Колумбия свива дипломатическата си мрежа и пренарежда външнополитическите приоритети

🇨🇴 Колумбия закрива 14 чужди посолства и около 15 консулства и прекъсва дипломатически връзки с Куба и Никарагуа. Това обяви новият президент Абелардо де ла Есприеля в подкаст в социалните мрежи, 12 дни преди своето встъпване в длъжност на 7 август, и представи мярката като първи етап от реформите в министерство на външните работи на страната.

В този първи етап затварят посолствата на Алжир, Азербайджан, Барбадос, Куба, Чехия, Етиопия, Гана, Хаити, Унгария, Малайзия, Никарагуа, Румъния, Сенегал и Южна Африка. В същото време мисиите в Париж и Рим ще бъдат обединени: посолството във Франция поглъща постоянното представителство при ЮНЕСКО, а посолството в Италия – представителството в Организацията по прехрана и земеделие (ФАО). Проектът за посолство в Палестина, което правителството на досегашния президент Густаво Петро подготвяше, няма да заработи. Насреща стоят две нови посолства: възстановяване на посолството в Йерусалим и откриване на такова в Нигерия. Останалите мисии влизат в одит през първите 100 дни на мандата.

Самото затваряне не е равносилно на прекъснати отношения, подчерта де ла Есприеля. Колумбия запазва дипломатическите контакти с всички засегнати държави, а сънародниците им тях ще бъдат обслужвани от съседни мисии, акредитирани по съвместителство. Изключенията са две. „В моето правителство няма да има никаква връзка с тирании“, заяви той за Куба и Никарагуа, с които отношенията приключват напълно.

Обявеният мотив е бюджетен. „Не можем да поддържаме толкова скъпа структура, която не дава конкретни резултати за страната“, заяви Есприеля и обеща спестените средства да бъдат инвестирани в образование, здравеопазване, инфраструктура и сигурност: „Всяко песо, спестено от бюрокрация, е песо, което може да вложим в сигурност, здраве и образование.“ Обяснението на цялата операция е „оптимизация“ на външната служба, а това, което съпъства списъка, гласи, че страната се нуждае от модерна и ефикасна дипломация в служба на националните интереси, а не на политиката и администрацията.

Закриването на мисии следва да се представи като едновременно бюджетно решение и стратегическо пренасочване, а не единствено като идеологически разрив с Хавана и Манагуа.

Разривът с Хавана и Манагуа

Колумбия поддържа 73 посолства; 14-те, които отпадат, са около 20% от мрежата, която сама по себе си не заема видим дял от бюджета. Вътрешните разходи и персоналът на външното министерство възлизат на 709 милиарда песос, или 0,13% от общия държавен бюджет; заедно с Миграционната служба сумата стига 1,9 трилиона песос при национален бюджет от 546 трилиона за 2026 г., тоест 0,35%. Порядъкът на отделните мисии е от същия мащаб: посолството в Алжир е похарчило около 167 000 щатски долара за 2024–2025 г., близо 652 милиона песос, а бюджетът за дипломатическа и културна дейност в Куба е 197,8 милиона песос годишно.

Дори пълното закриване на всички засегнати представителства би освободило под 0,13% от целия национален бюджет. Луис Карлос Рейес, бивш министър на търговията и бивш ръководител на данъчната администрация, посочи именно този порядък и поиска подробен програмен разчет вместо обявени суми. Едуардо Велоса, който ръководи магистърската програма по международни изследвания в университета „Хавериана“, определи решението като „нещастно и донякъде популистко“: жестът съобщава икономии, които не облекчават осезаемо фискалния натиск.

Съставът на списъка дава повече информация отколкото аритметиката. Хавана и Манагуа са третирани по специален начин, който няма нищо общо с ефикасността: техните посолства не само затварят, но връзките с тези авторитарни държави се прекъсват, при това с обосновка, изведена от характера на режимите. Тази част от обявлението не е административна и не се защитава с числа. Останалите 12 мисии се четат по друга логика и тук съпоставката поставя ограничение на чисто политическия прочит. Унгария, Чехия и Румъния са държави от ЕС и НАТО, с които Колумбия няма политически спор, а дясно-популистката коалиция на Андрей Бабиш, която от декември 2025 г. е начело на правителството в Прага, се позиционира от същата страна на спектъра като новото мнозинство в Богота. Ако критерият беше само политически, трите посолства нямаше да попаднат в списъка. По-точното описание е, че той е съставен по обем на търговията и натовареност на консулската служба, като е допълнен с две скъсвания, чиито мотиви бяха заявени открито.

Африканската част от преустройството съдържа собствено противоречие. Затварят се четири посолства на континента, сред които това в Адис Абеба, седалището на Африканския съюз, докато в същото време беше обявено ново представителство в Нигерия със заявена цел да засили присъствието в Африка. Отиващият си кабинет атакува именно тази точка. Маурисио Харамильо Хасир, заместник-министър по многостранните въпроси, описа закриването на посолствата в Африка като „обида за народите на Тихия океан и Карибите, отстъпление от децентрализацията на външната политика и предателство към баланса в международните отношения, заложен в Конституцията от 1991 г.“

Бюджет или доктрина за външна политика

Закриването на посолството в Хавана прекъсва канал с дълга история. Кубинската столица беше домакин и гарант на преговорите с Революционните въоръжени сили на Колумбия (FARC), а след това и на диалога с Националната освободителна армия (ELN). Каналът вече се превърна в източник на криза: след атентата в Полицейското училище „Хенерал Сантандер“ в Богота на 17 януари 2019 г., при който бяха убити 23 души, тогавашният президент Иван Дуке спря едностранно преговорите и поиска от Хавана да предаде екипа от преговарящи от ELN, намиращи се на острова, което режимът в Куба отказа, позовавайки се на подписани протоколи за прекъсване. Именно този отказ по-късно послужи като аргумент Куба да попадне още веднъж в списъка на Държавния департамент на САЩ с държави, подкрепящи тероризма. Посредничеството беше възстановено при Петро, но диалогът с ELN отново беше спрян през януари 2025 г., след като президентът обвини групировката в извършване на военни престъпления в Катакумбо. С други думи каналът е напълно бездействащ от година и половина; закриването на посолството го затваря формално и лишава Богота от институционалната площадка, през която двата предишни мирни процеса минаха.

Скъсването с Манагуа опира до неуреден въпрос от друг порядък. Колумбия и Никарагуа разделят морска граница, начертана от Международния съд в Хага, и спор, който продължи повече от десетилетие. На 13 юли 2023 г. съдът отхвърли претенцията на Никарагуа за продължаване на континенталния шелф отвъд 200 морски мили, с което потвърди позицията на Колумбия около архипелага Сан Андрес. Решението бе в полза на Богота, но не изчерпва спора: Колумбия се оттегли от Пакта от Богота през 2012 г. и оттогава не признава юрисдикцията на съда по гранични дела, а прилагането на предишни решения е предмет на разногласия. Прекъсването на отношенията премахва директния двустранен канал именно там, където държавата има действащо териториално разминаване със съседа си.

Оста Куба-Никарагуа, с която Колумбия досега поддържаше отворени връзки, се намира в най-големия си упадък от десетилетия насам. Венецуелският президент Николас Мадуро беше задържан при американска операция във Форт Тиуна, Каракас на 3 януари 2026 г. Два дни по-късно той се изправи пред федерален съд в Манхатън, а ALBA престана да функционира като инструмент. Хавана понесе последователна санкционна верига през първата половина на годината и на 20 май Раул Кастро получи обвинения от голям съдебен състав в Маями за свалянето на двата самолета на „Brothers to the Rescue“ през февруари 1996 г. При това положение Колумбия не поема разход, съизмерим с този преди година, а се включва към линия, която вече преобладава в полукълбото.

Регионалните последици

Обявлението за посолствата е последната стъпка от завой, който произлиза от избирането на Есприеля. На 2 юли той се договори с Израел за възстановяване на двустранните отношения, скъсани от Петро на 1 май 2024 г. заради израелската офанзива срещу Хамас в ивицата Газа; договорката предвижда бърз обмен на посланици, взаимно премахване на визите и придвижване към откриване на посолство в Йерусалим. Петро реагира, наричайки преместването „максимална грубост към всички ислямски народи по света“. За външен министър беше определен Омар Була Ескобар, кариерен служител на ООН с мисии в Бразилия, Еквадор, Панама, Судан, Италия, Египет, Ирак, Етиопия, Сенегал и Белгия, който още на 9 юли потвърди затварянето на посолствата в Куба и Никарагуа и очерта „конструктивно“ отношение към Венецуела при временното президентство на Делси Родригес. Дневният ред е очертан, преди новият президент да е положил клетва.

Мандатът зад него обаче е тесен. На балотажа от 21 юни де ла Есприеля събра 12 960 166 гласа, или 49,66% срещу 12 708 312 гласа и 48,69% за сенатора от левия Пакто Историко Иван Сепеда – преднина от 252 000 гласа при 63,6% избирателна активност. Външната политика е сферата, в която президентът притежава най-широко самостоятелно правомощие и би могъл да задейства промяна без парламент, което обяснява защо тя се материализира първа. Същото прави и обръщането ѝ обратимо: сегашният завой отменя решения на предшественика, взети по същия ред и със същата лекота.

Ортега обяви край на изборите в Никарагуа

🇳🇮🚫🗳️ В Никарагуа повече няма да се провеждат избори, обяви президентът Даниел Ортега в неделя, 19 юли, от трибуната по време на честванията за 47-годишнината от Сандинистката революция. „Тук повече няма да има избори, на които те да се опитват да заграбят правителството и властта“, заяви 80-годишният диктатор пред събраното множество. „Дните, в които партии, подкрепяни от янките и сомосистите, се връщаха на власт, приключиха – никога повече.“ С тези думи управляващият плътно от 2007 г. насам Ортега за първи път се отказа публично не просто от честния вот – такъв отдавна не е имало в страната – но и от самото провеждане на избори.

Изявлението на практика погребва общите избори, насрочени за ноември 2027 г. Те бяха отложени веднъж през януари 2025 г. от контролирания от сандинистите парламент, който гласува конституционна реформа, удължаваща президентския мандат от 5 на 6 години със задна дата (така текущият изтича едва в началото на 2028 г.) и провъзгласи съпругата на Ортега (Росарио Мурийо, дотогава вицепрезидент) за „съпрезидент“ с равни правомощия. Същата реформа от февруари 2025 г. разшири властта на президентската двойка над останалите държавни институции; ограниченията за преизбиране бяха паднали още през 2014 г. Критиците – с опозиция, прокудена почти изцяло в изгнание – прочетоха промените като окончателно узаконяване на семейната власт.

Ортега представи отказа от избори като преграда срещу опозиция, която според него се дирижира от САЩ. Определението „сомосисти“ визира привържениците на диктаторската династия Сомоса, която управлява страната с американска подкрепа от 1936 г. докато сандинистките партизани, сред които и младият Ортега, не я свалят от власт с оръжие на 19 юли 1979 г. Но реториката за партии, които „се завръщат на власт“, носи по-личен исторически подтекст: единственият случай, в който подкрепяна от САЩ коалиция действително е печелила властта в Манагуа през урните, е поражението на самия Ортега през 1990 г. от Виолета Чаморо. Онази загуба, призната тогава от него, дойде след първия му мандат (1985–1990), белязан от леви реформи и десетилетие на война с контрите – финансирани от ЦРУ контрареволюционни отряди – която го изпрати в опозиция за следващите 17 години. В неделя той де факто обяви, че тази развръзка няма да бъде допусната отново.

Показателно е, че завръщането на Ортега на власт мина именно през урните, които сега обяви за ненужни: след три поредни изборни загуби той спечели вота в края на 2006 г. и встъпи в длъжност през януари 2007 г. Оттогава той печели всяко следващо гласуване – през 2011, 2016 и 2021 г. (от 2016 г. в тандем с Мурийо като кандидат за вицепрезидент) – с оглед на постепенно овладяване на съдебна система, изборни органи и общинска власт от сандинисткия апарат. Последният вот през ноември 2021 г. бе наречен „избори“ само формално: в месеците преди изборния ден властите задържаха всички кандидати, които реално можеха да застрашат президента, и той си осигури четвърти пореден мандат, останал непризнат от международната общност.

Вратата към подобна развръзка се отвори през април 2018 г. Тогава протести срещу пенсионната реформа прераснаха в общонародно въстание; при потушаването му загинаха над 300 души. Оттогава държавата методично прочиства гражданското пространство: стотици бяха лишени от гражданство, а много напуснаха страната поради страх от затвор. Групата правозащитни експерти, създадена от Съвета на ООН по правата на човека, заключи, че Ортега и Мурийо са изградили репресивна система, при която държавни служители изиграват ключова роля в „произволни задържания, изтезания, извънсъдебни екзекуции и преследване на гражданското общество и медиите“. Репресиите не подминаха и някогашните съратници на Ортега от Сандинисткия фронт за национално освобождение – сред задържаните преди години бяха ветерани от революцията през 1979 г.

Хуан Себастиан Чаморо, един от арестуваните претенденти от 2021 г. (освободен през февруари 2023 г. с над 200 политически затворници и експулсиран в САЩ), заяви, че обявлението разкрива отдавнашния план на Ортега: властта да се циментира трайно в ръцете на сандинистката партия по модела на еднопартийни държави като Китай и Куба, предаде Асошиейтед Прес.

В реален план неделната реч променя по-малко, отколкото изглежда на пръв поглед. Изборите в Никарагуа отдавна престанаха да бъдат механизъм за смяна на властта: последният вот се проведе с предварително прочистен терен, изборният орган е изцяло подчинен на сандинистите, а опозицията се намира в изгнание или затвора. Новото тук е отхвърлянето на самата фасада. Режим, който досега влагаше усилия в имитация на демократична легитимност – редовни дати, регистрирани партии, тържествено обявявани резултати – сега показва, че вече не се нуждае от нея. След като Никарагуа напусна окончателно Организацията на американските държави през ноември 2023 г., отпадна и последният външен адресат на декоративната му демокрация. Траекторията, която Чаморо описва, се подрежда в същата логика: премахването на мандатни ограничения през 2014 г., елиминирането на съперници през 2021 г., съпрезидентство от 2025 г. и днешният отказ от вот чертаят последователен курс към открита еднопартийна диктатура.

Обявлението се откроява на фона на събитията в региона. От началото на годината Вашингтон свали двата съседни стълба на старата антиамериканска ос в Латинска Америка – Венесуела и Куба. През нощта срещу 3 януари ЦРУ и „Делта Форс“ арестуваха венецуелския президент Николас Мадуро в Каракас, който два дни по-късно беше изправен пред федерален съд в Ню Йорк по обвинения в наркотероризъм. Министерство на правосъдието на САЩ обяви на 20 май обвинителен акт и срещу 94-годишния Раул Кастро за свалянето на два цивилни самолета на „Brothers to the Rescue“ през 1996 г. с четири цивилни жертви. Съюзът АЛБА, който тези три режима крепяха, на практика се разпадна след операцията в Каракас. Ортега остана последният от тримата, който все още държи властта – в неделя той изгради реториката си изцяло около заплахата от този външен противник.

Русия модернизира военните бази на Никарагуа, за което покрива всичките средства.

🇳🇮 През октомври Никарагуа стана петата държава, с която Украйна скъса дипломатически отношения от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

Решението на Киев беше взето в отговор на системната подкрепа на Манагуа за руските политики и стандарти – подкрепа, за която Москва отделя големи ресурси.

Нарастващи военни връзки между Русия и Никарагуа

Един от примерите за това е договор между Министерството на отбраната на Руската федерация и подчинено предприятие „308-и авиационен ремонтен завод“ АД, сключен на 20 ноември 2015 г. Това не е търговско партньорство или експортна сделка, а държавна поръчка за извършване на работа на територията на Република Никарагуа.

Въпреки че формално изглежда като вътрешен договор между ведомство и негов подизпълнител, в действителност това споразумение се превърна в отправна точка за разширяването на руската военна инфраструктура в Централна Америка.

Ключова особеност на договора е фактът, че цялата работа е „предплатена 100% от средствата на Министерството на отбраната на Русия“ – т.е. се финансира изцяло от руския федерален бюджет, без никакво участие от страна на Никарагуа.

Руската подкрепа: Товарни самолети и авиационни съоръжения

Съществуването на този договор стана публично достояние благодарение на съдебни и счетоводни документи на руското правителство, получени от UNITED24 Media.

Само няколко години след като започна работа по проекта, Русия започна да прехвърля безвъзмездно на Никарагуа военни самолети Ан-26. Това е съветски двумоторен транспортен самолет, използван за превоз на товари и персонал. Във военното му приложение той обикновено служи за транспорт на войски и товари, включително боеприпаси, десант на парашутисти и медицинска евакуация. Освен това притежава специализирани модификации (като разузнаване, комуникации и други).

Друга серия от документи сочи, че изграждането на тази инфраструктура продължава през цялото следващо десетилетие. През 2019–20 г. дружеството в Иваново (областен център, североизточно от Москва) подписа няколко нови споразумения със своя подизпълнител – руската компания „Металон“ ООД, отговорна за строително-монтажните работи в Манагуа.

Анализ на платежни нареждания сочи, че руското министерство на отбраната е превело най-малко 23 милиона рубли за финансиране на строеж на бояджийско съоръжение за самолети Ан-26, официално обозначено като „ремонтен“ цех.

Между 2019 и 2023 г. руски държавни служители потвърдиха многократно за дейността на терен, както и за инсталацията на оборудване на военна база в Никарагуа.

Тези документи доказват, че Москва финансира умишлено на държавно ниво и изцяло със своите публични средства строежа на военна инфраструктура в Никарагуа.

Политическата ситуация в Никарагуа

Днес режимът в Никарагуа не само потиска собственото население, но и допринася за регионалната нестабилност, подхранвайки миграционните потоци към САЩ – причини, заради които той попадна многократно под американски санкции, насочени не само към местните структури и представители на режима, но и към руски субекти.

През 2024 г. САЩ наложиха санкции върху учебния център на Министерство на вътрешните работи на Руската федерация в Манагуа, както и на компаниите COMINTSA и Capital Mining.

„Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) продължава да ограничава режима на Даниел Ортега в Никарагуа и способността му да манипулира златната индустрия и да печели от корупционни операции“, се посочва в изявлението.

Министерството на финансите на САЩ уточни, че руският учебен център се намира в столицата на Никарагуа и отговаря за обучението на местните сили за сигурност на репресивни тактики, използвани от авторитарния режим в Кремъл. Американски служители описаха тази структура като ключов инструмент за репресии срещу гражданското общество в страната.

Никарагуа е сред малкото държави в Латинска Америка с изявени географски предимства като злато, туризъм, риболов и достъп както до Атлантическия, така и до Тихия океан. И все пак в продължение на десетилетия режимът на Ортега се отказва от тези възможности, за да консолидира собствената си авторитарна власт.

Въпреки потенциала си за развитие, 40% от населението на Никарагуа живее под прага на бедност, което кара младите хора да бягат масово към САЩ. Дали режимът на Ортега и неговите руски съюзници наистина се интересуват от икономическото развитие на страната, е риторичен въпрос.

В същото време Москва продължава да сътрудничи на диктаторски режими като този на Ортега по същия начин, както и по времето на Студената война: с финансова и военна подкрепа в замяна на политическа лоялност и признаване на нейната глобална програма за дестабилизация.

Никарагуа оттегли искане за включване в обвиненията в геноцид срещу Израел.

🇳🇮⚔️🇮🇱 Правителството на Никарагуа, в лицето на Сандинисткия фронт за национално освобождение, оттегли искането си към Международния наказателен съд (ICC) за включване към обвиненията в геноцид срещу Израел, отправени от Южна Африка.

Съдът издаде съобщение до медиите в четвъртък, което потвърждава оттеглянето, но не предоставя повече подробности.

Оттеглянето идва по-малко от два месеца след като малката държава в Централна Америка поиска да се присъедини към делото в началото на февруари. Освен това миналата година страната подаде иск срещу Германия в съда за това, че е нарушила конвенцията за геноцида с продажба на оръжия на Израел.

Израелският външен министър Гидеон Саар похвали решението с думите „по-добре късно, отколкото никога“.

„Никарагуа оттегли морално отвратителната си намеса в неоснователното и възмутително дело, заведено от Южна Африка срещу Израел в Международния съд. Други, които направиха същата грешка, трябва да последват примера“, написа той след подобен туит на иврит.

В момента Международният съд претегля дело, в което Израел е обвинен в извършване на геноцид в Газа във войната, започнала на 7 октомври 2023 г. в отговор на терористичната атака, извършена от Хамас същия ден, при която бяха убити около 1200 души, а 251 бяха отвлечени като заложници.

Тел Авив категорично отхвърли обвиненията, настоявайки, че действията му не са насочени към цивилни, както и че предприема редица стъпки, за да ги защити. Израелските отбранителни сили (IDF) имат практика да оповестяват цивилното население в районите на предстоящи операции като публикува предварително предупреждения за евакуация посредством съобщения и подробни карти на арабски език в интернет, спускане на листовки от хеликоптери, разполагане на малки дронове с високоговорители и т.н.

Южна Африка, която заведе делото в Международния съд, представи документ от 750 страници на съда през октомври с „доказателство“ за предполагаемия геноцид. Съгласно съдебните процедури искът на Южна Африка няма да бъде публично достояние.

Израел трябва да изпрати своя отговор до юли 2025 г.

Мадуро: Готвим се за въоръжена борба.

🇻🇪🇨🇺🇳🇮 Само ден след полагането на клетва за трети мандат като президент на Венецуела, Николас Мадуро направи обръщение към широката международна опозиция, заявявайки, че страната му се „подготвя“ заедно със своите съюзници Куба и Никарагуа за евентуален въоръжен конфликт.

Изявлението беше направено в събота по време на т.нар. “Глобален международен антифашистки фестивал”, провеждащ се в столицата Каракас с участието на повече от 2000 международни делегати от 125 страни, според кубинското държавно радио, което е известно с отразяването на правителствени и международни въпроси.

Мадуро закри фестивала с реч, в която позиционирайки себе си и ръководството на Венецуела като защитници на суверенитета на нацията:

„Венецуела се подготвя, заедно с Куба, заедно с Никарагуа, заедно с нашите по-големи братя по света, така че ако един ден се наложи да хванем оръжие, за да защитим правото на мир, на суверенитет и историческите постижения на нашата родина, да водим битката и да я спечелим отново.

Ще водим въоръжена борба и отново ще я спечелим. Не сме родени в деня на страхливците или слабите сърца. Не сме плахи лидери; ние сме Боливарската революция на 21 век. Нека никой не бърка Венецуела, нека никой не бърка нас. Ако е с мирни средства, ще напреднем мирно, но ако е със сила, ще ги победим и със сила, за да ни уважават.“

Мадуро положи в петък клетва за третия си мандат като президент, удължавайки управлението си до 2031 г. Церемонията се състоя на фона на обвинения във фалшификация на изборни резултати и предстоящото присъствие на опозиционния лидер Едмундо Гонсалес Урутия, който обеща да се върне в Каракас и да претендира лично за президентството.

Опозицията твърди, че Гонсалес, който е признат от Белия дом за новоизбрания президент на страната, е спечелил 70% от гласовете на оспорваните избори, проведени на 28 юли 2024 г.

С течение на времето политическата битка между чависткия режим и опозицията се ожесточи, а международната общност застана на страната на опозиционните сили. В деня на официалната церемония по встъпване в длъжност на Мадуро администрацията на Джо Байдън издаде актуализирани санкции, насочени към властите в Каракас, и увеличи наградата за информация, която би могла да доведе до залавянето на Мадуро, от 15 на 25 милиона долара.

Въпросната награда датира от 2020 г., когато Мадуро беше обвинен от американските прокурори в наркотероризъм, сътрудничество с терористична група в Колумбия и улесняване на доставките на кокаин за Съединените щати, според NPR. Мадуро отхвърли всички обвинения, заявявайки, че те са част от усилията за отстраняването му от поста.