21 от 117 руски дипломати в Австрия със следи към разузнаването

🇷🇺🕵️📡🇦🇹 Най-малко 21 от 117 официално вписани руски дипломати в Австрия имат проследими връзки с руските разузнавателни и силови служби. Това установява разследване на изданието „Агентство“ от 10 август 2026 г., изградено върху публичните дипломатически списъци на австрийското външно министерство и профилите в базата RuPEP.org. Съотношението е приблизително 1 на 6 и обхваща само хората с публично обявени имена: административно-техническият състав на руските представителства, за който списъци не се публикуват, изобщо не влиза в тази сметка.

Числата се разпределят между посолството и постоянни представителства. От 48 дипломати в посолството 8 имат връзки със службите: 3 със Службата за външно разузнаване (СВР), 3 с Главното разузнавателно управление на Генералния щаб (ГРУ), 1 едновременно със СВР и ГРУ и 1 с Федералната служба за сигурност (ФСБ). Разследването посочва и 9-и човек – 70-годишния Сергей Гладкин, служител на Министерство на вътрешните работи (МВР), работил в Австрия до лятото на тази година.

В постоянното представителство при Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), чийто състав австрийското външно министерство определя на 22 души, 7 имат връзки със силовите структури. Сред останалите 47 дипломати към международните организации със седалище във Виена подобни следи са установени при 5: трима към Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и двама в представителствата към структури на ООН.

Материалът стъпва на четири вида данни от открити източници: адресна регистрация, изплатени доходи от конкретно посочено военно поделение, месторабота на съпруг или родител и завършено учебно заведение. RuPEP.org, откъдето идва по-голямата част от информацията, е публична база за политически значими лица в Русия и Беларус с повече от 14 000 профила, поддържана от украинския Център за противодействие на корупцията. Банки я използват при проверки за произхода на средства, а Bellingcat я включва в наръчника си за разследвания.

Отделни случаи показват колко плътна е мрежата от съвпадения. 48-годишният съветник Евгений Амбросий е регистриран на московската улица „Вилнюс“ 17, в сграда, в която СВР е получила 93% от апартаментите. 53-годишният аташе Александър Соболев е получавал доходи от войскова част 21247 – академията на СВР, а 38-годишният му колега Александър Палоян – от поделение 33949 на същата служба. При 54-годишния аташе Дмитрий Фьодоров връзката минава през неговата съпруга, работила в детска градина №1461 на подчинение на СВР. 42-годишният първи секретар Александър Головашкин, чийто баща е служил в ГРУ, е регистриран на улица „Гризодубова“, където се намират служебни жилища на управлението. 38-годишният военен аташе Алексей Фокин фигурира с адрес в/ч 46179 и Център за специално предназначение „Сенеж“, а 35-годишният аташе Станислав Александриди е посочил директно щаба на ГРУ на Хорошевско шосе 76б. 48-годишният Дмитрий Крамарев в началото на 2000-те е работил в научно-техническия център „Атлас“, подчинен на ФСБ.

При ОССЕ картината се повтаря с други имена. 51-годишният съветник Виталий Козлов е посочил като свой адрес военния университет на ГРУ на улица „Народно опълчение“. Същият комплекс се появява и при 61-годишния съветник Александър Заярни от представителство при структурите на ООН. 44-годишният първи секретар Сергей Килдяшов и 39-годишният втори секретар Алексей Силантиев използват еднакви адреси, единият от които е служебният жилищен блок на ГРУ на улица „Гризодубова“. 45-годишният първи секретар Владимир Кравченко е работил в началото на 2000-те в 4-ти централен научно-изследователски институт на Министерство на отбраната, който отговаря за ракетното въоръжение. Членовете на делегацията Сергей Рижков, на 67 години, и Руслан Шишин, на 58, са посочвали адреси на Генералния щаб и военни академии; Рижков е служил и в поделение 22280.

Най-чувствителните случаи са в представителството при МААЕ. 38-годишният втори секретар Григорий Кривенченко е получавал доходи от войскова част 52025 – по определението на „Агентство“, арсенал за ядрени боеприпаси край Можайск, а съпругата му е посочвала адреса на военния университет на ГРУ. 42-годишният първи секретар Сергей Березин е регистриран в център за специална свръзка на управлението в Смоленска област, а съпругата на 51-годишния съветник Игор Холодников е вписала като адрес щаб на ГРУ на Хорошевско шосе. Така в руската делегация при агенцията, която наблюдава ядрените програми по света, има хора с документирани биографични връзки със складирането на ядрени боеприпаси и с шифрованата свръзка на Генералния щаб.

Числото 21 трябва да се разглежда като долна граница, установима с открити източници, а не като оценка за цялото руско дипломатическо присъствие в Австрия. Австрийското контраразузнаване брои около 500 руски дипломатически служители в страната и допуска, че до една трета от тях събират информация, както Financial Times съобщи на 17 март. Двете числа измерват различни неща: 117 са публикуваните имена, около 500 включват и техническия персонал, за който публичен списък няма. Приложена към пълната численост, австрийската оценка означава около 165 души – близо 8 пъти повече от онова, което отворените регистри могат да покажат. Разликата между 21 и 165 е именно слоят, до който журналистическата проверка няма достъп. При ОССЕ обаче съотношението от 7 на 22 вече се доближава до австрийската оценка за една трета: публичните следи са най-гъсти там, където съставът е най-малък и най-подробно описан.

Плътността на това присъствие има и конкретно географско обяснение. Виена е седалище на ООН, ОССЕ, МААЕ и ОПЕК, а върху руските дипломатически имоти в града са разположени много сателитни чинии, чрез които според западни служби Москва прихваща сателитен трафик на международните институции. Financial Times установи, че броят на тези антени е скочил осезаемо през последните две години. Западните служби описват комплекса край Дунав, известен като „Русенсити“, като една от най-големите руски платформи за електронно разузнаване на Запад, обслужваща цели в НАТО, Близкия изток и Африка. Австрийската служба за вътрешно разузнване алармира, че техническите възможности и подвижната насоченост на прихващащи станции в града създават значителна заплаха за сигурността, а разположението на комплекса край реката осигурява особено удобен ъгъл към сателитните комуникации. Прокурорската проверка, довела до експулсиранията през май, започна именно след съобщенията за прихващане на този трафик.

Австрийският отговор досега е поредица от отделни мерки, разтеглени в продължение на шест години. През август 2020 г. Виена обяви за персона нон грата един руски дипломат заради икономически шпионаж. През април 2022 г., при координираната реакция на ЕС след разкритията в Буча, бяха изгонени четирима. През февруари 2023 г. последваха още четирима – поравно от посолството и от представителството при ООН – с формулировката за поведение, несъвместимо с дипломатическия им статут. През 2024 г. страната отстрани двама, а през септември 2025 г. – още един.

Мярката от тази пролет остана в същия порядък. На 4 май 2026 г. Австрия обяви за нежелани трима служители от посолството и от постоянното представителство при ОССЕ заради антените върху покривите на дипломатическите сгради и комплекса в квартал Донаущат. Още в средата на април руският посланик беше привикан във външното министерство, а Москва получи две седмици да свали имунитета на тримата, за да може прокуратурата да продължи своето разследване. Отговор не последва. Външната министърка Беате Майнл-Райзингер заяви, че е недопустимо дипломатическият имунитет да се използва за шпионаж. Така общият брой на изгонените от 2020 г. насам достигна 15 души.

16 дни по-късно, на 20 май, Виенският наказателен съд осъди на четири години и един месец затвор Егисто От, бивш служител на Министерство за защита на конституцията и борба с тероризма. Съдът прие, че за 20 000 евро той е предал на посредник от мрежата на Ян Марсалек – укриващия се бивш оперативен директор на Wirecard – защитен лаптоп SINA-S от типа, използван от правителства в ЕС за секретна свръзка, както и три служебни телефона на сътрудници от кабинета на тогавашния вътрешен министър. Делото се смята за най-тежкия шпионски процес в страната от десетилетия; защитата обжалва присъдата.

Съпоставката с България показва как изглежда алтернативата на този поетапен подход. На 28 юни 2022 г. правителството на Кирил Петков обяви наведнъж за нежелани 70 души от руското посолство и ограничи персонала до 23 дипломати и 25 административно-технически служители, като посочи, че изгонените са работили срещу българските интереси под дипломатическо прикритие. Мярката сви руското присъствие у нас с две трети за една седмица. Само публикуваният дипломатически списък във Виена е пет пъти по-дълъг от целия таван, който българското правителство наложи в София.

Оттук идва и устойчивостта на руското присъствие във Виена. 15-те отстранени от 2020 г. насам при обща численост от около 500 души се равняват средно на около 0,5% от състава годишно и не променя видимо нито размера на посолството, нито устройството на постоянните представителства. Част от следите в това разследване действително са слаби и „Агентство“ го отбелязва изрично: за три от досиетата при ОССЕ няма директно доказателство за служба в специалните служби, а връзката е изведена от регистрация, образование или предишна месторабота. Останалите случаи обаче не почиват само на роднинска връзка. Доход от конкретно посочено поделение на СВР или ГРУ е лично плащане към самия дипломат, а служебно жилище на военното ведомство се предоставя на служител, не на случаен познат. Затова съвкупността от подобни следи се очертава като устойчив модел на командироване, а не просто като сбор от съвпадения.

Практическият залог е достъпът до самите международни институции и техните работни процеси. Делегациите при ОССЕ и МААЕ участват в обсъжданията за наблюдение на примирия и за контрол над ядрени материали, а хората с проследими биографични връзки с ГРУ и други руски силови структури са 7 от 22 души при ОССЕ и 3 от общо 47 дипломати към останалите международни организации във Виена. Много вероятно е Австрия да запази сегашния си режим и през следващата година, защото точковите експулсирания оставят общата численост практически непокътната: досегашните мерки са засягали по един до четирима души наведнъж, докато съставът се брои в стотици. Сигнал за промяна би бил числов таван върху руското присъствие по българския образец или ново групово експулсиране. Запазването на досегашната линия, обратно, ще личи по това, че публикуваният списък остава около 117 имена, а мерките продължават да засягат по един-двама души годишно.