Анализ: Знамена за снимка станаха трофеи – провалът на руските ВДВ край Степногорск.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Главно управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна публикува видеокадри от края на май, на които щурмова група на специално подразделение „Артан“ унищожава руска диверсионно-разузнавателна група край Степногорск в Запорожка област. Според сведенията противникът е проникнал в селището не за да го удържи, а за да заснеме пропагандна картина за уж състояла се окупация – постановка, която отрядът е осуетил, без да понесе загуби.

Епизодът се вписва в по-широка операция по Запорожкия сектор. На 18 май ГУР обяви, че е изтласкал руските части от укрепени позиции в Степногорск – селище, разположено на около 30 км южно от град Запорожие на магистралата E105 в посока север–юг. Самия град така и не беше окупиран трайно от руските сили. По данни на украински източници руското командване редовно е изпращало проникващи групи от съседното Камянске, на 5 км южно, за да се закрепи в руините и да изгради плацдарм за натиск към областния център.

Към края на май една такава група – съставена от разузнавачи на въздушно-десантни войски (ВДВ), смятани за елитни сред руските части – навлиза в Степногорск под прикритието на нощта, силния дъжд, дъждобрани с антитермовизионни свойства и средства за електронно маскиране. „Артан“ обаче е очаквал именно такова развитие: бойците допускат противника да се приближи и го подмамват в предварително подготвена огнева клопка. Преди да открият огън, спецназ предлага на руснаците да се предадат – вместо това групата отвръща със стрелба и бива унищожена. Знамената, с които десантчиците е трябвало да се снимат върху „превзетото“ село, стават трофеи на украинското военно разузнаване.

„Противникът се опита да действа по класическата доктрина на силите за специални операции: използва сложни метеорологични условия и средства за електронно маскиране за скрито проникване в градска среда. Но пресметнатият от нас алгоритъм на действие и изпреварващото разузнаване неутрализираха ефекта на изненадата“, обяснява командирът на „Артан“ Виктор Торкотюк.

Специалният отряд „Артан“ е създаден през пролетта на 2022 г. в рамките на Департамента за активни действия на ГУР; от няколко десетки бойци в началото то е нараснало до няколкостотин. Подборът включва изпит и проверка на полиграф, а задачите обхващат щурмови, диверсионни и разузнавателни операции. Командир на частта е Виктор Торкотюк с позивна „Титан“, а девизът ѝ „Знаем. Намираме. Унищожаваме“ на практика описва и тактиката: изпреварващо разузнаване, което лишава противника от инициативата, преди той да я използва.

Оперативната цена на Степногорск е не в самото населено място, а в магистралата E105 и позицията му на 30 км от областния град Запорожие. По думите на говорител на Оперативно командване Юг на Украйна, руското командване е искало да го превземе, за да доближи артилерията до областния център. Затова и руските сили рядко опитват щурмове за трайно удържане: теренът е открит, логистиката – уязвима, а животът на пехотинец от руската армия в сектора украинските военни оценяват средно на около 12 минути. При тази висока цена на присъствието, чисто военното удържане на Степногорск граничи с безсмислие и остава символната употреба.

Тъкмо високата цена обяснява защо групата е навлязла със знамена, а не да окопава позиции. В практиката на руската информационна война, кадърът на войник, забол флаг върху населено място, тръгва по възходяща верига от доклади – от ротата нагоре до висшето командване и държавното ръководство – и често изпреварва реалния контрол над терена. Самото заснемане на окупацията е продуктът; удържането е второстепенно. По описанието на ГУР именно това е бил замисълът край Степногорск – не настъпление, а заснемане.

Провалът на постановката води до огледален ефект. Знамената, предназначени за победната снимка, минават от едната пропагандна машина в другата – вече като трофеи в кадър на украинското военно разузнаване. Това води до днешното видео, публикувано от ГУР, което изпълнява точно обратната функция за Москва, която тя е търсила за себе си: документира провала на елитните части вместо техния успех. В този смисъл битката край Степногорск е спечелена два пъти – веднъж в огневата клопка и втори път в информационното пространство.

За Запорожка област, от която Русия окупира около 70%, но не и областния център, епизодът няма да измести линията на фронта. Значението му е друго: показва, че там, където руското командване търси бърза евтина и символична победа за вътрешна употреба, изпреварващото разузнаване на ГУР е способно да обърне самата постановка срещу нейните автори – и да достави на Москва кадри не на превзето село, а на унищожена група, която е трябвало да ги създаде.

Кадрите от „Антонов": възходът и падението на 31-ва десантно-щурмова бригада

🇷🇺 Архивни кадри, показват отблизо редиците на 31-ва гвардейска отделна десантно-щурмова бригада на Въздушно-десантните войски (ВДВ) на Руската федерация, с маскировъчни облекла, готови за бой, на бетонната площадка на летище „Антонов" до киевското предградие Хостомел в сутрешните часове на 24 февруари 2022 г.

По онова време това беше предмостието, на което Кремъл бе заложил цялата си концепция за светкавично обезглавяване на украинската държавност. 19 месеца по-късно същата бригада беше разформирована – не разпусната заради позора, а погълната от една далеч по-голяма структура, която на хартия изглежда като повишение, а по същество е признание, че идеята за лекия въздушен десант срещу модерна държава се е провалила.

Ретроспекцията на онова, което се разигра на „Антонов" в онзи февруарски ден, обяснява защо. Хостомел не беше незначителен обект. Летището, оперативна база на конструкторско бюро „Антонов" и дом на най-тежкия товарен самолет в света, Ан-225 „Мрия", разполагаше с писта, достатъчно дълга и здрава, за да приема тежки самолети за стратегически транспорт Ил-76. Руският замисъл бе класически coup de main: въздушен десант с хеликоптери овладява пистата, след което въздушен мост стоварва хиляди бойци и тежка бронирана техника на 30 км от сърцето на украинската столица, прескачайки изцяло сухопътния фронт. Според реконструкция, изготвена от изданието War on the Rocks, около 34 вертолета излетели от беларуското летище „Болшой Боков" на около 170 км на север от там, носят 200–300 десантчици, предимно от 31-ва бригада и 45-ти отделен гвардейски отряд за специално назначение на ВДВ.

Срещу тях се изправят едва около 200 души от 4-та бригада за бързо реагиране на Националната гвардия на Украйна, които по описанието на същия източник са предимно тилов състав с леко стрелково оръжие, стари преносими зенитно-ракетни комплекси „Игла" и поне една 23-мм буксируема установка ЗУ-23-2. Точно тази несъразмерност прави последвалото изумително. Руските въздушно-космически сили потискат украинската ПВО по течението на река Днепър с крилати ракети и електронна война рано сутринта, но при ниския полет по течението на реката украинският огън сваля двата водещи хеликоптера край Киевската ВЕЦ около 10:30 часа. Половин час по-късно ударните вертолети вече обработват летището. Един украински стрелец сваля с „Игла" вертолет Ка-52 „Алигатор" – машината се разбива върху самата писта, превръщайки се в случайно, но удобно препятствие. През следващите два часа защитниците свалят още два Ка-52 и един Ми-8.

Въпреки това до около 13 часа руснаците стоварват на две вълни близо 300 десантчици и овладяват терена – поне на теория. Украинските наборници се изтеглят организирано по тясна улица, докато в плен са попаднали единствено 12 души на северната радарна позиция. Тук обаче настъпва прекъсването, което решава изхода. Първото подкрепление, което според War on the Rocks включва около 1000 бойци на борда на 18 транспортни Ил-76, излитащи от Псков, прекъсва подхода още във въздуха. Точната причина остава предмет на спорове и до ден-днешен: едната версия е, че украинският артилерийски огън вече е направил пистата неизползваема за кацане на тежките машини. Според другата руското висше военно командване се отказва от своя план за въздушен мост след непоносимите загуби сред вертолетния състав и високия риск, на който е трябвало да се изложат невъоръжените транспортни самолети. Каквато и да е причината, ефектът е един: въздушният мост така и не е реализиран.

Вечерта украинското военно командване хвърля в контраатака 80-та и 95-та десантно-щурмови бригади, 72-ра механизирана бригада и 3-ти полк за специално назначение. Около 17:30 ч. след артилерийска подготовка и удари на бомбардировачи Су-24, леко въоръжените руски десантчици се оказват в открит терен – участвал в боя украински военнослужещ го описва като „видеоигра, в която просто ги сваляш". Към 21 ч. украинските сили обявяват, че са върнали летището, но забелязвайки приближаващите от север механизирани колони, се изтеглят умишлено, след като предварително с артилерия и авиация бомбардират пистата, за да я направят неизползваема за въздушен мост. До следващата сутрин руснаците отново държат терена, но върху осеяна с кратери писта, която вече не върши работа. С това замисълът за обезглавяване е мъртъв; до началото на април руските сили се изтеглят изцяло от Киевска област.

Цената за 31-ва бригада е тежка и добре документирана. Руското независимо издание „Медиазона" твърди, че в периода 25 февруари-7 март 2022 г. загиват най-малко 34 десантчици от бригадата. По-късно Главното управление на разузнаването (ГУР) оценява, че за два дни в Хостомел са убити около 50 души от уляновското съединение, а общо при опита за овладяване на летището руските сили са изгубили 200 елитни десантчици, специализирани в превземане на летища. Сред загиналите са двама командири на батальони: майор Алексей Осокин и подполковник Денис Ягидаров. През юни 2022 г. The Moscow Times обобщи тогавашното състояние на бригадата след първите сто дни война с риторичния въпрос дали изобщо „е останал някой".

Оттам нататък хронологията на 31-ва е хроника на изтощение, което така и не довежда до възстановяване на елитната част. След изтеглянето от север остатъците са прехвърлени на изток и хвърлени в боевете за Изюм и Северодонецк през лятото на 2022 г.; рускоезични източници поставят елементи от съединението в обсадата на Мариупол, макар основната, добре потвърдена следа да води към Донбас. През 2023 г. бригадата участва в отбраната срещу украинското контранастъпление в района на Бахмут. През септември 2023 г. командирът ѝ полковник Андрей Кондрашкин намира смъртта си край село Андреевка – това се явява преломен момент, тъй като почти едновременно с гибелта му бригадата престава да съществува като самостоятелна единица. Регистърът на загубите има и тих, граждански израз: според проекта „Кой воюва в Украйна" на гробището в Уляновск от началото на войната се появиха най-малко 42 гроба на десантчици, за 21 от които изобщо не бе съобщавано публично.

И някъде тук изниква и логичният въпрос – къде се намира бригадата днес? През септември 2023 г. тя бива преформирована и съставлява ядрото на възстановената 104-та гвардейска десантно-щурмова дивизия на ВДВ, с пункт за постоянна дислокация отново в Уляновск (проспект „Генерал Маргелов" и село Поливно). С други думи бригадата, чиито десантчици виждаме на кадрите от „Антонов", формално вече не съществува като бригада; нейните хора, номер и бойно знаме бяха претопени в структура на дивизията, която Москва попълва не толкова с подготвени парашутисти, колкото чрез договорна мобилизация.

Именно тази метаморфоза носи урока за стратегическите последици от провала в Хостомел. Преустройство от бригада към дивизия се поднася на обществото и медиите за укрепване, но неговата логика представлява пълната противоположност на оригиналната доктрина на ВДВ. Десантната бригада е инструмент за бързина, дълбочина и изненада – лек, вертикален удар в тила. „Антонов" показа, че срещу държава с действаща, макар и остаряла ПВО и с резерви за незабавна контраатака този инструмент е твърде уязвим: десантът би могъл да вземе обекта, но не би могъл да го задържи без включване на тежки подкрепления, зависещи от установяване на въздушен мост, който може да бъде спрян от бомбардиране на самата писта или няколко комплекса „Игла", които да свалят тежки самолети за стратегически военен транспорт, какъвто е Ил-76. Преходът към дивизия показва точно това откритие – руската армия изостави бързия въздушен десант в полза на „поддържането на дивизия" за продължителни, позиционни сражения, в които ВДВ от ударен авангард се превърнаха в елитна, но изхабявана необратимо лека пехотна сила.

Битката при Хостомел се превърна в символ на печалната съдба на елитните руски подразделения като цяло. Десетилетия престиж, специализирани учения по превземане на летища и подбор не издържаха на сблъсъка със суровата реалност от 24 февруари, а вместо да бъдат изтеглени и възстановени като елит, бяха хвърлени обратно на фронта в безумни опити за щурм, които всеки път приключват със сходен резултат – колосални загуби в жива сила и техника. А може би най-ценното на тези архивни кадри от първите часове на войната, която днес се намира в своя ден № 1577, е това, че запечатват момента, в който една армия вярваше, че би могла да покори Украйна за три дни – точно преди тази вяра да се разбие в бетона на Хостомел.

82-ра въздушно-десантна дивизия на САЩ, остров Харг и скритата следа към Израел.

🇺🇸🪖🇮🇱 Когато към края на месец март Пентагонът обяви, че разполага 82-ра въздушно-десантна дивизия в зоната на отговорност на Централното командване (CENTCOM), изявлението прозвуча гръмко и в същото време недоизказано – гръмко, защото предстоеше основната сила за бързо реагиране на американската армия да бъде разположена в театър, където въздушните удари по Ислямската република навлизаха в пета седмица. Недоизказано, защото според американския разследващ журналист Кенет Клипенщайн, един вероятно ключов детайл е останал извън официалните изявления.

Според заповед за разполагане, с която той твърди, че се е сдобил, и според негов военен източник, участвал в планирането, част от десантчиците не поеха към американски военни бази в Персийския залив, а направо към Израел. Разполагането, според Клипенщайн, е свързано с нов съвместен план за извънредни ситуации, завършени през февруари, включващи операцията за поемане на контрола върху остров Харг и ивица земя по крайбрежието на Иран.

Стойността на този детайл се крие в онова, което прикриването му позволи. Запазвайки израелския компонент в тайна, Пентагонът се размина с обществения дебат, който при всички положения щеше да предшества съвместната сухопътна операция на САЩ и Израел срещу Иран – перспектива, която по онова време мнозина смятаха за напълно реална на фона на репортажи за сухопътна инвазия. По-важно е, че изборът на Израел като отправен пункт заобикаля най-деликатния логистичен проблем на цялата кампания: съгласието на арабските съюзници на САЩ в Персийския залив. Потенциална въздушно-десантна операция с начална точка на територията на Израел, не изисква нито една страна от региона да отвори бази – и точно затова, ако се вярва на твърдението на Клипенщайн, ще бъде именно 82-ра дивизия.

За да открием защо този избор е логичен, трябва да бъдем наясно какво е бригадата. 82-ра въздушно-десантна дивизия е създадена през 1917 г. и още в Първата световна война получава прозвището „All-American“, тъй като в нейните редици служат хора от всичките тогавашни щати – оттам и емблематичната нашивка с двойния инициал „AA“. През август 1942 г. се превръща в първата въздушно-десантна дивизия в историята на САЩ и нейното име е вписано в почти всяка голяма десантна операция на ХХ век: парашутният скок над Сицилия през юли 1943 г., десантът в Нормандия в нощта срещу 6 юни 1944 г., операция „Маркет Гардън“ в Холандия, отбраната на Бастон по време на Арденската офанзива. В следвоенната епоха дивизията е острието на американската „сила за бърза намеса“ – Гренада (1983), Панама (1989), войната в Залива (1991), Афганистан (2001) и Ирак (2003). Базирана във Форт Браг, Северна Каролина, в състава на 18-и въздушно-десантен корпус, тя поддържа Сили за незабавно реагиране – бригада с численост от около 3000 души, способна да се разгърне навсякъде по света в рамките на 18 часа. Именно тази бригада е в основата на разполагането през март.

Конкретната част, посочена в заповедта за Израел, носи собствена тежест в анализа. Елементите, изпратени по заповед от 7 април на „временна мисия“ в Израел, принадлежат на 2-ри батальон на 501-ви парашутно-пехотен полк, по-известен като батальон „Джеронимо“. Прозвището идва от 1940 г., когато парашутистите гледат филма Geronimo и редникът Обри Еберхарт се обзалага, че при скока ще извика името на апахския вожд, за да докаже, че не се страхува; възгласът се превръща в боен вик на всички въздушно-десантни сили на САЩ. През Втората световна война 501-ви полк се сражава при Карантан в Нормандия, превзема непокътнати мостовете при Вегел по време на „Маркет Гардън“ и се превръща в един от първите, влезли в бой при Бастон. Днес 2-ри батальон е част от 1-ва бойна бригада на 82-ра дивизия – т.е. точно от формацията, която съставлява Силите за незабавно реагиране.

Публичната версия на събитията започна да се оформя в края на март, когато New York Times съобщи, че висши военни ръководители обмислят разполагане на бойна бригада от 82-ра дивизия в подкрепа на американските операции срещу Иран. Според изданието частите трябвало да дойдат от Силите за незабавно реагиране, а една от разглежданите задачи беше „превземане на остров Харг“ – малък остров в Персийския залив, където минава около 90% от иранския износ на петрол. Подготовката започна седмици преди това: IDF внезапно изтегли 300 души от членния щаб на дивизията от планирано учение в Съвместния център за бойна подготовка в Луизиана, за да не бъде командният елемент, по думите на официални представители пред вестника, „хванат неподготвен, ако нещата ескалират“. Авторитетното издание The Aviationist проследи серия полети, излитащи от армейското летище „Поуп“, което обслужва Форт Браг, към Близкия изток, и съобщи, че командирът на дивизията генерал-майор Брандън Тегтмайер и щабът му са получили заповед за разполагане.

В информационното пространството обаче Израел отсъства. Пентагонът настоятелно говореше само за Зоната на отговорност (AOR) на CENTCOM – разтегливо понятие, което на практика покрива Близък изток – а пресата я цитира така, че подразделението нанася удари срещу американски бази в Кувейт и Катар. Заповедта от 7 април, която насочва елементи от батальона „Джеронимо“ към Израел, така и не намери място в публичния дискурс.

Когато най-сетне заговори открито за 82-ра дивизия, Пентагонът положи видими усилия да не спомене Израел. По време на брифинг на 5 май министърът на войната Пийт Хегсет и председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн посветиха голяма част от времето си на Project Freedom – отбранителна операция, която според президента Тръмп поддържа свободно търговското корабоплаване в Ормузкия пролив и в която според брифинга участват над 15 000 военни.

Кейн изрично похвали дивизията за това, че нейни елементи синхронизират денонощно въздушните операции на най-малко 100 самолета над пролива. „Когато президентът и министърът имат нуждата от незабавна, мащабируема и смъртоносна бойна мощ в CENTCOM и другаде, All-American дивизия отговаря на повикването“, изтъкна той и описа парашутистите като готови „да скочат от самолети на ВВС в сухопътен бой и да вземат ключова територия, ако им бъде наредено, точно както техните предци сториха в Сицилия и Нормандия през Втората световна война, или да осигурят навлизане на следващите сили в театъра, както в Гренада и Панама“. Кейн добави предупреждение към Техеран: „Никой противник не бива да бърка настоящата ни сдържаност с липса на решимост.“

Точно това изказване – публично описание на готовност за окупация на чужда територия, поднесено успоредно с щателно премълчаване на израелския елемент – е в основата на тезата на Клипенщайн. Защо възниква подобна чувствителност за назоваване на Израел, след като САЩ вече признаха публично, че там са разгърнати ПРО и изтребители F-22? Журналистът предлага три обяснения. Първо, мащабът на военно партньорство отдавна надхвърля търговията с оръжие и взаимното „избягване на конфликти“. Второ, задълбоченият обмен на цели, според преценката му, да доближи Израел до статут на „шесто око“ в съюза „Петте очи“ (САЩ, Канада, Великобритания, Австралия и Нова Зеландия) – формално Израел остава външен партньор, а не член. Трето, и най-съществено: назовавайки Израел би разкрил до каква степен американската атака по Иран всъщност е съвместна такава – не лично приятелство между Тръмп и Нетаняху, а отлично координирано партньорство на работно ниво между военните, при което съвместните оперативни планове са факт, а не риторика. Трето, и най-съществено: назоваването на Израел би разкрило до каква степен една американска атака срещу Иран всъщност е съвместна атака на САЩ и Израел – не лично приятелство между Тръмп и Нетаняху, а добре сработено сътрудничество на работно ниво между военните, при което съвместните оперативни планове вече са факт, а не риторика.

Към момента на писане рота „Чарли“ към 2-ри батальон остава в Израел, откъдето близо два месеца не са излизали съобщения, твърди Клипенщайн. И точно тук е уместно да направим бърза уговорка: пълноценен парашутен десант по образец на Нормандия е малко вероятен, подобна операция не беше предприета дори в разгара на инвазията в Ирак през 2003 г. В същото време 1 лек пехотен батальон не е достатъчен нито за инвазия, нито за удържане на град. По-вероятно е разполагането да изиграе и функция на сигнализация към режима в Техеран, усилена точно от публичния театър на брифинга от 5 май.

И все пак значението на разкритието не се крие в това дали ще бъде извършен десант. То е в друго: съвместното планиране на сухопътна операция в Иран, планирана от Израел и САЩ е преминало от политическа близост към оперативна реалност – с план, завършен още през февруари, разположено мълчаливо на израелска земя. Изборът на Израел като отправна точка не е козметичен; той е точно механизмът, който позволява на Вашингтон да заобиколи съгласието на своите партньори в Залива и едновременно с това причината целият компонент да бъде скрит. Тежестта на един лек батальон е скромна – това признава и самият Клипенщайн. Тежи политическото измерение: сухопътен вариант срещу Иран вече стои подготвен на масата, без да е преминала нито през съгласие на партньорите в Залива, нито през публичен дебат.

Колко точен е бил изборът на Израел, демонстрираха събитията от началото на юни. На 2 и 3 юни Иран удари летище Кувейт и обекти в Бахрейн – същите страни, чието разрешение за хипотетична десантна операция в Залива би изисквала и които войната превръща в цели, а не надежден домакин. Дни по-късно, на 7 и 8 юни, ескалация се пренесе в Иран: след израелски удар по южните квартали на Бейрут, нанесен въпреки призива на Вашингтон за въздържане, Иран изстреля първия си ракетен залп срещу Израел от примирието насам, а израелски изтребители отвърнаха с нанасяне на удари по зенитно-ракетни комплекси на иранската ПВО и по петрохимическия комплекс в Махшахр. Двете страни обявиха, че спират, но всяка със свои условия за подновяване, а примирието между страните остава в сила само формално. Точно когато войната, за която тази опция беше подготвена, пламва отновно, предварително позиционираният и недеклариран сухопътен компонент придобива тежест, каквато не е имал до този момент след началото на април. А ако такава операция действително вече е подготвена, остава един не твърде уместен въпрос, с който Клипенщайн завършва – нямаше ли да е редно обществото да знае?

Украинските въздушно-десантни войски използват италианските Centauro B1.

🇺🇦🤝🇮🇹 Въздушно-десантните войски на Украйна започнаха да използват бронирани машини Centauro B1, произведени в Италия, отбелязвайки първото им потвърдено разполагане в украинска служба.

В кадри, публикувани от 78-ми въздушно-десантен полк на Украйна, се вижда Centauro B1 с допълнителна броня и решетъчни защитни системи, пригодени за местните бойни условия.

Машината е оборудвана и с подвижен грил – елемент, често срещан при украинските модификации на бронирана техника.

Слухове за евентуални доставки на Centauro B1 от Италия се появиха още през 2023 г., но досега липсваше визуално потвърждение. Точният брой предадени на Украйна машини не се оповестява – страната по традиция не разкрива детайли за военните си доставки.

Centauro B1 е колесен унищожител на танкове, разработен от италианските компании Iveco и Oto Melara. Има 8-колесно задвижване и тежи 24 тона, което го превръща в достатъчно лек за въздушен транспорт.

Основното въоръжение е 105-милиметрово оръдие Oto Melara – лицензирана италианска версия на британското нарезно оръдие L7, способно да изстрелва стандартни боеприпаси на НАТО. Екипажът се състои от четирима души: командир, мерач, пълнач и водач.

Според Defense Express италианската армия разполага с над 250 машини B1 Centauro. През 2020 г. тя поръча модернизираната версия Centauro II, която вече влиза в производство за въоръжените ѝ сили.

С включването на Centauro B1 мобилните щурмови подразделения на Украйна получават по-голяма огнева мощ и маневреност, допълвайки други западни колесни бронирани машини като френската AMX-10RC.

По-рано Италия се въздържа да се присъедини към инициативата PURL на НАТО с аргумента, че Украйна вече разполага с достатъчно канали за доставки на западно оръжие.

Трима руски десантчици бяха убити в Ставропол при операция на украинското разузнаване

🇺🇦⚔️🇷🇺 Трима руски десантчици бяха ликвидирани в централната част на град Ставропол в специална операция, проведена от украинското военно разузнаване.

Главно управление за разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна потвърди за успешната операция в официално изявление днес, в което посочва, че тя е извършена с подкрепата на Движението за освобождение на Кавказ.

Инцидентът, който привлече голямо внимание, се случи близо до контролно-пропускателния пункт на военна част № 54801, намираща се в самия център на града, който се намира в Предкавказието и е административен център на Ставрополски край.

Ликвидираните военнослужещи са били част от 247-и гвардейски десантно-щурмови казашки полк „Кавказ“ от Въздушно-десантните войски на Руската федерация, която е известна с активното си участие във войната срещу Украйна още самото ѝ начало през 2014 г. и е замесена в множество военни престъпления, извършени след пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

В друга операция на 30 септември мощни експлозии разтърсиха Ставрополски край, при което бяха ликвидирани трима членове на Росгвардия. Украинското военно разузнаване съобщи, че тази акция е извършена с подкрепа от същото Движение за освобождение на Кавказ, близо до селището Тамбукан. Жервите включват подполковник от Росгвардия, командващ на спецотряд „Авангард“, заедно с неговия адютант и шофьор. Според разузнавателни данни групата е пътувала към учебен полигон, но не е успяла да стигне до него.

По-рано украинските служби убиха командир на Специалния отряд за бързо реагиране „Ахмат“, известен с позивната си „Амур“, ръководил група за безпилотни летателни апарати.

Вътрешни руски данни разкриват огромни загуби през 2025 г. – Москва се опитва да ги скрие.

🇷🇺⚰️ За първи път изплуваха вътрешни данни за руските загуби през тази година, които бяха публикувани от украинския проект „Искам да живея“. Те разкриват катастрофални жертви сред личния състав и оборудването, които Москва отчаяно се опитва да прикрие.

Според посочената информация през първите 243 дни на годината руската армия е загубила 281 550 войници – убити, ранени, безследно изчезнали и пленени.

• 86 744 са убити, сред които 1583 офицери и 8633 затворници от наказателни колонии. 33 966 са безследно изчезнали, сред които 11 427 осъдени
• 158 529 са ранени, сред които 6356 офицери и 16 489 затворници, а 2311 са попаднали в плен на украинските сили.

Освен човешките жертви, руската армия е загубила 13 145 унищожени единици техника и 48 458 повредени, но подлежащи на ремонт. Това прави средно по 35 193 души и 7700 единици техника на месец, от които 1643 са унищожени безвъзвратно.

Военни експерти посочват, че загубите са сравними с някои от най-кървавите офанзиви във Втората световна война. В Източнопруската операция на Съветския съюз например Червената армия жертва 126 000 войници, но в замяна поема контрола върху северна Полша и Източна Прусия, включително Кьонигсберг. В същото време руската армия е загубила над 120 000 души от началото на годината, но без да превземе дори един украински град като Покровск.

Генералният щаб на Украйна твърди, че размерът на загубите е още по-висок – около 292 000 души за същия период.

Едно поразително съотношение илюстрира отсъствието на медицинска подкрепа на бойното поле: на всеки убит руски войник се падат само 1,3 ранени. Коефициентът на оцеляване в съвременните армии обикновено е много по-висок. Анализатори обясняват това с провала на Русия да евакуира и лекува ранените си – много от които са оставени да загинат след като са улучени.

Посочените данни също така показват кои руски части са изтощени до крайност:

Групировка войски „Център“ (2-ра и 51-ва общовойскова армия) е понесла катастрофални загуби.

• 2-ра армия под командването на Рамил Ибатуллин с печелившите си „месомелачни“ части в 27-ма мотострелкова дивизия и 15-та и 30-та гвардейска мотострелкова бригада има 15 310 убити и 16 260 ранени;
• 51-ва армия е понесла сходни загуби: 13 000 убити, 14 201 ранени и най-големите загуби на техника – 1642 унищожени единици;

Групировка войски „Запад“:

• 1-ва танкова армия е загубила близо 10 000 убити и над 11 400 ранени;

Дори елитните въздушно-десантни войски, които обикновено са пощадени от най-тежките боеве, са загубили 2272 убити или изчезнали и 3191 ранени.

Украински десантчици от 46-та аеромобилна бригада с дръзка атака срещу руска позиция край Андреевка.

🇺🇦💥🇷🇺 Военнослужещи от 46-та аеромобилна бригада на украинските въздушно-десантни сили извършиха дръзка атака срещу руска позиция в района на село Андреевка в Донецка област.

Украинските парашутисти се приближиха до землянка на руските въоръжени сили с бронирана машина. Един от тях слезе от нея и хвърли противотанкова мина ТМ-62 директно в изкопа, след което бързо се върна обратно в автомобила, за да се отдалечат, оставяйки след себе си зрелищна експлозия.

На този етап не е известно колко руски военнослужещи са успели да унищожат украинските бойци с тази операция. Видео от нея беше заснето от дрон и публикувано в профилите на 46-та бригада в социалните мрежи.

„Ударните групи на 46-а ОАЕМБ са унищожителна сила на справедливостта. Те не се разколебават да превърнат вражеските позиции в руини, оставяйки само пепелища от врага. Всеки метър земя в украинския Донбас ще бъде под контрола на нашите войници“, гласи публикация в официалния канал в Telegram на оперативно-стратегическа групировка войски (ОСУВ) „Хортица“.

Също днес в района на Новопавливка руска бронирана колона се опита да пробие отбранителните укрепления на украинските въоръжени сили, които успяха да спрат настъплението и да унищожат колоната на противника.

14-та отделна механизирана бригада унищожи укрития, жива сила, различни леки превозни средства (АТВ и бъгита) и 120-милиметрови минохвъргачки в района на Купянск в Харковска област. Освен това украински оператори на безпилотни летателни апарати неутрализираха руския опит за пробив в района на Краматорск, убивайки най-малко 18 руски военнослужещи на мотоциклети.

Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) обнови сведенията за руските загуби от началото на пълномащабната инвазия, които според него възлизат на над 916 хиляди души. Само за последното денонощие загубите на руската армия възлизат на 1540 военнослужещи. Вчерашният ден украинските защитници унищожиха 9 танка, 37 бойни бронирани машини, 15 артилерийски оръдия, 46 дрона и друга техника.

Русия прехвърля морска пехота към Харковска област.

Членове на 56-та гвардейска въздушно-десантна бригада на руските ВДВ.
📸 Снимка: Igor Rudenko/Wikimedia Commons

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руската армия прехвърля морска пехота в района на Харков. Това съобщи Виталий Литвин, офицер от разузнавателния отдел на бригада „Рубеж“.

Според него руските въоръжени сили непрекъснато променят бойната си тактика. Литвин отбеляза, че Русия не се отказва от намеренията си да завземе допълнителни територии за себе си или просто да се закрепи и да запази тези територии.

„Руските въздушно-десантни сили и мотострелкови полкове сега са в тази посока и сега те искат да прехвърлят там също и морска пехота, може би за да използват някои от най-новите си тактики в района на Харков“, добави той.