Въздушното превъзходство в ерата на модерната ПВО: Уроците от Иран и Украйна.

🇺🇸 Анализ на пенсионирания генерал-лейтенант от ВВС на САЩ Дейвид Дептула, декан на Института за аерокосмически изследвания „Мичъл“, разглежда оперативното значение на докладвания удар по американски F-35 от иранска зенитно-ракетна система. Според него, макар да заслужава внимание, инцидентът в никакъв случай не бива да се тълкува като нещо повече от изолиран епизод в контекста на съвременната въздушна война.

Високотехнологичните бойни действия срещу способна, интегрирана система за противовъздушна отбрана (ПВО) винаги са криели рискове, а в исторически план тези рискове са се изразявали в значителни загуби на летателни средства. Забележителното в текущата война с Иран не е, че американски самолет е бил поразен, а че бойните загуби до момента са почти нулеви и липсват каквито и да е загуби на пилотирани самолети от вражески действия.

Това, което прави настоящата кампания особено значима, е мащабът на операциите на фона на липсата на загуби. Централното командване на САЩ заяви, че коалиционните сили са ударили хиляди цели на иранска територия – надхвърляйки 7800 обекта от началото на кампанията до момента. Подобно ниво на активност неизбежно предполага хиляди бойни полети в обсега на иранските зенитно-ракетни комплекси.

По време на Виетнамската война САЩ провеждаха непрекъснати операции срещу една от най-сложните ПВО мрежи за времето си – доставените от СССР ракети SA-2, гъсто разположена радарно управлявана зенитна артилерия и изтребители-прехващачи. Цената беше огромна. От 833 произведени изтребителя F-105, 382 бяха загубени в бой – близо 46% от целия инвентар. Войната отчете общо над 1700 загуби на бойни самолети с фиксирано крило. Те се случиха въпреки постоянната адаптация на тактиката, включваща поява на мисиите „Wild Weasel“, посветени на потискането на вражеската ПВО.

Изтощение от подобен мащаб не беше аномалия – то беше норма, характерна за въздушни операции с висок интензитет срещу ешелонирана отбрана. САЩ очакваха самолетите да бъдат сваляни, при това в значителни количества. Това беше цената за проникване в защитено въздушно пространство.

Иранската отбрана е модернизирано, но концептуално сходно предизвикателство: интегрирана система за ПВО (IADS) от няколко слоя, която включва радарни и инфрачервени зенитно-ракетни комплекси, мобилни пускови установки и припокриващо се сензорно покритие. Иранските системи,, вариращи от морално остарели платформи до по-модерни варианти местно производство, са проектирани да затрудняват достъпа и да налагат висока цена, а не да позволяват въздушно превъзходство.

В хода на многократните операции в зоната на действие на тези системи, американските и израелски бойни самолети не са понесли потвърдени загуби от иранската ПВО. Инцидентът с F-35 от 19 март, при който беше повреден, но успешно приземен, по-скоро потвърждава тази теза, отколкото да я опровергава. Той показва, че дори когато врагът постигне известна степен на тактически успех – проследяване, прехват и поразяване на самолет – резултатът не води до провал на мисията.

Това е определящата характеристика на модерната западна въздушна мощ: не неуязвимост, а оцеляване, съчетано с доминация.

Самолетите от пето поколение като F-35 са проектирани да оперират в оспорвана среда, съчетавайки стелт технология с напреднала електронна война, сливане на данни от сензори и мрежови операции. Стелт не значи невидимост в целия електромагнитен спектър, но драстично повишава вероятността за оцеляване и успех на мисията срещу напреднала ПВО. Тези качества са интегрирани в широка оперативна конструкция, която включва потискане (SEAD) и унищожаване на вражеската ПВО (DEAD), оръжия с голям обсег, кибер и електронни атаки и разузнаване в реално време.

Резултатът е не просто способност за проникване в интегрирана ПВО, а нейното систематично деградиране и доминиране.

Въздушното превъзходство, дефинирано като способност за провеждане на операции в дадено време и място без прекомерна намеса от страна на противника, а в много случаи и въздушно господство (опериране по желание по всяко време), са условията, позволяващи всички останали военни операции. Без едното или другото, всяка сила е уязвима.

Там, където е постигнато въздушно превъзходство, приятелските сили получават свобода на маневриране, възможност за прецизни удари и капацитет да оформят бойното поле по свое желание. Там, където липсва, характерът на войната се променя фундаментално.

Точно такъв е случаят в войната в Украйна, където нито една от двете страни не постигна превъзходство във въздух. За Русия това отразява комбинация от незадоволително представяне в операциите по SEAD/DEAD и провали в лидерството, обучението и координацията. За Украйна това отразява ограниченията в ресурсите и изтребителната авиация, както и разчитането на дефанзивна, основно наземна стратегия за ПВО, заедно със забележително устойчива и иновативна ешелонирана система за отбрана.

Резултатът от оспорваното въздушно пространство оставя двете страни силно ограничени. Нито Русия, нито Украйна могат да провеждат продължителни, мащабни маневри под прикритие на въздушна мощ. В резултат на това конфликтът се превърна във война на изтощение, характерна с артилерийски и безпилотни дуели, статични фронтови линии и бавен териториален напредък на висока цена. Неспособността за доминация във въздуха наложи таван върху оперативното темпо и стратегическата маневра.

За разлика от това, американските и израелските операции срещу иранската ПВО показват как изглежда на практика въздушното превъзходство, преминаващо във въздушно господство. Самолетите не само оцеляват в оспорваното небе, но го правят, докато в същото време лишават врага от какъвто и да е смислен успех в оспорването на контрола над небето.

Основният извод не е, че съвременната въздушна война е лишена от риск. Винаги има риск, когато летите в зона на активни бойни действия. По-скоро става дума за факта, че САЩ и техните съюзници фундаментално промениха калкулацията на разходите. Докато в миналото високото изтощение беше приемано като цена за достъп, днешните сили са проектирани да свеждат загубите до минимум, докато в същото време увеличават максимално оперативния ефект.

Повреденият F-35 е напомняне, че заплахата е реална. Липсата на загуби обаче е доказателство за това колко далеч е стигнала въздушната мощ – и колко решаващо остава истинското въздушно превъзходство.