Ирак оттегли решението за обявяване на Хизбула и Ансар Аллах за терористични организации.

🇮🇶🇮🇷 Ирак оттегли решението си да обяви ливанската Хизбула и йеменската Ансар Аллах (по-известна като хутите) за терористични организации, след като по-рано днес бяха включени в списъка за замразяване на терористични активи, публикуван в официалния държавен вестник.

Според директива, издадена преди минути от канцеларията на управителя на Иракската централна банка, параграфи 18 и 19 от публикуваното по-рано днес решение на Комисията по замразяване на терористични средства са били включени по грешка.

Изпълняващият длъжността заместник-управител проф. д-р Амар Хамад Халаф е дал нареждане на Генералния секретариат на Министерския съвет да публикува незабавно публично изяснение, което да подчертава, че комисията никога не е одобрявала замразяване на средства на Хизбула или хутите.

Оттеглянето идва само няколко седмици след като в брой 4848 на официалния вестник „Ал-Вакаи ал-Иракия“ от 17 ноември те бяха посочени като „участници в извършването на терористичен акт“.

Първоначалното вписване представляваше рядък и политически значим ход, предвид традиционно близките отношения на Ирак с Техеран и дългогодишните усилия за финансиране, въоръжаване и обучение, предоставяни на двете организации от режима на аятоласите.

Решението тогава породи въпроси какво ще се случи с мрежите, свързани с Хизбула и Ансар Аллах, действащи на територията на Ирак. И двете групи поддържат представителства, логистични канали и членове, свързани с проирански милиции, включително фракции в Силите за народна мобилизация (Хашд аш-Шааби).

Експерти предупредиха, че закриването на посочените мрежи и инициирането на съдебни действия би могло да предизвика съпротива от страна на вкоренените проирански формации и да задълбочи напрежението на вътрешната сцена.

Корекцията на Централната банка показва колко чувствителна и сложна е темата за обявяването на чуждестанни милиции за терористични в Ирак, където политическата фрагментация и влиянието на регионалните сили правят подобни решения изключително рисковани.

Въпреки че първоначалната публикация създаде впечатление, че Багдад е готов да предприеме тази стъпка срещу проиранските милиции, пояснението показва колко деликатно трябва да лавира между вътрешните съюзи и международните очаквания.

Юридически експерти припомнят, че колко важна е прецизността в списъците за финансиране на тероризма – грешка може да има сериозни последствия за банките, правоохранителните органи и дипломатическото положение на Ирак.

На този етап Хизбула и хутите остават извън официалните списъци за замразяване на терористични средства в Ирак, а правителството не дава знак дали ще опита отново ново вписване, или ще запази текущия предпазлив подход.

Целият епизод илюстрира тънката нишка, по която Багдад трябва да върви – балансирайки между утвърждаването на собствения суверенитет, спазването на международни стандарти и справянето с вътрешния и външен политически натиск.

Иран организира масови държавни погребения на „анонимни мъченици“ от войната с Ирак

🇮🇷 Тази седмица, близо шест месеца след 12-дневната война с Израел, Иран проведе поредните мащабни държавни погребения на незнайни войници, загинали по време на Ирано-иракската война (1980–1988). Церемониите се проведоха в условия на нарастващо обществено недоверие, породено от влошаващата се криза в страната.

Ритуалите, известни като „погребение на анонимните мъченици“, от години служат като инструмент за мобилизиране на лоялистите на Ислямската република и създаване на илюзия за масова народна подкрепа.

Последният кръг започна в понеделник, когато началникът на генералния щаб на въоръжените сили генерал-майор Абдолрахим Мусави похвали „невижданата и неописуема“ посещаемост на вярващи граждани при погребалните шествия, описвайки присъствието като акт на покорство пред върховния лидер.

В терминологията на Ислямската република „анонимен мъченик“ е тяло, което е погребано без потвърдена самоличност – често неидентифицирано десетки години. 36 години след края на войната с Ирак все още не е ясно какво точно се намира в много от тези ковчези. Снимки и ранни репортажи показват, че някои съдържат само фрагменти от кости.

През 2022 г. бившият директор на Института за напреднали биотехнологични изследвания Махмуд Тава Лаие призна, че много от останките са се разложили при тежки условия, което прави тяхното научно идентифициране невъзможно в голяма част от случаите.

Психологията на възхвалата на смъртта

В интервю за Iran International социалният психолог Саба Алалех отбеляза, че режимът в Техеран отдавна е превърнал смъртта в свещен, героичен идеал, за да запази своя психологически контрол над обществото.

„Иранската управа се опитва да превърне смъртта в абсолютна ценност – свързана с лоялност, саможертва и подчинение“, каза тя. Според нея тази възхвала подхранва наратива, който представя всяко несъгласие като неуважение към мъртвите. „Авторитарните системи като Ислямската република постоянно разчитат на подобни кърваво спечелена легитимност.“

Алалех смята, че режимът цели да насади трайно чувство за дълг и вина с посланието: „Хората умряха за тази система, затова ти нямаш право да ѝ се противопоставяш, а трябва да вървиш по техния път.“

Символика и политическа цел

На въпрос какво цели държавата с тези церемонии Алалех отговори, че тяхната основна функция е да демонстрират символна власт.

„Тези погребения помагат на Ислямската република да възроди революционния морален кодекс от 1979 г.“, обясни тя. Всеки, който възрази, веднага бива обвинен, че обижда жертвите на другите, така се създава обществен натиск срещу несъгласните.

Официалните данни от годините на войната показват, че по време на самия конфликт са погребани 116 неидентифицирани войници. Днес властите твърдят, че общият брой е около 50 000, от които над 30 000 по-късно са разпознати и върнати на семействата им.

Според актуализирани данни над 13 000 тела са положени в 1300 мемориални обекта и над 3000 места в цялата страна – от градски площади и училища до джамии, семинарии и военни зони. Само гробището „Бехещ-е Захра“ в Техеран съдържа над 4000 такива гроба.

Защо точно на обществени места?

Ислямската република твърди, че погребенията в обществени и академични пространства отговарят на „народно искане“. Критиците обаче смятат, че целта е символично „окупиране“ на гражданската среда.

В началото на новия век студентски движения протестираха срещу поставяне на гробници във висшите учебни заведения, в което виждат претекст за силно присъствие на силите за сигурност. В някои университети избухнаха сблъсъци – Шахид Раджаи, Иранския университет за наука и технологии, университета Шариф и Амиркабир. Студентите искаха референдуми, но въпреки тяхната съпротива погребенията бяха осъществени с подкрепата на общините, Революционната гвардия и политически радикални структури.

Институционалният механизъм

До 2018 г. процесът по разкопки, пренасяне и погребване се координираха от Комитета за издирване на безследно изчезнали към въоръжените сили. Днес те се извършват от ведомствена структура, съставена от представители на Организацията за културно наследство, Фондация на мъчениците, Министерство на вътрешните работи и армията.

Церемониите обикновено са провеждани по време на големи религиозни периоди като Фатимия (дните на траур по дъщерята на пророка Мохамед Фатима), но ковчезите се появяват и по други държавни и религиозни поводи – така символичното присъствие в обществения живот остава константна величина.

Атака с дрон спря водещо газово находище в Иракски Кюрдистан.

🇮🇶 Атака с дрон срещу едно от водещите газови находища в Иракски Кюрдистан предизвика огромен пожар и спря работата му, което доведе до масови прекъсвания на тока в северната част на региона, според изявления на инженери от находището и официални лица, цитирани от Ройтерс.

Ударът е прекратил напълно доставките на газ към всички електрически централи в Кюрдистанския регион, гласи съвместно изявление на министерствата на природните ресурси и електроенергията.

Местните власти потвърдиха, че обширни райони са останали без ток. Очаква се производството на електричество в Кюрдистан да спадне с около 3000 мегавата, предупреди Омид Ахмед, говорител на регионалното правителство.

Ударът е поразил резервоари за съхранение, което е предизвикало силен пожар, при който няколко работници са пострадали, споделиха източници от силите за сигурност на кюрдския регион. Отряди на пожарната служба продължават да се борят с огнената стихия, а инженер от находището посочи, че отстраняването на пораженията по основния склад за втечнен газ ще отнемат 2-3 дни.

„Дрон удари ключово съоръжение за съхранение на газ в находището, нанесе сериозни щети и пожарът още гори“, разказа пред Ройтерс член на персонала, намерил подслон в убежището на обекта поради страх от нови атаки.

Две видеа, излъчени от кюрдския канал Rudaw, показват гъсти пламъци над находището и частично затъмнение в град Ербил след атаката. На терен пристигнаха екипи от двете министерства и единия от операторите на находището – емиратската компания Dana Gas, гласи съвместно изявление.

Правата за разработка на Хор Мор принадлежат на консорциума Pearl, в който участват Dana Gas и свързаната с нея Crescent Petroleum.

Иракската медийна служба за сигурност заяви, че находището е било обект на „подло терористично нападение“, при което е подпален основен резервоар, но няма жертви. Държавният орган отбелязва, че атаката ще влоши недостига на електричество в Ербил и Сулеймания, а властите ще преследват извършителите. Все още не е ясно кой стои зад нападението.

Това е втори пореден удар с дрон по находището в рамките на едва няколко дни – в неделя вечерта кюрдските сили за сигурност откриха огън по дрон, за да осуетят приближаването му към обекта.

Коалицията на премиера ал-Судани спечели изборите за парламент в Ирак.

🇮🇶🗳️ Коалиция, оглавявана от текущия иракския премиер Мохамед Шиа ал-Судани, излезе като победител на парламентарните избори в страната, съобщиха изборните власти.

Висшата избирателна комисия обяви в сряда, че коалицията „Възстановяване и промяна“ начело с ал-Судани е събрала 1,3 милиона гласа на изборите във вторник – с около 370 000 повече от своя най-близък конкурент.

След оповестяването на предварителните резултати ал-Судани поздрави високата избирателна активност от 56%, като я определи като „ясно доказателство за пореден успех“, който отразява „възстановеното доверие в политическата система“.

Въпреки това, макар ал-Судани – който дойде на власт през 2022 г. – да се представяше като лидер, способен да обърне съдбата на Ирак след десетилетия нестабилност, гласуването беше белязано от разочарованието на изтощените избиратели, които го виждаха просто като инструмент утвърдените партии да си разпределят петролното богатство на страната.

Избирателната активност беше по-ниска в райони като Багдад и Наджаф, след като популисткият шиитски лидер Муктада ал-Садр, ръководител на Движението на садристите, призова огромния си брой последователи да бойкотират „порочните избори“.

Както се очакваше, шиитските кандидати спечелиха места в провинциите с шиитско мнозинство, сунитските – в сунитските, а кюрдските – в кюрдските.

Имаше обаче и изненади, особено в Ниневия – провинция, населена предимно със сунити, където Демократичната партия на Кюрдистан (KDP) взе най-много места, а също в провинция Дияла, която има значително кюрдско малцинство, но въпреки това нито един кюрдски кандидат не спечели място за първи път от 2005 г.

В иракския парламент с 329 места нито една партия не може да състави правителство сама, затова партиите създават коалиции с други формации, за да съставят кабинет – процес, често изпълнен с напрежение, който продължава месеци наред.

През 2021 г. ал-Садр спечели най-големия блок, но после се оттегли от парламента след спор с шиитски партии, които отказаха да подкрепят кандидатурата му за премиер.

„През последните 20 години нито една политическа фракция или движение не се оказа способна да спечели пълно мнозинство, което да позволи на един блок самостоятелно да избере премиер. Затова в крайна сметка предстоят кръгове от преговори и договорки между политически сили“, коментира пред телевизия Al Jazeera Али Хашем, жител на столицата Багдад.

Това е шестият парламентарен вот в Ирак след свалянето на дългогодишния диктатор Саддам Хюсеин, чийто режим беше свален в резултат на инвазията на коалиционните сили начело със САЩ за едва 43 дни през април и май 2003 г. Последвалият хаос в страната доведе до кървава сектантска война, появата на терористични групировки като Ислямска държава и дългогодишния колапс на иракската държавност.

Следващият премиер ще трябва да отговори на изисканията на иракчани за работни места, по-добро образование и здравеопазване в държава, измъчвана от системна корупция и лошо управление. Той също така ще трябва да поддържа крехък баланс между съюзниците Иран и САЩ – задача, станала още по-сложна на фона на сътресенията в Близкия изток от последната година.

Интервю на Ал-Шараа за Washington Post.

🇸🇾 След историческата първа визита в Белия дом сирийският президент Ахмед ал-Шараа даде в понеделник интервю за Washington Post. В разговор, продължил един час, той говореше чрез преводач и засегна теми като значението на възстановяването и отношенията на Сирия и Съединените щати.

Той откровено коментира преговорите с Израел, сектантското насилие след войната и собствения си невероятен път – от ислямист в Ирак и лидер на сирийските бунтовници до първия сирийски държавен глава, който се среща с американски президент във Вашингтон.

Интервюто е съкратено и редактирано за по-голяма яснота.

Санкции и отношения със САЩ

Днес се срещнахте с президента Доналд Тръмп и с членове на Конгреса. Бихте ли споделили какви бяха целите ви за това пътуване и смятате ли, че ги постигнахте?

Най-важната цел е да започнем да градим отношенията между Сирия и САЩ, защото в последните сто години те не бяха особено добри.

Търсихме общите интереси между двете страни и установихме, че има много общи точки, върху които можем да стъпим – сигурност, икономика. Стабилността на Сирия ще се отрази на целия регион, както и нестабилността ѝ.

Стабилността е свързана с икономиката, а икономическото развитие – с вдигането на санкциите. Този разговор продължава от месеци и смятам, че постигнахме добри резултати. Все още чакаме окончателното решение.

Остин Тайс

Нашият колега Остин Тайс изчезна в Сирия. Бихте ли ни казали какво знаете за търсенето му, къде може да се намира и дали сте обсъждали случая с Белия дом и други във Вашингтон?

По време на войната, която предишният режим водеше срещу сирийския народ, имаме около 250 000 изчезнали сирийци. Сред тях са и хора с други националности, като Остин Тайс.

Когато стигнахме до Дамаск, веднага освободихме един американски гражданин от затворите и го предадохме на американските власти. Създадохме комисия за изчезналите; специално внимание обръщаме на американските граждани, изчезнали в Сирия, и координираме действията си с американските власти.

Срещнах се с някои от семействата на изчезналите, включително с майката на Остин Тайс. Тя е прекрасна жена. Запознах я и с моята майка, защото имаше сходна история. Бях в неизвестност седем години и всички мислеха, че съм убит – освен майка ми. Тя твърдо вярваше, че един ден ще се върна.

Миналото на Шараа като боец в Сирия и Ирак

Какво бихте казали на обикновения американец, който говори с конгресмена си за санкциите и се чуди: „Защо вдигаме санкциите на човек, който се е сражавал срещу САЩ?“

На първо място, борбата не е нещо срамно, ако е за благородни цели – особено ако защитаваш своята земя и хора, които страдат от несправедливост. Смятам, че това е нещо, за което човек трябва да бъде похвален. Участвал съм в много войни, но никога не съм причинил смъртта на невинен човек.

Който се сражава, трябва да има силен морален компас. Регионът пострада от политиките – западните и американските – и днес много американци са съгласни с нас, че някои от политиките бяха грешка и доведоха до безсмислени войни.

Сектантско насилие и малцинства в Сирия

Едно от опасенията на онези, които не искат да се вдигнат санкциите, е насилието, което все още продължава в страната ви. При режима се правеха опити да се настроят различните групи една срещу друга, но някои от тях още се бият. Как бихте отговорили на критиците, които казват, че не сте направили достатъчно, за да намалите това насилие, и какъв е планът ви, за да спрат атаките срещу малцинствата?

Сирия току-що излезе от жестока война и живя под диктатура и суров режим, който управлява страната 60 години. Сега сме в преходен период и в прехода условията, ситуациите и законите са различни от тези в стабилни държави.

Например Гражданската война в САЩ – след като свърши, всичко ли се стабилизира за една година? Или бяха нужни години? Ние сме в етапа на възстановяване на държавата, на възвръщане и изграждане на закона. Но не казвам, че в Сирия няма проблеми. Това не е краят на историята.

Има лични интереси на определени групи, които искат независимост или автономия. Някои от тези страни търсят оправдание за интересите си и използват своята деноминация или вяра като чадър.

Говорят за екзистенциална заплаха за тяхната деноминация и вяра. В Сирия сме в съвместно съжителство с различни групи, различни религиозни групи, от 1400 години. Още сме тук и разнообразието ни е запазено.

Борба с Ислямска държава

Все още имате Ислямска държава в източната част на страната. Американците казват, че борбата с нея е причината да са там. Бихте ли ни разказали за статуса на споразумението със Сирийските демократични сили (SDF), с кюрдските групи, и смятате ли, че САЩ и тези групи все още са нужни като сила?

Десет години воювахме с Ислямска държава без координация със западна сила или която и да е друга страна.

Днес Сирия е в състояние да поеме тази отговорност. Поддържането на разделена Сирия или наличието на военна сила, която не е под контрола на правителството, създава най-добрата среда за разцвет на ИДИЛ.

Смятам, че най-доброто решение е американските войски в Сирия да наблюдават интегрирането [на SDF в централните правителствени сили за сигурност]. Защитата на сирийска територия ще бъде отговорност на държавата.

Израел и Сирия

Сирия е подложена на многократни атаки от израелската армия. Освен това тя окупира сирийска територия и изглежда подклажда сектантство, особено сред друзката общност. Как планирате да защитите сирийския суверенитет не само от вътрешни, но и от външни сили?

Преди 50 години Сирия влезе във война с Израел. После през 1974 г. е постигнато споразумение за раздалечаване. То издържа 50 години. Но когато режимът на Асад падна, Израел го анулира. Те разшириха присъствието си в Сирия, изгониха мисията за наблюдение на ООН и окупираха нова територия.

От 8 декември насам са нанесли повече от 1000 въздушни удара в Сирия, сред които такива по Президентския дворец и Министерство на отбраната. Но тъй като искаме да възстановим Сирия, не отговорихме на тези агресии.

Настъплението на Израел в Сирия не идва от опасения за сигурността, а от експанзионистични амбиции. Израел винаги е твърдял, че се притеснява от Сирия заради заплахата от иранските милиции и Хизбула. Ние сме тези, които ги изгонихме от Сирия.

Водим преки преговори с Израел и изминахме добър път към споразумение. Но за да стигнем до окончателно споразумение, Израел трябва да се оттегли до границите си преди 8 декември.

САЩ са с нас в тези преговори, както и много международни страни подкрепят нашата гледна точка. Днес установихме, че г-н Тръмп също подкрепя позицията ни и ще настоява колкото се може по-бързо да се стигне до решение.

Ще се съгласи ли Сирия на демилитаризирана зона южно от Дамаск?

Да се говори за демилитаризиране на цял район ще е трудно, защото ако настъпи хаос, кой ще го пази? Ако тази зона бъде използвана от някои страни като плацдарм за удари срещу Израел, кой ще носи отговорност?

И в крайна сметка това е сирийска територия и Сирия трябва да има свободата да се разпорежда със собствената си земя.

Израел окупира Голанските възвишения, за да защити Израел, а сега налага условия в южна Сирия, за да защити Голан. След няколко години може да окупират центъра на Сирия, за да защитят юга. По този път ще стигнат до Мюнхен.

Отношенията с Русия

Бившият сирийски лидер е в Москва и по същество е защитаван от правителството на Владимир Путин. Повдигахте ли този въпрос пред руснаците? Поискахте ли той да бъде върнат, за да бъде съден за престъпленията си?

Десет години воювахме срещу Русия и това беше тежка, трудна война. Няколко пъти обявиха, че са ме убили.

Нуждаем се от Русия, защото е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Нуждаем се от гласа им на наша страна по някои въпроси и имаме стратегически интереси с тях. Не искаме да тласкаме Русия към алтернативни или други варианти в отношението ѝ към Сирия.

Въпросът с Башар ал-Асад е проблемен за Русия, а отношенията ни с тях – още сме в началото. Ще запазим правото си като сирийци да настояваме Асад да бъде изправен пред правосъдието.

САЩ отправиха последно предупреждение към Ирак относно милициите.

🇺🇸⚔️🇮🇶 Съединените щати отправиха директна заплаха към федералното правителство на Ирак, което беше предупредено срещу каквато и да е било намеса на милиции в планирани военни операции в региона и дадоха сигнал, че подкрепяните от Иран групи вече са изцяло в техния прицел.

Острото послание, отправено в разговор по телефона между министъра на отбраната Пийт Хегсет и неговия иракски колега, предизвика шок в политическия елит на Багдад. То беше разкрито само два дни след привидно успокояващо съобщение в знак на подкрепа и навечерието на оспорваните парламентарни избори – низ от събития, който остави Багдад да се бори с нестабилна смесица от американски натиск и непредвидими реакции от страна на мощни местни милиции.

Драматичната ескалация беше разкрита по време на телевизионно интервю на иракския министър на отбраната Табет ал-Абаси, според вестник Asharq Al-Awsat. Той заяви, че е получил обаждане от Хегсет чрез временния ръководител на американското посолство, с предупреждение относно неуточнени предстоящи бойни операции „в райони близо до Ирак“.

Същността на посланието е грубо предупреждение срещу всякакви ответни действия от страна на иракските фракции. Според него Хегсет е завършил 11-12-минутния разговор с остра и зловеща последна фраза: „Това е последното ви предупреждение и добре знаете как ще реагира сегашната администрация.“

Директната заплаха се тълкува от иракски анализатори като ясен сигнал, че Съединените щати влизат в нова, по-конфронтационна фаза в своя дългогодишен конфликт с иракските милиции, подкрепяни от режима в Техеран.

Д-р Ихсан ал-Шамари, директор на Иракски център за политическа мисъл, заяви пред Asharq Al-Awsat, че стратегията на американската администрация спрямо тези фракции вече излиза извън „първоначалната фаза на тестване“. Според него посланието на министър Хегсет дава сигнал, че тези групи вече са мишени и нямат друг избор, освен да се включат към държавата и разоръжат, или да се изправят пред потенциални военни действия от американска страна.

Експертът в сферата на сигурността Мухлид Хазем подкрепи това мнение, като каза на вестника, че очевидно „в региона се готвят военни мерки, вероятно насочени срещу Иран, с координирани въздушни операции срещу подкрепяните от Иран въоръжени фракции“.

Той подчерта, че това не е първото предупреждение, припомняйки идентичното послание от държавния секретар Марко Рубио и остро формулирано изявление от наскоро назначен специален пратеник за Ирак Марк Савая.

„Всяко насочване може да се случи във всеки момент“, предупреди Хазем и допълни, че е налице „недвусмислена ескалация от страна на САЩ срещу Иран, която поставя всички в състояние на тревога“.

Политическият експерт д-р Абас Абуд Салем постави под въпрос момента на заплахата и посочи, че макар позицията на САЩ спрямо милициите да не е нещо ново, сегашният момент е белязан от значителни промени в региона, включително събитията в Сирия.

Той се аргументира, че въпросните промени бележат „нова фаза, в която второстепенни играчи вече не могат да играят значима роля“. Според него основната цел на Вашингтон е да „ограничи иранското влияние в Ирак и региона като цяло“, особено в изборен период, който някои от тези фракции участват в политическия процес – сценарий, който администрацията на Тръмп счита за неприемлив.

Строгото военно предупреждение от Пентагона е част от координирана кампания на американски натиск, водена както на дипломатическия, така и на икономическия фронт.

Само два дни преди обаждането на Хегсет новият специален пратеник на Белия дом Марк Савая издаде мощно встъпително изявление, очертаващо възродената и далеч по-твърда политика на администрацията на Тръмп към Ирак. Както съобщи Kurdistan24, изявлението на Савая, завършило със слогана „НАПРАВЕТЕ ИРАК ОТНОВО ВЕЛИК“, беше директно предизвикателство към статуквото на въоръжени групи, действащи безнаказано.

„Правителството на Съединените щати ясно заяви, че няма място за въоръжени групи, действащи извън авторитета на държавата“, обяви Савая. Той изрично свърза стабилността и просперитета на Ирак с установяването на „обединени сили за сигурност под командването на едно правителство“ – ясен призив за разформироване на паралелните структури за сигурност, поддържани от милициите.

Той не се поколеба да посочи основния източник на тази дестабилизираща влияние, заявявайки, че суверенен Ирак трябва да бъде „свободен от злонамерена външна намеса, включително от Иран и неговите проксита“.

Този дипломатически натиск беше подсилен от ново и агресивно използване на икономически санкции. На 9 октомври Министерството на финансите на САЩ наложи нови санкции срещу иракски банкери и компании, свързани с Корпуса на гвардията на ислямската революция (КГИР) и „Катаиб Хизбула“.

Сред санкционираните субекти е държавната компания Al-Muhandis General, която беше описана от Министерство на финансите на САЩ като „икономическо рамо“ на Народни мобилизационни сили (PMF) – санкционирана организация-чадър, която включва много от подкрепяните от Иран фракции. САЩ заявиха, че санкциите са насочени към закриването на мрежи за корупция и пране на пари, които позволяват на тези групи да съществуват.

Решението доведе до остра и тревожна реакция от иракското правителство. Неговият говорител Басем ал-Авади нарече санкциите „едностранни, неоправдани и противоречащи на партньорския дух“ и алармира, че това решение без предварителни консултации „създава негативен прецедент“.

Иракският премиер нареди сформирането на високопоставен национален комитет за преглед на случая. Министерството на комуникациите от своя страна защити решението си да възложи договор на компанията „Мухандис“, заявявайки, че като държавно притежавана структура под СНМ тя има право да участва в търгове според иракските регламенти.

Този публичен спор около санкциите подчертава дълбокото и сложно преплитане на въоръжените милиции в официалните структури на иракската държава – реалност, която прави американското искане за ограничаване на тяхното влияние изключително трудно и чувствително за Багдад.

Моментът на засиления американски натиск, точно преди парламентарните избори на 11 ноември, поставя федералното правителство на Мохамед Шия ал-Судани в наистина несигурно положение. Смесените сигнали от Вашингтон – послание за подкрепа към премиера в един ден, директна заплаха за започване на военни действия на следващия – подхраниха нарастваща тревога в целия политически спектър.

Ал-Судани се бори за изборите на фона на остри вътрешни спорове в рамките на неговата Координационна рамка – именно шиитската коалиция на мощните подкрепяни от Иран фракции, които очевидно се превръщат в основни мишени на САЩ.

Обаждането на Хегсет не се ограничи единствено до заплахи. Министърът на отбраната ал-Абаси сподели, че в него са обсъдили текущото сътрудничество в сигурността и дроновете, предложението за меморандум за партньорство в разузнаването и плановете доставка на хеликоптери Bell за Ирак.

Двойният подход, включващ предложение за засилено партньорство в сферата на сигурността и едновременно заплахи с военни действия срещу елементи в същата тази държава, представлява класическата стратегия на моркова и тоягата, предназначена да принуди Багдад да направи избор.

Както отбеляза ал-Шамари, изявленията на Савая и Хегсет са „пътна карта за политическите сили, формиращи следващото правителство“ – ясно указание, че бъдещата подкрепа ще зависи от тяхното съответствие с американските цели.

Докато Ирак се отправя към изборните урни, лидерите му са принудени да се ориентират в опасен терен, хванати в исканията на мощен международен партньор и вкоренената власт на местни милиции, подкрепяни от сериозен регионален съсед.

„Последното предупреждение“, отправено от министъра на отбраната Пийт Хегсет, драматично повдигна залозите, превръщайки процеса по съставяне на правителство след изборите в критичен момент, който може да определи дали страната ще успее да утвърди своя суверенитет или ще бъде потопена в нова и потенциално разрушителна фаза на вътрешен и външен конфликт.

Ирак потвърди надзора върху изграждането на гранична стена със Сирия

🇮🇶 Командването на Граничната охрана на Ирак съобщи, че изграждането на гранична стена със Сирия се извършва под негов контрол, с което беше опровергана информация на медии от населената предимно с кюрди североизточна Сирия, според която проектът се осъществява от Правителството на Кюрдистанския регион (KRG).

Бригаден генерал Хайдер ал-Кархи, директор на пресслужбата на Граничната охрана, заяви пред Rudaw, че „строителството на бетонната стена по границата със Сирия се извършва под надзора на командването на Граничните войски“.

Той подчерта, че усилията имат за цел да „укрепят целия граничен триъгълник между Ирак, Турция и Сирия – от граничния пункт Рабия до Фишкхабур, западно от Кюрдистанския регион“.

Кархи уточни, че макар да има „пълна координация“ с KRG относно изграждането на стената и съвместния контрол по границите с Турция и части от сирийската граница, инициативата е изцяло на федералното правителство.

Уточнението идва след публикации в медии на сирийските кюрди, че KRG издига стена с височина три метра и дебелина 75 сантиметра по границата между Кюрдистанския регион и Рожава.

След разпадането на режима на бившия сирийски президент Башар Асад през декември Ирак засили своите усилия за укрепване на 618 км. граница със Сирия, притеснен от възможни възможните нови прояви на нестабилност и проникване на бойци и спящи клетки на „Ислямска държава“

В резултат федералните власти в Ирак затвориха ключови гранични пунктове със Сирия в началото на декември.

По данни от началото на 2025 г. стената вече се простира на около 400 км. включвайки бетонни заграждения, дълбоки окопи и наблюдателни кули, предназначени да предотвратяват нелегално преминаване.

В средата на септември Командването на Граничната охрана съобщи, че близо 99% от границата се намира под наблюдение с камери, а укрепените участъци се патрулират ежедневно от дронове.

Мерките са насочени не само срещу терористични заплахи, но и срещу незаконната търговия през границата, особено контрабандата на наркотици като каптагон – проблем, който предшества дори падането на режима на Асад.

Освен със Сирия, чиято граница е 618 км, Ирак има 335 км граница с Турция и около 1420 км с Иран.

Иракчанин ще лежи доживот за трафик на хора, вербувал бойци за Русия срещу Украйна

Задържани иракски граждани пред стена в затвора в град Хакланя, западно от Багдад.
📸 Снимка: Getty Images

🇮🇶⚖️🇷🇺 Иракчанин беше осъден на доживотен затвор за трафик на хора, след като вербувал свои сънародници да се сражават в редиците на руската армия във войната срещу Украйна.

В изявление на Наказателния съд в Наджаф се посочва, че осъденият е сформирал групи и ги е изпращал да воюват в чужди държави срещу заплащане, а присъдата е наложена съгласно иракския закон за борба с трафика на хора.

Според съдебен представител и висш служител по сигурността, пожелали анонимност, мъжът – посочен като Рисан Фалах Камел – е признат за виновен във вербуване на бойци и изпращането им да воюват на страната на Русия.

От началото на войната, започнала с пълномащабната руска инвазия през февруари 2022 г. чужди бойци се присъединяват и към двете страни.

По-рано тази година украински официални лица заявиха, че значителен брой китайски граждани се сражават в редиците на руската армия и че Киев е събрал подробни разузнавателни данни за повече от 150 наемници, вербувани от Москва чрез социалните мрежи. Китай отхвърли тези обвинения.

Северна Корея се утвърди като един от най-близките съюзници на Москва, като според сведения на разузнавателни източници от САЩ и Южна Корея, тя е изпратила хиляди свои войници и милиони боеприпаси в подкрепа на руската армия. Това военно сътрудничество засили изолацията на Севера от международната общност, но укрепи неговите стратегически връзки с Кремъл.

В първите месеци на войната украинските власти обявиха, че над 20 000 доброволци от 52 държави са пристигнали в страната, за да ѝ помогнат в отбраната срещу руската агресия. Оттогава броят на чуждестранните бойци в редиците на украинската армия остава неясен.

Миналата година руските военни плениха британски гражданин, участвал в украинските операции в Курска област като част от Чуждестранния легион, структура в състава на Силите за териториална отбрана на Украйна.

Ирак започва преговори със Сирия за рехабилитация на нефтопровода Киркук–Банияс

🇮🇶🤝🇸🇾 Ирак започна преговори с правителството на Сирия за възраждане на отдавна неактивния нефтопровод Киркук–Банияс, стратегически коридор, който в миналото е свързвал северните петролни полета на Ирак с крайбрежието на Средиземно море в Сирия.

Иракският заместник-министър на петрола Басем Мохамед Худайр обяви началото на официални разговори с Дамаск за възраждане на тръбопровода, като в същото време се водят консултации с американския енергиен гигант ExxonMobil за множество проекти за развитие на петролния сектор, които включват инвестиции в производствени полета, възстановяване на инфраструктура и модернизация на системи за износ и съхранение на петрол, според изявления, цитирани от държавната новинарска агенция (INA).

Петролопроводът Киркук–Банияс, построен през 1952 г., се простира на близо 800 км и разполага с капацитет за износ от 300 000 барела дневно. Той е сред най-старите експортни маршрути в Близкия изток, но е неактивен от десетилетия заради войни и политически сътресения. Възстановяването му сега е разглеждано като стратегическа стъпка, която може да осигури на Ирак допълнителен излаз към Средиземно море, а за Сирия – жизненоважна възможност за укрепване на крехката икономика чрез приходи от транзит.

Худайр отбеляза, че преговорите с Дамаск вървят паралелно с по-широките планове на Ирак за рехабилитация на вътрешната мрежа от тръбопроводи в северните и южните части на страната, както и за реконструкция на складовете за суров петрол.

Тези преговори следват среща на високо ниво между иракския заместник-министър-председател по енергетиката и министър на петрола Хаян Абдул Гани и неговия сирийски колега Мохамед Башир, проведена в Багдад на 12 август. По време на срещата двете страни обсъдиха създаване на съвместен технически комитет, който да оцени състоянието на съвместния тръбопровод и да проучи варианти за включване на международен консултант, който да определи дали подлежи на ремонт или изисква пълна подмяна.

Иракският министър подчерта значението на диверсификацията на експортните маршрути и посочи, че Банияс ще бъде алтернативна опция, която ще допълни тръбопровода Ирак–Турция до Джейхан и линията Киркук–Триполи към Ливан.

Преговорите със Сирия идват на фона на исторически пробив в експортните маршрути на Ирак от север. В събота в 6:50 ч. сутринта износът на суров петрол от Иракски Кюрдистан беше възобновен официално след прекъсване, продължило повече от две години и половина. Доставките на петрол от станция Пешкабур отново потекоха към турското пристанище Джейхан по силата на тристранно споразумение между Министерство на природните ресурси на Кюрдското регионално правителство, Федералното министерство на петрола на Ирак и международни петролни компании.

В рамките на споразумението ще бъдат изнасяни 190 000 барела суров петрол дневно, докато 50 000 барела ще останат за вътрешно потребление. Всички експортни количества вече се прехвърлят към държавната компания за маркетинг на петрол SOMO, управляваща продажбите на международните пазари.

Отварянето на клапите в Пешкабур възстанови ключовата енергийна връзка на Иракски Кюрдистан със Средиземно море. Процесът е наблюдаван съвместно от представители на Ербил и Багдад, като суровият петрол от всичките осем полета в региона се консолидира в петролната станция Хурмала, преди да бъде изпомпван към Пешкабур и нататък към Джейхан.

Хошманд Садик от Kurdistan24 посочва, че SOMO вече е подписала договор с водеща швейцарска търговска компания за маркетинг на кюрдския петрол. От Джейхан част от обемите ще се насочат към европейските пазари, а други ще бъдат изпратени към Северна Америка и други дестинации.

Докато Багдад придвижва напред разговорите с Дамаск за възстановяване на тръбопровода Киркук–Банияс, този ход подчертава стремежа му към диверсификация на своята карта за износ на енергия в момент, когато сътрудничеството с Иракски Кюрдистан възстанови жизненоважния поток към световните пазари. За Ирак, Сирия и Близкия изток като цяло резултатът от тези преговори може да отбележи нова ключова глава в пренареждането на геополитиката на петрола след десетилетия на конфликти и прекъсвания.

Русия е доволна от подновения износ на кюрдски петрол.

Пламък се издига от комин на нефтено находище в Иракски Кюрдистан, 16 август 2014 г.
📸 Снимка: REUTERS/Azad Lashkari

🇷🇺🇮🇶 Русия е много доволна от подновения износ на кюрдски петрол, заяви външният министър Сергей Лавров пред Нами Абдула от Rudaw по време на пресконференция в ООН, проведена тази събота.

„Много сме доволни от това“, каза Лавров, като добави, че споразумението за износ означава „едно-единствено нещо – че кюрдите и арабите в Ирак могат да се разберат помежду си и да постигнат съгласие“.

Федералното правителство на Ирак и регионалните власти в Иракски Кюрдистан поддържат тесни икономически връзки с Москва, която има няколко петролни компании, сред които Газпром Нефт, Лукойл и Роснефт, които оперират както в Кюрдистан на север, така и в петролните находища на Южен Ирак. Двете страни установяват дипломатически отношения още през 1944 г.

Износът на кюрдски петрол беше подновен през тръбопровода Ирак-Турция в събота, след успешно сключване на споразумение по-рано тази седмица, предшествано от повече от две години преговори с участието на регионалните власти на Иракски Кюрдистан, федералното правителство в Багдад и международни петролни компании.

Износът беше спрян през март 2023 г. след постановление на арбитражен съд в Париж, според което Турция е позволила на Ербил да изнася самостоятелно петрол от 2014 г. в нарушение на договора за тръбопровода с Багдад от 1973 г.

Лавров сподели, че е говорил лично с иракския външен министър Фуад Хюсеин и поддържа редовна комуникация с кюрдското ръководство.

„Много сме доволни, че кюрдите и централните власти насърчават диалог“, отбеляза той и добави, че Москва не желае „кюрдският въпрос да ескалира и да създаде проблеми за всички“. Той подчерта също, че с последното споразумение за износа на петрол Ербил и Багдад са показали, че могат да се разбират.

„Без национално съгласие държавите биха се разпаднали. Ербил и Багдад доказаха това, а ние активно подкрепяме този процес“, каза той.

Катаиб Хизбула освободи от плен Елизабет Цурков в Ирак.

🇮🇶🇮🇱 Елизабет Цурков, изследователка от руско-израелски произход, която беше отвлечена от шиитската милиция Катаиб Хизбула в Багдад през 2023 г. е била освободена и в момента се намира в посолството на САЩ в иракската столица, съобщи във вторник вечерта Доналд Тръмп в платформата Truth Social.

Американският президент уточни, че Цурков е била „изтезавана“ в продължение на месеци, след което призова Хамас да освободи израелските заложници.

С радост съобщавам, че Елизабет Цурков, студентка в Принстън, чиято сестра е американска гражданка, току-що беше освободена от „Катаиб Хизбула“ и вече се намира в безопасност в американското посолство в Ирак, след като бе измъчвана в продължение на много месеци. Винаги ще се боря за справедливост и никога няма да се предам. Хамас, освободете заложниците сега!

Иракският премиер Мохамед Шиа ал-Судани също потвърди новината в публикация на X:

„След усилията на нашите служби за сигурност в продъление на месеци, обявяваме пускането на свобода на руската гражданка Елизабет Цурков. Няма да позволим на никого да уронва репутацията на Ирак и иракчаните.“

38-годишната жена с израелски произход и руско гражданство, учеше в Съединените щати като докторант в Принстънския университет. Тя беше отвлечена в Багдад на 26 март 2023 г. по време на визита, свързана с нейната изследователска дейност. Смяташе се, че е държана от шиитската милиция Катаиб Хизбула, въпреки че групировката последователно отричаше обвиненията. Това не е първото посещение на Цурков в страната, в която вероятно е влязла с руския си паспорт.

Близо година след отвличането се появи видео, в което тя моли на иврит за своето освобождаване. В записа тя „признава“, че работи за Мосад и ЦРУ, и настоява Израел да прекрати „ужасните си атаки“. Преди отвличането тя беше известна като остър критик на израелския премиер Бенямин Нетаняху и заяви публично: „Ако бъда отвлечена, не оказвайте натиск за освобождаването ми.“

Елизабет Цурков е родена в Санкт Петербург в семейство на еврейски дисиденти, които преди това са били затворници в Сибир. Когато е на четири години, нейното семейство имигрира към Израел и се установява в Кфар Елдад на Западния бряг, където майка ѝ все още живее. Тя има сестра в САЩ, по-малък брат и сестра в Израел, а нейният баща пребивава в Бразилия.

След отбиване на военната си служба Елизабет завършва бакалавърска степен по международни отношения и комуникации в Еврейския университет в Йерусалим, а след това кара магистратура по близкоизточни изследвания в университета в Тел Авив и политология в Чикагски университет. По-късно започва докторантура в Принстън, която я отвежда в Ирак, където води проучвания на терен. Академичната ѝ работа е посветена на Близкия изток със специален фокус върху Сирия и гражданската война в страната, както и Ислямска държава. Цурков провежда своите изследвания в Сирия, Йордания, Турция и други държави от региона.

Нейната сестра Ема Цурков заяви: „Цялото семейство е безкрайно щастливо. Нямаме търпение да видим Елизабет и да я дарим с цялата любов, която пазим 903 дни. Благодарни сме на президента Тръмп и на специалния му пратеник Адам Бьолер. Ако Адам не беше превърнал завръщането на сестра ми в своя лична мисия, не знам къде щяхме да бъдем днес.“

„Искаме да благодарим и на Джош Харис и неговия екип в американското посолство в Багдад за подкрепата към сестра ни, както и на организацията Global Reach, която се бореше неуморно за нейното безопасно завръщане“, допълни тя.

В опит за постигане на пробив майката на Елизабет се срещна със специалния пратеник на Белия дом по въпросите на заложниците Бьолер, който вече беше участвал в освобождаването от плен на Хамас на американско-израелския заложник Едан Александър.

Обзор на събитията в Ирак през последните две денонощия.

Обзор на най-важното:

• Ирак оттегли спорния законопроект за Хашд аш-Шааби след натиск от САЩ
• Украйна отрече участие в обучение на бойци или производство на дронове за Ирак
• Ирак разби голяма мрежа за финансиране на Ислямска държава, планирала атаки в Европа
• Американските войски се изтеглят от Багдад към Ербил
• Ирак свиква конференция в Ню Йорк за закриване на лагера ал-Хол
• Иракският премиер ще открие възстановената джамия ан-Нури в Мосул

Ирак оттегли спорния законопроект за Хашд аш-Шааби след натиск от САЩ

Иракското правителство е отменило спорния законопроект за реформация на „Силите за народна мобилизация“ (Хашд аш-Шааби) след силен натиск от страна на САЩ, съобщиха в сряд източници, близки до въпроса. Парламентът многократно не успя да го приеме.

Ибрахим ад-Дулайми, правен съветник на председателя на парламента, заяви пред Rudaw, че това решение е взето на последната среща на проиранската шиитска „Координационна рамка“ след много сериозни предупреждения от Вашингтон, който имал „възможност да парализира Ирак само с икономически средства“.

„На срещата премиерът Мохамед Шия ал-Судани каза на членовете на рамката: ако не оттеглим закона за Хашд, ще се сблъскаме с тежки американски санкции и Ирак ще бъде унищожен“, каза Дулайми.

Законопроектът предвиждаше организиране на работата на Комисията за народна мобилизация – държавен орган, с който Хашд бе интегриран в институциите. Проектът уреждаше структурата, заплатите и пенсиите на бойците – чувствителна тема заради голямото влияние на милициите.

Въпреки че през 2016 г. парламентът официално включи Хашд в системата за сигурност, много негови фракции действат самостоятелно, с безнаказаност и запазват тесни връзки с Иран. Част от тях са участвали в нападения срещу американски сили в Ирак и Сирия.

Махди ал-Кааби от движението Хизбулла ан-Нуджаба – една от фракциите на Хашд – призна пред Rudaw, че законопроектът е оттеглен заради непрестанния натиск от САЩ.

„Нашите депутати ще продължат усилията си, но без политически консенсус законът трудно ще бъде приет“, добави той.

Хашд беше създаден през 2014 г. след призив на аятолах Али ас-Систани за мобилизация срещу настъплението на Ислямска държава. Сред фракциите му има групировки, определени от Белия дом като терористични.

Украйна отрече участие в обучение на бойци или производство на дронове за Ирак

Дипломатическата мисия на Украйна в Багдад отхвърли в събота твърденията, че Киев е замесен в обучение на въоръжени лица и производство на дронове за незаконна употреба в Ирак и Кюрдистан.

„Посолството на Украйна категорично отхвърля неверните информации, че украинската страна участва в подготовката или обучението на лица за незаконни дейности в Ирак или Кюрдистан“, гласи официалното изявление.

Реакцията идва след разпространени от силите за сигурност в Сюлеймания „самопризнания“ на задържани, обвинени във връзки с Лахур Талабани – лидер на опозиционния „Народен фронт“, арестуван миналата седмица.

Във видео един от заподозрените твърди, че им било наредено „да атакуват резиденцията на Бафел Талабани с дронове“ и че „са изпратени в Украйна на обучение с камикадзе-дронове“.

Киев определи обвиненията като „опит за дискредитиране на Украйна и нейното ръководство“.

„Украйна никога не е извършвала дейности, свързани с подготовка на бойци или производство на безпилотни апарати за незаконна употреба извън страната. Подобни твърдения са груба дезинформация“, подчерта посолството.

„Народният фронт“ също обяви самопризнанията за фалшифицирани.

Сблъсъците при ареста на Лахур Талабани в Сюлеймания доведоха до смъртта на петима души – трима от силите за сигурност и двама негови поддръжници.

Ирак разби голяма мрежа за финансиране на Ислямска държава, планирала атаки в Европа

Националната разузнавателна служба на Ирак (INIS) съобщи, че е разбила международна мрежа за финансиране на Ислямска държава, която е планирала терористични атаки в Европа и срещу иракски интереси в чужбина.

„Чрез изключителна трансгранична операция под надзора на Върховния съдебен съвет беше неутрализирана мрежа, отговорна за прехвърляне на терористи през редица държави с цел подкрепа на Ислямска държава“, се посочва в изявление на службата в X.

Арести са извършени в няколко страни от Западна Африка след дълго наблюдение на движението и комуникациите на групата. Според INIS тя е финансирала дейността на Ислямска държава, като е подготвяла атаки в Европа.

Ислямска държава се издигна през 2014 г. с превземането на обширни територии в Ирак и Сирия и обяви „халифат“ с център Мосул. Макар че беше териториално разгромена в Ирак през 2017 г. и в Сирия през 2019 г., групировката остава активна, като редовно извършва засади, отвличания и атентати.

Разузнаването уточни, че акцията е продължение на операция от 2023 г. в Киркук срещу мрежа за финансиране на клетки на Ислямска държава.

Американски войски се изтеглят от Багдад към Ербил

Американските сили ще започнат изтегляне от Багдад в събота в рамките на споразумението от 2021 г. между САЩ и Ирак, съобщиха пред Rudaw висши източници от отбраната.

Първият етап включва напускане на „Зелената зона“, летището и щаба на Съвместно командване. Според съветника по сигурността в провинция Анбар Абдула ал-Джугайфи, изтеглянето обхваща и базата Айн ал-Асад – основен център на международната коалиция срещу Ислямска държаава.

Споразумението от 2021 г. трансформира американската мисия в „съветническа и подпомагаща“ и беше резултат от напрежението след убийството на иранския генерал Касем Сулеймани и Абу Махди ал-Мухандис, заместник-командир на Хашд аш-Шааби, в Багдад през 2020 г.

В петък вечерта американското посолство уточни, че войските няма да напуснат напълно Багдад, а процесът следва договорената времева рамка за приключване на военната мисия.

Създадената през 2014 г. коалиция срещу Ислямска държава включва 89 държави и организации. САЩ поддържат контингент от около 2500 войници в Ирак към средата на 2025 г.

Ирак свиква конференция в Ню Йорк за закриване на лагера ал-Хол

Ирак е изпратил покани до всички държави, чиито граждани се намират в лагера ал-Хол в Хасака, североизточна Сирия, за международна конференция в Ню Йорк през септември, на която трябва да бъде обсъдено изпразването и окончателното закриване на лагера.

Ал-Хол се намира под контрола на „Сирийските демократични сили“, но се смята, че Ислямска държава има силно влияние там. В лагера са настанени около 40 000 души, повечето иракчани и сирийци, свързани с терористичната групировка, както и чужденци, пристигнали за включване към „халифата“.

„Лагерът е тиктакаща бомба за националната сигурност на Ирак“, заяви иракският дипломат Ясин Шариф ал-Худжайми.

Конференцията е насрочена за 26 септември в рамките на сесията на Общото събрание на ООН. На този етап участие са потвърдили над 30 държави.

Багдад вече репатрира свои граждани от лагерите в Рожава и планира всички иракчани да бъдат върнати до 2027 г. Много държави обаче отказват да приемат своите граждани поради рисковете от радикализация.

Иракският премиер ще открие възстановената джамия ан-Нури в Мосул

Премиерът Мохамед Шия ал-Судани ще посети Мосул в понеделник, за да открие възстановената историческа джамия ан-Нури, унищожена по време на управлението на Ислямска държава, заяви депутатът Шерван Дубардани.

Джамията и нейното наклонено минаре ал-Хадба са били символ на града в продължение на 850 години и присъстват върху банкнотата от 10 000 динара. Те бяха разрушени от джихадисти през 2017 г., докато иракските сили настъпваха срещу тях.

Проектът по възстановяване беше ръководен от ЮНЕСКО с финансиране от ОАЕ на стойност 50,4 млн. долара. Очаква се на церемонията да присъстват и делегация от Емирствата, а също и министърът на вътрешните работи на Кюрдистан Ребер Ахмед.

Минарето е построено през 1172 г. от Нур ад-Дин Зенги. Наречено е ал-Хадба (гърбавото) още през XIV век, когато е започнало видимо да се накланя.

Мосул е вторият по големина град в Ирак, оказал се последния бастион на Ислямска държава, и понесе най-тежките разрушения. Джамията ан-Нури придоби световна популярност, когато на 4 юли 2014 г. лидерът на Ислямска държава Абу Бакр ал-Багдади обяви „халифата“.

САЩ и световната общност призоваха за сдържаност след сблъсъци в Иракски Кюрдистан.

🇮🇶 Дипломатическата мисия на САЩ в Ирак направи публично изявление по повод боевете в Сулеймания, призоваващо всички страни в конфликта да проявят сдържаност и изрази своето противопоставяне на всяко насилие, заплашващо обществената безопасност.

Американското изявление добавя силен международен глас към нарастващия хор от безпокойство относно мащабна операция по сигурността, разтърсила града, предизвика негативни реакции от правозащитна организация и подтикна подобно изявление на безпокойство от съседна Турция.

„Мисията на САЩ в Ирак следи внимателно ситуацията в Сулеймания. Против сме всяко насилие, застрашаващо обществената безопасност и стабилност, и призоваваме страните да проявят сдържаност.“ Директната намеса от американска страна подчертава тежестта на събитията и потенциалния им ефект върху по-широката стабилност на Иракски Кюрдистан и Ирак като цяло.

Призивът за спокойствие на Щатите беше предшестван от този на Турция, чието министерство на външните работи обяви, че следи случващото се с тревога. „Внимателно и отблизо наблюдаваме развитието в град Сулеймания, което е от голямо значение за стабилността и мира в Ирак, както и за безопасността на нашите граждани“, заяви турското министерство, което потвърди, че нейното консулство в Ербил контактува активно с местните власти, за да гарантира защитата на турските граждани в региона.

След избухването на сблъсъците кюрдският премиер Масрур Барзани заяви, че „тези напрежения и сблъсъци в Сулеймания застрашават сигурността и стабилността на Иракски Кюрдистан“, като изтъкна нуждата „всички страни да проявят сдържаност, боевете да бъдат прекратени незабавно и младите хора в тази страна да не се превръщат в жертви“ и подчерта, че всякакви спорове трябва да бъдат разрешавани по законен път.

Тази тревога беше предизвикана от бурна нощ на сражения, завършила в петък сутринта, когато сили на Патриотичния съюз на Кюрдистан (PUK) превзеха хотел „Лалезар“ – главната квартира на Лахур Шейх Джанги – и арестуваха него и брат му Полад. Операцията приключи с предаването на свързани с него въоръжени мъже, слагайки край на часове на тежка стрелба, която превърна части от Сулеймания, особено квартал Сарчнар, в зона на въоръжен конфликт.

Операцията, макар и стигнала до насилствени методи, следва официална заповед на съда. Няколко часа преди сблъсъците съдебните и полицейските власти потвърдиха ареста на Джанги и няколко други заподозрени съгласно чл. 56 от Иракското наказателно законодателство, отнасящ се до престъпни споразумения и действия, вредящи на обществената сигурност. След това оборудвани с танкове и бронирани машини части на PUK се разгърнаха след полунощ и настъпиха към хотела. Напрегнатата ситуация ескалира в открит въоръжен конфликт малко след разсъмване, с доклади за употреба на тежки оръжия и ракети при атаката. Конфликтът се разрасна, след като щабът на командването на Силите 70 на PUK беше нападнат от дрон, натъпкан с експлозиви.

Изпълнението на заповедта беше осъдена остро от Независимата комисия за правата на човека в Кюрдския регион. Правозащитната организация определи използването на антитерористични сили и тежко оръжие като неподходящ „военен показ“, който пося страх сред обществото и ще има лошо отражение върху репутацията на региона. Изявлението на комисията изрази съжаление, че „ се проведе жестоко стълкновение и 4-часова битка“, довели до ранени и смъртни случаи, което създаде „голямо безпокойство в град Сулеймания“.

Макар да подкрепя напълно изпълнението на съдебни решения, комисията категорично отхвърли начина, по който бяха извършени арестите. Тя посочи критичен процедурен пропуск, заявявайки, че „силата, изпълняваща заповедта за арест, е полицията, а не антитерористични или други сили“. Изявлението осъди използването на „танкове, картечници и тежки оръжия“ в операцията. Освен това бяха изразени сериозни опасения относно процедурите след ареста, отбелязвайки, че според официалния протокол обвиняемите трябва да бъдат отведени в официални центрове за задържане и трансфер, а „не на друго място или в партиен щаб“.

Комисията изрази дълбока загриженост и за публичното представяне на арестуваните лица, след като медии разпространиха видеа и снимки, показващи ги с белезници и наричайки ги „пленници“. Комисията подчерта основен правен принцип: „обвиняемият е невинен, докато не бъде доказана вината му от съда, и не е позволено, заради човешкото достойнство, подобна ситуация да бъде показвана.“

Тежките сблъсъци са поредната драматична глава във вътрешната борба за власт в рамките на Патриотичния съюз на Кюрдистан. Лахур Шейх Джанги, бивш съпредседател на партията, беше официално изключен през ноември 2021 г., след като братовчед му Бафел Талабани консолидира своя контрол. Оттогава Лахур основа нова политическа партия, Народния фронт.

Прибягването до насилие при ареста му сега поставя методите на силите за сигурност под интензивен контрол, повдигайки значителни правни въпроси, като същевременно привлече внимание от ключови международни партньори.

HPG отбеляза 41 години въоръжена борба срещу турската армия на фона на призиви за разоръжаване.

🇹🇷🇮🇶 Народните сили за отбрана (HPG), военното крило на Кюрдската работническа партия (PKK), проведе церемония в планински райони на Иракски Кюрдистан, по случай 41-ата годишнина от началото на въоръжената борба срещу турската армия на 15 август 1984 г.

Събитието подчерта историческото значение на тези действия под ръководството от командир Махсум Коркмаз, като повратна точка в борбата на кюрдския народ за свобода и достойнство.

Церемонията се състоя в контекста на ключови промени около ПКК. През февруари нейният лидер Абдула Йоджалан, излежаващ доживотна присъда в Турция, призова организацията да свали оръжие и да се саморазпусне – исторически обрат след четири десетилетия конфликт, отнел повече от 40 000 живота.

ПКК обяви незабавно прекратяване на огъня на 1 март, последвано от решението за разпускане на военното си крило. На 11 юли в пещерата Джасана до Сюлеймания бойци на символично изгориха оръжията си, отбелязвайки първата конкретна стъпка по пътя към разоръжаване. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган определи събитието като „историческа стъпка“ към „Турция без тероризъм“.

Въпреки това HPG остават активни в планинските райони на Иракски Кюрдистан. По време на церемонията говорител подчерта, че духът на съпротивата от 15 август продължава да вдъхновява борбата за кюрдски права и изразиха увереност, че опитът от десетилетия ще доведе до нови успехи, въпреки прехода към демократични средства, прокламиран от Йоджалан. Сред присъстващите бяха висши командири на HPG, които почетоха падналите в борбата и подчертаха значението на първоначалната офанзива от 1984 г. за политическите и военни постижения днес.

Церемонията завърши с революционни песни, танци и скандирания „Bijî Serok Apo“ [Да живее лидерът Йоджалан] и „Jin Jiyan Azadî“ [Жена, Живот, Свобода] в символ на продължаващата отдаденост към каузата. Въпреки призивите за разоръжаване, присъствието на HPG в региона и продължаващите тържества предполагат, че преходът към пълно разпускане може да се окаже по-сложен от очакваното и да се нуждае от допълнителни правни и политически реформи, отбелязват анализатори.

САЩ пренасочват войските си в Ирак заради възможен конфликт между Иран и Израел

🇺🇸🪖🇮🇶 Американската армия в Ирак се готви за ново пренасочване на сили, за да се адаптира към нарастващите заплахи от нова потенциална война между Иран и Израел.

Според източници, пренасочването не отразява спешни промени по вече сключеното споразумение между Вашингтон и Багдад за изтегляне на стотици войници през септември 2025 г.

Американски служител обяви, че новите маневри между американските бази в региона „отговарят на карта на рисковете за сигурността в новата география на Ирак и околностите му“.

На територията на авиобаза Айн ал-Асад в западната провинция Амбар са били извършени пренос и складиране на американска военна техника. Според саудитския вестник Asharq Al-Awsat в базата са били прехвърлени устройства за ранно предупреждение и радари.

Междувременно Али Лариджани, главен секретар на Върховния съвет за национална сигурност на Иран, е получил „неудобни отговори“ от иракчаните в отговор на предложената от него помощ за охрана на общата ирано-иракска граница, като му е било казано, че те „не са способни да изпълнят мисията, в която Иран е претърпял провал с всички свои ресурси“.

Неизвестни лица извършиха умишлен палеж в овощни градини на командири от Хашд аш-Шааби.

🇸🇾 Огромна площ от овощни градини в планините Хамрин в иракската провинция Салах ад-Дин, които са собственост на ръководители в Силите за народна мобилизация (PMF), е обект на умишлен палеж, дело на неизвестни лица. Огнената стихия доведе до значителни щети по земеделската земя, която е актив от огромно значение за местното население.

На този етап самоличността на извършителите остава неизвестна, но подозренията падат върху терористите от Ислямска държава, които имат безкрайно досие на атаки срещу подобни цели, особено в тази част на страната. Друга хипотетична възможност е палежът да е дело на бивши земевладелци от местната сунитска общност, чиито мотиви може да са свързани с недоволство от спорове за собственост върху земеделска земя или сектантско напрежение.

⚔️ Иракската армия и Хашд аш-Шааби започнаха съвместна операция, насочена към останки на Ислямска държава, укриващи се в труднодостъпния терен на планинската верига Хамрин, заемаща части от провинциите Салах ад-Дин, Дияла и Киркук.

PMF разпространи изявление, в което уточнява, че офанзивата е проведена от три посоки на базата на точни разузнавателни данни с цел ликвидиране на останалите терористични клетки. Операцията започва със силен артилерийски и минометен обстрел по терористични цели и все още е в ход към момента на публикуване на доклада.

Известна със сложния си терен от пещери и мрежи от тунели, районът отдавна играе ролята на стратегическо убежище, логистичен център и тренировъчна база за джихадистки групировки, сред които Ислямска държава. Въпреки че беше победена и няма териториални владения в Сирия и Ирак, спящи клетки продължават да използват тези обширни и трудни пространства, за да се прегрупират и да атакуват силите за сигурност и критична инфраструктура, използвайки тактики от партизанска война.

Ирак репатрира 15 000 граждани от сирийския лагер „Ал-Хол“

📸 Снимка: AFP

🇮🇶 Иракското федерално министерство на миграцията и разселените лица съобщи, че е репатрирало успешно 15 000 иракски граждани от лагера „Ал-Хол“ в североизточна Сирия, от които 10 000 вече са се върнали по родните си места в цялата страна.

Кюрдските власти държат хиляди чуждестранни граждани от началото на сирийската гражданска война през 2011 г. Много от тях са европейски и канадски граждани, както и бойци от целия свят. Много от тях са дошли в страната, преминавайки границата от Ирак заедно със своите семейства.

Според заместник-министъра на миграцията Карим Ал-Нури процесът на репатриране на разселени лица от лагера продължава като част от усилията за „тяхната интеграция и връщането им в техните общности“.

Той отбеляза, че „повечето от иракчаните, живели преди това в Ал-Хол, са върнати, докато 5000 остават в иракския лагер Ал-Джадаа, където преминават рехабилитация преди завръщането си“.

Ал-Нури също така потвърди, че близо 18 000 иракчани все още са в Ал-Хол, който е разположен в североизточната провинция Хасака. Той каза, че те ще бъдат върнати у дома, след като проверката за сигурност позволи.

Лагерът приютява семейства на бивши бойци от Ислямска държава, по-голямата част от които са от Ирак и Сирия, заедно с граждани от други страни.

Междувременно федералното министерство на здравеопазването обяви предаването на останките на 20 жертви на Ислямска държава, убити по време на клането в затвор „Бадуш“ в провинция Ниневия през 2014 г. Тленните останки бяха съпоставени с жертвите чрез съдебномедицински анализ и бяха върнати на техните семейства.

„Тази партида е четвъртата потвърдена и включва 20 мъченици, като общият брой на разпознатите и върнати жертви достига 171“, отбеляза Ахмед Мунаем, началник на отдела за съдебномедицински данни в Департамента за масови гробове. Той подчерта, че останките се разпределят „въз основа на местоживеенето на жертвите чрез отделите по съдебна медицина във всяка провинция“.

Здравното министерство потвърди още веднъж своя ангажимент за продължаване на хуманитарните и съдебномедицински усилия за разпознаване и връщане на останалите жертви и отбеляза, че скоро ще бъдат обявени нови партиди.

„Това е част от цялостен план за затваряне на досието за клането в Бадуш и осигуряване на справедливост и признание за семействата на жертвите“, добавят от ведомството.

1 загинал при атака на Катаиб Хизбула срещу Министерство на земеделието в Багдад.

🇮🇶🇮🇷 Най-малко 1 иракски офицер загина при въоръжено нападение на Катаиб Хизбула срещу министерство на земеделието в Багдад, потвърдиха федералните власти. Над дузина заподозрени бяха арестувани във връзка с атаката, като всички са свързани с подкрепяната от Иран фракция в състава на Силите за народна мобилизация (PMF)

Съвместното оперативно командване посочи в изявление, че „осъдителен инцидент“ е възникнал в офиса на министерството в квартал Карх в неделя сутринта, което е довело до ранени сред силите за сигурност.

Силите за сигурност успяха да арестуват 14 заподозрени, които са били разпознати като членове на бригади 45 и 46 на PMF. По-късно те са били предадени на съдебните власти, като вече текат законови процедури.

Посочените бригади са свързани с „Катаиб Хизбула“, мощна проиранска шиитска милиция, която е в списъка на САЩ с чуждестранни терористични организации (FTO). Вашингтон държи групата отговорна за редица атаки срещу американски бази в региона от избухването на конфликта между Израел и Хамас през октомври 2023 г. Освен това групировката е ключов играч в ръководената от Иран „Ос на съпротивата“.

В отговор на инцидента в неделя, иракският премиер Мохамед Шиа ал-Судани, който също така е главнокомандващ на иракските въоръжени сили, включително PMF, е наредил сформирането на висша разследваща комисия, която да проучи „как въоръжена сила е действала без официални заповеди или одобрения, опитала е да превземе правителствена сграда и е открила огън по силите за сигурност“.

В по-ранно изявление иракското вътрешно министерство уточни, че „инцидентът е съвпаднал с встъпването в длъжност на новоназначен директор“ и добави, че части на иракската федерална полиция „са се намесили бързо и са попаднали под пряк обстрел“.

Министерството отбеляза, че „операциите по издирване и преследване продължават“, за да бъдат заловени останалите заподозрени, изказа силното си осъждане и подчерта, че силите за сигурност „няма да толерират никоя страна, опитваща се да наложи фактическо положение със сила или да заплашва държавните институции“.

„Запазването на авторитета на държавата и върховенството на закона остава основен и неподлежащ на договаряне приоритет“, подчерта ведомството.

Това не е първият случай, в който групата е свързвана със сблъсъци с правителствените сили. Предишни инциденти включват престрелка с федералната полиция в Багдад през май 2023 г. и конфронтация с иракската служба за борба с тероризма в лагер Спайкер през март 2023 г.

Тя беше обвинена в участие в репресиите срещу движението Тишрин, реформаторски протести в Ирак през октомври 2019 г. и в участие в опита за убийство на тогавашния премиер Мустафа Ал-Кадхими през ноември 2021 г. при атака с дрон срещу резиденцията му, разположена в Зелената зона.

Инцидентът стана малко след сблъсъци между силите за сигурност и поддръжници на проирански милиции, протестиращи срещу резултатите от изборите. Въпреки че Катаиб Хизбула категорично отрече участие, използването на експлозивни дронове, отличителен белег на подкрепяни от Иран иракски милиции, и тогавашното разбиране, че Кадхими е в съюз със САЩ, подхранват широко разпространено убеждение, че именно Катаиб Хизбула е отговорна за атаката.

Нефтените находища в Иракски Кюрдистан са обект на атаки от дронове за трети пореден ден.

🇮🇶 Петролните находища в Иракски Кюрдистан бяха обект на атаки с безпилотни самолети, които за трети пореден ден предизвикаха материални щети и широко недоволство както от кюрдските, така и от иракските федерални власти. Ударите засегнаха съществено производството и породиха опасения относно националната сигурност и стабилност.

Малко след 6:00 часа сутринта в сряда нефтеното находище DNO в Пешхабур в провинция Дахук беше атакувано от два безпилотни самолета, натъпкани с експлозиви. Час по-късно друг дрон порази нефтеното находище Тауке на DNO. Въпреки сериозните материални щети, няма съобщения за жертви при атаките. По-късно същия ден друго находище, експлоатирано от американската Hunt Oil (понякога свързвана с HKN Energy) в окръг Шейхан на провинция Дахук, беше ударено с дрон с експлозиви около 19:10 часа, след като вече беше атакувано по-рано на същия ден.

Атаките в сряда отбелязаха трети пореден ден на инциденти след като в понеделник и вторник два дрона с експлозиви бяха насочени към петролно находище Хурмала, югозападно от Ербил. Според съобщенията, безпилотните самолети са били прехванати от коалиционните сили, благодарение на което няма пострадали или нанесени материални щети.

Във вторник нефтеното находище Сарсанг в провинция Дахук, което се експлоатира от американската HKN Energy, беше атакувано от дрон около 7:00 сутринта. HKN Energy потвърди взривовете и преустанови операции в засегнатото съоръжение, въпреки че целият персонал е бил евакуиран и не се съобщава за пострадали.

Политическото ръководство на Иракски Кюрдистан отправи острите си критики към извършителя на безпилотни атаки по инфраструктурата в различни части на региона, призовавайки федералното правителство в Багдад да вземе спешни мерки за осуетяване на атаки в бъдеще и да се изправи пред отговорните за правосъдие.

Министерството на природните ресурси на Иракски Кюрдистан (KRG) определи случилото се като „терористични атаки“ по икономическата инфраструктура на региона и потвърдиха, че се понасят „значителни материални загуби“. Кабинетът на президента, премиера и парламента също осъдиха атаките, като ги нарекоха „крещящо посегателство върху националната сигурност и стабилност“".

Нападенията в автономния регион съвпаднаха с 12-дневния конфликт между Иран и Израел, който започна на 13 юни 2025 г. и приключи с огъня, постигнат с посредничеството на американски дипломати. Въпреки че нито една от известните милиции не пое отговорност за атаките, в началото на юли Министерството на вътрешните работи на Иракски Кюрдистан обвини Народните мобилизационни сили (PMF) – обвинение, описано като „неприемливо“ от Багдад.

КДП и Барзани дават последен шанс на Багдад за разрешаване на спора за заплатите.

🇮🇶 Демократическата партия на Кюрдистан (KDP) заяви, че дава на федералното правителство на Ирак „последна възможност“ за изчистване на разногласията, на фона на напрежението между Багдад и Ербил, предизвикано от несъгласия за бюджетните разпределения, износа на петрол и заплатите в обществения сектор.

„Смятаме за уместно да дадем на федералното иракско правителство в Багдад последна възможност да намери начин за прекратяване на този проблем. Винаги сме вярвали, че ако е налице възможност за диалог, ние също предпочитаме да решаваме проблемите чрез взаимно разбирателство,“ се казва в официално изявление на партията.

Напрежението между двете страни ескалира в края на май, когато министерството на финансите на Ирак спря всички трансфери за бюджета на Регионалното правителство на Кюрдистан (KRG), в т.ч. заплатите на повече от 1,2 милиона държавни служители. Ведомството заяви, че регионалната власт в Ербил вече е получила повече от своя дял в размер на 12,67% от федералния бюджет, а в същото време не е доставило на Багдад предварително договорения дял от добивите на нефт.

KDP заяви, че Фуад Хюсеин, член на партията и външен министър на страната, е водил разговори с различни политически партии и се е върнал в Кюрдистан в събота с послание, че официални лица и политически лидери в Багдад са обещали, „че през следващите няколко дни въпросът с изпращането на заплати и финансови права на Кюрдистан ще бъде решен.“

Политическото бюро на KDP проведе извънредно събрание, за да определи своята позиция по спора с федералното правителство. Партията е най-голямата в Кюрдистан, където си поделя управлението на автономния регион заедно с Патриотичния съюз на Кюрдистан (PUK).

Неразбирателството между Ербил и Багдад се изостри допълнително от прекратяването на износа на кюрдски петрол през тръбопровода Ирак-Турция, който е извън строя от март 2023 г. В събота иракският министър на петрола заяви, че Ербил иска още петрол за вътрешно потребление, което забавя възобновяването на износа.