Русия обвини Дуров в съдействие на тероризма и го обяви за издирване

🇷🇺 Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация повдигна обвинение на основателя на Telegram Павел Дуров и го обяви за международно издирване. Центърът за обществени връзки на ФСБ публикува пестеливо съобщение: „На ръководителя на Telegram П. Дуров е предявено обвинение по разследвано наказателно дело за престъпление по признаците на състава по ч. 1.1 на чл. 205.1 от Наказателния кодекс на Русия, той се обявява за международно издирване.“

Съставът „съдействие на терористична дейност“ предвижда от 8 до 15 години лишаване от свобода или доживотен затвор. Обвинението идва в момент, когато приложението вече е практически недостъпно за руснаците без заобикаляне на блокирането.

ФСБ твърди, че администрацията на платформата не е премахнала „многобройни канали, чатове и ботове, активно използвани от украинските специални служби, терористични и екстремистки групи за подготовка и координиране на диверсионно-терористични актове, масови убийства и киберизмами“ на руска територия. Службата посочва, че престъпленията са отнели човешки животи, сред които на жени и деца, и са нанесли щети за милиарди рубли. Доказателства в подкрепа на изброеното службата не представи публично.

Централно място в обвинителната конструкция заема чатботът „Дайвинчик/Leo – запознанства, общуване и нови приятели“, популярен сред младите потребители. Според ФСБ украински офицери са се представяли в него за момичета, завързвали са романтична кореспонденция с млади руснаци и след това ги подтиквали да споделят местоположението си, обикновено край търговски центрове или значими обекти, или да платят билети за кино и подаръци през фишинг връзки. От юли 2025 г. насам в 16 руски региона бяха задържани 46 души на възраст от 12 до 22 години, от тях 19 тийнейджъри между 14 и 18 години. Обвиненията, повдигнати срещу тях, се отнасяха до въоръжени нападения над служители на реда и палежи на обекти на транспорта, енергетиката, съобщенията и финансовия сектор; делата вървят по членове 205, 205.1, 281, 150 и 167 от руския наказателен кодекс. Самият бот е вписан в регистъра на забранените сайтове на Роскомнадзор още през декември 2025 г. Цялата фактология произхожда от една служба и няма независимо потвърждение.

Официалният акаунт на Telegram в X отговори на обвинението на същия ден със снимка на Дуров, вдигнал среден пръст. Самият той определя делото като политически мотивирано и твърди, че Кремъл се нуждае от обвинения, с които да оправдае ограниченията, които е наложил върху платформата в цялата страна. Когато разследването стана известно през февруари, Дуров писа, че „всеки ден властите измислят нови предлози, за да ограничат достъпа на руснаците до Telegram“, и описа кампанията като „печално зрелище на държава, която се страхува от собствения си народ“. Правният му довод е по-стар от това дело: създателят на дадена платформа за комуникация не може да носи наказателна отговорност за онова, което вършат потребители.

Сблъсъкът между Дуров и руските служби има над десетилетна история и същия предмет. През декември 2013 г. ФСБ поиска от „ВКонтакте“, социалната мрежа, която той основа и ръководеше, личните данни на организаторите на Евромайдана; през март 2014 г. прокуратурата настоя да бъде закрита групата на Алексей Навални и заплаши със спиране на мрежата. Дуров отказа и на двете искания, огласи документите и през април 2014 г. се раздели с дела си в компанията, беше освободен от поста си и напусна страната. Telegram, който тогава вече работеше от няколко месеца, беше построен около обратното допускане: данните да не се намират там, където може да ги достигне руско разпореждане.

Датите подреждат случая по-добре от думите. Наказателното производство е образувано на 24 февруари 2026 г. Две седмици след като Роскомнадзор официално потвърди, че забавя трафика на Telegram в цялата страна, и в същия месец, в който регулаторът блокира WhatsApp. Но натискът започва по-рано. През август 2025 г. ведомството ограничи гласовите и видео разговори в двете платформи, позовавайки се на честите телефонните измами; през октомври бяха наложени пълни рестрикции в няколко южни области; към края на ноември забавянето на WhatsApp обхвана цялата страна. През март 2026 г. руски съд наложи глоба от 35 млн рубли за неотстранено съдържание, а жалбите за неработещо приложение надскочиха 6000 дневно. До средата на април достъпността на платформата за потребители без VPN спадна до рекордните 5%, а нивото на аномалии достигна 95%. Успоредно с това властите затвориха и обходните пътища: Apple свали над 760 приложения за VPN от руския App Store, а на едрите руски онлайн услуги беше наредено да ограничат достъпа на посетители, идващи през такива връзки.

Разликата с първия опит е техническа. През април 2018 г. Таганският районен съд в руската столица даде разрешение за блокирането на Telegram, след като компанията отказа да предаде ключовете за декодиране на ФСБ, и Роскомнадзор блокира близо 20 млн IP адреса, повечето от които собственост на Google, Amazon и Microsoft. Резултатът беше срив на банкови, търговски и резервационни услуги, които нямаха нищо общо с приложението, а самият Telegram остана достъпен; през юни 2020 г. ведомството се отказа от подобна мярка. Оттогава Русия разгърна по мрежите на операторите техническите средства за борба със заплахите (ТСПУ), предвидени в закона за суверенен интернет: оборудване за дълбока проверка на пакетите, което дава прицелно забавяне на конкретна услуга вместо масово блокиране на адреси. Това направи възможно тазгодишното задушаване, при което приложението не е официално забранено, но и не работи.

MAX, държавното приложение на Кремъл, запълва освободеното по служебен път пространство, като бива инсталирано предварително по закон на всички продавани в страната смартфони, вградено в разговора на ведомствата и е задължително за управителите на жилищни сгради извън Москва. Регистрациите в него надхвърлят 107 млн, но реалната му употреба изостава: потребителите ограничават своето присъствие в приложение, за което е известно, че събира данни за тях. Telegram междувременно не пострада от загуба на аудитория. Центърът за източни изследвания (OSW) в Полша посочи, месечните му потребители в Русия през първото тримесечие на 2026 г. са около 94 млн, спадът спрямо края на 2025 г. е едва 1,5%, а достъпът минава през VPN и прокси при оценени поне 40% ползватели на такива услуги сред руските потребители. Същият анализ отчита и вътрешната политическа цена: одобрението за президента Владимир Путин слиза от 75,1% през януари до 67,8% през април, най-ниското равнище от февруари 2022 г.

Два дни преди обвинението Кремъл още говореше за преговори. На 27 юли говорителят на президента Дмитрий Песков заяви, че разговорите с ръководството на Telegram за връщане на достъпа продължават, макар че платформата не проявявала особена активност в тях. В сряда същата тази позиция беше заменена от наказателно обвинение срещу собственика ѝ. Хронологията сочи, че делото служи преди всичко като инструмент за натиск в този спор, а не като самостоятелно наказателно преследване: то превръща отказа на Telegram да изпълни исканията на регулатора от административно нарушение в съучастие в тероризъм и освобождава Москва от нуждата да обяснява защо задушава приложение, което ползват над 90 млн нейни граждани. Друго обяснение остава възможно, но по-малко вероятно: делото по „Дайвинчик“ тече от година, а обвинението срещу собственика на платформата се появи точно когато преговорният път се оказа безплоден.

Практическите последици за самия Дуров са ограничени. Той е гражданин на Франция и ОАЕ и живее в Дубай, а двете държави по принцип отказват да предават своите граждани. „Международно издирване“ е руски процедурен израз, не решение на Интерпол: организацията не е обявила нищо по случая, а исканията на Кремъл срещу негови критици по правило се отхвърлят заради заложената в устава забрана за намеса в дела с политически характер. Най-голямото неудобство, което вероятно ще създаде, е да свие маршрутите, по които Дуров може да пътува без риск, и го обвързва с наказателно преследване, което ще го следва при всяко преминаване на граница извън тесен кръг държави.

Междувременно производството на Франция срещу Дуров продължава. През август 2024 г. беше задържан на парижкото летище Бурже, след което му бяха повдигнати обвинения в съучастие в управление на онлайн платформа, позволяваща незаконни сделки, в липса на модерация и отказ да съдейства на разследващите по случаи за измами и наркотрафик. През ноември 2025 г. Франция отмени забраната му за напускане на страната, което му позволи да се върне в Дубай, но делото все още не е приключило: на 9 юли 2026 г. той беше разпитан за четвърти път в продължение на около шест часа, но за момента няма насрочена дата. Двете производства си приличат по предмет и се разминават по всичко останало. Френското разследва конкретни бездействия при модерацията по обичайния съдебен ред; руското обявява собственика на приложението за съучастник в тероризъм и го прави в момента, в който собствената му платформа е сведена до 5% достъпност.

Глобалният срив на t.me: Технически проблем или целенасочена блокада?

🇲🇪🌐 Кратките връзки на Telegram (всички t.me адреси на канали, постове, ботове и профили) спряха да се отварят в глобален мащаб, след като операторът на националната домейн зона на Черна гора постави домейна под ограничителен статус „serverHold“. Проблемът, отбелязан първо от изданието „Код Дурова“ и по-късно потвърден от редица технологични издания, не е локална блокада от даден доставчик или държавен регулатор. Делегирането на t.me е прекратено директно на ниво регистър на .me зоната, изключвайки го от глобалната система за домейн имена (DNS) едновременно навсякъде.

„serverHold“ е стандартен статус по EPP протокола за управление на домейн имена. Той бива налаган не от регистратор или собственик, а от оператора на регистъра. Според документацията на ICANN това означава, че домейнът вече не е активен в DNS: адресът остава формално записан на името на притежателя си, но не се преобразува в IP адрес. На практика, той изчезва за потребителите.

Публичният DNS на Google вече връща грешка NXDOMAIN в отговор на заявка за t.me, което е ясен сигнал, че домейнът отсъства от глобалната система. При това отговорът идва от адрес 199.253.60.1, посочен от IANA като един от авторитетните (authoritative) сървъри за самата зона .me. Ефектът е глобален: щом кеш паметта на устройствата и интернет доставчиците се обнови, линковете спират да се отварят едновременно в Русия, Европа, САЩ и Азия. Случаите, в които t.me все още се зарежда, се дължат на инерция от стар кеш, а не на работещ домейн.

Ограничението засяга конкретно късия домейн. По-дългият telegram.me, намиращ се в същата зона и при същия регистратор, продължава да работи. Това подсказва, че мярката е насочена изолирано към t.me, а не към присъствието на Telegram като цяло. Самото приложение не е засегнато: основната инфраструктура и сайтът telegram.org използват други домейни. Разговорите, каналите и профилите остават достъпни през самото приложение, включително през вградения му браузър, който обработва t.me адресите вътрешно. Засегната е единствено връзката с външната среда – линковете, които прехвърлят потребителите от уеб страници или търсачки към съдържанието в месинджъра.

Записът в WHOIS, обновен на 13 юли 2026 г., показва, че t.me не просто е спрян, но и напълно заключен. Освен „serverHold“, той има пълен набор от ограничения (изтриване, прехвърляне, подновяване и редакция), наложени както от регистратора, така и от регистъра. Тук очевидно не говорим за техническа неизправност или изтекла регистрация. Домейнът остава собственост на Telegram до 20 май 2035 г. и все още е насочен към сървърите за имена на Google Domains. Заключването е целенасочена мярка: домейнът е обездвижен и предпазен от всякакви промени, докато проблемът не бъде разрешен.

Кой стои зад решението, става ясно от структурата на самата зона. .me е националният домейн на Черна гора. Според IANA, негов управляващ орган е правителството на страната, а услугите се предоставят от регистъра Domain.me. За оператор е избрана компанията doMEn, докато в поддръжката участват Identity Digital, GoDaddy и местната ME-net. Именно на това административно ниво е изключен t.me. Това отхвърля тезата, че става дума за поредна руска цензура (напр. от Роскомнадзор). Блокирането произлиза от чужда юрисдикция и важи глобално. Въпросът кой е подал искането към регистъра засега остава без отговор.

Официалната причина не е съобщена – нито от Telegram, нито от оператора на зоната. Статусът „serverHold“ може да се наложи при правен спор, разследване на правоохранителни органи, нарушение на правилата на зоната и техническа грешка. Плътното, многослойно заключване обаче сочи към предварително обмислено административно или правно действие, а не към случаен срив.

Тежестта на тази хипотеза нараства заради тайминга. Спирането съвпада с период на засилен натиск върху Telegram в Европа. На 9 юли Европейският парламент върна на дневен ред законодателството Chat Control за сканиране на лични съобщения. Само броени дни по-рано френското разследване срещу съоснователя на Telegram Павел Дуров навлезе във втората си година с пореден дълъг разпит в Париж. Основният въпрос там е дали операторът на платформата носи наказателна отговорност за споделяното чрез нея съдържание – прецедент, ключов за всяка криптирана услуга в ЕС. На този фон, изваждането на основните уеб линкове на Telegram от европейска домейн зона (Черна гора е кандидат за членство в ЕС и член на НАТО) се тълкува по-скоро като епизод от регулаторен натиск.

Разбира се, до официално потвърждение това остава само обосновано предположение. Домейн регистрите понякога налагат подобни ограничения и по банални причини – спор за собственост, автоматичен сигнал за злоупотреба или съдебни обезпечения по странични дела.

В практически план ситуацията разкрива уязвимостта на инфраструктурата на публичния Telegram. Това са милиарди връзки в статии, реклами и резултати от търсене, водещи към t.me. Самият факт, че един статус в малка балканска зона може да ги изключи наведнъж, показва колко силно достъпът до платформата зависи от външен домейн в чужда юрисдикция. Telegram има капацитета да пренасочи трафика или да договори възстановяване на делегирането, но следващите дни ще покажат дали това е временно неудобство, или началото на сериозен институционален сблъсък.

Създателят на Telegram отказал искане на западна държава да заглуши консервативни гласове в Румъния преди изборите

🇫🇷🇷🇴 Основателят на Telegram Павел Дуров твърди, че е отхвърлил искане от правителството на държава от Западна Европа, намеквайки за Франция, да блокира консервативни канали в Румъния в навечерието на втория тур на президентските избори.

Изборите днес противопоставят десен популист и евроскептик срещу независим кандидат центрист, като резултатът има потенциално сериозни последици за румънската икономика и за единството на ЕС.

Вотът се провежда шест месеца след анулирането на първия тур заради подозрения за руска намеса, които Москва отрече. Тогавашният фаворит Калин Джорджеску беше дисквалифициран от новото участие.

„Правителство от Западна Европа потърси Telegram с искане да заглушим консервативни гласове в Румъния преди днешните президентски избори. Категорично отказах“, написа Дуров в своя канал в Telegram, като добави емотикон с багета като очевиден намек към Франция.

„Не можеш да ‘защитаваш демокрацията’, като я унищожаваш. Не можеш да ‘бориш изборна намеса’, намесвайки се в изборите. Или имаш свобода на словото и честни избори – или нямаш. Румънският народ заслужава и двете“, допълни той.

Министерство на външните работи на Франция реагира с официално изявление в X, публикувайки скрийншот от публикацията на Дуров и категорично отричайки всякаква намеса:

„Напълно неоснователни твърдения се разпространяват в Telegram и Twitter относно предполагаема френска намеса в президентските избори в Румъния. Франция категорично ги отхвърля и призовава към отговорност и уважение към румънската демокрация.“

Дуров, който е роден в Русия и пребивава в Дубай, беше задържан от френските власти миналата година във връзка с разследване относно престъпления, свързани с детска порнография, наркотици и измами, осъществени чрез приложението Telegram. Той отрече каквото и да е участие в подобна дейност и се завърна в Дубай през март.

Създателят на Telegram Павел Дуров е арестуван във Франция.

🇫🇷🚨🇷🇺 Милиардерът Павел Дуров, създател и изпълнителен директор на популярното чат приложение „Телеграм“ е бил арестуван в събота вечерта на парижкото летище „Бурже“. Това съобщава Ройтерс, позовавайки се на репортажи на френските телевизионни канали TF1 и BFM.

Дуров е пътувал на борда на частния си самолет, съобщават от TF1 на своята интернет страница, допълвайки, че той е бил арестуван по френска заповед за арест като част от предварително полицейско разследване.

Както TF1, така и BFM съобщиха, че разследването е фокусирано върху липсата на модераторски надзор в „Телеграм“, което според полицията е позволило в социалната мрежа без пречки да се провежда престъпна дейност.

Малко преди ареста, извършен в 20:00 часа местно време, Дуров е кацнал с частния си самолет в покрайнините на френската столица след полет от Азербайджан.

Дуров, създател на базираната в Дубай компания, е роден в Русия, но напуска родината си през 2014 г., след като отказва да изпълни исканията на властите да закрие групи на руската опозиция в своята социална платформа „ВКонтакте“, която в последствие продаде.

Руският предприемач, чието богатство според списание „Форбс“ възлиза на повече от 15 милиарда долара, заяви, че някои правителства се опитват да упражнят натиск върху „Телеграм“, който към този момент може да се похвали с 900 млн. активни потребители и който според създателя си трябва да остане „неутрална платформа“, а не инструмент за геополитическо влияние.

Междувременно руската държавна информационна агенция ТАСС съобщи, че посолството в Париж „предприема незабавни стъпки“ за изясняване на ситуацията около Дуров.

Кой е Павел Дуров?

Павел Валериевич Дуров и е роден на 10 октомври 1984 г. в Ленинград. По-голямата част от своето детство обаче прекарва в Торино, където работи баща му. През 2006 г. завършва филологическия факултет на Санктпетербургския държавен университет. Същата година създава социалната мрежа „ВКонтакте“, вдъхновена от Facebook.

Няколко години по-късно обаче за компютърния учен започват сериозните проблеми. Въпреки че се обявява за противник на Владимир Путин, през 2011 г. властите в Кремъл го молят да блокира пет общности във „ВКонтакте“ след оспорване на резултатите от последните парламентарни избори. Той отказва да го направи, което води до разследвания и обиски от страна на властите.

За 27-ия си рожден ден през 2011 г. дарява сумата от един милион долара на Фондация Уикимедия. През 2012 г. публикува авторски манифест, в който описва идеите си за подобряване на ситуацията в Русия.

През 2013 г. кандидатства за гражданство на карибската държава Сейнт Китс и Невис, което получава година по-късно.

На 1 април 2014 г. той шеговито обявява пред борда на директорите на „ВКонтакте“, че подава оставка, но въпреки това бордът потвърждава решението. Три дни по-късно Павел Дуров оттегля оставката си, но без резултат.

След това той продава акциите си в социалната мрежа за 300 млн. долара и заедно с брат си, който е математик, създава приложението за криптирани съобщения "Телеграм", именно в отговор на натиска, оказан му от страна на руските власти.

„Предпочитам да съм свободен, отколкото да изпълнявам заповеди от когото и да било“, каза той пред американския журналист Тъкър Карлсън.

Приложението се отличава с това, че предлага end-to-end криптирана комуникация, както и с поетия от него анганжимент никога да не разкрива информация за своите потребители.

Намирайки се под юрисдикцията на емирството, "Телеграм" заобикаля правилата за модериране в момент, когато и Европейският съюз, и Съединените щати оказват натиск върху социалните платформи да премахват незаконно съдържание.

Властите в няколко държави отбелязват многобройни злоупотреби с платформата, използвана за организиране на незаконни дейности като пране на пари, трафик на наркотици и споделяне на нерегламентирано съдържание. Тези държави обвиняват Дуров, че се е превърнал в съучастник в тези престъпления поради липсата на модериране. Това едва ли е изненадващо за човек, който описва себе си като либертарианец.

Заповедта за ареста му беше издадена от службата за борба срещу насилието над непълнолетни.

През 2021 г. Павел Дуров става френски гражданин, а името му е променено с указ на Пол дю Рув. По това време състоянието му се оценява на 15 милиарда долара. Често изтъква своя отказ от консумация на алкохол, кофеин, лекарства, месо, млечни продукти и глутен, както и липсата на типичното за всеки милиардер лъскаво имущество (имоти, яхти и др.).