Морско ембарго срещу Рияд: хуситите затварят Баб ел-Мандеб за саудитските кораби

🇾🇪🛢️🇸🇦 Йеменските хути обявиха, че налагат пълна морска блокада на Саудитска Арабия във водите на стратегическия проток Баб ел-Мандеб, поставяйки под пряка заплаха втори ключов маршрут за износ на петрол от Близкия изток. Във обръщение, записано на видео, военният говорител на групировката Яхя Саре заяви, че мярката влиза в сила незабавно в отговор на десетилетната саудитска блокада над Йемен и скорошния въздушен удар срещу международното летище в Сана. Предупреждението идва в момент, когато Ормузкият проток, основен маршрут на петролни доставки, остава блокиран от Иран, което засилва опасенията от нов трус на глобалните енергийни пазари.

„Утвърждаваме правото на нашия велик народ да отговори на блокадата с блокада“, заяви той, като заплаши с готовността на неговите сили да отговорят на „всяко неразумно действие на безразсъдния саудитски враг с всеобхватна и решителна ескалация“. С това под пряка заплаха попада вторият ключов проток за износ на петрол от Близкия изток след като първият отново е блокиран от Иран от началото на месеца.

В изявлението не беше уточнено как точно ще се прилага ембаргото на практика. Заместник-ръководителят на медийната служба на хутите Насрудин Амер оповести, че Баб ел-Мандеб се затваря за саудитски кораби заради „несправедливата блокада над йеменците, продължила повече от 10 години“. За движението „Ансар Аллах“, определено за чуждестранна терористична организация от САЩ през март 2025 г. и основно звено в шиитската „Ос на съпротивата“, под чийто контрол се намира столицата Сана и голямата част от северен Йемен от 2014 г. насам, това значи пренасочване на морския натиск, вече изпробван върху Израел, срещу съседна държава, с която от 2022 г. формално поддържат примирие.

Залогът се определя от стратегията на географията. Баб ел-Мандеб, широк 32 км пролив между Арабския полуостров и Африканския рог, е южният вход към Червено море и Суецкия канал. Там обичайно минават около 12% от световната търговия и близо една четвърт от глобалния контейнерен трафик. Алтернатива е обиколният маршрут покрай нос Добра надежда. Според изчисления на американското правителство това добавя над 4300 км само за курса от Саудитска Арабия до САЩ, удължава плаването със седмици и води до рязък скок в разходите.

Ембаргото е кулминация на ескалация, започнала преди повече от седмица. На 13 юли удар срещу пистата на международното летище в Сана опита да попречи на кацането на самолет, превозвал лидери на хутите от Техеран, където са присъствали на държавното погребение на върховния лидер аятолах Али Хаменей, който беше убит при съвместен въздушен удар на Израел и САЩ в края на февруари. Версиите за нападението се разминават: хутите обвиниха Рияд, а министърът на отбраната на международно признатото правителство на Йемен заяви, че неговите сили са ударили пистата, за да блокират иранската машина. В крайна сметка самолетът кацна безопасно на друго летище.

Броени часове по-късно хутите изстреляха балистични ракети и дронове по международно летище „Абха“ в южната част на Саудитска Арабия – най-сериозният им удар по кралството от години.  Според сведения на саудитските власти ударът е бил прехванат и няма жертви. Целта обаче не бе избрана случайно: в годините преди примирието „Абха“ беше многократно поразявано, а ударът по рафинерията в Абкайк през септември 2019 г. (за която хутите поеха отговорност, но Вашингтон приписа на Иран) спря за дни близо половината от саудитския добив на петрол. Още на 13 юли хутите обявиха „фазата на деескалация“ за приключила.

Зад размяната на удари стои по-дълбок спор: кой контролира йеменското небе. Според експерти, цитирани от Асошиейтед Прес, провеждайки директен международен полет без разрешение от коалицията, водена от Рияд, хутите са направили опит да наложат ново статукво, при което самите те контролират въздушното си пространство. Коалицията държи този контрол от 2015 г., когато се намеси във войната срещу бунтовниците и наложи въздушна и морска блокада. Гражданската война, започнала с падането на столицата през 2014 г. и прогонила международно признатото правителство в изгнание, практически замръзна с влизането в сила на примирието от април 2022 г. Оттогава фронтовите линии бяха статични, а взаимните удари – прекратени. Сегашните събития са най-сериозното изпитание за това мирно споразумение до момента.

От края на февруари, когато САЩ и Израел предприеха мащабната си въздушна кампания срещу Иран, той държи затворен Ормузкия проток. Кратката пауза по време на примирието през юни приключи в началото на юли с рухването на меморандума от Исламабад. Оттогава Саудитска Арабия разчита на тръбопровода „Изток–Запад“ – трасе с дължина 1200 км от находища в Източната провинция до пристанищния терминал Янбу на Червено море, чийто капацитет през пролетта беше увеличен с цел да достигне 7 милиона барела дневно. Към март 2026 г. оттам се изнасяха около 5 милиона барела суров петрол дневно и 700–900 хиляди барела горива и нефтопродукти. Танкерите за Европа продължават на север през Суецкия канал, но тези за Азия се отправят на юг – именно през Баб ел-Мандеб. Според оценка на Rystad Energy, ембарго поставя под риск близо 2,5 милиона барела дневно. Според изчисления на Al Jazeera, едновременно затваряне на двата протока би блокирало около една четвърт от световните доставки на петрол и газ.

Дали обаче хутите наистина имат капацитет да блокират протока, е отделен въпрос. Прецедентът е пресен: по време на кампанията срещу корабоплаването заради войната в ивицата Газа движението атакува над 100 плавателни съда за няколко месеца и практически прогони по-голямата част от търговския флот от Червено море. Нападателните действия спряха едва след наказателната въздушна кампания на САЩ и Израел, която беше последвана от споразумение с посредничество от Иран през май 2025 г.

Днес обаче арсеналът на хутите е значително отслабен. Анонимни членове на движението заявиха пред AP, разтревожени от изтънелите запаси от дронове след предишната кампания, както и че войната срещу Иран е прекъснала каналите за доставки от Техеран. В същото време телевизията на хутите „Ал-Масира“ излъчи кадри от митинг с участие на хиляди техни поддръжници в град Иб и сходни демонстрации в провинциите Саада, Мариб, Хаджа и Таиз.

Поради това тежестта на обявеното ембарго едва ли ще се измерва в потопени кораби. Малко вероятно е хутите да повторят интензивността на атаките си от 2023–2024 г. Но опитът показва, че протокът може да опустее и без стотици директни попадения: няколко демонстративни удара бих били достатъчни, за да оскъпят драстично застрахователните премии и да пренасочат корабите около Африка.

Географията също играе в полза на Сана: от контролирания йеменски бряг кампанията от 2023–2024 г. успя да достигне корабите в пролива дори с ограничени средства – противокорабни ракети, безпилотни катери и морски мини.

За Рияд, който все още няма официална реакция, изборът е еднакво неизгоден в двете посоки: нов военен удар по Сана би затворил порочния кръг „блокада срещу блокада“, докато бездействието оставя постоянна заплаха над саудитския износ през Червено море.

От февруари насам световният петролен пазар се крепеше на едно водещо допускане: че докато Ормузкият проток е затворен, Червено море остава безопасно. В понеделник хутите поставиха под сериозен въпрос и това.

Сомалийските пирати се връщат в Аденския залив с темпо отпреди 2011 г.

🏴‍☠️ Центърът за морски търговски операции на Обединеното кралство (UKMTO) регистрира рязък скок на нападенията срещу плавателни съдове край бреговете на Африканския рог, като през април издаде 4 предупреждения край Сомалия, а през май и юни – 8 в Аденския залив.

Двете зони попадат в традиционния периметър на сомалийските пирати. От края на април насам те нападат и завземат кораби с интензивност, нерегистрирана от 2011 г., когато пиратството в региона достигна своя връх.

Мащабът на влошаването личи от собствената скала на UKMTO: в края на април центърът вдигна оценката на заплахата за региона до „съществена“ (substantial), след което я качи до „сериозна“ (severe). По обобщени данни от началото на 2026 г. в териториални води на Сомалия и Аденския залив са документирани най-малко 17 инцидента, сред които поне 3 успешни отвличания на търговски кораби и 5 на дау – традиционни дървени плавателни съдове на региона. В последната информационна бележка съвместният информационен център към UKMTO съобщава, че пиратите държат 3 кораба, превзети съответно на 21 и 26 април и на 2 май.

Хроника на една ескалация

Най-човешкото лице на вълната е танкерът „Honour 25“, отвлечен на 21 април с 17 души екипаж, сред които 10 пакистански моряци и капитан от Индонезия. Близо два месеца по-късно от борда изплува видео, на което вторият помощник-капитан Сайед Кашиф Умар съобщава, че екипажът се намира в плен 57 дни, че храната е оскъдна и че част от хората са се разболели, апелирайки към пакистанските власти и към корабособственика да започнат преговори за освобождаването им. По съобщения първоначалното искане за откуп от 10 милиона долара е свалено до 4 милиона, но преговорите остават блокирани – макар различни издания да посочват разминаващи се суми. На 19 юни роднини на пленниците излязоха на протест в Карачи с искане държавата да се намеси. Случаят онагледява и колко интернационален е човешкият залог: освен пакистанци, по сведения сред задържаните моряци има граждани на Шри Ланка, Мианмар и Индия.

Друг открояващ се случай е танкерът Eureka под флага на Того, превозвал емирски дизел, отвлечен на 2 май в Аденския залив и откаран към крайбрежието на Пунтланд в Сомалия; по съобщения похитителите искат откуп от 10 млн долара. В рамките на под две седмици на границата между април и май пиратите превзеха 4 съда – серия, която сама по себе си възкресява оперативния ритъм от пиковите години.

Само за юни UKMTO документира 4 атаки. На 17 юни центърът съобщи, че „плавателен съд е бил доближен на около 4 метра и обстрелян от две бързоходни лодки (скифове) с неустановен брой въоръжени лица на борда“, при което екипажът разгърна охранителния си екип и отвърна на огъня; нападението е станало на около 105 морски мили североизточно от Аден, край бреговете на Йемен.

На 15 юни UKMTO издаде предупреждение, че „танкер съобщава за приближаване на малка бързоходна лодка с 4 души екипаж“, въоръжени и открили огън „с ръчен противотанков гранатомет (RPG)“ – инцидент, случил се в Аденския залив, по средата между Африканския рог и Йемен. Същия ден контейнеровоз е бил доближен от малка лодка, чийто екипаж открил огън и се опитал да се качи на борда – този път едва на 14 морски мили от бреговете на Йемен.

По-рано, на 10 юни, отново някъде по средата между Йемен и Рога, „товарен кораб съобщи за приближаване на плавателен съд с 5 въоръжени лица на борда“, последвано от престрелка с въоръжения охранителен екип, при която нападателите се оттеглят. Търговските кораби, преминаващи през Червено море и Аденския залив, често имат на борда охрана, която влиза в бой с нападателите – обстоятелство, на което се дължи провала на поне част от юнските опити.

Пиратска тактика, не удар на хутите

Разграничението има оперативно значение. Подкрепяното от Иран движение „Ансар Аллах“ (което Вашингтон обяви за чуждестранна терористична организация (FTO) с указ, влязъл в сила през март 2025 г.) удря основно корабите в Червено море и го прави с далекобойни системи: ударни дронове, крилати и балистични ракети.

Атаките, които UKMTO описва от края на април насам, носят друг почерк – бързоходни лодки, леко въоръжени щурмови групи, физически абордаж и превземане на плавателния съд с цел откуп. Повечето са извършени по онази част от крайбрежието на Йемен, която се намира под контрола на Президентския съвет – правителство на страната, признато от ООН и подкрепяно от Саудитска Арабия – което допълнително отдалечава хутите и го доближава до сомалийските пиратски мрежи, действащи от другата страна на залива, до потенциалните извършители.

Хутите, GPS и сянката на Ал Кайда

Africa Defense Forum, списание на Африканското командване на САЩ (AFRICOM), цитира твърдения от януари на Мохамед Муса Абуле, заместник-директор по разузнаването на Морската полиция на Пунтланд (PMPF) – полуавтономния регион в северна Сомалия – според които местни пирати са получавали GPS устройства и оръжие от хутите. По думите му именно сателитната навигация позволява на пиратите да следят маршрутите на търговските кораби. Това говори за сближаване на интереси, не за спускана от Сана командна верига.

Към тази картина се добавят и докладите на ООН за нарастващи връзки между хутите и недържавни актьори край Африканския рог, най-вече Ал-Шабаб – местния клон на Ал Кайда, обявен за чуждестранна терористична организация от САЩ още през 2008 г. По публикувани сведения представители на групировката и на хутите са провеждали срещи през юли и септември 2024 г., в които Ал-Шабаб са поискали модерно оръжие и обучение срещу ангажимент за засилване на пиратската активност в залива и покрай сомалийския бряг. Съвременните пиратски мрежи се оценяват като по-добре оборудвани от предходните поколения – с достъп до спътникова връзка и отвлечени дау, използвани като „кораби-майки“, което им дав свобода за операции на разстояние до около 900 морски мили навътре в морето.

Делова оценка

Документираното е ясно: пиратска вълна с интензивност отпреди повече от десетилетие, потвърдена от ескалацията на собствената скала на UKMTO и поне три задържани търговски кораба. Спорна и недоказана остава степента на съучастие на хутите – доставките на оръжие и навигация идват от едно разузнавателно твърдение от Пунтланд и по-общи доклади на ООН. Същинският двигател обаче изглежда по-структурен от всяка отделна сделка: пренасочването на международните военноморски патрули към противодействие на хутите в Червено море оголи периметъра край сомалийския бряг, а оголен периметър историята вече е виждала да се запълва бързо. Дали сближаването между пирати, хути и аш-Шабаб ще се втвърди в трайна логистична ос, или ще остане опортюнистично съвпадение на интереси, ще покажат следващите месеци по тези маршрути.

Екипажът на корабa "Руен" е освободен, българските моряци се прибират

Екипажът на отвлечения на 14 декември 2023 г. кораб "Руен" е освободен днес с помощта на индийските военноморски сили, обявиха от Министерството на външните работи. На борда на плавателния съд, който бе отвлечен през декември миналата година, имаше седем българи, девет мианмарски и един анголски гражданин.

"Всички моряци са в добро здраве и в момента се полагат усилия за тяхното своевременно завръщане в България", допълниха от ведомството на Мария Габриел.

По-рано днес бе съобщено, че военен кораб на индийските военноморски сили е прехванал отвлечения товарен кораб "Руен" и е поискал от намиращите се на борда сомалийски пирати да се предадат. Пиратите, за които се смята, че са отвлекли плаващия под малтийски флаг кораб за насипни товари, са открили огън по военноморския кораб в международни води, съобщи пред Ройтерс говорител на индийските ВМС, без да предостави повече подробности. 

Корабът "Руен" бе превзет от пирати в Арабско море през декември миналата година. На борда му имаше осем българи, но помощник-капитанът, който беше ранен, се прибра в България на 22 декември. От "Параходство Български морски флот" АД съобщиха тогава, че морякът е евакуиран със съдействието на Военноморските сили на Република Индия.

Оттогава МВнР е в тясно сътрудничество с всички компетентни институции, задграничните представителства на Република България в региона и международните партньори и се ангажира активно в усилията за освобождаване на българския екипаж, припомниха от министерството.

Днес в МВнР е бил повикан и индийският посланик в София, като е била отправена "допълнителна молба към индийската страна за съдействие и предприемане на всички възможни действия за опазване на живота и здравето на екипажа", съобщиха от ведомството на Габриел.