Вашингтон затяга финансовия лост срещу формиране на проирански кабинет в Багдад.

🇺🇸🚫🇮🇶 Администрацията на САЩ е преустановила част от финансирането и програмите за подпомагане на иракските институции за сигурност, както е ограничила и достъпа до доларова ликвидност за Ирак чрез по-строг контрол върху трансферите към Багдад, докато не бъде формирано ново правителство.

Това твърдят източници, цитирани от Middle East Eye, според които посланието е било предадено лично и чрез посредници от временно управляващия посолството на САЩ в Багдад Джошуа Харис. Паралелно Вашингтон е ограничил координацията в сферата на сигурността, а нейното евентуално възстановяване е обвързвано с две условия: съставяне на нов кабинет и установяване на отговорните за нападенията срещу американски обекти в Ирак.

Лостът, към който САЩ посягат, не е символичен. След 2003 г. значителна част от приходите от петролния износ на Ирак постъпват по сметките на Централната банка на Ирак, държани във Федералния резерв на Ню Йорк, чрез които страната получава достъп до доларова ликвидност и международни разплащания. Това не значи, че средствата са собственост на САЩ, но предоставя съществен инструмент за натиск чрез забавяне, ограничаване или засилен контрол на доларовите потоци. Именно този канал е бил поставен под заплаха от допълнителни ограничения, ако новата власт се окаже, че включва фигури, свързани с проирански шиитски милиции. Цитираният от Middle East Eye ирански източник обобщава американската позиция така: „не бихме работили с такова правителство и ще спрем доларовите трансфери“.

Настоящата политическа обстановка в Ирак е изключително сложна. Коалицията на премиера Мохамед Шия ас-Судани спечели най-много гласове на парламентарния вот през есента, но без необходимото мнозинство за самостоятелно съставяне на кабинет. Ключово значение има т.нар. Координационна рамка – коалиция на шиитски партии, част от които са влизат в състава на Силите за народна мобилизация (Хашд аш-Шааби) или са свързани с групи като Асаиб Ахл ал-Хак. В този блок върви открито съперничество между Судани и бившия премиер Нури ал-Малики, лидер на „Държава на закона“. На 13 април беше избран новият иракски президент, с което започна конституционният срок за възлагане на мандат.

Според публикации на Kurdistan24 изявленията около евентуално оттегляне на Малики се разминават. Фигури от лагера на Судани твърдят, че той се е отдръпнал, докато неговият медиен офис отхвърля това като слухове и потвърждава кандидатурата му. На този фон, според иракски източници Харис е заявил, че САЩ „уважават иракския демократичен избор“, но „настоящият етап изисква друг кандидат“, като отказът от подобна промяна би означавал оттегляне на подкрепа и сътрудничество.

Американските действия не са изолиран ход. На 17 април Министерство на финансите на САЩ оповести нови санкции срещу подкрепяни от Иран милиции в Ирак като част от своята кампания за натиск. Анализатори от Soufan Center и The Washington Institute for Near East Policy отбелязват, че спирането на програми за обучение и помощта за иракските сили за сигурност отразява едновременно бюджетна преоценка, но също и стремеж за ограничаване влиянието на проиранските кръгове.

Оперативният ефект за Багдад има две измерения. В краткосрочен план рестрикции върху преводи в долари биха могли да засегнат валутния пазар, вноса и способността на търговските банки да обслужват дълговете в щатска валута – проблем, с който Ирак вече се сблъска през 2022–2023 г., когато засилените проверки върху рискови трансфери доведоха до срив на динара. В средносрочен план ограничената координация в сферата на сигурността отслабва част от разузнавателния и логистичен капацитет, използван срещу остатъчни клетки на Ислямска държава и за охрана на критична инфраструктура.

Изострената геополитическа обстановка утежнява допълнително картината. Натискът на Вашингтон идва след поредица от сблъсъци между САЩ и подкрепяни от Иран милиции в Ирак през март и април, а територията на Ирак остава ключова транзитна зона между иранското и сирийското направление. Докато Координационната рамка не преодолее вътрешната си парализа, формирането на управляващ кабинет в Багдад остава не просто конституционен, но и финансов въпрос с пряко отражение върху паричната политика, сигурността и баланса в региона.

Иракската шиитска коалиция без консенсус за премиер преди срещата в понеделник.

🇮🇶 Шиитската координационна рамка (SCF) в Ирак остава разделена и без консенсус по кандидатурата за премиер преди ключовата среща в понеделник, съобщават иракски медии. Председателят на Ислямския върховен съвет Хумам Хамуди заяви, че блокът се намира „много близо" до финализиране на името, но задкулисни спорове възпрепятстват постигането на съгласие. Пред Asharq Al-Awsat Хамуди добави, че коалицията разполага с не повече от две седмици да излъчи номинация, и призова за единство.

Разделението е белязано от категоричен отказ на бившия премиер Нури ал-Малики да потвърди сведения, че е помолен да се оттегли в полза на Басим ал-Бадри – ръководител на Комисията за отчетност и справедливост и член на партията Ал-Даауа, оглавявана именно от Малики. Той реагира остро, заявявайки, че не се е оттеглил и че несправедливо му се приписва отговорност за забавянията. Според медийни източници Малики е отказал да присъства на последните заседания на Рамката, което е довело до отлагане на срещите; кабинетът му отхвърля твърденията, че затрудненият контакт с него е причина за забавянето.

Ситуацията произтича от резултатите на парламентарните избори от 2025 г., в които коалицията на действащия премиер Мохамед Шия ал-Судани спечели 46 места – най-многобройната фракция в парламента – а „Държава на правото" на Малики получи 29 места. През януари 2026 г. Рамката формално одобри Малики с мнозинство, позовавайки се на „политически и административен опит". Няколко седмици по-късно обаче президентът на САЩ Доналд Тръмп определи евентуалното му завръщане като „много голяма грешка" и предупреди, че Вашингтон може да прекрати цялата помощ за Ирак, ако Малики поеме правителството. Бившият премиер запази публично настояването си за поста, но практическият маршрут към него постепенно се свиваше.

Към момента на консултациите Судани държи шест гласа в ръководството на Рамката, а Бадри – четири, според сметката, цитирана от Alhurra. За официално номиниране са нужни две трети от 12-членния ръководен орган, т.е. 8 гласа. Между споменаваните резервни кандидати са бившият премиер Хайдер ал-Абади, Али ал-Шукри и Мохамед Сахиб ал-Дарраджи. Срещата на Рамката, първоначално насрочена за сряда, се изтегли за събота с мотив „да се даде време за консенсус", заяви пред Rudaw депутатът Фахд ал-Джубури. Следващата решаваща среща е в понеделник.

Вътрешният раздор върви по линията на два натиска. Проиранският компонент, включително „Асаиб Ахл ал-Хак" на Кайс ал-Хазали, спечелила 28 места, държи да блокира трети мандат на Судани, когото счита за прекалено акомодиращ към Вашингтон. Другата линия, обединяваща собствения блок на Судани и част от прагматичните шиитски фракции, виждаше в евентуално номиниране на Малики гаранция за остра конфронтация със САЩ и затова се ориентира към Бадри или към самия Судани. Въпросът за оттеглянето на кандидатурата на Малики, а не толкова самото ѝ излъчване, е това, което забавя номинацията. Процесът тече и след избора на Низар Амеди за президент на републиката през последните седмици – стъпка, която обичайно предшества излъчването на премиер.

Срещата в понеделник ще покаже дали Рамката се подрежда около Судани – вариант, одобрен по подразбиране и от Вашингтон – или залага на фигура от орбитата на Малики, способна едновременно да удовлетвори бившия премиер и да предотврати открита криза с Белия дом. Резултатът ще предопредели и темпото на формиране на кабинета, чиято основна задача, по думите на Хамуди, е „изграждане на армия, способна да защитава суверенитета на Ирак" и активиране на дипломацията със съседните държави.