🇺🇸🕵️🇷🇺 Директорът на ФБР Каш Пател планира да посети Русия в средата на октомври. Това би било първото пътуване на действащ шеф на Бюрото в страната от 2013 г. насам, като вероятен домакин е Федерална служба за сигурност (ФСБ) – приемник на съветското КГБ. Новината беше съобщена от изданието Politico на 20 юли, с позоваване на официален представител и източник със сведения за плановете, и двамата пожелали анонимност. Посочените дати за визитата са 14-15 октомври, със спирания в Москва и Санкт Петербург.
Официално ФБР не потвърждава нито самия престой, нито неговия дневен ред. Говорителите на Бюрото и на Министерството на правосъдието отказаха коментар, а Белият дом пренасочи запитванията към ФБР. Към момента не е ясно дали Пател ще се срещне с президента Владимир Путин или с негови сътрудници, нито какви теми смятат да бъдат обсъдени. Самото издание подчертава, че плановете са предварителни и подлежат на промяна.
Информационният вакуум, около който нито Вашингтон, нито Москва дават официални изявления, бързо се изпълни с разнообразни политически тълкувания. Липсата на обявен дневен ред се оказа по-интригуваща от самата новина: при пълно отсъствие на факти, всяка страна вписа в съобщението собствените си интереси и опасения.
Руските държавни медии представиха новината като поредно доказателство, че Москва и Вашингтон имат работещи канали за връзка въпреки войната в Украйна и санкционния натиск. Този подход е добре познат. Малко преди съобщението за Пател, агенция ТАСС посочи появата на висш служител от администрацията на икономическия форум в Санкт Петербург като „обрат“ в американската политика спрямо Русия. Неофициалната информация е удобен инструмент: тя е достатъчно правдоподобна, за да бъде използвана за пропаганда, и същевременно достатъчно неопределена, за да бъде отречена при нужда.
Реакцията на Кремъл е показателна тъкмо с онова, което спестява. Говорителят Дмитрий Песков заяви, че няма информация за подобна визита, но бързо добави, че такива пътувания „обикновено се провеждат зад закрити врата“. Тази формула нито потвърждава, нито опровергава събитието, а просто оставя внушението да работи.
Във Вашингтон реакцията беше също толкова бурна, но дойде едновременно от двата края на политическия спектър. От крайната десница Лора Лумър, близка до Тръмп, публично попита защо шефът на ФБР пътува до Русия точно когато Белият дом подготвя нови санкции срещу Москва. От центъра и вляво подозренията са насочени към самите мотиви: защо точно Пател и защо точно сега?
Съмненията се подхранват допълнително от предишни пътувания, които вече му навлякоха разследване в Конгреса. Водещите демократи в правните комисии на Камарата на представителите и Сената – Джейми Раскин и Дик Дърбин – започнаха съвместна проверка за това как Пател използва служебните самолети и бюджетните средства. Повод за това станаха посещението му на финала по хокей на Зимните олимпийски игри в Италия (обяснено с екстрадиция на хакер), снимките му как се гмурка край потопен боен кораб в Пърл Харбър, както и обвиненията, че е ползвал държавен самолет, за да отиде на концерт на приятелката си – кънтри певица. Към това се добавя и плащане от 25 000 долара през 2025 г. за участие във филмова продукция, финансирана от компания, свързана с Кремъл – детайл, който критиците му бързо припомниха.
И двете тълкувания обаче стъпват върху твърде оскъдни факти и нито едно от тях не е напълно убедително. Контактите на ниво директори между службите на двете държави не са безпрецедентни. Робърт Мълър, последният шеф на ФБР, посетил Москва през 2013 г., по-късно оглави разследването за руската намеса в изборите – същото, което Пател с години наричаше „измислица“. Директори на ЦРУ, като Майк Помпео, също са осъществявали подобни визити, като Помпео тогава заяви, че на тези срещи „твърдо защитаваме интересите на Америка и не правим компромиси“. Следователно е напълно възможно пътуването просто да е рутинна линия за контакти по въпросите на борбата с тероризма или организираната престъпност – теми, по които ФБР и ФСБ продължават диалога си независимо от политическото напрежение. Именно този канал сработи, когато ФСБ подаде сигнал до ФБР за Тамерлан Царнаев – един от бъдещите извършители на атентата по време на Бостънския маратон през 2013 г.
Също толкова възможно е обаче визитата да е съзнателен политически сигнал. Тя се вписва в по-широката серия от контакти на администрацията на Тръмп с Русия, в които попадат срещите на специалния пратеник Стив Уиткоф и на зетя Джаред Къшнър с Путин относно прекратяването на войната в Украйна. Фактът, че домакин е именно ФСБ, а не полицейска или прокурорска служба, измества акцента от правоприлагането към сферата на разузнаването. На база на оскъдните сведения и двете хипотези имат равен коефициент на вероятност – данните просто не са достатъчни, за да се направи категоричен извод.
Необичайното в случая е и самата фигура на пътуващия. Досега външните политически контакти с Москва вървяха по линия на дипломацията и разузнаването – чрез пратеника Уиткоф, Къшнър или директорите на ЦРУ. Но ФБР е служба с предимно вътрешен мандат: контраразузнаване, борба с тероризма и престъпност на територията на САЩ. Поради това директор на бюрото, гостуващ на ФСБ, трудно може да се възприеме просто като поредния епизод от преговорите за Украйна.
Освен това самият момент е изключително чувствителен. Новината се появява тъкмо когато изпълняващият длъжността главен прокурор Тод Бланч се бори за утвърждаване в Сената, а Белият дом подготвя нов пакет от санкции срещу Москва. Посещение в Кремъл, обявено на такъв фон, съчетава демонстрация на близост и натиск в едно и също време, засилвайки въпросите на критиците: какво точно се договаря при тези срещи и на каква цена?
