Президентът на Република Сръбска загатна за референдум за присъединяване към Сърбия.

🇧🇦🇷🇸 Очаква се Народното събрание на Република Сръбска да проведе специална сесия тази седмица, на която трябва да реши и за свикването на референдум, чиято цел е населението да отхвърли присъдата на Съда на Босна и Херцеговина срещу президента на босненските сърби Милорад Додик.

Днес той загадъчно остави отворена възможност за друг референдум в бъдеще, при който по думите му отговорът ще бъде „да“.

„На референдум имате само избор между да и не. Така че въпросът ще бъде за едно голямо не. След това, може би референдум, който ще бъде голямо да, така че не сме го направили като авантюристи. Не могат да преглътнат колко непреклонна е волята на Милорад Додик. Адвокатите вършат своята работата, аз не се меся в това, те искат да отнесат случая до Европейския съд за правата на човека“, каза той.

На въпрос за обжалването пред Конституционния съд на Босна и Херцеговина, той отговори, че уж не се намесва в това. Интересно е, че Додик от години „не признава“ и подкопава решенията на съда, но сега отново се обръща към него.

Вчера Додик заяви, че Република Сръбска се намира в последния етап от своята политическа борба и политически път. „Или Република Сръбска ще се отдалечи достатъчно от Сараево в търсене на своето право по Дейтън, или Република Сръбска наистина няма да съществува“, подчерта той.

„Идва един чернокож, сега ще изглежда, че съм расист, не съм, но всичко е някак нереално. Идва от името на Обединеното кралство, министърът на външните работи, чернокож, добре, нямам против това, това е техен избор, и сега той ни убеждава да приемем някои от сънародниците му, защото малко са прекалили“, продължи Додик, очевидно визирайки британския външен министър Дейвид Лами.

Додик многократно е призовавал за отделяне на управляваната от сърбите половина на страната, за да се присъедини към Сърбия, което накара администрацията на Байдън да наложи санкции срещу него и неговите съюзници. Освен това Додик е обвиняван в корупция и проруски политики.

Заплахите за сепаратизъм събудиха страхове от етническо насилие в Босна, където през 1992-1995 г. избухна кървав конфликт, в който босненските сърби тръгнаха на бунт срещу независимостта от бивша Югославия и създадоха собствена държава, която искаха да обединят със Сърбия. Около 100 000 души бяха убити, а милиони бяха разселени.

Дейтънските споразумения сложиха край на войната и създадоха две области в Босна – Република Сръбска и Бошняшко-хърватска федерация, които получиха широка автономия, но запазиха някои общи институции – армията, висшата съдебна система и данъчната администрация. Начело на Босна стои ротационно тричленно президентство, съставено от бошняк, босненски сърбин и босненски хърватин.

Додик често влиза в конфликт с главния международен представител, наблюдаващ за спазването на условията по мирното споразумение, Кристиан Шмидт, и на няколко пъти обявява решенията му за незаконни в Република Сръбска. Според Дейтънското споразумение той може да налага решения и да променя закони в страната.

Апелативен съд в Босна и Херцеговина потвърди присъда срещу Милорад Додик

🇧🇦⚖️🇷🇸 Апелативен съд в Босна и Херцеговина потвърди предишно решение, което осъди на една година затвор президента на босненските сърби Милорад Додик и му забрани да участва в политическия живот за шест години заради сепаратистка дейност, докато напрежението в крехката балканска държава нараства с всеки изминал ден.

Додик отхвърли съдебното решение и заяви, че ще продължи да изпълнява ролята си на президент на Република Сръбска, докато има подкрепата на парламента на босненските сърби. Той обяви, че не е изненадан от присъдата и я нарече „ясно политическо решение“, организирано от босненските мюсюлмани в сътрудничество с Европейския съюз.

„Очаквам пълна подкрепа от Сърбия, ще се обърнем към Русия за подкрепа, ще напишем писмо до новата администрация на САЩ“, отбеляза Додик.

Брюксел посочи в кратко изявление, че „присъдата е задължителна и трябва да бъде уважена“.

„ЕС призовава всички страни да признаят независимостта и безпристрастността на съда и да уважават и подкрепят неговата присъда“, гласи изявлението.

Адвокатите на Додик заявиха, че ще обжалват съдебното решение пред най-висшия съд на Босна.

Додик многократно е призовавал за отделяне на управляваната от сърбите половина на страната, за да се присъедини към Сърбия, което накара администрацията на Байдън да наложи санкции срещу него и неговите съюзници. Освен това Додик беше в корупция и проруски политики.

Заплахите за сепаратизъм, отправени от Додик, събудиха страховете от етническо насилие в Босна, където през 1992-1995 г. избухна кървав военен конфликт, в който босненските сърби тръгнаха на бунт срещу независимостта от бивша Югославия и създадоха собствена държава, която имаха за цел да обединят със Сърбия. Около 100 000 души бяха убити, а милиони бяха разселени.

Дейтънските споразумения сложиха край на войната и създадоха две области в Босна – Република Сръбска и Бошняшко-хърватска федерация, които получиха широка автономия, но бяха запазени някои общи институции, сред които армията, висшата съдебна система и данъчната администрация. Начело на Босна стои ротационно тричленно президентство, съставено от бошняк, босненски сърби и босненски хървати.

Додик често влиза в конфликт с главния международен представител, наблюдаващ за спазването на условията по мирното споразумение, Кристиан Шмидт, и на няколко пъти обявява решенията му за незаконни в Република Сръбска. Според Дейтънското споразумение той може да налага решения и да променя закони в страната.

Поглед отвътре: руските тренировъчни лагери на Балканите за дестабилизация на Молдова.

Максим Роска беше на тренировъчен лагер в гора близо до Баня Лука.
📸 Снимка: CU SENS

🇲🇩🗳️🇷🇺 На 28 септември в Молдова ще бъдат проведени парламентарни избори, чрез които Руската федерация се надява да върне Кишинев в своята зона на влияние.

Президентските избори и конституционният референдум за присъединяване на страната към Европейския съюз миналата година се проведоха в условията на безпрецедентна руска намеса.

Както стана ясно, за организиране на масови безредици дори са били специално обучавани хора в две балкански страни: Сърбия и Босна и Херцеговина. И макар тогава най-лошият сценарий да беше предотвратен, тази история все още не е приключила.

За това как Москва организира подготовката на агенти за безредици в Молдова, можете да прочетете в статията на Наталия Ищенко, редактор на онлайн портала „Балкански обозревател“:

„Искаш ли да отидеш? Да се научиш да се защитаваш?“, спомня си Максим Рошка думите на Анатолий Призенко, бизнес партньор на съпругата му, който го е вербувал.

Разговорът отвежда 41-годишния молдовец от родната му страна към Балканите, където тренира с руски инструктори в паравоенни лагери, скрити в гористи местности.

В интервю за молдовската разследваща медия CU SENS той разказа за своето обучение първо в Република Сръбска, съставна част на Босна и Херцеговина с преобладаващо сръбско население, а по-късно и в село Раденка, разположено в източна Сърбия.

Колегите му от обучението също са били молдовци. Всички те е трябвало да предадат телефоните и паспортите си, преди да се включат в бойни учения, тренировки с дронове и това, което Рошка описва като „неща като спорт и психология“.

Обучението продължава общо 10 дни, за които Рошка твърди, че са им били обещани между 300 и 500 долара, които са били изплатени в криптовалута.

По-малко от година по-късно той е свидетел на обвинението по молдовското дело срещу трима от неговите съратници, обвинени в заговор за масови безредици.

Прокурорите твърдят, че членове на групата са участвали в паравоенно обучение на територията на Сърбия и Босна и Херцеговина в периода 1–16 август 2024 г. и 22 август–11 октомври 2024 г. Те свързват инструкторите с руската наемническа група „Вагнер“ и редица лица, санкционирани от Европейския съюз.

Според обвинението целта е била да се нарушат президентските избори в Молдова през октомври и ноември миналата година, спечелени от действащия президент на страната Мая Санду, която победи проруския претендент Александър Стояногло.

„В Босна са тренирали с дронове и са научили да организират масови безредици и да провокират полицията към насилствена реакция“, заяви молдовският депутат Лилиан Карп от управляващата проевропейска Партия на действието и солидарността и председател на парламентарната комисия по сигурност.

„Нашите власти знаят точно къде е проведено обучението, в кои лагери и как хората са стигнали до тези места, как инструкторите от Вагнер са стигнали до там, какво са обсъждали и какъв вид обучение е проведено“, допълни той.

Призенко, който беше задържан през февруари тази година, вече се намира под санкции на ЕС за предполагаемо „планиране, насочване или участие в използване на координирани информационни манипулации и намеса“ във Франция, от името на Кремъл.

BIRN научи, че босненските власти са образували отделно собствено дело по отношение на тези твърдения.

Арести

Получили сигнал от Службата за сигурност и разузнаване на Молдова (SIS), спецпрокурори за организирана престъпност започнаха разследване през септември миналата година.

На 11 октомври 2024 г. Рошка е спрян на границата между Молдова и Румъния по подозрение, че е посещавал обучение в Босна. В същата кола са Владимир Харчевников, Альона Готко, Людмила Костенко и Юлия Иванова, всички молдовски граждани. При претърсване на превозното средство са открити разглобени дронове, очила за виртуална реалност, радио оборудване и инструкции за производство на експлозиви.

През октомври миналата година Министерството на сигурността на Босна отхвърли твърденията за паравоенни тренировъчни лагери на своя територия, заявявайки:

„Ако подобно нещо наистина съществуваше, Молдова вероятно щеше да ни информира, да поиска информация, да ни предупреди или да изпрати протестна нота. Не сме получили официално писмо от тях. Когато съществува такъв проблем, навсякъде в цивилизования свят той се решава с междудържавно полицейско сътрудничество, а не с изфабрикувани медийни заглавия, служещи единствено за вътрешнополитически сблъсъци в Молдова.“

Въпреки това, през пролетта на тази година, Харчевников, Готко и Костенко се явиха пред съда в молдовската столица Кишинев, обвинени в заговор за масови безредици в Молдова.

Готко, която е от проруския сепаратистки молдовски регион Приднестровие и притежава и руско гражданство, отрече каквото и да е нарушение и писа до CU SENS, за да посочи, че делото срещу нея е политически мотивирано. Тя не отговори на по-нататъшни искания за коментар.

Харчевников, 37-годишен осъден убиец, също отрече нарушение, докато 53-годишната Костенко, която е родена в Русия, но е прекарала по-голямата част от живота си в Молдова, отбеляза пред репортери, че просто е била на почивка със сина си: „Нямам нищо общо с това, което се говори в новините“, каза тя.

Вербуване чрез пейнтбол

Мястото на лагера в източна Сърбия, недалеч от границата с Босна и Херцеговина.
📸 Снимка: BIRN

През февруари тази година BIRN посети Раденка, в Сърбия, и откри изгорени парчета хартия, остатъци от пластмасови брезенти и обгорени места на мястото, където по-рано видео и снимки показваха палатки, разпънати миналото лято.

Според медии, близки до сръбското правителство, разследващите са открили дронове, слушалки за виртуална реалност, сателитно интернет оборудване Starlink и запалими течности на мястото. Нито правителството, нито полицията са направили официален коментар.

Анализирайки видео и снимки, публикувани от молдовската полиция, BIRN геолокира мястото до район на 10 минути път с кола от Раденка. През февруари 51-годишният Призенко е арестуван в Кишинев по подозрение, че е вербувал Рошка и е организирал обучение в Босна и Сърбия.

Полицията го обвини, че е определил потенциални новобранци по време на турнири по пейнтбол в Молдова. Адвокатът му отказа да коментира; той вече е имал проблеми с властите в Европа.

През декември миналата година Европейският съюз му наложи санкции на Призенко, публично поел отговорност за плащането на няколко молдовски граждани за изрисуване на Звездата на Давид по улиците на Париж през октомври 2023 г. ЕС заяви, че акцията е имала „значителен дестабилизиращ ефект в контекста на конфликта между Израел и Хамас“.

Репортажи в местните медии по онова време предполагат, че операцията е организирана от руското военно разузнаване (ГРУ) с цел да подклажда напрежението във френското общество.

Български неонацист

Доклади посочват българския гражданин Мирчо Ангелов като участник в операция „Звездата на Давид“ през октомври 2023 г. и едно от 13 лица, които според молдовските тайни служби са участвали в паравоенни лагери на територията на Сърбия и Босна и Херцеговина.
📸 Снимка: Facebook

Доклади идентифицираха българския неонацист Мирчо Ангелов като друг участник в операцията „Звездата на Давид“. Той е сред 13-те лица, посочени от молдовската тайна служба през октомври 2024 г. като замесени в паравоенните лагери в Западните Балкани.

Рошка каза, че Ангелов му е носил храна в един от тренировъчните лагери на Балканите. Ангелов не беше открит за коментар.

Друго лице в списъка е Михаил Потепкин, който също е обект на санкции от Европейския съюз, Съединените щати и Обединеното кралство заради предполагаеми връзки с руската наемническа групировка „Вагнер“.

Открит във ВКонтакте, Потепкин потвърди, че в действителност е лицето, посочено в списъка, но след това спря да отговаря на искания за интервю.

В списъка е и Константин Голоскоков, който през 2009 г. каза пред Financial Times, че е участвал в кибератака срещу Естония през 2007 г. Той не беше открит за коментар.

Молдовската разузнавателна служба идентифицира Потепкин и Голоскоков като „координатори“ на тренировъчните лагери. Сред предполагаемите „инструктори“ е Андрей Бекер, който е влязъл в Босна на 23 август 2024 г. и на същия ден основава ИТ компания на име AE 777, която остава активна към днешна дата.

Друг участник е Александър Волхонски, който според разследващия център „Досие“ е свързан с операциите на „Вагнер“ в Централноафриканската република.

Отричане

Съществуването на тези тренировъчни лагери беше отречено от проруски държавни служители, както в Република Сръбска, така и в Молдова.

„Хората на власт никога не са представяли доказателства, аудио-визуални или документирани, за да можем да кажем „Ах, имаме ситуация“, отбеляза Влад Батринча, заместник-председател на молдовския парламент от партията на проруските социалисти.

„Всичко е свързано с политически послания; няма ясно видими доказателства. За щастие, не сме виждали никакви опити за дестабилизация на Република Молдова“, заяви той.

Прокурорите и експертите по сигурност обаче казват, че операцията може да бъде проследена до Илан Шор, проруски политик и олигарх, избягал в Москва, където живее в момента.

През февруари прокурорът, отговарящ за случая, Виталий Чишка, заяви, че все още не е бил в контакт с босненските власти.

„Досега не сме имали никакъв контакт нито пряко, нито чрез други средства“, призна той.

„Поставили сме си за цел да получим колкото се може повече информация на определен етап от наказателното разследване, за да можем да поискаме колкото се може повече информация от правоохранителните органи в Босна и Херцеговина.“

Говорител на босненската държавна прокуратура обаче потвърди, че са образували собствено дело по случая.

Босненската полиция с неуспешен опит за арест на Милорад Додик.

🇧🇦⚔️🇷🇸 Държавната полиция на Босна (SIPA) направи неуспешен опит да арестува сръбския сепаратистки лидер Милорад Додик, издирван за атака срещу конституционния ред, тъй като беше спряна от неговите въоръжени полицейски сили, заяви босненски служител.

Държавният съд издаде заповед за арест на Додик, президент на автономната Република Сръбска, една от двете съставни части на Босна и Херцеговина, и на двама негови близки съюзници, след като пренебрегнаха призовка за явяването им в съда по разследване на инициираното от тях сепаратистко законодателство, което беше спряно от конституционния съд.

Въпреки заповедта за арест, Додик продължи дейността си и пътува свободно из предимно сръбския регион, защитен от тежковъоръжени членове на своя антитерористичен отряд. Вчера той пристигна в град Източно Сараево, разположен непосредствено до столицата Сараево, където е разположена централата на Държавната агенция за разследване и защита.

„Днес служителите на SIPA се опитаха да изпълнят заповедта на съда и да арестуват президента на Република Сръбска Милорад Додик в Източно Сараево“, каза говорителката Йелена Миовчич пред Ройтерс. „Те разговаряха с членовете на полицията на РС, които ги предупредиха, че ще използват сила и така им попречиха да изпълнят заповедите.“

Репортер на Ройтерс не видя полицейски служители на SIPA пред правителствения офис в Източно Сараево, където Додик пристигна с антуража си, а единствено полицейски служители от Република Сръбска.

С действията си Додик предизвика най-сериозната политическа криза в Босна след края на войната в средата на 90-те години на миналия век, след като през февруари беше осъден на една година затвор и получи забрана да участва в политическия живот на страната за период от шест години, в отговор на неспазване на решенията на пратеника на международната общност, чиято роля е да предотврати повторно изпадане на страната в кървав етнически конфликт.

Спорът изправя Додик и съюзниците му от Русия и Сърбия срещу Съединените щати и Европейския съюз. Миналия месец конституционният съд в Босна поиска да бъде издадена международна заповед за арест за Додик и дясната му ръка, след като пътуваха до Израел в пряко нарушение на вътрешна заповед за арест, но в крайна сметка Интерпол отхвърли искането му за „червена бюлетина“.

Дългогодишен застъпник за отделяне на Република Сръбска от Босна и Херцеговина, той инициира сепаратистко законодателство, забраняващо на държавното правосъдие и правоприлагащите органи да действат в сръбския регион, но новият закон беше блокиран от конституционният съд в Сараево.

Съединените щати и Обединеното кралство наложиха санкции на Додик за нарушаване на условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на кървавия въоръжен конфликт, който се води в периода 1992-1995 г.

По-рано този месец Германия и Австрия обявиха, че ще забранят на Додик и двамата му помощници да навлизат на тяхна територия, обвинявайки го, че заплашва крехката сигурност на своята страна и региона като цяло.

Президентството на Босна и Херцеговина поиска от EUFOR да съдействат за ареста на Додик.

🇧🇦 Президентството на Босна и Херцеговина, с гласовете на своите членове Желко Комшич и Денис Бечирович, поиска мироопазващите сили на EUFOR да окажат съдействие на полицейските служби за изпълнението на заповедта за арест на Милорад Додик.

„Президентството на БиХ официално призовава силите на EUFOR, разположени в БиХ, да окажат помощ на полицейските служби на БиХ при изпълнение на решението на съдебните власти на БиХ“, се посочва в изявлението. Както беше обявено, заключението ще бъде предадено на командващия EUFOR в БиХ.

Сръбският член и председател на президентството Желка Цвянович гласува против заключението и свика специална сесия на Народното събрание на Република Сръбска, позовавайки се на национален интерес приетото заключение относно политическата ситуация в страната да бъде отменено.

В него се посочва, че законите и решенията, взети от Народното събрание на Република Сръбска, които се опитват да отрекат подчинението на суверенитета на страната, представляват атака срещу конституционния и правов ред на страната и застрашават нейния мир и стабилност.

Конституциите на субектите, техните закони и подзаконови актове, както и всички дейности на обществените органи на субекта трябва да бъдат в съответствие с Конституцията и държавните закони на страната. Върховен тълкувател на Конституцията на БиХ е Конституционният съд на страната, чиито решения са окончателни и задължителни за цялата ѝ територия, се посочва още в заключението.

Президентството на БиХ призовава всички институции в страната, всяка в съответствие със своята юрисдикция, да предприеме необходимите мерки за защита на конституционния ред на държавата. Освен това то поиска от Съвета на министрите да уволни всички ръководители в службите за сигурност и полицията, които отказват да изпълняват решенията на съдебните власти. Съветът на министрите беше помолен да инициира дисциплинарна и наказателна отговорност за неизпълнение на решенията на съдебни органи. Цвянович също гласува против това заключение.

🇪🇺 Европейският съюз няма да толерира заплахи за териториалната цялост, суверенитета и конституционния ред на Босна и Херцеговина, заяви във вторник върховният представител на ЕС за външната политика Кая Калас.

„Всякакви опити за разбиване на страната са неприемливи“, заяви тя в речта си пред военния контингент на EUFOR по време на визитата си в столицата Сараево.

Босна се намира в най-голямата си политическа криза от десетилетия, след като през февруари лидерът на босненските сръбски националисти Милорад Додик беше осъден на година затвор и му беше забранено да участва в политиката на страната за период от шест години в отговор на неспазване на решенията на международния пратеник.

В отговор на наложената присъда Додик инициира закони, забраняващи държавното правосъдие и полиция в региона. Ситуацията постепенно ескалира в правно и политическо противопоставяне на Додик и покровителите му Сърбия и Русия срещу САЩ и ЕС и е смятана за една от най-големите заплахи за мира на Балканите след войните през 1990 г.

„Ръководството на Република Сръбска подкопава конституционния и правния ред на страната, заплашвайки основните свободи на всички граждани“, подчерта Калас по време на визитата си при миротворческите сили на ЕС EUFOR в Сараево.

Тя посочи, че решението на ЕС през март да увеличи броя на войниците на EUFOR със стотици „изпраща ясното послание, че ЕС остава твърдо ангажиран със стабилността на този регион и сигурността на Босна и Херцеговина“.

Калас призова политическите лидери да работят заедно за решаване на проблемите, но алармира, че „подпалващата реторика и разделящите действия са опасни“ и противоречат на ангажиментите, поети от балканската страна по пътя ѝ към ЕС.

Република Сръбска и Босненско-хърватската федерация са два региона, създадени след войната от 1992-1995 г. в която загинаха 100 000 души. Те са свързани от слабо централно правителство в държава, контролирана от международен орган, за да спре обратното й изпадане в конфликт.

Интерпол отхвърли искането на босненския съд за заповед за арест на Милорад Додик.

📸 Снимка: Elvis Barukcic/AFP via Getty Images

🇧🇦⚔️🇷🇸 Интерпол отхвърли искането на босненския съд за международна заповед за арест на лидера на босненските сърби Милорад Додик по обвинение в атака срещу конституционния ред и е отишъл в чужбина в нарушение, според съда и сръбски министър.

Интерпол отказа коментар, но държавният съд на Босна потвърди пред Ройтерс, че червената бележка, сигнал, който обикновено се издава за международни бегълци, не е влязла в сила.

„Всички останали обстоятелства и информация се считат за поверителни, така че съдът не може да коментира подробни мотиви за решението на Интерпол“, се казва в съобщение на съда.

Спорът, който изправя Додик и неговите съюзници Русия и Сърбия срещу Съединените щати и Европейския съюз, е една от най-големите заплахи за мира на Балканите след конфликтите през 1990 г., последвали разпадането на социалистическа Югославия.

Това започна, след като Додик, президентът на автономната сръбска република на Босна, се противопостави на решенията на международния пратеник в Босна, чиято роля е да предотврати повторното изпадане на мултиетническата балканска държава в конфликт.

Додик беше осъден през февруари на една година затвор и му беше забранено да участва в политиката за шест години поради пренебрегване на решенията на пратеника, присъда, която Додик може да обжалва. Босненски съд миналата седмица нареди да бъде издадена международна заповед за арест на Додик и неговия помощник за посегателства върху конституционния ред, след като двамата отидоха в чужбина в нарушение на вътрешна заповед за арест.

„Информирани сме, че генералният секретариат на Интерпол е преценил, въз основа на нашата протестна нота и обяснение от Интерпол Белград, че искането не е в съответствие с член 3 от статута и че условията за издаване на заповеди не са спазени“, се казва в изявление на кабинета на сръбския вътрешен министър Ивица Дачич късно в сряда.

"С това Интерпол доказа, че твърдо се придържа към принципите на неутралитет и ненамеса във вътрешнополитическите въпроси на своите страни-членки", се казва в изявлението.

Додик приветства новината, като каза, че решението на Интерпол е доказателство, че заповедта е политически мотивирана.

В сряда Додик се завърна в Босна след дипломатическа обиколка в Сърбия, Израел и Русия, където лобира за подкрепа на своите политически ходове, които подкопават крехката структура на балканската държава. Босна се състои от две силно автономни области, Сръбската република и Босненско-хърватската федерация.

Дългогодишен защитник на отделянето от Босна, Додик инициира законодателство, забраняващо на държавното правосъдие и полиция да работят в сръбския регион, но конституционният съд на Босна временно спря това.

Босна издаде международна заповед за арест на Милорад Додик

🇧🇦🇮🇱 В четвъртък Босна и Херцеговина издаде международна заповед за арест на Милорад Додик, президент на автономния регион Република Сръбска, който е обвинен в нарушаване на конституцията и в момента е на посещение в Израел.

Подобна заповед за арест беше издадена и за председателя на местния парламент на населения с етнически сърби регион Ненад Стевандич, който се завърна в Босна и Херцеговина на 18 март след посещение в Сърбия.

След края на войната от 1992-1995 г. страната е разделена на две съставни части: Република Сръбска и мюсюлманско-хърватска федерация. И двете имат свои собствени правителства и парламенти и споделят слаби централизирани институции.

Прокуратурата посочи, че са издадени заповеди за Додик и Стевандич за „използване на техните високопоставени позиции в Република Сръбска“, за да отидат в чужбина „избягвайки законово предписаните процедури за граничен контрол“.

Додик, който е близък съюзник на Кремъл, заплаши да отцепи сръбската област от централната власт в Сараево и забрани на босненската полиция и съдебни служители да работят там в заповед, която беше спряна от конституционния съд.

Додик, Стевандич и министър-председателялт на Република Сръбска Радован Вишкович имат повдигнати обвинения в посегателство върху конституционния ред, както и издадена заповед за арест в страната, на който се противопоставиха, пътувайки в чужбина.

„Всичко това предполага, че и двамата могат да бъдат в чужбина във всеки един момент, което дава основание за действие“, се посочва в изявлението на Държавния съд, добавяйки, че е издал международна заповед за арест и въпросът вече е в ръцете на Интерпол.

Стевандич беше забелязан в сръбската столица Белград на 15 март, а Додик пътува тази седмица до съседна Сърбия, където присъства на среща с президента Александър Вучич, който посочи, че страната му няма да арестува Додик и критикува съдебното производство срещу него.

След това Додик се отправи към Израел, за да присъства на международна конференция за борба с антисемитизма.

„Започнах посещение в Израел, страна, чиято сила, история и решителност дълбоко уважавам“, заяви Додик по-рано на X.

Като член на Интерпол Израел ще трябва да реши дали ще действа по заповедта за арест.

Това беше последното сътресение за конференцията за антисемитизма, организирана от министъра по въпросите на диаспората Амичай Чикли, която беше хвърлена в полемика, свързана с включването на крайнодесни европейски политици.

В сряда Додик се срещна с министър Зеев Елкин и посети мястото на клането на музикалния фестивал Nova в южната част на страната, където над 360 души бяха убити при нахлуването, водено от палестинската терористична група Хамас на 7 октомври 2023 г.

Сръбският лидер беше изправен пред санкции от САЩ и Великобритания за своя сепаратизъм, но в същото време се ползва с подкрепата на Москва.

Напрежението в Босна скочи, откакто миналия месец Додик беше осъден на една година затвор и му беше връчена шестгодишна забрана за заемане на длъжности за това, че се противопостави на Кристиан Шмид, международният пратеник, натоварен да наблюдава мирното споразумение, сложило край на междуетническата война в Босна през 90-те години.

Разделената политика на Босна и крехките следвоенни институции са изправени пред нарастваща несигурност на фона на разгръщащата се политическа криза. Съществуват опасения от сблъсъци между полицията, лоялна на Додик, и босненските полицейски сили подклаждайки напрежението, тласкащо Босна до най-голямата криза, откакто повече от 100 000 души бяха убити в етническа война в периода 1992–1995 г.

Босненските сърби взеха оръжие след разпадането на бивша Югославия през 90-те години, за да създадат държава, която да се присъедини към съседна Сърбия. Конфликтът завърши с мирното споразумение от Дейтън, сключено с посредничеството на Съединените щати, което създаде две администрации, обвързани от централните институции.

Босна се стреми към членство в Европейския съюз, но напредъкът е бавен поради постоянните етнически и политически спорове.

300 полицейски служители от специалните части на Унгария са пристигнали в Република Сръбска.

На снимката, публикувана от пресслужбата на унгарския министър-председател Виктор Орбан, той се ръкув с Милорад Додик, президент на Република Сръбска на Босна и Херцеговина, в Кармелитския манастир на 12 септември 2024 г.
📸 Снимка: MTI/Miniszterelnöki Sajtóiroda/Benko Vivien Cher

🇷🇸 Милорад Додик, президент на автономния регион Република Сръбска, съобщи, че по-рано тази седмица в Босна и Херцеговина са били разположени 300 служители от специалните сили на унгарската полиция.

По думите му те се намират в обектите на Министерство на вътрешни работи на Република Сръбска в Баня Лука.

„Трябва да ви съобщя, че съм горд. Съгласих се с премиера Орбан техният антитерористичен отряд от 300 души да дойде в Република Сръбска и че заедно със специалния антитерористичен отдел на МВР на Република Сръбска ще бъдат проведени обучение и тренировки“, отбеляза Додик по време на свое обръщение към парламента на автономния регион снощи.

Додик се срещна с унгарския премиер Виктор Орбан, който заяви, че се надява, че „новите ветрове“ в международната политика ще спрат политическите атаки срещу лидера на Република Сръбска. В същото време Додик похвали Орбан, като го нарече визионер.

След срещата Орбан написа в публикация на социалната мрежа X, че Унгария се бори за стабилност на Балканите, като Додик допринася за това, работейки се за стабилността и прогреса на Република Сръбска, според Klix.ba.

„Той не трябва да бъде наказван за това“, заяви унгарският лидер, намеквайки за присъдата, която беше произнесена срещу президента на Република Сръбска.

Тази новина идва преди днешната присъда срещу президента на Република Сръбска Милорад Додик пред съда на БиХ.

Додик е обвинен в неизпълнение на решения на Върховния представител и Конституционния съд на БиХ. По-рано Додик потвърди, че няма да се яви на присъдата по делото срещу него и изпълняващия длъжността директор на Официален вестник на РС Милош Лукич.

Вместо това той обяви двудневен митинг в Баня Лука и преди това на няколко пъти говори за „радикални ходове“ в случай на присъда, включително връщане към оригиналния Дейтън, оттегляне от Дейтънското споразумение и подписване на споразумение за конфедерация със Сърбия.

Сепаратисткия лидер на босненските сърби беше осъден на една година затвор.

Сепаратисткият лидер на босненските сърби Милорад Додик беше осъден ан една година затвор от босненски съд за нарушаване на заповед от върховния представител Кристиан Шмит.
📸 Снимка: Anton Vaganov/Pool via AP

🇷🇸⚔️🇧🇦 Съдът в Босна и Херцеговина осъди на една година затвор сепаратисткия лидер на босненските сърби Милорад Додик и му нареди да се оттегли за 6 години от президентския пост на населения предимно със сърби регион за нарушаване на заповед на международния посланик за мир.

Додик, ръководител на автономната Република Сръбска, беше за подписването на закони, които суспендират решенията на конституционния съд и на международния пратеник за мир Кристиан Шмид, чиято роля беше създадена през 1995 г., за да спре страната от завръщане към състояние на война.

Додик, който поддържа тесни връзки с Русия, отхвърли обвинителния акт и отговори с налагане на мерки за редуциране на държавното присъствие в доминирания от етнически сърби регион на страната, забранявайки държавния прокурор, държавния съд и разузнавателната агенция.

Той вероятно ще избегне затвора, защото според местните закони може да се плати глоба вместо излежаване на ефективната присъда, ако тя е за не повече от една година. Додик има две седмици да обжалва решението, което ще стане официално, когато процесът по обжалване завърши. Нито той, нито адвокатите му присъстваха в съда в сряда.

„От днес вече няма Босна и Херцеговина“, заяви той пред тълпа от поддръжници в Баня Лука. „Имам нужда от подкрепата на хората и ще отида докрай.“

Присъдата бележи поредната точка на замръзване в страната, станала арена на кървав етнически конфликт през 90-те години на миналия век. Оттогава насам тя разделена на две автономни части: Република Сръбска на Додик и Федерацията, споделена от хървати и бошняци. Двете са свързани чрез слабо централно правителство, което така и не успя да превъзмогне разделението.

Додик, който отдавна призовава за отделянето на Република Сръбска и сливането ѝ със съседна Сърбия, сподели, че е провел разговори със сръбския президент Александър Вучич и унгарския му колега Виктор Орбан.

„Посмяхме се на онези в Сараево“, заяви той.

„Наказателното преследване срещу Милорад Додик е чисто политическо по характер, вдъхновено от Запада“, се посочва в изявление на руското външно министерство, което беше разпространено от руското посолство в Сараево. „Това ще бъде удар върху стабилността в региона на Балканите като цяло.“

Войната в Босна доведе до смъртта на близо 100 000 души в периода 1992-1995 г. Тя беше част от дълга серия от въоръжени конфликти, довели до разпадането на бивша Югославия. Краят ѝ беше сложен през 1995 г. със Дейтънското мирно споразумение, подкрепено от САЩ, съгласно което страната се разделя на две съставни части – Федерация Босна и Херцеговина (населена предимно с бошняци и хървати) и Република Сръбска (населена предимно с босненски сърби).

Освен това, съгласно споразумението международната общност назначава върховен представител в Босна и Херцеговина, който да наблюдава за спазването на условията по споразумението, както и разполага с правомощия за неговото тълкуване. Към момента позицията се заема от Кристиан Шмит, бивш депутат от германския Бундестаг.

Додик е подсъдим за възпрепятстване, тъй като подобно на много етнически сърби заявява, че Шмит не разполага със законни правомощия, тъй като неговото назначение няма одобрение от Съвета за сигурност на ООН.

Първоначалното обвинение дойде, след като Додик подписа два закона, които бяха отменени от Шмит, защото противоречат на конституцията на страната и условията по мирното споразумение. Единият закон спря решенията на конституционния съд, а вторият сложи край на публикуването на указите и законите на върховния представител в официалния вестник на Република Сръбска.

Директорът на ЦРУ е обсъдил в Сараево намеренията на Република Сръбска за отцепване от Босна

🇺🇸🇧🇦 Директорът на ЦРУ Уилям Бърнс посети вчера Сараево, за да обсъди, наред с други неща, тревожната сепаратистка реторика и действията на президента на босненската Република Сръбска Милорад Додик и местното правителство, заяви за Радио Свободна Европа служител на правителството на Съединените щати, пожелал анонимност.

Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на междуетническата война в Босна в периода 1992 – 1995 година, страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Мюсюлманско-хърватската федерация (Федерация Босна и Херцеговина), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително тричленна президентска институция, съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.

През последните няколко години Додик засили сепаратистката си реторика, надявайки се, че Русия, Сърбия и Унгария ще го подкрепят, отбелязва Ройтерс.

„Бяха проведени срещи с колеги от разузнаването, членове на президентството и с министъра на външните работи. Те обсъдиха въпроси от общ интерес, включително териториалната цялост и суверенитета на Босна и Херцеговина“, каза представител на правителството на САЩ по повод посещението на директора на ЦРУ.

Денис Бечирович, представителят на босненските мюсюлмани в тричленното президентство на страната, каза, че е изразил благодарността си към Бърнс за помощта на САЩ в изграждането на демократична и мултиетническа Босна и Херцеговина и че „е подчертал пред него опасната анти-дейтънска политика на ръководството на РС, която заплашва мира и сигурността в страната и региона“.

„Това е много важно посещение, преди всичко от гледна точка на сигурността, но и потвърждение за силната подкрепа на САЩ за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Босна и Херцеговина“, написа Бечирович във Фейсбук.

Според няколко източника на Радио Свободна Европа на срещата в президентството на Босна и Херцеговина е присъствала и Желка Цвиянович, представителката на босненските сърби. Тя е в американския списък със санкционирани лица, тъй като с действията си създава опасност за прилагането на Дейтънското мирно споразумение, целостта и суверенитета на Босна и Херцеговина. В санкционния списък на САЩ е и проруският президент на Република Сръбска Милорад Додик, който нееднократно е обявявал желанието си да отдели Република Сръбска от Босна.

Шефът на босненската дипломация Елмедин Конакович заяви пред Радио Свободна Европа, че посещението на „един от ключовите хора в администрацията на САЩ показва ангажираността на САЩ, както и че Босна и Херцеговина е сред водещите приоритети на външната политика на САЩ, което е много важно за Босна и Херцеговина“.

„Не мога да коментирам някои части от срещата, защото са конфиденциални, но беше изпратено универсално послание. Посланията на американската администрация са много ясни и самото пристигане преди всичко символизира и доказва, че нашият външнополитически партньор все още е твърдо с Босна и Херцеговина“, добави Конакович.

Република Сръбска ще подготви споразумение за мирното отделяне от Босна и Херцеговна до края на юни

Етническо и федерално разделение на Босна и Херцеговина след сключването на Дейтънското споразумение на 21 ноември 1995 г.
🔍 Източник: Radio Free Europe/Radio Liberty

🇷🇸⚔️🇧🇦 Парламентът на Република Сръбска ще изготви проект на споразумение за мирно отделяне от Босна и Херцеговина до края на юни, съобщи местната обществена телевизия (РТРС) късно снощи, позовавайки се на официално изявление на Милорад Додик, президент на населената предимно с етнически сърби автономна република, която представлява една от двете съставни части на Босна и Херцеговина, заемаща 49% от общата й териториална площ.

"Казахме, че ще го направим до 30 юни и ще го направим. До края на юни ще направим анализ на краха на Дейтънското споразумение, което остана само частично. Много неща не са конституционни в тази държава и ще кажем, че ние не можем да останем в общността, в която преди това сме вкарали нашата територия, нашата юрисдикция и нашата самостоятелност. Имаме право на това, каквото и да си измислят американците и да си мислят, че някой се страхува от тях. Те не са безобиден противник, могат да направят всичко, но това не означава, че са прави“, каза Додик.

Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на междуетническата война в Босна между 1992 – 1995 година, страната бе разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани – бошняци, и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.

На 23 май Общото събрание на ООН прие резолюция, според която 11 юли ще бъде обявен за Международен ден за възпоменание на геноцида, извършен в босненския анклав Сребреница по време на войната в Босна през 1995 г. Преди гласуването Додик отново заплаши, че ще отцепи Република Сръбска от Босна и Херцеговина. Той каза, че властите на Република Сръбска ще изготвят проект за мирно отделяне на Босна и Херцеговина в рамките на 30 дни. По думите на Додик проектът ще осигури запазване на сегашния модел на функциониране на икономиката и адаптация на икономиката към модел на мирно отделяне в продължение на няколко години, отбелязва ТАСС. 

Вчера правителството на Република Сръбска взе решение за създаване на работна група за проучване на въпроса за мирното отделяне от Босна и Херцеговина.

Република Сръбска отрича геноцида в Сребреница

Ратко Младич организира експулсирането на жени и деца на 12 юли 1995 г. пред погледа международните сили на ООН за поддържане на мира.
📸 Снимка: Art ZAMUR/Getty Images

🇺🇳🇷🇸🇧🇦 В ООН бе представена проекторезолюция за "Ден в памет на геноцида, извършен в Сребреница през 1995 г"., като на заседанието присъстваха представители на над 20 държави, които досега са подкрепили документа, включително председателят на председателството на Босна и Херцеговина Денис Бечирович и членът на председателството на Босна и Херцеговина Желко Комшич, съобщи новинарска агенция Бета.

Закрити консултации по проекторезолюцията, призоваваща 11 юли да бъде обявен за Международен ден за възпоменание на геноцида, извършен в Сребреница през 1995 г., и осъждаща отричането на геноцида и възхвалата на военнопрестъпниците, се проведоха късно снощи в централата на ООН в Ню Йорк. Германия, Руанда и Босна и Херцеговина представиха текста на резолюцията на неофициални консултации в препълнената зала на ООН.

За необходимостта от приемане на резолюцията говориха представители на Германия, Руанда и Босна и Херцеговина. Аргументи срещу приемането на такъв документ бяха представени от дипломати от Сърбия, Русия, Китай, Северна Корея, Венецуела и Никарагуа. Общото събрание на ООН трябва да гласува резолюцията на пленарно заседание на 2 май.

Същевременно днес в Баня Лука започна специално заседание на парламента на Република Сръбска (РС), на което депутатите ще изразят становището си по доклад на Международната комисия за разследване на страданията на всички народи в Сребреница, според който не е имало геноцид срещу бошняците през 1995 г, съобщи белградската агенция Бета.

В заключение на правителството на РС, внесено в Народната скупщина на РС, се посочва, че терминът геноцид е "неточен и неприемлив“, с констатацията, че в Сребреница са пленени и убити максимално  "между 2500 и 3000“ членове на мюсюлманските военни сили, като се добавя, че част от тях са разменени.

Председателят на Народната скупщина на Република Сръбска Ненад Стевандич заяви преди началото на парламентарното заседание, че сърбите няма да позволят да ги обиждат като народ, като обяви, че на митинга тази вечер в Баня Лука под мотото "Сръбска те зове" ще  присъства председателят на парламента  на Сърбия Ана Бърнабич и министърът на труда, заетостта, ветераните и социалните въпроси в сръбското правителство Никола Селакович, като пратеник на президента на Сърбия.

Стевандич каза, че Резолюцията за Сребреница в Общото събрание на ООН е "част от политическия шантаж и опитите на Запада, които бавно губят силата си, да запази контрол върху политическите процеси и по някакъв начин да възнагради тези, които са лоялни към  държавите от НАТО". Според него основният аргумент на Република Сръбска е, че няма официално решение на Босна и Херцеговина, което да изисква приемането на резолюция за Сребреница, а инициативата е еднолично изпратена от посланика на БиХ в ООН Златко Лагумджия.

Очаква се на площад "Краина" в Баня Лука в 18:00 часа да започне голям митинг под мотото "Сърбия те зове", от който ясно ще бъде заявено, че "никой не може и няма да унижава Република Сръбска и сръбския народ, без значение къде и какви решения се взимат", съобщи телевизията на Република Сръбска РТРС. Поводът за митинга е резолюцията за Сребреница, която ще бъде обсъдена в Общото събрание на ООН през май. Очаква се пристигането на граждани от всички части на Република Сръбска.

На митинга ще говорят представители на политическото ръководство на Република Сръбска, представители на асоциации на ветераните и различни граждански сдружения. Министерството на вътрешните работи на Република Сръбска съобщи, че предприема засилени мерки за сигурност.  Граждани от цяла Република Сръбска с автобуси заминаха за Баня Лука за големия народен митинг "Сърбия те зове". Автобуси пристигат от Требине, Братунац, Власеница, Приедор, отбелязват сръбските медии.

Част от надгробните плочи на близо 7000 идентифицирани жертви в мемориала и гробището на Сребреница-Поточари за жертвите на геноцида от 1995 г.
📸 Снимка: Michael Büker/Wikimedia Commons

Босненски съдебни експерти откриват и каталогизират телесни останки, намерени в масов гроб в източното село Каменица, близо до град Зворник, разположен на границата със Сърбия на 25 юли 2002 г.
📸 Снимка: Reuters/Corbis

Общ изглед на Сребреница, Босна и Херцеговина на 22 февруари 2022 г.
📸 Снимка: REUTERS/Dado Ruvic

"Геноцид не се е случил, подобна квалификация трябва да бъде отхвърлена", заяви Милорад Додик, президент на автономната Република Сръбска пред депутатите. "Сръбският народ не е извършил геноцид".
📸 Снимка: Medija Centar Beograd

Милорад Додик декларира готовност да подсигури отделянето на Република Сръбска

Милорад Додик, президент на Република Сръбска - една от двете съставни части на Босна и Херцеговина, чиято столица е град Баня Лука.
📸 Снимка: AP

🇧🇦🇷🇸 Западните Балкани може да са изправени пред повишен риск от етническо насилие през 2024 г., особено в Босна и Херцеговина, където лидерът на босненските сърби Милорад Додик цели де факто отцепването на Република Сръбска, и в Косово, където напрежението рязко ескалира миналата година, каза американското разузнаване в годишен доклад за оценка на заплахите.

„Националистическите лидери вероятно ще подклаждат напрежение с цел политическа изгода, докато външни фактори ще използват етническите разделения, за да защитят или увеличат собственото си влияние в региона, както и по всяка вероятност да предотвратят по-голяма интеграция на Балканите в евроатлантическите институции и Европейския съюз“, се казва още в доклада.

В него се посочва още, че „сблъсъците между сръбските националисти и косовските власти са довели до смъртни случаи и ранени, в това число и пострадали сред членовете на мироопазващия контингент на НАТО през изминалата 2023 г.“

На 24 септември 2023 г. група въоръжени сърби нападнаха косовската полиция в Банска на Звечан, убивайки офицера Африм Буняку. При последвалите сблъсъци бяха убити трима от сръбските нападатели.

Косово обвини Сърбия за атаката, заявявайки, че се е опитала да „анексира“ северната част на автономния регион, но Сърбия отрече да е замесена в инцидента.

Мироопазващата мисия на НАТО в Косово, КФОР, увеличи числеността на войските си след атаката на 24 февруари, като сега възлиза на общо 4500 души.

Що се отнася до Босна и Херцеговина, докладът подчертава, че „лидерът на босненските сърби Милорад Додик предприема провокативни стъпки, за да неутрализира международното наблюдение в Босна и де факто да подсигури отделянето на Република Сръбска“.

„Неговите действия може да подтикнат босненските лидери [босненските мюсюлмани] да подобрят способностите си да защитават интересите си и по този начин потенциално да разпалят вълна от насилие и етнически конфликт, които да победят мироопазващите сили“, се казва в доклада.

Додик, президент на Република Сръбска, през последните две години се опитва да изтръгне държавната власт от Босна и Херцеговина и да създаде собствени паралелни институции, заплашвайки с окончателното отделяне на Република Сръбска от Босна и Херцеговина.

Заради „дейностите си срещу Дейтънското споразумение” Додик е в списъка със санкционираните от САЩ и Великобритания лица.

По-рано Додик заяви, че не се страхува от американските предупреждения и заплаши да превърне границата на автономната област в държавна.

Посолството на САЩ в Сараево многократно предупреждава за рисковете от сепаратистката политика на Додик, заявявайки, че тя „застрашава европейската перспектива, демокрацията и икономиката на Босна и Херцеговина“.