Загинали и отвлечени при нова атака срещу християнска църква в Нигерия.

🇳🇬 Въоръжени нападатели атакуваха християнска църква в Нигерия, убивайки най-малко двама души, и отвлякоха пастора заедно с няколко миряни, съобщи Ройтерс, цитирайки сведения от местната полиция и очевидци на нападението, което идва броени дни след като 25 момичета бяха отвлечени от училище-интернат в страната.

Атаката е извършена във вторник вечерта в град Еруку, щат Квара в централната част на страната, като се очаква да доведе до засилен натиска върху правителството, което вече е в полезрението на американския президент Доналд Тръмп, който заплаши с военни действия заради преследването на християни в страната.

Президентът Бола Тинубу отложи планирано пътуване до Южна Африка и Ангола за срещите на върха на Г-20 и ЕС-Африка, за да получи доклади за сигурността след двата случая. Той разпореди подсилване на охраната и издирване на извършителите в щат Квара, отбелязват от президентската канцелария.

Освен това президентът нареди на силите за сигурност „да направят всичко възможно“, за да спасят отвлечените ученички и „да върнат момичетата у дома здрави и читави“, заяви говорителят му Байо Онануга.

Известната изпълнителка Ники Минаж отправи призив за глобални мерки в защита на религиозната свобода. Говорейки в мисията на САЩ в ООН, родената в Тринидад и живееща в Ню Йорк рапърка заяви, че в Нигерия „християните са подложени на атаки, прогонвани са от домовете си и убивани“.

Нигерия е изправена пред въоръжена съпротива от страна на ислямисти в североизточната част на страната, отвличания и убийства от въоръжени банди предимно в северозападните райони, както и със смъртоносни сблъсъци между предимно мюсюлмански животновъди и предимно християнски земеделци в централния пояс.

Властите смятат, че дефиницията на САЩ за Нигерия като „държава с особено безпокойство“ не отразява сложните предизвикателства пред сигурността и пренебрегва усилията им да гарантират религиозната свобода за всички.

При последното нападение полицията пристига след сигнали за стрелба около 18:00 ч. във вторник и открива прострелян смъртоносно човек в църквата, както и друг в храстите наблизо, посочи Адетун Еджире-Адейеми, говорителка на полицейските власти в щат Квара.

Очевидци твърдят, че броят на загиналите членове на църквата е поне трима, а в някои репортажи се посочва цифрата пет.

„После събраха част от богомолците, включително пастора, и ги отведоха в гората“, сподели пред Ройтерс в телефонен разговор енориашът Джоузеф Битрус, без да уточни точния брой отвлечени.

Видео, публикувано от местно издание и потвърдено от Ройтерс, показва богослужение в църквата „Христова апостолска църква“, което бива прекъснато от стрелба, при което хората се хвърлят на пода, а въоръжени нападатели влизат и прибират вещите им на фона на непрекъснати изстрели.

Губернаторът на щата поиска незабавно да бъдат изпратени подкрепления на силите за сигурност в отговор на нападението, съобщи неговият говорител.

Все още няма следа от момичетата, които бяха отвлечени в понеделник от въоръжени нападатели в средно училище за момичета в население предимно с мюсюлмани щат Кебби в северозападната част на страната. Очакваше се вицепрезидентът Кашим Шетима да посети региона днес, за да се срещне с официални лица и родители.

„Няма геноцид в Нигерия“, заяви председателят на Африканския съюз в отговор на Тръмп.

Председателят на Комисията на Африканския съюз Махмуд Али Юсуф говори на Втората африканска климатична среща на върха (ACS2) в Адис Абеба, Етиопия, на 8 септември 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Tiksa Negeri

🇳🇬 Няма геноцид в Северна Нигерия, заяви председателят на Комисията на Африканския съюз, отхвърляйки обвиненията на американския президент Доналд Тръмп, че „много голям брой“ християни са убивани в най-населената страна на Африка.

„Това, което се случва в северната част на Нигерия, няма нищо общо с вида зверства, които виждаме в Судан или в някои части на Източна ДРК“, подчерта Махмуд Али Юсуф пред репортери в централата на ООН в Ню Йорк, визирайки Демократична република Конго.

„Помислете два пъти, преди да правите подобни изявления“, добави той. „Първите жертви на Боко Харам са мюсюлманите, а не християните.“

Екстремистката групировка Боко Харам тероризира и североизточна Нигерия – действия, отнели живота на десетки хиляди невинни хора през последните 15 години. Експерти по правата на човека отбелязват, че повечето жертви на Боко Харам са мюсюлмани.

По-рано този месец Тръмп заяви, че е помолил Министерството на отбраната да започне подготовка за евентуална „бърза“ военна акция, ако Нигерия не успее да прекрати убийствата на християни, но без да предостави конкретни доказателства за обвиненията си.

Той също така заплаши да „спре цялата помощ и подкрепа за Нигерия“ и заплаши, че „може би ще влезе в тази опозорена страна с оръжия в ръце, за да изтрие напълно ислямските терористи, които извършват тези ужасни зверства“.

Министерство на външните работи на Нигерия заяви, че страната ще продължи да води битката си с насилието и екстремизма и се надява Вашингтон да остане неин близък съюзник, като подчерта, че „ще продължи да защитава всички граждани, независимо от раса, вероизповедание или религия“.

Нигерия, в която живеят над 200 етнически групи, изповядващи християнство, ислям и традиционни религии, има дълга история на мирно съвместно съществуване, но в същото време се е превърнала в арена на насилие между групите, често засилвани от етнически разделения или конфликти заради оскъдни ресурси.

Тръмп нареди подготовка за военна операция в Нигерия.

🇺🇸✝️🇳🇬 Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че е разпоредил на Пентагона да започне подготовка за евентуални военни действия в Нигерия в отговор на мащабното насилие срещу християни.

„Ако правителството на Нигерия продължи да допуска убийства на християни, САЩ ще спрат незабавно всякаква помощ за страната и дори могат да нахлуят с оръжие в ръка в тази опозорена държава, за да изтребят докрай ислямистките терористи, които извършват ужасяващи зверства“, написа Тръмп в своята социална мрежа Truth Social.

Министърът на отбраната Пийт Хегсет съобщи, че вече е започнала подготовка за евентуални военни операции.

„Убийствата на невинни християни в Нигерия, и навсякъде по света, трябва да спрат веднага. Или правителството на Нигерия ще защити християните, или ще унищожим ислямистките терористи, които вършат тези ужасни престъпления“, гласи неговата публикация в X.

Ден по-рано администрацията на Тръмп отново включи Нигерия в списъка на държавите в „особено притеснително“ състояние, в който влизат страни, които според Вашингтон нарушават свободата на вероизповеданията.

„Определянето на Нигерия като страна с религиозна нетърпимост не отразява нашата национална действителност и не взема под внимание искрените и последователни усилия на правителството да защити свободата на вярата и убежденията за всички нигерийци“, отрече обвиненията президентът на страната Бола Тинубу, цитиран от Reuters.

Министерство на външните работи на Нигерия обеща в отделно официално изявление да продължи борбата с екстремизма и изрази надежда, че Вашингтон ще остане близък съюзник на страната.

38 убити в атака на свързани с Ислямска държава екстремисти срещу църква в източно Конго.

🇨🇩 Най-малко 38 души бяха убити, а 15 други са ранени, след като въоръжени бойци нахлуха в католически храм в Команда, ключов град в размирната провинция Итури в североизточната част на Демократична република Конго. Това съобщиха официални лица в неделя.

Атаката е извършена от Съюзните демократични сили (ADF) – екстремистка групировка, създадена от угандийски бунтовници и вече свързана с Ислямска държава. Свидетели разказват, че бойците са използвали както огнестрелни оръжия, така и мачете, нахлувайки в църквата по време на неделната литургия и избивайки поклонниците вътре.

Няколко души остават изчезнали след нападението, потвърдено от военен говорител в Итури, който заяви, че извършителите са разпознати като бойци на ADF.

Команда, където се е случило нападението, служи като търговски кръстопът, свързващ Итури със съседните провинции Чопо, Северно Киву и Маниема – региони, които през последните години са свидетели на непрекъснато насилие.

Това е един от най-смъртоносните инциденти откакто ADF извърши последната си атака в района на Мамбаса през февруари, при която загинаха 23 души. Групата е активна в страната от десетилетия, но засили значително операциите след като се закле във вярност на Ислямска държава през 2019 г. Оттогава тя действа под знамето на „Ислямска държава – провинция Централна Африка“ (ISCAP).

Въпреки съвместната офанзива, която предприеха въоръжените сили на Уганда и Конго през 2021 година, насочена към изкореняване на групата, смъртоносните нападения продължават в източната част на страната, като хиляди цивилни са убити или разселени през последните четири години.

Ще защити ли светът религиозните малцинства в Сирия?

Член на арабско-кюрдските “Сирийски демократични сили” (SDF) поставя християнски кръст в руините на “Арменската католическа църква на мъчениците” в центъра на сирийския град Ракка.
📸 Снимка: Delil Souleiman/AFP via Getty Images

🇸🇾 Забележителното сваляне на режима на Башар ал-Асад в Сирия освободи милиони от неговата тирания, но местните християни и други религиозни и етнически малцинства продължават да се страхуват за бъдещето си. Ако новите власти преследват християни и други малцинства, те отново ще бъдат принудени да бягат за собственото си оцеляване.

През тези трудности ще бъде изправена и бъдещата администрация на Доналд Тръмп от ден първи в овалния офис. Въпреки че новоизбраният президент има за цел да избегне преплитането на Близкия изток, има действия, които администрацията му може да предприеме, за да подкрепи религиозната свобода и правата на малцинствата. Съчетаването на последваща дипломация с целенасочена помощ от хуманитарно естество би могло да помогне за гарантиране на поне относителната сигурност, че сирийските християни и други малцинства няма да бъдат заличени от собствената си родина.

Заглавията за Сирия опровергават нейното разнообразие. Правителството на САЩ изчислява, че 74 процента от населението са мюсюлмани сунити, но християнското население на Сирия е едно от най-големите в Близкия изток преди войната, около 2 милиона души. Вярващите принадлежат към различни исторически църкви, като Сирийската православна църква, източни католически църкви, като маронитите, и Асирийската църква на Изтока, но не липсват и малобройни протестантски деноминации, както и тайно новопокръстени от исляма. И въпреки това годините на насилие и война принудиха хиляди да избягат. Open Doors – организация с нестопанска цел, застъпник за християни, подложени на гонения по света – смята, че остават около 579 000, което отбелязва рязък спад, но християнската общност в страната все още е една от най-големите в региона.

Дори в преобладаващата сунитска общност има разнообразие сред арабите, кюрдите, черкезите и други. Приблизително 15% от населението се идентифицира с малцинствени мюсюлмански секти, като алауити и исмаилити. Освен това компактни общности от друзи населяват погранични райони с Израел и Ливан, докато язидите се срещат на североизток.

Следвоенната обстановка в страната създава неизброими проблеми и опасности за всички сирийци, както и за новата администрация на Тръмп. Жестокостта на Башар ал-Асад създаде хуманитарна катастрофа. Близо половината от предвоенното население на Сирия, наброяващо около 23 милиона души, са вътрешно разселени или са потърсили убежище отвъд граница в Ливан, Турция или ЕС.

Светът е приковал поглед в това как ще управлява новата сирийска власт, начело с ислямистката бунтовническа група Хаят Тахрир ал-Шам (HTS). Въпреки наличието на връзки на групата с терористи, първоначалните изявления сочеха към приобщаващо бъдеще за мултикултурна Сирия.

И все пак последните събития показват нуждата от бдителност. Комисията за международна религиозна свобода на САЩ подчерта, че управлението на HTS в северозападната сирийска провинция Идлиб е авторитарно и смазва религиозните свободи.

HTS изрази намеренията си да планира да реформира образователната система на Сирия, като я наклони към тясната религиозна доктрина на групата, която разтревожи както мюсюлмани, така и немюсюлмани и активисти за правата на жените. Алавитската общност, малцинствена секта на исляма, от която произтича бившето семейство Асад, са изложени на риск от репресивни атаки по политически и сектантски причини.

Загрижеността се простира и отвъд столицата Дамаск чак до североизточнатата част на страната, автономна зона, възникнала след изтласкването на терористичната групировка “Ислямска държава” преди десетилетие. Управляван в продължение на няколко години от мултиетническа коалиция, мирът позволи на християнското население на региона, оценявано на 120 000, да се възстанови.

Атаките на Сирийската национална армия (SNA), подкрепяна от Турция и доминирана от предимно ислямистки фракции, тя се изправя категорично срещу правата на малцинства като християни, кюрди и язиди. Според наблюдатели въздушни удари, дронове и артилерийски огън подкрепят настъплението на протурските фракции. Християните се страхуват от унищожение от това подновено нападение.

Следователно в цялата страна християните и другите малцинства са силно загрижени за бъдещето си. Имайки предвид усилията на първата администрация на Тръмп в Ирак, увеличих ресурсите за подпомагане на християни, язиди и други малцинствени групи след като бяха подложени на геноцид от страна на “Ислямска държава”, мнозина ще се надяват на сравнима реакция, предоставяща помощ и политическа подкрепа. Но възможно ли е това?

Съществуват известни прилики в Ирак и Сирия – и двете бяха управлявани от баасистки диктатори, произхождащи от малцинствена ислямска секта в тяхната страна. И двете бяха смазани от години на борба срещу ислямистки групировки, които също жертват малцинства. Турските военни операции продължават безнаказано и в двете страни, докато ирански подставени лица действат широко.

Съществени различия лежат в основата на ограниченото американското влияние в Сирия. Първо, докато в страната има присъствие на американски войници, САЩ не са окупационна сила. В Ирак те представляваха „най-голямото племе“, способно да диктува условия по начини, невъзможни в Сирия и по-късно значително да подпомогне борбата срещу Ислямска държава. В Сирия обаче нещата не стоят по същия начин. Освен това Доналд Тръмп отбеляза, че многопластовият конфликт там „не е нашата битка“ и че САЩ трябва „да стоят настрана“.

И все пак, дори ако Вашингтон действа от разстояние, американски отговор, комбиниращ политика на власт с хуманитарна помощ, би могъл да помогне на малцинствата. Първо, за да бъде избегната масовата миграция, САЩ трябва да работят за Сирия, където християните и другите малцинства са равноправни граждани. Администрацията на Тръмп може да изясни ключовото значение на правата на малцинствата, равноправното гражданство и свободата на вероизповеданието чрез организиране на двустранни ангажименти, както и в съгласие с европейските съюзници и, най-важното, арабските партньори.

За държави като Египет, ОАЕ и Катар ще бъде от решаващо значение да засилят тези послания (и в същото време да не подкрепят страни, които им се противопоставят). Администрацията на Тръмп е необходимо да изясни тези приоритети и да има желание да информира публично за страните, които им се противопоставят. Сирия на бъдещето, която зачита правата на всички свои граждани, може да насърчи хората да останат или да се завърнат.

Подобно силно послание ще е необходимо, за да бъде сложен край на атаките от подставените лица на Турция. Групи за защита на човешките права и застъпничество призовават за повторно налагане на санкции съгласно Изпълнителна заповед №13894 срещу държавното ръководство на Република Турция, докато въоръжените ѝ сили и подкрепяните от нея ислямистки фракции не се изтеглят от автономната зона на североизток. Прилагането на светската, мултиетническата и мултирелигиозна управленска структура на североизтока е модел за мирна Сирия – нещо, което наистина си струва да бъде защитено, а не унищожено с лека ръка. Освен това Сирийските демократични сили (SDF), които на практика представляват въоръжените сили на Автономната администрация на Северна и Източна Сирия (т.нар. “Рожава”) са работили и провеждали съвместни операции със специалните сили на САЩ, като част от операция „Непоколебима решимост“ за унищожаване на терористичната групировка “Ислямска държава” в региона, както и в последвалата поддръжка на затворите, в които са задържани джихадистите и техните семейства. Всичко това е изложено на сериозна опасност, ако турските сили продължат своето настъпление в североизточната част на страната.

Въпреки че възраждането на една уважаваща правата нова сирийска държава е от фундаментално значение, това няма да бъде лесно и дори в най-оптимистичните сценарии ще отнеме поне няколко години и САЩ трябва да са готови да помогнат на християните и други малцинства в опасност сега. Това означава, че политиците трябва да съчетаят последващата дипломация с нужната хуманитарна помощ и презаселване на бежанци. Например, ако Хаят Тахрир ал-Шам наложи тясна идеология в страната или ако турските атаки продължат на североизток, може да се наложи ново извънредно християнско изселване. Алауитската общност вероятно също ще избяга, главно заради опасения от репресии на политическа или религиозно сектантска основа поради малцинственото си ислямско вероизповедание и връзки със семейството на Асад. Язидите постоянно са се сблъсквали с насилие поради нестандартните си вярвания. Една стабилна програма за презаселване на бежанци дава шанс за контролиран процес на проверка на бежанците, за разлика от безконтролната имиграция.

Разбира се, Съединените щати не биха могли да поемат всички, така че регионалните пътища към безопасността също трябва да бъдат осигурени предварително. Когато започна гражданската война, постоянно чувах от християни за провала на службите на ООН за бежанците в региона да разберат и да се приспособят към уникалните травми на религиозните малцинства. Пътните блокади отказваха християните да получат достъп до помощ от ООН. По-качественото обучение и съобщения могат да покажат, че ресурсите на ООН се основават на нуждите и няма да налагат дискриминация въз основа на вярата. Съединените щати могат да настояват ООН да се справи по-добре.

Сирия се намира на кръстопът, бъдещето ѝ е несигурно, а различните ѝ общности са в опасност. Сирия, зачитаща правата на всички свои граждани, не е просто морален императив – тя притежава от съществено значение за траен мир и стабилност в Близкия изток.

Египет затегна мерките за сигурност около християнските храмове по случай Рождество Христово.

🇪🇬 Министерството на вътрешните работи на Египет затегна мерките за сигурност и повиши степента на готовност за осигуряване на безпроблемни коледни празненства.

По време на сутрешна обиколка по главните улици, оси, търговски центрове, киносалони и паркове, беше забелязано засилено присъствие на охрана, застанала нащрек и в готовност да пресече всеки опит за разваляне на празничната атмосфера.

Патрулите за сигурност са разположени в цялата страна в близост до жизненоважни съоръжения, места за поклонение и туристически атракции, за да се справят с всякакви извънредни ситуации.

Коледа се празнува на 7 януари източноправославните страни, които все още се придържат към Юлианския календар, сред които Беларус, Египет, Етиопия, Грузия, Казахстан, Северна Македония, Молдова, Черна гора, Сърбия и Русия. Някои страни като Армения отбелязват Коледа на 6 януари.

Юлианският календар (по-известен като „стар стил“) е предложен от Юлий Цезар през 46 г. пр.н.е. като реформа на римския календар и предхожда Григорианския, който е въведен от папа Григорий през 1582 г. Двата календара имат 13 дни разлика, което измества празненствата за голяма част от християните в арабския регион през втората седмица на януари.

Коптите са етнорелигиозна група в Северна Африка и Близкия Изток, разпространена главно на територията на Египет, където е най-многобройната християнска деноминация. Коптите са най-голямата християнска група и в Судан и Либия. Назад във времето са говорили на коптски език, който произлиза от демотически египетски език, датиращ от късната античност.

RSF атакува църква по време на коледна молитва.

Дим се издига над сгради след въздушен удар по време на сблъсъци между паравоенните “Сили за бърза подкрепа” и въоръжените сили на Судан в Северен Хартум, 1 май 2023 г.
📸 Снимка: REUTERS/Мохамед Нурелдин Абдала

🇸🇩 Силите за бърза подкрепа (RSF) атакуваха църква, принадлежаща на Суданската църква на Христос (SCOC) в Ал-Хасахейса, щат Гезира, по време на коледна молитва на 30 декември.

Това съобщи CSW – група, застъпваща се за религиозна свобода. От там допълват, че бойците на въоръжената група са разграбили църквата, след което са принудили 177-те християни, които са били там, да напуснат.

Най-малко 14 души, сред които жени и деца, бяха нападнати и ранени по време на атаката, а бойците са ги заплашили, че ще избият всички християни в района. Оттогава християните не са се връщали в църквата и не са сигурни кога ще могат да го направят отново, без да рискуват живота си.

Християнското население в районите под контрола на RSF са подлагани на широко разпространено погазване на човешките права, откакто избухна гражданската война между суданската армия и опозиционните групи.

RSF са извършвали многократно атаки срещу християнски храмове, като в същото време продължава да оказва натиск върху християните да приемат исляма и то на широко разпространена и систематична основа. Места за поклонение също са били атакувани от милицията по време на конфликта срещу армията.

На 20 декември най-малко единайсет души, включително осем деца, бяха убити при въздушен удар на самолет срещу баптистката църква Ал Езба, нейните детски градини и жилищни сгради в Ал Езба, Северен Хартум. На 4 декември най-малко седем души бяха убити при въздушен удар на SAF срещу джамията Шейх Елсидик в Шамбат, Северен Хартум.

Шиитски бригади от Хашд аш-Шааби охраняват коледните процесии в Ниневия, Ирак.

Шиитски бригади, свързани с иракските “Сили за народна мобилизация“ (Хашд аш-Шааби), осигуряват охраната на коледните шествия в Ниневия, Ирак.

🇮🇶 С настъпването на празничния сезон иракските християни възлагат нова надежда, че новата година ще донесе мир и стабилност на техните общности, Ирак и целия свят. Това чувство беше повторено от политическите лидери във вторник, когато те отправиха топли коледни пожелания и подчертаха значението на мирното съвместно съществуване в страната.

До американската инвазия през 2003 г. християнското население на Ирак наброяваше близо 1,5 милиона. Въпреки това, десетилетия война, сектантско насилие и масови разселвания драстично свиха общността, оставяйки приблизително 150 000 християни в пределите на Ирак днес.

Във вторник вечерта стотици християни от различни националности се събраха в халдейската католическа църква Св. Йосиф в Сулеймания, където те споделиха надеждите си за бъдещето.

„Молим се новата година да донесе мир и просперитет за християните в района на Кюрдистан, Ирак и по света“.

Иракските жители християни също изразиха надежда, че празничният сезон може да даде сигнал за ново начало за тяхната изправена пред затруднения общност.

„На този празник и раждането на Исус Христос поздравявам всички християни в частност и света като цяло“, каза Сара Зухайр, която живее в Сулеймания от десетилетие. „Надявам се мирът и любовта да достигнат до всички.“

В ключов знак на религиозна солидарност Пайванд Дилшад, млад мюсюлманин, също присъства на церемонията в халдейската католическа църква “Св. Йосиф“.

„Като мюсюлманин, аз участвам в тази християнска церемония, защото искам да споделя това щастие с моя приятел християнин“, каза той. "Ислямът е религията на съвместното съществуване и истинските мюсюлмани трябва да уважават вярващите от всички други религии.“

Християнският град Махарда е сключил споразумение с бунтовниците.

📸 Снимка: Greco-Levantines World Wide on X

🇸🇾🇬🇷 Гръцко-левантински страници съобщават, че Махарда се е предал на силите на Тахрир ал-Шам след споразумение, сключено с посредничеството на старейшините на града.

Градът е разположен на 23 километра северозападно от Хама в равнините ал-Габ и обитаван предимно от гръцка антиохийска християнска общност.