Две шиитски милиции изразиха готовност да предадат оръжието си на Ирак.

🇮🇶 Две шиитски милиции изразиха готовността си да предадат оръжията си на федералното правителство на Ирак, съобщи местното издание Alhurra, според което отстъпката е резултат от подновения натиск на САЩ и бележи очевидна промяна в позицията на Техеран.

Източниците на изданието посочват, че Багдад поддържа категорична позиция, според която е заявил на всички въоръжени фракции, че отказалите да предадат оръжието си на държавата ще бъдат третирани като „незаконна терористична група“ – решение, определяно от наблюдатели като най-сериозния опит за налагане на държавен контрол върху оръжията от свалянето на режима на Садам Хюсеин през 2003 г.

Alhurra е получила сведенията от източници в кабинета на новия иракски премиер Али ал-Заиди, от средите на управляващата шиитска коалиция, наречена „Координационна рамка“, както и от висш правителствен служител от кабинета на бившия премиер Мохамед Шия ал-Судани.

„Асаиб Ахл ал-Хак“ и „Катаиб ал-Имам Али“, намерили място в списъка на САЩ за терористични организации, обявиха решението си да прекратят връзките със Силите за народна мобилизация (Хашд аш-Шааби), както и да предприемат стъпки към поставяне на оръжията си изцяло под държавен контрол.

Хашд аш-Шааби включват бригади, свързани с шиитски милиции с покровител Техеран, които продължават да съществуват независимо, въпреки че формално са интегрирани в иракската военна структура от 2016 г. насам.

Двете фракции заявиха, че са създали комисии със задачата да приключат изискванията и процедурите, нужни за прилагане на решението и налагане на директна връзка с премиера в качеството му на главнокомандващ на въоръжените сили.

Групировката „Асаиб Ахл ал-Хак“, която има 28 места в парламента на страната, отдавна се стреми към участие в управлението. На 11 май Alhurra съобщи, че подкрепяното от Иран движение няма да бъде включен в кабинета на ал-Заиди поради настояването си за запазване на оръжията – прогноза, която по това време се оказа точна. Последните събития обаче изглежда са подтикнали фракцията да се откаже оръжията су. „Катаиб ал-Имам Али“, която контролира 5-членен парламентарен блок и декларира стремеж към изпълнителни постове в кабинета на новия премиер, зае идентична позиция.

Този ход беше предшестван от разговори между лидерите от Координационната рамка в понеделник, одобрили план за ограничаване на оръжията само до държавен контрол и отделяне на Силите за народна мобилизация от всички политически, партийни и социални структури.

Ал-Заиди реагира одобрително на решенията на „Асаиб Ахл ал-Хак“ и „Катаиб ал-Имам Али“, които определи за „отговорни“ стъпки.

Източник от управляващата коалиция коментира пред Alhurra, че промяната в курса на групите е продиктувана от нова позиция на Ислямската република. „Двете движения планират да се интегрират по-дълбоко в иракската държава и да се фокусират върху политическа дейност“, допълва източникът.

Относно променящата се позиция на Иран, източникът сподели, че служителите му са отпуснали натиска, който са оказвали преди това, без да навлиза в подробности за причините.

На 11 май Alhurra разкри, че Есмаил Каани, командир на елитните ирански сили „Ал-Кудс“, е поискал от шиитски въоръжени групи да се откажат от участие в новото правителство в замяна на запазване на оръжията си. Според източника процесът по разоръжаване ще се проведе на два етапа. Първият включва отделянето на фракциите от техните политически крила при запазване на преки връзки с държавата. Вторият етап ще изисква предаване на  всички модерни оръжейни системи, включително дронове и ракети.

Друг източник от Координационната рамка заяви, че ал-Заиди е получил мащабни правомощия за спряне с този казус. „Имате пълна власт да се заемете с това досие и вие сте първата и последна инстанция, която отговаря за детайлите по него“, цитира източникът думите на коалиционните лидери към премиера.

Източникът добави, че съвместни комисии, съставени от представители на иракското правителство и всяка една фракция, която се съгласи да се разоръжи, ще контролират процеса, който се очаква да включва предаването на леко, средно и тежко оръжие, както и на безпилотни летателни апарати.

Стъпките, предприети от двете проирански фракции, следват подобно съобщение от миналата седмица на шиитския духовник Муктада ал-Садр.

Най-голямото предизвикателство за Ирак обаче остават фракциите „Харакат ал-Нуджаба“ и „Катаиб Хизбула“. И двете отказват да предадат своето оръжие и обвързват подобен ход с изтеглянето на всички чужди военни сили от Ирак, визирайки ръководената от САЩ международна коалиция за борба срещу Ислямска държава.

Източник от иракското правителство, който участва като посредник в разговорите между фракциите, заяви пред Alhurra, че има „предварителни споразумения“ двете групировки да се откажат от оръжията си през септември, след приключване на мисията на международната коалиция в Ирак.

Запитан за хипотетичната възможност дали тези фракции ще откажат да се разоръжат след изтеглянето на коалицията, източникът отговори: „С тях ще се постъпи като с незаконни терористични групи“.

Събитията поставят кабинета на премиера ал-Заиди в чувствителна позиция, която може да го вкара в директна конфронтация с фракциите. Багдад може да бъде изправен пред атаки, ответни удари или най-малкото засилен натиск от страна на някои въоръжени групи в стремежа си да централизира контрола над оръжията в ръцете на държавата. Въпреки това развитието на ситуацията през последните 72 часа подсказва, че в момента се правят значителни промени.

Източници от кабинета на ал-Заиди съобщиха пред Alhurra, че Джошуа Харис, шарже д'афер на посолството на САЩ в Багдад, е предал по време на среща с премиера на 31 май позицията на президента Тръмп, която остава твърдо против на този етап въоръжени фракции да участват във федералното правителство, дори при публично обявени планове за разоръжаване.

Съобщава се, че САЩ не разглеждат процеса като символична стъпка или политическа декларация. Вместо това те изискват период, описан от служители като „период за тестване и мониторинг“, за да се гарантира закриване на военните и икономическите структури на милициите, и прекратяване на организационните и идеологически връзки, които им позволяват да действат независимо от държавните институции.

Същите източници посочват, че по време на срещата ал-Заиди е заявил пред американската страна, че иска да даде реален шанс на преговорите с въоръжените групи. Причина за това са опасенията, че евентуален внезапен конфликт може да разпали мащабна криза в сигурността с последици за икономиката и вътрешната стабилност на Ирак.

Том Барак, специален пратеник на Белия дом за Ирак и Сирия, определи това решение в публикация на X като „значителна стъпка напред“. Той заяви, че това е „зараждащата се основа за ново иракско самоуправление – стъпило върху възстановена суверенност, трайна стабилност и обещание за национално възраждане. По същия начин приветстваме онези групи, чието принципно решение да върнат всички оръжия на иракската държава ще допринесе за архитектурата на реда. Доверието на премиера Ал Заиди е оправдано, тъй като това бележи само началото.“

Според анализ, предоставен на Alhurra от министър, служил в правителството на бившия премиер Мохамед Шия ал-Судани, Вашингтон следва три паралелни посоки за ограничаване на влиянието на въоръжените фракции.

Първото направление е политическа изолация с отказ от сътрудничество към всяко правителство и длъжностни лица, пряко или косвено свързани с фракциите, дори ако те се явяват под технократски или цивилни етикети.

Второто се фокусира върху икономическия лост, обвързвайки стабилността на финансовата система на Багдад и непрекъснатия поток от иракски петролни приходи в щатски долари през Федералния резерв с ангажимента на Багдад да намали влиянието на милициите и техните икономически мрежи.

Третото направление е насочено към реформа на иракския апарат за сигурност чрез консолидиране на всички оръжия под контрол на държавата и засилване на правомощията на главнокомандващия върху всичките военни части, включително реформи на отношенията със Силите за народна мобилизация.

Тези събития изправят ал-Заиди пред изключително сложно предизвикателство в първите дни на мандата като премиер, докато се опитва да спечели време и да разшири обхвата на диалога, за да избегне сблъсък, който да се окаже скъпоплатен, както политически, така и военно.

Тъй като отделни групи продължават да са вкопчени в своето оръжие и икономическо влияние, пространството за маневриране на кабинета постоянно се стеснява. Предстоящите месеци вероятно ще определят дали Багдад ще пожъне успех в баланса между изискванията за вътрешна стабилност и натиска от американските партньори или ще се изправи пред далеч по-трудни избори, които имат потенциала да преформатират изцяло политически и отбранителен пейзаж на Ирак.

📸 Снимка: Член на Службата за борба с тероризма на Ирак (ICTS), разположен по улиците на столицата Багдад, 27 март 2021 г. (AFP)

Вашингтон затяга финансовия лост срещу формиране на проирански кабинет в Багдад.

🇺🇸🚫🇮🇶 Администрацията на САЩ е преустановила част от финансирането и програмите за подпомагане на иракските институции за сигурност, както е ограничила и достъпа до доларова ликвидност за Ирак чрез по-строг контрол върху трансферите към Багдад, докато не бъде формирано ново правителство.

Това твърдят източници, цитирани от Middle East Eye, според които посланието е било предадено лично и чрез посредници от временно управляващия посолството на САЩ в Багдад Джошуа Харис. Паралелно Вашингтон е ограничил координацията в сферата на сигурността, а нейното евентуално възстановяване е обвързвано с две условия: съставяне на нов кабинет и установяване на отговорните за нападенията срещу американски обекти в Ирак.

Лостът, към който САЩ посягат, не е символичен. След 2003 г. значителна част от приходите от петролния износ на Ирак постъпват по сметките на Централната банка на Ирак, държани във Федералния резерв на Ню Йорк, чрез които страната получава достъп до доларова ликвидност и международни разплащания. Това не значи, че средствата са собственост на САЩ, но предоставя съществен инструмент за натиск чрез забавяне, ограничаване или засилен контрол на доларовите потоци. Именно този канал е бил поставен под заплаха от допълнителни ограничения, ако новата власт се окаже, че включва фигури, свързани с проирански шиитски милиции. Цитираният от Middle East Eye ирански източник обобщава американската позиция така: „не бихме работили с такова правителство и ще спрем доларовите трансфери“.

Настоящата политическа обстановка в Ирак е изключително сложна. Коалицията на премиера Мохамед Шия ас-Судани спечели най-много гласове на парламентарния вот през есента, но без необходимото мнозинство за самостоятелно съставяне на кабинет. Ключово значение има т.нар. Координационна рамка – коалиция на шиитски партии, част от които са влизат в състава на Силите за народна мобилизация (Хашд аш-Шааби) или са свързани с групи като Асаиб Ахл ал-Хак. В този блок върви открито съперничество между Судани и бившия премиер Нури ал-Малики, лидер на „Държава на закона“. На 13 април беше избран новият иракски президент, с което започна конституционният срок за възлагане на мандат.

Според публикации на Kurdistan24 изявленията около евентуално оттегляне на Малики се разминават. Фигури от лагера на Судани твърдят, че той се е отдръпнал, докато неговият медиен офис отхвърля това като слухове и потвърждава кандидатурата му. На този фон, според иракски източници Харис е заявил, че САЩ „уважават иракския демократичен избор“, но „настоящият етап изисква друг кандидат“, като отказът от подобна промяна би означавал оттегляне на подкрепа и сътрудничество.

Американските действия не са изолиран ход. На 17 април Министерство на финансите на САЩ оповести нови санкции срещу подкрепяни от Иран милиции в Ирак като част от своята кампания за натиск. Анализатори от Soufan Center и The Washington Institute for Near East Policy отбелязват, че спирането на програми за обучение и помощта за иракските сили за сигурност отразява едновременно бюджетна преоценка, но също и стремеж за ограничаване влиянието на проиранските кръгове.

Оперативният ефект за Багдад има две измерения. В краткосрочен план рестрикции върху преводи в долари биха могли да засегнат валутния пазар, вноса и способността на търговските банки да обслужват дълговете в щатска валута – проблем, с който Ирак вече се сблъска през 2022–2023 г., когато засилените проверки върху рискови трансфери доведоха до срив на динара. В средносрочен план ограничената координация в сферата на сигурността отслабва част от разузнавателния и логистичен капацитет, използван срещу остатъчни клетки на Ислямска държава и за охрана на критична инфраструктура.

Изострената геополитическа обстановка утежнява допълнително картината. Натискът на Вашингтон идва след поредица от сблъсъци между САЩ и подкрепяни от Иран милиции в Ирак през март и април, а територията на Ирак остава ключова транзитна зона между иранското и сирийското направление. Докато Координационната рамка не преодолее вътрешната си парализа, формирането на управляващ кабинет в Багдад остава не просто конституционен, но и финансов въпрос с пряко отражение върху паричната политика, сигурността и баланса в региона.

Иракската шиитска коалиция без консенсус за премиер преди срещата в понеделник.

🇮🇶 Шиитската координационна рамка (SCF) в Ирак остава разделена и без консенсус по кандидатурата за премиер преди ключовата среща в понеделник, съобщават иракски медии. Председателят на Ислямския върховен съвет Хумам Хамуди заяви, че блокът се намира „много близо" до финализиране на името, но задкулисни спорове възпрепятстват постигането на съгласие. Пред Asharq Al-Awsat Хамуди добави, че коалицията разполага с не повече от две седмици да излъчи номинация, и призова за единство.

Разделението е белязано от категоричен отказ на бившия премиер Нури ал-Малики да потвърди сведения, че е помолен да се оттегли в полза на Басим ал-Бадри – ръководител на Комисията за отчетност и справедливост и член на партията Ал-Даауа, оглавявана именно от Малики. Той реагира остро, заявявайки, че не се е оттеглил и че несправедливо му се приписва отговорност за забавянията. Според медийни източници Малики е отказал да присъства на последните заседания на Рамката, което е довело до отлагане на срещите; кабинетът му отхвърля твърденията, че затрудненият контакт с него е причина за забавянето.

Ситуацията произтича от резултатите на парламентарните избори от 2025 г., в които коалицията на действащия премиер Мохамед Шия ал-Судани спечели 46 места – най-многобройната фракция в парламента – а „Държава на правото" на Малики получи 29 места. През януари 2026 г. Рамката формално одобри Малики с мнозинство, позовавайки се на „политически и административен опит". Няколко седмици по-късно обаче президентът на САЩ Доналд Тръмп определи евентуалното му завръщане като „много голяма грешка" и предупреди, че Вашингтон може да прекрати цялата помощ за Ирак, ако Малики поеме правителството. Бившият премиер запази публично настояването си за поста, но практическият маршрут към него постепенно се свиваше.

Към момента на консултациите Судани държи шест гласа в ръководството на Рамката, а Бадри – четири, според сметката, цитирана от Alhurra. За официално номиниране са нужни две трети от 12-членния ръководен орган, т.е. 8 гласа. Между споменаваните резервни кандидати са бившият премиер Хайдер ал-Абади, Али ал-Шукри и Мохамед Сахиб ал-Дарраджи. Срещата на Рамката, първоначално насрочена за сряда, се изтегли за събота с мотив „да се даде време за консенсус", заяви пред Rudaw депутатът Фахд ал-Джубури. Следващата решаваща среща е в понеделник.

Вътрешният раздор върви по линията на два натиска. Проиранският компонент, включително „Асаиб Ахл ал-Хак" на Кайс ал-Хазали, спечелила 28 места, държи да блокира трети мандат на Судани, когото счита за прекалено акомодиращ към Вашингтон. Другата линия, обединяваща собствения блок на Судани и част от прагматичните шиитски фракции, виждаше в евентуално номиниране на Малики гаранция за остра конфронтация със САЩ и затова се ориентира към Бадри или към самия Судани. Въпросът за оттеглянето на кандидатурата на Малики, а не толкова самото ѝ излъчване, е това, което забавя номинацията. Процесът тече и след избора на Низар Амеди за президент на републиката през последните седмици – стъпка, която обичайно предшества излъчването на премиер.

Срещата в понеделник ще покаже дали Рамката се подрежда около Судани – вариант, одобрен по подразбиране и от Вашингтон – или залага на фигура от орбитата на Малики, способна едновременно да удовлетвори бившия премиер и да предотврати открита криза с Белия дом. Резултатът ще предопредели и темпото на формиране на кабинета, чиято основна задача, по думите на Хамуди, е „изграждане на армия, способна да защитава суверенитета на Ирак" и активиране на дипломацията със съседните държави.

Иракският премиер осъди остро атаката срещу резиденцията на президента на Иракски Кюрдистан.

🇮🇶 Иракският премиер Мохамед Шиа Ал-Судани осъди остро атаката с дрон срещу резиденцията на президента на Иракски Кюрдистан Нечирван Барзани в провинция Духок. Той обяви сформирането на съвместен екип за сигурност и техническа експертиза между федералното правителство в Багдад и Регионалното правителство на Кюрдистан, който да разследва инцидента и да открие отговорните лица.

Съобщението беше направено в събота след телефонен разговор между Судани и Барзани. Според изявление на президентството на Кюрдистан, Судани категорично е заклеймил удара с дрон и е похвалил ангажимента на Барзани за укрепване на единството между всички иракчани.

Премиерът подчерта, че федералното правителство ще вземе всички необходими мерки, за да предотврати опитите на външни или вътрешни участници да дестабилизират Ирак и да се намесват в регионалните дела. Той потвърди, че се полагат всички усилия за защита на суверенитета, сигурността и стабилността на Ирак.

Президентът Барзани изрази своята благодарност за подкрепата на Судани и усилията на федералните власти за гарантиране на обществената безопасност и поддържане на спокойствието в региона.

По време на разговора лидерите обсъдиха последните събития в сферата на сигурността в Ирак и Кюрдистан, подчертавайки значението на дипломатическата координация за предотвратяване на по-нататъшна ескалация.

В същия ден Барзани проведе телефонен разговор с френския президент Еманюел Макрон, в който той осъди остро атаката и потвърди продължаващата подкрепа на Франция. Той изрази солидарност със семействата на бойците от Пешмерга, загинали на 24 март при иранска ракетна атака в Соран, и пожела бързо възстановяване на ранените.

От своя страна Барзани благодари на Макрон за неизменната подкрепа на Франция и посочи международната солидарност и нейната роля за стабилността на региона. Двамата държавани глави се съгласиха за спешната нужда от дипломатически усилия за прекратяване на бойните действия.

По-рано през деня Демократическата партия на Кюрдистан (ДПК) излезе с остра декларация срещу атаките в Духок. В изявлението те бяха описани като „несправедливи и страхливи“ актове, насочени към подкопаване на конституционния статут на региона и да предизвикат хаос. Блокът призова правителството за бързи действия по разкриване на извършителите.

Ирак позволи официално ответни удари на Хашд ал-Шааби срещу американските сили.

🇮🇶 Иракският премиер Мохамед Шиа ал-Судани организира извънредно заседание, на което е обсъдил ескалиращата ситуация със сигурността в страната, след като броят на жертвите при американските удари срещу паравоенна база в провинция Анбар нарасна на 15 души.

Участниците в срещата, сред които членове на Върховния съдебен съвет на Ирак и Хашд ал-Шааби (PMF), осъдиха многократните удари по коалицията от шиитски милиции, обявявайки ги за „крещящо нарушение на иракския суверенитет“, предаде държавната Иракска новинарска агенция (INA).

Присъстващите подкрепиха и решението на Съвета за национална сигурност да предостави на паравоенните милиции право на отговор, съобщава още INA. Присъстващите осъдиха остро атаките срещу „жизненоважни съоръжения, държавни институции и дипломатически мисии“ и изразиха солидарност с народите на Ливан и Иран.

Ирак беше въвлечен в цикъл от ескалираща размяна на удари между американските сили и многобройните шиитски милиции от иранската „Ос на съпротивата“. Американските сили нанасят удари по обекти на PMF, които формално са част от иракския апарат за сигурност, докато милициите удариха многократно Зелената зона, включително посолството на САЩ и други дипломатически и военни обекти в цялата страна.

Коалицията на премиера ал-Судани спечели изборите за парламент в Ирак.

🇮🇶🗳️ Коалиция, оглавявана от текущия иракския премиер Мохамед Шиа ал-Судани, излезе като победител на парламентарните избори в страната, съобщиха изборните власти.

Висшата избирателна комисия обяви в сряда, че коалицията „Възстановяване и промяна“ начело с ал-Судани е събрала 1,3 милиона гласа на изборите във вторник – с около 370 000 повече от своя най-близък конкурент.

След оповестяването на предварителните резултати ал-Судани поздрави високата избирателна активност от 56%, като я определи като „ясно доказателство за пореден успех“, който отразява „възстановеното доверие в политическата система“.

Въпреки това, макар ал-Судани – който дойде на власт през 2022 г. – да се представяше като лидер, способен да обърне съдбата на Ирак след десетилетия нестабилност, гласуването беше белязано от разочарованието на изтощените избиратели, които го виждаха просто като инструмент утвърдените партии да си разпределят петролното богатство на страната.

Избирателната активност беше по-ниска в райони като Багдад и Наджаф, след като популисткият шиитски лидер Муктада ал-Садр, ръководител на Движението на садристите, призова огромния си брой последователи да бойкотират „порочните избори“.

Както се очакваше, шиитските кандидати спечелиха места в провинциите с шиитско мнозинство, сунитските – в сунитските, а кюрдските – в кюрдските.

Имаше обаче и изненади, особено в Ниневия – провинция, населена предимно със сунити, където Демократичната партия на Кюрдистан (KDP) взе най-много места, а също в провинция Дияла, която има значително кюрдско малцинство, но въпреки това нито един кюрдски кандидат не спечели място за първи път от 2005 г.

В иракския парламент с 329 места нито една партия не може да състави правителство сама, затова партиите създават коалиции с други формации, за да съставят кабинет – процес, често изпълнен с напрежение, който продължава месеци наред.

През 2021 г. ал-Садр спечели най-големия блок, но после се оттегли от парламента след спор с шиитски партии, които отказаха да подкрепят кандидатурата му за премиер.

„През последните 20 години нито една политическа фракция или движение не се оказа способна да спечели пълно мнозинство, което да позволи на един блок самостоятелно да избере премиер. Затова в крайна сметка предстоят кръгове от преговори и договорки между политически сили“, коментира пред телевизия Al Jazeera Али Хашем, жител на столицата Багдад.

Това е шестият парламентарен вот в Ирак след свалянето на дългогодишния диктатор Саддам Хюсеин, чийто режим беше свален в резултат на инвазията на коалиционните сили начело със САЩ за едва 43 дни през април и май 2003 г. Последвалият хаос в страната доведе до кървава сектантска война, появата на терористични групировки като Ислямска държава и дългогодишния колапс на иракската държавност.

Следващият премиер ще трябва да отговори на изисканията на иракчани за работни места, по-добро образование и здравеопазване в държава, измъчвана от системна корупция и лошо управление. Той също така ще трябва да поддържа крехък баланс между съюзниците Иран и САЩ – задача, станала още по-сложна на фона на сътресенията в Близкия изток от последната година.