушават правото на живот. Газът, отбелязва той, вероятно не е бил предназначен да убива и се оказва по-близък по действие до несмъртоносните средства за обездвижване, отколкото до огнестрелното оръжие. Съдът обаче отхвърля официалното обяснение за смъртните случаи. „Немислимо е 125 души на различна възраст и в различно физическо състояние да са починали почти едновременно и на едно и също място заради различни предшестващи здравословни проблеми“, пише в съдебния акт. Газът, заключава Страсбург, е останал основна причина за смъртта на голяма част от жертвите.

Съдът установява нарушение на правото на живот при спасяването на заложниците. Операцията „не е била достатъчно подготвена“ заради недостатъчния обмен на сведения между службите, закъснялото начало на евакуация, ограничената координация на място, липсата на подходящо лечение и оборудване и логистика. Второто нарушение е свързано с разследването, което „не е било нито задълбочено, нито независимо“. В следствения екип влизат агенти на ФСБ, която според съда е „пряко отговорна за планиране и провеждане на спасителната операция“. На семействата и на оцелелите Страсбург присъди обезщетения между 8800 и 66 000 евро, общо около 1,25 млн. евро. Решението е окончателно от 4 юни 2012 г.

Съдът описва и двойните дози, но ги свързва с плана. Той не съдържа правила как службите да си предават сведения за пострадалите, а хората, получили инжекция, не са били обозначавани по никакъв начин. Затова мнозина не са получили никакво лечение, а според съда е възможно други да са инжектирани над веднъж, което само по себе си може да е опасно. Всичко показва, че медиците са научили едва когато евакуацията е почти приключила. Съдът допуска, че ФСБ се е опасявала от изтичане на информация, и не я упреква, че не е разкрила детайли за щурма предварително. Секретността обаче е „единственият ясен аргумент“ да не бъде информиран медицинският персонал, а след пускането на газа властите са имали поне 90 минути да се подготвят допълнително, да осигурят лекарства или да дадат указания, но „нищо не беше направено“.

В Страсбург руското правителство защитава тъкмо обратното: евакуацията е бърза и добре организирана, а смъртта на хората от залата не може да се припише на погрешна медицинска помощ. Правителството каза, че налоксонът в залата е инжектиран от служители на специалния отряд, които после съобщават на медици кой вече го е получил. Разследването, добавя Москва, е установило, че спасителните служби са действали законно и обосновано.

Патрушев представя точно противоположна версия в интервю за „Российская газета“ от 15 юни 2026 г. На въпроса дали жертвите е можело да бъдат избегнати той отговори: „Да, загуби не е трябвало да има.“ думите му оперативният щаб е създаден незабавно, а за действията му той е докладвал на президента. Той обясни загубите по друг начин: „Подчертавам: звената на ФСБ се справиха професионално. А при другите служби такава съгласуваност нямаше. След унищожаването на терористите всички заложници трябваше да получат нужната помощ. Трябва да им я окажат спасителни служби, влезли в залата след специалния отряд. Но те се объркват. В резултат антидотът не е инжектиран на всички пострадали, а някои заложници поемат двойна доза. Именно това доведе до загубите.“

Патрушев не уточнява за кои точно спасители говори, но веднага допълва, че „днес МЧС под ръководството на министъра Куренков работи много по-ефективно и професионално“. През 2002 г. Сергей Шойгу е начело Министерство на извънредните ситуации (МЧС). От май 2024 г. той е секретар на Съвета за сигурност на Руската федерация – позиция, която дотогава заемат от Патрушев. „Новая газета“, „Медиазона“ и „Радио Свобода“ изтълкуваха интервюто като прехвърляне на вината върху ведомството на Шойгу.

Думите на Патрушев не противоречат изцяло на констатациите на съда. И съдебният акт описва липса на координация на място, хора, които не са получили инжекция, и възможни двойни дози, а за изнасянето на пострадалите наистина е отговаряла Федералната спасителна служба. Медицинската помощ е била задача на здравните служби на Москва и на Министерството на здравеопазването. Констатациите на Страсбург обаче не се ограничават до действията на изпълнителите: координацията е липсвала още в първоначалния план, пострадалите не са били обозначавани, защото такова правило не е имало, а лекарите не са знаели какво лекуват, защото информацията е била задържана. Оперативният щаб, подготвил този план, по описанието на съда е бил под командването на заместник-директор на ФСБ.

Близките не приемат и официалната равносметка. По различни оценки загиналите са между 130 и 174. Още през март 2005 г. адвокатката Каринна Москаленко, която представлява част от семействата в Страсбург, заяви пред „Комерсант“, че по-големият брой се установява от материалите по делото; прокуратурата го отрече. Разминаването си личи в съдебния акт: в края на 2002 г. разследването брои 129 загинали, а съдът отбелязва, че ведомствата са броили по различни методи и че в болниците и моргите не винаги е записвано кога и от какво е настъпила смъртта.

Светлана Губарева, която беше в залата и загуби там 13-годишната си дъщеря и годеника си, американеца Санди Букър, оспорва постановления на следствието в съда. „Отговаряха ми, че делото още не е завършило и има време тези противоречия да бъдат отстранени. Но никой не се занимава с това“, каза тя пред „Москва онлайн“ на 26 октомври.

Решението от Страсбург не доведе до ново разследване в Руската федерация: нов процес по трагедията не е започван, отбелязва „Новая газета“. Русия беше изключена от Съвета на Европа на 16 март 2022 г. и на 16 септември престана да е страна по Европейската конвенция за защита на правата на човека. Задължението ѝ да изпълни вече постановени решения обаче остава и Комитетът на министрите продължава да следи за тяхното изпълнение.

Официалният извод за причините и 24 години по-късно е онова от 2003 г.: фатално съчетание на фактори, за което следствието не намери виновни длъжностни лица. Патрушев не го оспорва формално и по време на интервю насочва вината към спасителите. Нито правителството пред съда в Страсбург, нито Патрушев посочват отговорност на ФСБ, която според съда е отговаряла пряко за плана и от която е зависело кога лекарите ще научат за газа. Отговорът на Следствения комитет на искането на близките ще покаже дали думите на помощника на президента могат да доведат до проверка, каквато прокуратурата отказа през 2003 г. Проверка, която да стигне до решенията на оперативния щаб, е много малко вероятна: Русия не я започна и след решението от Страсбург, а от 2022 г. е извън Съвета на Европа. Без нея за гибелта на 125 души продължава да не отговаря нито едно длъжностно лице, макар че човекът, ръководил ФСБ по време на щурма, вече казва, че загуби не е трябвало да има.

Олга Кулигина: от Приднестровието през Словянск до Херсонска област

🇷🇺🕵️🇺🇦 Олга Кулигина, бивш преподавател по мениджмънт в Москва, е едно от трите руски оперативни лица, които според изследване на Free Russia Foundation (FRF) от юни 2023 г. разпалват войната в Донбас заедно с Александър Бородай и Игор Гиркин. Нейният път минава през конфликта в Приднестровието през 1992 г., Словянск през пролетта на 2014 г. и окупираната част на Херсонска област през 2022 г. От юни 2022 г. името ѝ попада в санкционния списък на САЩ.

Изследването Vile Bodies на Пиер Во и Майкъл Уайс е издадено от Free Russia Foundation, организация на руски емигранти, противници на Кремъл, със седалище във Вашингтон. Кулигина, родена на 14 септември 1972 г. в Москва, е на 19 години, когато през пролетта и лятото на 1992 г. сепаратистите, с решаваща помощ от руските военни, фактически откъснаха Приднестровието от Молдова. През август 2015 г. е представена от Бородай пред „Украина.ру“ с думите „Оля всъщност воюва от 1992 г.“ и допълни, че оттогава ѝ е останал прякорът „Валкирия“. Самата тя каза в същото интервю, че е карала хуманитарна помощ в Бендер, където се е запознала с Гиркин, докато Бородай е бил „малко по-нататък, в Кицкани“, но „всички се запознахме чак в Москва“. „Всички бяхме ветерани от войната в Приднестровието“, заяви тя и уточни, че през 1992 г. думата „ветерани“ не ѝ подхожда съвсем. Според FRF с Бородай се е запознала още в Приднестровието.

Една година по-късно Кулигина се намира в Москва по време на обсадата на сградата на Върховния съвет, известна като Белия дом, когато през октомври 1993 г. президентът Борис Елцин разпореди на танковете да стрелят по нея. Официално тя е част от медицински екип от доброволци към защитниците на парламента. През 90-те години тя и Бородай пишат за националистическия вестник „Завтра“ на Александър Проханов, а през 2012 г. Бородай разговаря с нея за октомври 1993 г. в предаването „Черният октомври“ на свързаната с вестника телевизия „День ТВ“. Именно Кулигина, по думите на самия Бородай, го е запознала с Гиркин; FRF отнася запознанството към 1996 г.

На 12 април 2014 г. въоръжен отряд на Гиркин, бивш кадрови офицер на Федералната служба за сигурност (ФСБ), превзема ключовите административни сгради в Словянск. Кулигина също е там под прикритието на академичен експерт по теория на управлението от Руския икономически университет „Плеханов“, където по нейните думи реално е преподавала. Снимка на нидерландския фотограф Пиер Кром, публикувана от FRF, я показва на 2 май в центъра на Словянск с автомат АКС-74 сред маскирани бойци. Малко по-късно Бородай става „премиер“ на т.нар. „Донецка народна република“ (ДНР), а Гиркин – неин „министър на отбраната“. През ноември 2022 г. нидерландски съд осъди Гиркин задочно на доживотен затвор за свалянето на полет MH17, при което загиват всички 298 души на борда (283 пасажери и 15 членове на екипажа), пътували от Амстердам за Куала Лумпур.

Четири седмици след снимката Кулигина е задържана. В нощта срещу 30 май 2014 г. украински граничари спират на държавната граница с Руската федерация 2 микробуса „Газел“ и Mercedes Vito, който трябва да ги посрещне. В тях са открити 27 автомата „Калашников“, 4 картечници, 5 снайперски пушки и 84 сандъка с боеприпаси и гранати, съобщи Държавната гранична служба на Украйна (ДПЗУ). Задържани бяха 13 души, сред които жена с 10 000 долара в брой. Медиите в Киев по-късно я посочиха като Кулигина, а през 2015 г. и самата тя потвърди, че е била в плен.

Със своето освобождаване се заема Игор Безлер с позивна „Бес“, който командва бунтовниците в Горливка и който е описван като офицер от ГРУ. На 5 юни 2014 г. той публикува видео, в което двама пленници падат край стена при автоматен откос, и заплаши да разстреля всички пленени офицери, ако Киев не освободи задържаните от неговата група. Разстрелът е инсцениран. Единият от двамата, местният бизнесмен Васил Будик, когото хората на Безлер взимат в плен още на 2 май, по-късно разказва, че са предупредени: първи залп ще е с халосни патрони. Двамата се престорили на мъртви. Вторият пленник в инсценирания разстрел беше офицер от Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), пише Atlantic Council. Според изданието Безлер заплашвал да разстрелва по двама пленници на всеки няколко часа, докато Кулигина не бъде пусната.

Валерий Кондратюк, който през 2014 г. ръководеше украинското военно разузнаване (ГУР), разказа пред авторите на FRF, че след ареста службите в Киев са прихванали разговори между Гиркин и Безлер. Руската страна готвила въоръжено нападение срещу конвоя с Кулигина, което налага смяна на маршрута, а Безлер дори заплашва с отравяне на водата в Киев.

На 29 юли 2014 г. 17 украински военнопленници, държани от Безлер в Горливка, са освободени, а Кулигина е предадена на сепаратистите. Киев тогава отрича да е имало размяна и представя освобождаването като специална операция. ДНР потвърждава размяната пред РИА „Новости“ и нарича Кулигина съпруга на свой боец. През септември размяната е потвърдена от главния редактор на Censor.net Юрий Бутусов. Той пише, че не всички в службите са били съгласни тя да бъде пусната.

За коя служба работи тя, остава без потвърждение. Бутусов я нарича агент на ФСБ, близка до Бородай и Гиркин. Кондратюк е убеден, че тя е висш офицер от ГРУ. Той се позовава на усилията на противника да я върне и на това, че на разпитите не е казала нищо освен името си.

През 2015 г. Бородай основава Съюз на доброволците от Донбас, организация на ветераните от сраженията там. Според FRF той основава организацията заедно с Кулигина и с подкрепата на бизнесмена Константин Малофеев, негов бивш работодател. Министерство на финансите на САЩ сочи като основател Владислав Сурков, дългогодишен съветник на Путин. В интервюто, в което Бородай я представя, Кулигина споделя, че е „възможно“ да влезе в ръководството; украинският регистър на санкциите днес я посочва като член на управителния съвет.

След пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. съюзът се включва в набирането и изпращането на хора на фронта, а неговите бойни части сключват договори с Министерството на отбраната на Руската федерация, пише Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерство на финансите на САЩ. Членовете му извършват разузнаване за руските сили, включително търсейки цели за удари. На 28 юни 2022 г. OFAC санкционира организацията и 16 нейни ръководители, сред тях Бородай като председател и Кулигина. Япония и Украйна вписват Кулигина в своите списъци през октомври 2022 г. Европейският съюз санкционира съюза през декември като военизирана организация, която воюва срещу Украйна.

Три месеца след американските санкции Кулигина се появява в московския вестник „Метро“ като фелдшер, т.е. медик със средно медицинско образование, в батальона „Гром“, сформиран от съюза. Тя разказва, че е прекарва почти 2 месеца в Херсонска област, включително при боевете край Андриивка, при прехвърляне през река Днепър на понтон, който е станал мишена на украински удар, и участва в обучение на санитари, които изнасят ранените от фронта. „Само дето командирът. 1-2 пъти ме спря, когато се приближих съвсем до предната линия“, каза тя.

Нейната биография показва колко тесен е кръгът от хора, които FRF поставя в началото на войната от 2014 г. Бородай и Кулигина са в Приднестровието през 1992 г. и в Москва през октомври 1993 г. Бородай казва, тя го запознава с Гиркин. През 2014 г. двамата мъже застават начело – Гиркин в Словянск, Бородай в самия Донецк. Съюзът превръща този кръг в постоянна структура, която от 2022 г. набира и изпраща войници по договор с руската армия. Структурата има и политическо лице: на изборите от септември 2026 г. Бородай отново беше избран в Държавната дума, този път от едномандатен окръг в окупирания Донбас.

Дали Кулигина е кадрови служител на разузнаването, остава недоказано. Версиите на Бутусов и Кондратюк се разминават по въпроса за службата, а тя години наред говори публично под своето име пред „День ТВ“, „Украина.ру“ и „Метро“. Това може да отговаря и на друго обяснение: че е доброволец, индоктриниран от националистическия кръг около „Завтра“, без служебна обвързаност. Натискът на Безлер също не решава въпроса, тъй като част от неговите заложници, като Будик, са пленени преди нейния арест, а сепаратистите я представят като съпруга на свой боец. Повече тежест носи разказът на Кондратюк за прихванат разговор с Гиркин и за готвеното нападение срещу конвоя. Ако е точен, вероятно за връщането ѝ са се застъпвали хора извън кръга в Горливка, но FRF не посочва друг източник за този разказ.

12 години след като Гиркин влиза в Словянск, градът попада в зоната на задължителна евакуация на всички семейства с деца: на 22 октомври 2026 г. началникът на Донецката областна военна администрация Вадим Филашкин я разшири до всички населени места в Словянска и Краматорска община и посочи като причина ежедневните руски удари. Две от лицата, свързани с началото на войната в този град, продължават участие в нея и след пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.: Бородай като председател на съюза, който по данни на САЩ изпраща бойци срещу Украйна, а Кулигина като фелдшер на херсонския фронт в батальон на същия съюз.

ФСБ е заснела пореден инсцениран „арест“: този път на румънец в Сочи месеци след ареста му.

🇷🇺🕵️🇷🇴 Видеото, с което Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация показа ареста на румънския гражданин Давид Адриан Керчо в черноморския курорт Сочи, е заснето, след като той е прекарал месеци в руски арест. Това установи разследване на Reuters от 22 октомври. Агенцията е сравнила кадрите със съдебните регистри по делото му, които показват, че по времето на снимките Керчо вече е бил под стража. Абхазките сепаратисти обявиха първия ареста му още през декември 2024 г. 23-годишният Керчо е израснал в Англия и излежава 15 години в колония със строг режим след като беше осъден за шпионаж в полза на Украйна.

На 25 април 2025 г. ФСБ публикува записа, след което той беше разпространен от руски държавни медии. В сив пролетен ден младеж със синя плетена шапка и раница Adidas на гърба върви по алея, при което двама едри служители изскачат от бус и го приковават към асфалта. Ръка с ръкавица държи лицето му в посока на камерата и глас пита на английски: „Как се казвате?“ Задържаният отговаря веднага: „Давид Адриан Керчо.“ На въпроса откъде е, той казва: „Румъния. Румъния.“ Във версията, качена на официалния YouTube канал на Националния антитерористичен комитет, лицето му е пикселизирано, а името е заглушено. Следват кадри от стая с маса и бутилка вода, където той разказва на английски, че е видял система за ПВО на пътя между Сочи и Адлер, запомнил кръстовището, по-късно намерил мястото на картата и изпратил координатите му на офицер от украинското разузнаване.

Близките му разказват друга история, която започва с любов. Към края на 2023 г. Керчо пребивава в Рединг, западно от Лондон, работи във фирма за рециклиране на електроника и се запознава онлайн с жена на име Валерия от Абхазия. Областта се откъсва от Грузия в началото на 90-те години и оттогава е под контрола на сепаратисти. През август 2024 г. той пътува през Турция, двамата се срещат в Сочи и няколко дни по-късно преминават в Абхазия, където той остава през есента. Когато парите му свършват и връзката започва да се разпада, той обявява, че се прибира. „Казах му да не ходи там, защото е много опасно, ина война“, споделя пред Reuters неговата майка Юлия Керчо. „А той досега не ме е послушал нито веднъж.“ Валерия не пожела да отговори на запитванията на агенцията.

Той планира да се върне обратно на 28 ноември 2024 г. Същия ден телефонът му замлъква. В писма от затвора Керчо по-късно посочва именно тази дата като деня на ареста в Абхазия. На 13 декември Службата за държавна сигурност на Република Абхазия публикува видео, на което служители го извеждат от кола и го водят към сграда, а той признава, че е свързан с украинското разузнаване и получава задачи за заснемане на абхазки военни обекти с дрон. На 14 декември Керчо е изправен пред съдия в Хостински районен съд на Сочи, показват публичните съдебни регистри. Това е първото от 10 явявания за следващите четири месеца, на които задържането му се удължава приблизително на всеки две седмици. На 16 декември ТАСС съобщи, че Абхазия го е експулсирала и обявила за персона нон грата, макар той вече да се е явил пред руски съд.

Признанието в Абхазия, пише Керчо, е текст, който го накарали да наизусти с обещанието, че ще го пуснат да се прибере у дома. Вместо това го откарали до границата и го предали на ФСБ. Сцената в парка според писмата му е заснета в средата на април: служители на ФСБ го събудили в килията призори и го закарали наблизо, за да я изиграят. Изводите от анализа на Reuters съвпадат с този разказ, въпреки че точната дата не може да бъде установена. Гъстата зеленина показва, че кадрите са заснети след началото на пролетта, т.е. месеци след първото явяване на Керчо в съда на 14 декември. Мястото е паркова ивица близо до река Мацеста в Сочи. Алеята, опората на мост, уличните лампи, дърветата, тревната ивица и стената съвпадат с архивни и сателитни снимки на района.

Официалната версия на обвинението не споменава нищо за Абхазия. Според ФСБ през лятото на 2024 г. по поръчение на украинските служби румънецът е събирал и предавал данни за локализиране на средства за ПВО в Сочи, в замяна на което служителят, който го ръководи, му е обещал да го изведе безопасно от Русия и да го приеме в доброволческо формирование на украинската армия. Пресслужбата на краснодарския съд посочва друга дата: по нейните данни той се е свързал с украинското разузнаване през ноември 2024 г. и е събирал сведенията с квадрокоптер. На 5 март 2026 г. той е осъден на 15 години по чл. 276 от Наказателния кодекс (шпионаж). На 19 юни въззивната инстанция потвърди присъдата. Министерство на външните работи на Румъния тогава съобщи, че въпреки многократни искания руските власти дотогава не са разрешили нито посещение на консул в затвора, нито кореспонденция с близките му.

Керчо описва в писмата си побои, изолация и изтезания през месеците след неговото предаване. Reuters не може да провери независимо въпросните твърдения. Признанието за заснемането на ПВО в Сочи, показано от ФСБ при обявяване на присъдата, също е изтръгнато насила: „Нищо от това не се е случило, откраднаха ми живота без причина и скалъпиха всичко.“ Проектът „Мемориал“ в подкрепа на политически затворници на го призна за политически затворник на 11 август 2026 г. Според организацията Керчо не е говорел руски и месеци наред е бил без преводач и адвокат, а версията на обвинението противоречи на първоначалния разказ на абхазките служби.

Инсценираният арест не е изключение, казва пред Reuters руският адвокат Евгений Смирнов, запознат със случая: „Виждали сме това в десетки случаи, когато хора, задържани месеци по-рано, биват извеждани на градска улица, в гора или на гара, за да бъде заснето видео с инсценирано задържане.“ ФСБ не отговори на въпроса на агенцията защо споделя запис, в който „арестува“ човек, който отдавна е под стража. Абхазката служба, руското посолство в Лондон и външните министерства на Румъния и Украйна също не отговориха.

Разследването не доказва, че обвинението е измислено, и Reuters изрично посочва, че няма как да провери надлежно всички сведения. То обаче установява нещо по-тясно и сигурно: публичният образ на съдебното дело е изкуствено конструиран. Моментът на ареста, който ФСБ показва на записите, е режисирана сцена, а самият обвиняем настоява, че двете публични признания в Абхазия и Сочи са му били наложени насила: първото наизустено, а второто изтръгнато. Допустим е и по-сдържан прочит. „Мемориал“ описва четирите месеца, прекарани в Сочи, като поредица от кратки административни арести, а Reuters не уточнява какво точно са удължавали съдилищата. Ако това се окаже вярно, може наказателното производство по чл. 276 юридически да е започнало едва през април 2025 г. Но дори тогава сцената в парка не показва задържане, а човек, който вече е в ареста и е изведен навън, за да участва в инсценировка на задържането си.

„Мемориал“ смята, че делото е скалъпено, за да се подобри статистиката на службите и да се увеличи броят на осъдените, които могат да бъдат включени в бъдещи размени. Механизмът има прецедент: при размяната в Анкара на 1 август 2024 г. Москва пусна осъдените за шпионаж Еван Гершкович и Пол Уилън срещу руснаци, излежаващи присъди на Запад. Няма публични сведения, че Керчо е част от подобни преговори.

Керчо се надява да обжалва присъдата, макар въззивният съд вече да я потвърди през юни. За проверката на неговия разказ обаче по-важно ще е дали Москва ще допусне румънския консул до него. Към август, по данни на „Мемориал“, това не се е случило нито веднъж. Първото консулско посещение би било и първата външна проверка на твърденията му за побои и принуда. Докато то не се състои, те остават негов разказ, който Reuters не е могла да потвърди.

Издирване в Чечения: опозицията съобщава за престрелки и двама убити

🇷🇺🚨 Силовите структури на Чечения издирват въоръжена група в няколко района на републиката от Северен Кавказ, след като късно снощи е имало престрелки в Гудермески и Курчалоевски район на столицата Грозни. Това съобщи опозиционното движение NIYSO, което следи събитията чрез местни източници. Според него при сблъсъците са загинали двама души, включително член на групата, убит в престрелка, а останалите нападатели са успели да се укрият. Чеченските власти не са потвърдили нито инцидента, нито смъртните случаи, но командирът на специалния полицейски полк предупреди публично населението, което предполага издирване на конкретни лица.

Източници на „Кавказ.Реалии“, регионалното издание на Радио Свобода, потвърдиха, че в следобедните часове на деня в Ахматовски район на Грозни са извършени проверки, а нощните патрули са подсилени. Източник от Аргун обаче не потвърди провеждането на полицейски акции в града, затова не е ясно дали операцията обхваща цялата република, както твърди NIYSO, или е концентрирана в отделни райони.

Първите сигнали дойдоха вчера, малко преди 18:00 местно време. NIYSO съобщи, че служителите на МВР масово разпращат описания на издирваните, а минути по-късно добави, че в Черноречие, южния квартал на Грозни, се чува стрелба и има голямо струпване на хора и техника. През следващия един час съобщи за стрелба в Курчалоевски, а после и Гудермески район, за проверки на телефони и багажници в Гудермески и Грозненски район и непрекъснати полицейски акции от Грозни до Чири-Юрт. Малко преди 19:00 ч. беше съобщено за „няколко убити“. В 22:54 ч. каналът уточни: „засега се знае за двама убити, друга потвърдена информация няма“. Кои са загиналите, каналът не посочи.

На следващия ден сведенията станаха по-подробни: над Гудермес са се чували хеликоптери, издирването се е преместило другаде, а цялата операция е ръководена от ФСБ. Част от служителите получили заповед да се преоблекат в цивилни дрехи и да наблюдават. Контролът по административната граница на Чечения е затегнат, а десетки камиони „Урал“ с подразделения на силовите структури са пристигнали в горския пояс по границата с Дагестан, за да го прочесват. По-късно опозиционерите съобщиха за засилени полицейски акции във Веденски район и за колони, които се движат към планинските гори.

Следобед NIYSO изложи своята версия за сблъсъците. „Засега е известно само за един муджахидин, когото враговете на Аллах успяха да блокират и водиха престрелка. Това беше още вчера. Той не планираше да се предаде и загина в престрелката“, пише каналът. В същото съобщение се твърди, че останалите членове на групата се укриват, „някои си тръгнаха незабелязано, други преди това оказаха съпротива“. Публикацията завършва с тезата, че „времената на младежите с ножове отминаха“ и е дошло времето на „организираната съпротива“. Движението, което досега документираше предимно отвличания и принудително изпращане на чеченци на фронта, говори за въоръжените нападатели с явна симпатия.

Числото, тиражирано най-широко, е „около 30 въоръжени бойци“. NIYSO пише, че служителите „обсъждат помежду си“, че са извикани по тревога заради „30 муджахидини, въоръжени и готови да се бият до смърт“. След 15 минути самият канал постави този брой под въпрос: „А дали наистина са 30?“ Друга оценка за броя им не е налична. Версията, цитирана от „Кавказ.Реалии“ късно снощи, е далеч по-скромна: властите търсят поне двама души, заподозрени, че подготвят нападение срещу полицията.

Властите в Грозни запазват мълчание относно за случилото се, но не изцяло. Днес Замид Чалаев, командир на специалния полицейски полк „Ахмат-Хаджи Кадиров“ към МВР на Чечения, публикува изявление онлайн към жителите на републиката. Държавната агенция „Чечня Сегодня“ го цитира така: „Ако посред нощ някой ви помоли да го закарате до някъде, сами трябва да разбирате, че не трябва да го правите. После, когато ви арестуват, приказките, че се познавате отдавна, че нищо не знаели и само сте ги закарали, няма да минат. Никой няма да ви поплюва!“ Призивът му завършва: „ако не искате да бъдете простреляни или подложени на следствие, откажете на онези, които ви молят за съмнителна услуга, и си стойте вкъщи“. Чалаев свърза заплахата с „представители на опозицията в чужбина“, които по думите му опитват да въвлекат чеченската младеж в „незаконна дейност“. „Кавказ.Реалии“ допълва, че в друго от своите обръщения той заплашва да застреля всеки неподчинил се „без съд и присъда“.

Чалаев не споменава нито стрелба, нито жертви, нито издирвани лица. Обръщенията му обаче са насочени към тесен кръг: шофьорите, които биха качили някого посред нощ в републиката. Подобно предупреждение има смисъл преди всичко, ако някой се укрива и разчита на непосредствена помощ от познат, за да избяга. NIYSO нарече командира иронично „нашия специален кореспондент“, защото той единствен от структурите е проговорил за случващото се.

Към това се добавят и прекъсванията на мобилните мрежи. От 19 октомври местният мобилен оператор „Вайнах-Телеком“ е спрял интернета, а селата около Курчалой нямат и ток, за да не излиза информация оттам. За спиранията има и друго обяснение: още на 19 октомври „Чеченэнерго“ обяви, че планираните ремонти и прекъсвания на захранването ще продължат и на следващия ден, а после ги удължи до 21 октомври, включително в части от Гудермес. Спирането на интернета не е потвърдено от друг източник.

NIYSO е създадено през август 2022 г. като мрежа от медийни активисти, работещи основно чрез канала си в Telegram. Името на чеченски означава „справедливост“. Движението документира отвличания, изтезания и принудително изпращане на местни жители във войната в Украйна. През октомври 2025 г. Върховният съд на Чеченската република го обяви за екстремистка организация по иск, подаден от местната прокуратура, а роднини на негови активисти бяха изселени от региона.

Въоръжените нападения срещу полицията и Росгвардия бяха рядкост през последните години и завършваха бързо, обикновено със смъртта на нападателите. През февруари 2024 г. трима души атакуваха полицейски служител в Стари Ачхой и бяха застреляни на място. През октомври същата година стрелба към автомобил на Росгвардия в станица Петропавловская в околностите на Грозни доведе до смъртта на един служител и раняването на друг. След нападението последваха масови акции по претърсване и бяха задържани стотици лица. През април 2025 г. мъж с нож нападна пост на пътната полиция в Ачхой-Мартан. Той беше застрелян, а няколко полицаи бяха ранени. По неофициални данни, цитирани от „Кавказ.Реалии“, на 7 септември 2026 г. жител на Гудермес е нападнал полицаи с нож. Ако версията на NIYSO бъде потвърдена, сегашният случай ще е първият от години, при който група нападатели оцелява след сблъсъка и се изплъзва на издирването.

Издирването съвпадна по време с друга чеченска история. На 19 октомври изданието „Верстка“ съобщи, че 18-годишният син на Рамзан Кадиров, Адам, е сформирал нов въоръжен отряд, наречен „Команда К-13“. Там влизат негови роднини и синове на висши служители, като Рамзан Даудов, син на премиера на Чеченската република. На публикуваните снимки членовете му са въоръжени, в униформи без отличителни знаци, но нашивки с позивния „Дустум“ на Кадиров. Ден по-късно временно изпълняващият длъжността министър на националната политика и печата Илман Вахидов заяви, че сведенията за това подразделение „не отговарят на истината“. Никой от източниците не свързва отряда с издирването.

Засега нито Националният антитерористичен комитет, нито Следственият комитет на Руската федерация са съобщили официално за инцидент на територията на Чеченската република, а режим на операция за борба с тероризма не е обявен. Такъв режим, наказателно дело за нападение срещу служители на реда или имена на загинали биха превърнали версията, изложена от NIYSO, в официално признат факт. Докато такива няма, картината се основава на сведения от едно опозиционно движение, едно независимо руско издание, което потвърждава полицейските акции в Грозни, и един полицейски командир, който заплашва с куршум всеки жител на Чечения, който качи непознат в колата си нощем.

За един ден ФСБ превърна задържания на границата швед в диверсант

🇷🇺⛓️🇸🇪 Федералната служба за сигурност (ФСБ) обяви, че е задържала в Себежки район на Псковска област шведски гражданин, воювал на страната на Украйна, и го обвини, че е пристигнал в Руската федерация, за да извършва „диверсионно-терористични актове на военни обекти“. Ден по-рано пред Псковския градски съд службата описа същото преминаване на границата като действие „по лични битови подбуди“. Разминаването между версиите откри независимото руско издание „Агентство“.

Пресслужбата на съда съобщи на 14 октомври, че шведът е оставен под стража. Според версия, изложена от ФСБ в залата, той е минал границата пеша откъм Беларус, заобикаляйки пропускателни пунктове, и е бил задържан от граничен наряд. В съобщение до пресата на ведомството на другия ден мотивът е друг: шведът пътувал към Русия под прикритие, че иска да постъпи в руската армия, а истинската му цел са диверсиите. Самото съобщение на ФСБ не посочва от коя съседна държава е дошъл. Беларус е посочена в съобщението на съда.

На този етап делото е образувано единствено по чл.322, ал.1 от Наказателния кодекс на Руската федерация за нелегално преминаване на държавната граница, което може да донесе до 2 години лишаване от свобода. ФСБ добавя, че обмисля дела и по чл. 205.5 за участие в терористична организация, за което се предвижда наказание от 10-20 години, и по чл. 359 за наемничество, за което се предвижда 7-15 години. И двата члена се отнасят до службата му в Украйна. Член за диверсия или терористичен акт сред тях не присъстват, така че за замисъла, с който ФСБ започна съобщението си, засега не е повдигнато обвинение.

Във видео на ФСБ, споделено от агенция ТАСС, задържаният се представя на английски като Фреди Микаел Столкранц Линдхолм, 35-годишен, а преводачка повтаря думите му на руски език. Съобщението до пресата гласи, че в периода от февруари до юни 2026 г. командва отделение за безпилотни системи в 24-ти отделен щурмови батальон „Айдар“, определен от руското законодателство за терористична организация. Линдхолм казва, че е подписал договора си в Тернопол и там е обучен за оператор на разузнавателни дронове, които пилотът управлява по изображението от бордовата камера (FPV). После сам обучавал други. Негов близък потвърди пред шведската държавна телевизия SVT, че се е сражавал за Украйна: „Беше там и се сражаваше за Украйна около половин година, после се прибра, а наскоро пак замина.“

Документите, които ФСБ показва като доказателство за службата, описват и нейния край. Видеото показва извлечение от заповед от 20 юни, с която Линдхолм е освободен от частта като „неиздържал изпитателния срок“. „Агентство“ откри и решение на съда в Петриковка, Днепропетровска област, от 22 юни: лице с това име е глобено със 17 000 гривни, тъй като на 9 юни е било на служба в нетрезво състояние. Мъжът, когото ФСБ представя като диверсант, е бил отстранен от батальона почти 4 месеца преди ареста в Псков.

Освен на съобщението от ФСБ версията за диверсиите стъпва само на видеото. Самият Линдхолм говори за това на английски накъсано, с две недовършени изречения, споменавайки „терористични атаки и диверсия в Русия“. Завършеното изречение, което предават руски медии, е на преводачката: „Искаха да ме използват и да ме принудят да извършвам диверсии и атентати в Русия.“ Думите са казани под стража, пред камерата на ФСБ, която го обвинява. Към 15 октомври друго доказателство за подобен замисъл ФСБ не е показала.

Как бивш боец на „Айдар“ е стигнал до Беларус, остава мистерия. Беларус допуска шведски граждани без визи до края на 2026 г. Безвизовият му режим обаче изключва изрично транзита към Русия.

В Стокхолм засега няма официални действия по случая. „Засега това са само сведения в медиите. С нашето посолство в Москва ще проверим за какво става дума“, заяви премиерът Улф Кристершон пред държавните медии по време на срещата на върха на ЕС в Брюксел. Външното министерство съобщи, че се е запознало с публикации по темата, но „в момента не работи по такъв случай“. Пред TV4 Кристершон не изключва да се стигне до дълъг дипломатически процес.

Шведските експерти, потърсени от TV4, тълкуват случая по един и същ начин. Анализаторът по сигурността Йоаким фон Браун очаква присъда от около 15 години затвор или лагер: „Вероятно искат да го използват, за да разменят него и други западняци, задържани в Русия, и да приберат у дома свои граждани, които са истински шпиони“. Подполковник Юхан Хуовинен от Шведския университет по отбрана говори за „типичен руски почерк“: чужденци се задържат, за да бъдат използвани за сигнал в отношенията със „САЩ, Канада, Великобритания, Германия и сега може би и Швеция“.

Москва изрази тази логика открито 5 дни преди съдебното заседание в Псков. На 9 октомври полицията на Черна гора задържа Михаил Звинчук, основател на руския мозъчен тръст „Рибар“, заедно със съпругата му и трима служители на проекта. Звинчук е обект на санкции от ЕС от юни 2023 г. Държавният департамент на САЩ предлага до 10 млн. долара за информация за него и други служители от „Рибар“. Още същия ден Дмитрий Медведев, заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация, заяви в своя Telegram канал: „Сега много вероятно ще трябва да попълним обменния фонд с европейски и американски дебили, за да измъкваме своите. Иначе не може: с вълци живееш, по вълчи виеш…“

Черна гора не повдигна обвинение на Звинчук, а го експулсира по мерки за националната сигурност. През нощта на 10 срещу 11 октомври той кацна в Москва от Белград, по-малко от два дни след ареста. На летище „Шереметиево“ той заяви, че за неговото освобождаване са работили Кремъл, Министерство на външните работи, службите и държавният концерн „Ростех“, докато проверките в Интерпол и Европол не са открили никакво основание за международно издирване. Президентът на Черна гора Яков Милатович настоява за обяснение от службите как човек под санкции на ЕС изобщо е влязъл в страната.

Междувременно ФСБ задържа още един чуждестранен гражданин. На 13 октомври ведомството съобщи, че в Южно-Сахалинск е бил задържан Юки Имаи, 34-годишен кореспондент на японския ежедневник Hokkaido Shimbun, обвинен в шпионаж. Лефортовският съд в Москва го остави в ареста поне до 12 декември. Андрей Солдатов и Ирина Бороган, които от години изследват руските служби, озаглавиха свой анализ за Центъра за анализ на европейската политика (CEPA) „Русия попълва запаса си от заложници“.

Как работи този фонд, показа размяната в Анкара на 1 август 2024 г. Евън Гершкович, кореспондент на The Wall Street Journal, беше осъден на 16 години за шпионаж на 19 юли и излезе на свобода 13 дни по-късно. В размяната участваха 26 души от затвори в 7 държави, а сред завърналите се в Русия бяха Вадим Красиков, офицер от ФСБ с доживотна присъда в Германия за убийство в Берлин, и офицерът от ГРУ Михаил Микушин, задържан в Норвегия под чужда самоличност. Сред освободените от Минск беше германецът Рико Кригер, осъден на смърт от режима на Лукашенко в Беларус за тероризъм, след като направи самопризнания, че е извършил диверсия по поръчка на Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна.

Схемата се повтори през април 2026 г. Археологът от Ермитажа Александър Бутягин, който беше арестуван във Варшава по искане на Киев, се завърна обратно в Русия при размяна на полско-беларуската граница, а по данни на ФСБ срещу него и съпругата на руски военен Москва е пуснала двама молдовски разузнавачи.

Разликата между двете версии на ФСБ се измерва в години: до 2 за незаконно преминаване на границата и до 20 за участие в терористична организация, а Гершкович попадна в размяната от Анкара с 16-годишна присъда. Двете версии могат да се съгласуват, ако битовите подбуди пред съда са самото прикритие, което твърди самата ФСБ, но тогава замисълът за диверсии трябва да се включи в обвинението, а то – защитено пред съд. Ако делото остане по чл. 322 и членовете за службата в „Айдар“, хипотезата за диверсиите ще си остане нищо повече от недоказано твърдение, а бърз процес ще превърне уволнения оператор на дронове в затворник с цена при размяна. Медведев обяви попълването на обменния фонд на 9 октомври. Шест дни по-късно Швеция научи от медиите, че вече има гражданин в него.

Архивът на КГБ разкрива слабия оперативен служител, осъден за удара по Яворив

🇷🇺🕵️🇺🇦 Документи на КГБ от архива на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) представят службата на вече покойния Олександър Косторни от Лвов, осъден на 15 години за насочване на руския ракетен удар по Яворовския полигон: през 1974 г. той е прапорщик във външното наблюдение, а към средата на 80-те проверяващи го вписват в оперативните служители с неизпълнени задачи и агенти, които не предоставят. сведения. Собствената му служба го е описала като посредствен оперативен служител десетилетия преди да стане предател. Документите излязоха в Telegram канала „Архивни артефакти“ във вторник, 6 октомври, ден след като стана известно, че Косторни е починал в затвора.

Косторни е починал на 20 юни 2026 г. в изправителна колония № 122 в Днепропетровска област, но смъртта му стана публично достояние чак три месеца и половина по-късно. На 5 октомври местният канал „Перший Захидний“ писа, че е научил за смъртта му от публикация на неговата дъщеря Тетяна във Facebook, която се посветена на смъртта на майка ѝ, в която тя пише, че „през юни загубихме татко“. Държавната наказателно-изпълнителна служба потвърди сведенията пред регионални медии. Причината за смъртта не е обявена.

Галицкият районен съд в Лвов призна Косторни за виновен в държавна измяна на 23 май 2024 г. и го осъди на 15 години лишаване от свобода с конфискация на имуществото. Тернополският апелативен съд остави присъдата в сила през март 2025 г. Според обвинителния акт на 4 март 2022 г. – 9 дни преди удара, той е изпратил в Telegram схема на Международния център за миротворчество и сигурност, официалното име се нарича полигонът, с отбелязани военни градчета, казарми и общежития. Получателите са двама. Първият е Олександър Свистунов, бивш лвовчанин с руско гражданство, който от 2014 г. живее в анексирания Крим и е сред основателите на попадналата под санкции партия „Руски блок“. Вторият е действащият служител на ФСБ Юрий Водолазки. Обвинението му вменява и предаване на сведения за настаняването на чужденци в лвовското училище № 52 и за пунктовете за бежанци на стадион СКА.

На 13 март 2022 г. руската армия изстреля около 30 крилати ракети по полигона, разположен на 25 км от границата с Полша. В деня на нападението Лвовската областна военна администрация съобщи за 35 убити и 134 ранени. Офисът на генералния прокурор, на чиито данни стъпва обвинението, по-късно посочи над 60 загинали и над 160 ранени. Косторни така и не призна вината си. Пред журналистите твърдеше, че е пратил на приятел карта на местата, където „50 години бере гъби“, а защитата му настояваше, че отбелязаното на нея е публично достъпно. Съдът не прие нито версията за гъбите, нито довода за публичните данни.

Осветлените документи от фонда на Специализирания държавен архив на СБУ проследяват кариерата му в ранните ѝ етапи. Заповед № 001 на началника на Управлението на КГБ за Лвовска област от 21 януари 1974 г. създава към 7-и отдел, отговорен за външното наблюдение, постоянна група за „слухов контрол“, която е нагърбена с това да прилага оперативно-технически средства при следенето на хора. В нейния списък под №7 стои прапорщик Косторни, със служебно обозначение „разузнавач“. Тогава той се намира в началото на своята служба, продължила по собствените му думи 24 години. До 1990 г. стига до чин майор и завършва Висшето училище на КГБ в Москва.

Следващите два документа са от проверки на районен отдел. Отчетът за 1984-1985 г. изрежда 4 точки от плана за агентурна и оперативна работа и ги обяснява с „личната неорганизираност на отделни служители“ и слабия контрол на ръководството. Сред провалите е неосъщественото внедряване на агент при емигрант в САЩ, а за отговорни са назовани оперативните служители Терзилов, Косторни и Моисеенко. Трети доклад е писан след заповед 0100 на КГБ на СССР от 1986 г. В него отделът е разкритикуван, че поддържа агенти, вербувани заради ценните им връзки, които не дават оперативно значима информация, а сред офицерите, които работят с тях, е посочен Косторни. Вербуването на агента му с псевдоним „Сергей“ е изброено сред вербуванията без перспектива, които проверката приписва на повърхностното проучване на кандидатите.

„Както се вижда, Косторни не е бил особено силен като оперативен служител, защото в много документи от проверките са отбелязани недостатъци“, коментира основателят на канала Володимир Бирчак. Историкът е бивш заместник-директор на архива на СБУ и един от авторите на закона, с който Киев отвори архивите на съветските тайни служби.

Каналът използва случая за по-широко обвинение към ветераните от КГБ, които дълго след независимостта са пазени „като зеницата на окото“: считани са за заслужили, СБУ ги поздравява за 9 май и 23 февруари, но делата им стоят затворени над 20 години. Последното има точна дата, защото документите на ЧК, НКВД и КГБ станаха достъпни едва със закона от 9 април 2015 г. Биографията на Косторни показва колко свободно се е движил човек с неговото минало през онези години. Самият той разказа пред JusticeInfo, че напуска КГБ през 1990 г. само формално: „написах заявление уж за освобождаване“, а ръководството му възлага да създаде асоциация на детективските агенции в СССР. Между 2002 и 2010 г. се кандидатира за Върховната рада от Прогресивната социалистическа партия, блока на Наталия Витренко и Комунистическата партия. До ареста през юни 2022 г. ръководеше Руското дружество „Александър Пушкин“, учредител на Лвовския руски драматичен театър.

Нищо в публикуваните документи не доказва, че тъкмо Косторни е бил поздравяван или закрилян от СБУ, а и той никога не е служил в нея, защото е напуснал системата година преди независимостта. Делото показва нещо по-просто и тежко. Човек, обучен да следи и вербува, прекарал 3 десетилетия в независима Украйна като открит проруски активист, без миналото му да е проблем, докато не решава да съдейства на агресора да нанесе ракетен удар по военен полигон, убивайки десетки и ранявайки стотици. Посредственост, която проверяващите записват през 80-те, не го е направила безобиден. За картата през март 2022 г. не е било нужно оперативно майсторство, а само познаване на местността, връзка с ФСБ и готовност да я предаде.

Смъртта в Шелехов: карантина, близо 200 под наблюдение, диагноза без официално потвърждение

🇷🇺😷 28-годишна жена почина през нощта срещу петък в Шелеховската районна болница в Иркутск, която се намира под карантина от 1 октомври. Около 200 души, осъществили контакт с нея, са били поставени под наблюдение, повечето в болници, но регионалните власти говорят само за подозрение за „особено опасна инфекция“ – официалната руска категория за най-тежките заразни болести, към която са включени чумата, холерата и едрата шарка. Ръководителят на съседната Република Бурятия Алексей Циденов написа в руското приложение за съобщения Max, че жената е починала от чума, но по-късно редактира публикацията и добави „възможно“. Лабораторен резултат за причината за смъртта официално не е обявен.

Починалата е Дария Шипилова, лаборантка в Иркутския научноизследователски противочумен институт на Сибир и Далечния изток, съобщи изданието „Люди Байкала“ – регионален проект, обявен за чуждестранен агент, който се позовава и на източник, близък до силовите структури. Институтът е федерална институция на Роспотребнадзор, руската служба за санитарен надзор, начело на която е Анна Попова; на 2 октомври Попова пристигна в Иркутск. Според изданието, иркутския журналист Павел Степанов и Telegram канала Mash, на 25 септември Шипилова счупила епруветка с причинителя на белодробната чума. Така се нарича формата на болестта, при която бактерията засяга белите дробове и се предава между хора чрез капчици от дишането.

The Moscow Times, според който нейната самоличност е установена от „Люди Байкала“ и РЕН ТВ, допълва, че починалата споделила на лекарите, че е счупила епруветка с живи бактерии при вземане на проби. По данни на същото издание е постъпила в Шелехов на 29 септември с тежка пневмония и била поставена на апарат за изкуствена вентилация, а местната агенция „ТК Город“ датира пристигането в реанимацията от Иркутск на 1 октомври. Deutsche Welle отбелязва, че официалните ведомства не са потвърдили версията за епруветката.

Има и друга версия, различна от тази за епруветката. Популярните Telegram канали Mash, Baza и SHOT твърдят, че Шипилова е умряла от белодробна чума след командировка в Бурятия, където по границата с Монголия има природно огнище на болестта, а преносители са гризачи. Генадий Онищенко, академик и епидемиолог, заяви пред държавната агенция ТАСС, че заболялата се е върнала именно оттам, и изрази оценката, че причината не е чума. Циденов отговори, позовавайки се на Роспотребнадзор и бурятското правителство, че тя не е идвала в републиката, че природни огнища там няма – включително по границата с Монголия – и че заразата идва от други обстоятелства, несвързани с Бурятия. „Медуза“ съобщава и за трети разказ: Шипилова се е върнала от Тайланд.

Официалните данни на властите в Иркутск идват от губернатора Игор Кобзев. На 2 октомври той съобщи за извънредно заседание на областната санитарно-противоепидемична комисия с участието на Попова, за пълен набор от мерки и, че всички установени лица, влезли в контакт с жената се намират под медицинско наблюдение, без признаци на болест и с отрицателни лабораторни изследвания. Смъртта ѝ не споменава в публикацията си. Числата идват от вестник „Известия“: установени са 197 души, контактували с жената, 189 от тях са хоспитализирани. В една болница са настанени 114, в друга – 63, в самия противочумен институт – 12; още не са хоспитализирани последните 8. По същия разказ при някои от хората, контактували с нея има симптоми, но хоспитализацията е профилактична и изводи за заразяване не се правят, което се съпоставя с думите на Кобзев за липса на признаци. News.ru пише, че първичният лабораторен анализ е положителен, а повторният напълно потвърдил диагнозата. Deutsche Welle припомня, че последният регистриран в Русия случай на чума при човек преди сегашния е от 2016 г. в Република Алтай, където лекарите спасили 10-годишно момче.

Участието на Федералната служба за сигурност (ФСБ) е описано само от „Люди Байкала“. Изданието пише, че според негов събеседник в силовите структури от вечерта на 1 октомври в Иркутск е имало съвещание с ръководителите на органите на реда и местните власти, а по-късно този ден екипи на ФСБ съпровождали линейките, които откарват на преглед хората, контактували с жената. Според техни оценки на 1 октомври в център за лечение на COVID-19 са били изолирани около 90 души, а около ден по-късно вече са около 200. Moscow Times съобщи, че органите на реда са образували наказателно производство за нарушения на здравната безопасност, довели до смърт.

Няколко съобщения на местните власти и медии бяха редактирани или изцяло изтрити. Руското независимо издание „Настоящее время“ описва как администрацията на Байкалск публикува молба към жителите да ограничат посещенията в Шелехов заради неофициални сведения за заразяване с чума и два часа по-късно я изтри. РЕН ТВ, описвана като близка до службите за сигурност, изтри 4 свои публикации, включително за броя на хоспитализирани. Кметът на Шелеховския район Максим Модин обеща вчера да даде информация и препоръки същия следобед, но публикува само молба да не се тиражират слухове. В съботния си пост Кобзев пише за среща с ръководителката на надзорната служба в здравеопазването Росздравнадзор Алла Самойлова във връзка с планова проверка на медицинската помощ – за чумата няма нито дума.

Иркутската градска администрация отложи акцията за почистване на 3 октомври заради неблагоприятната епидемиологична обстановка, съобщи пресслужбата на кметството пред иркутския сайт IRK.ru. По данни на „Люди Байкала“ антибиотиците в аптеките на Иркутск и Шелехов са изкупени, потвърдили местни жители, а в детските градини на Шелехов раздават маски. Задължително носене на маски е въведено и на Иркутския алуминиев завод в Шелехов, съобщава иркутското издание ircity.ru.

Хронологията показва без съмнение, че режимът в Шелехов е принудителен, а властите го третират и като въпрос на сигурност и контрол върху информацията. Хората, контактували с жената, не са оставени да се явят сами на преглед: 189 от 197 са настанени в болници, а линейките с тях се съпровождани от ФСБ. Към това се добавят съвещанието на силовите ведомства вечерта на 1 октомври, наказателното производство, за което пише Moscow Times, и изтритите публикации – сред тях и на близката до Кремъл РЕН ТВ. Срещу прочита, че случаят е прехвърлен в сферата на сигурността, стои разказът на лекар, консултиран от „Люди Байкала“: при карантина от това ниво влизането и излизането са забранени, могат да се изпратят и войски, а персоналът е обучен да не говори с пресата. Това описание съвпада с видяното в Шелехов: присъствие на силовите структури и мълчание, които сами по себе си не доказват нищо. Същият този лекар казва, че след посевите установяването на причинителя отнема около шест дни.

Диагнозата ще се установи от лабораторен резултат на Роспотребнадзор за причинителя, а официално признание за инцидент би потвърдило версията на „Люди Байкала“. Вторична верига на заразяване би се установила с положителен тест или симптоми при някого от 197 души, контактували с жената: Световната здравна организация посочва, че инкубацията на белодробната чума може да е едва 24 часа, а при лечение в рамките на 24 часа от първите симптоми шансовете за възстановяване са високи. Вероятно случаят ще остане единичен: към 3 октомври вторични случаи не са съобщени, а установените лица, контактували с жената са изолирани от първите дни. Тази оценка отпада при първия положителен тест сред тях или при разширяване на кръга на наблюдаваните.

Казахстан задържа украинка, дошла за внука си, по искане на Русия

🇷🇺⚖️🇰🇿 Властите в Казахстан задържаха на 1 октомври на летището в Астана украинската гражданка Любов Рожанска, долетяла от Истанбул, за да прибере 8-годишния си внук и да го върне при баща му в Одеса. На паспортния контрол се оказа, че е издирвана от Руската федерация по обвинение в опит за отвличане на същото дете. Искането за задържането ѝ е подадено по линия на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), ръководения от Кремъл военен съюз, в който членува и Казахстан, съобщи пред Deutsche Welle адвокатът ѝ Алексей Прянишников.

Адвокатката от Астана Риза Нурбаева потвърди пред изданието, че Рожанска се намира в столичен арест и че съдебното заседание за нея се очаква до три дни от нейното пристигане. Според нея има вероятност украинската гражданка да бъде предадена на съдебните власти в Русия.

Спорът за внука на Рожанска започва през 2021 г. Тогава майка му Алла Андреева го отвежда от Одеса към Калининградска област, където живее семейството на втория ѝ съпруг, който е руски гражданин. Пред The Insider Прянишников твърди, че бащата е дал съгласието си за временно пътуване, при условие че синът му бъде върнат в Украйна. През март 2022 г. малко след началото на пълномащабната война, Андреева подава в Министерство на вътрешните работи заявление за отказ от украинското гражданство на себе си и сина си и още същата година двамата получават руско гражданство. Бащата завежда дело, по което през март 2025 г. Върховният съд на Украйна определя за местоживеене на детето Одеса, при баща му. Калининградските съдилища стигат до друго решение: бащата, който по думите на адвоката служи във Въоръжените сили на Украйна, може да вижда сина си само лично, през лятната ваканция и на територията на Калининградска област.

Момчето фигурира в украинските списъци на деца, задържани незаконно в Русия, казва Прянишников. Към 18 септември Киев е потвърдил 20 651 случая на депортация и принудително преместване на деца, съобщи Максим Максимов, ръководител на президентската инициатива Bring Kids Back UA. Във връзка с делата, по които работи, Прянишников казва: „Може да изглежда, че ги извозват с някакви камиони, под дулото на автомата. Не е така. Делата, с които се сблъсквам и които получавам включително от офиса на украинския омбудсман, в повечето случаи са свързани с разпаднали се семейства.“

През юли 2026 г. вторият съпруг на майката Виталий Андреев и баща му Вячеслав, при които живее детето, сами търсят Рожанска с предложение да го предадат на нея и баща му. Руското семейство предлага двете страни взаимно да се откажат от претенциите си, включително за да бъде прекратено наказателно дело в Украйна. Семейството предлага също да предаде сина на баща му, както е постановил украинският съд, а споразумението да бъде подписано в Казахстан и заверено от нотариус. По думите му Андрееви настояват срещата да бъде именно в Казахстан и няколко пъти отлагат предаването. В нощта преди уговорения полет те записват видео на летището, в което уж изпращат момчето за Казахстан заедно с Виталий Андреев. Момчето така и не излетя.

Към 27 август, когато преговорите се намират в разгара си, Централният районен съд на Калининград вече е постановил задържане под стража на Рожанска по искане на ръководителя на следствената група на ФСБ за Калининградска област. Документите, които Руската федерация е изпратила по линия на ОДКС заедно с искането за екстрадиция, показват, че междувременно следователите на ФСБ са подготвяли обявяването ѝ за издирване и самата екстрадиция, пише Deutsche Welle. Пред The Insider Прянишников посочва, че датата на срещата в Астана е била договорена точно когато съдът в Калининград издаде задочно постановление, а отлаганията обяснява с това, че службите не успявали да подготвят мярката за неотклонение, обявяването за издирване и документите за Казахстан в срок. „Сега вече виждам, че преговорите са се провеждали под контрола на ФСБ“, казва той.

„Когато пристигна в Казахстан, я задържаха по постановление от съда в Калининград. Там срещу нея от 2023 г. има образувано наказателно дело уж за опит за отвличане на дете, за което тя не е знаела, защото изобщо никога не е стъпвала в Русия“, каза Нурбаева.

Делото започва след друг неуспешен опит за същото предаване. Още през 2023 г. роднините постигат споразумение внукът на Рожанска да бъде върнат в Украйна и двама украински граждани пътуват през Литва до Калининградска област, за да го вземат. Там са задържани и обвинени в опит за отвличане, а след това в шпионаж. Тогава руският съд обявява Рожанска за организатор на отвличането, казва адвокатът.

Руската версия на същия епизод може да бъде открита в присъдата на Калининградския областен съд от 23 октомври 2025 г. На закрито заседание двама украински граждани на 25 и 41 години получават съответно 16 и 15 години затвор в колония със строг режим за шпионаж, незаконно преминаване на границата и опит за отвличане на непълнолетен. Според обвинението те събирали сведения за охраната на руско-литовската граница за целите на чуждо разузнаване, преминали я незаконно на 26 декември 2023 г. и били задържани от ФСБ. Целта им, по същата версия, е била да отвлекат детето на служител на украинското министерство на отбраната, което живее с майка си. След като присъдата влезе в сила, през декември ФСБ описа детето като син на бивш служител на украинските спецслужби и заяви, че двамата са действали срещу заплащане. Руските съобщения не назовават Рожанска.

Пред Deutsche Welle Прянишников определя ареста в Астана като „доста прецизно планирана операция“ и провокация на ФСБ. Като възможен мотив той смята „желанието да се отличат пред началството и подобрят статистиката за разкриваемостта“. „Колкото и семейно да изглежда това дело, в него съвсем ясно долавям политически подтекст, свързан с войната между Русия и Украйна“, добавя той. Пред The Insider адвокатът твърди, че Русия, чиято работа с Интерпол е ограничена, търси други начини да задържа хората, от които има интерес, и сега изпробва екстрадицията по линия на ОДКС. Ако този опит успее, в обсега могат да попаднат украински доброволци и активисти в бившите съветски републики, чиито дела лесно могат да бъдат квалифицирани по членовете за тероризъм на Наказателния кодекс на Руската федерация. Третото обяснение, което Прянишников допуска, е опит да се изгради канал за увеличаване на „обменния фонд“, тоест на броя на задържаните, които Москва държи за размяна.

Украинското министерство на външните работи съобщи, че веднага щом е получило информация за ареста, посолството в Казахстан е поискало от страната да не удовлетвори искането за екстрадиция. Консулите са получили предварително разрешение да посетят Рожанска, а министерството очаква Казахстан да разгледа справедливо обстоятелствата. Към 3 октомври властите в Астана не са коментирали публично този случай, а ФСБ и семейство Андрееви също мълчат.

Прянишников казва, че от началото на пълномащабната война Казахстан не е предавал на Русия украински граждани. Вдинственото изключение е мъж с двойно гражданство, депортиран заради притежание на руски паспорт. С руските граждани, които Москва издирва, практиката е различна. Генералната прокуратура през януари 2026 г. се съгласи да предаде на руската държава чеченския активист Мансур Мовлаев, критик на ръководството на Чечня, и Юлия Емельянова, бивша доброволка в петербургския щаб на Алексей Навални. Двамата се намират в ареста в очакване на екстрадиция, а през септември получиха окончателен отказ за бежански статус от касационните инстанции. Заместник-главният прокурор Галимжан Койгелдиев посочи, че не си спомня човек в екстрадиционна процедура да е получавал такъв статут.

Делото срещу Рожанска съществува от 2023 г. Постановлението за ареста и документите за издирването се появиха едва в седмиците, през които руските роднини договаряха срещата в Астана. Внукът, заради когото тя пътува, не излетя, а според адвоката първото договорено предаване също е завършило със задържането на хората, изпратени да го вземат. Затова е много вероятно предаването в Астана да е насрочено в синхрон с руската процедура, а не процедурата случайно да е съвпаднала с пътуването. Руската версия има отделна опора: делото е образувано няколко години преди преговорите, а за Москва епизодът от 2023 г. е шпионска операция с влязла в сила присъда. Тя обаче не дава обяснени защо задържането е поискано именно докато се договаря предаването.

След като съдът в Астана реши дали да остави Рожанска за постоянно в ареста, окончателно решение по руското искане ще бъде взето от Генералната прокуратура на Казахстан. Случаят с Емельянова, която от август 2025 г. се намира в арест в очакване на екстрадиция, показва, че процедурата може да продължи повече от година. Версията за примамката ще се потвърди, ако документите за екстрадиция покажат, че обявяването за издирване е последвало определянето на датата на срещата, или ако Андрееви така и не доведат момчето. Ще отслабне, ако детето бъде предадено на баща си или ако семейството докаже, че пътуването му е било осуетено по друга причина. Ако искането бъде уважено, Казахстан ще предаде на Москва украинска гражданка, която никога не е стъпвала в Русия, по обвинение в опит да отвлече своя собствен внук.

 

🎥 Видео: Кадри от задържането на двамата украинци в Калининградска област, които руският съд осъди за шпионаж и опит за отвличане на дете. Записът е заснет от ФСБ и споделен от ТАСС на 3 октомври 2024 г. Той показва нощното задържане край пътя, разпита им и съдебната зала. Според техния адвокат Алексей Прянишников двамата са влезли през Литва през 2023 г. с идеята да вземат внука на Любов Рожанска по уговорка с руските му роднини. Разпитът е заснет от ФСБ и представя руската версия на случая. Според Прянишников двамата са били принудени да се откажат от адвокатите си, а по лицето на единия си личат следи въпреки пикселизацията.

Ръководителите на Oxygen Forensics са арестувани за прикрита руска собственост

🇺🇸📱 Изпълнителният директор на Oxygen Forensics Лий Райбър и съоснователят Олег Давидов са арестувани съответно в САЩ и Обединеното кралство по американско обвинение, че са укривали от държавните си клиенти руската собственост и разработка на софтуера на компанията.

Според прокуратурата Oxygen Forensics е собственост на 5 руски граждани, а софтуерът ѝ за извличане на данни от иззети телефони се разработва в Руската федерация от екип, който поддържа и версията за ФСБ. Сред американските клиенти са Сикрет сървис и Пентагонът.

В неделя, 20 септември, 55-годишният Райбър, бивш полицай от Бойси, е арестуван в Айдахо и по-късно освободен под гаранция. Давидов, на 52 години, е задържан на летище „Хийтроу“ преди полет за Истанбул. Вашингтон ще поиска екстрадицията му.

Двамата са обвинени в заговор за измама с електронни комуникации, за което се предвижда наказание до 20 години затвор. Според съобщените съдебни мерки банковите сметки на Oxygen са запорирани, а около 57 нейни домейна са иззети. Към 25 септември oxygenforensics.com показва единствено съобщение за изземването от Бюрото за индустрия и сигурност (BIS) към Министерството на търговията на САЩ, което е водило разследването. Компанията не е отговорила на запитванията на OCCRP и Kharon.

Документът с първоначалните обвинения, внесен на 18 септември и подкрепен с показания на агент на BIS, описва три дружества с общи собственици. Регистрираната във Вирджиния през 2013 г. Oxygen Forensics принадлежи изцяло на кипърски холдинг. Според обвинението холдингът е собственост на петимата руски граждани, които притежават и московската Oxygen Software, преименувана през септември 2022 г. на „МКО-Системы“.

Прокуратурата твърди, че след санкциите, с които Вашингтон отговаря на нахлуването в Украйна, руските собственици са отстранени от видимото управление, но запазват контрола. През март 2022 г. Райбър, дотогава оперативен директор, поема ръководството на компанията и съвета на директорите, а през юни имената на руснаците са заличени от регистрите.

Но според обвинението уставът оставя ключовите решения на акционерите. Те продължават да определят заплатата на Райбър, да отменят негови плащания и да разполагат с право на подпис по банковите сметки. През юли 2024 г. един от основателите му пише: „Като твой шеф трябва да имам цялата информация за компанията, която имаш и ти.“ По данни на разследването през ноември същата година този основател се връща в съвета на директорите под друго име и с турски паспорт.

Прокуратурата посочва, че софтуерът се разработва и поддържа от екип, разположен предимно в Русия и ръководен от Давидов като технически директор на групата, а в Кипър не работи нито един програмист.

През март 2022 г. Давидов и Райбър уреждат последното компилиране – превръщането на програмния код в готова за изпълнение програма – да се задейства от Райбър в американска облачна инфраструктура. Обвинението твърди, че целта е той да може да представя разработката като извършвана в САЩ.

През февруари 2024 г. Райбър преработва и стандартното писмо за руското участие в компанията. Преди това служител, отговарящ за продажбите в Европа, предупреждава, че при обществени поръчки в Швеция и Дания текстът не бива да споменава „руски служители или дори разработчици“. Според разследването новата версия премахва информацията, че фирмата е основана от руснаци, и заявява, че цялата работа по кода и доставката се извършва във Вирджиния.

В Русия „МКО-Системы“ продава софтуера под името „Мобильный криминалист“. Обвинението посочва сред клиентите ФСБ, МВР и Следствения комитет. След като израелската Cellebrite прекратява продажбите си в Руската федерация през 2021 г., програмата се превръща в основен инструмент на руските служби за извличане на данни от телефони, пише специализираното издание D-Russia. The Moscow Times и „Важные истории“ съобщават, че тя се използва и при проверки на телефони на границата.

Дмитрий Заир-Бек, ръководител на правозащитния проект „Первый отдел“, описва случаи, в които пътници са задържани за дребни административни нарушения, докато служителите проверяват устройствата им и при нужда съгласуват последващите действия с централното ръководство. Според сведения намереното в телефоните – от абонаменти за антивоенни канали до дарения за украински фондации – е използвано като основание за дела за държавна измяна.

Наталия Крапива, старши юрисконсулт в организацията за цифрови права Access Now, заяви, че софтуерът, продаван на американски разследващи органи, е използван от ФСБ за извличане на данни от телефоните на руснаци, противопоставящи се на войната, и за повдигане на наказателни обвинения срещу тях.

Американското дело обаче е за предполагаема измама при държавни покупки. Прокуратурата изрично уточнява, че не твърди софтуерът да съдържа зловреден код или да е осигурявал неразрешен достъп до клиентски данни.

Обвинението се основава на декларации за собствеността. 4 пъти между декември 2022 г. и септември 2025 г. Райбър удостоверява в SAM, федералната система за регистрация на изпълнители, че Oxygen няма краен собственик. Същевременно още през 2021 г. е подписал документ, според който кипърският холдинг притежава всичките ѝ акции.

Според прокуратурата въз основа на тези декларации след юни 2022 г. Сикрет сървис, Пентагонът, службата на генералния инспектор на Министерството на вътрешната сигурност и разследващото звено на имиграционната служба (HSI), са сключили договори и са извършили покупки за над 2 млн. долара.

Сред договорите е 5-годишният, подписан през септември 2024 г. от учебния център на Сикрет сървис за компютърна криминалистика (NCFI). Неговият таван от 12 млн. долара е максимално допустимата стойност на поръчките, а не изплатена сума. Цитирани в обвинението служители по обществените поръчки заявяват, че не биха купили продукта, ако са знаели за руската собственост.

Според показанията на агента Райбър е получил предупреждение още през 2018 г. Тогава служител на федералната агенция за снабдяване (GSA) го уведомява за констатация на генералния инспектор, че изходният код е разработван и компилиран извън САЩ. Oxygen оттегля програмата от договора си с агенцията. Сикрет сървис е клиент поне от 2016 г. и подновява лицензите си през 2023 г.

Въпросите за връзките между дружествата стигат до пресата през ноември 2023 г. Тогава руският конкурент Elcomsoft обвинява „МКО-Системы“ и американската Oxygen, че използват код, извлечен чрез обратно инженерство – анализ на начина на работа на чужд софтуер – от неговите програми за достъп до iPhone.

На 29 ноември журналист на Forbes пита Райбър дали компанията му е свързана с руското дружество и кой я притежава. Според цитираната кореспонденция Райбър пише на Давидов и други двама акционери, че публикацията може да провали предстоящия договор с NCFI и че „съществуването на компанията виси на косъм“. Делото на Elcomsoft срещу „МКО-Системы“ приключва през март 2024 г. със споразумение за 5 млн. рубли.

Агентът цитира и вътрешен документ на собствениците, озаглавен „Цитадела“. Между февруари и май 2023 г. в него са обсъждани 3 сценария, ако руската държава поиска контрол над групата, пише „Агентство“. При първия собствениците запазват бизнеса, но започват да съдействат за наблюдение, а структура, свързана с ФСБ, получава дял в руското дружество. Документът отбелязва риска от международни санкции, ако това стане публично. Обвинението не твърди, че някой от сценариите е осъществен.

През февруари 2026 г. уволненият служител Макс Вайсберг заявява в YouTube, че Oxygen е „тайно контролирана“ от руска фирма и че „100% от програмистите са в Русия“. През август компанията завежда срещу него дело за клевета пред федералния съд във Вирджиния.

Същия месец „Радио Свобода“ съобщи, че Московският научноизследователски институт по радиосвръзка, един от учредителите на Oxygen Software през 2002 г., от 2023 г. преминава през финансово оздравяване с участието на инвеститори начело с Едуард Бендерски.

Бендерски е бивш офицер от специалното подразделение на ФСБ „Вымпел“ и тъст на Максим Якубец, ръководителя на хакерската група Evil Corp. САЩ, Великобритания и Австралия налагат санкции на Бендерски през октомври 2024 г. „Радио Свобода“ не установява връзка между него и „Мобильный криминалист“, а американската прокуратура не го споменава.

Крапива призовава и останалите държави клиенти да прекратят отношенията си с Oxygen. Обявление в европейския регистър TED показва договор на полицията в Баден-Вюртемберг от януари 2025 г. за 12 лиценза. През януари 2026 г. британската полиция в Хъмбърсайд обявява договор за 4 лиценза.

В България ГДБОП купува през 2017 г. Oxygen Forensic Analyst за близо 18 000 лв. без ДДС. В украинската система за обществени поръчки Prozorro за 2025 г. са посочени 28 процедури за лицензи и обновления на Oxygen Forensic Detective от 26 държавни органа. Сред тях са регионални криминалистични центрове на МВР, Държавното бюро за разследване и Службата за външно разузнаване. На 21 юли 2026 г. разузнаването открива и процедура за подновяване на лиценза си, по която вече има избран изпълнител.

Към 25 септември първоначалните обвинения още не са заменени с обвинителен акт, одобрен от голямо жури, а искането за екстрадиция на Давидов предстои да се разглежда от британски съд. Представеното обвинение стъпва на документи и кореспонденция, а не на твърдение за открити вредоносни функции в кода.

Успоредно с наказателното производство клиентите и регулаторите могат да преценят дали да ограничат употребата на софтуера. BIS разполага с административни инструменти: през юни 2024 г. бюрото забрани продажбите на Kaspersky в САЩ по административен ред. Между заповедта на Министерството на вътрешната сигурност от 2017 г. и тази забрана изминават 7 години, но този интервал сам по себе си не определя сроковете при Oxygen.

ФСБ забрани нощното движение в граничната ивица срещу Естония

🇷🇺🚧🇪🇪 Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация въведе забрана за нощно движение на хора и превозни средства извън населените места в 5 км ивица покрай границата с Естония. Ограничението е в сила от 16 до 26 септември в Сланцевски и Кингисепски район на Ленинградска област. Мярката е разпоредена от граничното управление на ФСБ за Санкт Петербург и Ленинградска област и е обявена на официалния сайт на местната администрация в Кингисеп.

Режимът включва три забрани. Първата обхваща достъпа до брега на река Нарва между устията на Голяма Черемуха и Криуша, както и движението на маломерни плавателни съдове в този участък. Там реката тече свободно, след като е напуснала Чудско-Псковското езеро и преди да достигне Нарвското водохранилище. Втората забранява лова и придвижването с огнестрелно оръжие в граничната зона в Сланцевски район и в петкилометровата ивица покрай границата в Кингисепски район. Третата е забраната за нощно движение. Официално посочената цел е „профилактика на правонарушенията в граничната и миграционната сфера, както и в областта на опазването на водните биоресурси“.

Ограниченията се въвеждат в зона, която вече има пропускателен режим. Нейните граници в Ленинградска област са определени със заповед № 239 на ФСБ от 2 юни 2006 г. Тя обхваща водохранилището на Нарва и се простира значително по-навътре от 5 км ивица. Достъпът и престоят се регулират с пропуски, а глобата за нарушаване на режима може да достигне 5000 рубли съгласно чл. 18.2 от Кодекса за административни нарушения. Постоянният режим вече ограничава достъпа на външни лица. Новата забрана за движение нощем засяга и местните жители, които имат право да пребивават в зоната.

Периодът на ограниченията привлича внимание заради съвпадението с изборите за Държавна дума в дните 18–20 септември. Забраните влизат в сила 2 дни преди началото на вота и действат до 6 дни след края му. В Естония от седмици се обсъжда дали и кога Москва може да предприеме нова мобилизация: възможност, която руски и западни издания свързват с периода след изборите.

Самото съобщение обаче не установява такава връзка. На 27 май същото гранично управление обяви, че от май до октомври 2026 г. ще провежда съвместни проверки с местните власти във Виборгски, Сланцевски, Ломоносовски, Кингисепски и Приозерски район, както и в градовете Сосновий Бор и Виборг. Посочената тогава цел е изразена по същия начин. Това допуска настоящите ограничения да са част от предварително обявената сезонна програма, но не доказва, че конкретните забрани са били планирани още през май. Забраната за лов е наложена след откриването на есенния ловен сезон в региона и може да е свързана с обичайния контрол в граничната зона.

Нощното ограничение има по-широк обхват: то засяга движението на хора и автомобили извън населените места и ограничава достъпа до реката. Тази мярка е съвместима със заявените цели за граничен контрол и опазване на водните ресурси. На страницата със сегашното съобщение не е публикуван по-ранен период с такива ограничения през 2026 г. Това не доказва, че подобни мерки не са били налагани.

От естонска страна властите говорят съвсем открито за възможността да затворят граничните пунктове. На 17 септември, след заседание на Съвета по сигурност, премиерът Кристен Михал отбеляза, че това може да стане „много бързо“, ако оценката на заплахата се промени. Той допусна и незабавно затваряне без да има предварително предупреждение, като се позова на предишни случаи с нарушаване на реда на пунктовете. Михал свърза тази готовност с руските загуби, които изчисли на 30 000–40 000 убити и ранени месечно, и с очакването, че в някакъв момент Москва ще трябва да предприеме допълнителни стъпки, за да поддържа войната. Естонският журналист Холгер Роонемаа, който проследява мерките от двете страни на границата, посочва, че Талин предпочита затваряне с достатъчно предизвестие, за да се избегне струпване на хора.

Естония вече прилага ограничителен режим. На 13 август правителството реши съкратеното работно време на сухопътните пунктове към Руската федерация (от 7 до 19 часа) да остане в сила безсрочно. Прилагат се и пълни митнически проверки. Нарва, най-натовареният пункт по границата, е затворен за автомобили от февруари 2024 г. заради реконструкцията от руска страна в Ивангород и пропуска само пешеходци. При този режим предизвестието за евентуално затваряне е особено важно за избягването на опашки. В първото полугодие на 2026 г. през Нарва, Койдула и Лухамаа са преминали около 444 000 души – с 13% по-малко спрямо същия период година по-рано.

Важен контекст е случилото се през септември 2022 г. Тогава обявената от Путин частична мобилизация насочи десетки хиляди мъже към сухопътните граници на страната. Властите в Талин вече бяха забранили влизането на руски граждани с шенгенски визи, които пътуват като туристи. Забраната влезе в сила на 19 септември – два дни преди указа за мобилизацията. По онова време през естонската граница преминаваха около 4000 руснаци дневно.

Евентуално ново набиране на хора не е задължително да бъде предшествано от ново публично обявяване на мобилизация. Указът от 21 септември 2022 г. за частичната мобилизация никога не е бил отменян. Това оставя отворен сценарий, при който властите биха се позовали на него и биха разпределили новите квоти между регионите, вместо да издават нов президентски акт. Самото действие на указа обаче не изяснява каква процедура би използвала Москва.

На 30 август The Economist съобщи, позовавайки се на източници, близки до Кремъл, че Путин е решил да увеличи числеността на въоръжените си сили с допълнителни 300–400 хил. военнослужещи. Изданието твърди, че набирането става чрез натиск от регионалните власти, за да не се пренесе недоволството на национално ниво. По-рано, на 24 юни, „Медуза“ съобщи, позовавайки се на 8 източника в президентската администрация и силовите структури, че се обсъжда мобилизация с начало през октомври, но решение не е взето. На 1 септември в Бишкек Путин определи съобщенията за нова вълна като „пълна глупост“ и „информационна атака срещу Русия“.

Механизмът на евентуалното набиране остава неуточнен, включително дали би представлявало нова вълна мобилизация и дали изобщо би било публично обявено. Текущите мерки по държавните граници не дават категоричен отговор. Естония контролира влизането през пунктовете и заявява готовност да ги затвори, а Русия ограничава достъпа до граничната река. Сезонната програма е възможно обяснение за руските ограничения; връзката им с евентуална мобилизация остава хипотеза.

📸 Снимка: Мостът над река Нарва при граничния пункт между Естония и Руската федерация, с естонското знаме на преден план, 18 септември 2022 г. Мостът свързва естонския град Нарва с руския град Ивангород и служи като важен сухопътен граничен пункт. (Janis Laizans/REUTERS)

САЩ обвиниха петима за руска мрежа за убийства на дисиденти

🇺🇸⚖️🇷🇺 Министерството на правосъдието на САЩ повдигна обвинения на петима души, които според прокуратурата са участвали в руска шпионска мрежа, вербувала хора за наблюдение и убийство на руски дисиденти. Обвинителният акт е разсекретен на 15 септември във Федералния съд за Южния окръг на Ню Йорк. И петимата са на свобода и според министерството живеят в Русия.

Обвиняеми са 63-годишният руснак Юрий Храмеев и 27-годишният му син Кирил. Останалите са кубинците Оемис Ромагоса Дурути и Яйдел Делгадо Суарес, и двамата на 35 години, и венецуелецът Анхел Едуардо Кастро. Всички са обвинени в заговор за финансиране на тероризъм, за който се предвиждат до 20 години лишаване от свобода. Юрий Храмеев, Суарес и Кастро са обвиняеми и във връзка със заговор за поръчково убийство, наказуем с до 10 години затвор.

Според прокуратурата Кирил Храмеев е офицер от Федералната служба за сигурност (ФСБ), а баща му организира плащанията и останалите участници го наричат „полковник Юрий“. Дурути е отговорник за логистиката, докато Суарес, известен с прякора „Викинга“, и Кастро търсят изпълнители.

Министерството описва Юрий Храмеев като бивш полковник от руските разузнавателни служби. „Медуза“ обаче посочва кариера в структурите на вътрешното министерство, като се позовава на изтекли бази данни и стари интервюта. Според опозиционното издание той е възпитаник на висше военно командно училище в Новосибирск през 1986 г. Служи в специалните части на вътрешните войски и става първият командир на Северозападния ОМОН – специален полицейски отряд на МВР. Остава в системата на вътрешните работи поне до 2017 г. По-късно ръководи частната охранителна фирма „Торнадо“. Храмеев твърди също, че като млад е работил с Владимир Путин.

Най-новият епизод в обвинението се развива на американска територия. През лятото на 2026 г. Суарес и Кастро са вербували венецуелец, живеещ в Бруклин, и са му предложили 1000-1500 долара за видеокадри и снимки на места, свързани с известен руски дисидент в района на Вашингтон. След това му предлагат 40 000 долара, за да „премахне“ дисидента или да го „накара да изчезне“.

Мъжът от Бруклин се съгласил да извършва наблюдение, но отказал да убива или да посочи друг, който би приел поръчката. Според обвинението след отказа организаторите започнали да търсят други изпълнители с посредници. На брифинг в Белия дом главният прокурор Тод Бланч заяви, че обвиняемите са се опитвали „да убият руски дисидент, за когото смятат, че се намира в района на Вашингтон“. Името му не е публично известно.

Обвинителният акт описва идентичен опит с дисидент в Литва година по-рано. През 2025 г. Кирил Храмеев вербува американски гражданин, който се среща с баща му на държавната граница между Естония и Русия, за да получи обещаните му 200 долара за заснемане на адреса на местоживеене на дисидента, обвиняван от мрежата, че „разпространява мръсотии“ за Русия.

Следващото предложение е 25 000 долара, „за да го убие“. Юрий Храмеев посочил и възможните средства: бутилка бензин или нож. Когато американецът отказал, Храмеев му предложил „по-проста работа“: палежи на складове или нападения срещу енергийна инфраструктура в държави, които помагат на Украйна.

Обвинението в САЩ свързва предполагаемата мрежа и с поредицата палежи, разследвани от европейските служби от 2024 г. Според обвинителния акт Дурути е координирал логистиката на нападения в Прага през юни 2024 г. и в Литва през септември същата година. Прокуратурата в Литва вече го издирва.

Според литовското разследване на 17 и 22 септември 2024 г. наети изпълнители са опитали палеж в двора на фирмата TVC Solutions в Шяуляй. Там са били разположени мобилни станции за честотен анализ, които засичат дронове и били предназначени за изпращане в Украйна. Техниката, оценена на над 1,5 млн. евро, останала невредима: запалителната течност изгоряла, без огънят да се разпространи към оборудването. Литовските власти приписват поръчката на ГРУ – руското военно разузнаване. По случая са задържани 7 души и са издадени международни заповеди за арест на още 3-ма, сред които Дурути.

Дурути живее в Русия поне от 7 години и преподава латиноамерикански танци в Петрозаводск. През 2022 г. се е оженил за рускиня и е получил руско гражданство. Според литовското разследване, цитирано от LRT, през 2024 г. той възлага палежи в 4 държави от ЕС. Целите включвали складове за строителни материали в Полша, завод за преработка на отпадъци в Румъния, автобусно депо в Чехия и предназначената за Украйна техника в Литва.

През юни 2024 г. в пражкото депо Кличов изгоряха 3 градски автобуса. Чешки съд осъди на 8 години затвор за палежа колумбиеца Андрес Алфонсо де ла Оса де ла Крус, който получавал указания от куратора си чрез Telegram. Публикуваните документи не уточняват дали нападението в Прага, споменато в американското обвинение, е същият случай.

„Нашата работа е да попречим на враговете на Америка да отприщят насилие и тероризъм на американска земя“, заяви Бланч, утвърден от Сената за главен прокурор на 8 август. Джон Айзенбърг, помощник главен прокурор и ръководител на отдела за национална сигурност, определи обвиняемите като част от „глобална мрежа за покушения, която е стигнала до САЩ“. Според него мрежата се опитвала да вербува американци и чужденци, които „да извършват убийства по нареждане на Кремъл“.

Директорът на ФБР Каш Пател подчерта, че заговорът показва докъде са готови да стигнат противниците на САЩ, за да накарат критиците си да замълчат. Разследването е водено от отдела за контраразузнаване на ФБР съвместно с териториалните управления в Ню Йорк и Вашингтон и службата за разследвания към Министерството на вътрешната сигурност.

Кремъл отказа коментар. „Докато не чуем и видим някакви разумни доказателства и аргументи, основани поне на нещо осезаемо, не смятаме за необходимо да коментираме тези съобщения“, заяви говорителят Дмитрий Песков в сряда. Москва отрича да е организирала подобни операции в чужбина, включително в САЩ.

Механизмът, описан в обвинителния акт, има сходства със случаите, разследвани за последните две години в Европа: посредници търсят изпълнители, предлагат заплащане за конкретни задачи и предават указания, включително в Telegram. Европейските случаи включват палежи на складове и техника за Украйна. Според прокуратурата в САЩ вербуването е преминало от предложение за наблюдение срещу заплащане в оферта за убийство.

Пребиваването на петимата обвиняеми в Руската федерация е сериозна пречка пред евентуален процес в Ню Йорк. Руската конституция забранява екстрадицията на собствени граждани, каквито са поне Кирил и Юрий Храмееви и Дурути. Това обаче не позволява да се предреши дали и кога някой от обвиняемите може да се изправи пред съда. Значението на делото ще зависи и от това дали разследването ще установи други участници, поръчки или набелязани жертви.

Русия задържа украинци, после иска услуги от семействата им

🇷🇺⚔️🇺🇦 Роднини на украинци в руски плен са притискани да събират сведения и да участват в протести срещу украинските власти срещу обещания за по-добро отношение към близките им. Това разказват пред общественото радио NPR семейства на задържани и Петро Яценко, представител на украинския Координационен щаб за третиране на военнопленниците. Разследването описва как контактите през социалните мрежи се използват за натиск върху семействата.

Един от разказите е на Полина, жена на средна възраст от Източна Украйна. През 2022 г. руските войски превземат родния ѝ град и задържат баща ѝ, който е сляп с едното око и ходи с бастун. По думите ѝ след това представители на руските власти се свързват с нея онлайн и обвързват доброто отношението към него с нейното съдействие.

„Четири месеца ме подлагаха на натиск. Искаха да събера информация за една от техните атаки“, разказва тя. При друг контакт ѝ изпращат видео на баща ѝ с думите: „Вижте, добре е. Усмихва се. А вие още нищо не сте направили за нас.“ Посланието, както го описва Полина, е: „Време е да направите нещо.“

Тя отказва да съдейства и контактите постепенно прекъсват. Баща ѝ, който днес е на 71 години, е обвинен в шпионаж в полза на Украйна и остава в руски плен близо 4 години. Полина е напуснала родното си градче и живее в една от областите на север под украински контрол. Пред NPR се представя само с малкото си име, защото се страхува за неговата безопасност.

Случаят ѝ не е изолиран, казва Яценко. „Семействата са в много уязвимо положение. Опитват се да научат каквото и да е за близките си в руски плен.“ Според него Москва не предоставя сведения по официалните държавни канали, а се обръща пряко към роднините: „Русия никога не споделя официална информация за хората, които държи в затвора.“

Яценко описва следната последователност: след като руските войски пленят украински военнослужещ или задържат цивилен, проверяват профила му в социалните мрежи и започват да пишат на роднините му. Той смята, че кампанията е организирана от Главното разузнавателно управление (ГРУ), и Федералната служба за сигурност (ФСБ), основната руска служба за вътрешна сигурност.

По думите му възлаганите задачи са два вида. Разузнавателните включват оглеждане на охрана на ключови обекти в градовете, където живеят роднините. Политическите са свързани с участие в демонстрации срещу украинското правителство.

Руската страна понякога разрешава на пленниците да разговарят със своите близки, но според Яценко ги принуждава да предават предварително зададено послание. Той го описва така: „Русия се отнася добре с мен и е готова да ни освободи. Но украинското правителство не прави нищо и затова още съм тук. Моля те, мамо, скъпа съпруго или сестро, излез на протест на улицата.“

На 27 август 2026 г. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) предупреди, че руските служби са ескалирали опитите за вербуване на роднини на военнопленници. Контактите се извършват по телефон, с приложения за съобщения или с видеовръзка, понякога в присъствието на самия пленник.

От роднините се искат чувствителна информация, а при отделни случаи – да извършат диверсии, поръчкови убийства и терористични актове. Според службата вербуваните се използват и в информационни кампании за дискредитиране на Украйна. В замяна им се обещава по-добро отношение към задържания или да бъде включен в списъците за обмен. СБУ заяви, че сътрудничеството с противника по никакъв начин не влияе на възможността за освобождаване при обмен, и съветва семействата да записват разговорите и да пазят кореспонденцията.

През септември 2025 г. Яценко обясни пред украинското издание „Главком“ защо роднините на пленниците представляват такъв интерес за Путин. По думите му хората, принудени да сътрудничат, често се използват като „агенти за еднократна употреба“. Не им се плаща, защото мотивът им е да върнат близкия си.

Координационният щаб твърди, че повечето семейства отказват и предават получените предложения на украинските власти. Яценко отправя и следния съвет: „Основният ни съвет е кратък, но категоричен: не вярвайте, не питайте нищо и не се страхувайте.“

Уязвимостта на семействата се използва и за искане на пари. Валентина Шчербина разказва, че синът ѝ Микола, описан като 21-годишен цивилен, е задържан от руската армия в Херсон през ноември 2022 г. и обвинен в шпионаж. През април неизвестен руснак ѝ пише в социалните мрежи и иска 10 000 долара.

„Страхувах се да не влоша положението на сина си. Бях наистина уплашена и не знаех какво да правя“, каза тя. Шчербина се обръща към полицейския служител, който води случая. При проверката той установява, че Микола предстои да бъде освободен. По разказа ѝ изглежда, че човекът, поискал парите, се е опитал да се възползва от неведението ѝ непосредствено преди освобождаването.

Микола вече се намира у дома – един от малкото освободени цивилни според репортажа. „Биха го, а после го караха да стои прав. Краката му бяха подути. Стоя 21 дни, почиваше само през нощта. Отслабна много. Но психически е добре“, разказва майка му.

Страхът на семействата има основание в документираното отношение към попадналите в плен. В доклад от 1 октомври 2024 г. Службата на ООН за правата на човека (OHCHR) стига до заключение, че руските власти подлагат украински пленници на „широко разпространени и систематични изтезания и малтретиране“.

За подобно

 отношение докладват 169 от 174 украински военнопленници, интервюирани от март 2023 г. до момента на изготвяне на доклада. Те описват тежки побоища, токови удари, сексуално насилие, задушаване и заплахи срещу тях или семействата им.

Сред интервюираните руски военнопленници 104 от 205, или 51%, съобщават за малтретиране в началния етап на плена. Според същия доклад в почти всички тези случаи насилието е прекратено след прехвърлянето им в официалните места за настаняване на военнопленници в Украйна, където условията като цяло отговарят на международните стандарти.

Двете страни периодично разменят пленници. По данни на Киев и Москва до момента са освободени близо 10 000 украински военнослужещи и близо толкова руски. Нито една от страните не докладва колко държи все още. Освен военнослужещи Русия задържа и голям брой украински цивилни, които рядко освобождава.

Последният посочен обмен е от 19 август 2026 г. Тогава с посредничеството на ОАЕ са освободени по 103 души от всяка страна. Това е първият обмен от юни насам. Бащата на Полина не попада сред освободените. „При всеки обмен го чакам“, казва тя.

Свидетелствата и съобщенията на двете украински институции очертават общ механизъм: недостигът на официална информация прави семействата зависими от всяко едно сведение за близките им, а обещанията за по-добро отношение или освобождаване се използват за натиск. Според Яценко вербуването не изисква заплащане и може да осигури както сведения за конкретни обекти, така и участници в протести.

Приписването на кампанията на ГРУ и ФСБ обаче е оценка на украинския служител. Разказите за натиск сами по себе си не установяват коя служба стои зад отделните контакти. Случаят на Шчербина показва и защо исканията за пари трябва да се разграничават от вербуването – разграничение, което прави и СБУ.

📸 Снимка: Украинци държат снимки на изчезналите си близки, наблюдавайки пристигането на освободени украински войници след размяна на военнопленници с Русия в Черниговска област, 25 юни 2025 г. (Dan Bashakov/AP)