Вашингтон затяга финансовия лост срещу формиране на проирански кабинет в Багдад.

🇺🇸🚫🇮🇶 Администрацията на САЩ е преустановила част от финансирането и програмите за подпомагане на иракските институции за сигурност, както е ограничила и достъпа до доларова ликвидност за Ирак чрез по-строг контрол върху трансферите към Багдад, докато не бъде формирано ново правителство.

Това твърдят източници, цитирани от Middle East Eye, според които посланието е било предадено лично и чрез посредници от временно управляващия посолството на САЩ в Багдад Джошуа Харис. Паралелно Вашингтон е ограничил координацията в сферата на сигурността, а нейното евентуално възстановяване е обвързвано с две условия: съставяне на нов кабинет и установяване на отговорните за нападенията срещу американски обекти в Ирак.

Лостът, към който САЩ посягат, не е символичен. След 2003 г. значителна част от приходите от петролния износ на Ирак постъпват по сметките на Централната банка на Ирак, държани във Федералния резерв на Ню Йорк, чрез които страната получава достъп до доларова ликвидност и международни разплащания. Това не значи, че средствата са собственост на САЩ, но предоставя съществен инструмент за натиск чрез забавяне, ограничаване или засилен контрол на доларовите потоци. Именно този канал е бил поставен под заплаха от допълнителни ограничения, ако новата власт се окаже, че включва фигури, свързани с проирански шиитски милиции. Цитираният от Middle East Eye ирански източник обобщава американската позиция така: „не бихме работили с такова правителство и ще спрем доларовите трансфери“.

Настоящата политическа обстановка в Ирак е изключително сложна. Коалицията на премиера Мохамед Шия ас-Судани спечели най-много гласове на парламентарния вот през есента, но без необходимото мнозинство за самостоятелно съставяне на кабинет. Ключово значение има т.нар. Координационна рамка – коалиция на шиитски партии, част от които са влизат в състава на Силите за народна мобилизация (Хашд аш-Шааби) или са свързани с групи като Асаиб Ахл ал-Хак. В този блок върви открито съперничество между Судани и бившия премиер Нури ал-Малики, лидер на „Държава на закона“. На 13 април беше избран новият иракски президент, с което започна конституционният срок за възлагане на мандат.

Според публикации на Kurdistan24 изявленията около евентуално оттегляне на Малики се разминават. Фигури от лагера на Судани твърдят, че той се е отдръпнал, докато неговият медиен офис отхвърля това като слухове и потвърждава кандидатурата му. На този фон, според иракски източници Харис е заявил, че САЩ „уважават иракския демократичен избор“, но „настоящият етап изисква друг кандидат“, като отказът от подобна промяна би означавал оттегляне на подкрепа и сътрудничество.

Американските действия не са изолиран ход. На 17 април Министерство на финансите на САЩ оповести нови санкции срещу подкрепяни от Иран милиции в Ирак като част от своята кампания за натиск. Анализатори от Soufan Center и The Washington Institute for Near East Policy отбелязват, че спирането на програми за обучение и помощта за иракските сили за сигурност отразява едновременно бюджетна преоценка, но също и стремеж за ограничаване влиянието на проиранските кръгове.

Оперативният ефект за Багдад има две измерения. В краткосрочен план рестрикции върху преводи в долари биха могли да засегнат валутния пазар, вноса и способността на търговските банки да обслужват дълговете в щатска валута – проблем, с който Ирак вече се сблъска през 2022–2023 г., когато засилените проверки върху рискови трансфери доведоха до срив на динара. В средносрочен план ограничената координация в сферата на сигурността отслабва част от разузнавателния и логистичен капацитет, използван срещу остатъчни клетки на Ислямска държава и за охрана на критична инфраструктура.

Изострената геополитическа обстановка утежнява допълнително картината. Натискът на Вашингтон идва след поредица от сблъсъци между САЩ и подкрепяни от Иран милиции в Ирак през март и април, а територията на Ирак остава ключова транзитна зона между иранското и сирийското направление. Докато Координационната рамка не преодолее вътрешната си парализа, формирането на управляващ кабинет в Багдад остава не просто конституционен, но и финансов въпрос с пряко отражение върху паричната политика, сигурността и баланса в региона.

Иракската шиитска коалиция без консенсус за премиер преди срещата в понеделник.

🇮🇶 Шиитската координационна рамка (SCF) в Ирак остава разделена и без консенсус по кандидатурата за премиер преди ключовата среща в понеделник, съобщават иракски медии. Председателят на Ислямския върховен съвет Хумам Хамуди заяви, че блокът се намира „много близо" до финализиране на името, но задкулисни спорове възпрепятстват постигането на съгласие. Пред Asharq Al-Awsat Хамуди добави, че коалицията разполага с не повече от две седмици да излъчи номинация, и призова за единство.

Разделението е белязано от категоричен отказ на бившия премиер Нури ал-Малики да потвърди сведения, че е помолен да се оттегли в полза на Басим ал-Бадри – ръководител на Комисията за отчетност и справедливост и член на партията Ал-Даауа, оглавявана именно от Малики. Той реагира остро, заявявайки, че не се е оттеглил и че несправедливо му се приписва отговорност за забавянията. Според медийни източници Малики е отказал да присъства на последните заседания на Рамката, което е довело до отлагане на срещите; кабинетът му отхвърля твърденията, че затрудненият контакт с него е причина за забавянето.

Ситуацията произтича от резултатите на парламентарните избори от 2025 г., в които коалицията на действащия премиер Мохамед Шия ал-Судани спечели 46 места – най-многобройната фракция в парламента – а „Държава на правото" на Малики получи 29 места. През януари 2026 г. Рамката формално одобри Малики с мнозинство, позовавайки се на „политически и административен опит". Няколко седмици по-късно обаче президентът на САЩ Доналд Тръмп определи евентуалното му завръщане като „много голяма грешка" и предупреди, че Вашингтон може да прекрати цялата помощ за Ирак, ако Малики поеме правителството. Бившият премиер запази публично настояването си за поста, но практическият маршрут към него постепенно се свиваше.

Към момента на консултациите Судани държи шест гласа в ръководството на Рамката, а Бадри – четири, според сметката, цитирана от Alhurra. За официално номиниране са нужни две трети от 12-членния ръководен орган, т.е. 8 гласа. Между споменаваните резервни кандидати са бившият премиер Хайдер ал-Абади, Али ал-Шукри и Мохамед Сахиб ал-Дарраджи. Срещата на Рамката, първоначално насрочена за сряда, се изтегли за събота с мотив „да се даде време за консенсус", заяви пред Rudaw депутатът Фахд ал-Джубури. Следващата решаваща среща е в понеделник.

Вътрешният раздор върви по линията на два натиска. Проиранският компонент, включително „Асаиб Ахл ал-Хак" на Кайс ал-Хазали, спечелила 28 места, държи да блокира трети мандат на Судани, когото счита за прекалено акомодиращ към Вашингтон. Другата линия, обединяваща собствения блок на Судани и част от прагматичните шиитски фракции, виждаше в евентуално номиниране на Малики гаранция за остра конфронтация със САЩ и затова се ориентира към Бадри или към самия Судани. Въпросът за оттеглянето на кандидатурата на Малики, а не толкова самото ѝ излъчване, е това, което забавя номинацията. Процесът тече и след избора на Низар Амеди за президент на републиката през последните седмици – стъпка, която обичайно предшества излъчването на премиер.

Срещата в понеделник ще покаже дали Рамката се подрежда около Судани – вариант, одобрен по подразбиране и от Вашингтон – или залага на фигура от орбитата на Малики, способна едновременно да удовлетвори бившия премиер и да предотврати открита криза с Белия дом. Резултатът ще предопредели и темпото на формиране на кабинета, чиято основна задача, по думите на Хамуди, е „изграждане на армия, способна да защитава суверенитета на Ирак" и активиране на дипломацията със съседните държави.

Иракският премиер осъди остро атаката срещу резиденцията на президента на Иракски Кюрдистан.

🇮🇶 Иракският премиер Мохамед Шиа Ал-Судани осъди остро атаката с дрон срещу резиденцията на президента на Иракски Кюрдистан Нечирван Барзани в провинция Духок. Той обяви сформирането на съвместен екип за сигурност и техническа експертиза между федералното правителство в Багдад и Регионалното правителство на Кюрдистан, който да разследва инцидента и да открие отговорните лица.

Съобщението беше направено в събота след телефонен разговор между Судани и Барзани. Според изявление на президентството на Кюрдистан, Судани категорично е заклеймил удара с дрон и е похвалил ангажимента на Барзани за укрепване на единството между всички иракчани.

Премиерът подчерта, че федералното правителство ще вземе всички необходими мерки, за да предотврати опитите на външни или вътрешни участници да дестабилизират Ирак и да се намесват в регионалните дела. Той потвърди, че се полагат всички усилия за защита на суверенитета, сигурността и стабилността на Ирак.

Президентът Барзани изрази своята благодарност за подкрепата на Судани и усилията на федералните власти за гарантиране на обществената безопасност и поддържане на спокойствието в региона.

По време на разговора лидерите обсъдиха последните събития в сферата на сигурността в Ирак и Кюрдистан, подчертавайки значението на дипломатическата координация за предотвратяване на по-нататъшна ескалация.

В същия ден Барзани проведе телефонен разговор с френския президент Еманюел Макрон, в който той осъди остро атаката и потвърди продължаващата подкрепа на Франция. Той изрази солидарност със семействата на бойците от Пешмерга, загинали на 24 март при иранска ракетна атака в Соран, и пожела бързо възстановяване на ранените.

От своя страна Барзани благодари на Макрон за неизменната подкрепа на Франция и посочи международната солидарност и нейната роля за стабилността на региона. Двамата държавани глави се съгласиха за спешната нужда от дипломатически усилия за прекратяване на бойните действия.

По-рано през деня Демократическата партия на Кюрдистан (ДПК) излезе с остра декларация срещу атаките в Духок. В изявлението те бяха описани като „несправедливи и страхливи“ актове, насочени към подкопаване на конституционния статут на региона и да предизвикат хаос. Блокът призова правителството за бързи действия по разкриване на извършителите.

Ирак позволи официално ответни удари на Хашд ал-Шааби срещу американските сили.

🇮🇶 Иракският премиер Мохамед Шиа ал-Судани организира извънредно заседание, на което е обсъдил ескалиращата ситуация със сигурността в страната, след като броят на жертвите при американските удари срещу паравоенна база в провинция Анбар нарасна на 15 души.

Участниците в срещата, сред които членове на Върховния съдебен съвет на Ирак и Хашд ал-Шааби (PMF), осъдиха многократните удари по коалицията от шиитски милиции, обявявайки ги за „крещящо нарушение на иракския суверенитет“, предаде държавната Иракска новинарска агенция (INA).

Присъстващите подкрепиха и решението на Съвета за национална сигурност да предостави на паравоенните милиции право на отговор, съобщава още INA. Присъстващите осъдиха остро атаките срещу „жизненоважни съоръжения, държавни институции и дипломатически мисии“ и изразиха солидарност с народите на Ливан и Иран.

Ирак беше въвлечен в цикъл от ескалираща размяна на удари между американските сили и многобройните шиитски милиции от иранската „Ос на съпротивата“. Американските сили нанасят удари по обекти на PMF, които формално са част от иракския апарат за сигурност, докато милициите удариха многократно Зелената зона, включително посолството на САЩ и други дипломатически и военни обекти в цялата страна.

Коалицията на премиера ал-Судани спечели изборите за парламент в Ирак.

🇮🇶🗳️ Коалиция, оглавявана от текущия иракския премиер Мохамед Шиа ал-Судани, излезе като победител на парламентарните избори в страната, съобщиха изборните власти.

Висшата избирателна комисия обяви в сряда, че коалицията „Възстановяване и промяна“ начело с ал-Судани е събрала 1,3 милиона гласа на изборите във вторник – с около 370 000 повече от своя най-близък конкурент.

След оповестяването на предварителните резултати ал-Судани поздрави високата избирателна активност от 56%, като я определи като „ясно доказателство за пореден успех“, който отразява „възстановеното доверие в политическата система“.

Въпреки това, макар ал-Судани – който дойде на власт през 2022 г. – да се представяше като лидер, способен да обърне съдбата на Ирак след десетилетия нестабилност, гласуването беше белязано от разочарованието на изтощените избиратели, които го виждаха просто като инструмент утвърдените партии да си разпределят петролното богатство на страната.

Избирателната активност беше по-ниска в райони като Багдад и Наджаф, след като популисткият шиитски лидер Муктада ал-Садр, ръководител на Движението на садристите, призова огромния си брой последователи да бойкотират „порочните избори“.

Както се очакваше, шиитските кандидати спечелиха места в провинциите с шиитско мнозинство, сунитските – в сунитските, а кюрдските – в кюрдските.

Имаше обаче и изненади, особено в Ниневия – провинция, населена предимно със сунити, където Демократичната партия на Кюрдистан (KDP) взе най-много места, а също в провинция Дияла, която има значително кюрдско малцинство, но въпреки това нито един кюрдски кандидат не спечели място за първи път от 2005 г.

В иракския парламент с 329 места нито една партия не може да състави правителство сама, затова партиите създават коалиции с други формации, за да съставят кабинет – процес, често изпълнен с напрежение, който продължава месеци наред.

През 2021 г. ал-Садр спечели най-големия блок, но после се оттегли от парламента след спор с шиитски партии, които отказаха да подкрепят кандидатурата му за премиер.

„През последните 20 години нито една политическа фракция или движение не се оказа способна да спечели пълно мнозинство, което да позволи на един блок самостоятелно да избере премиер. Затова в крайна сметка предстоят кръгове от преговори и договорки между политически сили“, коментира пред телевизия Al Jazeera Али Хашем, жител на столицата Багдад.

Това е шестият парламентарен вот в Ирак след свалянето на дългогодишния диктатор Саддам Хюсеин, чийто режим беше свален в резултат на инвазията на коалиционните сили начело със САЩ за едва 43 дни през април и май 2003 г. Последвалият хаос в страната доведе до кървава сектантска война, появата на терористични групировки като Ислямска държава и дългогодишния колапс на иракската държавност.

Следващият премиер ще трябва да отговори на изисканията на иракчани за работни места, по-добро образование и здравеопазване в държава, измъчвана от системна корупция и лошо управление. Той също така ще трябва да поддържа крехък баланс между съюзниците Иран и САЩ – задача, станала още по-сложна на фона на сътресенията в Близкия изток от последната година.