🇸🇾☢️ Жълтият кейк и другите материали от ядрената програма на Башар ал-Асад ще бъдат изнесени от Сирия под надзора на Международна агенция за атомна енергия (МААЕ). Споразумение за операция беше сключено между агенцията и правителството на Сирия в средата на юли, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп постигна паралелни договорки с Дамаск и Йерусалим. Процесът по изнасянето още не е започнал, съобщава Axios, като официални лица от САЩ се надяват тя да приключи към края на годината.
Материалът се съхранява в склад, който разузнавателните служби на САЩ и Израел наричат „Обект 99“, в който бившият режим е съхранявал вещества, останали от проекта за ядрен реактор Ал-Кибар. Конкретното място на склада и количеството на материала не са обявени. Израел наблюдава площадката от две години, а тя не е сред обектите, до които МААЕ получи достъп след падането на режима.
Жълтият кейк е концентрат от уранови оксиди – прахообразният продукт, който се получава след смилане и химична обработка на уранова руда, от който може да започне ядреният горивен цикъл. От него до оръжеен заряд обаче има дълъг технологичен път. Единият път изисква обогатяване на урана до над 90% по изотопа U-235 в каскада от центрофуги, за каквато в Сирия никога не са откривани доказателства. Другият изисква облъчване на гориво в действащ реактор и последващо извличане на плутоний от отработеното гориво.
Ал-Кибар е бил замислен именно за втория метод, но така и не достига до пуск. Опасението, изложено сега от Вашингтон, е от друг характер: конвенционален взрив, комбиниран с радиоактивно вещество, не води до ядрен взрив, а разпръсква радиоактивно замърсяване върху населена територия. Подобно радиологично оръжие нанася поражения от замърсяване, временно или продължително извеждане на дадена територия от употреба и пораждане на паника, а не с огромната взривна мощ на ядрено оръжие. Затова ефектът му се крие в значителна степен психологически, а не чисто разрушителен.
В основата на цялото досие стои реакторът край Дейр ез-Зор в източната сирийска пустиня. Той е изграден с помощ от Северна Корея по образец на графитния реактор с газово охлаждане в Йонбьон – конструкция, предназначена за производство на плутоний, а не за промишлено производство на електрическа енергия. Израелски изтребители го унищожават през нощта на 6 септември 2007 г. в операция, която беше призната официално едва през март 2018 г.
В доклад от 2011 г. МААЕ стига до заключение, че е „много вероятно“ разрушената сграда да е била ядрения реактор, който сирийският режим е бил длъжен да декларира. Дамаск отрече, а по-късно изравни терена, а на негово място изгради нова постройка.
През юни 2011 г. Съветът на управляващите на МААЕ обвини сирийския режим в неспазване на гаранционно споразумение по Договора за неразпространение на ядрено оръжие и отнася случая до Съвет за сигурност на ООН. Оттам досието практически остава замразено до падането на режима: инспекторите нямат нужния достъп, въпросите остават без отговор, а гражданската война изтласква темата от политическия дневен ред на почти всички освен самата агенция, която продължава да повтаря искането си за достъп всяка година.
Падането на Асад на 8 декември 2024 г. променя ситуацията. На 4 и 5 юни 2025 г. генералният директор на МААЕ Рафаел Гроси се среща в Дамаск с преходния президент Ахмед ал-Шараа, където получих съгласие за незабавен достъп до 4 обекта, свързани с миналата ядрена програма, сред които и площадката край Дейр ез-Зор. По формулировката на агенцията Сирия се ангажира да съдейства „с пълна прозрачност“.
В началото на септември 2025 г. МААЕ съобщи, че проби от Мардж ас-Султан в покрайнините на столицата Дамаск съдържат значителен брой уранови частици от антропогенен произход, съвместими с превръщане на уранов концентрат в уранов оксид – процес, свързан с подготовка на материал за ядрено гориво. Сирия заяви, че не разполага с информация, която да обясни присъствието им. Природният уран, предназначен за реактора, никога не е бил деклариран, а произходът му остава един от основните въпроси в досието, който продължава да стои без отговор.
За Израел въпросът има и непосредствено измерение на сигурността. Скоро след падането на Асад удари на ЦАХАЛ запечатват входовете на „Обект 99“, за да прекъсне всякакъв достъп до съдържанието му. Преди няколко седмици наблюдението засича движение около площадката, поради което в Йерусалим допускат, че новото правителство в Дамаск се опитва да достигне до материала с турското съдействие. Израелски служители излагат това подозрение пред Axios, без да представят публични доказателства.
След това Израел предупреждава Вашингтон, че няма да приеме ядрен материал да остане на територията на Сирия и ще бъде принуден да нанесе нов удар, ако не бъде изнесен или ако сирийски персонал навлезе в района.
Това предупреждение идва във вече силно напрегната среда. Израелската и турската армия действат на територията на една и съща страна и от 2025 г. поддържат технически канал за предотвратяване на инциденти, договорен с азербайджанско посредничество. Анкара го определя като чисто практическа предпазна мярка срещу произшествия, а не като форма на политическо сближаване с Израел.
Израелските удари по Южна Сирия продължават и през 2026 г. В нощта на 20 март ЦАХАЛ порази команден пункт и въоръжение във военни бази на сирийската армия, като обясни операцията с нападения срещу друзи. Сирийското външно министерство определи удара като посегателство срещу суверенитета на страната.
Затова договарянето около „Обект 99“ върви едновременно по две линии: с Дамаск – за достъпа до материала и изнасянето му, и с Йерусалим – за въздържане от нов военен удар. Замисълът, описан пред Axios, е именно да бъде предотвратен сблъсък между трите страни.
Дамаск твърди, че новите власти не са знаели за складирания материал. „Много малко хора в САЩ, Израел и Сирия знаеха за това“, казва американски служител пред Axios; друг определя новото сирийско правителство като добър партньор в работата по случая.
Сътрудничеството върви успоредно с бързото сближаване между Дамаск и Вашингтон. На 10 ноември 2025 г. Ахмед ал-Шараа беше приет в Белия дом – първото посещение на сирийски президент от независимостта на страната през 1946 г. На 18 декември законът за отбраната на САЩ за фискалната 2026 г. отмени закона „Цезар“, който от 2019 г. беше гръбнакът на санкционния режим срещу династията на Асад.
Операция от подобен мащаб има документиран прецедент. През 2008 г. САЩ изнесоха 550 тона жълт кейк от ядрения център Тувайта, разположен южно от иракската столица Багдад: материалът беше натоварен на 110 контейнера, превозен с 37 полета на самолет за стратегически товари Boeing C-17 Globemaster III до о-в Диего Гарсия и оттам транспортиран по море до Монреал, Канада. Разходите възлизаха на около 70 млн. долара, а целият транспортен коридор беше под пълен военен контрол.
МААЕ не разполага със собствен транспорт и охранителни сили за подобна операция. Ролята на агенцията е да удостовери вида и количеството на материала, да извършва измервания и да поставя пломби, докато самото физическо изнасяне се организира от държави.
Сирийският случай обаче се различава видимо от иракския. Там няма окупационна сила и готов логистичен гръбнак от страна на САЩ. Всеки етап трябва да премине през сирийски институции и транспортна мрежа инфраструктура и зависи от договорка, която три страни трябва да спазват едновременно, при положение че една от тях си запазва и възможността да нанесе удар по обекта.
Има обаче аргумент в обратната посока. Тувайта е представлявал промишлен склад с огромно количество материал, докато „Обект 99“ съхранява остатъци от отдавна прекратен проект. Ако количеството е малко и бъде осигурен безопасен транспортен коридор, операцията би могла да се вмести само в няколко курса.
Количеството не е обявено и именно то до голяма степен ще определи дали заявеният срок е реалистичен. При наличните сведения началото на транспортната фаза до края на годината е силно вероятно. Дали тази операция може да бъде приключена в същия срок, остава значително по-неизвестно – сравнително равна вероятно спрямо сценарий, при който тя се проточи и през следващата година.
Най-силното потвърждение, че планът е преминал от договореност към изпълнение, би било обявяването на приемащата страна и документирането на първия транспорт на материала извън сирийска територия. Обратните сигнали биха били нов израелски удар срещу площадката или официално отлагане на срока в следващия доклад на Рафаел Гроси пред Съвета на управляващите през септември.
Каквото и да покаже той, изнасянето ще затвори само веществената част от сирийското ядрено досие. Реакторът е разрушен още през 2007 г., но на един от основните въпроси все още няма отговор: откъде Сирия е получила природния уран, предназначен за него.
📽️ Видео: На 21 март 2018 г. Израел отмени своята заповед за неразкриване на информация във връзка с „Операция „Мека мелодия“, но наричана от военните му „Операция „Извън кутията“. Сега знаем с точност, че са участвали поне 8 самолета, сред които 4 изтребителя F-15I „Раам“ (Гръм) от 69-та ескадрила на ВВС, както и 4 изтребителя F-16I „Суфа“ (Буря) от 119-та и 253-та ескадрили. В нощта срещу 6 септември 2007 г. самолетите прелетяха през Ливан и почти по цялата дължина на Сирия и пуснаха приблизително 17 тона прецизно управляеми бомби върху сградата на реактора, наричана „Кубчето на Рубик“ или просто „Кубът“, преди да се насочат на север и да напуснат района през турското въздушно пространство.