Израел нанесе въздушен удар в южен Бейрут.

🇮🇱💥🇱🇧 В деня, в който президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че ще бъде подписано споразумение с Иран, веднага след което Ормузкият проток ще бъде отворен, израелската авиация удари Дахия – символния и оперативен бастион на Хизбула в южните предградия на Бейрут. Съвпадането на двете събития в едно денонощие очерта основното напрежение в момента: докато Вашингтон и Техеран затварят месеци война с подпис, ливанският фронт остава отворен и може да го застраши.

Ударите бяха потвърдени в съвместно изявление на премиера Бенямин Нетаняху и министъра на отбраната Израел Кац в неделя. „Израел няма да търпи огън, насочен към територията му“, се казва в изявлението.

Според данни на Израелските отбранителни сили (IDF) прецизни удари са поразили команден пункт на Хизбула в Дахие, използван от организацията за подготовка на нападения срещу израелски граждани и военнослужещи в южен Ливан. Според репортера на Axios Барак Равид IDF са уведомили Централното командване на САЩ (CENTCOM) малко преди удара.

Ударът беше нанесен в отговор на нападение на Хизбула с няколко дрона, които навлязоха във въздушното пространство рано сутринта днес и задействаха сирените в северен Израел, три от тях детонираха на израелска територия. Именно тази вълна от безпилотни летателни апарати отприщи днешния отговор и поредната размяна на удари по линията на разпадащото се примирие.

Ударът отприщи натиск за ескалация от коалиционните партньори на Нетаняху. Финансовият министър Бецалел Смотрич призова премиера да приложи „доктрината Дахие“ – концепция за непропорционален отговор срещу цели в градски райони – „с решителност и сила“ и да събаря сгради в квартала още същия ден, напомняйки, че правителството е обещало сигурност на жителите на север. В своя публикация в X министърът на националната сигурност Итамар Бен-Гвир добави: „За всеки дрон – ракета. За всяко нарушение – огън. За всеки дрон Дахие трябва да трепери. Срещу терора не сдържаме, а смазваме.“

От иранска страна реакцията обвърза поведението на Израел директно със съдбата на сделката. Ебрахим Резаи – депутат и военен съветник на върховния лидер аятолах Моджтаба Хаменей, син на убития на 28 февруари при съвместни въздушни удари на САЩ и Израел Али Хаменей, написа в X, че единственият път към каквото и да е споразумение със САЩ минава през това „да се дисциплинира ционисткият режим“. „Ако това бясно куче не бъде овладяно, ще ухапе собствените ни крака, преди мастилото по споразумението да е изсъхнало“, написа Резаи.

Седмица по-рано Централният щаб „Хатам ал-Анбия“ на Въоръжените сили на Иран предупреди чрез агенция „Фарс“, че при продължаващи израелски удари в Ливан предстоят „много по-сурови и съкрушителни мерки“.

Самата сделка остава обявена, но непотвърдена от иранска страна. В публикация в Truth Social в събота Тръмп написа: „Сделката е насрочена да бъде подписана утре, а веднага след подписването Ормузкият проток е ОТВОРЕН ЗА ВСИЧКИ.“

Пакистанският премиер Шехбаз Шариф, чиято страна посредничи, потвърди постигната рамка и финален текст и съобщи за електронно подписване, очаквано в рамките на 24 часа, последвано от технически преговори. Иранските държавни медии обаче останаха предпазливи относно тайминга – разминаване, което към момента не е разрешено.

Хронологията на ескалацията изяснява защо неделният удар не е изолиран епизод. Тя започна на 1 юни, когато с посредничество от Тръмп беше постигнато ново примирие в Ливан. На 7 юни, след като Хизбула пренебрегна примирието, израелската авиация за първи път удари команден център в Дахие – според данни от съобщенията с поне 10 авиационни бомби от 1 тон, при което загинаха 2 души, а 11 бяха ранени. Втората вълна дойде именно днес, съвпадайки с насроченото подписване на сделката между Иран и САЩ.

Стратегически, събитието изправя два часовника един срещу друг. По въпроса с ядрената програма Вашингтон и Техеран се приближават към подпис, който отваря Ормузкия пролив и връща иранския петрол на световния пазар. По въпроса с Ливан примирието от 1 юни вече се разпада. Позицията на Техеран, формулирана от Резаи, обвързва изрично двете: „дисциплинирането“ на Израел се представя като условие за устойчивост на сделката. Това поставя Иран в положение да изнесе цената на ескалацията в Ливан върху преговорната маса, без сам да поема директен риск – логика, която обяснява защо иранската армия заговори за „съкрушителни мерки“ точно докато дипломацията напредва.

На вътрешната сцена в Израел ударът обслужва и отделна сметка. Призивите за събаряне на сгради в Дахие от Смотрич и Бен-Гвир изместват правителството към твърдата линия и стесняват пространството на Нетаняху за сдържаност точно когато основният му съюзник в САЩ затваря критична сделка. Натискът на коалиционните партньори превръща всеки дрон в политически тест, а не само във военен инцидент, и оскъпява всяко решение за деескалация.

Икономическият залог с отварянето на Ормузкия пролив е това, което придава на момента критично значение отвъд поредната размяна на огън. Доколкото подписът връща ирански петрол на пазара, и двете столици имат стимул да ограничат инцидента в Ливан, вместо да го оставят да ескалира. Именно затова умереният прочит е, че неделният удар по-скоро е калибриран сигнал, отколкото опит за саботаж: Израел демонстрира, че запазва свобода на действие в Ливан, без да атакува иранска територия в навечерието на подписа.