Тръмп и Нетаняху са обсъдили сухопътна блокада на Иран

🇺🇸🤝🇮🇱 Доналд Тръмп и Бенямин Нетаняху са обсъдили възможността за налагане на пълна сухопътна блокада срещу Иран по време на срещата си в Белия дом на 28 юли. На 31 юли британският вестник The Telegraph разкри подробности от разговора, цитирайки висш израелски представител: „Ами ако просто блокираме сушата? Да предположим, че Иран не може да внесе и да изнесе нищо. Всичко ще се случи.“ Според изданието двамата лидери са обсъждали упражняването на натиск върху Техеран „чрез кинетични и некинетични средства“, насочен към няколко ключови гранични пункта.

Дискусията е преминала през три основни сценария. Пред агенция Ройтерс израелски източник описа дневния ред на срещата като избор между „сделка, продължаване на блокадата и икономически натиск или масиран военен удар“. Той уточни, че Нетаняху не е настоявал твърдо за военна ескалация, отбелязвайки: „В крайна сметка решението е на Тръмп.“ Това беше първата лична среща между двамата от началото на съвместната офанзива срещу Иран на 28 февруари, проведена с оглед на публично изявени разминавания. Докато Тръмп търси дипломатическо споразумение с Техеран, израелският премиер настоява за нестихващ натиск и отказва да изтегли войските си от Ливан въпреки исканията на Вашингтон.

Блокадата, чието разширяване е било предмет на разговора, до момента е изцяло морска и действа с пълна сила. ВМС на САЩ затвориха цялото крайбрежие на Иран и пристанищата в Персийския залив на 13 април, след провала на преговорите в Исламабад. Операцията ангажира около 10 000 души личен състав, 10 бойни кораба и десетки самолети под командването на Централното командване на САЩ (CENTCOM). До 22 май Вашингтон отчете 94 върнати плавателни съда, а Пентагонът оцени пропуснатите от Иран петролни приходи на 4,8 млрд долара към 1 май.

Подписаният на 17 юни меморандум между двете страни доведе до временно вдигане на блокадата, но се разпадна на 7 юли след ракетен обстрел от Иран срещу три търговски кораба в Ормузкия проток. На 13 юли Тръмп официално уведоми Конгреса за подновяване на ударите, а на 14 юли морската блокада беше върната. Първото й силово прилагане бе регистрирано на 15 юли, когато американските сили обездвижиха с ракети „Хелфайър“ петролния танкер „Белма“ (под флага на Кюрасао) край остров Харг. Към 29 юли равносметката от операцията включва 20 върнати съда, два обездвижени и два превзети с абордаж.

Ефектът върху иранския износ е осезаем, въпреки че самата блокада да не е непробиваема. Товаренето на иранските терминали е спаднало до 640 000 барела дневно, а над 83 млн барела петрол стоят на вода в търсене на купувач. В същото време независимите китайски рафинерии продължават да получават малко над милион барела дневно. Тези доставки обаче не тръгват от ирански пристанища, а от плаващи търговски запаси край Малайзия, Сингапур и Китай – т.е. разчита се на натрупани резерви, които се изчерпват, а не на нов поток. Самите терминали не са изцяло парализирани: на 30 юли United Against Nuclear Iran (UANI) засече танкер от следения от нея флот, натоварил 710 000 барела на остров Харг, и преброи общо поне 48 натоварени съда край бреговете на страната.

Вътре в Иран цената на блокадата се усеща пряко на пазара на горива. Местните рафинерии произвеждат между 105 и 110 млн литра бензин дневно при необходимост от 130 до 135 млн. Този дефицит от 20–30 млн литра дневно доскоро се покриваше от морски внос, който в момента е прекъснат. Вместо да вдигне цени, правителството намали втората субсидирана квота от 70 на 50 литра. Това пренасочи част от търсенето към черния пазар и доведе до огромни опашки пред бензиностанции, а курсът на щатския долар прехвърли 1,91 млн риала.

Именно тази криза превърна сухопътните граници във фактор с ключово значение, каквото те нямаха преди войната. След блокирането на морето, сухопътните и железопътните трасета поеха максималната възможна част от логистиката. Основният преход е Базарган на границата с Турция, през който годишно преминават над 200 000 камиона (45 000 само за едно тримесечие), а стоката се придвижва 270 км до Тебриз и оттам към Техеран.

Ирак е другото направление с сериозен търговски обем: по данни на иранските митници за първите четири месеца от иранската година (21 март – 22 юли), износът на непетролни стоки за Ирак възлиза на 3 млрд долара, което го прави водеща дестинация за Техеран (ОАЕ са на трето място с 2,1 млрд). ЖП линията Ван–Тебриз, която беше поразена при въздушен удар, вече е възстановена според Анкара, но движението по нея все още не е възобновено. Североизточният коридор през Инче Бурун, Туркменистан и Казахстан към Китай съществува като алтернатива – през 2024 г. по него беше доставен товар от Сиан до Техеран за 10 дни. Различното междурелсие и проблемите със сигурността обаче пречат на този маршрут да поеме сериозни търговски обеми.

Фундаменталната разлика е, че морската блокада се налага едностранно от американския флот, а такава по суша зависи изцяло от съседните държави – Турция, Ирак, Азербайджан, Армения, Туркменистан, Пакистан и Афганистан. За да проработи сухопътна блокада, всяка от тези страни би трябвало сама да затвори своята граница, поемайки преките щети за собствената си икономика.

Ключовата държава сред тях е Турция, която контролира и най-натоварения пункт. Двустранната търговия с Иран достигна 11,8 млрд долара през 2025 г., а двете държави декларират цел от 30 млрд. Паралелно с това Анкара води сложни преговори с Вашингтон. Едновременно с това Анкара води разговори с Вашингтон: на 7 юли Тръмп обяви, че ще вдигне санкциите, наложени през 2020 г. заради покупката на зенитно-ракетните комплекси С-400 от Русия и „със сигурност ще обмисли“ продажбата на изтребители F-35. Нетаняху обяви публичното си несъгласие пред CNN същия ден, а Тръмп отговори: „Никой не ми казва какво да продаваме.“ Въпросът стоеше и на дневния ред на срещата от 28 юли.

На 22 юли обаче Бюрото по законодателни въпроси на Държавния департамент на САЩ писа на Конгреса, че политиката по участието на Турция в програмата остава непроменена и в пълно съответствие със Закона за противодействие на противниците на САЩ чрез санкции (CAATSA) и раздел 1245 от Закона за бюджета за отбрана за фискалната 2020 г. Двата акта действат поотделно. Санкциите по CAATSA президентът може да вдигне по своя собствена преценка; раздел 1245 забранява прехвърлянето на самолети, части, техническа документация и поддръжка, докато Анкара продължава да притежава С-400, не е дала уверения, че няма да ги придобие отново, и не са изпълнени останалите изисквания за удостоверяване пред Конгреса. Условията не са изпълнени, а самото искане за връщане в програмата вече срещна сериозна двупартийна съпротива у законодателите. Насрещната цена, която Анкара би поискала за затварянето на Базарган, в най-очевидната си форма следователно не е в ръцете на президента.

Багдад се намира в сходно заплетена ситуация. Иракският премиер Али ал-Зайди, одобрен от парламента на 14 май с подкрепата на САЩ, провежда политика за монопол на държавата върху оръжието. На 29 юни той постави ултиматум на шиитските милиции да предадат арсенала си до 30 септември – условие, което част от тях категорично отхвърлиха. В същото време Иран изнася за Ирак повече стоки отколкото за всеки друг пазар. Допълнителен проблем за САЩ е липсата на военен лост на терен: сухопътното присъствие на коалицията приключва през септември 2025 г., а авиобаза „Айн ал-Асад“ мина под пълен иракски контрол през януари, което лиши САЩ от възможност директно да принуди Багдад да затвори пунктове като Парвиз Хан, Башмак или Мехран.

Останалите пет съседни държави предоставят още по-малко възможности за натиск:

• Пакистан, който беше посредник в мирните преговори и дели 900 км граница с Иран, в момента се бори със собствена тежка енергийна криза и криза в сигурността.
• Азербайджан още към март беше затворил сухопътните си граници за обичаен трафик и беше въвел строг разрешителен режим.
• Армения държи границата си с Иран отворена на всяка цена, тъй като тя е единственият й жизнен излаз на фона на затворени граници с Турция и Азербайджан.
• Туркменистан стриктно спазва обявения си неутралитет във външната политика.
• Афганистан се управлява от талибаните, които не са признати от САЩ, а голяма част от търговията тан остава в сивия сектор.

Имайки предвид горните условия пълното херметично затваряне на сухопътния периметър на Ислямската република изглежда много малко вероятно. Срещу тази скептична оценка обаче стои конкретен прецедент: морската блокада също се смяташе за неприложима, но въпреки това намали иранския износ до 640 000 барела дневно. Това показва, че дори частичното изпълнение може да има сериозен материален ефект.

Основната разлика остава в субекта на действие: по море САЩ действа самостоятелно със собствения си флот, който остава най-силния в света, докато по суша е изцяло зависим от чужди правителства. Ето защо по-вероятният сценарий не изисква физическо затваряне на граници, а налагане на целенасочени санкции срещу превозвачи, митнически посредници и банки, обслужващи конкретните гранични пунктове.

Този механизъм вече доказа ефективността си по море без нито един изстрел – китайските рафинерии се отдръпнаха от иранския петрол не защото корабите им бяха спряни физически, а поради страх от вторични санкции. В резултат те закупиха между 16 и 20,5 млн барела иракски, емиратски и катарски суров петрол – най-голямата им покупка на несанкциониран петрол от началото на конфликта.

Ограничението на този подход обаче произтича от естеството на превозваните стоки. Петролните приходи, които са основна мишена на западната кампания, никога не са се транспортирали с камиони. Сухопътните трасета поемат непетролния търговски обмен и потребителския внос – те са с по-малък капацитет, по-бавни и по-скъпи. Поради това тяхното блокиране ще отнеме значително по-малко приходи от бюджета на Иран, отколкото предполага идеята за „сухопътна блокада“, но за сметка на това ще прехвърли цялата тежест върху хуманитарното снабдяване на населението.

Междувременно външната подкрепа за Техеран остава предимно декларативна. Пекин определи морската блокада като „безотговорна и опасна“, Москва предупреди за реална опасност от глобално „икономическо земетресение“. Русия в момента не е източник на помощ, а пряк конкурент за същите ограничени горива: самата тя търсеше да внесе до 400 000 тона бензин месечно от Беларус, Казахстан и Индия, от която най-малко 60 000 тона бяха доставени в началото на юли. Що се отнася до сухопътната жп връзка, изграждана от Москва и Техеран, тя е проект с дългосрочен хоризонт. Споразумението за 160-километровата отсечка Рещ–Астара на стойност 1,6 млрд долара беше финализирано едва през февруари, строителството започна през април, а планираният капацитет от 15 млн тона товари годишно се отнася чак за първата фаза от експлоатацията.

Европейските съюзници на САЩ заемат трета позиция, която не е нито подкрепа за Техеран, нито участие в блокадата. На 13 април тогавашният британски премиер Кир Стармър заяви, че няма да подкрепи затваряне на Ормузкия проток и няма да бъде въвлечен във войната, а испанският министър на отбраната Маргарита Роблес определи замисъла като лишен от смисъл. По съобщение на POLITICO от 29 юли Великобритания и Франция продължават да отказват участие във военноморската мисия, която Пентагонът готви за протока, и обвързват своето решение с трайно прекратяване на огъня. Успоредно с това Европейският съюз наложи санкции самия Иран заради затварянето на Ормуз: на 22 май Съветът на ЕС разшири правната рамка срещу лица, възпрепятстващи законния транзит, на 8 юни бяха вписани 2 физически лица и 1 организация, докато върховният представител по външната политика и сигурността Кая Калас нарече таксуването „недопустимо“ и обяви намерение за подсилване на мисията „Аспидес“. Морската блокада, която САЩ могат да наложат и само със собствени средства, засега не привлече участието дори на близки съюзници, докато сухопътната би зависела изцяло от съгласието на трети държави.

Саудитска Арабия удари заедно със САЩ проирански групировки в източен Ирак

🇺🇸✈️🇸🇦 Изтребители на САЩ и Саудитска Арабия нанесоха съвместни въздушни удари срещу складове за оръжие и логистика на шиитски милиции на територията на Ирак през изминалата нощ. Това обяви Централното командване (CENTCOM), което определи операцията като „прецизни удари по свързани с Иран терористи, на които Корпусът на гвардейците на Ислямската революция (IRGC) е възложил да атакуват американски сили и саудитска енергийна инфраструктура“.

Това отбелязва пореден епизод на продължаващата от пет месеца насам военна ескалация в Близкия изток, но новото е официалният статут – това е първата в историята съвместна бойна операция в Ирак, оповестена официално от Вашингтон и Рияд.

Поводът за акцията, според CENTCOM, са над 30 нападения с дронове за последните 72 часа, извършени по указание на IRGC, въпреки че опитите срещу американските войски да са завършили неуспешно. CENTCOM предупреди изрично: гвардейците и съюзните с тях милиции трябва да прекратят незабавно атаките, ако те възнамеряват да избегнат нов военен отговор от страна на САЩ.

Мащабът на тази вълна личи по обявените прехвати в четири държави само за денонощие. Кралските ВВС на Йордания свалиха два ирански дрона над своята територия, без да посочват произхода им. В съседство Израел обяви свалянето на други два дрона над Мъртво море близо до границата между двете държави, но уточни, че те не са навлезли в неговото въздушно пространство, а техният произход се намира в процес на идентифициране. В самия Ирак предполагаеми ирански дронове поразиха лагери на опозиционни групи в изгнание на иранските кюрди, пребиваващи в полуавтономния регион Иракски Кюрдистан.

На предния ден Министерство на отбраната на Саудитска Арабия съобщи, че ПВО е свалила няколко дрона, насочени към петролни обекти в Източната провинция и към района на столицата Рияд. В прессъобщение говорителят на ведомството генерал-майор Турки ал-Малики подчерта, че дроновете са нахлули от иракска територия от „подкрепяни от Иран терористични милиции“, и подчерта, че „си запазва законното право да се защити“ и да отговори „в подходящото време и на подходящото място“. Отговорът дойде за по-малко от денонощие, като до саудитските изтребители летяха и американски такива.

Същият ден кралството понесе и втори удар по друго направление. Пожар обхвана най-големият комплекс за подготовка на суров петрол в света „Абкайк“, през който минава основната част от добива на Източната провинция преди да бъде изнесен през терминалите. „Сауди Арамко“ преустанови работата на обекта, като сателитни кадри потвърдиха наличието на материални поражения. Военният говорител на йеменските хути Яхя Сарии пое отговорност и обясни, че са атакували инфраструктурата, по която петролът върви на запад към пристанище Янбу на Червено море – маршрут, използван за заобикаляне на Ормузкия проток, откакто той се превърна в спорна зона. Докато дроновете, идващи откъм Ирак, Рияд приписа на шиитски милиции, отговорността за нападението над „Абкайк“ остава на сметката на хутите.

Нападенията срещу саудитската енергетика не са явление от последната една седмица. От самото начало на американско-израелската офанзива срещу Иран на 28 февруари рафинерията „Рас Танура“ пламна след дронов удар на 2 март, комплексът SAMREF бе поразен на 19 март, находището „Шайба“ – на 9 и 12 март, а на 25 юли пострада и рафинерията в Джизан. Според източник на Wall Street Journal, цитиран на 21 април, иракските шиитски милиции стоят зад близо половината от 1000 нападения с дрон, насочени конкретно към мен и кралството от началото на конфликта насам. Институтът за изследване на войната (ISW) отбеляза още на 13 април, че те получават апаратите си от IRGC и е крайно малко вероятно да предприемат действия към държави от Персийския залив, ако Техеран не е бил предварително информиран или ако възразява.

Американските удари по иракска земя също имат петмесечна предистория. От края на февруари насам авиацията на САЩ и Израел нанася удари по позиции на „Народните мобилизационни сили“ и групировките под общото наименование „Ислямска съпротива в Ирак“ в Хабания, Киркук, Мосул, Нинивската равнина и Анбар. Поразени са щабове, контролно-пропускателни пунктове, складове за боеприпаси и домове на командири. При удара по Хабания загинаха 15 бойци, а на 24 март бе убит генерал Саад Дауай, командващ операциите в провинция Анбар. Милициите отвръщат с ракети и дронове по американски и кюрдски бази: на 9 март те свалят американски безпилотен апарат MQ-9, а през март и април многократно обстрелват американското посолство в Багдад, дипломатическия център за поддръжка на летището в столицата и коалиционната база в Ербил, където има ранени военнослужещи. Общият брой на убитите в хода на конфликта в Ирак надхвърля 160 души, а ранените са над 720. Само между февруари и април CENTCOM отчете над 600 опита за нападения срещу американски граждани и обекти в страната.

Американското военно присъствие, срещу което са насочени тези атаки, междувременно се свива по график. Коалицията срещу „Ислямска държава“ напусна федерален Ирак до септември 2025 г., а през януари 2026 г. базата „Айн ал-Асад“ премина изцяло под иракски контрол. Изтеглянето от кюрдския регион трябва да приключи до септември 2026 г., като остатъчното присъствие в базата „Харир“ край Ербил е разчетено до края на годината. Въпреки че целите, които милициите обстрелват в Ирак, постепенно намаляват по договор, саудитските петролни съоръжения на юг ще останат там десетилетия напред.

Саудитското участие в тези операции също не е абсолютна новост. Reuters и Wall Street Journal съобщиха, че около примирието от началото на април бойна авиация от Кувейт и Саудитска Арабия е нанесла удари срещу милиции в района на иракско-саудитската граница. Тогава обаче Рияд не потвърди информацията официално и подробностите останаха на ниво спекулации. Разликата с ударите, нанесени през изминалата нощ, се крие в официалното потвърждение: саудитските въоръжени сили са посочени в изявлението на CENTCOM като равностоен участник наред с американските.

Материалният принос на това участие е второстепенен. CENTCOM е разгърнал достатъчно бойна авиация в региона, за да не зависи от ударната мощ на саудитските ескадрили, и бомбардираше позиции в Иран вече седмици наред. Тежестта на решението се състои другаде. Обявеното участие изважда Саудитска Арабия окончателно от позицията на пострадала страна, ограничаваща се само до противодействие на иранските дронове и балистични ракети и изпращане на съболезнования, и се превръща в държава, която отговаря с пълната си въздушна мощ. За Ислямската република и подкрепяните от нея шиитски милиции това променя съществено досегашните стратегически сметки: досега Рияд можеше да бъде атакуван с калкулиран риск, тъй като не отвръщаше под собственото си име.

Случаят „Бадра“: Украинска диверсия или медийна инсценировка в Ирак?

🇮🇶🛢️🇺🇦 Иракските сили за сигурност задържаха мъж със самоделно взривно устройство в багажника на автомобила си, предназначено за саботаж срещу петролното находище „Бадра“, където руската държавна корпорация „Газпром нефт“ притежава около 30% дял. Тази версия обикаля проруски и арабски канали цяла седмица. По време на разпита задържаният признал, че действа по указания на чужд гражданин срещу сумата от 2000 долара.

Вербуването е извършено в онлайн чат за търсене на работа, а хронологията на разговора е потвърдила, че акаунтът на поръчителя е регистриран с украински телефонен номер. Ако тази версия се потвърди, Ирак ще се окаже първия случай на трета страна, в която украинската кампания, насочена срещу руския петролен сектор, се проявява с взривно устройство на терен. Засега обаче сведенията пристигат не от официална иракска институция, а от каналите на проирански милиции.

Първата проследима публикация се появи около 20 юли в Telegram канал, свързан с „Ислямска съпротива в Ирак“ – коалиция, в рамките на която действат проиранските шиитски групировки, включително обявената от САЩ за терористична организация „Катаиб Хизбула“. Каналът публикува снимки на автомобил и мобилен телефон, но без да посочи името на задържания, датата на ареста и конкретната служба, извършила ареста. На 21 юли историята беше подета от базираното в Лондон пан-арабско издание Rai Al-Youm с дописката от кореспондента им в Багдад. Тя преразказва същите детайли: самоделно устройство местно производство в багажника, признанието за 2000 долара, чатовете за работа, през които мъжът е „подмамен и вербуван“ от чуждия куратор, и акаунта с украински номер.

Официален иракски орган не се посочва в дописката, а нейният финал преминава в откровена спекулация: „наблюдатели допускат“, че украинските служби са започнали да организират диверсии на руски петролни активи в трети страни. Два дни по-късно проруският сайт SouthFront препечатва същия текст под заглавие „Иракските сили осуетиха украински бомбен заговор“, а по-късно беше споделено от англоезични акаунти в X с твърдението, че „официални лица съобщиха“ – надграждане, каквото липсва дори в първоизточниците.

Официален Багдад запази пълно мълчание. Институтът MEMRI, който следи канали на милициите, изрично отбеляза, че иракските власти не са коментирали твърденията. Няма изявление нито от медийния орган на силите за сигурност, нито от Националната служба за сигурност – същата, която през седмицата охотно разпространи видео от разбиване на работилница за бойни дронове в Багдад. Киев също мълчи. Най-красноречиво обаче е руското мълчание: нито ТАСС, нито РИА „Новости“ са подели история с толкова очевидна пропагандна стойност. Трудно е да се допусне, че Москва би подминала потвърден украински опит за взрив на находище с руско участие и би го оставила да живее само в периферни канали.

Посочената цел е описана точно. Находището „Бадра“ в провинция Васит до границата с Иран, е едно от малките, но геологически най-сложните активи в страната. То разполага с около 3 млрд барела геоложки запаси, търговски добив от 2014 г. и капацитет от порядъка на 60 000 барела на ден – скромен на фона на гигантивяяяягет, но с напълно изградена инфраструктура и над 1000 иракски служители. Находището беше разработено от „Газпром нефт“ по 20-годишен сервизен контракт от 2010 г. След преструктурирането на руските задгранични активи компанията излезе от структурата през февруари 2025 г., а от началото на 2026 г. оператор е IC Badra Petroleum – дружество, което през веригата West Asia и Gazprom Middle East се затваря в ПАО „Газпром“.

Руският дял от около 30% е непокътнат. До него стоят корейската KOGAS (22,5%), малайзийската Petronas (15%), турската TPAO (7,5%) и иракската държавна aOil Exploration Companya (25%). Твърденията в каналите обаче сочат като оператор „Газпром нефт“ – наименованието отпреди корпоративната промяна.

Събитията от последните месеци правят хипотезата за „украинска следа“ логична. От февруари насам Киев нанася удари в дълбочина по руската петролна и оръжейна промишленост: крилатата ракета „Фламинго“ и далекобойните дронове достигнаха Воткинск в Удмуртия и на два пъти (на 5 май и 10 юни) удариха завода „ВНИИР-Прогрес“ в Чебоксари. От края на юни тече и обявената от Зеленски серия от далекобойни удари по Крим и руския тил. Кампанията срещу рафинериите свива капацитета за преработка с 42% и доведе до криза с горивата в цяла Русия.

Организационната готовност също е документирана: при рокадите през януари в Службата за сигурност на Украйна (СБУ), дългогодишният ѝ ръководител Васил Малюк беше пренасочен именно към асиметричните операции. Киев вече доказа, че има способност да действа надалеч. Нищо публично обаче не показва да е взето решение тази кампания да се пренесе към руски активи в трети страни. Украйна никога не е поемала отговорност за удар по руски петролен обект извън територията на Русия, а украинските официални канали подминаха иракската история с пълно мълчание.

В същото време новината се появи в момент, в който проиранските групировки се намират под най-силния вътрешен натиск от най-малко десетилетие. Правителството на премиера Али ал-Зайди постави ултиматум всички милиции да предадат оръжието си до 30 септември, като в края на юни задържа 47 души при акции в Зелената зона. Освен това петролният сектор помни априлските атаки с дронове срещу пет обекта на юг, приписвани именно на свързани с Техеран групи.

В тази обстановка разказът за осуетен чужд заговор срещу стратегически актив носи директни ползи за конкретни фактори, независимо кой го е лансирал: на близките до милициите структури той придава ролята на „щит“ на петролната инфраструктура, а за руската и иранската информационна среда осигурява образ на украински диверсант в трета страна.

Показателен е почеркът в признанията. Вербуването през онлайн чатове, анонимният куратор и еднократен изпълнител срещу възнаграждение от 2000 долара са най-разпознаваемият шаблон на дистанционните диверсии в тази война. В европейските съдебни зали обаче този модел се свързва предимно с руските специални служби: поредицата от присъди за палежи и саботажи в Полша, Чехия, Германия и Прибалтика от 2024 г. насам разкрива абсолютно същата схема, обикновено срещу няколкостотин до няколко хиляди долара. От друга страна, и украинските служби са използвали вербувани на място изпълнители в Русия. Изводът е, че този шаблон не сочи еднозначно към нито една посока – той е добре познат на всички служби и е изключително елементарен за инсцениране, тъй като акаунт с украински номер може да се придобие за броени минути.

Поради това двете хипотези запазват приблизително равни шансове за истинност. Между тях съществува и междинна възможност: да е извършен действителен арест на реален изпълнител, но украинската следа да е била допълнително прибавена или преувеличена според нуждите на момента.

Иран прехвърля елитни десантни формирования към Абадан на иракската граница.

🇮🇷 Иран концентрира двете най-елитни десантни части в югозападния край на страната. 33-та въздушно-десантна дивизия „Ал Махди“ от Корпуса на стражите на ислямската революция (IRGC) и 65-та въздушно-десантна бригада за специални операции „НОХЕД“ от редовната армия (Артеш) са били прехвърлени към граничния град Абадан в провинция Хузестан, разположен на брега на река Шат ал-Араб, точно срещу територията на Ирак. „Ал Махди“ пристига от постоянния си гарнизон в провинция Фарс, а 65-та бригада – от база в Дезфул, разположена в северната част на провинцията. Това дислоциране завари града под въздушен обстрел: американски удари поразиха Абадан на 13 юли, докато в неделя, 19 юли, бяха нанесени удари срещу периферията му.

Двете формирования не са избрани случайно. „Ал Махди“ е специално звено от сухопътните сили на IRGC, сформирано на базата на едноименната дивизия от годините на Ирано-иракската война. В мирно време тя е базирана в град Джахром, подчинен на регионалното командване „Медина“, което отговаря за провинции Фарс, Бушер и Хормозган – крайбрежния пояс срещу Персийския залив. Нейната бойна биография включва контрапартизански кампании срещу кюрдската Партия за свободен живот в Кюрдистан (PJAK) по границата на северозапад.

65-та бригада – „зелените барети“ на иранската армия с история отпреди Ислямската революция – има още по-директна връзка с района. Неин предшественик е бившата 23-та въздушно-десантна бригада, воювала в Хузестан през цялата война с Ирак и участвала в пробива на обсадата на Абадан през септември 1981 г. 45 години по-късно това съединение се завръща в града, който някога е деблокирало.

Географското положение обяснява избора на точката. Абадан – градът с най-старата петролна рафинерия в страната – е разположен на остров между река Шат ал-Араб и нейния ръкав Бахманшир. Точно отвъд реката започва територията на Ирак: полуостров Фао и подстъпите към Басра. На северозапад, край Хорремшахр, се намира граничен пункт Шаламче по стратегическата ос Басра–Ахваз. Именно през Шаламче и други два пункта на север влязоха конвои от иракски шиитски милиции към края на март и началото на април. Тяхната цел беше да подсилят иранските сили в разгара на предишната фаза на конфликта – епизод, документиран в изследване на Центъра за борба с тероризма (CTC) в Уест Пойнт, публикувано през юни. Иначе казано, транспортният коридор между Басра и Хузестан функционира активно – и то в двете посоки.

Ударите срещу града са част от ескалацията, подновена след разпадането на меморандума от Исламабад. Президентът Доналд Тръмп обяви 60-дневното примирие за приключило на 7 юли след ирански обстрел по търговски кораби в Ормузкия проток. От нощта на 8 юли американските атаки са непрекъснати, а тази нощ беше десетата поредна на бомбардировки. Първоначално кампанията се фокусира върху крайбрежието на Ормузкия пролив – Бандар Абас, остров Кешм и Чабахар. През втората седмица обаче нейният обхват беше разширен на северозапад навътре в Хузестан, като бяха поразени обект край Шадеган и самият Абадан.

На 13 юли, по данни на заместник-губернатора на провинцията по сигурността, са били поразени три цели в рамките на града. Корпусът „Вали-е Аср“ (териториалното командване на IRGC в Хузестан) съобщи за три жертви. На 19 юли, според полуофициалната Tasnim News Agency, поразени са били покрайнините на града, този път без жертви. Централното командване на САЩ (CENTCOM) описва кампанията като „предназначена да отслаби допълнително способностите на Техеран да застрашава търговското корабоплаване в Ормузкия проток“. След атака, при която загинаха двама американски военнослужещи, а трети се води за безследно изчезнал, американските сили заявиха, че новите удари целят „бързо да накажат“ IRGC. Иран отговори по цялата дъга: в неделя Йордания, Кувейт и Бахрейн съобщиха за ирански ракетни удари, а според медийни публикации цел край Акаба са били американски военни самолети.

Прехвърлянето на сили към Абадан не е изолирано събитие, а елемент от цялостно затягане на сигурността по границата с Ирак. Опозиционни партии в изгнание, базирани в Иракски Кюрдистан, съобщиха за Alhurra, че Гвардията е прехвърлила около 3000 бойци от специална бригада „Саберин“, заедно с танкове, дронове и артилерия към граничните райони Сардашт, Бане, Пираншахр и Мариван. Опозиционната медия IranWire потвърди тази картина чрез собствени източници.

Проектът за критични заплахи (CTP) – партньор на Институт за изследване на войната (ISW) – отбеляза на 14 юли, че мащабът на това струпване все още няма потвърждение от независими източници, но регистрира повишаване интензивността на иранските операции срещу кюрдските групировки. Три дни по-късно самата иранска армия обяви, че именно 65-та бригада „НОХЕД“ е извършила 11 трансгранични операции в Иракски Кюрдистан. При тях са били ликвидирани 8 командири на групировки, считани от Техеран за сепаратистки, и са били унищожени 3 техни бази – твърдение, което също няма независимо потвърждение. Представител на кюрдската опозиция добави пред Alhurra, че паралелно със северното струпване IRGC натрупва войски, оръжие и ракети в провинция Хузестан по посока Персийския залив и границата с Ирак, точно в участъка, където сега пристигат „Ал Махди“ и „НОХЕД“.

Срещу самата въздушна кампания тези две звена надали са ефективни: те не притежават специални активи за противовъздушна отбрана и не могат да защитят пряко рафинерията или пристанището. Тяхната стойност е друга – те представляват лека, мобилна и добре обучена пехота за удържане на сухопътен терен, контрол срещу вражеска инфилтрация и противодесантни действия. Тяхното разполагане подсказва, че Техеран се готви за сценарий, при който конфликтът по югозападния фланг ще придобие сухопътно измерение.

Иранското командване има сериозни основания за подобни опасения. Още през пролетта прехвърлянето на съюзните шиитски милиции през граничните пунктове съвпадна, по цитираното изследване от Уест Пойнт, с упорити слухове за готвени американски сухопътни операции в южен Иран, а текущата въздушна кампания е насочена почти изцяло срещу крайбрежието. Втората важна линия е самата граница: 65-та бригада вече действа отвъд нея (по твърдения на собственото ѝ командване), а огледалното струпване на сили на север показва, че Техеран разглежда целия граничен пояс – от кюрдските планини до устието на Шат ал-Араб – като пряко застрашена зона.

Военното укрепване съвпада с изключително деликатен момент в дипломатическите отношения с Багдад. В четвъртък иракският премиер Али ал-Зайди пристига на работна визита в Техеран – първата му регионална спирка след 5-дневно посещение във Вашингтон. Според агенция „Шафак“ той носи предложение да стане домакин на бъдещи преговори между САЩ и Иран.

Ако през следващите седмици започне изграждането на укрепителни линии, брегови позиции и разгръщане на нови войски около Абадан и Хорремшахр, това ще потвърди, че основната задача на тези звена е именно отбраната на речната граница. В случай че последват нови трансгранични операции от Хузестан или района на Басра, приоритетът им ще се измести към граничния контрол и действия отвъд реката. На този етап едно остава сигурно: Иран разполага своята най-подготвена лека пехота в критичната точка, където се пресичат границата, реката и заливът – същата зона, от която започна иракската инвазия през септември 1980 г.

Ал-Танф се задръсти от проверки след заловената оръжейна пратка за Хизбула.

🇮🇶🚛🇸🇾 Километрична колона от горивни цистерни и товарни камиони се точи през пустинята пред граничния пункт Ал-Танф – така изглежда в последните дни най-натовареният пункт на границата между Ирак и Сирия, задръстен от проверки, далеч по-щателни от рутинните. Опашката е видимата цена на затегнатия контрол след 7 юли, когато сирийските митничари извадиха от цистерна с мазут цял арсенал – поне стотина дрона, противотанкови и по всяка вероятност крилати ракети – тръгнал към ливанската Хизбула. Кадрите от опашката публикува на 20 юли израелският Alma Research and Education Center, който следи заплахите за Израел от северното направление. По неговата оценка извънредният режим на проверки е пряко следствие от разкритата контрабанда – и трудно ще се задържи дълго.

На записа се чува иракски шофьор, който се оплаква от дългите забавяния и необичайно щателните обиски, според „Алма“ това е знак, че сегашното ниво на контрол е изключение, а не продължение на досегашната рутинна практика. Същите кадри показват и защо задачата на проверяващите органи е така неблагодарна: десетки и стотици цистерни и камиони минават през Ал-Танф всеки ден, а колоната на видеото се губи чак към хоризонта. В този постоянен поток една-единствена машина с укрит под горивото товар е игла в купа сено – и тъкмо на това са разчитали организаторите на заловената пратка.

Самото залавяне Министерството на вътрешните работи на Сирия обяви на 16 юли, 9 дни след операцията. Цистерната, официално регистрирана да превозва черен мазут, пътувала от Ирак към крайбрежното градче Баняс в сирийската провинция Тартус, когато при щателен обиск на ГКПП Ал-Танф митничарите открили под горивото плътно опакован товар: оръжието било увито в изолационни материали и потопено в мазута, така че нито служебните кучета да го надушат, нито бегъл оглед да го улови. Специализирана техника за сканиране на цистерни с течни товари почти липсва по маршрута – затова товарът минал безпрепятствено през няколко контролни пункта, преди да бъде спрян от сирийската страна на границата. Според Long War Journal, издание на Фондация за защита на демокрациите (FDD), шофьорът е заявил пред иракските власти, че служители на отсрещния иракски пункт Ал-Уалид са съдействали на контрабандата; самата цистерна била запечатана от иракските митници като рутинна пратка с гориво, с указание да не се отваря до крайно местоназначение.

Снимките, публикувани от сирийските власти, дават рядко подробен поглед към съдържанието. Анализът на „Алма“ изброява поне 100 дрона, макари с оптично влакно – способ за управление, неуязвим за електронно заглушаване – противотанкови управляеми ракети, включително иранската „Алмас“, копие на израелската „Спайк“, и най-вероятно крилати ракети от семейството „Паве“ – иранско далекобойно оръжие, познато от арсенала на шиитските милиции в региона. Бойните глави от типа на РПГ пристигнали фабрично подготвени за окачване под дронове – със специални електрически механизми за освобождаване и монтажни болтове, а не с импровизирани приспособления, познати от предишни находки. Тази серийна подготовка предполага индустриален процес зад пратката, а не занаятчийска работилница.

Предварителното разследване сочи въз основа на събраните на място доказателства, че товарът е трябвало да прекоси територията на Сирия и да бъде доставен „на терористичната милиция Хизбула“ в Ливан – думи, немислими допреди две години, когато групировката воюваше в Сирия за бившия режим на Башар ал-Асад. Шиитската групировка, въоръжавана и финансирана от Иран и определена от Държавния департамент на САЩ за чуждестранна терористична организация, отхвърли обвинението като „изфабрикувани разкази без каквато и да е основа, целящи да навредят“ на организацията, и заяви, че тя няма никаква дейност в Сирия. Багдад отговори със свое разследване: премиерът Али ал-Зайди разпореди създаване на висша следствена комисия от служители по сигурността и технически експерти, а Съвместното оперативно командване обяви, че ще работи със сирийските власти за изясняване на обстоятелствата, търсене на отговорност и укрепване на общата граница.

Разследването завари ал-Зайди насред собствената му кампания за разоръжаване. Той дойде на власт през май с програмата „оръжие само в ръцете на държавата“, а на 29 юни даде на всички въоръжени групировки ултиматум да предадат арсеналите си до 30 септември; най-твърдият отказ дойде именно от проиранските „Катаиб Хизбула“ – иракска групировка, отделна от ливанската съименница, но част от същата подкрепяна от Техеран мрежа, чиято логистика изплува на границата със Сирия. Твърдението на шофьора за съучастие на митнически служители насочва проверката не към пустинята, а към неговата гранична администрация и ще покаже дали обещаният държавен монопол върху оръжието стига и до митническите гишета.

Сухопътният коридор от Иран през Ирак и Сирия към Ливан десетилетие наред беше гръбнак на иранското снабдяване на Хизбула. Свалянето на Асад през декември 2024 г. превърна сигурен транзитен маршрут във враждебен: преходното правителство на Ахмед ал-Шараа преследва систематично маршрутите, които Иран някога ползваше безпрепятствено. Години наред оръжейните конвои се движеха под държавното прикритие на Дамаск и рискуваха единствено израелски удар от въздуха; днес същата пратка трябва да се укрива и от сирийските митничари на земята – затова пътува на дъното на цистерна с мазут, а не в охраняван конвой. Междувременно войната на САЩ и Израел срещу Иран, започнала на 28 февруари, прехвърли още тежест върху същата артерия – след като боевете смутиха корабоплаването през Ормузкия проток, движението на гориво от Ирак към крайбрежието на Сирия е осезаемо по-натоварено, а колкото повече цистерни минават границата, толкова по-плътно е прикритието за тази, която не превозва само мазут. От другата страна на веригата Хизбула има какво да запълва: групировката излезе от последната война срещу Израел с изтощен арсенал, примирието от 1 юни, договорено с посредничество от президента на САЩ Доналд Тръмп, вече бе многократно нарушено, а израелските удари по южните квартали на Бейрут на 7 и 14 юни показаха, че всяко ново превъоръжаване ще бъде посрещано с удари, не с дипломатически ноти.

Оттук и въпросът, който кадрите от опашката поставят по-остро от всяко комюнике: колко дълго Дамаск би могъл да поддържа този режим. Изчерпателната проверка на всяка машина по главната търговска артерия между две икономики означава опашки, недоволни превозвачи, оскъпен транспорт и нарастващ търговски и политически натиск за разхлабване на контрола; за сирийската икономика, чието гориво тече именно по този маршрут, ежедневното задръстване има цена. „Алма“ оценява като малко вероятно сегашното ниво на проверки да се запази във времето и наличните факти подкрепят тази преценка: ежедневният поток възлиза на десетки камиони, сканираща техника за течни товари почти няма, а методът на укриване е проектиран точно срещу наличните средства за контрол.

Прецедентът от времето на Асад тежи в същата посока: израелската авиация години наред удряше конвои и складове по този коридор, но ударите от въздуха не пресушиха потока – направиха го единствено по-скъп и по-предпазлив. Аритметиката на коридора е неумолима: щом една-единствена цистерна побира 100 дрона и десетки бойни глави, дори висок процент на прихващане оставя достатъчно пробиви за възстановяването на арсенала – контрабандистът трябва да успее веднъж, граничарят трябва да успява всеки път. Залавянето от 7 юли доказа волята на новата сирийска държава да пресича иранската логистика; способността ѝ да го прави постоянно тепърва ще бъде подложена на изпитание. Ако през следващите седмици опашките пред Ал-Танф се запазят или пунктът получи техника за сканиране на цистерни, режимът се удържа и цената му се плаща съзнателно; върне ли се потокът към обичайния си темп без нова техника, проверките са били разредени – и тогава въпросът, който „Алма“ оставя открит, застава с пълна сила: колко пратки вече са били минали и колко ще минат оттук нататък. Иран и Хизбула разбират тази сметка не по-зле от всеки митничар и много вероятно ще продължат да залагат на нея.

Сирия спря танкер с оръжие за Хизбула при Ал-Танф.

🇸🇾⚔️🇮🇷 Сирийските власти осуетиха опит за контрабанда на модерно оръжие за ливанската Хизбула, скрито в цистерна, пътувала към Баниас, пристанищен град на Средиземно море в провинция Тартус. Министерство на вътрешните работи в Дамаск обяви акцията на 16 юли, въпреки че е била проведена 9 дни по-рано, при граничния пункт Ал-Танф, където рутинна проверка прераснала в щателен обиск. Според министерството събраните доказателства потвърждават, че пратката е трябвало да прекоси територията на Сирия и да достигне Ливан „в полза на терористичната милиция Хизбула“.

За разлика от предишни операции по същите маршрути, този път цистерната е транспортирала богат набор от съвременни системи и компоненти: FPV дронове, макари с оптично влакно за тяхното управление, бойни глави за дронове, противотанкови ракети (сред които иранската „Алмас“) и компоненти за крилати ракети. Някои от тези оръжия вече бяха вкарани в масова употреба от Хизбула по време на скорошния си сблъсък с Израел, пратката попълва точно този арсенал, с който групировката воюва. Наличието на оптично влакно е показателно само по себе си. То прави дроновете имунизирани на лектронно заглушаване и се превърна в един от малкото начини да се удари цел, защитена от системи за радиоелектронна борба. Появата му в контрабандния товар сочи, че снабдителите на групировката търсят точно тази устойчивост на смущения.

Според данни на сирийски официални лица, цитирани от Ройтерс, оръжието, скрито в цистерната на път за крайбрежния град Баниас, е намерено именно след обстоен оглед на пункта Ал-Танф. В отговор иракският премиер Али ал-Зайди разпореди сформирането на разследваща комисия, която да съгласува действията си със сирийските власти и да установи обстоятелствата около осуетения трафик от Ирак през сирийска територия. Според иракски представител шофьорът на цистерната е заявил, че „служители на граничния пункт Ал-Уалид“ (от иракската страна на границата) са съдействали за пренасянето на оръжието.

Сирия стана транзитен коридор за иракски петрол, откакто войната с Иран през февруари и затварянето на Ормузкия проток доведоха до отрязване на обичайния износ по вода. Федералните власти в Ирак обявиха своето намерението си да използват сирийското средиземноморско пристанище Баниас като ключов възел за петролния си износ. Щом товарните съоръжения бъдат напълно готови, суров петрол ще може да тече от Ирак през Сирия в обем от около 50 000 барела на ден – информация, споделена пред Ройтерс през юни от двама представители на Министерство на петрола на Ирак. Този нараснал поток от петролни доставки през Сирия обаче отвори и нови възможности за поддръжниците на Хизбула в Иран и Ирак да прикриват пратки за ливанската групировка. Икономическият канал сега пренася и товар, който икономиката не е поръчвала: колкото повече законни цистерни поемат на запад към Баниас, толкова по-плътна става маскировката, зад която може да се скрие една незаконна машина.

Задържането съвпада с момент, когато американският президент Доналд Тръмп многократно даде знак, че иска да отреди на Сирия роля в разоръжаването на Хизбула – включително подхвърляйки възможността за сирийско навлизане в Ливан за операции срещу нея. Макар Дамаск да отхвърли този вариант, сирийските власти са поели ангажимент да не допускат тя да се превъоръжава и да възстановява бойния си потенциал през тяхна територия. От падането на режима на Башар ал-Асад, който от десетилетия насам беше съюзник на групировката и ключов организатор на нейното въоръжаване – новото правителството полага системни усилия да прекъсне снабдителните ѝ линии и да осуети логистичното ѝ презареждане.

Това е поредният епизод от една все по-дълга серия от подобни операции. Ден преди примирието между Израел и Хизбула официално да влезе в сила на 17 април, сирийските власти съобщиха, че са прехванали контрабандна пратка на 6000 взривателя за самоделни взривни устройства. На 14 март бяха иззети общо пет противотанкови ракети „Конкурс“, последвани на 20 март от конфискация на леко стрелково оръжие, гранатомети и взривни вещества. Още по-рано, на 26 януари, в превозно средство в провинция Хомс бяха открити 9 противотанкови ракети „Конкурс“, 68 бойни глави за гранатомети, две 107-мм ракети и 5 кутии боеприпаси за картечница БКС, а на 1 февруари поредица от операции около Дамаск извади от обращение партида дронове. Тази тенденция започна още в края на предходната година: на 10 декември сирийските сили за сигурност иззеха 42 ПТУР „Малютка“ и 4 системи „Метис“ при операция в източните предградия на Дараа, а на 3 декември обиск край Дамаск разкри 1250 мини с монтирани взриватели.

Хронологията на всички тези събития разкрива важна закономерност. До юли арестите бяха концентрирани на запад – по границата с Ливан, около Дамаск, в Хомс и Дараа, т.е. традиционните кратки маршрути към Ливан. Пратката при Ал-Танф обаче измества географията на изток към границата с Ирам и се прикрепя не към таен контрабанден път, а към новооткрития петролен коридор. Точно тази разлика има стратегическа тежест: новината не е просто, че оръжие пътува към Хизбула, това се случва отдавна и по много канали, а че трафикът вече разполага с търговска артерия, чийто обем расте по икономически причини. Всяка нова законна цистерна към Баниас е нова възможност за прикритие. Ако петролният поток достигне обявените 50 000 барела на ден, интензивността на трафика ще работи изцяло в ущърб на проверяващите органи.

Хегсет иска от ал-Заиди да разоръжи иранските милиции – насред войната с Иран

🇺🇸🤝🇮🇶 Министърът на войната на САЩ Пийт Хегсет поиска от Ирак да разоръжи шиитските милиции, които по думите му са отговорни за над 600 нападения срещу американски военнослужещи тази пролет. Искането беше отправено вчера в Пентагона на фона на провалилото се примирие между Вашингтон и Техеран и подновена размяна на удари между двете страни.

Хегсет прие иракския премиер Али ал-Заиди в деня, когато Централното командване (CENTCOM) обяви повторното въвеждане на морска блокада срещу иранските пристанища, а Техеран заяви, че е атакувал два танкера в Ормузкия проток. С оглед на последните събития призивът за разоръжаване на шиитските групировки в Ирак придоби значение, което далеч надхвърля обичайна дипломатическа препоръка. Той се превърна в политически и военен сигнал, отправен в момент на директен сблъсък с покровителя на тези формирования.

В обръщение, публикувано като видео в официалните профили на Хегсет, той заяви, че Багдад „трябва да утвърди суверенитета си“ и да обезоръжи подкрепяните от Иран въоръжени групи, които според него стоят зад „над 600 нападения“ срещу американски персонал тази пролет.

Посоченото число е твърдение на министър Хегсет, което няма независимо потвърждение. Порядъкът му обаче съвпада с установеното, че след съвместните удари на Израел и САЩ срещу Ислямската република в края на февруари проиранските милиции преминаха към системни нападения срещу американски бази и дипломатически обекти. Сред инцидентите беше отвличането на американска журналистка, която беше освободена седмица по-късно.

Хегсет добави, че очаква иракските сили за сигурност, включително Пешмерга и останалите структури за сигурност на Иракски Кюрдистан, да поемат водеща роля в операциите срещу Ислямска държава, докато международната коалиция постепенно прекратява мисията си. По думите му „сигурен Ирак отваря врата към силно търговско и отбранително сътрудничество“.

Изявлението идва в момент, който променя неговия политически контекст. Примирието, договорено чрез посредничество от Пакистан на 7–8 април и включващо Израел, се разпадна в началото на юли след нова серия от взаимни удари. Президентът Доналд Тръмп уведоми Конгреса, че „ограничени“ военни действия срещу Иран се възобновяват. Американски ракети унищожиха жп мост в Акала, североизточно от Техеран и периметъра на атомната централа в крайбрежната провинция Бушер. В същото време CENTCOM обяви повторното въвеждане на морската блокада вчера следобед.

Иран отговори с ракетни удари срещу два танкера в териториалните води на Оман, при което загина един член на екипажа. В резултат на ескалацията световните цени на петрола скочиха с над 9%.

С оглед на последните събития призивът „разоръжете иранските милиции“ вече не изглежда като отделен въпрос, свързан единствено със сигурността на иракската държава, а се превръща в епизод на директно противопоставяне между Вашингтон и Техеран.

САЩ настояват иракският премиер да ограничи влиянието на въоръжените групировки на територията на страната точно когато американските удари по Иран върнаха основния политически аргумент за тяхното съществуване – защитата на „оста на съпротивата“ от американски и израелски действия.

Разширяването на конфликта с Техеран не отслабва непременно позициите на тези милиции. Напротив, то би могло да засили тяхната мотивация и оправдание в общественото съзнание. Така американското искане за обезоръжаване и военната ескалация в региона действат по-скоро в противоположни посоки.

Ал-Заиди се озова поставен в изключително сложна ситуация на вътрешната политическа сцена. Той е 41-годишен бизнесмен без дълъг политически опит, положил клетва на 14 май след близо шест месеца безизходица след изборите, проведени на 11 ноември 2025 г. До назначаването му се стигна, след като президентът Низар Амеди го избра за премиер, а Мохамед Шия ал-Судани, чиято коалиция зае първото място на изборите с 46 места, се отказа от втори мандат заради вътрешни разногласия в шиитския лагер.

Правителството на ал-Заиди зависи именно от Координационната рамка, доминиращия съюз на шиитски политически партии, чиито структури са тясно свързани с милициите, за чието разоръжаване настояват от Вашингтон.

Багдад вече заяви намерение да предприеме такъв ход. Правителството разпореди всички формирования да предадат своето въоръжение на държавата до 30 септември – планираната крайна дата на глобалната коалиция за борба с Ислямска държава.

Проблемът обаче се корени не в липсата на политическа декларация, а единствено в способността тя да бъде наложена на практика. Част от тези групи са дълбоко интегрирани в политическата система и имат тесни връзки с управляващата коалиция, на която самият премиер разчита. Че намерението не означава автоматично изпълнение, показва и разделението вътре в самите милиции.

Част от милициите приеха идеята за преминаване под пряк държавен контрол. Асаиб Ахл ал-Хак и Катаиб Имам Али обявиха, че ще предадат своите бригади, личен състав и въоръжение на федералните власти.

При Асаиб Ахл ал-Хак обаче този ход изглежда по-скоро като опит за рокада, отколкото като отказване от собствена структура. Групата се стреми да се отдели от общата рамка на Силите за народна мобилизация и да премине директно под ръководството на върховния главнокомандващ, което би могло да ѝ предложи повече политическа тежест и държавна протекция.

Други групи отказват открито да се разоръжат. Катаиб Хизбула и Харакат Хизбула ан-Нуджаба обвързват подобна стъпка с изтеглянето на чуждите сили от Ирак. Тяхната позиция е, че няма да предадат оръжията си, докато американските войски остават в страната.

Това създава класическа политическа дилема. САЩ настояват за разоръжаване преди своето изтегляне, но твърдите шиитски фракции поставят условие за изтегляне и едва след това евентуално ограничаване на въоръжените структури. В същото време войната между Вашингтон и Техеран допълнително намалява вероятността която и да е от страните да направи едностранна отстъпка.

Към всичко това се добавя и вторият американски приоритет – Пешмерга и силите на Иракски Кюрдистан да поемат по-големия дял от тежестта в борбата срещу Ислямска държава. Мисията на международната коалиция (Operation Inherent Resolve) в Ирак приключи през септември 2025 г. Подкрепата за операциите в Сирия обаче трябва да продължи от иракска територия поне до септември 2026 г. съгласно настоящият план, който предвижда пълно изтегляне на американските сили до края на годината.

Но прехвърлянето на основната тежест върху кюрдските сили не е безпроблемно решение. Отношенията между федералните сили за сигурност на Багдад и Пешмерга отдавна са натоварени със спорове относно териториален контрол, командна структура и разпределение на правомощията. Точно в изброените зони на напрежение Ислямска държава успя да запази своята способност за провеждане на операции.

Разчитането на Ербил да поеме водеща роля е своеобразно признание, че редовните сили за сигурност на Ирак, в чиято система продължават да съществуват връзки с подкрепяни от Иран милиции, не са онзи партньор, на когото Вашингтон ще възложи основната задача.

Икономическият стимул, който Хегсет предлага, е свързан с обещание за по-тясно партньорство. Думите „сигурен Ирак отваря вратата към търговско и отбранително сътрудничество“ придобиват ясно значение с оглед на паралелната дипломация около визитата. В същия ден иракският премиер проведе разговори със специалния пратеник на Белия дом Том Барак, който отговаря за американската политика както към Сирия, така и към Ирак. Сред обсъжданите проекти е възстановяването на петролопровода от Киркук до Сирия – енергиен маршрут, който би свързал Багдад по-тясно с регионалната икономическа архитектура, която Вашингтон се стреми да изгради.

Логиката на американския подход е ясно трансакционна: суверенитет и ограничаване на въоръжените милиции срещу инвестиции, отбранителни сделки и развитие на енергийни коридори. Изявлението на Хегсет има по-голяма тежест като политически сигнал, отколкото като инструмент с непосредствен ефект върху ситуацията на терен.

Иран започна дни на държавно погребение за убития Хаменей

🇮🇷🕊️🇺🇸 Иран даде началото на първия етап от държавните траурни церемонии за ликвидирания върховен лидер аятолах Али Хаменей, които ще продължат близо седмица. Днешната церемония в Техеран събра делегации от над 30 държави, които отдадоха почит, преди в събота да започне масовото обществено сбогуване, представяно от властите като най-мащабното в историята на Ислямската република.

Според официалната програма, обявена още в средата на юни, траурните ритуали ще продължат до 9 юли и ще преминат през пет града в две държави – Техеран, Ком и Машхад в Иран, както и Кербала и Наджаф в Ирак.

Хаменей беше убит на 28 февруари при въздушен удар в първия ден от съвместната военна кампания на САЩ и Израел срещу Иран. Именно това обяснява необичайното за мюсюлманската традиция отлагане на погребението с повече от четири месеца. Според ислямските канони покойникът трябва да бъде погребан възможно най-скоро, а забавянето само по себе си се превърна в знак за извънредната ситуация, в която страната изпадна по време на тежките бомбардировки. Официални представители отхвърлиха слуховете, че тялото е било временно погребано, като заявиха, че през цялото време е съхранявано в съответствие с религиозните изисквания.

Президентът Масуд Пезешкиан призова иранците „от всяка етническа принадлежност, религия, предпочитание и политическа ориентация“ да присъстват на погребението, като открито обвърза броя на участниците с образа, който Иран иска да покаже пред света. „Вашето масово присъствие ще бъде решителен отговор на логиката на тероризма, насилието и грубата сила и ясно послание към света, че иранската нация е единна и солидарна в защита на своята независимост и достойнство“, заяви той в изявление от четвъртък. По официални оценки между 15 и 20 милиона души се очаква да участват в церемониите – прогноза, направена от самите организатори и невъзможна за независимо потвърждение.

На днешната церемония в Техеран присъстваха официални лица и държавни ръководители от 40 държави. Сред обявените участници бяха премиерът на Пакистан, както и представители на Китай и Индия. Освен това религиозни водачи и духовници от над 90 държави заявиха намерение да се включат в траурните прояви. Междувременно Техеран предупреди Израел и САЩ да не предприемат нови удари по време на траурните дни – предупреждение, продиктувано както от напрежението в региона, така и от очевидната уязвимост на многомилионните струпвания на открито.

Емблемата на погребението, разпространена от организаторите, изобразява свития юмрук на Хаменей до лозунга „Трябва да се надигнем“. Режимът представя церемониите като символ на национално единство и споделена скръб, но също така и като демонстрация на държавен капацитет и устойчивост срещу външен враг. Погребението служи и като възможност Техеран да покаже регионалното си влияние и трансграничните си религиозни връзки. В този контекст ритуалите в Ирак – държава с многобройно шиитско население и въоръжени милиции, част от т.нар. „Ос на съпротивата“, подкрепяни финансово и военно от Ислямската република – са замислени именно като подобна демонстрация.

Основната погребална процесия по едни от най-важните булеварди на Иран е насрочена за понеделник, след което ще се проведе отделна церемония в Ком – центъра на шиитското религиозно образование в страната. В сряда тялото ще бъде транспортирано в Ирак, където са предвидени ритуали в Кербала и Наджаф – две от най-свещените поклоннически места за шиитите. На следващия ден, четвъртък, Хаменей ще бъде погребан в родния си Машхад, в светилището на имам Реза – една от най-почитаните фигури в шиитския ислям.

Изборът на мястото за погребение също носи символика. Предшественикът на Хаменей – аятолах Рухолах Хомейни, основател на иранската теокрация и водач на Ислямската революция от 1979 г. – е погребан в специално изграден мавзолей, превърнал се в място за поклонение. Като полага Хаменей в съществуващо светилище, макар и най-значимото в страната, властта избягва неизбежните сравнения между обществената подкрепа за двамата лидери.

Осигуряването на сигурността по време на многомилионните събирания през следващата седмица ще бъде сериозно изпитание. Организаторите добре помнят последните два случая, когато режимът изпращаше високопоставени фигури. При погребението на Хомейни през 1989 г. настъпиха хаотични сцени – тялото падна от нестабилния дървен ковчег и беше връхлетяно от обезумяла тълпа, която войниците разпръснаха с предупредителни изстрели. Осем души загинаха, стъпкани. През 2020 г. десетки хора намериха смъртта си при блъсканица по време на погребението на генерал Касем Солеймани – командир на силите „Ал-Кудс“, звеното за задгранични операции на Революционната гвардия, убит при американски удар с дрон на международното летище в Багдад.

Логистичното предизвикателство е огромно. Техеран се подготвя практически за пълно спиране на нормалния ритъм на живот – от събота е обявен тридневен официален празник. Извън столицата са обособени големи паркинги, където пристигащите ще оставят автомобилите си, преди да бъдат превозени с автобуси до центъра. Военни казарми и училища са отворени за настаняване на опечалените, а в паркове и градини са изградени палаткови лагери с капацитет над 25 000 души всеки. По маршрутите ще бъдат разположени пунктове за вода, за да се облекчат условията в летните жеги. В големия молитвен комплекс „Мосала“, където тялото първоначално ще бъде изложено за поклонение, вече се изграждат платформи и отделни входно-изходни коридори за очакваните тълпи.

Зад внимателно режисираната картина на национално единство обаче стои далеч по-разделена реалност. Много иранци остават дълбоко недоволни от управлението на Хаменей през последните 37 години – период, белязан от жестоки репресии, затвор, изтезания и убийства на дисиденти, както и от широко разпространена корупция. Само два месеца преди смъртта му Иран беше разтърсен от общонационални протести с искане за край на неговото управление. Това беше най-мащабното въстание в страната след Ислямската революция от 1979 г., обхванало над 200 града.

Последвалите репресии, за които се смята, че са извършени по заповед на самия Хаменей и други ръководни кадри на режима, включително с нареждане да се използва бойна стрелба срещу протестиращи, доведоха до масови убийства, при които според някои оценки са загинали над 30 000 души. Въпреки това, когато пристигна новината, че е убит, мнозина не скриха радостта си и ликуваха публично, въпреки огромния риск. Опозиционни медии съобщиха за натиск върху държавни служители и ученици да присъстват на траурните церемонии, което подчертава разликата между официално обявяваното масово участие и реалните обществени нагласи.

Над цялото събитие остава да тегне и въпросът за приемствеността във властта. Обявеният през март за нов върховен лидер син на покойника – аятолах Моджтаба Хаменей – не се е появявал публично оттогава. По непотвърдена информация той е бил ранен при същите удари, в които загина баща му. Дали ще се появи на погребението, засега остава неизвестно.

Багдад даде на въоръжените групи срок до 30 септември да предадат оръжието

🇮🇶🤝🇺🇸 Федералното правителство на Ирак посочи 30 септември като краен срок, в който всички милиции в страната трябва да предадат своето оръжие на държавата – най-категоричната дотук формулировка на политиката, с която новият премиер Али ал-Зайди обвърза мандата си.

Датата не е подбрана случайно: тя съвпада с края на мисията на ръководената от САЩ международна коалиция срещу „Ислямска държава“, с чието присъствие проиранските фракции от години изтъкват като оправдание да задържат оръжие извън държавен контрол. Обявлението беше направено говорителя на правителството Хайдар ал-Абуди по време на седмичния брифинг в Багдад в понеделник, броени дни преди първото пътуване на Зайди като премиер в чужбина – посещение във Вашингтон в средата на юли, на което разоръжаването на милициите ще бъде сред водещите теми.

„Всички въоръжени групи са уведомени за конкретна дата, която слага край на този въпрос… септември, който в същото време бележи края на присъствието на международната коалиция. След тази дата всички оръжия извън контрола на държавата ще подлежат на законови мерки“, заяви ал-Абуди по време на брифинга, на който имаше представители на Франс прес, наред с други журналисти. В отделно изявление Зайди потвърди ангажимента си пред посланици от Европейския съюз, че ограничаването на оръжието до държавата „не е просто лозунг, то вече започна“, и обвърза политиката директно с крайния срок от 30 септември, когато според него ще се осъществи „пълното изтегляне на силите на коалицията“.

Че зад думите стои готовност за действие, новото правителство показа само едно денонощие по-рано. По първи петли в неделя иракските сили за сигурност запечатаха всички входове на укрепената Зелена зона в центъра на столицата – периметърът, подслоняващ американското посолство, чуждите дипломатически мисии, парламента и резиденциите на висши политически фигури – и проведоха поредица от арести вътре в нея и няколко столични квартала и провинции. Държавната Иракска новинарска агенция (INA) съобщи за 47 задържани, сред които 12 действащи и1 бивш депутат, бивш съветник на предишния премиер Мохамед Шия ал-Судани и висш чиновник от петролното министерство. Втори източник от сигурността уточни пред Франс прес, че разследването не опира само до финансова корупция, а обхваща и финансирането на въоръжени фракции, контрабандата на долари и ирански петрол – пряко позоваване на подкрепяните от Техеран шиитски групировки.

Сред задържаните са Али Маареж, заместник-министър на петрола по разпределението, и Мутана ал-Самараи, лидер на сунитския алианс „Ал-Азм“, отведен заедно с ръководителя на кабинета си; на прицел са попаднали и фигури от предимно шиитския блок на ал-Судани. Основанието за вълната от арести са самопризнанията на Аднан ал-Джумаили – бивш заместник-министър на петрола, задържан месец по-рано, чието дело се превърна в спусък за останалите. Разследващият съдия Дия Джаафар от Централния наказателен съд за борба с корупцията обясни, че производството е започнало още през октомври 2025 г. след сигнали, че кандидати за парламента са изразходвали огромни суми за своите предизборни кампании, черпейки от държавния ресурс с подкрепата на влиятелни фигури от предишния кабинет. По думите му съдът поискал снемане на имунитета на замесените депутати, което председателят на парламента Хайбат ал-Халбуси е одобрил, преди заповедите за арест да бъдат изпълнени. По делото „Джумаили“ властите иззеха около 86 млн долара в брой само този месец, а проследяването на активите впоследствие повиши запорираното до близо 31 млрд иракски динара (около 23,7 млн долара) и още 10 млн долара.

Кадрите, публикувани от местни канали в Telegram, които показват бронирана техника, по някои твърдения дори танкове, придружени от записи на тежка стрелба, създадоха впечатление за щурм. Официалната картина е по-сдържана. По данни на Shafaq News операцията е преминала без сблъсъци, съпротива и тежък въоръжен отпор, а бронираната техника е била разположена като предпазна мярка, за да запечата изходните точки на „Зелената зона“. Двете версии не са непременно в противоречие – заснети поединично машини лесно се разчитат като повече, отколкото са – но към момента няма потвърждение нито за престрелка, нито за жертви, а официално изявление на правителството за акцията все още липсва. Федералната комисия за интегритет се ограничи до съобщение, че действа „с прецизност и в пълно съответствие със закона“, като изпълнява съдебни заповеди срещу лица, обвинени в присвояване на публични средства.

Крайният срок и арестите имат по-дълга предистория. Зайди – 41-годишен банкер и политически новак, най-младият премиер в историята на страната – встъпи в длъжност през май като консенсусна фигура с одобрение от Вашингтон, и още през първите дни постави „оръжието в ръцете на държавата“ в основата на програмата си. На 30 май той учреди Върховен суверенен съвет за интегритет, надзор и възстановяване на публични средства, натоварен да преследва злоупотребите с обществени пари в министерствата и провинциалните администрации. Часовникът за разоръжаването е прикачен към друга, по-стара договореност: по споразумението между Багдад и Вашингтон от 2024 г. силите на международната коалиция напуснаха федерален Ирак до септември 2025 г. и трябва да се изтеглят от кюрдския регион до септември 2026 г. – именно тази последна дата ал-Абуди превърна в граница, отвъд която „причините за нерегламентирано оръжие отпадат“.

В центъра на казуса стоят „Силите за народна мобилизация“ (Хашд аш-Шааби) – коалиция от предимно шиитски милиции, сформирана през 2014 г. за отпор срещу „Ислямска държава“, която впоследствие беше интегрирана формално във военната структура на Ирак. Част от тези формирования са обвързани с Техеран, а няколко от тях Вашингтон определя като чуждестранни терористични организации. Реакцията на поставения ултиматум отсега е разделен. Две от групите – Асаиб Ахл ал-Хак и Катаиб Имам Али – обявиха, че ще предадат администрацията на бригадите си в ръцете на държавата. Твърдото ядро обаче, в което влизат Катаиб Хизбула и Харакат Хизбула ал-Нуджаба, държи на обратното: тези фракции отказват да се разоръжат, докато чуждите войски не напуснат страната. Самата инициатива за разоръжаване по-рано този месец беше приветствана от специалния пратеник на Белия дом за Ирак и Сирия Том Барак, който я определи като принос към „архитектурата на реда“.

Така за по-малко от 48 часа Багдад изпрати два сигнала, които се четат едновременно навътре и навън. Навътре операцията е антикорупционен удар по съдебни заповеди – начин новият премиер да докаже, че обещанието за чистка не е реторика. Навън таймингът е трудно да бъде пренебрегнат: акциите съвпаднаха с официална визита в Багдад на иранския външен министър Абас Арагчи – напомняне, че Техеран държи Ирак за ценен партньор – и предшестваха с дни пътуването на Зайди във Вашингтон, където разоръжаването на шиитските милиции е едно от условията на американска страна за партньорство в сферата на сигурността и икономиката. Дипломатически източник от Багдад определи операцията като „част от подготовката за визитата във Вашингтон“, която цели да покаже, че Зайди държи на думата си – оценка, която съвпадението на датите прави трудна за пренебрегване.

Самите арести показват едновременно способност и намерение Багдад да нанесе удар по разхищението вътре в системата: задействани са елитни звена, конфискувани са десетки милиони в брой и са снети имунитети по съдебен път. Разоръжаването на фракциите обаче е задача от друг порядък. То опира не до заповеди срещу отделни лица, а до организирани въоръжени групировки със собствена логистика, източници на приходи и политически гръб – и публичният отказ на най-твърдите от тях очертава предела на чисто административния подход. При запазване на сегашната траектория пълно разоръжаване до 30 септември изглежда твърде малко вероятно; частично предаване на оръжие от вече склонните групи, придружено от формален отказ на ядрото, е по-вероятният изход. В този сценарий резултатът би бил частичен държавен монопол над оръжието, при който истинският тест се измества от обявяването към принудата – от заповедта към изпълнението ѝ.

Хронологията на натиска е последователна. Разследването срещу Джумаили тръгва през октомври 2025 г. През май 2026 г. Зайди положи клетва и обяви разоръжаването за свой приоритет и създаде антикорупционния съвет; на 10 юни кабинетът за пръв път маркира края на септември за краен срок; седмици по-късно дойде арестът на Джумаили и иззетите около 86 млн долара; в неделя, 28 юни, следват рейдовете в Зелената зона; в понеделник, 29 юни, ал-Абуди затвърди 30 септември като ултиматум, докато Арагчи е на посещение в Багдад; в средата на юли предстои визитата във Вашингтон; на 30 септември изтича както срокът, така и мандатът на коалицията.

Дали тази верига ще доведе до държавен монопол върху оръжието, ще проличи по няколко осезаеми признака. Потвърждение за успех би било склонните фракции действително да предадат тежките си въоръжения и Багдад да поеме командването на бригадите им преди крайния срок, докато твърдото ядро остане формално изолирано извън закона. Отслабване на политиката би било обратното – отлагане на предаването от вече съгласните групи под претекст за оставащото присъствие на коалицията в кюрдския регион, при което 30 септември се нарежда сред датите, надживени от баланса на силите. Засега Багдад показа, че е способен да арестува депутат, както и да конфискува пари в брой; дали може да разоръжи бригада, няма да покажат следващите дни, а 30 септември.

📸 Снимка: Членове на Сарая ал-Салам празнуват по време на церемония в град Самара по отделяне на групата от движението на Муктада ал-Садр и нейната интеграция в Силите за сигурност на Ирак, 4 юни 2026 г. (AFP)

Израел ликвидира Али Муса Дакдук – топ командир от Хизбула и архитект на шиитските милиции в Ирак.

🇮🇱🎯🇱🇧 Израелските отбранителни сили (IDF) потвърдиха в събота, че са ликвидирали Али Муса Дакдук, висш лидер на въоръженото крило на Хизбула и командир в елитното звено „Радуан“, което е отговорно за инфилтрация през държавната граница на израелска територия.

Дакдук изиграва ключова роля в изграждането на мрежата от шиитски милиции в Ирак в началото на века, а в даден момент се намираше в американски затвор. Представител на отбраната на САЩ твърдеше, че Дакдук е загинал при израелски въздушен удар през 2024 г., но смъртта му така и не бе потвърдена официално досега.

В публикация на платформата X от събота, 14 юни, IDF заявиха, че Дакдук е бил „елиминиран“, описвайки го като „високопоставен командир на Хизбула, заемал последователно 5 ръководни позиции в организацията“.

„Дакдук имаше централна роля в организирането на терористични атаки и бойни операции срещу Израел и войниците на IDF“, се посочва в изявление на израелската армия. „През 2007 г. той дирижира отвличането и убийството на петима американски войници.“

Конкретният инцидент от 2007 г. е атаката срещу Съвместния координационен център на провинция Кербала, извършен от проиранската мрежа „Хазали“. Тогава 5-ма американски военни бяха отвлечени и екзекутирани от терористичната групировка. Нападението е улеснено от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), който изгражда макет на обекта в Кербала, за да помогне на терористите да тренират за операцията.

Мрежата „Хазали“ се ръководи от Каис ал-Хазали – лидер на „Асаиб Ахл ал-Хак“, друга подкрепяна от Техеран шиитска милиция, обявена от САЩ за чуждестранна терористична организация. Подобно на Дакдук, Хазали е задържан в американски арест, но впоследствие е прехвърлен под иракски контрол и освободен от иракските власти при изтеглянето на САЩ от страната през 2011 г. Хазали веднага поема контрола над своята милиция, въпреки обещанието си да сложи оръжие.

Хазали публикува некролог в Х, с който фактически потвърди ликвидирането на Дакдук, когото определи като „един от първите, откликнали на призива за дълг по време на американската окупация на Ирак“.

Погрешни доклади за смъртта на Дакдук в миналото

Случаят с предишните съобщения за смъртта на Дакдук илюстрира трудностите, които съпътстват усилията за потвърждение на целенасочени убийства на терористични лидери. При отсъствието на труп и потвърждение с ДНК тест или официално изявление за „мъченическа смърт“ от страна на самата терористична групировка е трудно да се разбере дали даден удар действително е ликвидирал командира.

През есента на 2024 г. неназован служител на отбраната на САЩ заяви, че IDF са убили Дакдук, които обаче така и не потвърдиха докладите по това врмее, нито пък Хизбула публикува подобно съобщение.

Наследството на Дакдук в Ирак

През ноември 2011 г. правителството на САЩ включи Дакдук в списъка със специално обозначени глобални терористи заради неговата роля в създаването на мрежата от шиитски милиции, отговорни за убийството на най-малко 600 американски войници в Ирак.

Според Министерството на финансите на САЩ: „Около 2005 г. Иран поиска от Хизбула да сформира група, която да обучава иракчани за борба с коалиционните сили в Ирак. В отговор Хасан Насрала създаде тайно звено на Хизбула за обучение и консултации на иракски екстремисти в „Джейш ал-Махди“ (Армия на Махди) и нейните специални групи, известни като „Асаиб Ахл ал-Хак“ (Лига на праведните)“ – фракция от списъка на САЩ за чуждестранни терористични организации, която днес е утвърдена като една от най-мощните шиитски организации в Ирак.

Дакдук работи в тясна координация с покойния иранския генерал Касем Солеймани, тогавашен командир на елитното звено „Ал-Кудс“ и Абу Махди ал-Мухандис, тогавашен командир на Силите за народна мобилизация на Ирак и основател на „Катаиб Хизбула“. Двамата бяха ликвидирани при американски въздушен удар срещу международно летище Багдад на 3 януари 2020 г. по време на първия мандат на Доналд Тръмп.

Освен това Дакдук координира действията си с Каис ал-Хазали (основател и лидер на „Асаиб Ахл ал-Хак“) и Абу Мустафа ал-Шейбани (основател на мрежата „Шейбани“ и настоящ лидер на „Катаиб Сайид ал-Шухада“, също обявена от САЩ за терористична организация), за да изгради мрежа от милиции, лоялни на Иран.

Подкрепяните от Иран милиции, които Дакдук, Хизбула и Техеран култивираха, днес са структури с влияние в региона. Те притежават значителна политическа власт в парламента на Ирак, докато в същото време техните въоръжени крила доминират в Силите за народна мобилизация – официално разклонение на иракския апарат за сигурност, което докладва директно на министър-председателя.

През 2007 г. Дакдук е задържан от американската армия. След 11 месеца той бива прехвърлен под надзора на иракските федерални власти и освободен през ноември 2012 г. след като беше оправдан по всички обвинения в тероризъм. Веднага след неговото освобождаване Вашингтон го включи в списъка на глобалните терористи. Скоро след това той се завърна в Ливан и пое обучението на специалните части на Хизбула.

Революционната гвардия изстреля поне ракети и няколко дрона в отговор на ответните удар на САЩ.

🇮🇷✈️🇮🇶 Неизвестен брой ирански дронове „Шахед-136“ бяха забелязани по време на полет в небето над град Насирия в южен Ирак, насочвайки се към неизвестна цел, вероятно военните бази на САЩ в съседен Кувейт. Местни източници докладваха също две балистични ракети с малък или среден обсег, прелетяли през въздушното пространство на южната област Ди Кар.

Корпусът на стражите на ислямската революция (IRGC) потвърди сведенията в публикация на Telegram, според която „Иран изстрелял ракети и дронове по американски обекти в региона“. Изявлението дойде, броени минути след като стана ясно, че силите на Централното командване на САЩ (CENTCOM) нанасят ответни удари заради свалянето на хеликоптер AH-64 Apache на американската армия. Експлозии бяха докладвани в пристанищните градове Сирик и Минаб, както и на стратегическия остров Кешм, а броени минути по-късно иранската държавна телевизия обяви, че „спокойствието се завърна в Кешм, Джаск, Сирик и планината Мабарак след операциите на врага“.

Преди около час американският президент Доналд Тръмп обяви, че ударите в отговор на сваления хеликоптер са „много силни, много мощни“.

„Смятам, че е много важно да се отговори. Те свалиха хеликоптер и ние отговаряме в този момент“, посочи той пред Джонатан Карл от ABC News, който сподели, че е провел телефонен разговор с Тръмп, докато CENTCOM е обявявало ударите. „Това е отговор на това, което направиха с нашия хеликоптер снощи, и вярвам, че отговорът трябва да е много силен, много мощен, и точно такъв е този.“

Няколко часа по-рано Тръмп настоя пред Wall Street Journal, че свалянето на хеликоптера „не е голяма работа“ и увери, че двамата замесени пилоти са невредими. „Въпреки това, САЩ са длъжни да отговорят на тази атака по необходимост“, завършва публикацията на профила му в Truth Social.

Тайният фронт: Как Израел обгради Иран с мрежа от бази в Азербайджан, Ирак и Сомалиленд

🇮🇱🤝🇦🇿 Израел е разположил елитни военни и разузнавателни части в Азербайджан, които са взели участие във военната кампания срещу Иран като част от мрежа от тайни обекти в Близкия изток за улесняване на операциите, съобщи CNN, позовавайки се на четирима запознати източници. Според двама от тях силите са действали от няколко локации в Южен Азербайджан, в непосредствена близост до северната граница на Иран – на едва 90 км от град Тебриз, административен център на провинция Източен Азербайджан в Иран, където Израел нанесе десетки удари по време на конфликта.

Командоси от Силите за специални операции също са били разположени там, за провеждане на разузнавателни мисии и операции с дронове, което е осигурило на Израел ценна наблюдателна точка към Северен Иран.

Това разполагане, оповестено за първи път от CNN, е една от няколкото позиции в региона, които подсигуриха безпрецедентен обхват на израелската армия. Това илюстрира ролята на съседите на Ислямската република в улесняване на операциите срещу режима в Техеран. Освен Азербайджан, локациите на тайните бази включваха държави като Ирак, ОАЕ и Сомалиленд. Първоначално планирани като спасителни екипи, тези части разшириха обхвата си до военни и разузнавателни дейности.

Заедно, тези разполагания поставиха израелските сили по южната, западната и северната периферия на Иран, разширявайки оперативния обхват със стотици километри дълбочина на иранска територия. В Азербайджан са били разположени няколко десетки войници, както и командоси от Силите за специални операции и Мосад.

„Категорично отхвърляме неоснователните твърдения относно предполагаемото използване на територията на Азербайджан за операции срещу трети страни“, заяви говорител на азерското посолство в САЩ.

Междувременно непризнатата република Сомалиленд осигури на Израел допълнителна позиция за потенциална спирка на изтребители при полети на далечни разстояния. През декември Израел се превърна в първата страна, признала официално Сомалиленд. Израелските военни поддържаха и две тайни бази за логистична подкрепа и спасителни операции на територията на Ирак, докато в Емирствата беше разположен зенитно-ракетен комплекс „Железен купол“.

Азербайджан като стратегически партньор

Военното присъствие в Азербайджан осигури на Израел база за спасителни операции по въздух и позиции за разузнаване. Израел отдавна разглежда Баку като свой стратегически партньор. Подготовката започва няколко седмици преди войната, когато в средата на януари Израел подготвя операция за инсталация на оборудване за подслушване. Въпреки че американският президент Доналд Тръмп отмени първоначално планираните удари, Израел продължи самостоятелно, инсталирайки устройствата със стелт самолети и специални сили.

Една от ключовите операции от Азербайджан, проведена на 4 март, е удара, ликвидирал Рахман Могадам, шеф на разузнаването на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (IRGC), отговорен за планиране на опит за атентат срещу Тръмп през 2024 г. Ден по-късно дронове удариха летище в азерския анклав Нахичеван, което президентът Илхам Алиев нарече „терористичен акт“.

Израел и Азербайджан поддържат тесни връзки. Страната в Южен Кавказ осигурява значителна част от петрола за Израел, в замяна на което получава модерни оръжия. Според експерта Джошуа Кучера, двустранните връзки дават на Баку достъп до дипломатически ресурси, позволявайки му да използва израелското лоби в Белия дом.

„Азербайджан все повече опитва да се утвърди като регионална сила, включително като мост между Израел и други държави“, обобщи Кучера.

Две шиитски милиции изразиха готовност да предадат оръжието си на Ирак.

🇮🇶 Две шиитски милиции изразиха готовността си да предадат оръжията си на федералното правителство на Ирак, съобщи местното издание Alhurra, според което отстъпката е резултат от подновения натиск на САЩ и бележи очевидна промяна в позицията на Техеран.

Източниците на изданието посочват, че Багдад поддържа категорична позиция, според която е заявил на всички въоръжени фракции, че отказалите да предадат оръжието си на държавата ще бъдат третирани като „незаконна терористична група“ – решение, определяно от наблюдатели като най-сериозния опит за налагане на държавен контрол върху оръжията от свалянето на режима на Садам Хюсеин през 2003 г.

Alhurra е получила сведенията от източници в кабинета на новия иракски премиер Али ал-Заиди, от средите на управляващата шиитска коалиция, наречена „Координационна рамка“, както и от висш правителствен служител от кабинета на бившия премиер Мохамед Шия ал-Судани.

„Асаиб Ахл ал-Хак“ и „Катаиб ал-Имам Али“, намерили място в списъка на САЩ за терористични организации, обявиха решението си да прекратят връзките със Силите за народна мобилизация (Хашд аш-Шааби), както и да предприемат стъпки към поставяне на оръжията си изцяло под държавен контрол.

Хашд аш-Шааби включват бригади, свързани с шиитски милиции с покровител Техеран, които продължават да съществуват независимо, въпреки че формално са интегрирани в иракската военна структура от 2016 г. насам.

Двете фракции заявиха, че са създали комисии със задачата да приключат изискванията и процедурите, нужни за прилагане на решението и налагане на директна връзка с премиера в качеството му на главнокомандващ на въоръжените сили.

Групировката „Асаиб Ахл ал-Хак“, която има 28 места в парламента на страната, отдавна се стреми към участие в управлението. На 11 май Alhurra съобщи, че подкрепяното от Иран движение няма да бъде включен в кабинета на ал-Заиди поради настояването си за запазване на оръжията – прогноза, която по това време се оказа точна. Последните събития обаче изглежда са подтикнали фракцията да се откаже оръжията су. „Катаиб ал-Имам Али“, която контролира 5-членен парламентарен блок и декларира стремеж към изпълнителни постове в кабинета на новия премиер, зае идентична позиция.

Този ход беше предшестван от разговори между лидерите от Координационната рамка в понеделник, одобрили план за ограничаване на оръжията само до държавен контрол и отделяне на Силите за народна мобилизация от всички политически, партийни и социални структури.

Ал-Заиди реагира одобрително на решенията на „Асаиб Ахл ал-Хак“ и „Катаиб ал-Имам Али“, които определи за „отговорни“ стъпки.

Източник от управляващата коалиция коментира пред Alhurra, че промяната в курса на групите е продиктувана от нова позиция на Ислямската република. „Двете движения планират да се интегрират по-дълбоко в иракската държава и да се фокусират върху политическа дейност“, допълва източникът.

Относно променящата се позиция на Иран, източникът сподели, че служителите му са отпуснали натиска, който са оказвали преди това, без да навлиза в подробности за причините.

На 11 май Alhurra разкри, че Есмаил Каани, командир на елитните ирански сили „Ал-Кудс“, е поискал от шиитски въоръжени групи да се откажат от участие в новото правителство в замяна на запазване на оръжията си. Според източника процесът по разоръжаване ще се проведе на два етапа. Първият включва отделянето на фракциите от техните политически крила при запазване на преки връзки с държавата. Вторият етап ще изисква предаване на  всички модерни оръжейни системи, включително дронове и ракети.

Друг източник от Координационната рамка заяви, че ал-Заиди е получил мащабни правомощия за спряне с този казус. „Имате пълна власт да се заемете с това досие и вие сте първата и последна инстанция, която отговаря за детайлите по него“, цитира източникът думите на коалиционните лидери към премиера.

Източникът добави, че съвместни комисии, съставени от представители на иракското правителство и всяка една фракция, която се съгласи да се разоръжи, ще контролират процеса, който се очаква да включва предаването на леко, средно и тежко оръжие, както и на безпилотни летателни апарати.

Стъпките, предприети от двете проирански фракции, следват подобно съобщение от миналата седмица на шиитския духовник Муктада ал-Садр.

Най-голямото предизвикателство за Ирак обаче остават фракциите „Харакат ал-Нуджаба“ и „Катаиб Хизбула“. И двете отказват да предадат своето оръжие и обвързват подобен ход с изтеглянето на всички чужди военни сили от Ирак, визирайки ръководената от САЩ международна коалиция за борба срещу Ислямска държава.

Източник от иракското правителство, който участва като посредник в разговорите между фракциите, заяви пред Alhurra, че има „предварителни споразумения“ двете групировки да се откажат от оръжията си през септември, след приключване на мисията на международната коалиция в Ирак.

Запитан за хипотетичната възможност дали тези фракции ще откажат да се разоръжат след изтеглянето на коалицията, източникът отговори: „С тях ще се постъпи като с незаконни терористични групи“.

Събитията поставят кабинета на премиера ал-Заиди в чувствителна позиция, която може да го вкара в директна конфронтация с фракциите. Багдад може да бъде изправен пред атаки, ответни удари или най-малкото засилен натиск от страна на някои въоръжени групи в стремежа си да централизира контрола над оръжията в ръцете на държавата. Въпреки това развитието на ситуацията през последните 72 часа подсказва, че в момента се правят значителни промени.

Източници от кабинета на ал-Заиди съобщиха пред Alhurra, че Джошуа Харис, шарже д'афер на посолството на САЩ в Багдад, е предал по време на среща с премиера на 31 май позицията на президента Тръмп, която остава твърдо против на този етап въоръжени фракции да участват във федералното правителство, дори при публично обявени планове за разоръжаване.

Съобщава се, че САЩ не разглеждат процеса като символична стъпка или политическа декларация. Вместо това те изискват период, описан от служители като „период за тестване и мониторинг“, за да се гарантира закриване на военните и икономическите структури на милициите, и прекратяване на организационните и идеологически връзки, които им позволяват да действат независимо от държавните институции.

Същите източници посочват, че по време на срещата ал-Заиди е заявил пред американската страна, че иска да даде реален шанс на преговорите с въоръжените групи. Причина за това са опасенията, че евентуален внезапен конфликт може да разпали мащабна криза в сигурността с последици за икономиката и вътрешната стабилност на Ирак.

Том Барак, специален пратеник на Белия дом за Ирак и Сирия, определи това решение в публикация на X като „значителна стъпка напред“. Той заяви, че това е „зараждащата се основа за ново иракско самоуправление – стъпило върху възстановена суверенност, трайна стабилност и обещание за национално възраждане. По същия начин приветстваме онези групи, чието принципно решение да върнат всички оръжия на иракската държава ще допринесе за архитектурата на реда. Доверието на премиера Ал Заиди е оправдано, тъй като това бележи само началото.“

Според анализ, предоставен на Alhurra от министър, служил в правителството на бившия премиер Мохамед Шия ал-Судани, Вашингтон следва три паралелни посоки за ограничаване на влиянието на въоръжените фракции.

Първото направление е политическа изолация с отказ от сътрудничество към всяко правителство и длъжностни лица, пряко или косвено свързани с фракциите, дори ако те се явяват под технократски или цивилни етикети.

Второто се фокусира върху икономическия лост, обвързвайки стабилността на финансовата система на Багдад и непрекъснатия поток от иракски петролни приходи в щатски долари през Федералния резерв с ангажимента на Багдад да намали влиянието на милициите и техните икономически мрежи.

Третото направление е насочено към реформа на иракския апарат за сигурност чрез консолидиране на всички оръжия под контрол на държавата и засилване на правомощията на главнокомандващия върху всичките военни части, включително реформи на отношенията със Силите за народна мобилизация.

Тези събития изправят ал-Заиди пред изключително сложно предизвикателство в първите дни на мандата като премиер, докато се опитва да спечели време и да разшири обхвата на диалога, за да избегне сблъсък, който да се окаже скъпоплатен, както политически, така и военно.

Тъй като отделни групи продължават да са вкопчени в своето оръжие и икономическо влияние, пространството за маневриране на кабинета постоянно се стеснява. Предстоящите месеци вероятно ще определят дали Багдад ще пожъне успех в баланса между изискванията за вътрешна стабилност и натиска от американските партньори или ще се изправи пред далеч по-трудни избори, които имат потенциала да преформатират изцяло политически и отбранителен пейзаж на Ирак.

📸 Снимка: Член на Службата за борба с тероризма на Ирак (ICTS), разположен по улиците на столицата Багдад, 27 март 2021 г. (AFP)

Саудитска Арабия прехвана три дрона, заплаши с ответни мерки.

🇸🇦 Саудитска Арабия е прехванала три дрона, нарушили въздушното ѝ пространство, навлизайки от територията на Ирак, съобщи говорителят на саудитското министерство на отбраната генерал-майор Турки ал-Малики, според когото ще бъдат предприети нужните оперативни мерки в отговор на всеки опит за нарушаване на суверенитета и сигурността на страната.

Въпреки че враждебните действия по време на войната с Ислямската република до голяма степен затихнаха с влизането в сила на примирието през април, от Ирак продължават да се изстрелват дронове срещу Залива.

От началото на войната срещу Иран на 28 февруари Ирак се превърна в основен изходен пункт за безпилотни атаки срещу държавите от Персийския залив. През март и началото на април шиитски милиции, обединени в коалицията „Хашд аш-Шааби“ (Сили за народна мобилизация), включително „Катаиб Хизбула“ и „Асаиб Ахл ал-Хак“, изстреляха стотици дронове и десетки ракети срещу саудитски енергийни обекти в Източния регион и Янбу (ключов терминал на Червено море, използван като алтернатива на Ормузкия проток), международно летище Кувейт и военни обекти в Бахрейн. Иран и съюзните му групировки нанесоха близо 500 удара по цели в Иракски Кюрдистан, преди обявяването на крехкото примирие на 8 април.

Прекратяването на огъня не спря враждебната дейност от територията на Ирак. На 13 април Бахрейн привика иракския шарже д'афер, за да изрази своя протест срещу „продължаващите злонамерени безпилотни атаки“, провеждани от територията на Ирак. На 24 април кувейтската армия съобщи, че два дрона, излетели от Ирак, са поразили гранични постове в северната част на страната, което е довело до материални щети без жертви.

Настоящият инцидент в Саудитска Арабия е първи широко публично огласен случай след внасянето в Съвета за сигурност на ООН на съвместен проект за резолюция на Бахрейн и САЩ срещу тактиката на Иран в Ормуз, който беше отхвърлен от Китай чрез изявление на постоянния представител Фу Цун на 15 май. Това увеличава регионалния натиск върху иракското правителство на премиера Мохамед Шия ас-Судани, който вече не успя да приложи американското искане за разоръжаване на шиитските милиции.

Политическата позиция на Багдад остава сложна. New York Times установи, че Израел е разположил две тайни военни бази в обширната пустиня в западната част на страната в рамките на подготовката си за двете войни с Ислямската република – разкритие, което иракските милиции вероятно ще използват като повод за отказ от разоръжаване. На 8 март парламентът на Ирак проведе закрит брифинг във връзка с военното присъствие на Израел, а някои депутати окачествиха позицията на ръководството по сигурността като „срамна“. Иракското правителство няма политически капитал да предприеме действия срещу милициите, изстрелващи дронове към саудитска територия – нито военни, нито санкционни.

Архитектурата на саудитската ПВО, прехванала трите дрона късно снощи, се развива по тристепенен модел. На стратегическо ниво – две батареи THAAD за прехващане на балистични ракети във високите атмосферни слоеве; на средно – над 20 батареи Patriot PAC-3 за прехващане на крилати ракети и тежки дронове; на ниско – британски Sky Sabre (разположен през март) и египетски Skyguard Amoun (според неофициални данни) за защита срещу масови безпилотни атаки. Към средата на април кралството е прехванало над 894 балистични и крилати ракети и ударни дронове от началото на войната през февруари, по саудитски данни. Цената на тази защита обаче е стратегически проблем: ракетите Patriot PAC-3 струват над 4 млн долара за брой, докато един ирански „Шахед-136“ – около 30 000–50 000 долара.

Иранската стратегия през крехкото примирие стъпва върху поддържането на постоянно напрежение с ниска интензивност с шиитски милиции – без директни удари от територията на Иран, които формално нарушават условията на примирието и могат да дадат повод за подновяване на ударите на САЩ. Този модел е известен от десетилетие – Иран го прилага в Йемен (Ансар Аллах), Ливан (Хизбула), Сирия и Ирак – но настоящата му употреба е по-системна. Според данни на американското разузнаване, цитирани от FDD и Stimson Center, Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) е извършил реформи в командната структура на иракските милиции от началото на май, увеличавайки реалната им автономност от режима в Техеран, така че бъдещи трансгранични атаки да са формално отделими от иранската държава.

Прехванатите дронове над саудитска територия не са изолиран инцидент. Те представляват потвърждение, че крехкото примирие, въведено на 8 април, действа единствено на нивото на директен сблъсък между държави, докато оставя пълна свобода на действие на милициите. Техеран използва това, за да поддържа спорадичен натиск върху Вашингтон и съюзнциите му в региона, без да дава формална основа за подновяване на ударите срещу него. Настоящата оперативна география, Ирак като изходна точка за атаки срещу Персийския залив, потвърждава, че следвоенната ситуация в Близкия изотк не може да се характеризира като стабилизация, а само като промяна на интензитета и формата на конфликта.