Иракско племе и Пунтланд разказват различно освобождаването на танкера „Сибу 1“

🇸🇴🛢️🇮🇶 Около 40 мъже от племето аш-Шаганба в иракската провинция Басра са организирали акция по освобождаване на петролен танкер на свой близък, отвлечен от сомалийски пирати. Това става ясно от изявление, публикувао от шейха на племето Али аш-Шаганби. Местните издания в Ирак и Сомалия свързват думите му със „Сибу 1“, санкциониран танкер за петролни продукти, който беше обявен за свободен след 48-часова операция, проведена от морската полиция на полуавтономния сомалийски регион Пунтланд. В нейния отчет за участие на иракчани не се говори.

Шейхът разказа пред Shafaq News, че мъжете са от района Абу ал-Хасиб по поречието на Шат ал-Араб и от село Джайкур, южно от град Басра, и тръгват след координация с приятели извън страната. По думите му седем от похитителите са пленени, останалите са избягали, а екипажът е на свобода. Вечерта на същия ден местната страница Basra Today сподели писмено изявление на рода, част от племенното обединение Убада: „след контактите, координацията и получаването на разрешение от правителството на братската Република Сомалия успяхме да си върнем кораба в сомалийски води, да задържим нападателите и да предприемем мерки срещу тях“. Нито шейхът, нито изявлението назовават танкера и датата на сблъсъка.

Заместник-губернаторът на Басра Зейд Муайед сподели пред Rudaw, че танкерът е собственост на иракски бизнесмен, който живее в ОАЕ, а неговите съплеменници тръгват заедно с местните силите за сигурност в сомалийския регион. По думите му сблъсъкът продължава около пет часа и завършва без човешки жертви. Официален отговор от Багдад няма, отбелязва BBC News Arabic.

Какво предшества тръгването, разказва източник от рода пред багдадския вестник „Ал-Мада“. Според него пиратите отправят искане за откуп от 150 хиляди долара, след като собственикът вече е платил 120 хиляди, без преговорите да доведат до освобождаване на танкера. Вестникът признава, че не е успял да потвърди сведенията, а източник от държавната петролна компания на Басра споделя пред изданието, че компанията няма официални данни за случая. BBC News Arabic цитира други съобщения, според които искането е било 3 милиона долара, 20 пъти повече.

Петролният танкер „Сибу 1“ е отвлечен на 20 август в Аденския залив, на около 136 морски мили източно от йеменското пристанище Мукала. Според Центъра за морски търговски операции на Обединеното кралство (UKMTO) 6 въоръжени мъже се качват на борда и обръщат курса към Сомалия. Преди да изгубят контрола, моряците сменят пристанището на назначение в автоматичната система за разпознаване (AIS) с призив за помощ, тъй като на борда има пирати. Танкерът е зареден с около 228 хиляди барела газьол. Заместник-губернаторът на Басра определя пратката като иракски петрол, тръгнал от ОАЕ за Европа, а платформи за проследяване на морския трафик, цитирани от BBC News Arabic, посочват като пункт на назначение Порт Судан.

Танкерът е пуснат на вода през 2001 г. Има товароносимост от около 32 хиляди тона и по-рано носи името „Сиймъл“. На 18 декември 2025 г. Министерство на финансите на САЩ го обявява за блокирано имущество на дубайската компания Qatrat Alnada Almasi Ship Management, която попада под санкции същия ден заради работа в петролния сектор на Иран. С това на американски лица и компании е забранено всякакви сделки с плавателния съд. По данни на Службата за контрол на чуждестранни активи (OFAC) корабът е натоварен с ирански петролни продукти, сред които газьол, и акостира в пристанища в Йемен, контролирани от хутите. При отвличането плава под флага на Еритрея. Собствеността минава през структури в ОАЕ, като публични регистри не показват кой е крайният собственик.

Морската полиция на Пунтланд (PMPF), създадена за борба с пиратството, обяви, че операцията започва на 23 септември и продължава 48 часа, с участието на морски и сухопътни части. Нападателите откарват съда от другата страна на Африканския рог: той е прехванат между Гаракад и Хобио, по крайбрежието на област Мудуг, на сомалийския бряг на Индийския океан, след 36 дни в ръцете им. „Корабът е свободен, а всичките пирати са в ръцете на нашите сили“, заяви пред Reuters командирът на PMPF Мохамед Джама.

Предварителни данни на PMPF говореха за 1 убит и 4 ранени сред пиратите, 15 задържани и ранен полицай. В последвалото писмено изявление задържаните станаха 41, а ранените 5. На 28 септември Lloyd's List писа за 47 задържани. Всички 20 членове на екипажа (16 индийци, 2 сирийци, суданец и иракчанин) са останали невредими.

Уверението на Джама не издържа и денонощие. Още на следващата при прехвърляне с камион от Гаракад към Гароуе, столица на Пунтланд, част от задържаните пирати успяват да избягат. Четирима служители по сигурността заявиха пред AFP, че избягалите са 28, от които 13 са заловени отново, а 1 е бил смъртоносно ранен при преследването. Местното издание Somali Guardian говори за 19 избягали. По думите на полицаи гумата на камиона се е спукала, а задържаните откриват, че вратата не е заключена. Служителите описват среднощния превоз като необичаен, а един от тях казва: „Трябва да е имало свои хора в самата въоръжена охрана“. Доказателства за съдействие от полицията не са публикувани, а Пунтланд не е обявила резултати от разследване.

Разказът на рода и отчетът на полицията се допират на няколко места. Иракчанинът от екипажа, уточняват иракски вестници, цитирани от Al Jazeera, идва от рода аш-Шаганба. Пунтландското издание Horseed Media съобщи на 26 септември, позовавайки се на източници от морската сигурност, че за полицейската акция са помагали хора, работещи за компанията собственик на танкера, без да уточни колко точно са били, откъде идват и какво са правили. А иракските версии не твърдят, че родът е действал вместо сомалийските сили: по време на интервю за местния канал „Басра ал-Амал“, излъчено и от BBC News Arabic, шейх от племето разказва, че собственикът води преговори с властите на региона и действа заедно с морската му полиция, докарвайки два други кораба, от които хората му са щурмували отвлечения танкер.

Въпреки това са налице съществени разминавания в отделните версии. Шейхът споменава за 7 задържани, властите в Пунтланд – за 41 до 47 задържани. На престрелката от около 5 часа, спомената от поддръжници на рода и от заместник-губернатор на региона, официалната версия противопоставя сведения за 48-часова операция. Кадрите, разпространени от иракска страна, показват въоръжени мъже, които стрелят от палуба в открито море; BBC News Arabic посочва, че не е успяла потвърди тяхната автентичност.

„Сибу 1“ е поне 13-ият кораб, нападнат тази година от пирати по бреговете на Сомалия и Аденския залив по данни на Международното морско бюро (IMO) и UKMTO. В пика на предишната вълна от 2011 г. нападенията са над 200. През последните дни на септември PMPF освобождава и малкия танкер „Хонър 25“, отвлечен на 21 април край Пунтланд. По непотвърдени сведения, цитирани от Riviera, по време на тази операция загиват до 5 моряци. През май говорител на похитителите обявява откуп от 3 милиона долара за плавателния съд, екипажа и товара, съобщи The Maritime Executive.

Още по-високо е искането за „Юрика“, друг малък съд с 12 моряци на борда, 8 от които египтяни, отвлечен край йеменската провинция Шабуа на 2 май. В средата на май старейшини от местните кланове отбелязват пред Drop Site News сумата от 10 милиона долара. Според The Daily Somalia на 29 септември нападателите напускат кораба и предават моряците на местни жители, но преди това опожаряват кораба, от който преди това по-голямата част от товара вече е изпомпана и продадена.

Анализ: Ударите край Ейл, мълчанието на Анкара и версията за Емирствата

🇸🇴🎯 Въздушните удари по крайбрежието на Пунтланд са дело на ОАЕ, а не на Турция, и имат за цел да ѝ припишат отговорност за смъртта на цивилни рибари. Това твърди Башир Хаши Юсуф, популярният сомалийски журналист и военен анализатор, броени часове след нова атака по същото крайбрежие, при която загинаха най-малко девет души.

Началото на поредицата от събития е на 17 август. 8 въоръжени мъже превземат товарния кораб „Лутуф“ на около 3,5 морски мили от Марея, окръг Ейл. Корабът плава под камерунски флаг и е собственост на турска компания. По думите на държавен служител в Могадишу, цитиран от Associated Press, той превозва оръжие, комуникационна и сателитна техника за турския военен учебен център в Могадишу.

Екипажът се състои от 10 души: 6 индийци, турчин, грузинец и 2 сръбски охранители. Пиратите го откарват към брега при Гармаал, в окръг Дангорайо, и го задържат там. Същата група е свързвана и с отвличането на кораба „Суорд“ през април. Пиратството по това крайбрежие отново е в подем, като само през последните месеци бяха отвлечени няколко търговски кораба.

На 18 август малка лодка доставя кат – стимулиращо растение, което се дъвче от местните. На връщане към сушата лодката е поразена от въздуха. Четирима мъже загиват, а двама ранени са откарани в Гароуе.

Службите за сигурност на Пунтланд първоначално описват мъжете като заподозрени пирати и посочват, че ударът е бил нанесен от турски дрон. На погребението в Гармаал два дни по-късно роднините на жертвите също обвиняват Турция и заедно с местните старейшини настояват, че убитите са рибари.

На 21 август Министерството на сигурността и разоръжаването на Пунтланд излезе с официално изявление, в което определя загиналите като мирни жители и иска обяснение от държавата, разпоредила удара, без да я назове. В документа са посочени два отделни случая (на 18 и 20 август) и се говори за удари, нанесени от чуждестранни бойни кораби срещу мирни хора и тяхното имущество. Вторият случай е описан като обстрел от море, а не като въздушен удар.

Бившият външен министър Абдисаид Мусе Али беше по-категоричен и още ден преди това обвини Турция в „клане“ на негови сънародници. Исканията на Гароуе се свеждат до 4 въпроса, изброени от WardheerNews: кой е извършил удара, кой го е разрешил, какви разузнавателни данни са го обосновали и уведомени ли са били властите на Пунтланд.

Министерството отправи и обвинение: според него зад възраждането на пиратството по това крайбрежие стоят външни сили и покровители с политическо и финансово влияние.

Отговорът на федералните власти в Могадишу пристигна на 22 август и придаде неочакван обрат на спора. Заместник-министърът на отбраната Омар Али Абди заяви пред журналисти, че властите са предварително уведомени за удара, защити операцията и попита с какви доказателства разполага Пунтланд, че убитите са цивилни, а не пирати.

Абди добави, че федералното правителство е законният орган, който разрешава действия срещу пиратски групи по сомалийското крайбрежие, и обеща изчерпателен доклад.

Анкара запазва мълчание. BBC се обърна към турското външно министерство на 19 август и получи отговор, че ведомството не разполага с информация за случилото се. Турция публично поиска освобождаването на „Лутуф“, но нито потвърди, нито отрече, че е нанесла удара.

Подобна практика не е нова. Турската държава досега никога не е поемала отговорност за конкретен удар в Сомалия, запазвайки мълчание дори когато местни общности съобщават за десетки цивилни жертви при удари на турски дронове. Дни преди случая в Гармаал онлайн бяха разпространени кадри, които показват жители на Югозападния щат да горят турско знаме в знак на протест срещу удари, отнели човешки живот и добитък.

Турското присъствие във водите край Сомалия е част от дългосрочна военна политика. На 10 февруари парламентът в Анкара поднови с още 1 година мандата за военноморско разгръщане и остави обхвата, продължителността и оперативните подробности да бъдат определени от президента. Мисията започва през 2009 г. и е най-продължителната задгранична операция на турския флот.

През април корабна група, включваща фрегатата TCG Gökova, десантния кораб TCG Sancaktar и корветата TCG Bafra, придружи сондажния кораб Çağrı Bey до Могадишу. Турция е доставила на сомалийската армия безпилотни апарати Bayraktar TB2 и Akıncı, както и ударни хеликоптери T129 ATAK.

Анкара получи и права за проучване на въглеводороди в сомалийския шелф, а за охраната на сондажната площадка изпрати елитни части. Тя поддържа стотици военнослужещи в страната и обучава сомалийски специални подразделения. Около отвлечения „Лутуф“ са били наблюдавани турски разузнавателни дронове и морски хеликоптери.

На 23 август ударите бяха подновени. По данни на местните власти, цитирани от Hiiraan Online, поне 9 души са загинали при Аргеегто, между селищата Джиифле и Динауда-Дигдиг в окръг Годобджиираан. Местното издание Puntland Post съобщава за до 7 жертви.

Нито държава, нито военна структура пое отговорност. В района е имало съобщения за присъствие на турски военни кораби, а „Лутуф“ е бил откаран наблизо няколко дни по-рано. Съдбата на десетимата моряци на борда остава неизвестна.

На този фон се появи твърдението на Хаши Юсуф. Той е бивш редактор на вестник Xog-Ogaal и от месеци последователно критикува политиката на Абу Даби. На 29 октомври 2025 г. той описа бързореагиращата сила на пунтландския президент Саид Абдулахи Дени като копие на суданските Сили за бърза подкрепа, финансирано, обучавано и въоръжавано от Емирствата. От Могадишу Юсуф пише и срещу по-широкото емирско присъствие в страната.

Емирското присъствие в Сомалия обаче отслабва от началото на годината. На 26 декември 2025 г. Израел призна Сомалиленд и стана първата държава, предприела такава стъпка след обявяването на независимостта му през 1991 г. Според публикации на Middle East Eye Абу Даби е съдействал за преговорите, довели до признаването, което предизвика рязко влошаване на отношенията с Могадишу.

На 8 януари сомалийският кабинет забрани на емирските военни и товарни самолети да използват въздушното пространство на страната. Четири дни по-късно правителството анулира всички споразумения с Емирствата, включително тези за пристанищата Бербера, Босасо и Кисмайо. На 10 февруари Сомалия и Саудитска Арабия подписаха споразумение за военно сътрудничество.

Оттогава емирската база в Босасо приема предимно евакуационни полети. Между началото на 2024 и началото на 2025 г. обектът беше разширен с нови хеликоптерни площадки, хангари за безпилотни апарати и радар с покритие от повече от 400 километра над Аденския залив.

В дните непосредствено след забраната Middle East Eye регистрира средно по шест транспортни самолета Ил-76 дневно, натоварени с персонал и тежка техника. Босасо се намира на брега на Аденския залив. Ейл, Гармаал и Джиифле са на индоокеанското крайбрежие, от другата страна на полуострова.

Тук версията на Хаши Юсуф се сблъсква с видимо противоречие. Ако ударите са били емирски и са целели да припишат на Анкара отговорността за чужди жертви, най-пряко засегнат би бил самият Могадишу – най-близкият сомалийски партньор на Турция и правителството, което през януари прекрати споразуменията с ОАЕ.

Вместо това федералните власти обявиха, че са били предварително уведомени, и защитиха операцията. За да бъде версията на Юсуф вярна, заместник-министърът на отбраната би трябвало да прикрива чужд удар, който уврежда интересите на собствената му страна.

Твърдението обаче не е напълно лишено от косвени основания. Никой не пое отговорност за нито един от случаите. Ударът на 18 август е бил нанесен от въздуха, а този на 20 август – от море, което означава, че са използвани различни платформи.

Обвинението на Гароуе, че зад пиратството стоят външни покровители, няма конкретно назован адресат и може да бъде отнесено към повече от една страна. Товарът на „Лутуф“ е представлявал турско имущество, което значи, че отвличането на кораба е прекъснало турска снабдителна линия, независимо кой точно стои зад него.

Спорът се развива на фона на вече дълбоко влошени отношения, включително по въпроса за риболова. На 5 юли Пунтланд забрани на турската компания SOMTURK – рибарското подразделение на военния пенсионен фонд Oyak – да работи във водите под юрисдикцията на региона, обявил едностранно своята независимост на 23 юли 1998 г. Лицензът беше издаден от Могадишу за цялата морска зона на Сомалия, без съгласуване с Гароуе.

Крайбрежието на Пунтланд е сред най-богатите риболовни зони в страната, а сезонът за жълтопера риба тон продължава от ноември до април. Анализаторът Рашид Абди описа действията на Анкара като подкрепа за Могадишу в конфликта му с ръководството на Пунтланд. Шест седмици по-късно на същото крайбрежие загиват четирима души, които администрацията на региона определя като рибари.

Рано сутринта на 5 август силите на Гароуе превзеха с щурм базата на Пунтландските сили за сигурност в Галкайо, а след това и техния щаб в Босасо. Въпреки името си формацията не е подчинена на властите на щата: създадена е през 2002 г. от ЦРУ като подразделение за борба с тероризма със седалище в Босасо, което през октомври 2024 г. беше обявено за част от Сомалийската национална армия, с финансиране и снабдяване от федералните власти. Пунтланд отхвърли решението с аргумента, че според конституцията нямат право да признават или разполагат въоръжени групи на територията на щата без неговото съгласие.

Така формирование, изградено извън командването на Гароуе, беше ликвидирано в рамките на седмица. 17 дни по-късно същата федерална власт, чиито съюзници бяха изтласкани от Галкайо, заяви, че именно тя е законният орган, който разрешава употребата на сила по крайбрежието на Пунтланд.

Оттук нататък въпросът кой е стрелял придобива по-голяма тежест от въпроса какво точно е било ударено, тъй като интересите на страните предполагат различни версии за предполагаемия извършител. Пунтланд печели политически, ако убитите са рибари, а нападателят е чужд и е действал без неговото разрешение. Могадишу печели, ако те са пирати, а операцията е разрешена от федералното правителство.

Хаши Юсуф предлага трета версия, според която Анкара е жертва на чужда постановка, а ОАЕ продължава да действа срещу интересите на сомалийската държава дори след изтласкването си от страната. Нито една от трите версии не може да бъде доказана само с политическо изявление. Необходима е материална следа.

За рибарите от Нугаал практическата разлика между трите версии е нулева. За Сомалия въпросът кой може да разрешава употребата на сила по нейното крайбрежие стои редом с въпроса кой командва въоръжените формирования на самия бряг. През август вторият спор вече се води с оръжие в Галкайо и Босасо.

Морско ембарго срещу Рияд: хуситите затварят Баб ел-Мандеб за саудитските кораби

🇾🇪🛢️🇸🇦 Йеменските хути обявиха, че налагат пълна морска блокада на Саудитска Арабия във водите на стратегическия проток Баб ел-Мандеб, поставяйки под пряка заплаха втори ключов маршрут за износ на петрол от Близкия изток. Във обръщение, записано на видео, военният говорител на групировката Яхя Саре заяви, че мярката влиза в сила незабавно в отговор на десетилетната саудитска блокада над Йемен и скорошния въздушен удар срещу международното летище в Сана. Предупреждението идва в момент, когато Ормузкият проток, основен маршрут на петролни доставки, остава блокиран от Иран, което засилва опасенията от нов трус на глобалните енергийни пазари.

„Утвърждаваме правото на нашия велик народ да отговори на блокадата с блокада“, заяви той, като заплаши с готовността на неговите сили да отговорят на „всяко неразумно действие на безразсъдния саудитски враг с всеобхватна и решителна ескалация“. С това под пряка заплаха попада вторият ключов проток за износ на петрол от Близкия изток след като първият отново е блокиран от Иран от началото на месеца.

В изявлението не беше уточнено как точно ще се прилага ембаргото на практика. Заместник-ръководителят на медийната служба на хутите Насрудин Амер оповести, че Баб ел-Мандеб се затваря за саудитски кораби заради „несправедливата блокада над йеменците, продължила повече от 10 години“. За движението „Ансар Аллах“, определено за чуждестранна терористична организация от САЩ през март 2025 г. и основно звено в шиитската „Ос на съпротивата“, под чийто контрол се намира столицата Сана и голямата част от северен Йемен от 2014 г. насам, това значи пренасочване на морския натиск, вече изпробван върху Израел, срещу съседна държава, с която от 2022 г. формално поддържат примирие.

Залогът се определя от стратегията на географията. Баб ел-Мандеб, широк 32 км пролив между Арабския полуостров и Африканския рог, е южният вход към Червено море и Суецкия канал. Там обичайно минават около 12% от световната търговия и близо една четвърт от глобалния контейнерен трафик. Алтернатива е обиколният маршрут покрай нос Добра надежда. Според изчисления на американското правителство това добавя над 4300 км само за курса от Саудитска Арабия до САЩ, удължава плаването със седмици и води до рязък скок в разходите.

Ембаргото е кулминация на ескалация, започнала преди повече от седмица. На 13 юли удар срещу пистата на международното летище в Сана опита да попречи на кацането на самолет, превозвал лидери на хутите от Техеран, където са присъствали на държавното погребение на върховния лидер аятолах Али Хаменей, който беше убит при съвместен въздушен удар на Израел и САЩ в края на февруари. Версиите за нападението се разминават: хутите обвиниха Рияд, а министърът на отбраната на международно признатото правителство на Йемен заяви, че неговите сили са ударили пистата, за да блокират иранската машина. В крайна сметка самолетът кацна безопасно на друго летище.

Броени часове по-късно хутите изстреляха балистични ракети и дронове по международно летище „Абха“ в южната част на Саудитска Арабия – най-сериозният им удар по кралството от години.  Според сведения на саудитските власти ударът е бил прехванат и няма жертви. Целта обаче не бе избрана случайно: в годините преди примирието „Абха“ беше многократно поразявано, а ударът по рафинерията в Абкайк през септември 2019 г. (за която хутите поеха отговорност, но Вашингтон приписа на Иран) спря за дни близо половината от саудитския добив на петрол. Още на 13 юли хутите обявиха „фазата на деескалация“ за приключила.

Зад размяната на удари стои по-дълбок спор: кой контролира йеменското небе. Според експерти, цитирани от Асошиейтед Прес, провеждайки директен международен полет без разрешение от коалицията, водена от Рияд, хутите са направили опит да наложат ново статукво, при което самите те контролират въздушното си пространство. Коалицията държи този контрол от 2015 г., когато се намеси във войната срещу бунтовниците и наложи въздушна и морска блокада. Гражданската война, започнала с падането на столицата през 2014 г. и прогонила международно признатото правителство в изгнание, практически замръзна с влизането в сила на примирието от април 2022 г. Оттогава фронтовите линии бяха статични, а взаимните удари – прекратени. Сегашните събития са най-сериозното изпитание за това мирно споразумение до момента.

От края на февруари, когато САЩ и Израел предприеха мащабната си въздушна кампания срещу Иран, той държи затворен Ормузкия проток. Кратката пауза по време на примирието през юни приключи в началото на юли с рухването на меморандума от Исламабад. Оттогава Саудитска Арабия разчита на тръбопровода „Изток–Запад“ – трасе с дължина 1200 км от находища в Източната провинция до пристанищния терминал Янбу на Червено море, чийто капацитет през пролетта беше увеличен с цел да достигне 7 милиона барела дневно. Към март 2026 г. оттам се изнасяха около 5 милиона барела суров петрол дневно и 700–900 хиляди барела горива и нефтопродукти. Танкерите за Европа продължават на север през Суецкия канал, но тези за Азия се отправят на юг – именно през Баб ел-Мандеб. Според оценка на Rystad Energy, ембарго поставя под риск близо 2,5 милиона барела дневно. Според изчисления на Al Jazeera, едновременно затваряне на двата протока би блокирало около една четвърт от световните доставки на петрол и газ.

Дали обаче хутите наистина имат капацитет да блокират протока, е отделен въпрос. Прецедентът е пресен: по време на кампанията срещу корабоплаването заради войната в ивицата Газа движението атакува над 100 плавателни съда за няколко месеца и практически прогони по-голямата част от търговския флот от Червено море. Нападателните действия спряха едва след наказателната въздушна кампания на САЩ и Израел, която беше последвана от споразумение с посредничество от Иран през май 2025 г.

Днес обаче арсеналът на хутите е значително отслабен. Анонимни членове на движението заявиха пред AP, разтревожени от изтънелите запаси от дронове след предишната кампания, както и че войната срещу Иран е прекъснала каналите за доставки от Техеран. В същото време телевизията на хутите „Ал-Масира“ излъчи кадри от митинг с участие на хиляди техни поддръжници в град Иб и сходни демонстрации в провинциите Саада, Мариб, Хаджа и Таиз.

Поради това тежестта на обявеното ембарго едва ли ще се измерва в потопени кораби. Малко вероятно е хутите да повторят интензивността на атаките си от 2023–2024 г. Но опитът показва, че протокът може да опустее и без стотици директни попадения: няколко демонстративни удара бих били достатъчни, за да оскъпят драстично застрахователните премии и да пренасочат корабите около Африка.

Географията също играе в полза на Сана: от контролирания йеменски бряг кампанията от 2023–2024 г. успя да достигне корабите в пролива дори с ограничени средства – противокорабни ракети, безпилотни катери и морски мини.

За Рияд, който все още няма официална реакция, изборът е еднакво неизгоден в двете посоки: нов военен удар по Сана би затворил порочния кръг „блокада срещу блокада“, докато бездействието оставя постоянна заплаха над саудитския износ през Червено море.

От февруари насам световният петролен пазар се крепеше на едно водещо допускане: че докато Ормузкият проток е затворен, Червено море остава безопасно. В понеделник хутите поставиха под сериозен въпрос и това.

Сомалийските пирати се връщат в Аденския залив с темпо отпреди 2011 г.

🏴‍☠️ Центърът за морски търговски операции на Обединеното кралство (UKMTO) регистрира рязък скок на нападенията срещу плавателни съдове край бреговете на Африканския рог, като през април издаде 4 предупреждения край Сомалия, а през май и юни – 8 в Аденския залив.

Двете зони попадат в традиционния периметър на сомалийските пирати. От края на април насам те нападат и завземат кораби с интензивност, нерегистрирана от 2011 г., когато пиратството в региона достигна своя връх.

Мащабът на влошаването личи от собствената скала на UKMTO: в края на април центърът вдигна оценката на заплахата за региона до „съществена“ (substantial), след което я качи до „сериозна“ (severe). По обобщени данни от началото на 2026 г. в териториални води на Сомалия и Аденския залив са документирани най-малко 17 инцидента, сред които поне 3 успешни отвличания на търговски кораби и 5 на дау – традиционни дървени плавателни съдове на региона. В последната информационна бележка съвместният информационен център към UKMTO съобщава, че пиратите държат 3 кораба, превзети съответно на 21 и 26 април и на 2 май.

Хроника на една ескалация

Най-човешкото лице на вълната е танкерът „Honour 25“, отвлечен на 21 април с 17 души екипаж, сред които 10 пакистански моряци и капитан от Индонезия. Близо два месеца по-късно от борда изплува видео, на което вторият помощник-капитан Сайед Кашиф Умар съобщава, че екипажът се намира в плен 57 дни, че храната е оскъдна и че част от хората са се разболели, апелирайки към пакистанските власти и към корабособственика да започнат преговори за освобождаването им. По съобщения първоначалното искане за откуп от 10 милиона долара е свалено до 4 милиона, но преговорите остават блокирани – макар различни издания да посочват разминаващи се суми. На 19 юни роднини на пленниците излязоха на протест в Карачи с искане държавата да се намеси. Случаят онагледява и колко интернационален е човешкият залог: освен пакистанци, по сведения сред задържаните моряци има граждани на Шри Ланка, Мианмар и Индия.

Друг открояващ се случай е танкерът Eureka под флага на Того, превозвал емирски дизел, отвлечен на 2 май в Аденския залив и откаран към крайбрежието на Пунтланд в Сомалия; по съобщения похитителите искат откуп от 10 млн долара. В рамките на под две седмици на границата между април и май пиратите превзеха 4 съда – серия, която сама по себе си възкресява оперативния ритъм от пиковите години.

Само за юни UKMTO документира 4 атаки. На 17 юни центърът съобщи, че „плавателен съд е бил доближен на около 4 метра и обстрелян от две бързоходни лодки (скифове) с неустановен брой въоръжени лица на борда“, при което екипажът разгърна охранителния си екип и отвърна на огъня; нападението е станало на около 105 морски мили североизточно от Аден, край бреговете на Йемен.

На 15 юни UKMTO издаде предупреждение, че „танкер съобщава за приближаване на малка бързоходна лодка с 4 души екипаж“, въоръжени и открили огън „с ръчен противотанков гранатомет (RPG)“ – инцидент, случил се в Аденския залив, по средата между Африканския рог и Йемен. Същия ден контейнеровоз е бил доближен от малка лодка, чийто екипаж открил огън и се опитал да се качи на борда – този път едва на 14 морски мили от бреговете на Йемен.

По-рано, на 10 юни, отново някъде по средата между Йемен и Рога, „товарен кораб съобщи за приближаване на плавателен съд с 5 въоръжени лица на борда“, последвано от престрелка с въоръжения охранителен екип, при която нападателите се оттеглят. Търговските кораби, преминаващи през Червено море и Аденския залив, често имат на борда охрана, която влиза в бой с нападателите – обстоятелство, на което се дължи провала на поне част от юнските опити.

Пиратска тактика, не удар на хутите

Разграничението има оперативно значение. Подкрепяното от Иран движение „Ансар Аллах“ (което Вашингтон обяви за чуждестранна терористична организация (FTO) с указ, влязъл в сила през март 2025 г.) удря основно корабите в Червено море и го прави с далекобойни системи: ударни дронове, крилати и балистични ракети.

Атаките, които UKMTO описва от края на април насам, носят друг почерк – бързоходни лодки, леко въоръжени щурмови групи, физически абордаж и превземане на плавателния съд с цел откуп. Повечето са извършени по онази част от крайбрежието на Йемен, която се намира под контрола на Президентския съвет – правителство на страната, признато от ООН и подкрепяно от Саудитска Арабия – което допълнително отдалечава хутите и го доближава до сомалийските пиратски мрежи, действащи от другата страна на залива, до потенциалните извършители.

Хутите, GPS и сянката на Ал Кайда

Africa Defense Forum, списание на Африканското командване на САЩ (AFRICOM), цитира твърдения от януари на Мохамед Муса Абуле, заместник-директор по разузнаването на Морската полиция на Пунтланд (PMPF) – полуавтономния регион в северна Сомалия – според които местни пирати са получавали GPS устройства и оръжие от хутите. По думите му именно сателитната навигация позволява на пиратите да следят маршрутите на търговските кораби. Това говори за сближаване на интереси, не за спускана от Сана командна верига.

Към тази картина се добавят и докладите на ООН за нарастващи връзки между хутите и недържавни актьори край Африканския рог, най-вече Ал-Шабаб – местния клон на Ал Кайда, обявен за чуждестранна терористична организация от САЩ още през 2008 г. По публикувани сведения представители на групировката и на хутите са провеждали срещи през юли и септември 2024 г., в които Ал-Шабаб са поискали модерно оръжие и обучение срещу ангажимент за засилване на пиратската активност в залива и покрай сомалийския бряг. Съвременните пиратски мрежи се оценяват като по-добре оборудвани от предходните поколения – с достъп до спътникова връзка и отвлечени дау, използвани като „кораби-майки“, което им дав свобода за операции на разстояние до около 900 морски мили навътре в морето.

Делова оценка

Документираното е ясно: пиратска вълна с интензивност отпреди повече от десетилетие, потвърдена от ескалацията на собствената скала на UKMTO и поне три задържани търговски кораба. Спорна и недоказана остава степента на съучастие на хутите – доставките на оръжие и навигация идват от едно разузнавателно твърдение от Пунтланд и по-общи доклади на ООН. Същинският двигател обаче изглежда по-структурен от всяка отделна сделка: пренасочването на международните военноморски патрули към противодействие на хутите в Червено море оголи периметъра край сомалийския бряг, а оголен периметър историята вече е виждала да се запълва бързо. Дали сближаването между пирати, хути и аш-Шабаб ще се втвърди в трайна логистична ос, или ще остане опортюнистично съвпадение на интереси, ще покажат следващите месеци по тези маршрути.

Екипажът на корабa "Руен" е освободен, българските моряци се прибират

Екипажът на отвлечения на 14 декември 2023 г. кораб "Руен" е освободен днес с помощта на индийските военноморски сили, обявиха от Министерството на външните работи. На борда на плавателния съд, който бе отвлечен през декември миналата година, имаше седем българи, девет мианмарски и един анголски гражданин.

"Всички моряци са в добро здраве и в момента се полагат усилия за тяхното своевременно завръщане в България", допълниха от ведомството на Мария Габриел.

По-рано днес бе съобщено, че военен кораб на индийските военноморски сили е прехванал отвлечения товарен кораб "Руен" и е поискал от намиращите се на борда сомалийски пирати да се предадат. Пиратите, за които се смята, че са отвлекли плаващия под малтийски флаг кораб за насипни товари, са открили огън по военноморския кораб в международни води, съобщи пред Ройтерс говорител на индийските ВМС, без да предостави повече подробности. 

Корабът "Руен" бе превзет от пирати в Арабско море през декември миналата година. На борда му имаше осем българи, но помощник-капитанът, който беше ранен, се прибра в България на 22 декември. От "Параходство Български морски флот" АД съобщиха тогава, че морякът е евакуиран със съдействието на Военноморските сили на Република Индия.

Оттогава МВнР е в тясно сътрудничество с всички компетентни институции, задграничните представителства на Република България в региона и международните партньори и се ангажира активно в усилията за освобождаване на българския екипаж, припомниха от министерството.

Днес в МВнР е бил повикан и индийският посланик в София, като е била отправена "допълнителна молба към индийската страна за съдействие и предприемане на всички възможни действия за опазване на живота и здравето на екипажа", съобщиха от ведомството на Габриел.