Анализ: Ударите край Ейл, мълчанието на Анкара и версията за Емирствата

🇸🇴🎯 Въздушните удари по крайбрежието на Пунтланд са дело на ОАЕ, а не на Турция, и имат за цел да ѝ припишат отговорност за смъртта на цивилни рибари. Това твърди Башир Хаши Юсуф, популярният сомалийски журналист и военен анализатор, броени часове след нова атака по същото крайбрежие, при която загинаха най-малко девет души.

Началото на поредицата от събития е на 17 август. 8 въоръжени мъже превземат товарния кораб „Лутуф“ на около 3,5 морски мили от Марея, окръг Ейл. Корабът плава под камерунски флаг и е собственост на турска компания. По думите на държавен служител в Могадишу, цитиран от Associated Press, той превозва оръжие, комуникационна и сателитна техника за турския военен учебен център в Могадишу.

Екипажът се състои от 10 души: 6 индийци, турчин, грузинец и 2 сръбски охранители. Пиратите го откарват към брега при Гармаал, в окръг Дангорайо, и го задържат там. Същата група е свързвана и с отвличането на кораба „Суорд“ през април. Пиратството по това крайбрежие отново е в подем, като само през последните месеци бяха отвлечени няколко търговски кораба.

На 18 август малка лодка доставя кат – стимулиращо растение, което се дъвче от местните. На връщане към сушата лодката е поразена от въздуха. Четирима мъже загиват, а двама ранени са откарани в Гароуе.

Службите за сигурност на Пунтланд първоначално описват мъжете като заподозрени пирати и посочват, че ударът е бил нанесен от турски дрон. На погребението в Гармаал два дни по-късно роднините на жертвите също обвиняват Турция и заедно с местните старейшини настояват, че убитите са рибари.

На 21 август Министерството на сигурността и разоръжаването на Пунтланд излезе с официално изявление, в което определя загиналите като мирни жители и иска обяснение от държавата, разпоредила удара, без да я назове. В документа са посочени два отделни случая (на 18 и 20 август) и се говори за удари, нанесени от чуждестранни бойни кораби срещу мирни хора и тяхното имущество. Вторият случай е описан като обстрел от море, а не като въздушен удар.

Бившият външен министър Абдисаид Мусе Али беше по-категоричен и още ден преди това обвини Турция в „клане“ на негови сънародници. Исканията на Гароуе се свеждат до 4 въпроса, изброени от WardheerNews: кой е извършил удара, кой го е разрешил, какви разузнавателни данни са го обосновали и уведомени ли са били властите на Пунтланд.

Министерството отправи и обвинение: според него зад възраждането на пиратството по това крайбрежие стоят външни сили и покровители с политическо и финансово влияние.

Отговорът на федералните власти в Могадишу пристигна на 22 август и придаде неочакван обрат на спора. Заместник-министърът на отбраната Омар Али Абди заяви пред журналисти, че властите са предварително уведомени за удара, защити операцията и попита с какви доказателства разполага Пунтланд, че убитите са цивилни, а не пирати.

Абди добави, че федералното правителство е законният орган, който разрешава действия срещу пиратски групи по сомалийското крайбрежие, и обеща изчерпателен доклад.

Анкара запазва мълчание. BBC се обърна към турското външно министерство на 19 август и получи отговор, че ведомството не разполага с информация за случилото се. Турция публично поиска освобождаването на „Лутуф“, но нито потвърди, нито отрече, че е нанесла удара.

Подобна практика не е нова. Турската държава досега никога не е поемала отговорност за конкретен удар в Сомалия, запазвайки мълчание дори когато местни общности съобщават за десетки цивилни жертви при удари на турски дронове. Дни преди случая в Гармаал онлайн бяха разпространени кадри, които показват жители на Югозападния щат да горят турско знаме в знак на протест срещу удари, отнели човешки живот и добитък.

Турското присъствие във водите край Сомалия е част от дългосрочна военна политика. На 10 февруари парламентът в Анкара поднови с още 1 година мандата за военноморско разгръщане и остави обхвата, продължителността и оперативните подробности да бъдат определени от президента. Мисията започва през 2009 г. и е най-продължителната задгранична операция на турския флот.

През април корабна група, включваща фрегатата TCG Gökova, десантния кораб TCG Sancaktar и корветата TCG Bafra, придружи сондажния кораб Çağrı Bey до Могадишу. Турция е доставила на сомалийската армия безпилотни апарати Bayraktar TB2 и Akıncı, както и ударни хеликоптери T129 ATAK.

Анкара получи и права за проучване на въглеводороди в сомалийския шелф, а за охраната на сондажната площадка изпрати елитни части. Тя поддържа стотици военнослужещи в страната и обучава сомалийски специални подразделения. Около отвлечения „Лутуф“ са били наблюдавани турски разузнавателни дронове и морски хеликоптери.

На 23 август ударите бяха подновени. По данни на местните власти, цитирани от Hiiraan Online, поне 9 души са загинали при Аргеегто, между селищата Джиифле и Динауда-Дигдиг в окръг Годобджиираан. Местното издание Puntland Post съобщава за до 7 жертви.

Нито държава, нито военна структура пое отговорност. В района е имало съобщения за присъствие на турски военни кораби, а „Лутуф“ е бил откаран наблизо няколко дни по-рано. Съдбата на десетимата моряци на борда остава неизвестна.

На този фон се появи твърдението на Хаши Юсуф. Той е бивш редактор на вестник Xog-Ogaal и от месеци последователно критикува политиката на Абу Даби. На 29 октомври 2025 г. той описа бързореагиращата сила на пунтландския президент Саид Абдулахи Дени като копие на суданските Сили за бърза подкрепа, финансирано, обучавано и въоръжавано от Емирствата. От Могадишу Юсуф пише и срещу по-широкото емирско присъствие в страната.

Емирското присъствие в Сомалия обаче отслабва от началото на годината. На 26 декември 2025 г. Израел призна Сомалиленд и стана първата държава, предприела такава стъпка след обявяването на независимостта му през 1991 г. Според публикации на Middle East Eye Абу Даби е съдействал за преговорите, довели до признаването, което предизвика рязко влошаване на отношенията с Могадишу.

На 8 януари сомалийският кабинет забрани на емирските военни и товарни самолети да използват въздушното пространство на страната. Четири дни по-късно правителството анулира всички споразумения с Емирствата, включително тези за пристанищата Бербера, Босасо и Кисмайо. На 10 февруари Сомалия и Саудитска Арабия подписаха споразумение за военно сътрудничество.

Оттогава емирската база в Босасо приема предимно евакуационни полети. Между началото на 2024 и началото на 2025 г. обектът беше разширен с нови хеликоптерни площадки, хангари за безпилотни апарати и радар с покритие от повече от 400 километра над Аденския залив.

В дните непосредствено след забраната Middle East Eye регистрира средно по шест транспортни самолета Ил-76 дневно, натоварени с персонал и тежка техника. Босасо се намира на брега на Аденския залив. Ейл, Гармаал и Джиифле са на индоокеанското крайбрежие, от другата страна на полуострова.

Тук версията на Хаши Юсуф се сблъсква с видимо противоречие. Ако ударите са били емирски и са целели да припишат на Анкара отговорността за чужди жертви, най-пряко засегнат би бил самият Могадишу – най-близкият сомалийски партньор на Турция и правителството, което през януари прекрати споразуменията с ОАЕ.

Вместо това федералните власти обявиха, че са били предварително уведомени, и защитиха операцията. За да бъде версията на Юсуф вярна, заместник-министърът на отбраната би трябвало да прикрива чужд удар, който уврежда интересите на собствената му страна.

Твърдението обаче не е напълно лишено от косвени основания. Никой не пое отговорност за нито един от случаите. Ударът на 18 август е бил нанесен от въздуха, а този на 20 август – от море, което означава, че са използвани различни платформи.

Обвинението на Гароуе, че зад пиратството стоят външни покровители, няма конкретно назован адресат и може да бъде отнесено към повече от една страна. Товарът на „Лутуф“ е представлявал турско имущество, което значи, че отвличането на кораба е прекъснало турска снабдителна линия, независимо кой точно стои зад него.

Спорът се развива на фона на вече дълбоко влошени отношения, включително по въпроса за риболова. На 5 юли Пунтланд забрани на турската компания SOMTURK – рибарското подразделение на военния пенсионен фонд Oyak – да работи във водите под юрисдикцията на региона, обявил едностранно своята независимост на 23 юли 1998 г. Лицензът беше издаден от Могадишу за цялата морска зона на Сомалия, без съгласуване с Гароуе.

Крайбрежието на Пунтланд е сред най-богатите риболовни зони в страната, а сезонът за жълтопера риба тон продължава от ноември до април. Анализаторът Рашид Абди описа действията на Анкара като подкрепа за Могадишу в конфликта му с ръководството на Пунтланд. Шест седмици по-късно на същото крайбрежие загиват четирима души, които администрацията на региона определя като рибари.

Рано сутринта на 5 август силите на Гароуе превзеха с щурм базата на Пунтландските сили за сигурност в Галкайо, а след това и техния щаб в Босасо. Въпреки името си формацията не е подчинена на властите на щата: създадена е през 2002 г. от ЦРУ като подразделение за борба с тероризма със седалище в Босасо, което през октомври 2024 г. беше обявено за част от Сомалийската национална армия, с финансиране и снабдяване от федералните власти. Пунтланд отхвърли решението с аргумента, че според конституцията нямат право да признават или разполагат въоръжени групи на територията на щата без неговото съгласие.

Така формирование, изградено извън командването на Гароуе, беше ликвидирано в рамките на седмица. 17 дни по-късно същата федерална власт, чиито съюзници бяха изтласкани от Галкайо, заяви, че именно тя е законният орган, който разрешава употребата на сила по крайбрежието на Пунтланд.

Оттук нататък въпросът кой е стрелял придобива по-голяма тежест от въпроса какво точно е било ударено, тъй като интересите на страните предполагат различни версии за предполагаемия извършител. Пунтланд печели политически, ако убитите са рибари, а нападателят е чужд и е действал без неговото разрешение. Могадишу печели, ако те са пирати, а операцията е разрешена от федералното правителство.

Хаши Юсуф предлага трета версия, според която Анкара е жертва на чужда постановка, а ОАЕ продължава да действа срещу интересите на сомалийската държава дори след изтласкването си от страната. Нито една от трите версии не може да бъде доказана само с политическо изявление. Необходима е материална следа.

За рибарите от Нугаал практическата разлика между трите версии е нулева. За Сомалия въпросът кой може да разрешава употребата на сила по нейното крайбрежие стои редом с въпроса кой командва въоръжените формирования на самия бряг. През август вторият спор вече се води с оръжие в Галкайо и Босасо.