Показват се публикациите с етикет Координационна рамка. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Координационна рамка. Показване на всички публикации

вторник, 2 юни 2026 г.

Две шиитски милиции изразиха готовност да предадат оръжието си на Ирак.

🇮🇶 Две шиитски милиции изразиха готовността си да предадат оръжията си на федералното правителство на Ирак, съобщи местното издание Alhurra, според което отстъпката е резултат от подновения натиск на САЩ и бележи очевидна промяна в позицията на Техеран.

Източниците на изданието посочват, че Багдад поддържа категорична позиция, според която е заявил на всички въоръжени фракции, че отказалите да предадат оръжието си на държавата ще бъдат третирани като „незаконна терористична група“ – решение, определяно от наблюдатели като най-сериозния опит за налагане на държавен контрол върху оръжията от свалянето на режима на Садам Хюсеин през 2003 г.

Alhurra е получила сведенията от източници в кабинета на новия иракски премиер Али ал-Заиди, от средите на управляващата шиитска коалиция, наречена „Координационна рамка“, както и от висш правителствен служител от кабинета на бившия премиер Мохамед Шия ал-Судани.

„Асаиб Ахл ал-Хак“ и „Катаиб ал-Имам Али“, намерили място в списъка на САЩ за терористични организации, обявиха решението си да прекратят връзките със Силите за народна мобилизация (Хашд аш-Шааби), както и да предприемат стъпки към поставяне на оръжията си изцяло под държавен контрол.

Хашд аш-Шааби включват бригади, свързани с шиитски милиции с покровител Техеран, които продължават да съществуват независимо, въпреки че формално са интегрирани в иракската военна структура от 2016 г. насам.

Двете фракции заявиха, че са създали комисии със задачата да приключат изискванията и процедурите, нужни за прилагане на решението и налагане на директна връзка с премиера в качеството му на главнокомандващ на въоръжените сили.

Групировката „Асаиб Ахл ал-Хак“, която има 28 места в парламента на страната, отдавна се стреми към участие в управлението. На 11 май Alhurra съобщи, че подкрепяното от Иран движение няма да бъде включен в кабинета на ал-Заиди поради настояването си за запазване на оръжията – прогноза, която по това време се оказа точна. Последните събития обаче изглежда са подтикнали фракцията да се откаже оръжията су. „Катаиб ал-Имам Али“, която контролира 5-членен парламентарен блок и декларира стремеж към изпълнителни постове в кабинета на новия премиер, зае идентична позиция.

Този ход беше предшестван от разговори между лидерите от Координационната рамка в понеделник, одобрили план за ограничаване на оръжията само до държавен контрол и отделяне на Силите за народна мобилизация от всички политически, партийни и социални структури.

Ал-Заиди реагира одобрително на решенията на „Асаиб Ахл ал-Хак“ и „Катаиб ал-Имам Али“, които определи за „отговорни“ стъпки.

Източник от управляващата коалиция коментира пред Alhurra, че промяната в курса на групите е продиктувана от нова позиция на Ислямската република. „Двете движения планират да се интегрират по-дълбоко в иракската държава и да се фокусират върху политическа дейност“, допълва източникът.

Относно променящата се позиция на Иран, източникът сподели, че служителите му са отпуснали натиска, който са оказвали преди това, без да навлиза в подробности за причините.

На 11 май Alhurra разкри, че Есмаил Каани, командир на елитните ирански сили „Ал-Кудс“, е поискал от шиитски въоръжени групи да се откажат от участие в новото правителство в замяна на запазване на оръжията си. Според източника процесът по разоръжаване ще се проведе на два етапа. Първият включва отделянето на фракциите от техните политически крила при запазване на преки връзки с държавата. Вторият етап ще изисква предаване на  всички модерни оръжейни системи, включително дронове и ракети.

Друг източник от Координационната рамка заяви, че ал-Заиди е получил мащабни правомощия за спряне с този казус. „Имате пълна власт да се заемете с това досие и вие сте първата и последна инстанция, която отговаря за детайлите по него“, цитира източникът думите на коалиционните лидери към премиера.

Източникът добави, че съвместни комисии, съставени от представители на иракското правителство и всяка една фракция, която се съгласи да се разоръжи, ще контролират процеса, който се очаква да включва предаването на леко, средно и тежко оръжие, както и на безпилотни летателни апарати.

Стъпките, предприети от двете проирански фракции, следват подобно съобщение от миналата седмица на шиитския духовник Муктада ал-Садр.

Най-голямото предизвикателство за Ирак обаче остават фракциите „Харакат ал-Нуджаба“ и „Катаиб Хизбула“. И двете отказват да предадат своето оръжие и обвързват подобен ход с изтеглянето на всички чужди военни сили от Ирак, визирайки ръководената от САЩ международна коалиция за борба срещу Ислямска държава.

Източник от иракското правителство, който участва като посредник в разговорите между фракциите, заяви пред Alhurra, че има „предварителни споразумения“ двете групировки да се откажат от оръжията си през септември, след приключване на мисията на международната коалиция в Ирак.

Запитан за хипотетичната възможност дали тези фракции ще откажат да се разоръжат след изтеглянето на коалицията, източникът отговори: „С тях ще се постъпи като с незаконни терористични групи“.

Събитията поставят кабинета на премиера ал-Заиди в чувствителна позиция, която може да го вкара в директна конфронтация с фракциите. Багдад може да бъде изправен пред атаки, ответни удари или най-малкото засилен натиск от страна на някои въоръжени групи в стремежа си да централизира контрола над оръжията в ръцете на държавата. Въпреки това развитието на ситуацията през последните 72 часа подсказва, че в момента се правят значителни промени.

Източници от кабинета на ал-Заиди съобщиха пред Alhurra, че Джошуа Харис, шарже д'афер на посолството на САЩ в Багдад, е предал по време на среща с премиера на 31 май позицията на президента Тръмп, която остава твърдо против на този етап въоръжени фракции да участват във федералното правителство, дори при публично обявени планове за разоръжаване.

Съобщава се, че САЩ не разглеждат процеса като символична стъпка или политическа декларация. Вместо това те изискват период, описан от служители като „период за тестване и мониторинг“, за да се гарантира закриване на военните и икономическите структури на милициите, и прекратяване на организационните и идеологически връзки, които им позволяват да действат независимо от държавните институции.

Същите източници посочват, че по време на срещата ал-Заиди е заявил пред американската страна, че иска да даде реален шанс на преговорите с въоръжените групи. Причина за това са опасенията, че евентуален внезапен конфликт може да разпали мащабна криза в сигурността с последици за икономиката и вътрешната стабилност на Ирак.

Том Барак, специален пратеник на Белия дом за Ирак и Сирия, определи това решение в публикация на X като „значителна стъпка напред“. Той заяви, че това е „зараждащата се основа за ново иракско самоуправление – стъпило върху възстановена суверенност, трайна стабилност и обещание за национално възраждане. По същия начин приветстваме онези групи, чието принципно решение да върнат всички оръжия на иракската държава ще допринесе за архитектурата на реда. Доверието на премиера Ал Заиди е оправдано, тъй като това бележи само началото.“

Според анализ, предоставен на Alhurra от министър, служил в правителството на бившия премиер Мохамед Шия ал-Судани, Вашингтон следва три паралелни посоки за ограничаване на влиянието на въоръжените фракции.

Първото направление е политическа изолация с отказ от сътрудничество към всяко правителство и длъжностни лица, пряко или косвено свързани с фракциите, дори ако те се явяват под технократски или цивилни етикети.

Второто се фокусира върху икономическия лост, обвързвайки стабилността на финансовата система на Багдад и непрекъснатия поток от иракски петролни приходи в щатски долари през Федералния резерв с ангажимента на Багдад да намали влиянието на милициите и техните икономически мрежи.

Третото направление е насочено към реформа на иракския апарат за сигурност чрез консолидиране на всички оръжия под контрол на държавата и засилване на правомощията на главнокомандващия върху всичките военни части, включително реформи на отношенията със Силите за народна мобилизация.

Тези събития изправят ал-Заиди пред изключително сложно предизвикателство в първите дни на мандата като премиер, докато се опитва да спечели време и да разшири обхвата на диалога, за да избегне сблъсък, който да се окаже скъпоплатен, както политически, така и военно.

Тъй като отделни групи продължават да са вкопчени в своето оръжие и икономическо влияние, пространството за маневриране на кабинета постоянно се стеснява. Предстоящите месеци вероятно ще определят дали Багдад ще пожъне успех в баланса между изискванията за вътрешна стабилност и натиска от американските партньори или ще се изправи пред далеч по-трудни избори, които имат потенциала да преформатират изцяло политически и отбранителен пейзаж на Ирак.

📸 Снимка: Член на Службата за борба с тероризма на Ирак (ICTS), разположен по улиците на столицата Багдад, 27 март 2021 г. (AFP)

понеделник, 20 април 2026 г.

Вашингтон затяга финансовия лост срещу формиране на проирански кабинет в Багдад.

🇺🇸🚫🇮🇶 Администрацията на САЩ е преустановила част от финансирането и програмите за подпомагане на иракските институции за сигурност, както е ограничила и достъпа до доларова ликвидност за Ирак чрез по-строг контрол върху трансферите към Багдад, докато не бъде формирано ново правителство.

Това твърдят източници, цитирани от Middle East Eye, според които посланието е било предадено лично и чрез посредници от временно управляващия посолството на САЩ в Багдад Джошуа Харис. Паралелно Вашингтон е ограничил координацията в сферата на сигурността, а нейното евентуално възстановяване е обвързвано с две условия: съставяне на нов кабинет и установяване на отговорните за нападенията срещу американски обекти в Ирак.

Лостът, към който САЩ посягат, не е символичен. След 2003 г. значителна част от приходите от петролния износ на Ирак постъпват по сметките на Централната банка на Ирак, държани във Федералния резерв на Ню Йорк, чрез които страната получава достъп до доларова ликвидност и международни разплащания. Това не значи, че средствата са собственост на САЩ, но предоставя съществен инструмент за натиск чрез забавяне, ограничаване или засилен контрол на доларовите потоци. Именно този канал е бил поставен под заплаха от допълнителни ограничения, ако новата власт се окаже, че включва фигури, свързани с проирански шиитски милиции. Цитираният от Middle East Eye ирански източник обобщава американската позиция така: „не бихме работили с такова правителство и ще спрем доларовите трансфери“.

Настоящата политическа обстановка в Ирак е изключително сложна. Коалицията на премиера Мохамед Шия ас-Судани спечели най-много гласове на парламентарния вот през есента, но без необходимото мнозинство за самостоятелно съставяне на кабинет. Ключово значение има т.нар. Координационна рамка – коалиция на шиитски партии, част от които са влизат в състава на Силите за народна мобилизация (Хашд аш-Шааби) или са свързани с групи като Асаиб Ахл ал-Хак. В този блок върви открито съперничество между Судани и бившия премиер Нури ал-Малики, лидер на „Държава на закона“. На 13 април беше избран новият иракски президент, с което започна конституционният срок за възлагане на мандат.

Според публикации на Kurdistan24 изявленията около евентуално оттегляне на Малики се разминават. Фигури от лагера на Судани твърдят, че той се е отдръпнал, докато неговият медиен офис отхвърля това като слухове и потвърждава кандидатурата му. На този фон, според иракски източници Харис е заявил, че САЩ „уважават иракския демократичен избор“, но „настоящият етап изисква друг кандидат“, като отказът от подобна промяна би означавал оттегляне на подкрепа и сътрудничество.

Американските действия не са изолиран ход. На 17 април Министерство на финансите на САЩ оповести нови санкции срещу подкрепяни от Иран милиции в Ирак като част от своята кампания за натиск. Анализатори от Soufan Center и The Washington Institute for Near East Policy отбелязват, че спирането на програми за обучение и помощта за иракските сили за сигурност отразява едновременно бюджетна преоценка, но също и стремеж за ограничаване влиянието на проиранските кръгове.

Оперативният ефект за Багдад има две измерения. В краткосрочен план рестрикции върху преводи в долари биха могли да засегнат валутния пазар, вноса и способността на търговските банки да обслужват дълговете в щатска валута – проблем, с който Ирак вече се сблъска през 2022–2023 г., когато засилените проверки върху рискови трансфери доведоха до срив на динара. В средносрочен план ограничената координация в сферата на сигурността отслабва част от разузнавателния и логистичен капацитет, използван срещу остатъчни клетки на Ислямска държава и за охрана на критична инфраструктура.

Изострената геополитическа обстановка утежнява допълнително картината. Натискът на Вашингтон идва след поредица от сблъсъци между САЩ и подкрепяни от Иран милиции в Ирак през март и април, а територията на Ирак остава ключова транзитна зона между иранското и сирийското направление. Докато Координационната рамка не преодолее вътрешната си парализа, формирането на управляващ кабинет в Багдад остава не просто конституционен, но и финансов въпрос с пряко отражение върху паричната политика, сигурността и баланса в региона.