🇮🇱⚔️🇮🇶 Израел е поддържал не една, а две тайни военни бази в западната пустиня на Ирак, става ясно от статия на New York Times, публикувана днес. Освен базата, която беше разкрита от Wall Street Journal на 9 май, втори обект е бил подготвен още в края на 2024 г. за използване по време на 12-дневната война с Иран през юни 2025 г.
Именно това е базата, която иракският бедуински овчар Авад ал-Шамари, чието име се огласява за първи път, е открил случайно на 3 март 2026 г. край град ан-Нухаиб и докладвал на местното военно командване, преди да бъде убит от израелски хеликоптер. На следващия ден разузнавателен отряд, изпратен от иракската армия, е попаднал под обстрел – загива един войник, други двама са ранени, две бронирани машини са унищожени. Базата ан-Нухаиб вече не функционира. Статусът на другата, използвана в сегашната война, остава неясен.
Сателитните данни на Wall Street Journal за първата база показват временна писта от около 1,6 км, изградена върху изсъхнало солено езеро при координати 31.66777°N, 42.44849°E – на 180 км югозападно от Наджаф и Кербала. New York Times не публикува координати на втората база, но иракски и регионални официални лица потвърждават, че двете са изпълнявали идентичен профил: съкращаване на 1 600 км разстояние до иранската територия, логистична подкрепа на израелската авиация, презареждане на самолети, медицинска евакуация и оперативно прикритие за специални операции и аварийно-спасителни екипи, готови да евакуират свалени израелски пилоти. Според регионален източник, цитиран от изданието, израелските плановици са започнали още към края на 2024 г. да идентифицират отдалечени точки за бъдещи кампании – преди тяхното реално активиране през юни 2025 г. и февруари 2026 г.
След инцидента от 4 март Обединеното оперативно командване на Ирак обяви публично, че „чужди сили“ са нападнали военнослужещите му, в отговор на което правителството е внесло оплакване в Съвета за сигурност на ООН. В лични разговори обаче началникът на щаба на иракските въоръжени сили генерал Абдул-Амир Яралах се обърнал към американските си колеги. „Те потвърдиха, че силите не са американски – така стана ясно, че са израелски“, разкри началникът на Иракското командване на силите западно от Ефрат генерал-майор Али ал-Хамдани.
На 8 март иракският парламент задължи военното ръководство да даде секретен брифинг. Депутатът Хасан Фадаам потвърди за New York Times, че Израел е поддържал поне още една база, освен разкритата ан-Нухаиб – твърдение, което отличава днешната публикация от предишните разкрития. Говорителят на иракските сили за сигурност генерал-лейтенант Саад Маан обяви обаче, че „не разполага с информация за координатите на каквито и да било израелски военни бази“ – позиция, която Хамдани нарече „мълчание на правителството“ по въпроса.
Източници на New York Times потвърждават, че американската страна е била наясно с базата ан-Нухаиб поне от юни 2025 г., но не е уведомила иракското правителство – в нарушение на двустранния протокол, изискващ САЩ да информира Багдад за всяка чужда военна дейност на негова територия. И в двете войни с Иран Вашингтон е принудил Багдад да изключи радарите си, за да защити американски самолети, превръщайки иракската армия в зависима от САЩ за откриване на чужда оперативна дейност. Когато ал-Хамдани и регионалното командване в Кербала са поискали разузнавателни данни за подозрителното присъствие в района, американската страна ги е оставила без отговор. Централното командване на САЩ (CENTCOM) отказа коментар, насочвайки въпросите към Израелските отбранителни сили (IDF), но бивши американски офицери и дипломати нарекоха „невъобразима“ хипотезата CENTCOM да не е знаел за израелското присъствие в западен Ирак.
Оперативната логика на двете бази е документирана директно от израелското висше командване. В реч след края на 12-дневната война от юни 2025 г. началникът на щаба на IDF генерал-лейтенант Еял Замир обяви, че успехът на израелските операции е станал възможен благодарение на „интеграцията и заблудата, проведени от въздушни сили и сухопътни командоси“ – формулировка, която сега получава конкретно тълкуване. Двете бази са изпълнявали функции на въздушна поддръжка, презареждане на самолети, медицинска евакуация и оперативно прикритие за специални операции и аварийно-спасителни екипи. Прецедентът е значителен: за първи път от 1981 г. (унищожаването на иракския ядрен реактор „Озирак“) и от 1976 г. (операцията „Ентебе“ в Уганда) израелски сили действат продължително на територията на държава, с която нямат дипломатически отношения, при това с активна военна подкрепа на трета страна-съюзник.
Политическите последици в Багдад са непропорционално големи. Ирак поддържа дипломатически отношения с Израел, а общественото мнение възприема страната като враждебна. Депутатът Уаад ал-Каду, цитиран от New York Times след закрития парламентарен брифинг, нарече случилото се „явно неуважение към иракския суверенитет, към правителството и силите му, както и към достойнството на иракския народ“ и заклейми позицията на ръководството на сигурността като „срамна“. Според Рамзи Мардини, основател на Geopol Labs, инцидентът поставя под удар крехкото равновесие на Багдад между Вашингтон и Техеран: ангажирането със САЩ занапред рискува да бъде представено като съюз с Израел, което дава основание на шиитските милиции да отхвърлят натиска на администрацията на Тръмп за тяхното разоръжаване, а на самия Иран – претекст за директна военна намеса на територията на Ирак при евентуално подновяване на войната, което изглежда все по-вероятно.
Шиитските милиции в Ирак, обединени в т.нар. „Хашд аш-Шааби“ (Сили за народна мобилизация), сред които „Катаиб Хизбула“, „Асаиб ал-Хак“ и „Кетаиб Сайид ал-Шухада“, отдавна функционират като паралелна силова структура, легализирана от местното законодателство през 2016 г., но действаща в координация с Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) на Иран. Администрацията на Тръмп от втория мандат изрично настоява за тяхното разоръжаване и изключване от държавните институции – нещо, което правителството на иракския премиер Мохамед Шия ас-Судани не успя да приложи. Разкриването на израелски бази на иракска територия дава на въпросните милиции пълно публично основание да отхвърлят процеса по разоръжаване, а на Иран – рамка, която представя евентуални бъдещи удари срещу американски цели в Ирак като защита на иракския суверенитет.
📸 Снимка: Мъже се събират около останките на унищожен пикап при израелски удар в пустинята Наджаф в югозападен Ирак (Qassem Al-Kaabi/AFP via Getty Images)
