ВВС удължават живота на A-10 Thunderbolt II поне до 2030 г. заради конфликтите в Близкия изток

🇺🇸 ВВС на САЩ удължават експлоатационния живот на щурмовия самолет A-10 Thunderbolt II поне до 2030 г. и спират плановете за пенсиониране на машината за близка въздушна поддръжка, широко необходима за участие в активните бойни действия в Близкия изток.

Секретарят на ВВС Трой Минк обяви решението в социалните мрежи и поясни, че то е взето след консултации със министъра на отбраната Пийт Хегсет. Минк обеща, че „предстои още“, а същевременно похвали президента Доналд Тръмп за неговото „бързо и решително лидерство в процеса по оборудване на нашите сили“.

Очаква се ВВС да представят бюджета си за фискалната 2027 г. на 21 април, когато вероятно ще се избистрят и плановете за бъдещия флот. Службата от години се опитва да изведе от експлоатация флота от A-10, твърдейки, че самолетът не би бил оцелял в конфликт от висок клас, и възнамеряваше да се освободи от него до края на десетилетието. Коментарите на Минк обаче показват обрат в курса. Този ход идва в момент, когато машината се използва активно в последните операции в Близкия изток.

„Това съхранява бойната ни мощ, докато отбранителната индустриална база работи за увеличаване на производството на бойни самолети“, написа Минк в публикация на X.

ВВС планират да заменят A-10 в ролята му за близка въздушна поддръжка със стелт изтребителя F-35A Lightning II, като се предвижда покупката на 38 машини F-35A през фискалната 2027 г. Въпреки че общият брой самолети, планирани за следващата година все още да не е уточнен, бюджетни документи от началото на месеца хвърлят светлина върху плановете за някои платформи. Освен F-35, ВВС планират да закупят и 129 изтребителя F-15EX Eagle II съгласно вече обявени планове. В същото време се инвестира значително в бомбардировача B-21 Raider, както и в изтребителя от шесто поколение F-47.

Към текущата фискална година в инвентара на ВВС има 162 самолета A-10. Една част от членовете на Конгреса отдавна изразяват скептицизъм към плановете за пенсиониране на машината с прякор „Глигана“ (Warthog), като последният Закон за националната отбрана задължи ВВС да запазят най-малко 103 единици от него до края на текущата фискална година. Законът изискваше и доклад от Минк относно състоянието на флота и плановете за пенсиониране до края на миналия месец – брифинг, който не беше направен публичен.

По-рано тази година ВВС прекратиха обучението на нови пилоти за A-10 и спряха поддръжката на ниво депо – основен ремонт на корпуса, модернизации и реконструкции – като част от дългосрочния план за извеждане от експлоатация. От 2024 г. насам инвентарът беше съкратен с около една четвърт.

Въпреки това, машината остава ключов актив в настоящите конфликти, като беше използвана от Централното командване (CENTCOM) в операциите срещу проирански шиитски милиции в Ирак, както и срещу въоръжени катери на иранския флот в Ормузкия пролив.

Самолетите A-10 подкрепиха и спасяването на двамата американски летци от свален F-15E Strike Eagle в Иран, осигурявайки близка въздушна поддръжка. Един A-10 беше тежко повреден от ирански огън, но пилотът успя да достигне приятелско въздушно пространство, преди да се катапултира. По-рано този месец САЩ удвоиха броя на разположените в Близкия изток A-10.

Дори преди избухването на военния конфликт с режима на Ислямската република, A-10 играеха ключова роля в региона, участвайки в операциите срещу групировката „Ислямска държава“ на територията на Ирак и Сирия. Те са постоянно разположени в зоната на отговорност на CENTCOM от 2023 г.

В отговор на съобщението на Минк, министърът на отбраната Хегсет написа: „Да живее Глиганът“.

Самолетът е известен със своето 30-милиметрово оръдие Gatling GAU-8/A, способно да изстрелва 3900 снаряда в минута. На официални кадри от скорошни операции обаче се вижда, че A-10 носят широк арсенал: управляеми бомби JDAM, ракети въздух-земя AGM-65 Maverick, ракети въздух-въздух AIM-9 Sidewinder и лазерно насочвани ракети APKWS II. Миналата година по фюзелажите на завръщащи се от Близкия изток самолети бяха забелязани маркировки за свалени ирански дронове „Шахед“ – неофициално потвърждение, че щурмоваците са постигнали победи и във въздушен бой.

Вашингтон затяга финансовия лост срещу формиране на проирански кабинет в Багдад.

🇺🇸🚫🇮🇶 Администрацията на САЩ е преустановила част от финансирането и програмите за подпомагане на иракските институции за сигурност, както е ограничила и достъпа до доларова ликвидност за Ирак чрез по-строг контрол върху трансферите към Багдад, докато не бъде формирано ново правителство.

Това твърдят източници, цитирани от Middle East Eye, според които посланието е било предадено лично и чрез посредници от временно управляващия посолството на САЩ в Багдад Джошуа Харис. Паралелно Вашингтон е ограничил координацията в сферата на сигурността, а нейното евентуално възстановяване е обвързвано с две условия: съставяне на нов кабинет и установяване на отговорните за нападенията срещу американски обекти в Ирак.

Лостът, към който САЩ посягат, не е символичен. След 2003 г. значителна част от приходите от петролния износ на Ирак постъпват по сметките на Централната банка на Ирак, държани във Федералния резерв на Ню Йорк, чрез които страната получава достъп до доларова ликвидност и международни разплащания. Това не значи, че средствата са собственост на САЩ, но предоставя съществен инструмент за натиск чрез забавяне, ограничаване или засилен контрол на доларовите потоци. Именно този канал е бил поставен под заплаха от допълнителни ограничения, ако новата власт се окаже, че включва фигури, свързани с проирански шиитски милиции. Цитираният от Middle East Eye ирански източник обобщава американската позиция така: „не бихме работили с такова правителство и ще спрем доларовите трансфери“.

Настоящата политическа обстановка в Ирак е изключително сложна. Коалицията на премиера Мохамед Шия ас-Судани спечели най-много гласове на парламентарния вот през есента, но без необходимото мнозинство за самостоятелно съставяне на кабинет. Ключово значение има т.нар. Координационна рамка – коалиция на шиитски партии, част от които са влизат в състава на Силите за народна мобилизация (Хашд аш-Шааби) или са свързани с групи като Асаиб Ахл ал-Хак. В този блок върви открито съперничество между Судани и бившия премиер Нури ал-Малики, лидер на „Държава на закона“. На 13 април беше избран новият иракски президент, с което започна конституционният срок за възлагане на мандат.

Според публикации на Kurdistan24 изявленията около евентуално оттегляне на Малики се разминават. Фигури от лагера на Судани твърдят, че той се е отдръпнал, докато неговият медиен офис отхвърля това като слухове и потвърждава кандидатурата му. На този фон, според иракски източници Харис е заявил, че САЩ „уважават иракския демократичен избор“, но „настоящият етап изисква друг кандидат“, като отказът от подобна промяна би означавал оттегляне на подкрепа и сътрудничество.

Американските действия не са изолиран ход. На 17 април Министерство на финансите на САЩ оповести нови санкции срещу подкрепяни от Иран милиции в Ирак като част от своята кампания за натиск. Анализатори от Soufan Center и The Washington Institute for Near East Policy отбелязват, че спирането на програми за обучение и помощта за иракските сили за сигурност отразява едновременно бюджетна преоценка, но също и стремеж за ограничаване влиянието на проиранските кръгове.

Оперативният ефект за Багдад има две измерения. В краткосрочен план рестрикции върху преводи в долари биха могли да засегнат валутния пазар, вноса и способността на търговските банки да обслужват дълговете в щатска валута – проблем, с който Ирак вече се сблъска през 2022–2023 г., когато засилените проверки върху рискови трансфери доведоха до срив на динара. В средносрочен план ограничената координация в сферата на сигурността отслабва част от разузнавателния и логистичен капацитет, използван срещу остатъчни клетки на Ислямска държава и за охрана на критична инфраструктура.

Изострената геополитическа обстановка утежнява допълнително картината. Натискът на Вашингтон идва след поредица от сблъсъци между САЩ и подкрепяни от Иран милиции в Ирак през март и април, а територията на Ирак остава ключова транзитна зона между иранското и сирийското направление. Докато Координационната рамка не преодолее вътрешната си парализа, формирането на управляващ кабинет в Багдад остава не просто конституционен, но и финансов въпрос с пряко отражение върху паричната политика, сигурността и баланса в региона.

Иракската шиитска коалиция без консенсус за премиер преди срещата в понеделник.

🇮🇶 Шиитската координационна рамка (SCF) в Ирак остава разделена и без консенсус по кандидатурата за премиер преди ключовата среща в понеделник, съобщават иракски медии. Председателят на Ислямския върховен съвет Хумам Хамуди заяви, че блокът се намира „много близо" до финализиране на името, но задкулисни спорове възпрепятстват постигането на съгласие. Пред Asharq Al-Awsat Хамуди добави, че коалицията разполага с не повече от две седмици да излъчи номинация, и призова за единство.

Разделението е белязано от категоричен отказ на бившия премиер Нури ал-Малики да потвърди сведения, че е помолен да се оттегли в полза на Басим ал-Бадри – ръководител на Комисията за отчетност и справедливост и член на партията Ал-Даауа, оглавявана именно от Малики. Той реагира остро, заявявайки, че не се е оттеглил и че несправедливо му се приписва отговорност за забавянията. Според медийни източници Малики е отказал да присъства на последните заседания на Рамката, което е довело до отлагане на срещите; кабинетът му отхвърля твърденията, че затрудненият контакт с него е причина за забавянето.

Ситуацията произтича от резултатите на парламентарните избори от 2025 г., в които коалицията на действащия премиер Мохамед Шия ал-Судани спечели 46 места – най-многобройната фракция в парламента – а „Държава на правото" на Малики получи 29 места. През януари 2026 г. Рамката формално одобри Малики с мнозинство, позовавайки се на „политически и административен опит". Няколко седмици по-късно обаче президентът на САЩ Доналд Тръмп определи евентуалното му завръщане като „много голяма грешка" и предупреди, че Вашингтон може да прекрати цялата помощ за Ирак, ако Малики поеме правителството. Бившият премиер запази публично настояването си за поста, но практическият маршрут към него постепенно се свиваше.

Към момента на консултациите Судани държи шест гласа в ръководството на Рамката, а Бадри – четири, според сметката, цитирана от Alhurra. За официално номиниране са нужни две трети от 12-членния ръководен орган, т.е. 8 гласа. Между споменаваните резервни кандидати са бившият премиер Хайдер ал-Абади, Али ал-Шукри и Мохамед Сахиб ал-Дарраджи. Срещата на Рамката, първоначално насрочена за сряда, се изтегли за събота с мотив „да се даде време за консенсус", заяви пред Rudaw депутатът Фахд ал-Джубури. Следващата решаваща среща е в понеделник.

Вътрешният раздор върви по линията на два натиска. Проиранският компонент, включително „Асаиб Ахл ал-Хак" на Кайс ал-Хазали, спечелила 28 места, държи да блокира трети мандат на Судани, когото счита за прекалено акомодиращ към Вашингтон. Другата линия, обединяваща собствения блок на Судани и част от прагматичните шиитски фракции, виждаше в евентуално номиниране на Малики гаранция за остра конфронтация със САЩ и затова се ориентира към Бадри или към самия Судани. Въпросът за оттеглянето на кандидатурата на Малики, а не толкова самото ѝ излъчване, е това, което забавя номинацията. Процесът тече и след избора на Низар Амеди за президент на републиката през последните седмици – стъпка, която обичайно предшества излъчването на премиер.

Срещата в понеделник ще покаже дали Рамката се подрежда около Судани – вариант, одобрен по подразбиране и от Вашингтон – или залага на фигура от орбитата на Малики, способна едновременно да удовлетвори бившия премиер и да предотврати открита криза с Белия дом. Резултатът ще предопредели и темпото на формиране на кабинета, чиято основна задача, по думите на Хамуди, е „изграждане на армия, способна да защитава суверенитета на Ирак" и активиране на дипломацията със съседните държави.

Русия ще защитава гражданите си от международни съдилища с помощта на армията

🇷🇺 Държавната дума на Руската федерация прие на първо четене законопроект, позволяващ употребата на руски войски за защита на руски граждани в чужбина от арест, нареден от международни съдилища. Тази норма може да стане формално основание както за защита на президента Владимир Путин от арести зад граница, така и за изпращането на бойни кораби за охрана на танкери от „сенчестия флот“.

Законопроектът беше внесен от правителството и предлага изменения в законодателството „За гражданството на Руската федерация“ и „За отбраната“, които ще дадат на президента правото да използва въоръжените сили извън пределите на страната. Става дума за случаи, в които решение срещу руски гражданин е било издадено от международен съд, в който Русия не участва. Както гласи документът, войски ще могат да бъдат използвани, ако руснак вече е арестуван, задържан, преследван или е заплашен от други санкции в чужбина – какви точно, не е уточнено.

Защитата на Путин

Авторите на документа, чиито имена не се посочват, не уточняват кои конкретно международни съдебни органи имат предвид. Но съдейки по формулировките в обяснителната записка, законът може да е разчетен за защита от решения на Международния наказателен съд в Хага.

През 2000 г. Русия подписа основополагащия документ на МНС – Римския статут, но така и не го ратифицира. През 2016 г. тя се оттегли от договора, след като МНС призна анексирането на Крим за окупация, а действията на Москва на полуострова и в Донбас – за въоръжен конфликт срещу Украйна. В началото на пълномащабната война в Украйна през февруари 2022 г. МНС призова за незабавното ѝ прекратяване. В средата на март 2023 г. съдът издаде заповед за арест на президента Путин и на комисаря по правата на децата Мария Лвова-Белова. Прокурорът Карим Хан ги обвини във военни престъпления – извеждане на деца от окупираните територии на Украйна.

Адвокат Дмитрий Захватов в разговор с „Вот Так“ предположи, че законът на първо място ще бъде насочен към защитата на Путин и неговите поддръжници, които в чужбина могат да бъдат или вече са заплашени от арест. „Авторите на закона искат сякаш да подчертаят, че в отговор на прилагането на международното наказателно законодателство спрямо едни или други граждани на Русия, могат да бъдат задействани нейните въоръжени сили“, отбеляза Захватов.

Путин стана третият действащ държавен глава, срещу когото МНС издаде заповед за арест, и първият сред лидерите на страни, членуващи в Съвета за сигурност на ООН. Преди него такива заповеди бяха издадени срещу президента на Судан Омар ал-Башир и либийския лидер Муамар Кадафи.

Руските закони за защита на граждани чрез армията

В Русия вече са приети няколко закона, позволяващи на президента да използва армията за защита на руснаци зад граница. В пълномощията на държавния глава изрично е разписано задължението да гарантира сигурността на руските граждани извън пределите на страната, а законът „За отбраната“ позволява използването на армията за тази цел. Това посочват и авторите на документа в пояснителната записка, но добавят, че новата инициатива е развитие на вече наличната норма.

Председателят на комисията по отбрана в Думата Андрей Картополов заяви, че аналогичен законопроект е бил приет в САЩ през 2002 г. по време на войната в Ирак. „Законопроектът ще способства за защитата на правата, свободите и законните интереси на руските граждани и организации от чужди посегателства. Това ще помогне още в борбата с развилнялата се русофобия, която продължава на външната арена“, заяви депутатът. Как точно документът ще помогне в борбата с русофобията и какво точно разбира под това, Картополов не поясни.

Възможна защита на „сенчестия“ флот

Андрей Картополов заяви, че законопроектът трябва да защитава не само гражданите, но и руските компании, въпреки че в самия документ това не се споменава. Юрист по международно право, пожелал анонимност, предположи пред „Вот Так“, че на практика инициативата може да бъде насочена и към защитата на танкерите от руския „сенчест флот“ от задържане от страна на чуждестранни военни. Той смята, че по този начин Москва отговаря на атаките срещу танкери и това е основният смисъл на приемането на документа.

Дмитрий Захватов също допусна, че законът ще позволи разполагането на военнослужещи на танкерите от „сенчестия флот“. „При такива обстоятелства едва ли някоя европейска страна би рискувала да вземе такъв съд на абордаж с цел задържане“, добави адвокатът.

В края на януари 2026 г. европейските страни с излаз на Балтийско и Северно море обявиха „лов“ на нелегални кораби, обслужващи руските икономически интереси. Това решение беше взето от крайбрежните държави на ЕС без участието на Русия, което формално попада под нормите на новия законопроект. Нещо повече, подобни случаи вече се случват на практика. През последните месеци плавателни съдове от „сенчестия флот“ редовно бяха задържани, включително с участието на военни. Освен това британският премиер Кир Стармър даде разрешение на Кралския флот да използва специални части за завземане на кораби в британски води, заподозрени в подпомагане на Русия при заобикаляне на санкциите.

След няколко инцидента в близост до „сенчести“ руски танкери започнаха да се забелязват военни кораби на ВМФ на Русия. Така в сряда, 8 април, руските танкери Universal и Enigma бяха ескортирани по време на транзит през Ламанша от фрегатата на Черноморския флот „Адмирал Григорович“. След това в обратна посока минаха още два съда от „сенчестия флот“.

Фактът, че руски военни кораби вече съпровождат „сенчестия флот“, е потвърден от помощника на президента и бивш шеф на ФСБ Николай Патрушев. По думите му САЩ, Великобритания, Франция и съюзниците се опитват да наложат контрол над ключови морски пътища, които Русия използва за външна търговия. „В случай на нужда ще се провеждат и други мероприятия за осигуряване на безопасността на корабоплаването и защита на националните интереси в международни води“, добави помощникът на президента.

САЩ обявиха 10 милиона долара награда за лидера на Катаеб Хизбула.

🇺🇸💰🇮🇶 Държавният департамент на САЩ обяви награда от 10 милиона долара за главата на Ахмад ал-Хамидауи, генерален секретар на Катаиб Хизбула, най-влиятелната шиитска милиция в Ирак, част от иранската „Ос на съпротивата“.

В публикация на официалната страница в платформата X, придружена от снимка на ал-Хамидауи, програмата на Държавния департамент „Награди за правосъдие“ (Rewards for Justice) посочва, че иракската групировка е „отговорна за нападения срещу дипломатически обекти на САЩ в Ирак, отвличания на американски граждани и убийства на невинни иракски цивилни“.

Миналия месец Катаиб Хизбула отвлече американската журналистка Шели Китълсън в Багдад, но я освободи няколко дни по-късно под условие, че тя напусне страната. По това време членове на групировката посочиха пред Асошиейтед Прес, че в замяна федералното правителство на Ирак ще освободи няколко задържани по-рано членове на милицията.

Групировката стои и зад отвличането на израелската гражданка Елизабет Цурков, която беше освободена миналата година след 2,5 години в плен.

Протестиращи щурмуваха консулството на Кувейт и свалиха знамето на покрива.

🇮🇶🇰🇼 Десетки протестиращи нахлуха в консулството на Кувейт в южния иракски град Басра във вторник, при което свалиха кувейтското знаме и на негово място издигнаха иракския флаг, съобщи Shafaq News.

Според иракската медия силите за сигурност са използвали сълзотворен газ в опит да разпръснат тълпата, но в крайна сметка не са успяли да я спрат.

Демонстрацията избухна в отговор на ракетен удар, нанесен от територията на съседен Кувейт по-рано през деня, при който загинаха трима души в жилищен дом в Хор ал-Зубайр в южната част на града. Къщата, според източник от силите за сигурност, е принадлежала на неназована въоръжена милиция и по това време е била използвана като сборен пункт.

Когато американски и китайски войници позираха заедно в Ирак.

🇨🇳🤝🇺🇸 Снимка от 2005 г. показва военнослужещ от Корпуса на морската пехота на САЩ и негов колега от  Народната освободителна армия на Китай позиращи рамо до рамо пред бронирана машина някъде в Ирак.

Кадърът е необичаен, тъй като Китай не участва в коалицията, нахлула в Ирак през 2003 г. и открито се обяви против интервенцията заедно с Франция, Германия и Русия, отказвайки да изпрати войски без мандат на ООН.

Присъствието на китайски военнослужещ в Ирак най-вероятно е свързано с дипломатическо обяснение. Китай отвори повторно посолството си в Багдад през юли 2004 г. – едва две седмици след предаването на властта на временното правителство на Ирак, по данни на Jamestown Foundation.

За охраната на китайските дипломатически мисии в рискови зони като Багдад и Кабул бяха разгърнати сили на Въоръжената народна полиция (PAP) и специални сили на НОАК. Китайският военен на снимката вероятно е бил част от охраната на посолството или военен аташе – стандартна практика за дипломатически мисии в зони на конфликт.

Кадърът придобива допълнително значение през призмата на днешните двустранни отношения между Китай и САЩ. През 2005 г. те поддържаха действащи военни контакти и дори провеждаха съвместни учения за борба с тероризма. Две десетилетия по-късно отношенията между въоръжените сили на двете страни са в най-ниската си точка от десетилетия, военната комуникация е многократно прекъсвана, а Тихият океан се превърна в арена на стратегическо съперничество. Снимката остава като свидетелство от момент, в който двамата най-мощни военни съперници на XXI век все още стояха от една и съща страна на бариерата.

Експлозии в Сулеймания: Иран атакува с дронове Американския университет в Ирак.

🇮🇶 Кадри от провинция Сулеймания в Иракски Кюрдистан показват удар на дрон камикадзе в рамките на града, за който Alahad TV, свързана с милицията „Асаиб Ахл ал-Хак", твърди, че е удар по Американския университет на Ирак в Сулеймания (AUIS). Към момента информацията не е потвърдена и няма реакция от официалните власти.

AUIS е частен университет с нестопанска цел, основан по инициатива на бившия иракски президент Бархам Салих през 2006 г. Той предлага западен модел на хуманитарно образование, като е първото такова учебно заведение в Ирак.

„Асаиб Ахл ал Хак" (Лига на праведните) е иракска шиитска милиция, създадена през 2006 г. след отделянето от Армията на Махди под ръководството на Каис ал-Хазали. Пряко свързана е със силите „Ал-Кудс" – звеното за задгранични операции на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), от което още от своето създаване получава финансиране, обучение и въоръжение.

По време на американската окупация на Ирак тя провеждаше атаки, насочени срещу коалиционни сили, сред които отвличането и убийството на петима американски военни в Карбала през 2007 г. След изтеглянето на САЩ от Ирак тя се интегрира в Народните мобилизационни сили (Хашд аш-Шааби) и взе активно участие във войната срещу Ислямска държава, което й подсигури полулегален статут в структурите на иракската държава.

В същото време тя остава в санкционния списък на САЩ като терористична организация. Нейната телевизия и онлайн платформа Alahad TV работи като пропаганден инструмент, документиран от Jihad Intel към Middle East Forum. Организацията разполага с хиляди бойци и остава сред основните проирански милиции в Ирак, наред с Катаиб Хизбула и Катаиб Саид аш-Шухада.

Ако се потвърди, ударът ще бъде в съответствие с ултиматума на IRGC от неделя, обявил всички американски и израелски университети в Западна Азия за „легитимни цели" в отговор на съвместните удари на САЩ и Израел срещу Иранския университет за наука и технологии в Техеран.

IRGC постави срок до обяд техеранско време на 30 март и поиска от Вашингтон формално да осъди ударите по академични институции на Ислямската република и предупреди, че в противен случай „ще бъдат ударени два университета в знак на отмъщение", съобщава Jerusalem Post. Крайният срок изтече без публичен отговор от САЩ.

Последиците бяха моментални. Американският университет в Багдад (AUIB) прекрати присъственото обучение и лекциите преминаха изцяло онлайн, предаде Iraqi News. Посолството на САЩ в Багдад предупреди всичките американски граждани да напуснат незабавно Ирак и предупреди, че е възможно Иран и мрежата от милиции може да насочат атаките си срещу университетите в Багдад, Сулеймания и Дохук.

FDD допълва, че сред заплашените обекти е и Американският университет на Кюрдистан в Дохук.

Ако Иран е изпълнил заплахата си, ударът по образователна институция без военна функция би представлявал умишлен удар срещу цивилен обект, което е явно нарушение на международното хуманитарно право. Подобен прецедент е изключителна рядкост и илюстрира нагледно разширяването на конфликта в Близкия изток далеч отвъд военните цели, обхващайки институции, които служат основно на иракските граждани.

Американската армия се завръща в Сирия, отново заема база в провинция Хасеке.

🇸🇾 Системата за противодействие на ракети, артилерия и минохвъргачки (C-RAM) в базата Касрак в провинция Хасеке, Североизточна Сирия, беше активирана за прехващане на дронове, изстреляни от проирански милиции от Ирак. Това е първото потвърждение, че американски военни са били повторно разположени в базата в значителен брой – достатъчен, за да обоснове инсталация на сложна система за противовъздушна отбрана.

Касрак е най-голямата американска база в Сирия, разположена в северната част на провинция Хасеке, между Тел Тамер и Тел Бейдар, южно от магистрала М4. През февруари американската армия започна да се изтегля от обекта, като тежка техника, бронирани машини и личен състав бяха прехвърлени към съседния Иракски Кюрдистан, съобщи Al Jazeera на 23 февруари. Решението беше част от заповедта на президента Тръмп от 18 февруари за пълно изтегляне на всички американски войски от Сирия в рамките на два месеца. По данни на Kurdistan24 изтеглянето от Касрак беше предвидено да отнеме около 15 дни заради мащаба на базата и обема на военно оборудване.

Обратът дойде през март. Сирийската обсерватория за правата на човека (SOHR) съобщи за пристигане на нови военни сили – камиони с военно и логистично оборудване, насочени към Касрак. През следващите дни тя отчете серия от съвместни учения на коалицията и SDF с бойни стрелби, фокусирани върху симулиране на отговор на камикадзе дронове и методи за прехващане с наземни системи и напреднали технологии. SOHR отбеляза и разширяване на инфраструктурата на базата.

Повторното разполагане съвпада хронологично с ескалацията на войната с Иран, започнала на 28 февруари. Иракските шиитски милиции, обединени под чадъра на Силите за народна мобилизация (PMF), се включиха в конфликта с поредица от дронови и ракетни атаки по американски обекти в региона.

Целите включват посолството на САЩ в Багдад, консулството в Ербил и бази в Иракски Кюрдистан. Атаките прехвърлиха границата и към Сирия: на 23 март иракски милиции изстреляха ракети от Ал Рабиа, провинция Ниневия, по базата Хараб ал-Джир край Рмейлан в провинция Хасеке. Коалицията прехвана няколко дрона, насочени към същата база, на 3 март, а иранска ракета беше прехваната в небето над Камишли, според Enab Baladi.

Инсталирането на C-RAM в Касрак говори за нещо повече от символично присъствие. Системата Centurion, наземният вариант на морската система Phalanx, се разполага само там, където има концентрация на личен състав и техника, която да оправдае логистичните разходи. С други думи, базата не просто е отново заета, тя е укрепена за продължителна операция в условията на активна ракетна и дронова заплаха от територията на Ирак. Дали това значи окончателен обрат в планираното изтегляне от Сирия или временна мярка заради войната с Иран, предстои да разберем.

Иракският премиер осъди остро атаката срещу резиденцията на президента на Иракски Кюрдистан.

🇮🇶 Иракският премиер Мохамед Шиа Ал-Судани осъди остро атаката с дрон срещу резиденцията на президента на Иракски Кюрдистан Нечирван Барзани в провинция Духок. Той обяви сформирането на съвместен екип за сигурност и техническа експертиза между федералното правителство в Багдад и Регионалното правителство на Кюрдистан, който да разследва инцидента и да открие отговорните лица.

Съобщението беше направено в събота след телефонен разговор между Судани и Барзани. Според изявление на президентството на Кюрдистан, Судани категорично е заклеймил удара с дрон и е похвалил ангажимента на Барзани за укрепване на единството между всички иракчани.

Премиерът подчерта, че федералното правителство ще вземе всички необходими мерки, за да предотврати опитите на външни или вътрешни участници да дестабилизират Ирак и да се намесват в регионалните дела. Той потвърди, че се полагат всички усилия за защита на суверенитета, сигурността и стабилността на Ирак.

Президентът Барзани изрази своята благодарност за подкрепата на Судани и усилията на федералните власти за гарантиране на обществената безопасност и поддържане на спокойствието в региона.

По време на разговора лидерите обсъдиха последните събития в сферата на сигурността в Ирак и Кюрдистан, подчертавайки значението на дипломатическата координация за предотвратяване на по-нататъшна ескалация.

В същия ден Барзани проведе телефонен разговор с френския президент Еманюел Макрон, в който той осъди остро атаката и потвърди продължаващата подкрепа на Франция. Той изрази солидарност със семействата на бойците от Пешмерга, загинали на 24 март при иранска ракетна атака в Соран, и пожела бързо възстановяване на ранените.

От своя страна Барзани благодари на Макрон за неизменната подкрепа на Франция и посочи международната солидарност и нейната роля за стабилността на региона. Двамата държавани глави се съгласиха за спешната нужда от дипломатически усилия за прекратяване на бойните действия.

По-рано през деня Демократическата партия на Кюрдистан (ДПК) излезе с остра декларация срещу атаките в Духок. В изявлението те бяха описани като „несправедливи и страхливи“ актове, насочени към подкопаване на конституционния статут на региона и да предизвикат хаос. Блокът призова правителството за бързи действия по разкриване на извършителите.

В Ирак откриха американска система за буксируема примамка AN/ALE-50.

🇮🇶🇺🇸 Буксируема примамка AN/ALE-50 от американски изтребител беше открита в Ирак. Това става ясно от снимки, публикувани в социалните мрежи, на които системата се вижда непокътната на земята.

Този вид системи са проектирани да защитават летателни апарати, отклонявайки насочени към тях въздушни заплахи, което отразява трайната зависимост на бойната авиация от средства за електронна война, насочени към повишаване на оцеляемостта.

Снимките на находката показват маркировки, отговарящи на американско производство, включително етикет с надпис „NOROTOS (OBKG) USA", придружен от производствен код и дата на изработка. Конструкцията съвпада с известни изображения на буксируемата примамка AN/ALE-50.

AN/ALE-50 е буксируемата примамка с оптоволоконна връзка, разполагана от бойни самолети. Тя се влачи зад летателния апарат по време на полет и излъчва сигнали, проектирани да имитират или усилват отпечатъка на носещата платформа на радарите.

Когато ракета с радарно насочване се  към самолет, примамката може да представи по-привлекателна цел, с което да отклони ракетата встрани от целта, създавайки защитен слой, без да налага пряко противодействие на заплахата.

Тя обикновено се използва от самолети с неподвижно крило, действащи в оспорвана въздушна среда, където са налице зенитно-ракетни комплекси. Разполагането ѝ подсказва, че самолетите, опериращи в района, може да вземат предпазни мерки срещу потенциални радарни заплахи.

Откритието на примамката на земята значи, че е била или задействана по време на полет, или е била отделена от самолета по време на полет. Буксируемите примамки са проектирани като разходни средства и биха могли да бъдат освободени или загубени като част от нормалната им функция.

Данни от отворени източници показват, че тези компоненти са били откривани в предишни военни конфликти с участието на авиация на НАТО. Един такъв пример е съхранен в Белградския музей на авиацията, в рамките на който са изложени останки, приписвани на американски изтребители от 1999 г.

A-10 Warthog: от морски удари в Ормузкия проток до огнева поддръжка в Анбар

🇺🇸 Щурмовият самолет A-10 Thunderbolt II, по-известен като Warthog, се утвърждава като един от най-интензивно използваните бойни активи в операция Epic Fury – едновременно за нанасяне на удари по военноморски цели на иранския режим в Ормузкия проток и срещу подкрепяните от него милиции на територията на съседен Ирак.

По-рано днес в мрежата се появи видео, определяно от наблюдатели като едно от най-ясните заснемания на бойна стрелба с автоматичното оръдие GAU-8 Avenger на A-10, запечатано по време на атака срещу позиции на шиитски милиции в състава на Силите за народна мобилизация (PMF) в иракската провинция Анбар.

Кадрите бяха предшествани от мащабна кампания на въздушни удари малко след полунощ на 24 март, които отнеха живота на най-малко 15 бойци на PMF, сред които оперативния командир за провинция Анбар Саад ал-Байджи, както и на още 7 висши кадри на групировката при повторен удар по същата база на следващия ден, според официални сведения от Министерство на отбраната на Ирак, цитирани от Al Jazeera. PMF обвини американските сили за ударите, които по думите му са поразили щаба по време на нощно дежурство.

Иракският премиер Мохамед Шиа ал-Судани разпореди временният ръководител на посолството на САЩ в Багдад да бъде привикан за връчване на протест и обяви намерение за внасянето на официална жалба пред Съвета за сигурност на ООН, съобщи Asharq Al-Awsat.

Успоредно с операциите над сушата, A-10 изпълнява и задачи над акваториите край иранското крайбрежие. На 19 март генерал Дан Кейн, председател на Обединения комитет на началник-щабовете, заяви на брифинг в Пентагона, че щурмовиците действат по южния фланг, нанасяйки удари по бързоходните ударни катери на иранския флот в Ормузкия проток.

Според данни на CENTCOM от 23 март, американските сили са поразили повече от 140 плавателни съда на иранския флот от началото на кампанията на 28 февруари – мащаб, описан от командващия адмирал Брад Купър като „най-голямото унищожение на флот за период от три седмици от Втората световна война насам“.

Разгърнатите A-10C, дислоцирани на йорданската авиобаза Муафак ал-Салти, са оборудвани с управляеми ракети AGM-65 Maverick, ракети APKWS II и насочващи контейнери LITENING, според The Aviationist. Снимки, публикувани онлайн, показват, че някои от самолетите носят неформални прякори, вдъхновени от различни видеогри, например King Dedede (от поредицата Kirby) и Toad (от Super Mario) – практика, която продължава дългогодишна традиция за даване на имена на активи в зоната на отговорност на CENTCOM.

Операция Epic Fury стартира на 28 февруари 2026 г. в рамките на съвместна въздушна кампания на Израел и САЩ, насочена срещу режима в Иран. От тогава американските сили са нанесли над 9 000 удара по ирански военни цели, а паралелно с това са нанесени най-малко 32 удара срещу сили на PMF в иракските провинции Анбар, Бабил, Диала, Киркук, Ниневия, Салахуддин и Васит в Ирак.

FPV дрон на Катаиб Хизбула с пробив в американска база край Багдад.

🇮🇶 Иракската милиция „Катаиб Хизбула“ публикува видео от удар на камикадзе дрон с изглед от първо лице (FPV) срещу американския комплекс Victory Base, разположен в непосредствена близост до Международно летище Багдад.

Кадрите, заснети от камерата на самия дрон, показват как той прониква в периметъра на базата, маневрира на ниска височина между сградите в продължение на две минути, провежда разузнаване на съоръжението и накрая се врязва в избрана от него цел.

Според изявление на организацията, първият дрон е поразил 3D радар AN/MPQ-64 Sentinel, проектиран да засича подобни заплахи, докато вторият е ударил паркиран хеликоптер UH-60 Black Hawk. Пентагонът към момента не е потвърдил нито характера, нито мащаба на нанесените щети.

Анализатори определят атаката като първия документиран случай, в който FPV дрон на проирански милиции преодолява успешно отбраната на силно защитена американска инсталация в Ирак. Записът показва, че той не е бил засечен или прехванат в нито един етап от полета си – факт, който според експерти от Small Wars Journal разкрива критични пропуски в архитектурата за защита на американските авиобази. FPV дроновете съчетават функциите на разузнаване и поражение в една платформа, а точността им позволява целенасочен удар срещу уязвими компоненти на скъпоструваща техника – складове за гориво, боеприпаси или паркирани самолети.

При удара е използвана технология за управление по оптично влакно (fiber optic) – проводник, по-фин дори от риболовно струно, който осигурява физическа връзка между оператора и дрона, като замества радио  сигнала. Това прави апарата практически неуязвим от средства за електронна война, тъй като няма радио сигнал, който да бъде заглушен. Дронът лети на височината на корони на дърветата, със скорост, която може да надвиши 150 км/ч, и маневреност, несъпоставима с крилатите ракети или дроновете от типа „Шахед“, за чието елиминиране са проектирани конвенционалните зенитно-ракетни комплекси. Цената на един FPV дрон е под хиляда долара. Стойността на един хеликоптер UH-60M Black Hawk по последни данни е 18-25 милиона долара според това за коя конкретно конфигурация става въпрос. Радарът AN/MPQ-64 Sentinel, произвеждан от Raytheon, е тримерна фазирана антенна система с обхват до 75 км в модернизиран вариант, проектирана за засичане на вертолети, крилати ракети и дронове – но не и за малки, бързи квадрокоптери, летящи на метри от земята.

Технологията на FPV дроновете беше родена на бойното поле в Украйна. Състезателни дронове, първоначално проектирани за любители, бяха адаптирани към средата на 2022 г. като ударно оръжие – експлозив, монтиран върху състезателна рама, управляван чрез очила за изглед от първо лице. Към средата на 2024 г. украинските и руските сили започнаха масово да използват управление по оптично влакно, за да преодолеят все по-гъста и ефективна мрежа от активи за електронна война на противника. Към края на 2024 г. Украйна демонстрира над дузина модели свое производство с боен товар до 3 кг, а към началото на 2025 г. поне 15 украински компании произвеждаха хиляди единици месечно в рамките на програмата Brave1. В началото на 2026 г. стана ясно, че украински инженери са разработили дрон с управление по оптично влакно и 41 км обсег, като най-модерните варианти поддържат автоматично преминаване към управление по радио канал при скъсване на кабела. Тази хибридна система беше тествана преди броени дни.

Пътят на технологията до Ирак минава по установен канал за трансфер. Русия получава ирански „Шахеди“ в рамките на стратегическото партньорство между двете държави, подписано в началото на миналата година. В замяна той разполага с достъп до сателитни данни, технологии за комуникации, навигационни компоненти и тактически опит, натрупан от руските сили в Украйна. Корпусът на гвардейците на Ислямската революция разпределя технологиите сред съюзниците от т.нар. „Ос на съпротивата“ – ливанската Хизбула, йеменската Ансар Аллах (хутите), иракската Катаиб Хизбула и други милиции. Всяка от тях адаптира въоръжението към своя театър на бойните действия. Експерти от Вашингтонския институт за близкоизточна политика посочват, че Катаиб Хизбула е водеща сила в развитието на дронова война в Ирак и разширява систематично арсенала си от безпилотни системи.

Ударът срещу Victory Base не е изолиран инцидент. Два часа преди кадрите от атаката да бъдат публикувани, ирански дрон порази горивен резервоар на Международно летище Кувейт – втора подобна атака за месеца. Първата беше извършена на 8 март, когато дронове поразиха резервоари и предизвикаха пожар, овладян от аварийните екипи без жертви, съобщи кувейтската новинарска агенция KUNA. На 24 март ново обстрел по горивно депо отново доведе до пожар. Кувейт определи нападението като „директен удар по жизненоважна инфраструктура“. Това е част от широка поредица от атаки с ракети и дронове срещу арабските монархии в Персийския залив от 28 февруари насам, които Иран определя като отмъщение за ударите на САЩ и Израел срещу режима.

Двете оръжия, стратегическият „Шахед“ и тактическият FPV дрон, представляват различни елементи от една и съща доктрина. „Шахед“ лети с около 185 км/ч на разстояние до 2500 км и е проектиран да насища ПВО чрез обем. FPV дронът лети значително по-бързо на разстояние до 20–40 км и е създаден да поднася ПВО чрез ловкост и ниска височина. И двата вида достигнаха целите си. И двата са произведени за незначителна част от стойността на системите, предназначени да ги спират – зенитна ракета Patriot, която неведнъж беше използвана в опит за прехващане на „Шахед“, струва около 3 млн. долара, докато самият дрон струва около 20 000 долара.

Въпросът вече не е дали подобни оръжия достигат до целите си. Въпросът е дали отбранителна архитектура, проектирана преди 2022 г., може да спре това, което е създадено след 2022 г. Кадрите от Victory Base край Багдад предлагат отговор, който американското военно командване трудно може да игнорира.

Американски изтребители летят много ниско над Багдад.

🇺🇸✈️🇮🇶 „Чуваме американски военни самолети да летят ниско“, предава Никола Хак, кореспондент на Al Jazeera в Багдад. Той сподели, че е бил навън преди броени минути и местни жители са признали пред него, че не са чували американски самолети да летят толкова ниско над иракската столица от годините на американската инвазия в Ирак.

Сега е посред нощ и хората тук усещат това като акт на провокация. Всичко това се случва няколко минути след ударите по консулството на САЩ в Ербил, столицата на Иракски Кюрдистан. Американският комплекс за противовъздушна отбрана C-RAM е бил задействан, а един от дроновете е паднал в жилищен комплекс в непосредствена близост.

Проведено е и извънредно заседание на правителството, което на практика упълномощи подкрепяните от Иран милиции в Ирак да отговорят на американските удари. Решението идва след снощните удари срещу Шахд ал-Шааби в провинциите Мосул и Анбар, откъдето са били изстреляни дронове срещу американски обекти в страната – на север срещу консулството в Ербил и американска база в североизточна Сирия.

Тези милиции са изключително влиятелни тук, в Ирак, и фактът, че вече имат официално разрешение да отвърнат на тези атаки, може да доведе до сериозна ескалация на насилието.

Ирак позволи официално ответни удари на Хашд ал-Шааби срещу американските сили.

🇮🇶 Иракският премиер Мохамед Шиа ал-Судани организира извънредно заседание, на което е обсъдил ескалиращата ситуация със сигурността в страната, след като броят на жертвите при американските удари срещу паравоенна база в провинция Анбар нарасна на 15 души.

Участниците в срещата, сред които членове на Върховния съдебен съвет на Ирак и Хашд ал-Шааби (PMF), осъдиха многократните удари по коалицията от шиитски милиции, обявявайки ги за „крещящо нарушение на иракския суверенитет“, предаде държавната Иракска новинарска агенция (INA).

Присъстващите подкрепиха и решението на Съвета за национална сигурност да предостави на паравоенните милиции право на отговор, съобщава още INA. Присъстващите осъдиха остро атаките срещу „жизненоважни съоръжения, държавни институции и дипломатически мисии“ и изразиха солидарност с народите на Ливан и Иран.

Ирак беше въвлечен в цикъл от ескалираща размяна на удари между американските сили и многобройните шиитски милиции от иранската „Ос на съпротивата“. Американските сили нанасят удари по обекти на PMF, които формално са част от иракския апарат за сигурност, докато милициите удариха многократно Зелената зона, включително посолството на САЩ и други дипломатически и военни обекти в цялата страна.

Американски удар унищожи командването на Хашд ал-Шааби в Анбар.

🇺🇸🎯🇮🇶 ВВС на САЩ нанесоха атакуваха команден център на Силите за народна мобилизация (PMF) в иракската провинция Анбар след полунощ във вторник, убивайки най-малко 15 бойци и ранявайки десетки други, съобщи Ройтерс, позовавайки се на местни източници от силите за сигурност.

Ударът, насочен срещу оперативното командване на PMF в района Джурф ал-Сахар, е нанесен около 00:20 ч. местно време, потвърди медийният център на PMF. Сред убитите са оперативният командир за провинция Анбар Саад Дауи ал-Буайджи, началникът на сигурността Хайдер ал-Маамури, директорът на разузнаването Уатик ал-Фартуси и офицерът Мохамед Фасил. Двама бойци от 47-а бригада са ранени, според изявлението на PMF. Местни източници докладват, че болницата в Халидия е препълнена с ранени, а местните джамии са отправили призив към местните жители чрез високоговорители да се отзоват за кръводаряване.

PMF съобщи за нанесени удари срещу още две от оперативните му командвания. Около 11:30 ч. са поразени тилови позиции на 15-а бригада под oперативно командване „Източен Тигър“, а половин час по-късно – 27-а бригада от оперативно командване „Източен Анбар“. Според изявлението тези удари са нанесли значителни материални щети, но няма жертви сред личния състав.

Докладваните удари идват броени часове след оттеглянето на силите на НАТО и САЩ от базата „Виктория“ край Международното летище в Багдад – една от последните крупни бази на САЩ и НАТО в централен Ирак. Изтеглянето беше извършено в рамките на 24-часово примирие, договорено с посредничество от иракското федерално правителство, с групите в състава на „Ислямска съпротива в Ирак“, които от края на февруари са извършили десетки нападения с дронове и ракети срещу обекти на коалицията.

НАТО потвърди, че е изтеглил целия персонал на мисията си от Ирак в Европа, позовавайки се на влошената обстановка със сигурността. Франция, Италия, Румъния и Испания също обявиха изтегляне на контингентите си.

PMF определи ударите като „грубо нарушение“ на суверенитета на Ирак, а също така „проява на системно пренебрежение към международното право“, и заплаши, че загиналите „няма да останат без отговор“. Коалицията призова местните политически сили да заемат „ясна и твърда позиция“ срещу „повтарящите се американски нарушения“ и увери, че се намира в повишена бойна готовност и продължава своите операции.

Последните удари са част от мащабна кампания на ВВС на САЩ срещу иракските шиитски милиции. От края на февруари американски сили нанесоха десетки въздушни удари срещу цели на PMF в провинциите Анбар, Бабил, Диала, Киркук, Ниневия, Салахаддин и Уасит, отбелязва Фондация за защита на демокрациите (FDD).

Според местни източници общите загуби на PMF от ударите възлизат на най-малко 99 убити, 43 безследно изчезнали и 123 ранени, макар тези данни да не са независимо потвърдени.

Силите за народна мобилизация (PMF), познати още като Хашд ал-Шааби, са коалиция от предимно шиитски милиции, които бяха формално интегрирани във въоръжените сили на Ирак след края на кампанията срещу Ислямска държава, но запазващи тесни оперативни и идеологически връзки с Ислямска република Иран.

Ескалацията в Ирак е естествен резултат от продължаващата съвместна военна кампания на САЩ и Израел в съседен Иран, в рамките на която ислямския режим и подкрепяните от него милиции в региона са обект на координирани удари.

НАТО изтегли всички свои войски от консултативната мисия в Ирак

🇪🇺🇮🇶 НАТО изтегли всички свои войски от консултативната мисия в Ирак, обявиха от военния алианс днес следобед, докато последиците от войната срещу режима в Иран се разпростират в Близкия изток.

„Бих искал да благодаря на Република Ирак и на всички съюзници, съдействали за безопасното преместване на персонала на НАТО от Ирак“, съобщи в изявление генералът от ВВС на САЩ Алексус Гринкевич, Върховен главнокомандващ на съюзническите сили на НАТО в Европа.

В изявлението се посочва, че мисията е прехвърлила „целия си персонал“ от Близкия изток към Европа. Служител на НАТО, пожелал анонимност, уточни, че става въпрос за няколкостотин военнослужещи.

През последните дни редица държави, сред които Полша, Испания и Хърватия, обявиха, че изтеглят своите части от Близкия изток, посочвайки като причина войната срещу Иран, която обхвата Близкия изток.

От НАТО заявиха, че мисията им ще продължи да функционира от военната щаб-квартира в Неапол, Италия. Мисията няма бойна роля. Според НАТО тя е фокусирана върху консултирането на иракските сили за сигурност и подпомагането им при изграждането на техния капацитет.

„Искам също така да благодаря на отдадените мъже и жени от мисията на НАТО в Ирак, които продължиха своята работа през целия този период. Те са истински професионалисти“, завърши Гринкевич.

Сянката на Ирак: Ще повтори ли Тръмп грешките на Буш в търсене на своята „Мисия изпълнена“?

🔙 На днешната дата се навършват години от историческото телевизионно обръщение на президента Джордж Буш-младши от Овалния кабинет, с което той обяви началото на операция „Иракска свобода“. Тогава Буш обеща „решителна сила“, която да разоръжи режима на Садам Хюсеин и да освободи Ирак и неговия народ.

Днес, докато публикувам кадри от това обръщение, споменът за онези събития изглежда по-актуален от всякога. Тогава всичко започна с обещания за бърза победа, но завърши с десетилетия на нестабилност. Именно тези уроци от миналото изплуват днес, когато САЩ отново са в мащабен конфликт в Близкия изток.

На 9 април 2003 г. само 20 дни след тази реч, статуята на иракския лидер Саддам Хюсеин в центъра на Багдад беше съборена. Металната плоча в основата ѝ бе изтръгната, а мраморният постамент – атакуван с ковашки чукове. Иракските цивилни първоначално се опитаха сами да я съборят, катерейки се по нея, за да стегнат примка около врата ѝ, но не успяха. Беше им нужна помощта на американските войски и бронирана машина, за да бъде окончателно повалена.

Това бе моментът, превърнал се в символ на смяната на режима. Силите на коалицията започнаха атаката си срещу Ирак под три седмици по-рано с интензивна кампания от бомбардировки и опит за „обезглавяващ“ удар с крилати ракети срещу иракския лидер. Три седмици след падането на статуята президентът Буш застана на борда на самолетоносача USS Abraham Lincoln под транспарант с надпис „Мисията изпълнена“. Само че тя беше всичко друго, но не и изпълнена.

Сянката на онази война в Ирак тегне тежко над настоящия конфликт с Иран. Това беше война, която остави дълбоки белези, отприщвайки поредица от събития, излязли извън контрол по непредвидим начин. Тя остави след себе си смърт и разруха: изчислено е, че 461 000 души са загинали между 2003 и 2011 г. в Ирак поради причини, свързани с войната, а цената за САЩ възлиза на 3 трилиона долар.

Войната прекрои Близкия изток и подкопа доверието към политиците в страните инициатори. Днес САЩ предприеха това, което мнозина описват като поредната „война по избор“ в Близкия изток – този път срещу съседа на Ирак, Иран. Паралелите са очевидни, но съществуват и дълбоки разлики, които показват колко се е променил светът и дали провалите от Ирак могат да бъдат избегнати.

Мотивът

Вашингтон имаше много припокриващи се мотиви за нахлуването в Ирак, някои от които не бяха публично признати. В основата обаче беше желанието за смяна на режима. За някои около Буш това бе „недовършена работа“ от войната в Залива през 1991 г. За самия президент мотивът беше и личен, тъй като Саддам имаше заговор за убийството на баща му, Джордж Буш-старши.

Други вярваха в хуманитарната интервенция заради насилието на Хюсеин срещу собствения му народ. „Неоконсерваторите“ пък искаха да прекроят Близкия изток, носейки демокрация. „Първо Багдад, после Техеран“, казваха някои – напомняне колко отдавна Иран се намира в дневния ред. След атентатите от 11 септември „ястребите“ във Вашингтон искаха да възстановят сдържащата мощ на Америка.

В крайна сметка оправданието за войната се завъртя около предполагаемите оръжия за масово поразяване. Това беше най-лесният начин да се спечели обществената подкрепа. Но както ми каза по-късно Луис Руеда, тогавашен ръководител на операциите на ЦРУ в Ирак: „Щяхме да нахлуем в Ирак, дори Саддам да имаше само ластик и кламер. Щяхме да кажем: „О, той ще ви извади окото. Нека го свалим“.“

Защо Иран бе атакуван

Днешната атака срещу Иран изглежда произтича от сходен микс от мотиви – отслабване на армията му, предотвратяване на сдобиването му с оръжия за масово поразяване, смяна на режима и подкрепа за народа срещу насилието на властта.

В много отношения атаките на Хамас срещу Израел от 7 октомври 2023 г. промениха сметките в Белия дом. Израел започна да взема на прицел Ислямската република и нейните проксита, което разчисти пътя и за американски действия.

Този път обаче в САЩ нямаше опит за публично изглаждане на противоречивите цели. Самият Доналд Тръмп често променя позицията си – понякога от днес до утре. Не беше направен и опит за „продаване“ на войната на американското общество или търсене на международна легитимност чрез ООН. В свят на разпадащ се международен ред, един непредсказуем президент не чувства нужда от последователно оправдание.

Ролята на Великобритания и съюзниците

През 2003 г. САЩ воюваха заедно със съюзниците, най-вече с Обединеното кралство. Тони Блеър обеща на Буш да бъде с него „каквото и да става“. Той вярваше, че Лондон трябва да бъде близо до Вашингтон, за да повлияе на политиката му. Политическата цена за Блеър обаче беше огромна, когато се оказа, че оръжия за масово поразяване не са открити. Това срина доверието в политическата класа.

Този път САЩ работят с Израел, а не с Великобритания. Британският премиер Киър Стармър се дистанцира и отказа използването на британски бази за първоначалния удар. Това отразява както спомена за Ирак, така и преценката колко реално влияние може да има той върху Тръмп. Изглежда, че САЩ все повече се движат към различна позиция по сигурността, която подкопава международния ред, в който Обединеното кралство е инвестирало толкова много.

Какво следва?

Споменът от Ирак е най-видим в усилията на лидерите във Вашингтон да подчертаят разликите. Министърът на отбраната Пийт Хегсет е категоричен, че Иран няма да се превърне във „вечна война“. Щатите говорят за смяна на режима, но засега не изпращат сухопътни войски.

Смяната на режим само по въздух обаче е трудна без съюзническа бунтовническа сила на земята. Говори се за въоръжаване на кюрдите, но през 2003 г. в Ирак те действаха в подкрепа на огромна съюзническа армия. Основният паралел с миналото е липсата на план за „деня след това“. Както отбеляза бившият съветник по национална сигурност Джон Болтън: „Грешката беше в опита да създадем ново правителство за иракчаните“.

Ирак днес е в по-добро състояние, но демокрацията така и не стана популярна в региона. Напротив, най-големият победител от инвазията се оказа именно Иран, чийто основен противник бе премахнат.

Без ясен план

Засега обаче няма признаци за ясен план какво бъдеще предвижда Белият дом за Иран. Тази импровизация изглежда като съзнателна стратегия, която оставя на Тръмп различни варианти да обяви победа. Той може просто да каже, че унищожаването на ракетния капацитет е достатъчно и че смяната на режима е работа на иранския народ. Това обаче би оставило на власт един ранен и ожесточен режим – резултат, близък до този от 1991 г. Това доведе единствено до години на напрежение и нова война през 2003 г.

Урокът от Ирак е, че е по-лесно да съкрушиш една държава във война, отколкото да я изградиш след това. Войните са непредсказуеми, а техните последица отекват с десетилетия. Дали това ще се потвърди отново, времето ще покаже.

Ескалация в Ирак: Дронове отново атакуват Зелената зона в Багдад.

🇮🇶🇺🇸 За поредна вечер иракската столица Багдад е разтърсена от поредица експлозии в Зелената зона, където се намира американското посолство, докато бързо ескалиращата война между САЩ, Израел и Иран продължава да се разраства.

„Наблюдавахме дейност на дронове тук, в Зелената зона на Багдад, където се намира посолството на САЩ... разбрахме, че два дрона са били прехванати, докато третият е изчезнал от радарите“, съобщи Асед Байг от Al Jazeera от столицата във вторник вечерта.

Източници от службите за сигурност заявиха пред агенция Ройтерс, че най-малко три експлозивни дрона са насочени и към американски дипломатически обект близо до международното летище, което е задействало системите за противовъздушна отбрана C-RAM.

Байг сподели, че е чул поредица от силни експлозии и че отломки са паднали из целия град, причинявайки „щети по прозорци и инфраструктура“ в университетски комплекс в квартал Ал Дура.

Пожар е избухнал и близо до Централната банка в област Ал Джадрия, където „отломки от въздушен обект“ са паднали в близост до главните порти на сградата, добави Байг, цитирайки иракските власти.

Към момента няма данни за жертви от атаките във вторник, които са част от ескалиращия цикъл на насилие между американските сили и иракските милиции, свързани с Техеран.

Напрежението се покачи ден след като четирима души загинаха при въздушен удар по сграда, използвана като щаб от Силите за народна мобилизация (PMF), в които влизат няколко фракции, финансирани от Иран. Съобщава се, че в сградата са пребивавали ирански съветници.

PMF, известни на арабски като Хашд ал-Шааби, са коалиция от предимно шиитски милиции, създадено през 2014 г., за да спрат светкавичното настъпление на Ислямска държава, а днес поне официално влизат в състава на силите за сигурност на Ирак.

Байг отбеляза, че ударите демонстрират „постоянната заплаха“, пред която са изправени иракчани.

„Напрежението не стихва. Но истинският въпрос е, че някои от тези дронове се изстрелват от вътрешността на Багдад, което повдига сериозни въпроси относно сигурността“, каза той.

Журналистът допълни, че е имало атаки и срещу Ербил, столицата на автономния кюрдски регион на Ирак, където щабът на иранска кюрдска опозиционна група е била мишена на дронове. Той също така съобщи, че САЩ са нанесли въздушни удари срещу племенна среща в провинция Анбар, а отломки са паднали върху земеделски земи близо до град Мосул.

Ракетни атаки и дронове подложиха под обстрел Зелената зона в Багдад.

🇺🇸🚀🇮🇶 Посолството на САЩ в Ирак е подложено на продължителен обстрел с ракети и дронове, докато средствата за противовъздушна отбрана са били активирани, за да отразят атаката в „Зелената зона“ в Багдад.

Източник от службите за сигурност заяви пред Shafaq News, че в района на посолството са били чути сирени за въздушна тревога и звуци от прехващане на снаряди, след като към дипломатическия комплекс са били изстреляни снаряди. Към момента няма потвърдена информация за размера на щетите и евентуални жертви.

Това се случва броени минути след серия удари срещу посолството, нанесени от четири дрона, и няколко часа след като безпилотен апарат порази горната ограда на хотел „Рашид“ в „Зелената зона“, без да доведе до сериозни щети и пострадали.

Говорителят на иракския главнокомандващ Сабах ал-Нуман описа ударите, насочени към петролното находище „Маджнун“, международния хотел „Рашид“ и седалището на посолството на САЩ, като „терористични атаки“ и сподели, че премиерът Мохамед Шия ал-Судани е наредил на силите за сигурност и службите за разузнаване незабавно да открият извършителите.

Атаките започнаха малко след като влиятелната групировка Катаиб Хизбула обяви смъртта на своя командир Абу Али ал-Аскари, без да предостави други подробности за обстоятелствата около кончината. Аскари беше определян като шеф по сигурността на милицията и говорител, отговорен за издаване на всички ключови изявления от името на организацията.

Първоначално Министерството на вътрешните работи на Ирак съобщи, че „снаряд е паднал върху покрива на хотел ал-Рашид“, преди да уточни, че става дума за дрон. Не беше уточнено дали самата сграда е била цел на атаката.

„При инцидента няма жертви или материални щети“, се добавя в изявлението.

Улицата, водеща към хотела, в който се помещават няколко дипломатически мисии, беше блокирана от засилено присъствие на сили за сигурност, пожарни коли и линейки, предава кореспондент на АФП. Свидетели докладваха за пожар на покрива на хотела в силно укрепената „Зелена зона“, където се намират редица посолства, както и държавни институции.

Ирак сякаш беше върнал относително чувството за стабилност след години на конфликти, но беше въвлечен неволно в настоящата война в Близкия изток, след като дълго време е арена на прокси сблъсък между САЩ и Иран. От самото начало на ескалацията удари, приписвани на САЩ и Израел, взеха под прицел влиятелните шиитски милиции в страната, подкрепяни от Иран, които ежедневно поемаха отговорност за удари по американските интереси в Ирак и региона.

Атаки с дронове и ракети бяха насочени и към различни петролни находища и други съоръжения. През деня в понеделник два дрона удариха южното находище „Маджнун“, което вече е преустановило производството, при което единият от тях е поразил комуникационна кула, съобщи говорител на министерството на петрола.

Източник от сферата на сигурността посочи, че вторият дрон е ударил офиси на американска фирма, работеща на самия обект. В отделен инцидент на запад осем иракски бойци от бивша паравоенна коалиция загинаха при удари близо до границата със Сирия.

Бойците са принадлежали към Хашд ал-Шааби (Сили за народна мобилизация), които понастоящем са част от редовната армия на Ирак.

Говорителят ал-Нуман осъди „атаката срещу официална сила, действаща под командването на главнокомандващия въоръжените сили“ и го определи за „груба агресия срещу суверенитета на държавата“.

Шиитските милиции разполагат с бригади в състава на Хашд ал-Шааби, които формално действат под командването на иракската държава. Реалността обаче е далеч по-сложна. Част от тези милиции поддържат паралелни командни структури, силна идеологическа и оперативна връзка с Техеран и често действат сами, извън държавен контрол.

Това култивира многопластова и сложна среда, където се преплитат държавни структури, полуофициални сили и автономни милиции, превръщайки Ирак в трудно управляема сцена на остри вътрешни противоречия и външно влияние, където отговорността за подобни атаки остава неясна и размита.