Сирия ще предаде на МААЕ ядрения остатък от програмата на Асад

🇸🇾☢️ Жълтият кейк и другите материали от ядрената програма на Башар ал-Асад ще бъдат изнесени от Сирия под надзора на Международна агенция за атомна енергия (МААЕ). Споразумение за операция беше сключено между агенцията и правителството на Сирия в средата на юли, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп постигна паралелни договорки с Дамаск и Йерусалим. Процесът по изнасянето още не е започнал, съобщава Axios, като официални лица от САЩ се надяват тя да приключи към края на годината.

Материалът се съхранява в склад, който разузнавателните служби на САЩ и Израел наричат „Обект 99“, в който бившият режим е съхранявал вещества, останали от проекта за ядрен реактор Ал-Кибар. Конкретното място на склада и количеството на материала не са обявени. Израел наблюдава площадката от две години, а тя не е сред обектите, до които МААЕ получи достъп след падането на режима.

Жълтият кейк е концентрат от уранови оксиди – прахообразният продукт, който се получава след смилане и химична обработка на уранова руда, от който може да започне ядреният горивен цикъл. От него до оръжеен заряд обаче има дълъг технологичен път. Единият път изисква обогатяване на урана до над 90% по изотопа U-235 в каскада от центрофуги, за каквато в Сирия никога не са откривани доказателства. Другият изисква облъчване на гориво в действащ реактор и последващо извличане на плутоний от отработеното гориво.

Ал-Кибар е бил замислен именно за втория метод, но така и не достига до пуск. Опасението, изложено сега от Вашингтон, е от друг характер: конвенционален взрив, комбиниран с радиоактивно вещество, не води до ядрен взрив, а разпръсква радиоактивно замърсяване върху населена територия. Подобно радиологично оръжие нанася поражения от замърсяване, временно или продължително извеждане на дадена територия от употреба и пораждане на паника, а не с огромната взривна мощ на ядрено оръжие. Затова ефектът му се крие в значителна степен психологически, а не чисто разрушителен.

В основата на цялото досие стои реакторът край Дейр ез-Зор в източната сирийска пустиня. Той е изграден с помощ от Северна Корея по образец на графитния реактор с газово охлаждане в Йонбьон – конструкция, предназначена за производство на плутоний, а не за промишлено производство на електрическа енергия. Израелски изтребители го унищожават през нощта на 6 септември 2007 г. в операция, която беше призната официално едва през март 2018 г.

В доклад от 2011 г. МААЕ стига до заключение, че е „много вероятно“ разрушената сграда да е била ядрения реактор, който сирийският режим е бил длъжен да декларира. Дамаск отрече, а по-късно изравни терена, а на негово място изгради нова постройка.

През юни 2011 г. Съветът на управляващите на МААЕ обвини сирийския режим в неспазване на гаранционно споразумение по Договора за неразпространение на ядрено оръжие и отнася случая до Съвет за сигурност на ООН. Оттам досието практически остава замразено до падането на режима: инспекторите нямат нужния достъп, въпросите остават без отговор, а гражданската война изтласква темата от политическия дневен ред на почти всички освен самата агенция, която продължава да повтаря искането си за достъп всяка година.

Падането на Асад на 8 декември 2024 г. променя ситуацията. На 4 и 5 юни 2025 г. генералният директор на МААЕ Рафаел Гроси се среща в Дамаск с преходния президент Ахмед ал-Шараа, където получих съгласие за незабавен достъп до 4 обекта, свързани с миналата ядрена програма, сред които и площадката край Дейр ез-Зор. По формулировката на агенцията Сирия се ангажира да съдейства „с пълна прозрачност“.

В началото на септември 2025 г. МААЕ съобщи, че проби от Мардж ас-Султан в покрайнините на столицата Дамаск съдържат значителен брой уранови частици от антропогенен произход, съвместими с превръщане на уранов концентрат в уранов оксид – процес, свързан с подготовка на материал за ядрено гориво. Сирия заяви, че не разполага с информация, която да обясни присъствието им. Природният уран, предназначен за реактора, никога не е бил деклариран, а произходът му остава един от основните въпроси в досието, който продължава да стои без отговор.

За Израел въпросът има и непосредствено измерение на сигурността. Скоро след падането на Асад удари на ЦАХАЛ запечатват входовете на „Обект 99“, за да прекъсне всякакъв достъп до съдържанието му. Преди няколко седмици наблюдението засича движение около площадката, поради което в Йерусалим допускат, че новото правителство в Дамаск се опитва да достигне до материала с турското съдействие. Израелски служители излагат това подозрение пред Axios, без да представят публични доказателства.

След това Израел предупреждава Вашингтон, че няма да приеме ядрен материал да остане на територията на Сирия и ще бъде принуден да нанесе нов удар, ако не бъде изнесен или ако сирийски персонал навлезе в района.

Това предупреждение идва във вече силно напрегната среда. Израелската и турската армия действат на територията на една и съща страна и от 2025 г. поддържат технически канал за предотвратяване на инциденти, договорен с азербайджанско посредничество. Анкара го определя като чисто практическа предпазна мярка срещу произшествия, а не като форма на политическо сближаване с Израел.

Израелските удари по Южна Сирия продължават и през 2026 г. В нощта на 20 март ЦАХАЛ порази команден пункт и въоръжение във военни бази на сирийската армия, като обясни операцията с нападения срещу друзи. Сирийското външно министерство определи удара като посегателство срещу суверенитета на страната.

Затова договарянето около „Обект 99“ върви едновременно по две линии: с Дамаск – за достъпа до материала и изнасянето му, и с Йерусалим – за въздържане от нов военен удар. Замисълът, описан пред Axios, е именно да бъде предотвратен сблъсък между трите страни.

Дамаск твърди, че новите власти не са знаели за складирания материал. „Много малко хора в САЩ, Израел и Сирия знаеха за това“, казва американски служител пред Axios; друг определя новото сирийско правителство като добър партньор в работата по случая.

Сътрудничеството върви успоредно с бързото сближаване между Дамаск и Вашингтон. На 10 ноември 2025 г. Ахмед ал-Шараа беше приет в Белия дом – първото посещение на сирийски президент от независимостта на страната през 1946 г. На 18 декември законът за отбраната на САЩ за фискалната 2026 г. отмени закона „Цезар“, който от 2019 г. беше гръбнакът на санкционния режим срещу династията на Асад.

Операция от подобен мащаб има документиран прецедент. През 2008 г. САЩ изнесоха 550 тона жълт кейк от ядрения център Тувайта, разположен южно от иракската столица Багдад: материалът беше натоварен на 110 контейнера, превозен с 37 полета на самолет за стратегически товари Boeing C-17 Globemaster III до о-в Диего Гарсия и оттам транспортиран по море до Монреал, Канада. Разходите възлизаха на около 70 млн. долара, а целият транспортен коридор беше под пълен военен контрол.

МААЕ не разполага със собствен транспорт и охранителни сили за подобна операция. Ролята на агенцията е да удостовери вида и количеството на материала, да извършва измервания и да поставя пломби, докато самото физическо изнасяне се организира от държави.

Сирийският случай обаче се различава видимо от иракския. Там няма окупационна сила и готов логистичен гръбнак от страна на САЩ. Всеки етап трябва да премине през сирийски институции и транспортна мрежа инфраструктура и зависи от договорка, която три страни трябва да спазват едновременно, при положение че една от тях си запазва и възможността да нанесе удар по обекта.

Има обаче аргумент в обратната посока. Тувайта е представлявал промишлен склад с огромно количество материал, докато „Обект 99“ съхранява остатъци от отдавна прекратен проект. Ако количеството е малко и бъде осигурен безопасен транспортен коридор, операцията би могла да се вмести само в няколко курса.

Количеството не е обявено и именно то до голяма степен ще определи дали заявеният срок е реалистичен. При наличните сведения началото на транспортната фаза до края на годината е силно вероятно. Дали тази операция може да бъде приключена в същия срок, остава значително по-неизвестно – сравнително равна вероятно спрямо сценарий, при който тя се проточи и през следващата година.

Най-силното потвърждение, че планът е преминал от договореност към изпълнение, би било обявяването на приемащата страна и документирането на първия транспорт на материала извън сирийска територия. Обратните сигнали биха били нов израелски удар срещу площадката или официално отлагане на срока в следващия доклад на Рафаел Гроси пред Съвета на управляващите през септември.

Каквото и да покаже той, изнасянето ще затвори само веществената част от сирийското ядрено досие. Реакторът е разрушен още през 2007 г., но на един от основните въпроси все още няма отговор: откъде Сирия е получила природния уран, предназначен за него.

📽️ Видео: На 21 март 2018 г. Израел отмени своята заповед за неразкриване на информация във връзка с „Операция „Мека мелодия“, но наричана от военните му „Операция „Извън кутията“. Сега знаем с точност, че са участвали поне 8 самолета, сред които 4 изтребителя F-15I „Раам“ (Гръм) от 69-та ескадрила на ВВС, както и 4 изтребителя F-16I „Суфа“ (Буря) от 119-та и 253-та ескадрили. В нощта срещу 6 септември 2007 г. самолетите прелетяха през Ливан и почти по цялата дължина на Сирия и пуснаха приблизително 17 тона прецизно управляеми бомби върху сградата на реактора, наричана „Кубчето на Рубик“ или просто „Кубът“, преди да се насочат на север и да напуснат района през турското въздушно пространство.

Дрон уби главния инженер на окупираната Запорожка АЕЦ и шофьора му

🇷🇺🎯🇺🇦 Украински дрон удари служебен автомобил на пътя между площадката на АЕЦ „Запорожие“ и близкия град Енергодар, убивайки главния инженер на централата Александър Яковлев и личния му шофьор. Това съобщи ръководителят на руската държавна корпорация „Росатом“ Алексей Лихачов, цитиран от ТАСС. Това е първият известен случай, при който загива висш кадър от ръководството на ядреното съоръжение – най-голямата такава централа в Европа с общо шест реактора, паднали под руска окупация в първите дни на инвазията през февруари 2022 г.

Яковлев не е външно лице за обекта. Роден в Украйна, той работи в централата дълги години преди войната. След като руските сили я превзеха заедно с близкия Енергодар, инженерът премина доброволно на страна на окупационните власти, при което получи руски паспорт, сключи договор с „Росатом“ и пое техническото ръководство на падналия обект. За Киев това го превръща в колаборант – украински източници го описват като фигура, помагала на окупатора да управлява централата и съпричастна към действия, определяни от Киев като ядрен шантаж срещу собствената му страна. Именно тази биография, на украински специалист, минал на страната на Москва и получил в замяна една от ключовите инженерни длъжности в завладяната АЕЦ, придава на смъртта му значение, което надхвърля мащаба на единичния удар.

Москва интерпретира случая в рамките на познатия си наратив. Лихачов го определи като поредна стъпка в „ескалацията на терористичните действия на украинското правителство“ и поиска „бърз и ясен отговор“ от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). По думите му при удари в района на АЕЦ и Енергодар в последните два месеца и половина са загинали 13 души, а 48 са ранени. Генералният директор на МААЕ Рафаел Гроси на свой ред определи случая като „недопустимо нападение към централата и ръководството ѝ, застрашило сериозно ядрената сигурност“, но както обикновено в изявленията си за Запорожие, избегна да посочи конкретен виновник.

От украинска страна не последва нито потвърждение, нито опровержение – Киев запази мълчание за удара и никой не пое официално отговорност. Украинските канали в социалните мрежи обаче не прикриха своето задоволство: за тях Яковлев е ликвидиран колаборант, а не жертва. През този период Силите за безпилотни системи (СБС), Главното управление на разузнаването (ГУР) и Държавната гранична служба (ДПСУ) виждат се провеждат интензивна кампания от удари по левия бряг на река Днепър, а разстоянието от украинските позиции до окупирания Енергодар се вмества напълно в обсега на ударните дронове. Маршрутът на висш кадър на „Росатом“ без съмнение е приоритетна цел, но имайки предвид мълчанието на Киев, обвързване на инцидента с украинска операция на този етап не може да бъде категорично потвърдено.

В случая е важно физиката на самия удар да се разграничи от политическата реторика около него. Дронът е поразил автомобила на един от подстъпите към АЕЦ, а не реактор, басейн за отработено гориво или дори подстанция. Мишена на атаката е било конкретно лице, а не инфраструктурата на ядрения обект. В този смисъл определението „нападение срещу централата“, повторено многократно от Москва и в по-умерена форма от Гроси, размива границите, представяйки удара по служебен автомобил като инцидент срещу ядрената сигурност, какъвто той категорично не е.

На военно-оперативно ниво събитието не представлява извънредно стратегическо постижение. Не отваря пробив по фронтовата линия, не прекъсва снабдителна линия и не деградира с отбранителната способност – сменя едно име в състава на окупационната власт. Истинското му значение е психологическо: директно послание към всеки украински експерт, подписал договор с „Росатом“ – независимо дали го е сторил под заплаха от уволнение, или по собствено убеждение. Ако до този момент работата за окупатора в Енергодар е изглеждала като безопасен избор, ударът срещу Яковлев доказва точно обратното. Това е логиката, която стои в основата на кампанията на украинските служби срещу колаборационизма в окупираните региони – тя вече се разпростира от административните чиновници до технологичния елит на стратегическите обекти.

От близо 11 000 души персонал преди инвазията, в централата днес са останали около 7500. По данни на украински независими журналисти „Росатом“ ги задържа с договори, подписани под заплаха от уволнение, а кадровият недостиг бива запълнен с работници от фирми подизпълнители. Към този разреден и до голяма степен притиснат персонал загубата на главния инженер утежнява двойно случая, тъй като отваря сериозна оперативна пролука на върха на техническата йерархия и служи като остро предупреждение за по-ниските нива. Колкото по-тясна е прослойката от специалисти, склонни да работят в окупирания ядрен обект, толкова по-висока е цената на всяко отпаднало от нея име.

Тук изпъква и едно противоречие, което Москва предпочита да не коментира. Настоявайки МААЕ да осъди удара в името на ядрената сигурност, Кремъл на практика иска от международния надзорен орган да защити режим, при който самата Русия превърна станцията във военен обект. Според данни на ГУР от 13 юли, на площадка на АЕЦ са разположени наземни станции за управление на ударни дронове „Гербера“ и „Геран“, складове за боеприпаси в мазета и бомбоубежища, както и картечни гнезда и ракетни установки по покриви на сгради на реакторите. Охраната пък е поверена на контингент от Росгвардия, наброяващ около 1500 души.

Реалната уязвимост на централата е извън съмнение: шестте реактора са в режим на студено спиране, функционира само една от предвоенните 10 външни линии за захранване, а обектът вече преживя над 20 пълни срива на електричеството. Освен това нивото на охлаждащия басейн се поддържа под изисквания минимум – 12,86 метра при критични 15 метра. Рискът е хроничен: голяма част от тези прекъсвания на захранването се натрупаха през последното тримесечие, като в началото на юни се наложи МААЕ да договаря локално прекратяване на огъня, само за да бъдат поправени повредените електропроводи. При всяко откъсване от мрежата охлаждането на реакторите и басейните остава изцяло зависимо от аварийните дизелови генератори – тоест от доставката на гориво през активна бойна зона. Тази критична ситуация обаче произтича именно от окупацията и милитаризацията на обекта.

Версията за целенасочена украинска операция по ликвидирането на Яковлев стъпва върху последователна хронология. От февруари 2022 г. насам украинските служби и партизанските групи в окупираните региони преследват системно колаборанти. Автомобилите на назначените от Кремъл чиновници редовно са станали мишена на взривове, а местни назначени лидери загинаха при атентати в Мелитопол, Бердянск и самия Енергодар (където поставеният от Русия кмет оцеля при експлозия още през първите няколко месеци на окупацията). Досега обаче ядрото на самата централа оставаше извън периметъра на преките физически посегателства. Ударът, отнел живота на главния инженер, премества фокуса навътре – към хората, които поддържат реакторите в работно състояние, а не само към политическите фигури на окупацията.

Отворен остава въпросът дали този случай е изолиран инцидент, възползвал се от временна уязвимост в маршрута, или е встъпителният епизод на планирана кампания срещу ръководния състав на окупираната АЕЦ. Активността на украинските СБС в сектора и системният натиск върху сътрудниците на окупаторите сочат към второто. В същото време мълчанието на Киев, който при знакови ликвидации обикновено оставя разпознаваем неформален почерк, по-скоро подкрепя първата теза. На базата на настоящите данни е по-вероятно това да е опортюнистичен удар по изложена цел, отколкото начало на масирана кампания срещу персонала на „Росатом“. Въпреки това евентуална нова серия от атаки срещу служители в Енергодар или изрично поемане на отговорност от страна на Украйна бързо би променило тази оценка.

Каквото и да покажат следващите седмици, ударът отправи категорично послание, което е невъзможно за пропускане пред МААЕ: високият пост в ръководството на окупираната АЕЦ носи след себе си и огромната лична опасност, а не просто висока заплата от „Росатом“.

Удар с дрон срещу АЕЦ „Барака“ в ОАЕ застрашава крехкото примирие в Персийския залив.

🇦🇪☢️ Удар с дрон предизвика пожар по периметъра на АЕЦ „Барака“ в Обединените арабски емирства, което породи опасения от избухване на нова военна ескалация в региона с оглед на крехкото примирие между Иран и САЩ.

Властите в Абу Даби съобщиха по-рано днес за избухнал пожар в електрически генератор извън вътрешния периметър на централата в региона Ал-Дафра. Не се съобщава за пострадали, а официални лица уточниха, че нивата на радиация остават в норма.

Ядреният регулатор на ОАЕ заяви, че операциите в съоръжението, първата атомна електроцентрала на Арабския полуостров, не са били засегнати от инцидента. „Всички блокове работят нормално“, гласи изявление, публикувано в социалните мрежи.

До момента никой не е поел веднага отговорност за нападението, а властите в ОАЕ не са отправили публични обвинения към нито една държава.

Министерството на отбраната на ОАЕ публикува изявление, според което средствата за ПВО са се справили успешно с два дрона, но трети е успял да порази генератор в близост до централата. Ведомството добави, че дроновете са били изстреляни от „западната граница“, без да предостави допълнителни подробности, тъй като все още се провежда разследване за установяване на източника на атаката.

Емирствата се изправиха пред безраборни атаки с ракети и дронове камикадзе от страна на Иран, след като САЩ и Израел предприеха въздушна кампания срещу Ислямската република на 28 февруари 2026 г.

Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) публикува в изявление, че инцидентът е принудил един от реакторите временно да разчита на аварийни дизелови генератори. Нейният ръководител Рафаел Гроси изрази „сериозна тревога“ и припомни, че военните действия, които застрашават ядрената сигурност, са „недопустими“.

Централата се намира недалеч от границата със Саудитска Арабия, на около 225 км западно от столицата Абу Даби.

Въпреки споразумението за прекратяване на огъня между САЩ и Иран, влязло в сила на 8 април, нападенията срещу ОАЕ продължават. Миналата седмица властите там обвиниха Техеран, че е атакувал пристанищния град Фуджейра с ракети и дронове. Трима индийски граждани бяха ранени, а петролно съоръжение в индустриална зона беше обхванато от пожар.

По-рано иранският режим заплаши, че държавите, които помещават американски военни бази или свързани с Израел интереси, могат да станат мишени. Наскоро той обвини ОАЕ в засилване на връзките с Израел, докато се появиха съобщения, според които израелският премиер Бенямин Нетаняху е направил „тайно“ посещение в страната от Персийския залив по време на конфликта.

Миналата седмица американският посланик в Израел Майк Хъкаби потвърди, че Израел е разгърнал системи за ракетна отбрана „Железен купол“ и личен състав на територията на ОАЕ, за да подпомогне защитата срещу иранската заплаха.

В изявление в петък Министерството на външните работи на ОАЕ отхвърли това, което определи като опити на Ислямската република да оправдае нападенията срещу територията им, заявявайки, че си запазва правото да отговори на всякакви заплахи.

Гроси: По-голямата част от обогатения уран на Иран вероятно все още се намира в Исфахан.

По-голямата част от обогатения уран на Иран с подходяща концентрация за ядрени оръжия вероятно се намира все още в ядрения комплекс в Исфахан, който миналата година беше обект на въздушни удари, а в настоящата кампания на Израел и САЩ беше подложен на по-слаби удари. Това съобщи директорът на ядрената агенция на ООН в интервю за Асошиейтед Прес.

Рафаел Гроси поясни, че Международната агенция за атомна енергия (IAEA) разполага със сателитни снимки от последиците на последните въздушни удари на САЩ и Израел срещу Иран, а също така, че „продължава да получава информация“.

Инспекциите на IAEA в Исфахан бяха прекратени в началото на 12-дневната война с Израел миналия юли, когато американския стратегически бомбардировачи B-2A Spirit нанесоха удари с противобункерни бомби GBU-57A по съоръжението.

Ядреният надзор на ООН смята, че голям процент от обогатения до оръжейно ниво уран „е бил съхраняван там през юни 2025 г., когато избухна 12-дневната война, и е останал там оттогава насам“, сподели Гроси.

„Не успяхме да инспектираме обекта, нито да потвърдим или отречем, че материалът е там и че печатите на IAEA са непокътнати“, допълни той. „Надявам се, че ще успеем да го направим, така че това, което споделям, е нашата най-добра оценка.“

Кадри от сателит на Airbus показват камион, натоварен с 18 сини контейнера, който влиза в тунел в Центъра за ядрени технологии в Исфахан на 9 юни 2025 г. непосредствено преди началото на войната. Предполага се, че тези контейнери съдържат високообогатен уран и вероятно все още се намират там.

IAEA настоява да инспектира и иранските ядрени обекти в Натанз и Фордо, където също се намира известно количество ядрен материал.

Ислямската република е страна по Договора за неразпространение на ядрено оръжие, а нейният преглед се извършва в момента в централата на ООН. Съгласно разпоредбите му Иран е длъжен да отвори ядрените си съоръжения за инспекция от IAEA, подчерта Гроси.

Данни на агенцията сочат, че Техеран разполага с 440,9 кг уран, обогатен до 60% чистота – малка техническа стъпка от нивото от 90%, нужно за оръжейни цели. Гроси заяви, че според IAEA близо 200 кг се съхраняват в тунелите на обекта в Исфахан.

Шефът на IAEA опроверга САЩ: Иран не е бил на прага на ядрена бомба

🇮🇷🇺🇳 Иран не е бил на дни или седмици от притежаването на ядрено оръжие, заяви ръководителят на ядрения надзор на ООН пред CNN, опровергавайки твърденията на САЩ, че страната представлява непосредствена ядрена заплаха.

Запитан от Беки Андерсън от CNN дали „иранците са били на дни или седмици от създаването на бомба“, Рафаел Гроси отговори кратко: „Не“.

Американските удари срещу ядрените обекти на Иран миналия юни са нанесли „значителни“ щети, посочи Гроси. Поради това ядрената програма е била „много бавна... може би можем да кажем замразена, ако не и почти спряна“, продължи той.

Гроси отбеляза, че в Иран е имало много елементи, които будят сериозно безпокойство, включително „неоправданото натрупване на огромни количества материал с почти военни характеристики“ и „липсата на прозрачност при инспекциите“.

Но въпреки това „никога не сме разполагали с информация, показваща наличието на структурирана, системна програма за изграждане или конструиране на ядрено оръжие“, каза той.

„Трябва да балансираме тези две неща. Да, имаше много причини за тревога, но не предстоеше появата на бомба утре или вдругиден“, заяви Гроси.

САЩ и Израел „може да са останали с впечатлението, че всички тези дейности са били насочени директно и само към производството на ядрено оръжие“, добави той.

„Ние от IAEA не се занимаваме с това да съдим за намеренията. Да, имаше причини за безпокойство. Но тези срокове са може би малко субективни“, каза Гроси.

Запорожската АЕЦ работи на аварийни дизелови генератори за втори ден след прекъсване на тока

🇺🇦☢️🇷🇺 Запорожската АЕЦ продължава да работи на аварийни дизелови генератори за втори пореден ден, след като изгуби всички външни захранвания във вторник. Това гласи изявление на украинската държавна компания „Енергоатом“, която предупреди, че текущата ситуация представлява риск не само за Украйна.

Операторът уточни, че прекъсването на тока, което е общо десетото откакто Русия превзе обекта през 2022 г., е причинено от действия на окупационните сили и че линията остава непокътната на териториите под контрола на Украйна, но руските сили „съзнателно не я възстановяват“.

Украинската компания посочи, че това създава „критична ситуация, застрашаваща безопасността не само на Украйна, но и на европейските държави“.

Генералният директор на Международната агенция за атомна енергия (IAEA) Рафаел Гроси нарече прекъсването „дълбоко тревожно“: „Най-голямата АЕЦ в Европа отново е изключена от всякакво външно захранване. Обектът, който се намира на фронтовата линия, остава застрашен. Всяко едно прекъсване на тока създава реален риск за ядрената безопасност и увеличава вероятността от ядрен инцидент.“

Експертни служители от IAEA на място потвърдиха, че последната 750 kV линия е била изключена в 16:56 часа на 23 септември и наблюдаваха стартирането на аварийните генератори.

Според източници от индустрията, позоваващи се на информация на международния орган, запасите от резервен дизел на обекта са достатъчни за около 20 денонощия, което обрисува зависимостта на централата от аварийно захранване, а не от стабилно външно електроподаване.

„Този инцидент отново показва колко крехка е ситуацията с ядрената безопасност и сигурност в електрическата централа“, заяви Гроси.

„Укренерго“, оператор на украинската енергийна мрежа, съобщи, че ще започнат веднага щом това стане възможно при осигуряване на необходимата безопасност, а „Енергоатом“ отправи призив към международните партньори на Киев за засилване на натиска за връщането на централата към нейния единствен легитимен оператор.

По-рано стана ясно, че руски удар е повредил ключова трансмисионна линия, което е предизвикало пълно прекъсване на тока в електроцентралата, принуждавайки нейния персонал да разчита само на резервно захранване за поддържане на безопасността на системите.

Атака с дрон е поразила саркофага с останките от повредения реактор на АЕЦ "Чернобил".

🇷🇺☢️🇺🇦 Международната агенция за атомна енергия на ООН потвърди в петък, че атака с дрон е повредил външната стена на защитния саркофаг, съдържащ останките от повредения ядрен реактор в Чернобил, довеждайки до експлозия и пожар, 39 години след най-сериозната ядрена катастрофа в човешката история.

Украйна обвини Русия за атаката срещу обекта, който се намира на около 130 километра северно от Киев, докато Москва по традиция отхвърли обвиненията.

В официално изявление, публикувано на уебсайта на МААЕ, екипът на агенцията, който се намира на място, съобщава за експлозия в 1:50 часа местно време, последвана от дим и огън, които са били видими от общежитието, в което е настанен екипът.

Украински служители веднага са информирали екипа, че структурата на новата безопасна изолация (NSC), изградена, за да предотврати изпускането на радиоактивни вещества от повредения реактор на Чернобил и да го защити от външни опасности, е била ударена от дрон камикадзе.

Екипът увери, че пожарникари и превозни средства са пристигнали на мястото в рамките на броени минути, за да започнат потушаване на огъня, който според тях е продължил няколко часа след това.

Екипът посочи още, че е забелязал пробив във външния слой на защитната конструкция, причинен от експлозията на дрона при удара. Служители на украинския ядрен регулатор потвърдиха в петък, че външното покритие на защитния купол е претърпяло щети, като в момента се води разследване за установяване степента на щетите във вътрешността.

МААЕ увери, че радиационният фон остава нормален и няма жертви, но генералният директор на агенцията Рафаел Гроси описа инцидента като „дълбоко обезпокоителен“ и заяви, че „подчертава постоянните рискове за ядрената безопасност по време на военния конфликт“.

Експлозия и пожар през април 1986 г. в Чернобилската АЕЦ „Владимир Илич Ленин“ унищожиха съоръжението на един от реакторите, при което в атмосферата бяха изпуснати огромни количества радиация. В доклади на ООН се посочва, че 31 души са загинали незабавно от експлозията и докато точният брой на хората, починали от последващото излагане на радиация остава неясен, най-малко 8,4 милиона души в Беларус, Русия и Украйна са били пряко изложени на радиация в следствие на аварията.

Говорейки пред репортери в петък, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отрече руско участие в атаката, като отбеляза, че Москва не нанася удари по ядрена инфраструктура и нарече твърдението на Украйна „провокация“.

Бойните действия в непосредствена близост до атомни електроцентрали, включително Запорожката АЕЦ, най-голямата на континента, разположена на няколко километра от зоната на активни бойни действия в Запорожка област, продължават близо три години, пораждайки многократни опасения от избухването на нова ядрена катастрофа.

Русия ограничава достъпа до град Курчатов и района на Курската АЕЦ.

Изглед към Курската АЕЦ близо до град Курчатов, Курска област, Русия, 27 август 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Maxim Shemetov

🇷🇺 Руските власти ще ограничат влизането в град Курчатов, където е разположена Курската атомна електроцентрала, на фона на продължаващите бойни действия в отговор на украинската офанзива в пограничния регион. Това съобщи в сряда изпълняващият длъжността губернатор на региона.

„Въпреки факта, че сигурността на АЕЦ Курск е максимално повишена, украинските въоръжени сили не се отказват от опитите си да проникнат в града. В тази връзка, както и за да бъдат осигурени допълнителни мерки за сигурност, оперативният щаб на режима за борба с тероризма взе решение да ограничи влизането в Курчатов в близко бъдеще“, написа губернаторът Алексей Смирнов в своя Telegram канал.

Право да влизат свободно в града ще имат единствено граждани, които са регистрирани като жители на Курчатов, допълни Смирнов. Работещите в града ще се нуждаят от специално разрешително за пребиваване, издадено от местните власти. Служителите в атомната електроцентрала ще получават разрешителни за влизане от своя работодател.

От 7.00 до 17.00 часа на КПП-тата ще дежурят служители на градската и областната администрация за издаване на пропуски.

„Транзитните превозни средства, които преди това са се движили през територията на Курчатов, ще трябва да използват алтернативни обходни маршрути“, каза още губернаторът.

Frontline Monitor припомня: На 6 август украинската армия предприе изненадващо трансгранично нахлуване в Курска област. Силите на Киев твърдят, че 100 населени места на руска територия се намират под техен контрол, както и че в областта е създадена военна комендатура. Въпреки че неочакваните действия смутиха руските сили, през последните месеци те продължиха своето успешно настъпление към ключовия град Покровск, един от последните бастиони на украинските въоръжени сили в региона на Донбас.

Миналата седмица Владимир Путин обвини Украйна, че се опитва да атакува Курската АЕЦ, която се намира на по-малко от 50 километра от най-близкото място, на което се водят сражения между воюващите страни. Киев отрече категорично твърденията на руския лидер, че планира атака срещу централата.

При посещението си в ядрената електроцентрала във вторник, ръководителят на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Рафаел Гроси предупреди, че близостта на съоръжението до фронтовата линия е „изключително сериозна“.

„Бях информиран за удара с дронове, бяха ми показани някои от останките им, признаци на удар, които имаха“, сподели Гроси във вторник.