По примера от Венецуела: Тръмп заплаши, че ще сложи ръка върху иранската газова и петролна индустрия.

🇺🇸🛢️🇮🇷 Заканата, отправена от президента Доналд Тръмп, да постави газовата и петролната индустрия на Иран под американски контрол, превръща енергийната инфраструктура в централен елемент на военен конфликт, който преди два месеца изглеждаше поне на пръв поглед замразен.

В публикация на TruthSocial Тръмп заплаши, че ще удари Ислямската република „много силно тази вечер“, а „в не толкова далечно бъдеще“ ще поемат „пълен контрол“ върху иранските енергийни ресурси, включително над ключовия експортен терминал, разположен на остров Харк. Самият Тръмп сравни намерението си с начина, по който Вашингтон сложи ръка върху нефта на Венецуела след задържането на тогавашния президент Николас Мадуро през януари.

Заканата беше отправена към края на втори пореден ден на военна ескалация между САЩ и Иран – въздушната кампания на САЩ от изминалата нощ, продължила до светлите часове на деня, изглеждаше по-широкообхватна и интензивна от тази предходната нощ. Режимът в Техеран не разкри почти никакви подробности за мащаба на щетите и отговори с нанасянето на обстрел с ракети и дронове срещу Кувейт, Бахрейн и Йордания – също както ден по-рано. Министерство на външните работи на Иран обяви, че ударите от изминалата нощ са „обезсмислят примирието“, въпреки че не се е отказвало изрично от него – формула, оставила теоретично примирието живо, но изпразнено от съдържание.

Централното командване на САЩ (CENTCOM) публикува официално изявление, според което последните удари са били нанесени „в отговор на непредизвиканата и продължаваща агресия“ от страна на Техеран, поразявайки „ирански военни способности за наблюдение, системи за комуникация и позиции на противовъздушна отбрана“. Изявлението не уточнява нанесените щети, но споделя, че атаката е приключила малко преди изгрев слънце. Експлозии отекнаха в небето над иранската столица, пристанищния град Бандар Абас и множество крайбрежни точки по продължение на Ормузкия проток. По-късно Революционната гвардия обяви, че сред поразените цели присъстват производствен комплекс, военна казарма и нейна база, разположена в покрайнините на Техеран.

Ответният залп се стовари върху арабските държави, които приютяват американски военни бази. Кувейт обяви, че затваря въздушното пространство на страната за няколко часа, без да даде подробности за щети. Йордания съобщи, че е прехванала 20 ирански ракети, насочени към район, в който се намира база с американски военни, без да има пострадали. Министерство на външните работи на Бахрейн съобщи, че 11-годишно момиче е ранено, докато автомобили и къщи са получили материални щети от отломки при прехващането на балистичните ракети. Почти едновременно Израел призова жителите на северните си райони да потърсят укритие след засичането на предполагаем огън откъм Ливан, където израелската армия воюва с Хизбула.

Успоредно с ударите по сушата американските сили продължиха да налагат морската блокада срещу иранските пристанища. CENTCOM съобщи в официално изявление, че е поразил танкера M/T Jalveer, плавал под знамето на Гвинея-Бисау, опитвайки се да транспортира ирански петрол в директно нарушение на блокадата, поради което е бил поразен от ракети въздух-земя AGM-114 Hellfire, след като екипажът му не се подчинил на американските заповеди. Това е общо деветият търговски кораб, изваден от строя от американските сили от влизането в сила на блокадата в средата на април. Два такива кораба бяха обездвижени само през изминалата седмица.

Един от тях отне човешки живот. 3-ма индийски моряци загинаха на борда на M/T Settebello във вторник, когато плаващият под флага на Палау танкер беше ударен от американските сили. Сарбананда Соновал – индийският министър на пристанищата, корабоплаването и водните пътища – първоначално обяви моряците за изчезнали. CENTCOM настоя, че екипажът е бил предупреден многократно, преди да бъде открит огън, и обвини кораба, че се е опитал да заобиколи блокадата. Ръководителят на Международната морска организация, агенция на ООН, осъди нападението, а индийското външно министерство привика висш американски дипломат, за да му предаде „най-дълбоката си загриженост“ и официален протест, обяви говорителят на ведомството Рандхир Джайсвал.

В основата на провалените преговори стои иранската хватка над Ормузкия проток – стратегическият коридор, чието фактическо затваряне разклати глобалните енергийни доставки и доведе до скок в цените на горивата и много базови стоки в световен мащаб. През изминалата нощ Техеран обяви, че проливът е затворен, въпреки че остава неясно какво точно значи това – търговското корабоплаване през него до голяма степен беше задушено в първите дни на март и през последните седмици оттам минаваше единствено малка група кораби. CENTCOM оспори иранските твърдения, докато вчера самият Тръмп съобщи, че от близо месец насам секретна мисия на американските военни осигурява преминаването на петролни товари през тесния морски път, което по думите му е било улеснено от унищожаването на иранските радари. Тръмп твърди, че над 100 милиона барела петрол са се изплъзнали от иранската примка благодарение на американските военни. Конкретното число не може да бъде независимо потвърдено, но се равнява на транзита за около 5 дни, минавал през протока до началото на войната.

Заканата срещу остров Харк насочва натиска директно към икономическия гръбнак на режима. Разположен на отсрещната страна на Персийския залив от американските бази в Кувейт, Бахрейн и Катар, това парченче суша е сърцето на иранската петролна промишленост – през неговия терминал минават 90% от експорта, до голяма степен защото по-голямата част от бреговата линия е твърде плитка, за да позволи безопасното акостиране на танкери. Именно тази география прави всяка идея за американски десант твърде рискована: самият остров се намира на едва 33 км от крайбрежието на континентален Иран, където без съмнение е разгърнат внушителен арсенал от ракети, дронове и артилерия, които са застинали в очакване на момента, в който ще подложат на безмилостен обстрел американския десант.

По всичко изглежда, че пътят на дипломацията остава затворен. Тръмп заплаши Техеран, че ще „плати цената“ за провала на преговорите, в рамките на които без отговор остава и въпросът за иранската ядрена програма, за която режимът настоява, че има изцяло мирни цели, но остава червена линия за САЩ и Израел, заради високото ниво на обогатяване на запасите от уран, които могат да бъдат насочени към създаване на атомно оръжие. Това беше посочено от двата съюзника като основната причина да започнат войната срещу Ислямската република на 28 февруари. Към усложненията се добавя и условието на Иран всяко споразумение за прекратяване на войната да доведе до същото на фронта между Израел и Хизбула – докато израелският премиер Бенямин Нетаняху изглежда твърдо решен да доведе нещата до техния успешен край, а именно унищожаването на групировката.

Сравнението с Венецуела, направено от Тръмп, разкрива както мотивите на заканата, така и нейните граници. Операция „Absolute Resolve“ от 3 януари, в рамките на която „Делта Форс“ задържа Николас Мадуро във Форт Тиуна, след което го изправи пред федерален съд в Манхатън, превърна петролния сектор на една държава от насрещния лагер в трофей на смяната на режима – и точно този модел Тръмп ще се опита да проектира върху Иран. Пренасянето му обаче се спъва в географията: арестът на Мадуро беше десант навътре в сушата срещу обезглавено военно командване, а овладяването на Харк би изисквало задържане на уязвим обект в морето на 33 км от брега на държава, чиято противокорабна и ракетна способност остава далеч тази над Венецуела.

Поради това заканата да „поеме пълен контрол“ върху иранския петрол трябва да се счита на първо място като инструмент за оказване на натиск срещу Техеран и евентуално за спекулация с борсите, а не готов оперативен план – и следва познат модел: през април, едва няколко дни преди да удължи примирието, Тръмп заплаши Иран, че „цяла една цивилизация ще загине тази нощ“, ако не приеме условията. Заплаха за извършване на геноцид, думите му бяха последвани само няколко часа по-късно от действителни стъпки към деескалация. Сега обаче заканата му не виси във въздуха, а стъпва на блокада, задушаваща иранските доставки на петрол, включително деветте поразени кораба и върху примката над Ормузкия пролив, която продължава да оскъпява енергията в световен мащаб.