Показват се публикациите с етикет Танкери. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Танкери. Показване на всички публикации

събота, 18 юли 2026 г.

Украйна порази втори патрулен кораб „Светляк“ в Керч за два дни

🇺🇦⚓🇷🇺 Силите за отбрана на Украйна поразиха втори руски граничен патрулен кораб от проект 10410 „Светляк“ на пристанище Керч в окупирания Крим – удар, затегнал още повече широката украинска кампания срещу военноморската и снабдителна инфраструктура, поддържаща руската групировка на полуострова.

По данни на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна от 18 юли поразеният съд е вторият кораб от същия клас, ударен в същото пристанище за последните две денонощия, след аналогична атака, съобщена ден по-рано, на 17 юли.

В същата оперативна сводка Генералният щаб отчита поредица от удари по морската логистична верига на врага в Черно и Азовско море – 2 танкера, 2 плаващи крана и 1 влекач. По думите на военното командване танкерите са превозвали суров петрол, петролни продукти и втечнен газ в нарушение на международните санкции, както и гориво за нуждите на руската армия, а крановете и влекачът са обслужвали обработката на военни товари и пристанищната логистика. Извън морето същата нощ украинските удари са засегнали петролна база в Московска област и железопътен мост в окупираната Луганска област, по който руските части придвижват подкрепления и снабдяване към фронта.

Корабите от клас „Светляк“ се експлоатират от Граничната служба на Федералната служба за сигурност (ФСБ) за морско патрулиране, ескорт и охранителни задачи около окупирания Крим. С всяко изтласкване на едрите бойни единици на Черноморския флот на изток Москва все по-осезаемо се обляга именно на такива малки съдове, за да прикрива Керченския проток, Кримския мост и близките пристанища – възлите, където минава голяма част от снабдяването на руската армия на юг. Тъкмо тези катери стоят на първа линия срещу морските дронове, с които Киев пренесе войната навътре в акваторията и принуди руския боен флот да се отдръпне от западното крайбрежие; загубата на два от тях за два дни изтънява именно охранителния пояс, който Русия се опитва да опъне около протока и моста.

Проект 10410 „Светляк“ влиза в експлоатация в края на 80-те години на миналия век като замяна на старите съветски гранични катери. Плавателните съдове имат пълна водоизместимост от около 375 тона, екипаж от 28 души и максимална скорост над 30 възела. Според модификацията носят 76,2 или 30-мм оръдие, тежки картечници, преносими зенитно-ракетни комплекси и противодиверсионни гранатохвъргачки: въоръжение, скроено за охрана на крайбрежие и вътрешни води, а не за морски двубой срещу равностоен противник. Именно този профил на бърз, леко въоръжен патрулен кораб превръща този клас в основния работен кон на пограничната охрана около Крим, но в същото време и уязвима цел, когато ударът дойде от посока, за която корабът не е проектиран да се брани.

Последната атака идва непосредствено след поразения на 17 юли друг кораб от същия клас „Светляк“ на същото пристанище и според данни на украинското командване е втори удар срещу класа за толкова дни. Тя се вписва в по-широк модел, в който Киев методично разширява обхвата на далекобойните операции: от бойните и спомагателните кораби в Черно и Азовско море, през петролните бази и рафинериите дълбоко в руския тил, до жп мостовете, крепящи фронтовата логистика. Ударите по керченските патрулни съдове и по снабдителната верига в двете морета имат една обща цел: да бъде повишена максимално цената на руското присъствие в Крим и да се разстрои тъкмо онази морска и пристанищна инфраструктура, от която зависи изхранването на групировката на юг.

четвъртък, 9 юли 2026 г.

35 съда за 96 часа: украински дронове попиляха сенчестия флот при Крим.

🇺🇦⚓🇷🇺 Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна поразиха 14 плавателни съда в Азовско море през изминалата нощ, с което броят на поразените танкери, сухотоварни кораби и помощни съдове през последните 96 часа достигна 35, което превръща текущите удари в най-мащабната кампания срещу сенчестия флот от началото на войната.

За удара съобщи Роберт Бровди с позивна „Мадяр“, командир на СБС. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна потвърди успешни удари срещу 12 танкера, 1 влекач и 1 кораб за сухи товари в отделна публикация.

По думите на Бровди сред поразените танкери са „Челси-6“, „Аура“, „Сонар-1“ и „Иля Репин“, „Меркурий“ и влекачът „Алфео“ заедно с шлепа „Афродита“. Отделно е поразен танкерът „Галиаскар Камал“ под флага на Панама, за който се твърди, че се намира под международни санкции; идентичността на още пет съда все още подлежи на уточняване. „Всички посочени танкери влизат в състава на сенчестия флот и са обект на международни санкции“, пише Бровди. Генщабът уточни, че степента на пораженията и резултатите от ударите все още се оценяват и че съдовете са използвани за снабдяване на руски военни части с гориво и смазочни материали, както и за превоз на петрол в опит да заобиколят санкциите.

Ударите са нанесени с далекобойни дронове FP-2 на украинската компания Fire Point – разпознаваемият подпис на кадрите, публикувани от СБС, отбелязват украинските военни издания. Операцията е дело на пилоти от звено „Кайрос“ на 414-а бригада „Птиците на Мадяр“, 413-и полк „Рейд“ и 1-ви отделен център на СБС, а координацията отново минава през наскоро създадения Център за дълбочинни удари към СБС. Плътното струпване на танкерите в средата на Азовско море, посочват пилотите, представлява очевидно улеснение за работата на дроновете.

Нощната офанзива не се ограничи с морето – СБС порази 45 военни цели в оперативната дълбочина на окупирания Крим и южните региони на Украйна. Сред тях са Сакската ТЕЦ, 3 горивни склада, 2 склада, станция за електронна война „Житель“ и комуникационни кули. Електрическата централа беше поразена при украински удар в края на юни, а серията удари по енергийната мрежа доведе числото на поразените енергийни обекти на полуострова до 50 само за 8 дни от началото на юли.

Насрещно потвърждение пристигна и от руска страна. Губернаторът на Ростовска област Юрий Слюсар призна, че в Таганрогския залив дронове отново са атакували два танкера, нанасяйки тежки механични повреди; екипажите са били успешно евакуирани, а на борда е избухнал пожар – единият все още е горял към момента на изявлението му. Това е второто признание от руската страна за украинските удари срещу танкери в залива от началото на седмицата.

Последните удари се вписват в системните усилия на Украйна за прекъсване на горивните доставки за окупирания Крим. Основната им артерия минава точно през Азовско море – от град Таганрог в Ростовска област до пристанищата на полуострова, след като по-рано ударите по петролни съоръжения в Крим и по сухопътния коридор през Керч разстроиха снабдяването и още през май принудиха властите да наложат купонна система за гориво, а по-късно и пълна забрана за продажбите на граждани. Украйна настоява, че танкерите, превозващи руски петрол и петролни продукти, финансират директно военната агресия срещу страната, поради което могат да бъдат считани за легитимна цел – довод, който вицепремиерът Олексий Кулеба изложи в писмо до Международната морска организация (IMO), след като Киев беше обвинен от Москва в „терористични“ нападения над търговски кораби.

Хронология на ударите по сенчестия флот (6–9 юли)

  • 6 юли – 2 танкера: „Капитан Бармин“ и „Санар-3“ (тип Primemax).
  • 7 юли – 10 съда (8 танкера, 1 сухотоварен кораб и 1 ферибот): „Венера-3“, „Санар-1“, „Санар-17“, „Климена“, „Тети“, „Алексей Саврасов“, „Пенелопа“, „Иван Черемисинов“, неуточнен сухотоварен кораб и фериботът „SKS One“ в Керч.
  • 8 юли – 9 съда: танкерите „Ефросиния В“, „Мария“, „Санар-17“ (повторно), „Санар-4“ и „Климена“ (повторно); сухотоварните кораби „Донстар“, „Владимир Яригин“, „Феофан Шохирев“ и „Евгения З“.
  • 9 юли – 14 съда (12 танкера, 1 сухотоварен кораб и 1 влекач): „Челси-6“, „Аура“, „Сонар-1“, „Иля Репин“, „Меркурий“, „Галиаскар Камал“ (панамски флаг, под санкции), влекачът „Алфео“ с шлепа „Афродита“, „Венера-3“ и „Пенелопа“; още пет съда се уточняват.

Кампанията все още не е приключила – Бровди анонсира нови удари всяка сутрин, а реалните мащаби на загубите за руската логистика тепърва ще бъдат изяснявани от независими данни. Дори при предпазливо тълкуване на украинските числа обаче тенденцията е ясна: Азовско море, което доскоро беше считано за сравнително спокоен тил за снабдяването на Крим, се превърна в най-опасния участък по пътя на руското гориво към полуострова.

сряда, 8 юли 2026 г.

Дроновете на СБС удариха 21 съда от „сенчестия флот“ за 72 часа

🇺🇦⚓🛢️ През изминалата нощ Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна поразиха нови девет танкера от руския „сенчест флот“ в Азовско море. Този пореден удар увеличи „улова“ на бойната група до 21 кораба за последните 72 часа: 19 танкера, 1 сухогруз и 1 ферибот в Керч. Новината беше съобщена от командира на СБС Роберт Бровди „Мадяр“, който добави, че същата нощ дроновете са поразили и 53 военни цели в оперативната дълбочина на окупационните сили.

Ловът на кораби не е дело на безпилотни катери – оръжието, с което украинското военно разузнаване преследва руския флот в открито море, а на въздушни дронове. Същите „птици“, с които бригадите на Мадяр поразяват техника и складове в тила на противника, този път кръжат над затвореното вътрешно море и подпалват търговски съдове един след друг. Въздушни машини, а не флот, налагат блокада над цяла акватория – и то над най-плиткото и обградено отвсякъде със суша море в Европа. Дълго време Москва го смяташе за сигурно вътрешно езеро, а сега то попадна в обсега на евтини средства за поразяване.

Според командването в операцията са участвали 414-та бригада „Птиците на Мадяр“ (разчета „Кайрос“), 413-ти полк „Рейд“ и 1-ви център на СБС. Действията са ръководени от Център за дълбочинно поразяване – структура, създадена през април именно с цел да централизира и координира ударите по приоритетни цели в тила.

Тази поредна атака е дело на най-младия род войски в украинската армия. Силите за безпилотни системи бяха обособени преди около две години като първата в света самостоятелна структура за безпилотна война, а Бровди, дотогава командир на прочутите „Птици“, оглави целия род войски. Оттогава техните дронове се превърнаха в основния украински инструмент за далекобойни удари по петролни рафинерии, летища и батареи за ПВО дълбоко в руския тил. Операцията в Азовско море пренася същата логика и над водната повърхност – масово и евтино поразяване на цели, до които флотът и авиацията трудно биха стигнали без тежки загуби.

Поразените танкери са част от сенчестата флотилия, с която Москва заобикаля западните санкции върху руския петрол. Това са застаряващи плавателни съдове с неясна собственост, плаващи под чужд флаг, всеки с товароносимост около 7000 тона и дължина близо 140 метра, построени между 2006 и 2012 г. Именно такива кораби от години снабдяват с гориво окупирания полуостров през пристанищните терминали на Керч, отвъд Кримския мост. Сред ударените през предходните нощи Бровди изброи танкерите Venera-3, Sanar-1, Sanar-17, Climene, Teti, Aleksey Savrasov и Penelope, като част от тях останаха да горят на рейд. Към списъка се добавят сухогруз и ферибот, поразени на самия праг на Крим, откъдето горивото тръгва навътре към полуострова.

Керченският пролив е тясното гърло, през което полуостровът „диша“. През него преминават и трите основни снабдителни артерии: Кримският мост осигурява шосеен и железопътен транспорт, фериботите допълват капацитета на моста при нужда, а танкерите доставят гориво по вода. Ударите от последните нощи блокират едновременно два от тези три канала – морския внос и фериботната връзка, като по този начин удрят точно в точката, където руската логистика за полуострова е най-уязвима. Неслучайно Бровди говори за „битка за гориво“ точно тук: който държи Керченския пролив под обстрел, контролира снабдяването на целия Крим.

Тази офанзива се разгърна в рамките на една седмица. Първите два танкера бяха поразени в нощта срещу 6 юли. Денонощие по-късно, между 6 и 7 юли, последва най-тежкият залп – 8 санкционирани кораба за една нощ, към които през деня се добавиха още, докато броячът за 7 юли не достигна 10 съда. Нощта срещу 8 юли донесе нови 9 поразени танкера. По изчисления на командването това прави общо 21 съда за 72 часа – цифра, зад която стои не класическа морска блокада с бойни кораби, а рояк от дронове, поел контрола над небето над едно от най-затворените морета в Европа. Самата кампания срещу снабдяването на Крим започна още на 1 юли, а ловът на танкери е просто най-новото ѝ острие.

„Битката за горивото на Крим в Азовско море продължава. Сенчестият флот напуска района“, отбелязва Бровди, посочвайки директно крайната цел. Смисълът на ударите е да се пресуши морският канал, по който санкционирани танкери внасят петрол на полуострова. Ефектът вече се усеща: продажбите на гориво на дребно бяха спрени, а опашките пред бензиностанциите станаха ежедневие в разгара на летния сезон, когато полуостровът разчита на туристите. Москва отвърна с риториката, че ударите по цивилни танкери са тероризъм. Киев обаче е категоричен в обратното – тези съдове обслужват войната и пренасят гориво за военните усилия на Кремъл (включително за ударите по украински градове), което автоматично ги превръща в законни военни цели. Спорът е стар, но с всяка изгоряла цистерна доводът на Киев натежава: колкото по-скъпо струва на Москва да издържа Крим, толкова по-осезаемо блокадата се превръща от намерение в реалност.

Морето обаче е само едно от остриетата на тази кампания. Успоредно с него се нанасят и удари по електропреносната мрежа, които притискат полуострова откъм сушата. Освен 53-те военни цели за нощта, СБС регистрира 6 поразени подстанции, а от 1 юли насам – около 50 енергийни възела в Крим и окупираните територии на юг. Десетките удари за по-малко на седмица се натрупаха, докато кримската мрежа най-накрая поддаде. Този резултат бе потвърден и от руска страна – окупационните власти признаха за сериозни прекъсвания на тока, засегнали цялата територия на Крим, включително Симферопол, а не само отделни райони. Крим, който Русия представяше като свой военен бастион, за първи път остана едновременно без сигурно гориво по море и без стабилно електричество по суша.

Двете остриета на атаката сочат към един общ замисъл – Крим да стане неудържим като тилова база. Всеки танкер, който реши да не навлиза в обсега на дроновете, означава гориво, което няма да стигне до фронта; всяка изведена от строя подстанция проваля военни планове и оставя цивилните на тъмно. Успехът на украинската стратегия вече се вижда в рестриктивния режим на тока и забраната за свободна продажба на гориво за населението. Дали този натиск ще се окаже дълготраен обаче ще проличи не от една конкретна нощ, а от това дали Азовско море ще остане затворено за руския сенчест флот и през следващите седмици.

сряда, 1 април 2026 г.

Русия заобикаля санкциите: „Сенчестият флот“ използва Starlink за своите танкери.

🇷🇺🛰️ Русия започна да използва Starlink на петролните танкери от своя „сенчест флот“, създавайки ново предизвикателство въпреки успеха на Украйна в ограничаване на технологията на бойното поле.

Разследване на Kyiv Independent от 1 април разкри, че сателитни терминали на SpaceX са инсталирани на танкери, превозващи руски петрол. Тези плавателни съдове използват технологията, за да координират движенията си, докато в същото време крият местоположението си от други кораби и наблюдатели.

Двама украински моряци и още две лица, работили на тези съдове, съобщават, че комуникацията между танкерите и техните собственици често се провежда чрез сателитни телефони и Starlink терминали.

„Може да бъде закупен чрез фиктивна компания. В други страни по света просто се поръчва и получава по пощата. Това не е оръжие, всеки може да го купи“, обясни един от източниците. Въпреки че често достъпът на екипажа е ограничен, капитаните поддържат постоянна връзка, за да бъдат в контакт със собственика и посредниците по време на плаване.

От началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна западните страни наложиха санкции на стотици плавателни съдове. В отговор операторите на „сенчестия флот“ създадоха нови компании в трети страни и пререгистрираха танкерите, за да продължат търговията с петрол чрез прехвърляне на товари в открито море (борд-борд).

Членовете на екипажа често не осъзнават истинското естество на своята работа. Договорите, изпращани с приложения за съобщения, описват стандартни карго операции, без да назовават конкретни дестинации.

Владислав Власюк, комисар на украинския президент по въпросите на санкционната политика, заяви, че SpaceX трябва да вземе мерки за спиране на използването на Starlink от корабите на „сенчестия флот“. Той отбеляза, че тази комуникация подпомага дейности, финансиращи руската агресия срещу Украйна.

Власюк добави, че тези танкери умишлено манипулират GPS сигналите, за да скрият местоположението си. Той отбеляза, че „това води до смущения в работата на навигационните системи и създава заплаха за други плавателни съдове. На този фон употребата на Starlink за техните собствени операции изглежда особено лицемерно“.

По-рано тази година украинското правителство работи по създаването на списъци с оторизирани терминали Starlink, за да деактивира неразрешените единици, използвани от руските сили. Това дейстие повлия много негативно на руските комуникации на бойното поле, а някои наблюдатели описаха загубата на достъп като сериозен удар по способностите им за провеждане на операции. След тези ограничения украинските сили успяха да си върнат повече територия, отколкото загубиха от окупатора – за първи път от 2023 г. насам.

През февруари Министерството на отбраната на Украйна обяви, че единствено проверени терминали Starlink ще имат право да работят в страната. Това решение е част от широките усилия за спиране на неоторизиран достъп до системата от руските сили.

Министърът на отбраната Михайло Федоров заяви, че ведомнството е работило със SpaceX за деактивиране на всички нерегистрирани единици, особено след появата на съобщения, че руските войски са адаптирали технологията за използване в ударни дронове.

понеделник, 16 март 2026 г.

Танкери на прицел. Ройтерс публикува снимки на мишените на ирански удари в Залива.

🇮🇷🚀🌊 Reuters публикува галерия от снимки, разкриващи съдбата на плавателните съдове, опитали да пробият блокадата на Ормузкия пролив. Най-малко 22 цивилни кораба – петролни танкери, кораби за насипни товари и контейнеровози, се превърнаха в мишена на ирански удари през последните две седмици.

Няколко съюзници на САЩ отхвърлиха призива на Доналд Тръмп за изпращане на бойни кораби за ескорт на танкерите през Ормузкия пролив, предизвикайки критики от негова страна и обвинения, че са неблагодарни след десетилетия подкрепа от САЩ.

Войната на САЩ и Израел срещу Ислямска република Иран навлиза в своята трета седмица без изгледи за скорошен край. Най-критичният морски път, през който преминават 20% от световния нефт и втечнен природен газ, до голяма степен остава затворен, което вдига цените на енергията и поражда опасения от инфлация.

Войната вече наложи икономически разходи на съюзниците на САЩ, които не бяха консултирани преди началото на въздушните удари по режима в Техеран и които понасят остри критики от страна на Тръмп след завръщането му в Белия дом.

Редица партньори на САЩ, включително Германия, Испания и Италия, заявиха, че не планират изпращане на кораби в подкрепа на усилията по отваряне на стратегическия воден път, парализира от дроновете и ракетите на ислямския режим.

„Липсва ни мандат от ООН, ЕС или НАТО, какъвто се изисква според Основния закон“, заяви германският канцлер Фридрих Мерц. Освен това той каза, че САЩ и Израел не са се потърсили Германия, за да се консултират с нея преди започването на войната.

Говорейки на събитие в Белия дом, Тръмп заяви, че много държави са изразили готовност да помогнат, но изрази разочарование от редица дългогодишни съюзници.

„Някои са много ентусиазирани от това, а други не са“, обясни Тръмп, без да назовава конкретни държави. „Някои са държави, на които сме помагали в продължение на много, много години. Защитавали сме ги от ужасни външни заплахи, а те не бяха така ентусиазирани. А нивото на ентусиазъм е важно за мен.“

В понеделник Израел заяви, че е изготвил подробен план за поне още три седмици война, докато през нощта нанесе удари по обекти из цял Иран. В същото време обстрел с ирански дронове временно прекъсна работата на летището в Дубай и ключово петролно съоръжение в ОАЕ.

Израелските войски навлязоха в нови части на южен Ливан в рамките на разширяваща се сухопътна операция, след като Хизбула изстреля ракети по Израел като отмъщение за убийството на върховния лидер на Ислямската република аятолах Али Хаменей.

Канада, Франция, Германия, Италия и Великобритания предупредиха в съвместно изявление, че всяка „значителна сухопътна офанзива на Израел би имала опустошителни хуманитарни последици и би могла да доведе до продължителен конфликт“, поради което тази операция „трябва да бъде избегната“.

Израел заяви, че иска да отслаби способността на иранския режим да го заплашва, унищожавайки пускови установки за балистични ракети, обекти на ядрената програма и апарата за сигурност, но предупреди, че все още остават хиляди цели за поразяване.

„Искаме да сме сигурни, че този режим е възможно най-слаб и че ще деградираме всичките им способности, всички техни части и крила на сектора за сигурност“, заяви подполковник Надав Шошани, говорител на израелските отбранителни сили (IDF).

Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) заплаши, че ще вземе под прицел индустриални съоръжения на САЩ в Близкия изток и призова хората, живеещи в близост до заводи, собственост на САЩ, да напуснат района.

Освен това Техеран отговори на заплахата, отправена от президента Тръмп, който предупреди, че ще атакува петролната инфраструктура на остров Харг в Персийския залив, ако иранският режим не отвори отново Ормузкия пролив. Силите на САЩ унищожиха военни цели на Харг в петък.

Говорителят на въоръжените сили Аболфазл Шекарчи заяви, че Иран ще атакува петролни и газови съоръжения във всяка страна, от която са били предприети американски атаки срещу остров Харг.

Външният министър Абас Аракчи заяви, че не иска прекратяване на огъня и не разменя съобщения със САЩ, според полуофициалната информационна мрежа Student News Network.

В публикация на X Аракчи обяви, че някои „съседни държави“, които приемат американски военни на своя територия и позволяват атаки, активно насърчават убийството на иранци. Освен това той подчерта, че сред стотиците цивилни, загинали при американски и израелски бомбардировки, има 200 деца.

Спасителни екипи в Техеран работиха по изваждането на хора от отломките на сграда в това, което служител на иранския Червен полумесец нарече изцяло жилищна уличка.

сряда, 11 март 2026 г.

Два танкера с иракски мазут бяха атакувани в Персийския залив.

🚨 Два чуждестранни танкера, натоварени с иракски мазут, са били атакувани в Персийския залив преди около час, при което на борда на двата плавателни съда са избухнали силни пламъци, което е наложило провеждане на спешна спасителна операция.

Според информация от иракските пристанищни власти, двата кораба са били ударени в териториалните води на Ирак, докато превозват иракско гориво, което е довело до силни пожари, създавайки критична ситуация за екипажите на борда.

Местните власти са реагирали незабавно, като според съобщенията са евакуирали успешно общо 25 моряци от горящите съдове. Спасителната операция е била проведена в условията на силен пожар, който продължава да бушува и в момента, видно от кадри, публикувани в социалните мрежи.

вторник, 3 март 2026 г.

Тръмп: ВМС на САЩ ескортират танкери през Ормузкия пролив.

🇺🇸 Президентът Доналд Тръмп обяви в публикация в Truth Social, че Военноморските сили на САЩ може да започнат да ескортират танкери през Ормузкия проток – стратегически воден път, през който минава 20% от световните доставки на петрол.

„Ако е необходимо, Военноморските сили на САЩ ще започнат да ескортират танкери през Ормузкия проток във възможно най-кратък срок. Каквото и да става, САЩ ще гарантират СВОБОДНИЯ ПОТОК на ЕНЕРГИЯ към СВЕТА. ИКОНОМИЧЕСКАТА и ВОЕННАТА МОЩ на Съединените щати е НАЙ-ГОЛЯМАТА НА ЗЕМЯТА“, написа Тръмп.

Тръмп заяви още, че е разпоредил на Корпорацията за международно развитие и финанси (DFC) да осигури „застраховки срещу политически риск и гаранции“ за сигурността на цялата морска търговия, преминаваща през Персийския залив.

Това се случва, след като фючърсите на фондовите борси се сринаха, а цените на енергоносителите скочиха рязко заради опасения от продължително прекъсване на доставките в резултат на конфликта в Близкия изток.