Израел ликвидира Али Муса Дакдук – топ командир от Хизбула и архитект на шиитските милиции в Ирак.

🇮🇱🎯🇱🇧 Израелските отбранителни сили (IDF) потвърдиха в събота, че са ликвидирали Али Муса Дакдук, висш лидер на въоръженото крило на Хизбула и командир в елитното звено „Радуан“, което е отговорно за инфилтрация през държавната граница на израелска територия.

Дакдук изиграва ключова роля в изграждането на мрежата от шиитски милиции в Ирак в началото на века, а в даден момент се намираше в американски затвор. Представител на отбраната на САЩ твърдеше, че Дакдук е загинал при израелски въздушен удар през 2024 г., но смъртта му така и не бе потвърдена официално досега.

В публикация на платформата X от събота, 14 юни, IDF заявиха, че Дакдук е бил „елиминиран“, описвайки го като „високопоставен командир на Хизбула, заемал последователно 5 ръководни позиции в организацията“.

„Дакдук имаше централна роля в организирането на терористични атаки и бойни операции срещу Израел и войниците на IDF“, се посочва в изявление на израелската армия. „През 2007 г. той дирижира отвличането и убийството на петима американски войници.“

Конкретният инцидент от 2007 г. е атаката срещу Съвместния координационен център на провинция Кербала, извършен от проиранската мрежа „Хазали“. Тогава 5-ма американски военни бяха отвлечени и екзекутирани от терористичната групировка. Нападението е улеснено от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), който изгражда макет на обекта в Кербала, за да помогне на терористите да тренират за операцията.

Мрежата „Хазали“ се ръководи от Каис ал-Хазали – лидер на „Асаиб Ахл ал-Хак“, друга подкрепяна от Техеран шиитска милиция, обявена от САЩ за чуждестранна терористична организация. Подобно на Дакдук, Хазали е задържан в американски арест, но впоследствие е прехвърлен под иракски контрол и освободен от иракските власти при изтеглянето на САЩ от страната през 2011 г. Хазали веднага поема контрола над своята милиция, въпреки обещанието си да сложи оръжие.

Хазали публикува некролог в Х, с който фактически потвърди ликвидирането на Дакдук, когото определи като „един от първите, откликнали на призива за дълг по време на американската окупация на Ирак“.

Погрешни доклади за смъртта на Дакдук в миналото

Случаят с предишните съобщения за смъртта на Дакдук илюстрира трудностите, които съпътстват усилията за потвърждение на целенасочени убийства на терористични лидери. При отсъствието на труп и потвърждение с ДНК тест или официално изявление за „мъченическа смърт“ от страна на самата терористична групировка е трудно да се разбере дали даден удар действително е ликвидирал командира.

През есента на 2024 г. неназован служител на отбраната на САЩ заяви, че IDF са убили Дакдук, които обаче така и не потвърдиха докладите по това врмее, нито пък Хизбула публикува подобно съобщение.

Наследството на Дакдук в Ирак

През ноември 2011 г. правителството на САЩ включи Дакдук в списъка със специално обозначени глобални терористи заради неговата роля в създаването на мрежата от шиитски милиции, отговорни за убийството на най-малко 600 американски войници в Ирак.

Според Министерството на финансите на САЩ: „Около 2005 г. Иран поиска от Хизбула да сформира група, която да обучава иракчани за борба с коалиционните сили в Ирак. В отговор Хасан Насрала създаде тайно звено на Хизбула за обучение и консултации на иракски екстремисти в „Джейш ал-Махди“ (Армия на Махди) и нейните специални групи, известни като „Асаиб Ахл ал-Хак“ (Лига на праведните)“ – фракция от списъка на САЩ за чуждестранни терористични организации, която днес е утвърдена като една от най-мощните шиитски организации в Ирак.

Дакдук работи в тясна координация с покойния иранския генерал Касем Солеймани, тогавашен командир на елитното звено „Ал-Кудс“ и Абу Махди ал-Мухандис, тогавашен командир на Силите за народна мобилизация на Ирак и основател на „Катаиб Хизбула“. Двамата бяха ликвидирани при американски въздушен удар срещу международно летище Багдад на 3 януари 2020 г. по време на първия мандат на Доналд Тръмп.

Освен това Дакдук координира действията си с Каис ал-Хазали (основател и лидер на „Асаиб Ахл ал-Хак“) и Абу Мустафа ал-Шейбани (основател на мрежата „Шейбани“ и настоящ лидер на „Катаиб Сайид ал-Шухада“, също обявена от САЩ за терористична организация), за да изгради мрежа от милиции, лоялни на Иран.

Подкрепяните от Иран милиции, които Дакдук, Хизбула и Техеран култивираха, днес са структури с влияние в региона. Те притежават значителна политическа власт в парламента на Ирак, докато в същото време техните въоръжени крила доминират в Силите за народна мобилизация – официално разклонение на иракския апарат за сигурност, което докладва директно на министър-председателя.

През 2007 г. Дакдук е задържан от американската армия. След 11 месеца той бива прехвърлен под надзора на иракските федерални власти и освободен през ноември 2012 г. след като беше оправдан по всички обвинения в тероризъм. Веднага след неговото освобождаване Вашингтон го включи в списъка на глобалните терористи. Скоро след това той се завърна в Ливан и пое обучението на специалните части на Хизбула.

Революционната гвардия изстреля поне ракети и няколко дрона в отговор на ответните удар на САЩ.

🇮🇷✈️🇮🇶 Неизвестен брой ирански дронове „Шахед-136“ бяха забелязани по време на полет в небето над град Насирия в южен Ирак, насочвайки се към неизвестна цел, вероятно военните бази на САЩ в съседен Кувейт. Местни източници докладваха също две балистични ракети с малък или среден обсег, прелетяли през въздушното пространство на южната област Ди Кар.

Корпусът на стражите на ислямската революция (IRGC) потвърди сведенията в публикация на Telegram, според която „Иран изстрелял ракети и дронове по американски обекти в региона“. Изявлението дойде, броени минути след като стана ясно, че силите на Централното командване на САЩ (CENTCOM) нанасят ответни удари заради свалянето на хеликоптер AH-64 Apache на американската армия. Експлозии бяха докладвани в пристанищните градове Сирик и Минаб, както и на стратегическия остров Кешм, а броени минути по-късно иранската държавна телевизия обяви, че „спокойствието се завърна в Кешм, Джаск, Сирик и планината Мабарак след операциите на врага“.

Преди около час американският президент Доналд Тръмп обяви, че ударите в отговор на сваления хеликоптер са „много силни, много мощни“.

„Смятам, че е много важно да се отговори. Те свалиха хеликоптер и ние отговаряме в този момент“, посочи той пред Джонатан Карл от ABC News, който сподели, че е провел телефонен разговор с Тръмп, докато CENTCOM е обявявало ударите. „Това е отговор на това, което направиха с нашия хеликоптер снощи, и вярвам, че отговорът трябва да е много силен, много мощен, и точно такъв е този.“

Няколко часа по-рано Тръмп настоя пред Wall Street Journal, че свалянето на хеликоптера „не е голяма работа“ и увери, че двамата замесени пилоти са невредими. „Въпреки това, САЩ са длъжни да отговорят на тази атака по необходимост“, завършва публикацията на профила му в Truth Social.

Тайният фронт: Как Израел обгради Иран с мрежа от бази в Азербайджан, Ирак и Сомалиленд

🇮🇱🤝🇦🇿 Израел е разположил елитни военни и разузнавателни части в Азербайджан, които са взели участие във военната кампания срещу Иран като част от мрежа от тайни обекти в Близкия изток за улесняване на операциите, съобщи CNN, позовавайки се на четирима запознати източници. Според двама от тях силите са действали от няколко локации в Южен Азербайджан, в непосредствена близост до северната граница на Иран – на едва 90 км от град Тебриз, административен център на провинция Източен Азербайджан в Иран, където Израел нанесе десетки удари по време на конфликта.

Командоси от Силите за специални операции също са били разположени там, за провеждане на разузнавателни мисии и операции с дронове, което е осигурило на Израел ценна наблюдателна точка към Северен Иран.

Това разполагане, оповестено за първи път от CNN, е една от няколкото позиции в региона, които подсигуриха безпрецедентен обхват на израелската армия. Това илюстрира ролята на съседите на Ислямската република в улесняване на операциите срещу режима в Техеран. Освен Азербайджан, локациите на тайните бази включваха държави като Ирак, ОАЕ и Сомалиленд. Първоначално планирани като спасителни екипи, тези части разшириха обхвата си до военни и разузнавателни дейности.

Заедно, тези разполагания поставиха израелските сили по южната, западната и северната периферия на Иран, разширявайки оперативния обхват със стотици километри дълбочина на иранска територия. В Азербайджан са били разположени няколко десетки войници, както и командоси от Силите за специални операции и Мосад.

„Категорично отхвърляме неоснователните твърдения относно предполагаемото използване на територията на Азербайджан за операции срещу трети страни“, заяви говорител на азерското посолство в САЩ.

Междувременно непризнатата република Сомалиленд осигури на Израел допълнителна позиция за потенциална спирка на изтребители при полети на далечни разстояния. През декември Израел се превърна в първата страна, признала официално Сомалиленд. Израелските военни поддържаха и две тайни бази за логистична подкрепа и спасителни операции на територията на Ирак, докато в Емирствата беше разположен зенитно-ракетен комплекс „Железен купол“.

Азербайджан като стратегически партньор

Военното присъствие в Азербайджан осигури на Израел база за спасителни операции по въздух и позиции за разузнаване. Израел отдавна разглежда Баку като свой стратегически партньор. Подготовката започва няколко седмици преди войната, когато в средата на януари Израел подготвя операция за инсталация на оборудване за подслушване. Въпреки че американският президент Доналд Тръмп отмени първоначално планираните удари, Израел продължи самостоятелно, инсталирайки устройствата със стелт самолети и специални сили.

Една от ключовите операции от Азербайджан, проведена на 4 март, е удара, ликвидирал Рахман Могадам, шеф на разузнаването на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (IRGC), отговорен за планиране на опит за атентат срещу Тръмп през 2024 г. Ден по-късно дронове удариха летище в азерския анклав Нахичеван, което президентът Илхам Алиев нарече „терористичен акт“.

Израел и Азербайджан поддържат тесни връзки. Страната в Южен Кавказ осигурява значителна част от петрола за Израел, в замяна на което получава модерни оръжия. Според експерта Джошуа Кучера, двустранните връзки дават на Баку достъп до дипломатически ресурси, позволявайки му да използва израелското лоби в Белия дом.

„Азербайджан все повече опитва да се утвърди като регионална сила, включително като мост между Израел и други държави“, обобщи Кучера.

Две шиитски милиции изразиха готовност да предадат оръжието си на Ирак.

🇮🇶 Две шиитски милиции изразиха готовността си да предадат оръжията си на федералното правителство на Ирак, съобщи местното издание Alhurra, според което отстъпката е резултат от подновения натиск на САЩ и бележи очевидна промяна в позицията на Техеран.

Източниците на изданието посочват, че Багдад поддържа категорична позиция, според която е заявил на всички въоръжени фракции, че отказалите да предадат оръжието си на държавата ще бъдат третирани като „незаконна терористична група“ – решение, определяно от наблюдатели като най-сериозния опит за налагане на държавен контрол върху оръжията от свалянето на режима на Садам Хюсеин през 2003 г.

Alhurra е получила сведенията от източници в кабинета на новия иракски премиер Али ал-Заиди, от средите на управляващата шиитска коалиция, наречена „Координационна рамка“, както и от висш правителствен служител от кабинета на бившия премиер Мохамед Шия ал-Судани.

„Асаиб Ахл ал-Хак“ и „Катаиб ал-Имам Али“, намерили място в списъка на САЩ за терористични организации, обявиха решението си да прекратят връзките със Силите за народна мобилизация (Хашд аш-Шааби), както и да предприемат стъпки към поставяне на оръжията си изцяло под държавен контрол.

Хашд аш-Шааби включват бригади, свързани с шиитски милиции с покровител Техеран, които продължават да съществуват независимо, въпреки че формално са интегрирани в иракската военна структура от 2016 г. насам.

Двете фракции заявиха, че са създали комисии със задачата да приключат изискванията и процедурите, нужни за прилагане на решението и налагане на директна връзка с премиера в качеството му на главнокомандващ на въоръжените сили.

Групировката „Асаиб Ахл ал-Хак“, която има 28 места в парламента на страната, отдавна се стреми към участие в управлението. На 11 май Alhurra съобщи, че подкрепяното от Иран движение няма да бъде включен в кабинета на ал-Заиди поради настояването си за запазване на оръжията – прогноза, която по това време се оказа точна. Последните събития обаче изглежда са подтикнали фракцията да се откаже оръжията су. „Катаиб ал-Имам Али“, която контролира 5-членен парламентарен блок и декларира стремеж към изпълнителни постове в кабинета на новия премиер, зае идентична позиция.

Този ход беше предшестван от разговори между лидерите от Координационната рамка в понеделник, одобрили план за ограничаване на оръжията само до държавен контрол и отделяне на Силите за народна мобилизация от всички политически, партийни и социални структури.

Ал-Заиди реагира одобрително на решенията на „Асаиб Ахл ал-Хак“ и „Катаиб ал-Имам Али“, които определи за „отговорни“ стъпки.

Източник от управляващата коалиция коментира пред Alhurra, че промяната в курса на групите е продиктувана от нова позиция на Ислямската република. „Двете движения планират да се интегрират по-дълбоко в иракската държава и да се фокусират върху политическа дейност“, допълва източникът.

Относно променящата се позиция на Иран, източникът сподели, че служителите му са отпуснали натиска, който са оказвали преди това, без да навлиза в подробности за причините.

На 11 май Alhurra разкри, че Есмаил Каани, командир на елитните ирански сили „Ал-Кудс“, е поискал от шиитски въоръжени групи да се откажат от участие в новото правителство в замяна на запазване на оръжията си. Според източника процесът по разоръжаване ще се проведе на два етапа. Първият включва отделянето на фракциите от техните политически крила при запазване на преки връзки с държавата. Вторият етап ще изисква предаване на  всички модерни оръжейни системи, включително дронове и ракети.

Друг източник от Координационната рамка заяви, че ал-Заиди е получил мащабни правомощия за спряне с този казус. „Имате пълна власт да се заемете с това досие и вие сте първата и последна инстанция, която отговаря за детайлите по него“, цитира източникът думите на коалиционните лидери към премиера.

Източникът добави, че съвместни комисии, съставени от представители на иракското правителство и всяка една фракция, която се съгласи да се разоръжи, ще контролират процеса, който се очаква да включва предаването на леко, средно и тежко оръжие, както и на безпилотни летателни апарати.

Стъпките, предприети от двете проирански фракции, следват подобно съобщение от миналата седмица на шиитския духовник Муктада ал-Садр.

Най-голямото предизвикателство за Ирак обаче остават фракциите „Харакат ал-Нуджаба“ и „Катаиб Хизбула“. И двете отказват да предадат своето оръжие и обвързват подобен ход с изтеглянето на всички чужди военни сили от Ирак, визирайки ръководената от САЩ международна коалиция за борба срещу Ислямска държава.

Източник от иракското правителство, който участва като посредник в разговорите между фракциите, заяви пред Alhurra, че има „предварителни споразумения“ двете групировки да се откажат от оръжията си през септември, след приключване на мисията на международната коалиция в Ирак.

Запитан за хипотетичната възможност дали тези фракции ще откажат да се разоръжат след изтеглянето на коалицията, източникът отговори: „С тях ще се постъпи като с незаконни терористични групи“.

Събитията поставят кабинета на премиера ал-Заиди в чувствителна позиция, която може да го вкара в директна конфронтация с фракциите. Багдад може да бъде изправен пред атаки, ответни удари или най-малкото засилен натиск от страна на някои въоръжени групи в стремежа си да централизира контрола над оръжията в ръцете на държавата. Въпреки това развитието на ситуацията през последните 72 часа подсказва, че в момента се правят значителни промени.

Източници от кабинета на ал-Заиди съобщиха пред Alhurra, че Джошуа Харис, шарже д'афер на посолството на САЩ в Багдад, е предал по време на среща с премиера на 31 май позицията на президента Тръмп, която остава твърдо против на този етап въоръжени фракции да участват във федералното правителство, дори при публично обявени планове за разоръжаване.

Съобщава се, че САЩ не разглеждат процеса като символична стъпка или политическа декларация. Вместо това те изискват период, описан от служители като „период за тестване и мониторинг“, за да се гарантира закриване на военните и икономическите структури на милициите, и прекратяване на организационните и идеологически връзки, които им позволяват да действат независимо от държавните институции.

Същите източници посочват, че по време на срещата ал-Заиди е заявил пред американската страна, че иска да даде реален шанс на преговорите с въоръжените групи. Причина за това са опасенията, че евентуален внезапен конфликт може да разпали мащабна криза в сигурността с последици за икономиката и вътрешната стабилност на Ирак.

Том Барак, специален пратеник на Белия дом за Ирак и Сирия, определи това решение в публикация на X като „значителна стъпка напред“. Той заяви, че това е „зараждащата се основа за ново иракско самоуправление – стъпило върху възстановена суверенност, трайна стабилност и обещание за национално възраждане. По същия начин приветстваме онези групи, чието принципно решение да върнат всички оръжия на иракската държава ще допринесе за архитектурата на реда. Доверието на премиера Ал Заиди е оправдано, тъй като това бележи само началото.“

Според анализ, предоставен на Alhurra от министър, служил в правителството на бившия премиер Мохамед Шия ал-Судани, Вашингтон следва три паралелни посоки за ограничаване на влиянието на въоръжените фракции.

Първото направление е политическа изолация с отказ от сътрудничество към всяко правителство и длъжностни лица, пряко или косвено свързани с фракциите, дори ако те се явяват под технократски или цивилни етикети.

Второто се фокусира върху икономическия лост, обвързвайки стабилността на финансовата система на Багдад и непрекъснатия поток от иракски петролни приходи в щатски долари през Федералния резерв с ангажимента на Багдад да намали влиянието на милициите и техните икономически мрежи.

Третото направление е насочено към реформа на иракския апарат за сигурност чрез консолидиране на всички оръжия под контрол на държавата и засилване на правомощията на главнокомандващия върху всичките военни части, включително реформи на отношенията със Силите за народна мобилизация.

Тези събития изправят ал-Заиди пред изключително сложно предизвикателство в първите дни на мандата като премиер, докато се опитва да спечели време и да разшири обхвата на диалога, за да избегне сблъсък, който да се окаже скъпоплатен, както политически, така и военно.

Тъй като отделни групи продължават да са вкопчени в своето оръжие и икономическо влияние, пространството за маневриране на кабинета постоянно се стеснява. Предстоящите месеци вероятно ще определят дали Багдад ще пожъне успех в баланса между изискванията за вътрешна стабилност и натиска от американските партньори или ще се изправи пред далеч по-трудни избори, които имат потенциала да преформатират изцяло политически и отбранителен пейзаж на Ирак.

📸 Снимка: Член на Службата за борба с тероризма на Ирак (ICTS), разположен по улиците на столицата Багдад, 27 март 2021 г. (AFP)

Саудитска Арабия прехвана три дрона, заплаши с ответни мерки.

🇸🇦 Саудитска Арабия е прехванала три дрона, нарушили въздушното ѝ пространство, навлизайки от територията на Ирак, съобщи говорителят на саудитското министерство на отбраната генерал-майор Турки ал-Малики, според когото ще бъдат предприети нужните оперативни мерки в отговор на всеки опит за нарушаване на суверенитета и сигурността на страната.

Въпреки че враждебните действия по време на войната с Ислямската република до голяма степен затихнаха с влизането в сила на примирието през април, от Ирак продължават да се изстрелват дронове срещу Залива.

От началото на войната срещу Иран на 28 февруари Ирак се превърна в основен изходен пункт за безпилотни атаки срещу държавите от Персийския залив. През март и началото на април шиитски милиции, обединени в коалицията „Хашд аш-Шааби“ (Сили за народна мобилизация), включително „Катаиб Хизбула“ и „Асаиб Ахл ал-Хак“, изстреляха стотици дронове и десетки ракети срещу саудитски енергийни обекти в Източния регион и Янбу (ключов терминал на Червено море, използван като алтернатива на Ормузкия проток), международно летище Кувейт и военни обекти в Бахрейн. Иран и съюзните му групировки нанесоха близо 500 удара по цели в Иракски Кюрдистан, преди обявяването на крехкото примирие на 8 април.

Прекратяването на огъня не спря враждебната дейност от територията на Ирак. На 13 април Бахрейн привика иракския шарже д'афер, за да изрази своя протест срещу „продължаващите злонамерени безпилотни атаки“, провеждани от територията на Ирак. На 24 април кувейтската армия съобщи, че два дрона, излетели от Ирак, са поразили гранични постове в северната част на страната, което е довело до материални щети без жертви.

Настоящият инцидент в Саудитска Арабия е първи широко публично огласен случай след внасянето в Съвета за сигурност на ООН на съвместен проект за резолюция на Бахрейн и САЩ срещу тактиката на Иран в Ормуз, който беше отхвърлен от Китай чрез изявление на постоянния представител Фу Цун на 15 май. Това увеличава регионалния натиск върху иракското правителство на премиера Мохамед Шия ас-Судани, който вече не успя да приложи американското искане за разоръжаване на шиитските милиции.

Политическата позиция на Багдад остава сложна. New York Times установи, че Израел е разположил две тайни военни бази в обширната пустиня в западната част на страната в рамките на подготовката си за двете войни с Ислямската република – разкритие, което иракските милиции вероятно ще използват като повод за отказ от разоръжаване. На 8 март парламентът на Ирак проведе закрит брифинг във връзка с военното присъствие на Израел, а някои депутати окачествиха позицията на ръководството по сигурността като „срамна“. Иракското правителство няма политически капитал да предприеме действия срещу милициите, изстрелващи дронове към саудитска територия – нито военни, нито санкционни.

Архитектурата на саудитската ПВО, прехванала трите дрона късно снощи, се развива по тристепенен модел. На стратегическо ниво – две батареи THAAD за прехващане на балистични ракети във високите атмосферни слоеве; на средно – над 20 батареи Patriot PAC-3 за прехващане на крилати ракети и тежки дронове; на ниско – британски Sky Sabre (разположен през март) и египетски Skyguard Amoun (според неофициални данни) за защита срещу масови безпилотни атаки. Към средата на април кралството е прехванало над 894 балистични и крилати ракети и ударни дронове от началото на войната през февруари, по саудитски данни. Цената на тази защита обаче е стратегически проблем: ракетите Patriot PAC-3 струват над 4 млн долара за брой, докато един ирански „Шахед-136“ – около 30 000–50 000 долара.

Иранската стратегия през крехкото примирие стъпва върху поддържането на постоянно напрежение с ниска интензивност с шиитски милиции – без директни удари от територията на Иран, които формално нарушават условията на примирието и могат да дадат повод за подновяване на ударите на САЩ. Този модел е известен от десетилетие – Иран го прилага в Йемен (Ансар Аллах), Ливан (Хизбула), Сирия и Ирак – но настоящата му употреба е по-системна. Според данни на американското разузнаване, цитирани от FDD и Stimson Center, Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) е извършил реформи в командната структура на иракските милиции от началото на май, увеличавайки реалната им автономност от режима в Техеран, така че бъдещи трансгранични атаки да са формално отделими от иранската държава.

Прехванатите дронове над саудитска територия не са изолиран инцидент. Те представляват потвърждение, че крехкото примирие, въведено на 8 април, действа единствено на нивото на директен сблъсък между държави, докато оставя пълна свобода на действие на милициите. Техеран използва това, за да поддържа спорадичен натиск върху Вашингтон и съюзнциите му в региона, без да дава формална основа за подновяване на ударите срещу него. Настоящата оперативна география, Ирак като изходна точка за атаки срещу Персийския залив, потвърждава, че следвоенната ситуация в Близкия изотк не може да се характеризира като стабилизация, а само като промяна на интензитета и формата на конфликта.

Израел е поддържал не една, а две тайни военни бази в западната пустиня на Ирак.

🇮🇱⚔️🇮🇶 Израел е поддържал не една, а две тайни военни бази в западната пустиня на Ирак, става ясно от статия на New York Times, публикувана днес. Освен базата, която беше разкрита от Wall Street Journal на 9 май, втори обект е бил подготвен още в края на 2024 г. за използване по време на 12-дневната война с Иран през юни 2025 г.

Именно това е базата, която иракският бедуински овчар Авад ал-Шамари, чието име се огласява за първи път, е открил случайно на 3 март 2026 г. край град ан-Нухаиб и докладвал на местното военно командване, преди да бъде убит от израелски хеликоптер. На следващия ден разузнавателен отряд, изпратен от иракската армия, е попаднал под обстрел – загива един войник, други двама са ранени, две бронирани машини са унищожени. Базата ан-Нухаиб вече не функционира. Статусът на другата, използвана в сегашната война, остава неясен.

Сателитните данни на Wall Street Journal за първата база показват временна писта от около 1,6 км, изградена върху изсъхнало солено езеро при координати 31.66777°N, 42.44849°E – на 180 км югозападно от Наджаф и Кербала. New York Times не публикува координати на втората база, но иракски и регионални официални лица потвърждават, че двете са изпълнявали идентичен профил: съкращаване на 1 600 км разстояние до иранската територия, логистична подкрепа на израелската авиация, презареждане на самолети, медицинска евакуация и оперативно прикритие за специални операции и аварийно-спасителни екипи, готови да евакуират свалени израелски пилоти. Според регионален източник, цитиран от изданието, израелските плановици са започнали още към края на 2024 г. да идентифицират отдалечени точки за бъдещи кампании – преди тяхното реално активиране през юни 2025 г. и февруари 2026 г.

След инцидента от 4 март Обединеното оперативно командване на Ирак обяви публично, че „чужди сили“ са нападнали военнослужещите му, в отговор на което правителството е внесло оплакване в Съвета за сигурност на ООН. В лични разговори обаче началникът на щаба на иракските въоръжени сили генерал Абдул-Амир Яралах се обърнал към американските си колеги. „Те потвърдиха, че силите не са американски – така стана ясно, че са израелски“, разкри началникът на Иракското командване на силите западно от Ефрат генерал-майор Али ал-Хамдани.

На 8 март иракският парламент задължи военното ръководство да даде секретен брифинг. Депутатът Хасан Фадаам потвърди за New York Times, че Израел е поддържал поне още една база, освен разкритата ан-Нухаиб – твърдение, което отличава днешната публикация от предишните разкрития. Говорителят на иракските сили за сигурност генерал-лейтенант Саад Маан обяви обаче, че „не разполага с информация за координатите на каквито и да било израелски военни бази“ – позиция, която Хамдани нарече „мълчание на правителството“ по въпроса.

Източници на New York Times потвърждават, че американската страна е била наясно с базата ан-Нухаиб поне от юни 2025 г., но не е уведомила иракското правителство – в нарушение на двустранния протокол, изискващ САЩ да информира Багдад за всяка чужда военна дейност на негова територия. И в двете войни с Иран Вашингтон е принудил Багдад да изключи радарите си, за да защити американски самолети, превръщайки иракската армия в зависима от САЩ за откриване на чужда оперативна дейност. Когато ал-Хамдани и регионалното командване в Кербала са поискали разузнавателни данни за подозрителното присъствие в района, американската страна ги е оставила без отговор. Централното командване на САЩ (CENTCOM) отказа коментар, насочвайки въпросите към Израелските отбранителни сили (IDF), но бивши американски офицери и дипломати нарекоха „невъобразима“ хипотезата CENTCOM да не е знаел за израелското присъствие в западен Ирак.

Оперативната логика на двете бази е документирана директно от израелското висше командване. В реч след края на 12-дневната война от юни 2025 г. началникът на щаба на IDF генерал-лейтенант Еял Замир обяви, че успехът на израелските операции е станал възможен благодарение на „интеграцията и заблудата, проведени от въздушни сили и сухопътни командоси“ – формулировка, която сега получава конкретно тълкуване. Двете бази са изпълнявали функции на въздушна поддръжка, презареждане на самолети, медицинска евакуация и оперативно прикритие за специални операции и аварийно-спасителни екипи. Прецедентът е значителен: за първи път от 1981 г. (унищожаването на иракския ядрен реактор „Озирак“) и от 1976 г. (операцията „Ентебе“ в Уганда) израелски сили действат продължително на територията на държава, с която нямат дипломатически отношения, при това с активна военна подкрепа на трета страна-съюзник.

Политическите последици в Багдад са непропорционално големи. Ирак поддържа дипломатически отношения с Израел, а общественото мнение възприема страната като враждебна. Депутатът Уаад ал-Каду, цитиран от New York Times след закрития парламентарен брифинг, нарече случилото се „явно неуважение към иракския суверенитет, към правителството и силите му, както и към достойнството на иракския народ“ и заклейми позицията на ръководството на сигурността като „срамна“. Според Рамзи Мардини, основател на Geopol Labs, инцидентът поставя под удар крехкото равновесие на Багдад между Вашингтон и Техеран: ангажирането със САЩ занапред рискува да бъде представено като съюз с Израел, което дава основание на шиитските милиции да отхвърлят натиска на администрацията на Тръмп за тяхното разоръжаване, а на самия Иран – претекст за директна военна намеса на територията на Ирак при евентуално подновяване на войната, което изглежда все по-вероятно.

Шиитските милиции в Ирак, обединени в т.нар. „Хашд аш-Шааби“ (Сили за народна мобилизация), сред които „Катаиб Хизбула“, „Асаиб ал-Хак“ и „Кетаиб Сайид ал-Шухада“, отдавна функционират като паралелна силова структура, легализирана от местното законодателство през 2016 г., но действаща в координация с Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) на Иран. Администрацията на Тръмп от втория мандат изрично настоява за тяхното разоръжаване и изключване от държавните институции – нещо, което правителството на иракския премиер Мохамед Шия ас-Судани не успя да приложи. Разкриването на израелски бази на иракска територия дава на въпросните милиции пълно публично основание да отхвърлят процеса по разоръжаване, а на Иран – рамка, която представя евентуални бъдещи удари срещу американски цели в Ирак като защита на иракския суверенитет.

 

📸 Снимка: Мъже се събират около останките на унищожен пикап при израелски удар в пустинята Наджаф в югозападен Ирак (Qassem Al-Kaabi/AFP via Getty Images)

Израел е изградил скрита военна база в Ирак: Тайният преден пост за въздушната кампания срещу Иран.

🇮🇱🇮🇶 Израелските отбранителни сили (IDF) са изградили секретен пост за предно разполагане в пустинята на западен Ирак в подкрепа на въздушната кампания срещу режима на Иран, който е разкрит от местните въоръжени сили в началото на войната. Това съобщава The Wall Street Journal, позовавайки се сведения от собствени източници, включително представители на САЩ.

Израел е изградил съоръжението,което е служило за логистичен център за израелските военновъздушни сили и точка за предно разполагане на силите за специални операции, непосредствено преди началото на войната със знанието на САЩ.

Там са били разгърнати отряди по търсене и евакуация на израелски пилоти в сценарий на свален изтребител, какъвто до момента не е имало. Когато американски изтребител F-15 Eagle беше свален край Исфахан, Израел предложи своята помощ, но в крайна сметка американските военни успяха да спасят двамата летци изцяло със собствени усилия. Израел все пак е извършил въздушни удари, за да помогне за защитата на операцията.

Базата е била на косъм от това да бъде разкрита в началото на март. Държавните медии на Ирак отбелязаха, че местен овчар е докладвал за необичайна военна дейност в района, включваща полети на хеликоптери, при което иракската армия е изпратила войски за проверка, които са били отблъснати от въздушни удари на изтребители от израелските военновъздушни сили, твърди запознат със случая.

„Тази безотговорна операция беше проведена без координация или одобрение“, посочи генерал-лейтенант Кайс ал-Мухамадауи, заместник-командир на Обединеното оперативно командване, пред иракските държавни медии в свое изказване относно нападението от началото на март.

В жалба, подадена до ООН по-късно същия месец, федералното правителство на Ирак отбеляза, че нападението е включвало чуждестранни сили и въздушни удари, за които обвини американските военни. Според източниците обаче САЩ не са участвали в обстрела. Сблъсъкът беше широко отразен в иракските и арабските публикации и разпали спекулации относно самоличността на участниците.

След първоначалния сигнал от овчаря, на разсъмване иракски сили са потеглили към обекта с джипове Humvee. Групата е попаднала под интензивен обстрел, при който е загинал един войник, а други двама са били ранени.

Федералните власти в Багдад са изпратили спешно допълнителни две части от Службата за борба с тероризма, структура, която изигра ключова роля в операциите на страната срещу Ислямска държава, за да вземат участие в претърсването на района. Те са открили доказателства за военно присъствие на мястото.

„Изглежда, че преди удара на земята е имало определена сила, подкрепена от въздуха, действаща извън възможностите на нашите части“, каза Мухамадауи пред държавните медии.

САЩ нанесоха редица въздушни удари на територията на Ирак, за да осигурят защитата на собствените си бази и активи в страната. Детайлите за базата и рисковете, които Израел е поел, за да я създаде и защити, помагат за допълване на картината за това как страната е успяла да води въздушна кампания срещу враг на разстояние от около 1600 км.

Базата е позволила на IDF да се приближи до зоната на активни бойни действия. Израел е разгърнал там екипи за търсене и спасяване, за да могат да реагират по-бързо при нужда от спешни мисии, посочват източниците, според един от които там са присъствали и специални сили от ВВС на Израел, обучени да изпълнят командосни операции на вражеска територия.

Военновъздушните сили на Израел нанесоха хиляди удари по цели на територията на Ислямска република Иран по време на съвместната военна кампания, продължила около пет седмици. Изграждането на временни постове за предно разполагане в рамките на подготвителната фаза на операциите е честа практика, споделят експерти по сигурността. Подобни бази бяха изградени за 12-дневната война миналия юни и за мисията по евакуация на американските летци, чийто изтребител беше свален над Иран в началото на април.

„Нормално е преди операции да бъде проведено разузнаване и да се създават подобни локации“, заяви Майкъл Найтс, ръководител на изследванията в компанията за стратегически консултации Horizon Engage.

Пустинният регион на Западен Ирак е обширен и без почти никакво население, което го прави идеално място за временни предни постове, допълва Найтс. Специалните сили на САЩ са използвали този район в Ирак като част от операциите срещу Саддам Хюсеин през 1991 г. и 2003 г.

Хората, живеещи в иракската пустиня, са ставали свидетели на странна дейност през годините – от групировки като Ислямска държава до екипи за специални операции – и са се научили да стоят настрана, казва Найтс. По думите му местни жители са споделили, че са забелязали съмнителна дейност на хеликоптери там по време на настоящата война.

Израелски официални лица намекнаха за провеждането на тайни операции по време на войната срещу режима в Иран. В началото на март ръководителят на военновъздушните сили на страната Томер Бар изпрати писмо до своите подчинени.

„В тези дни бойци от специалните части на ВВС провеждат специални мисии, които биха могли да разпалят въображението“, написа Бар, който приключи мандата си като командир на авиацията в началото на май.

Мелони към Тръмп: Италия остава лоялна на НАТО въпреки плановете на САЩ за изтегляне.

🇮🇹⚔️🇺🇸 Италианският премиер Джорджа Мелони заяви, че не е съгласна с обявеното от президента на САЩ Доналд Тръмп решение за изтегляне на американските войски от няколко европейски държави, сред които Италия, поради отказа им да съдействат във войната срещу Иран.

Говорейки в кулоарите на срещата на върха на Европейската политическа общност в Ереван, Мелони посочи, че Италия винаги е изпълнявала ангажиментите си към НАТО и останалата част от международната общност.

„САЩ обсъждат оттегляне от Европа от известно време; трябва да укрепим собствената си сигурност и да повишим капацитета си за реакция“, отбеляза тя. „Това е избор, който не зависи от мен и лично аз не съм съгласна с него. Италия винаги е спазвала своите ангажименти в рамките на НАТО, дори когато преките ни интереси не са били заложени на карта – както в Афганистан, така и в Ирак.“

„Не считам за правилни някои от нещата, казани по наш адрес“, коментира тя относно съобщението на Тръмп за изтегляне от европейските бази. Американският президент обвини Италия в липса на съдействие и изрази мнение, че Мелони се е променила.

ВВС удължават живота на A-10 Thunderbolt II поне до 2030 г. заради конфликтите в Близкия изток

🇺🇸 ВВС на САЩ удължават експлоатационния живот на щурмовия самолет A-10 Thunderbolt II поне до 2030 г. и спират плановете за пенсиониране на машината за близка въздушна поддръжка, широко необходима за участие в активните бойни действия в Близкия изток.

Секретарят на ВВС Трой Минк обяви решението в социалните мрежи и поясни, че то е взето след консултации със министъра на отбраната Пийт Хегсет. Минк обеща, че „предстои още“, а същевременно похвали президента Доналд Тръмп за неговото „бързо и решително лидерство в процеса по оборудване на нашите сили“.

Очаква се ВВС да представят бюджета си за фискалната 2027 г. на 21 април, когато вероятно ще се избистрят и плановете за бъдещия флот. Службата от години се опитва да изведе от експлоатация флота от A-10, твърдейки, че самолетът не би бил оцелял в конфликт от висок клас, и възнамеряваше да се освободи от него до края на десетилетието. Коментарите на Минк обаче показват обрат в курса. Този ход идва в момент, когато машината се използва активно в последните операции в Близкия изток.

„Това съхранява бойната ни мощ, докато отбранителната индустриална база работи за увеличаване на производството на бойни самолети“, написа Минк в публикация на X.

ВВС планират да заменят A-10 в ролята му за близка въздушна поддръжка със стелт изтребителя F-35A Lightning II, като се предвижда покупката на 38 машини F-35A през фискалната 2027 г. Въпреки че общият брой самолети, планирани за следващата година все още да не е уточнен, бюджетни документи от началото на месеца хвърлят светлина върху плановете за някои платформи. Освен F-35, ВВС планират да закупят и 129 изтребителя F-15EX Eagle II съгласно вече обявени планове. В същото време се инвестира значително в бомбардировача B-21 Raider, както и в изтребителя от шесто поколение F-47.

Към текущата фискална година в инвентара на ВВС има 162 самолета A-10. Една част от членовете на Конгреса отдавна изразяват скептицизъм към плановете за пенсиониране на машината с прякор „Глигана“ (Warthog), като последният Закон за националната отбрана задължи ВВС да запазят най-малко 103 единици от него до края на текущата фискална година. Законът изискваше и доклад от Минк относно състоянието на флота и плановете за пенсиониране до края на миналия месец – брифинг, който не беше направен публичен.

По-рано тази година ВВС прекратиха обучението на нови пилоти за A-10 и спряха поддръжката на ниво депо – основен ремонт на корпуса, модернизации и реконструкции – като част от дългосрочния план за извеждане от експлоатация. От 2024 г. насам инвентарът беше съкратен с около една четвърт.

Въпреки това, машината остава ключов актив в настоящите конфликти, като беше използвана от Централното командване (CENTCOM) в операциите срещу проирански шиитски милиции в Ирак, както и срещу въоръжени катери на иранския флот в Ормузкия пролив.

Самолетите A-10 подкрепиха и спасяването на двамата американски летци от свален F-15E Strike Eagle в Иран, осигурявайки близка въздушна поддръжка. Един A-10 беше тежко повреден от ирански огън, но пилотът успя да достигне приятелско въздушно пространство, преди да се катапултира. По-рано този месец САЩ удвоиха броя на разположените в Близкия изток A-10.

Дори преди избухването на военния конфликт с режима на Ислямската република, A-10 играеха ключова роля в региона, участвайки в операциите срещу групировката „Ислямска държава“ на територията на Ирак и Сирия. Те са постоянно разположени в зоната на отговорност на CENTCOM от 2023 г.

В отговор на съобщението на Минк, министърът на отбраната Хегсет написа: „Да живее Глиганът“.

Самолетът е известен със своето 30-милиметрово оръдие Gatling GAU-8/A, способно да изстрелва 3900 снаряда в минута. На официални кадри от скорошни операции обаче се вижда, че A-10 носят широк арсенал: управляеми бомби JDAM, ракети въздух-земя AGM-65 Maverick, ракети въздух-въздух AIM-9 Sidewinder и лазерно насочвани ракети APKWS II. Миналата година по фюзелажите на завръщащи се от Близкия изток самолети бяха забелязани маркировки за свалени ирански дронове „Шахед“ – неофициално потвърждение, че щурмоваците са постигнали победи и във въздушен бой.

Вашингтон затяга финансовия лост срещу формиране на проирански кабинет в Багдад.

🇺🇸🚫🇮🇶 Администрацията на САЩ е преустановила част от финансирането и програмите за подпомагане на иракските институции за сигурност, както е ограничила и достъпа до доларова ликвидност за Ирак чрез по-строг контрол върху трансферите към Багдад, докато не бъде формирано ново правителство.

Това твърдят източници, цитирани от Middle East Eye, според които посланието е било предадено лично и чрез посредници от временно управляващия посолството на САЩ в Багдад Джошуа Харис. Паралелно Вашингтон е ограничил координацията в сферата на сигурността, а нейното евентуално възстановяване е обвързвано с две условия: съставяне на нов кабинет и установяване на отговорните за нападенията срещу американски обекти в Ирак.

Лостът, към който САЩ посягат, не е символичен. След 2003 г. значителна част от приходите от петролния износ на Ирак постъпват по сметките на Централната банка на Ирак, държани във Федералния резерв на Ню Йорк, чрез които страната получава достъп до доларова ликвидност и международни разплащания. Това не значи, че средствата са собственост на САЩ, но предоставя съществен инструмент за натиск чрез забавяне, ограничаване или засилен контрол на доларовите потоци. Именно този канал е бил поставен под заплаха от допълнителни ограничения, ако новата власт се окаже, че включва фигури, свързани с проирански шиитски милиции. Цитираният от Middle East Eye ирански източник обобщава американската позиция така: „не бихме работили с такова правителство и ще спрем доларовите трансфери“.

Настоящата политическа обстановка в Ирак е изключително сложна. Коалицията на премиера Мохамед Шия ас-Судани спечели най-много гласове на парламентарния вот през есента, но без необходимото мнозинство за самостоятелно съставяне на кабинет. Ключово значение има т.нар. Координационна рамка – коалиция на шиитски партии, част от които са влизат в състава на Силите за народна мобилизация (Хашд аш-Шааби) или са свързани с групи като Асаиб Ахл ал-Хак. В този блок върви открито съперничество между Судани и бившия премиер Нури ал-Малики, лидер на „Държава на закона“. На 13 април беше избран новият иракски президент, с което започна конституционният срок за възлагане на мандат.

Според публикации на Kurdistan24 изявленията около евентуално оттегляне на Малики се разминават. Фигури от лагера на Судани твърдят, че той се е отдръпнал, докато неговият медиен офис отхвърля това като слухове и потвърждава кандидатурата му. На този фон, според иракски източници Харис е заявил, че САЩ „уважават иракския демократичен избор“, но „настоящият етап изисква друг кандидат“, като отказът от подобна промяна би означавал оттегляне на подкрепа и сътрудничество.

Американските действия не са изолиран ход. На 17 април Министерство на финансите на САЩ оповести нови санкции срещу подкрепяни от Иран милиции в Ирак като част от своята кампания за натиск. Анализатори от Soufan Center и The Washington Institute for Near East Policy отбелязват, че спирането на програми за обучение и помощта за иракските сили за сигурност отразява едновременно бюджетна преоценка, но също и стремеж за ограничаване влиянието на проиранските кръгове.

Оперативният ефект за Багдад има две измерения. В краткосрочен план рестрикции върху преводи в долари биха могли да засегнат валутния пазар, вноса и способността на търговските банки да обслужват дълговете в щатска валута – проблем, с който Ирак вече се сблъска през 2022–2023 г., когато засилените проверки върху рискови трансфери доведоха до срив на динара. В средносрочен план ограничената координация в сферата на сигурността отслабва част от разузнавателния и логистичен капацитет, използван срещу остатъчни клетки на Ислямска държава и за охрана на критична инфраструктура.

Изострената геополитическа обстановка утежнява допълнително картината. Натискът на Вашингтон идва след поредица от сблъсъци между САЩ и подкрепяни от Иран милиции в Ирак през март и април, а територията на Ирак остава ключова транзитна зона между иранското и сирийското направление. Докато Координационната рамка не преодолее вътрешната си парализа, формирането на управляващ кабинет в Багдад остава не просто конституционен, но и финансов въпрос с пряко отражение върху паричната политика, сигурността и баланса в региона.

Иракската шиитска коалиция без консенсус за премиер преди срещата в понеделник.

🇮🇶 Шиитската координационна рамка (SCF) в Ирак остава разделена и без консенсус по кандидатурата за премиер преди ключовата среща в понеделник, съобщават иракски медии. Председателят на Ислямския върховен съвет Хумам Хамуди заяви, че блокът се намира „много близо" до финализиране на името, но задкулисни спорове възпрепятстват постигането на съгласие. Пред Asharq Al-Awsat Хамуди добави, че коалицията разполага с не повече от две седмици да излъчи номинация, и призова за единство.

Разделението е белязано от категоричен отказ на бившия премиер Нури ал-Малики да потвърди сведения, че е помолен да се оттегли в полза на Басим ал-Бадри – ръководител на Комисията за отчетност и справедливост и член на партията Ал-Даауа, оглавявана именно от Малики. Той реагира остро, заявявайки, че не се е оттеглил и че несправедливо му се приписва отговорност за забавянията. Според медийни източници Малики е отказал да присъства на последните заседания на Рамката, което е довело до отлагане на срещите; кабинетът му отхвърля твърденията, че затрудненият контакт с него е причина за забавянето.

Ситуацията произтича от резултатите на парламентарните избори от 2025 г., в които коалицията на действащия премиер Мохамед Шия ал-Судани спечели 46 места – най-многобройната фракция в парламента – а „Държава на правото" на Малики получи 29 места. През януари 2026 г. Рамката формално одобри Малики с мнозинство, позовавайки се на „политически и административен опит". Няколко седмици по-късно обаче президентът на САЩ Доналд Тръмп определи евентуалното му завръщане като „много голяма грешка" и предупреди, че Вашингтон може да прекрати цялата помощ за Ирак, ако Малики поеме правителството. Бившият премиер запази публично настояването си за поста, но практическият маршрут към него постепенно се свиваше.

Към момента на консултациите Судани държи шест гласа в ръководството на Рамката, а Бадри – четири, според сметката, цитирана от Alhurra. За официално номиниране са нужни две трети от 12-членния ръководен орган, т.е. 8 гласа. Между споменаваните резервни кандидати са бившият премиер Хайдер ал-Абади, Али ал-Шукри и Мохамед Сахиб ал-Дарраджи. Срещата на Рамката, първоначално насрочена за сряда, се изтегли за събота с мотив „да се даде време за консенсус", заяви пред Rudaw депутатът Фахд ал-Джубури. Следващата решаваща среща е в понеделник.

Вътрешният раздор върви по линията на два натиска. Проиранският компонент, включително „Асаиб Ахл ал-Хак" на Кайс ал-Хазали, спечелила 28 места, държи да блокира трети мандат на Судани, когото счита за прекалено акомодиращ към Вашингтон. Другата линия, обединяваща собствения блок на Судани и част от прагматичните шиитски фракции, виждаше в евентуално номиниране на Малики гаранция за остра конфронтация със САЩ и затова се ориентира към Бадри или към самия Судани. Въпросът за оттеглянето на кандидатурата на Малики, а не толкова самото ѝ излъчване, е това, което забавя номинацията. Процесът тече и след избора на Низар Амеди за президент на републиката през последните седмици – стъпка, която обичайно предшества излъчването на премиер.

Срещата в понеделник ще покаже дали Рамката се подрежда около Судани – вариант, одобрен по подразбиране и от Вашингтон – или залага на фигура от орбитата на Малики, способна едновременно да удовлетвори бившия премиер и да предотврати открита криза с Белия дом. Резултатът ще предопредели и темпото на формиране на кабинета, чиято основна задача, по думите на Хамуди, е „изграждане на армия, способна да защитава суверенитета на Ирак" и активиране на дипломацията със съседните държави.

Русия ще защитава гражданите си от международни съдилища с помощта на армията

🇷🇺 Държавната дума на Руската федерация прие на първо четене законопроект, позволяващ употребата на руски войски за защита на руски граждани в чужбина от арест, нареден от международни съдилища. Тази норма може да стане формално основание както за защита на президента Владимир Путин от арести зад граница, така и за изпращането на бойни кораби за охрана на танкери от „сенчестия флот“.

Законопроектът беше внесен от правителството и предлага изменения в законодателството „За гражданството на Руската федерация“ и „За отбраната“, които ще дадат на президента правото да използва въоръжените сили извън пределите на страната. Става дума за случаи, в които решение срещу руски гражданин е било издадено от международен съд, в който Русия не участва. Както гласи документът, войски ще могат да бъдат използвани, ако руснак вече е арестуван, задържан, преследван или е заплашен от други санкции в чужбина – какви точно, не е уточнено.

Защитата на Путин

Авторите на документа, чиито имена не се посочват, не уточняват кои конкретно международни съдебни органи имат предвид. Но съдейки по формулировките в обяснителната записка, законът може да е разчетен за защита от решения на Международния наказателен съд в Хага.

През 2000 г. Русия подписа основополагащия документ на МНС – Римския статут, но така и не го ратифицира. През 2016 г. тя се оттегли от договора, след като МНС призна анексирането на Крим за окупация, а действията на Москва на полуострова и в Донбас – за въоръжен конфликт срещу Украйна. В началото на пълномащабната война в Украйна през февруари 2022 г. МНС призова за незабавното ѝ прекратяване. В средата на март 2023 г. съдът издаде заповед за арест на президента Путин и на комисаря по правата на децата Мария Лвова-Белова. Прокурорът Карим Хан ги обвини във военни престъпления – извеждане на деца от окупираните територии на Украйна.

Адвокат Дмитрий Захватов в разговор с „Вот Так“ предположи, че законът на първо място ще бъде насочен към защитата на Путин и неговите поддръжници, които в чужбина могат да бъдат или вече са заплашени от арест. „Авторите на закона искат сякаш да подчертаят, че в отговор на прилагането на международното наказателно законодателство спрямо едни или други граждани на Русия, могат да бъдат задействани нейните въоръжени сили“, отбеляза Захватов.

Путин стана третият действащ държавен глава, срещу когото МНС издаде заповед за арест, и първият сред лидерите на страни, членуващи в Съвета за сигурност на ООН. Преди него такива заповеди бяха издадени срещу президента на Судан Омар ал-Башир и либийския лидер Муамар Кадафи.

Руските закони за защита на граждани чрез армията

В Русия вече са приети няколко закона, позволяващи на президента да използва армията за защита на руснаци зад граница. В пълномощията на държавния глава изрично е разписано задължението да гарантира сигурността на руските граждани извън пределите на страната, а законът „За отбраната“ позволява използването на армията за тази цел. Това посочват и авторите на документа в пояснителната записка, но добавят, че новата инициатива е развитие на вече наличната норма.

Председателят на комисията по отбрана в Думата Андрей Картополов заяви, че аналогичен законопроект е бил приет в САЩ през 2002 г. по време на войната в Ирак. „Законопроектът ще способства за защитата на правата, свободите и законните интереси на руските граждани и организации от чужди посегателства. Това ще помогне още в борбата с развилнялата се русофобия, която продължава на външната арена“, заяви депутатът. Как точно документът ще помогне в борбата с русофобията и какво точно разбира под това, Картополов не поясни.

Възможна защита на „сенчестия“ флот

Андрей Картополов заяви, че законопроектът трябва да защитава не само гражданите, но и руските компании, въпреки че в самия документ това не се споменава. Юрист по международно право, пожелал анонимност, предположи пред „Вот Так“, че на практика инициативата може да бъде насочена и към защитата на танкерите от руския „сенчест флот“ от задържане от страна на чуждестранни военни. Той смята, че по този начин Москва отговаря на атаките срещу танкери и това е основният смисъл на приемането на документа.

Дмитрий Захватов също допусна, че законът ще позволи разполагането на военнослужещи на танкерите от „сенчестия флот“. „При такива обстоятелства едва ли някоя европейска страна би рискувала да вземе такъв съд на абордаж с цел задържане“, добави адвокатът.

В края на януари 2026 г. европейските страни с излаз на Балтийско и Северно море обявиха „лов“ на нелегални кораби, обслужващи руските икономически интереси. Това решение беше взето от крайбрежните държави на ЕС без участието на Русия, което формално попада под нормите на новия законопроект. Нещо повече, подобни случаи вече се случват на практика. През последните месеци плавателни съдове от „сенчестия флот“ редовно бяха задържани, включително с участието на военни. Освен това британският премиер Кир Стармър даде разрешение на Кралския флот да използва специални части за завземане на кораби в британски води, заподозрени в подпомагане на Русия при заобикаляне на санкциите.

След няколко инцидента в близост до „сенчести“ руски танкери започнаха да се забелязват военни кораби на ВМФ на Русия. Така в сряда, 8 април, руските танкери Universal и Enigma бяха ескортирани по време на транзит през Ламанша от фрегатата на Черноморския флот „Адмирал Григорович“. След това в обратна посока минаха още два съда от „сенчестия флот“.

Фактът, че руски военни кораби вече съпровождат „сенчестия флот“, е потвърден от помощника на президента и бивш шеф на ФСБ Николай Патрушев. По думите му САЩ, Великобритания, Франция и съюзниците се опитват да наложат контрол над ключови морски пътища, които Русия използва за външна търговия. „В случай на нужда ще се провеждат и други мероприятия за осигуряване на безопасността на корабоплаването и защита на националните интереси в международни води“, добави помощникът на президента.

САЩ обявиха 10 милиона долара награда за лидера на Катаеб Хизбула.

🇺🇸💰🇮🇶 Държавният департамент на САЩ обяви награда от 10 милиона долара за главата на Ахмад ал-Хамидауи, генерален секретар на Катаиб Хизбула, най-влиятелната шиитска милиция в Ирак, част от иранската „Ос на съпротивата“.

В публикация на официалната страница в платформата X, придружена от снимка на ал-Хамидауи, програмата на Държавния департамент „Награди за правосъдие“ (Rewards for Justice) посочва, че иракската групировка е „отговорна за нападения срещу дипломатически обекти на САЩ в Ирак, отвличания на американски граждани и убийства на невинни иракски цивилни“.

Миналия месец Катаиб Хизбула отвлече американската журналистка Шели Китълсън в Багдад, но я освободи няколко дни по-късно под условие, че тя напусне страната. По това време членове на групировката посочиха пред Асошиейтед Прес, че в замяна федералното правителство на Ирак ще освободи няколко задържани по-рано членове на милицията.

Групировката стои и зад отвличането на израелската гражданка Елизабет Цурков, която беше освободена миналата година след 2,5 години в плен.

Протестиращи щурмуваха консулството на Кувейт и свалиха знамето на покрива.

🇮🇶🇰🇼 Десетки протестиращи нахлуха в консулството на Кувейт в южния иракски град Басра във вторник, при което свалиха кувейтското знаме и на негово място издигнаха иракския флаг, съобщи Shafaq News.

Според иракската медия силите за сигурност са използвали сълзотворен газ в опит да разпръснат тълпата, но в крайна сметка не са успяли да я спрат.

Демонстрацията избухна в отговор на ракетен удар, нанесен от територията на съседен Кувейт по-рано през деня, при който загинаха трима души в жилищен дом в Хор ал-Зубайр в южната част на града. Къщата, според източник от силите за сигурност, е принадлежала на неназована въоръжена милиция и по това време е била използвана като сборен пункт.

Когато американски и китайски войници позираха заедно в Ирак.

🇨🇳🤝🇺🇸 Снимка от 2005 г. показва военнослужещ от Корпуса на морската пехота на САЩ и негов колега от  Народната освободителна армия на Китай позиращи рамо до рамо пред бронирана машина някъде в Ирак.

Кадърът е необичаен, тъй като Китай не участва в коалицията, нахлула в Ирак през 2003 г. и открито се обяви против интервенцията заедно с Франция, Германия и Русия, отказвайки да изпрати войски без мандат на ООН.

Присъствието на китайски военнослужещ в Ирак най-вероятно е свързано с дипломатическо обяснение. Китай отвори повторно посолството си в Багдад през юли 2004 г. – едва две седмици след предаването на властта на временното правителство на Ирак, по данни на Jamestown Foundation.

За охраната на китайските дипломатически мисии в рискови зони като Багдад и Кабул бяха разгърнати сили на Въоръжената народна полиция (PAP) и специални сили на НОАК. Китайският военен на снимката вероятно е бил част от охраната на посолството или военен аташе – стандартна практика за дипломатически мисии в зони на конфликт.

Кадърът придобива допълнително значение през призмата на днешните двустранни отношения между Китай и САЩ. През 2005 г. те поддържаха действащи военни контакти и дори провеждаха съвместни учения за борба с тероризма. Две десетилетия по-късно отношенията между въоръжените сили на двете страни са в най-ниската си точка от десетилетия, военната комуникация е многократно прекъсвана, а Тихият океан се превърна в арена на стратегическо съперничество. Снимката остава като свидетелство от момент, в който двамата най-мощни военни съперници на XXI век все още стояха от една и съща страна на бариерата.

Експлозии в Сулеймания: Иран атакува с дронове Американския университет в Ирак.

🇮🇶 Кадри от провинция Сулеймания в Иракски Кюрдистан показват удар на дрон камикадзе в рамките на града, за който Alahad TV, свързана с милицията „Асаиб Ахл ал-Хак", твърди, че е удар по Американския университет на Ирак в Сулеймания (AUIS). Към момента информацията не е потвърдена и няма реакция от официалните власти.

AUIS е частен университет с нестопанска цел, основан по инициатива на бившия иракски президент Бархам Салих през 2006 г. Той предлага западен модел на хуманитарно образование, като е първото такова учебно заведение в Ирак.

„Асаиб Ахл ал Хак" (Лига на праведните) е иракска шиитска милиция, създадена през 2006 г. след отделянето от Армията на Махди под ръководството на Каис ал-Хазали. Пряко свързана е със силите „Ал-Кудс" – звеното за задгранични операции на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), от което още от своето създаване получава финансиране, обучение и въоръжение.

По време на американската окупация на Ирак тя провеждаше атаки, насочени срещу коалиционни сили, сред които отвличането и убийството на петима американски военни в Карбала през 2007 г. След изтеглянето на САЩ от Ирак тя се интегрира в Народните мобилизационни сили (Хашд аш-Шааби) и взе активно участие във войната срещу Ислямска държава, което й подсигури полулегален статут в структурите на иракската държава.

В същото време тя остава в санкционния списък на САЩ като терористична организация. Нейната телевизия и онлайн платформа Alahad TV работи като пропаганден инструмент, документиран от Jihad Intel към Middle East Forum. Организацията разполага с хиляди бойци и остава сред основните проирански милиции в Ирак, наред с Катаиб Хизбула и Катаиб Саид аш-Шухада.

Ако се потвърди, ударът ще бъде в съответствие с ултиматума на IRGC от неделя, обявил всички американски и израелски университети в Западна Азия за „легитимни цели" в отговор на съвместните удари на САЩ и Израел срещу Иранския университет за наука и технологии в Техеран.

IRGC постави срок до обяд техеранско време на 30 март и поиска от Вашингтон формално да осъди ударите по академични институции на Ислямската република и предупреди, че в противен случай „ще бъдат ударени два университета в знак на отмъщение", съобщава Jerusalem Post. Крайният срок изтече без публичен отговор от САЩ.

Последиците бяха моментални. Американският университет в Багдад (AUIB) прекрати присъственото обучение и лекциите преминаха изцяло онлайн, предаде Iraqi News. Посолството на САЩ в Багдад предупреди всичките американски граждани да напуснат незабавно Ирак и предупреди, че е възможно Иран и мрежата от милиции може да насочат атаките си срещу университетите в Багдад, Сулеймания и Дохук.

FDD допълва, че сред заплашените обекти е и Американският университет на Кюрдистан в Дохук.

Ако Иран е изпълнил заплахата си, ударът по образователна институция без военна функция би представлявал умишлен удар срещу цивилен обект, което е явно нарушение на международното хуманитарно право. Подобен прецедент е изключителна рядкост и илюстрира нагледно разширяването на конфликта в Близкия изток далеч отвъд военните цели, обхващайки институции, които служат основно на иракските граждани.

Американската армия се завръща в Сирия, отново заема база в провинция Хасеке.

🇸🇾 Системата за противодействие на ракети, артилерия и минохвъргачки (C-RAM) в базата Касрак в провинция Хасеке, Североизточна Сирия, беше активирана за прехващане на дронове, изстреляни от проирански милиции от Ирак. Това е първото потвърждение, че американски военни са били повторно разположени в базата в значителен брой – достатъчен, за да обоснове инсталация на сложна система за противовъздушна отбрана.

Касрак е най-голямата американска база в Сирия, разположена в северната част на провинция Хасеке, между Тел Тамер и Тел Бейдар, южно от магистрала М4. През февруари американската армия започна да се изтегля от обекта, като тежка техника, бронирани машини и личен състав бяха прехвърлени към съседния Иракски Кюрдистан, съобщи Al Jazeera на 23 февруари. Решението беше част от заповедта на президента Тръмп от 18 февруари за пълно изтегляне на всички американски войски от Сирия в рамките на два месеца. По данни на Kurdistan24 изтеглянето от Касрак беше предвидено да отнеме около 15 дни заради мащаба на базата и обема на военно оборудване.

Обратът дойде през март. Сирийската обсерватория за правата на човека (SOHR) съобщи за пристигане на нови военни сили – камиони с военно и логистично оборудване, насочени към Касрак. През следващите дни тя отчете серия от съвместни учения на коалицията и SDF с бойни стрелби, фокусирани върху симулиране на отговор на камикадзе дронове и методи за прехващане с наземни системи и напреднали технологии. SOHR отбеляза и разширяване на инфраструктурата на базата.

Повторното разполагане съвпада хронологично с ескалацията на войната с Иран, започнала на 28 февруари. Иракските шиитски милиции, обединени под чадъра на Силите за народна мобилизация (PMF), се включиха в конфликта с поредица от дронови и ракетни атаки по американски обекти в региона.

Целите включват посолството на САЩ в Багдад, консулството в Ербил и бази в Иракски Кюрдистан. Атаките прехвърлиха границата и към Сирия: на 23 март иракски милиции изстреляха ракети от Ал Рабиа, провинция Ниневия, по базата Хараб ал-Джир край Рмейлан в провинция Хасеке. Коалицията прехвана няколко дрона, насочени към същата база, на 3 март, а иранска ракета беше прехваната в небето над Камишли, според Enab Baladi.

Инсталирането на C-RAM в Касрак говори за нещо повече от символично присъствие. Системата Centurion, наземният вариант на морската система Phalanx, се разполага само там, където има концентрация на личен състав и техника, която да оправдае логистичните разходи. С други думи, базата не просто е отново заета, тя е укрепена за продължителна операция в условията на активна ракетна и дронова заплаха от територията на Ирак. Дали това значи окончателен обрат в планираното изтегляне от Сирия или временна мярка заради войната с Иран, предстои да разберем.

Иракският премиер осъди остро атаката срещу резиденцията на президента на Иракски Кюрдистан.

🇮🇶 Иракският премиер Мохамед Шиа Ал-Судани осъди остро атаката с дрон срещу резиденцията на президента на Иракски Кюрдистан Нечирван Барзани в провинция Духок. Той обяви сформирането на съвместен екип за сигурност и техническа експертиза между федералното правителство в Багдад и Регионалното правителство на Кюрдистан, който да разследва инцидента и да открие отговорните лица.

Съобщението беше направено в събота след телефонен разговор между Судани и Барзани. Според изявление на президентството на Кюрдистан, Судани категорично е заклеймил удара с дрон и е похвалил ангажимента на Барзани за укрепване на единството между всички иракчани.

Премиерът подчерта, че федералното правителство ще вземе всички необходими мерки, за да предотврати опитите на външни или вътрешни участници да дестабилизират Ирак и да се намесват в регионалните дела. Той потвърди, че се полагат всички усилия за защита на суверенитета, сигурността и стабилността на Ирак.

Президентът Барзани изрази своята благодарност за подкрепата на Судани и усилията на федералните власти за гарантиране на обществената безопасност и поддържане на спокойствието в региона.

По време на разговора лидерите обсъдиха последните събития в сферата на сигурността в Ирак и Кюрдистан, подчертавайки значението на дипломатическата координация за предотвратяване на по-нататъшна ескалация.

В същия ден Барзани проведе телефонен разговор с френския президент Еманюел Макрон, в който той осъди остро атаката и потвърди продължаващата подкрепа на Франция. Той изрази солидарност със семействата на бойците от Пешмерга, загинали на 24 март при иранска ракетна атака в Соран, и пожела бързо възстановяване на ранените.

От своя страна Барзани благодари на Макрон за неизменната подкрепа на Франция и посочи международната солидарност и нейната роля за стабилността на региона. Двамата държавани глави се съгласиха за спешната нужда от дипломатически усилия за прекратяване на бойните действия.

По-рано през деня Демократическата партия на Кюрдистан (ДПК) излезе с остра декларация срещу атаките в Духок. В изявлението те бяха описани като „несправедливи и страхливи“ актове, насочени към подкопаване на конституционния статут на региона и да предизвикат хаос. Блокът призова правителството за бързи действия по разкриване на извършителите.

В Ирак откриха американска система за буксируема примамка AN/ALE-50.

🇮🇶🇺🇸 Буксируема примамка AN/ALE-50 от американски изтребител беше открита в Ирак. Това става ясно от снимки, публикувани в социалните мрежи, на които системата се вижда непокътната на земята.

Този вид системи са проектирани да защитават летателни апарати, отклонявайки насочени към тях въздушни заплахи, което отразява трайната зависимост на бойната авиация от средства за електронна война, насочени към повишаване на оцеляемостта.

Снимките на находката показват маркировки, отговарящи на американско производство, включително етикет с надпис „NOROTOS (OBKG) USA", придружен от производствен код и дата на изработка. Конструкцията съвпада с известни изображения на буксируемата примамка AN/ALE-50.

AN/ALE-50 е буксируемата примамка с оптоволоконна връзка, разполагана от бойни самолети. Тя се влачи зад летателния апарат по време на полет и излъчва сигнали, проектирани да имитират или усилват отпечатъка на носещата платформа на радарите.

Когато ракета с радарно насочване се  към самолет, примамката може да представи по-привлекателна цел, с което да отклони ракетата встрани от целта, създавайки защитен слой, без да налага пряко противодействие на заплахата.

Тя обикновено се използва от самолети с неподвижно крило, действащи в оспорвана въздушна среда, където са налице зенитно-ракетни комплекси. Разполагането ѝ подсказва, че самолетите, опериращи в района, може да вземат предпазни мерки срещу потенциални радарни заплахи.

Откритието на примамката на земята значи, че е била или задействана по време на полет, или е била отделена от самолета по време на полет. Буксируемите примамки са проектирани като разходни средства и биха могли да бъдат освободени или загубени като част от нормалната им функция.

Данни от отворени източници показват, че тези компоненти са били откривани в предишни военни конфликти с участието на авиация на НАТО. Един такъв пример е съхранен в Белградския музей на авиацията, в рамките на който са изложени останки, приписвани на американски изтребители от 1999 г.

A-10 Warthog: от морски удари в Ормузкия проток до огнева поддръжка в Анбар

🇺🇸 Щурмовият самолет A-10 Thunderbolt II, по-известен като Warthog, се утвърждава като един от най-интензивно използваните бойни активи в операция Epic Fury – едновременно за нанасяне на удари по военноморски цели на иранския режим в Ормузкия проток и срещу подкрепяните от него милиции на територията на съседен Ирак.

По-рано днес в мрежата се появи видео, определяно от наблюдатели като едно от най-ясните заснемания на бойна стрелба с автоматичното оръдие GAU-8 Avenger на A-10, запечатано по време на атака срещу позиции на шиитски милиции в състава на Силите за народна мобилизация (PMF) в иракската провинция Анбар.

Кадрите бяха предшествани от мащабна кампания на въздушни удари малко след полунощ на 24 март, които отнеха живота на най-малко 15 бойци на PMF, сред които оперативния командир за провинция Анбар Саад ал-Байджи, както и на още 7 висши кадри на групировката при повторен удар по същата база на следващия ден, според официални сведения от Министерство на отбраната на Ирак, цитирани от Al Jazeera. PMF обвини американските сили за ударите, които по думите му са поразили щаба по време на нощно дежурство.

Иракският премиер Мохамед Шиа ал-Судани разпореди временният ръководител на посолството на САЩ в Багдад да бъде привикан за връчване на протест и обяви намерение за внасянето на официална жалба пред Съвета за сигурност на ООН, съобщи Asharq Al-Awsat.

Успоредно с операциите над сушата, A-10 изпълнява и задачи над акваториите край иранското крайбрежие. На 19 март генерал Дан Кейн, председател на Обединения комитет на началник-щабовете, заяви на брифинг в Пентагона, че щурмовиците действат по южния фланг, нанасяйки удари по бързоходните ударни катери на иранския флот в Ормузкия проток.

Според данни на CENTCOM от 23 март, американските сили са поразили повече от 140 плавателни съда на иранския флот от началото на кампанията на 28 февруари – мащаб, описан от командващия адмирал Брад Купър като „най-голямото унищожение на флот за период от три седмици от Втората световна война насам“.

Разгърнатите A-10C, дислоцирани на йорданската авиобаза Муафак ал-Салти, са оборудвани с управляеми ракети AGM-65 Maverick, ракети APKWS II и насочващи контейнери LITENING, според The Aviationist. Снимки, публикувани онлайн, показват, че някои от самолетите носят неформални прякори, вдъхновени от различни видеогри, например King Dedede (от поредицата Kirby) и Toad (от Super Mario) – практика, която продължава дългогодишна традиция за даване на имена на активи в зоната на отговорност на CENTCOM.

Операция Epic Fury стартира на 28 февруари 2026 г. в рамките на съвместна въздушна кампания на Израел и САЩ, насочена срещу режима в Иран. От тогава американските сили са нанесли над 9 000 удара по ирански военни цели, а паралелно с това са нанесени най-малко 32 удара срещу сили на PMF в иракските провинции Анбар, Бабил, Диала, Киркук, Ниневия, Салахуддин и Васит в Ирак.