🇷🇺🎯🇺🇦 Украински дрон удари служебен автомобил на пътя между площадката на АЕЦ „Запорожие“ и близкия град Енергодар, убивайки главния инженер на централата Александър Яковлев и личния му шофьор. Това съобщи ръководителят на руската държавна корпорация „Росатом“ Алексей Лихачов, цитиран от ТАСС. Това е първият известен случай, при който загива висш кадър от ръководството на ядреното съоръжение – най-голямата такава централа в Европа с общо шест реактора, паднали под руска окупация в първите дни на инвазията през февруари 2022 г.
Яковлев не е външно лице за обекта. Роден в Украйна, той работи в централата дълги години преди войната. След като руските сили я превзеха заедно с близкия Енергодар, инженерът премина доброволно на страна на окупационните власти, при което получи руски паспорт, сключи договор с „Росатом“ и пое техническото ръководство на падналия обект. За Киев това го превръща в колаборант – украински източници го описват като фигура, помагала на окупатора да управлява централата и съпричастна към действия, определяни от Киев като ядрен шантаж срещу собствената му страна. Именно тази биография, на украински специалист, минал на страната на Москва и получил в замяна една от ключовите инженерни длъжности в завладяната АЕЦ, придава на смъртта му значение, което надхвърля мащаба на единичния удар.
Москва интерпретира случая в рамките на познатия си наратив. Лихачов го определи като поредна стъпка в „ескалацията на терористичните действия на украинското правителство“ и поиска „бърз и ясен отговор“ от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). По думите му при удари в района на АЕЦ и Енергодар в последните два месеца и половина са загинали 13 души, а 48 са ранени. Генералният директор на МААЕ Рафаел Гроси на свой ред определи случая като „недопустимо нападение към централата и ръководството ѝ, застрашило сериозно ядрената сигурност“, но както обикновено в изявленията си за Запорожие, избегна да посочи конкретен виновник.
От украинска страна не последва нито потвърждение, нито опровержение – Киев запази мълчание за удара и никой не пое официално отговорност. Украинските канали в социалните мрежи обаче не прикриха своето задоволство: за тях Яковлев е ликвидиран колаборант, а не жертва. През този период Силите за безпилотни системи (СБС), Главното управление на разузнаването (ГУР) и Държавната гранична служба (ДПСУ) виждат се провеждат интензивна кампания от удари по левия бряг на река Днепър, а разстоянието от украинските позиции до окупирания Енергодар се вмества напълно в обсега на ударните дронове. Маршрутът на висш кадър на „Росатом“ без съмнение е приоритетна цел, но имайки предвид мълчанието на Киев, обвързване на инцидента с украинска операция на този етап не може да бъде категорично потвърдено.
В случая е важно физиката на самия удар да се разграничи от политическата реторика около него. Дронът е поразил автомобила на един от подстъпите към АЕЦ, а не реактор, басейн за отработено гориво или дори подстанция. Мишена на атаката е било конкретно лице, а не инфраструктурата на ядрения обект. В този смисъл определението „нападение срещу централата“, повторено многократно от Москва и в по-умерена форма от Гроси, размива границите, представяйки удара по служебен автомобил като инцидент срещу ядрената сигурност, какъвто той категорично не е.
На военно-оперативно ниво събитието не представлява извънредно стратегическо постижение. Не отваря пробив по фронтовата линия, не прекъсва снабдителна линия и не деградира с отбранителната способност – сменя едно име в състава на окупационната власт. Истинското му значение е психологическо: директно послание към всеки украински експерт, подписал договор с „Росатом“ – независимо дали го е сторил под заплаха от уволнение, или по собствено убеждение. Ако до този момент работата за окупатора в Енергодар е изглеждала като безопасен избор, ударът срещу Яковлев доказва точно обратното. Това е логиката, която стои в основата на кампанията на украинските служби срещу колаборационизма в окупираните региони – тя вече се разпростира от административните чиновници до технологичния елит на стратегическите обекти.
От близо 11 000 души персонал преди инвазията, в централата днес са останали около 7500. По данни на украински независими журналисти „Росатом“ ги задържа с договори, подписани под заплаха от уволнение, а кадровият недостиг бива запълнен с работници от фирми подизпълнители. Към този разреден и до голяма степен притиснат персонал загубата на главния инженер утежнява двойно случая, тъй като отваря сериозна оперативна пролука на върха на техническата йерархия и служи като остро предупреждение за по-ниските нива. Колкото по-тясна е прослойката от специалисти, склонни да работят в окупирания ядрен обект, толкова по-висока е цената на всяко отпаднало от нея име.
Тук изпъква и едно противоречие, което Москва предпочита да не коментира. Настоявайки МААЕ да осъди удара в името на ядрената сигурност, Кремъл на практика иска от международния надзорен орган да защити режим, при който самата Русия превърна станцията във военен обект. Според данни на ГУР от 13 юли, на площадка на АЕЦ са разположени наземни станции за управление на ударни дронове „Гербера“ и „Геран“, складове за боеприпаси в мазета и бомбоубежища, както и картечни гнезда и ракетни установки по покриви на сгради на реакторите. Охраната пък е поверена на контингент от Росгвардия, наброяващ около 1500 души.
Реалната уязвимост на централата е извън съмнение: шестте реактора са в режим на студено спиране, функционира само една от предвоенните 10 външни линии за захранване, а обектът вече преживя над 20 пълни срива на електричеството. Освен това нивото на охлаждащия басейн се поддържа под изисквания минимум – 12,86 метра при критични 15 метра. Рискът е хроничен: голяма част от тези прекъсвания на захранването се натрупаха през последното тримесечие, като в началото на юни се наложи МААЕ да договаря локално прекратяване на огъня, само за да бъдат поправени повредените електропроводи. При всяко откъсване от мрежата охлаждането на реакторите и басейните остава изцяло зависимо от аварийните дизелови генератори – тоест от доставката на гориво през активна бойна зона. Тази критична ситуация обаче произтича именно от окупацията и милитаризацията на обекта.
Версията за целенасочена украинска операция по ликвидирането на Яковлев стъпва върху последователна хронология. От февруари 2022 г. насам украинските служби и партизанските групи в окупираните региони преследват системно колаборанти. Автомобилите на назначените от Кремъл чиновници редовно са станали мишена на взривове, а местни назначени лидери загинаха при атентати в Мелитопол, Бердянск и самия Енергодар (където поставеният от Русия кмет оцеля при експлозия още през първите няколко месеци на окупацията). Досега обаче ядрото на самата централа оставаше извън периметъра на преките физически посегателства. Ударът, отнел живота на главния инженер, премества фокуса навътре – към хората, които поддържат реакторите в работно състояние, а не само към политическите фигури на окупацията.
Отворен остава въпросът дали този случай е изолиран инцидент, възползвал се от временна уязвимост в маршрута, или е встъпителният епизод на планирана кампания срещу ръководния състав на окупираната АЕЦ. Активността на украинските СБС в сектора и системният натиск върху сътрудниците на окупаторите сочат към второто. В същото време мълчанието на Киев, който при знакови ликвидации обикновено оставя разпознаваем неформален почерк, по-скоро подкрепя първата теза. На базата на настоящите данни е по-вероятно това да е опортюнистичен удар по изложена цел, отколкото начало на масирана кампания срещу персонала на „Росатом“. Въпреки това евентуална нова серия от атаки срещу служители в Енергодар или изрично поемане на отговорност от страна на Украйна бързо би променило тази оценка.
Каквото и да покажат следващите седмици, ударът отправи категорично послание, което е невъзможно за пропускане пред МААЕ: високият пост в ръководството на окупираната АЕЦ носи след себе си и огромната лична опасност, а не просто висока заплата от „Росатом“.
